О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

         ……........2019 година, гр. Ловеч

 

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД наказателен състав на тридесети август, две хиляди и деветнадесета година в закрито съдебно заседание в следния състав:

 

              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ИВАНОВ

 

 

сложи за разглеждане ЧН дело № 357 по описа за 2019 година, докладвано от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ, за да се произнесе съобрази:

 

          Производство по реда на чл. 243, ал. 4 и сл. от  НПК.

 

С Постановление от 14.08.2019 г. Павлинка Кръстинова – зам. окръжен прокурор при Окръжна прокуратура – гр. Ловеч, е прекратила наказателното производство по дознание № 6/2014 година по описа на ОД  на МВР – Ловеч,  за престъпление по чл. 255 от НК.

Срещу Постановлението е постъпила жалба от Д.Д.И.– юрисконсулт в отдел „Обжалване” при ТД на НАП, ИРМ Ловеч, в която излага, че ОП-Ловеч се позовава в мотивите си на заключения, до които е достигнала в хода на допълнителното разследване, инициирано след отмяната от ОС -Ловеч на постановлението й за прекратяване на наказателно производство по ДП, образувано на 02.09.2016 г., предвид:

Разпити са свидетели, които в показанията си заявяват, че са представлявали дружества като извършители на услуги и доставки, предмет на разследването, само формално, като същевременно са подписвали както данъчни декларации, така и банкови документи, а реалната дейност била извършвана от лица, за установяването на които данни нямат. Същите не притежават лиценз за извършване на превоз на товари

Посочва, че твърдение, че системата на отчитане на транспортираната продукция на „К. К." АД е била точна и всички са знаели, че отразеното в уведомителните писма е реално, поради което не е имало значение кой се подписва на него. както и дали липсва подпис. Според ОП това следва да обоснове като достатъчни доказателствата за издаването на фактури от транспортните фирми, но и като ирелевантна липсата на всякаква информация за наличието на камиони, шофьори, назначени на трудов или граждански договор, лиценз за извършване на превоз на товари.

Споделя мотивите на ОП Ловеч, че може да се направи обоснован извод за наличие на реални сделки за транспортна услуга и заплащането им.

Не споделя обаче твърдението, че положителният отговор на въпроса ползвани ли са други лица за извършване на превоз, следва да се поставя под съмнение, мотивиращо прекратяване на наказателно производство, инициирано след надлежно извършена ревизия, приключила с ревизионен акт, потвърден и от АС В.Търново. Това твърдение е в противоречие със снетите обяснения и установените от НАП факти и обстоятелства в тази насока.

Твърди, че извършването на реални транспортни услуги не гарантира законосъобразността им, нито изключва за същото лице възможността за създаването и използването на документ, удостоверяващ съществуването на сделка при липса на реална сделка, посочването на който документ в месечните СД по ДДС да бъде използвано с цел да се укрият или да не се установят възникнали данъчни задължения. В този смисъл и предвид събраните или липсващите данни не всяка извършена транспортна услуга в процесния случай отговаря на изискванията на закона, както и не зад всяка фактура стои реално извършване на услуга.

Посочва, че липсата на доказателства за реалността на част от транспортните услуги, накърняването на изключително важен държавен интерес чрез ощетяване на фиска и данъчната политика са приоритет на установяване от органите от НАП. доколкото това касае правомощията на органите й и същността на функцията й. Наш чието на недоказани търговски сделки и начисляването на ДДС в големи размери за внасяне като следствие от потвърдена неистина в месечните СД по ЗДДС в ТД на НАП -В.Търново, офис Ловеч, изисква прилагане компетенциите и на Прокуратурата на Република България с цел установяване наличието на престъпление или липсата на такова при ангажиране на целия й потенциал за събиране на доказателства.

 Намира мотивите на ОП Ловеч за неоснователни и недоказани, поради което моля да отмените Постановление на Окръжна прокуратура Ловеч от 14.08.2019 г. по ДП № 6/2014 г. по описа на ОД на МВР - Ловеч, издадено от окръжен прокурор г-жа П.Кръстинова и върнете за доразследване на цялостната фактическа обстановка предвид наличието на форматна представителна власт по отношение на дружествата - ясен признак за умишленото преднамерено извършване на незаконосъобразна търговска дейност с цел укриване на доходи и ощетяване на фиска.

С постановлението за прекратяване представителят на Окръжна прокуратура е приел за установена следната фактическа обстановка:

Досъдебното производство /ДП/ е било образувано с постановление на ОП - Ловеч от 02.09.2016г. срещу неизвестен извършител - служител на „Р.Т." ЕООД - Ловеч за това, че при условията на продължавано престъпление в периода от м.март 2008г. до м.ноември 2009г. с цел да избегне установяването на данъчни задължения в големи размери потвърдил неистина в месечните СД по ЗДДС в ТД на НАП - В Търново, офис Ловеч за престъпление по чл.255 ал.1 т.1 от НК във вр. с чл.26 ал.1 от НК.

Преписката в ОП - Ловеч е била образувана във връзка с изпратено от ОП – В.Търново копие от Решение №578/15.11.2013г. по адм.д.№467/12г. по описа на Административен съд – В. Търново. Административното дело е било образувано по жалба на „Р.Т." ЕООД - Ловеч, представлявано от Г.В.Р. срещу РА № *********/28.10.2011 г. Данъчната администрация не е признала правото на данъчен кредит на ревизирания субект „Р.Т." ЕООД, което към периода на данъчната ревизия е имало седалище и адрес на управление в гр.Ловеч. Въпреки представените и налични счетоводни документи за доставка, договори, плащане по фактурите, данъчните органи са начислили ДДС за внасяне, с което са променени декларираните от търговеца данъчни задължения по месечните СД, като са приели, че част от сделките са нереални. С постановление от 15.03.2019г. ОП - Ловеч е прекратила наказателното производство. Постановлението е било отменено от ОС - Ловеч. Предмет на разследване по ДП са извършените услуги и доставки от фирмите „Л.СЖ"-ЕООД, „А.Д." ЕООД, „С.Т.I" ЕООД, „А.Р.Б." ЕООД, „Е." ЕООД и „О.К." ЕООД. В показанията си свид. Х.И.П./л.63, папка 3/ заявява, че действително е бил управител и собственик на „С.Т.I" ЕООД, но реално с търговската дейност на фирмата са се занимавали други две лица, на които знае само малките имена. Подписвал е данъчни декларации и банкови документи, отнасящи се за „С.Т.I" ЕООД, но не разполага с тях и никога не е имал архив на тези документи, т.к. самият той не се е занимавал с дейността на дружеството. В този смисъл са и показанията на свид.Н.ХР.С.- представител на „А.Д.К." ЕООД към процесния период /л.73, папка 3/, на свид.П.В.Н./л.81, папка 3 - за фирма „Е." ЕООД/ и на свид.К.В.К./л.105-л.106, папка 3 - за фирма „Д.В.Т.2003" ЕООД/. Свид. Х.П.Х./л.88, папка 3/ заявява, че сделката с „Р.Т." ЕООД е реално извършена от „Р.Ж.С." ЕООД, на което дружество е бил представител и през 2009г. е имало предмет на дейност търговия с авточасти, гуми и масла. Фактура №37/2009г. на стойност 5774,68лв. е издадена от неговата фирма, включена в дневника за продажби и доставката на описаните артикули е реално извършена към „Р.Т." ЕООД. В изпълнение указанията на съда за събиране на нови доказателства са изискани справки за фирмите „С.Т.I", „Е.", „А.Р.Б.", „О.К.", „Д.В.Т." и „П." притежават ли лиценз за извършване на превоз на товари. Видно от писмото на И А „Автомобилна администрация" /л.63, папка 4/ търговските дружества не притежават такъв лиценз. „С.Т.1" и „П." са притежавали товарни автомобили, но в период преди 2008 година /л.16, л.21, папка 4/, а останалите дружества леки автомобили /л. 17-л.20, папка 4/. В показанията си Г.В.Р. /л.108, папка 3, л.84-л.86, папка 4/ посочва, че до м.май 2012г. „Р.Т." ЕООД е извършвало транспортни услуги, имащи за предмет доставки на продуктите на „К.К." съгласно сключен договор с фирмата на територията на цялата страна. Дружеството е имало пет камиона „Ман", които към момента са запорирани във връзка със задълженията по РА № *********/28.10.2011 г. В хода на извършената през 2011 г. данъчна ревизия не са признати извършените транспортни услуги от цитираните по-горе фирми. Р. заявява, че сделките по всички фактури, непризнати от данъчните органи са реални, с направено от негова страна плащане. Непризнатите фактури се отнасят за транспортиране на продукти на „К.К." на територията на страната от други фирми, които е наемал. По този начин на практика тези фирми са имали качеството на подизпълнители по договора му с „К.К.". Р. ги е намирал по обяви в сайта „Спедитор.нет" когато собствените му транспортни средства не са били достатъчни за транспортиране продуктите на „К.К." съгласно сключения договор. При извършване на този вид транспортни услуги „Р.Т." не е сключвал договор с тях. „К.К." му е плащала на определени периоди по банков път, по издадени от него фактури, като от „К.К." не са следили стриктно за наличието на транспортни документи, съдържащи всички реквизити. По тази причина и Р. не е проверявал дали фирмата, извършила спедицията на продуктите на „К.К." разполага със собствени камиони, шофьори, назначени с трудов или граждански  договор,  лиценз  за  извършване на  превоз  на товари. Периодично „К.К." е превеждала сумите по сметката на „Р.Т.", а Р. е плащал на наетите от него превозвачи в брой. От „К.К. Х.Б.Б." АД е изискана писмена информация /л.64, папка 4/ за наличието на договор между „Р.Т." ЕООД, копие от
товарителници, издадени в периода от м.март 2008г. до м.юли 2009г.
/копия от товарителниците се намират в папка 1, л.74-л.244/, има ли
уведомления  от  „Р.Т."  ЕООД,  че  поради  невъзможност да
транспортира цялата продукция съгласно договора услугата ще бъде
изпълнена   от   друг   превозвач,   защо   са   изпращани   периодично
уведомителни писма до „Р.Т." за заплащане на превоза след като
транспортната услуга е изпълнена от друг превозвач. В писмо от
12.02.2018г. /л.71, папка 4/ „К.К. България" АД е посочила, че е
имала сключен договор за превоз /копие от него е приложен към писмото/,
за останалите въпроси дружеството не пази информация в архивите си,
отговорно лице за превозвача „Р.Т." ЕООД - Ловеч е била тяхната
служителка Г.Л., която през 2010 г. е прекратила трудовото си
правоотношение с „К.К.". Л. от няколко години живее и
работи в Англия и през м.юни 2019г. е била в България за няколко дни.
Разпитана като свидетел /л. 110, папка 4/, Л. заявява, че в периода от
2006г. до 2010 г. е заемала длъжността супервайзер логистика. Заводът на
„К.К." е бил в гр.Костинброд, а офисът на дружеството в София.
Работата й е била да намира транспортни фирми, които да доставят
продукцията на „К.К." до получателите - заведения за хранене,
магазини   и  други,  решаване  на проблеми  между дистрибутори и
транспортни фирми. „Р.Т." ЕООД с управител Г.Р. е бил
един   от   основните   превозвачи   на  продукцията  на  „К.К.".
Натоварването на продукцията е ставало от базата на завода по подадени
от превозвача номера на автомобилите, които ще извършват превоза, за да
ги допуснат до съответния склад за натоварване. След натоварване на
продукцията е била издавана стокова разписка от материално-отговорното
лице на склада, след което е била правена втора проверка на количеството
при излизане от портала. Плащането към транспортните фирми е било
периодично и въз основа на издадено от системата на „К.К."
уведомително   писмо,   което   съдържа   информация   за   превозеното
количество продукция и цената за съответния артикул. Това уведомително писмо е  извадка от системата  на „К.К."  и включва реално транспортираната продукция от съответната транспортна фирма за посочения в него период от време. Същото се е изпращало на транспортните фирми, които са превозвали стоката на „К.К.", за да могат управителите да си направят проверка дали всичко превозено от тях е заплатено от „К.К.". Едновременно с това на базата на въпросното писмо транспортните фирми са издавали фактурите си за извършената от тях транспортна услуга. „К.К." се е интересувала единствено от количеството транспортирана продукция, отразено в нейната система без значение дали към фактурите на превозвачите е имало приложени товарителници, пътни листи и други документи. Отразеното в уведомителните писма е реално извършен транспорт на продукцията на „К.К.". Бланката на уведомителното писмо е съдържала в долния край регионален мениджър дистрибуция, но такава длъжност на практика не е имало. Там е трябвало да положи подпис свид.Г.Л.. Системата на отчитане на транспортираната продукция на „К.К." е била точна и всички са знаели, че отразеното в уведомителните писма е реално, поради което не е имало значение кой се подписва, както и дали липсва подпис. От изпратените копия на фактури, товарителници и други придружителни документи, намиращи се при „К.К. България" АД се установява, че товарителниците са оформени с изпращач „К.К." и превозвач „Р.Т." ЕООД. Издавани са периодично фактури с доставчик „Р.Т." ЕООД и получател „К.К. България" АД за стойността на транспортната услуга по уведомително писмо с посочен номер, период на извършения транспорт на продуктите, дължимата сума от страна на „К.К." към „Р.Т.". Когато транспортната фирма, сключила договор с „К.К." за превозване на продукцията й не може да изпрати камион или съответното превозно средство по договора, Л. е била уведомявана от управителя или негов служител, че транспорта ще бъде извършен от друг камион през фирмата на превозвача по договора. Това обикновено е било по телефона, като за „К.К." е имало единствено значение стоката й да бъде натоварена и извозена до получателя. След изпращане на уведомителното писмо фактурите за транспортните услуги са издавани между „К.К." и транспортната фирма по договора. Поради изминалото време Л. не може да си спомни дали управителят на „Р.Т." е ползвал други камиони, както и дали я е уведомявал, но е напълно възможно да е имало такива случаи, т.к, той е бил един от големите превозвачи на продукцията на „К.К.". От изпратената от „К.К. -България" документация, както и от показанията на свид.Л. може да се направи обоснован извод, че „Р.Т." ЕООД е изпълнявал задълженията си по договора за транспортиране продукцията на възложителя на територията на цялата страна, т.е. налице са реални сделки за транспортна услуга и заплащането им. Документацията в тази връзка е оформена съгласно сключения договор между двете търговски дружества. Въпросът, ползвал ли е други лица за извършване на превоз на продукцията на „К.К." когато не е могъл да извършва такъв с притежаваните от него превозни средства, може да бъде поставен под съмнение. Следва да се отбележи факта, че няма и безспорни доказателства, че това не е било така и издадените фактури и товарителници между „Р.Т." и посочените по-горе други фирми не отразяват реални транспортни услуги, извършени от превозвач, представил се че действа от името на вписаните в документите  ирми. В показанията си тези свидетели заявяват, че други лица са се занимавали с търговската дейност и оформянето на документите на фирмите, които само формално представляват, поради което не могат да кажат дали транспортните услуги са действителни или не. Видно от представената документация от страна на „К.К." транспортните услуги за превозване на тяхна продукция, извършени от „Р.Т." са в голям обем, предназначени за различни населени места в страната и напълно логично е в определени моменти неговите пет товарни автомобили /л.75, папка 4/ да не са били достатъчни да извършва в пълен обем транспортирането на продуктите на „К.К.". За да се приеме по смисъла на наказателното право, че е извършено престъпление по чл.255 от НК е необходимо да са налице безспорни доказателства за наличието на всички елементи от обективния и субективния му състав. В конкретния случай транспортните услуги не би трябвало да са извършени изобщо, Р. трябва да знае това и въпреки липсата на реална сделка или услуга да бъде създаден или ползван документ, удостоверяващ съществуването й, който документ след това да намери отражение в месечните СД по ДДС с цел да се укрият или да не се установят реално дължими данъчни задължения. От събраните в хода на разследването писмени и гласни доказателства такъв категоричен и безспорен извод не може да се направи. Наличието само на съмнение, че извършените транспортни услуга, от други лица са нереални без да може това да се потвърди по безспорен начин съгласно принципите на наказателното право, не е основание за повдигане на обвинение. Производството по издаване на РА, последиците от липсата на определени документи, както и принципите на данъчното производство по ДОПК са напълно противоположни и самостоятелни от наказателното право и процес. Начисляването на данъчни задължения от данъчните органи, с които се променят декларираните от данъчно-задълженото лице данъци не води автоматично до извода, че е налице престъпление. В наказателното право извода, че едно лице е извършило дадено престъпление трябва да се основава на безспорни доказателства. Липсата или съмнението, че не са налице отделни елементи от състава на престъплението има за правна последица неговата недоказаност, респективно липса на основание за повдигане на обвинение. Наличието на нередовност по отношение на другия контрагент не доказва, че ревизираното лице е знаело, че съответната фирма няма да отрази, респ. да внесе дължимия  ДДС към бюджета, с което да съзнава, че извършва данъчно престъпление  по чл. 255 от НК. С оглед на изложеното в хода на разследването не са събрани достатъчно и безспорни доказателства за извършено престъпление по чл.255 от НК и повдигане на обвинение на Г.В.Р. или на друго виновно лице. Затова и на основание чл.243 ал.1 т.2 от НПК.

При тези съображения прокурора е прекратил наказателното производство по ДП №6/2014г. по описа на ОД на МВР - Ловеч.

При така събраните на ДП писмени доказателства, настоящата инстанция приема процесната жалба за подадена в законоустановения срок и разгледана по същество като основателна, а постановлението на ОП –Ловеч за необосновано и незаконосъобразно, поради което и следва да бъде отменено, като такова.

ПО ФАКТИТЕ:

Досъдебното производство е образувано с постановление на Окръжна прокуратура - Ловеч от 02.09.2016 г. срещу Неизвестен извършител - служител от „Р.Т.” ЕООД – Ловеч, за това, че при условията на продължавано престъпление в периода от м. март 2008 г. до м. ноември 2009 г. с цел да избегне установяването на данъчни задължения в големи размери потвърдил неистина в месечните СД по ЗДДС в ТД на НАП - В.Търново, офис Ловеч -престъпление по чл.255, ал.1, т.1 от НК, във вр. с чл.26, ал.1 от НК.

Преписката в ОП - Ловеч е била образувана във връзка с изпратено от ОП - В. Търново копие от Решение № 578/15.11.2013 г. по адм. д. № 467/2012 г. по описа на Административен съд - В. Търново /л.11 – 16, папка 3/. Делото е било образувано по жалба на „Р.Т.” ЕООД - Ловеч, представлявано от Г.В.Р. срещу РА № *********/28.10.2011 година. Цитираното решение е било отменено с Решение № 14282/01.12.2014 г. по адм. д. № 158/ 2014 г. по описа на ВАС /л.27– 28, папка 3/, като делото е било върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд - В. Търново. С Решение № 110/24.03.2015 г. по адм. д. № 859/2014 г. по описа на Административен съд - В. Търново /л.19 – 26, папка 3/ повторно е била отхвърлена жалбата на „Р.Т.” ЕООД – Ловеч срещу РА № *********/ 28.10.2011 г.  на ТД на НАП - В. Търново, потвърден с Решение № 120/ 02.03.2012 г. на директора на Дирекция „ОУИ” – гр. В. Търново. Посоченото решение е било потвърдено с Решение № 11859/10.11.2015 г. по адм. д. № 5030/2015 г. по описа на ВАС /л.17– 18, папка 3/, като е влязло в законна сила считано от 10.11.2015 година.

Съгласно цитираните по-горе решения от протеклото административно производство, данъчната администрация не е признала правото на данъчен кредит по доставки с получател „Р.Т.” ЕООД основно поради обстоятелството, че доставчиците на ревизираното лице, което към периода на данъчната ревизия е имало седалище и адрес на управление в гр.Ловеч не са били намерени. Въпреки представените и налични счетоводни документи за доставка, договори, плащане по фактурите, данъчните органи са начислили ДДС за внасяне, с което са променени декларираните от търговеца данъчни задължения по месечните СД, като са приели, че част от доставките са нереални.

С постановление от 06.10.2017 г., ОП - Ловеч е прекратила наказателното производство. Постановлението е било потвърдено от ОС -Ловеч, но отменено от ВТАС с Определение № 155/01.11.2017 г. по ВЧНД № 487/2017 г. по описа на съда.

С Определение № 236/22.04.2019 г. по ЧНД № 140 по описа за 2019 г. на ОС – Ловеч е отменено Постановлението на Окръжна прокуратура – Ловеч от 15.03.2019 г., с което е прекратено наказателното производство и делото е върнато на ОП – Ловеч със задължителни указания, относно прилагането на закона.

По начало предмет на разследване по ДП са извършените услуги и доставки от фирмите „Л.СЖ” ЕООД, „А.Д.” ЕООД, „С.Т.І” ЕООД, „А.Р.Б.” ЕООД, „Е.” ЕООД и „О.К.” ЕООД.

В показанията си св. Х.И.П./л.63, папка 3/ заявява, че действително е бил управител и собственик на „С.Т.I” ЕООД, но реално с търговската дейност на фирмата са се занимавали други две лица, на които знае само малките имена. Подписвал е данъчни декларации и банкови документи, отнасящи се за „С.Т.I” ЕООД, но не разполага с тях и никога не е имал архив на тези документи, тъй като самият той не се е занимавал с дейността на дружеството. В този смисъл са и показанията на св. Н.ХР.С.- представител на „А.Д.К.” ЕООД към процесния период /л.73, папка 3/, на св. П.В.Н./л.81, папка 3 - за фирма „Е.” ЕООД/ и на св. К.В.К./л.105 - 106, папка 3 - за фирма „Д.В.Т.2003” ЕООД/.

Св. Х.П.Х./л.88, папка 3/ заявява, че сделката с „Р.Т.” ЕООД е реално извършена от „Р.Ж.С.” ЕООД, на което дружество е бил представител и през 2009 г. е имало предмет на дейност търговия с авточасти, гуми и масла. Заявява, че фактура № 37/2009 г. на стойност 5 774,68 лева е издадена от неговата фирма, включена е в дневника за продажби и доставката на описаните артикули и е реално извършена към „Р.Т.” ЕООД.

В изпълнение указанията на ВТАС за събиране на нови доказателства са изискани справки за фирмите „С.Т.I”, „Е.”, „А.Р.Б.”, „О.К.”, „Д.В.Т.” и „П.” притежават ли лиценз за извършване на превоз на товари. Видно от писмото на ИА „Автомобилна администрация” /л.63, папка 4/ търговските дружества не притежават такъв лиценз. „С.Т.І” и „П.” са притежавали товарни автомобили, но в период преди 2008 година /л.16, л.21, папка 4/, а останалите дружества леки автомобили /л.17-л.20, папка 4/.

В показанията си в качеството му на свидетел Г.В.Р. /л.108, папка 3, л.84-л.86, папка 4/ посочва, че до м. май 2012 г. „Р.Т.” ЕООД е извършвало транспортни услуги, имащи за предмет доставки на продуктите на „К.К.” съгласно сключен договор с фирмата на територията на цялата страна. Сочи, че дружеството е имало пет камиона „Ман”, които към момента са запорирани във връзка със задълженията му по РА № *********/28.10.2011 година. Твърди, че в хода на извършената през 2011 г. данъчна ревизия не са признати извършените услуги и доставки от цитираните по-горе фирми, т.к. същите са имали данъчни задължения и невнесен ДДС. Заявява, че сделките по всички фактури, непризнати от данъчните органи са реални, с направено от негова страна плащане. Сочи, че голяма част от непризнатите фактури се отнасят за транспортиране на продукти на „К.К.” на територията на страната. Според твърденията на Р.  тези фирми той е намирал по обяви в сайта „Спедитор.нет” когато собствените му транспортните средства не са достигали за доставките на „К.К.”, които е трябвало да извършва до различни населени места в страната съгласно сключения договор. Излага, че при извършване на този вид транспортни услуги „Р.Т.” не е сключвал договор, „К.К.” му е плащала на определени периоди по банков път, по издадени от него фактури, като от „К.К.” не са следили стриктно за наличието на транспортни документи, съдържащи всички реквизити. По тази причина и Р. не е проверявал дали фирмата, извършила спедицията на продуктите на „К.К.” разполага със собствени камиони, шофьори, назначени с трудов или граждански договор, лиценз за извършване на превоз на товари. Твърди, че след като „К.К.” му е превеждала сумите по сметката на „Р.Т.”, той е плащал на наетите от него превозвачи в брой.

Била е изискана писмена информация от „К.К. Х.Б.Б.” АД /л.64, папка 4/ за наличието на договор между „Р.Т.” ЕООД, копие от товарителници, издадени в периода от м. март 2008 г. до м. юли 2009 г. /копия от товарителниците се намират в папка 1, л.74-л.244/, налице ли са уведомления от „Р.Т.” ЕООД, че поради невъзможност да транспортира цялата продукция съгласно договора услугата ще бъде изпълнена от друг превозвач, защо са изпращани периодично уведомителни писма до „Р.Т.” за заплащане на превоза след като транспортната услуга е изпълнена от друг превозвач. В писмо от 12.02.2018 г. /л.71, папка 4/ „К.К. България” АД е посочила, че е имала сключен договор за превоз /копие от него е приложен към писмото/, за останалите въпроси дружеството не пази информация в архивите си, като отговорно лице за превозвача „Р.Т.” ЕООД - Ловеч е била тяхната служителка Г.Л., която през 2010 г. е прекратила трудовото си правоотношение с „К.К.”. Изпратен е списък с номера на фактури и придружителни документи към тях, отнасящи се за изпълнението на транспортните услуги от страна на „Р.Т.” ЕООД, съгласно сключения договор. От изпратените копия на фактури, товарителници и други придружителни документи, намиращи се при „К.К. България” АД се установява, че товарителниците са оформени с изпращач „К.К.” и превозвач „Р.Т.” ЕООД. Издавани са периодично фактури с доставчик „Р.Т.” ЕООД и получател „К.К. България” АД за стойността на транспортната услуга по писмо с посочен номер. Въпросното писмо е издавано като уведомително от „К.К. България” до „Р.Т.” ЕООД, в което е посочен периода на извършения транспорт на продуктите, дължимата сума от страна на „К.К.” към „Р.Т.”.

Видно от приложената справка /л.90, папка 4/ лицето Г.Л. от пет години постоянно живее и работи в Англия и по тази причина не е разпитвана като свидетел за изясняване на обстоятелствата във връзка с транспортните услуги, извършвани от „Р.Т.” ЕООД.

Л. от няколко години живее и работи в Англия и през м.юни 2019г. е била в България за няколко дни. Разпитана като свидетел /л. 110, папка 4/, Л. заявява, че в периода от
2006г. до 2010 г. е заемала длъжността супервайзер логистика. Заводът на
„К.К." е бил в гр.Костинброд, а офисът на дружеството в София.
Работата й е била да намира транспортни фирми, които да доставят
продукцията на „К.К." до получателите - заведения за хранене,
магазини   и  други,  решаване  на проблеми  между дистрибутори и
транспортни фирми. „Р.Т." ЕООД с управител Г.Р. е бил
един   от   основните   превозвачи   на  продукцията  на  „К.К.".
Натоварването на продукцията е ставало от базата на завода по подадени
от превозвача номера на автомобилите, които ще извършват превоза, за да
ги допуснат до съответния склад за натоварване. След натоварване на
продукцията е била издавана стокова разписка от материално-отговорното
лице на склада, след което е била правена втора проверка на количеството
при излизане от портала. Плащането към транспортните фирми е било
периодично и въз основа на издадено от системата на „К.К."
уведомително   писмо,   което   съдържа   информация   за   превозеното
количество продукция и цената за съответния артикул. Това уведомително писмо е  извадка от системата  на „К.К."  и включва реално транспортираната продукция от съответната транспортна фирма за посочения в него период от време. Същото се е изпращало на транспортните фирми, които са превозвали стоката на „К.К.", за да могат управителите да си направят проверка дали всичко превозено от тях е заплатено от „К.К.". Едновременно с това на базата на въпросното писмо транспортните фирми са издавали фактурите си за извършената от тях транспортна услуга. „К.К." се е интересувала единствено от количеството транспортирана продукция, отразено в нейната система без значение дали към фактурите на превозвачите е имало приложени товарителници, пътни листи и други документи. Отразеното в уведомителните писма е реално извършен транспорт на продукцията на „К.К.". Бланката на уведомителното писмо е съдържала в долния край регионален мениджър дистрибуция, но такава длъжност на практика не е имало. Там е трябвало да положи подпис свид.Г.Л.. Системата на отчитане на транспортираната продукция на „К.К." е била точна и всички са знаели, че отразеното в уведомителните писма е реално, поради което не е имало значение кой се подписва, както и дали липсва подпис. От изпратените копия на фактури, товарителници и други придружителни документи, намиращи се при „К.К. България" АД се установява, че товарителниците са оформени с изпращач „К.К." и превозвач „Р.Т." ЕООД. Издавани са периодично фактури с доставчик „Р.Т." ЕООД и получател „К.К. България" АД за стойността на транспортната услуга по уведомително писмо с посочен номер, период на извършения транспорт на продуктите, дължимата сума от страна на „К.К." към „Р.Т.". Когато транспортната фирма, сключила договор с „К.К." за превозване на продукцията й не може да изпрати камион или съответното превозно средство по договора, Л. е била уведомявана от управителя или негов служител, че транспорта ще бъде извършен от друг камион през фирмата на превозвача по договора. Това обикновено е било по телефона, като за „К.К." е имало единствено значение стоката й да бъде натоварена и извозена до получателя. След изпращане на уведомителното писмо фактурите за транспортните услуги са издавани между „К.К." и транспортната фирма по договора. Поради изминалото време Л. не може да си спомни дали управителят на „Р.Т." е ползвал други камиони, както и дали я е уведомявал, но е напълно възможно да е имало такива случаи, т.к, той е бил един от големите превозвачи на продукцията на „К.К.".

ПО ПРАВОТО:

В обжалваното постановление представителят на ОП-Ловеч приема, че от изпратената от „К.К. България” документация може да се направи обоснован извод, че „Р.Т.” ЕООД е изпълнявал задълженията си по договора за транспортиране продукцията на възложителя на територията на цялата страна, т.е. налице са реални сделки за транспортна услуга и заплащането им. Приел, че документацията в тази връзка е оформена съгласно сключения договор между двете търговски дружества. Настоящата инстанция определено приема този извод от страна на прокуратурата, а именно, че са налице и реални сделки, но не споделя изводите на представителя на държавното обвинение направени въз основа на тези доказателства. Формално извода на прокурора, че за да се приеме по смисъла на наказателното право, че е извършено престъпление по чл.255 от НК е необходимо да са налице безспорни доказателства за всички елементи от обективния и субективния му състав е обоснован, но е следвало да се извърши съпоставка на събраните доказателства в тази насока, което не е сторено в настоящия казус и липсват именно правни изводи, въз основа на събраните доказателства. Касае се за посочване от страна на прокурора на формалните изисквания за да се направи извод, относно фактическия състав на престъплението в настоящия казус по чл. 255 от НК, но не са изложени мотиви на базата на събраните доказателства.

Липсата на мотиви и анализ на събраните по делото доказателства е от категорията на съществените процесуални нарушения, допуснати при изготвянето на постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство и е достатъчно основание, съдът да отмени процесното постановление, тъй като същото е незаконосъобразно. /Р-60-2003-1 НО/.

Поначало,предвид обаче на това,че съдът не разполага с компетентност,равнозначна и еднаква с тази на прокурора и не решава въпроса за прекратяването на наказателното производство,а упражнява последващ контрол върху неговата законосъобразност и обоснованост настоящата инстанция счита за необходимо да посочи следното :

Относно приетото от прокурора, че в конкретния случай трябва транспортните услуги изобщо да не са реално извършени, Р. трябва да знае това и въпреки липсата на сделка да бъде създаден или ползван документ, удостоверяващ съществуването й, който документ след това да намери отражение в месечните счетоводни документи по ДДС, с цел да се укрият или да не се установят реално дължими данъчни задължения, настоящата инстанция намира за необходимо да отбележи, че този извод следва да бъде направен след анализ на гласните доказателства, събрани чрез разпита на свидетелите и на писмените доказателства в тази насока. В тази връзка, с оглед  проведената кореспонденция между разследващия орган и „К.К.Х.Б.К.Б.” АД, ЕИК ********* /л.71-84, папка 4/, търговското дружество е предоставило информация досежно товарителниците, които се съхраняват към фактурите за съответния превоз. В отменителното определение  ВТАС е дал указания, че следва да се извърши проверка във фирма „К.К.Х.Б.К.Б.” АД, по екземпляра на товарителницата, който е при тях, кой е вписан за превозвач и да се направи сравнение на формата и съдържанието им с тези, представени като копия от Г.Р.. Такъв анализ от една страна не е направен отстрана на прокурора, а и както е посочил ОС – Ловеч в определението си от 22.04.2019 г. от изпратените копия на фактури, товарителници и други придружителни документи приложени в три неномерирани папки към досъдебното производство, по отношение на процесните товарителници се установява, че като превозвач в тях фигурира единствено „Р.Т.” ЕООД, което не съвпада по съдържание с предоставените от св. Г.Р. товарителници, по които като превозвачи фигурират „Л.СЖ” ЕООД, „А.Д.” ЕООД, „С.Т.І” ЕООД, „А.Р.Б.” ЕООД, „Е.” ЕООД и „О.К.” ЕООД. При посоченото несъответствие най-малкото необоснован е извода на прокурора, че Р. не е съзнавал, че не са налице реални сделки или услуги, или е ползван документ удостоверяващ  извършването на несъществуваща транспортна услуга.Т.е., това да е основание за липсата на субективния елемент – умисъла за реализиране на състава на престъплението по чл. 255 от НК.Още повече,че в чл.6 от договора за превоз/стр.72,папка 4/,Р. е поел задължение да осигури всички необходими документи и разрешения,регламентиращи превозните отношения.А самият свидетел,при разпита си в качеството на свидетел сочи,че не е сключвал договори с процесните фирми, а е намирал същите в „Спедитор.нет” и е комуникирал с тях по телефон./стр.109,п.3/.

 Не може да не бъде отбелязано и че разпита на св.Х.И.П./л.63, папка 3/ поначало е проведен съвсем формално и най-малкото не е положено от страна на разследващия никакво усилие да се установят лицата, за които П.твърди, че познавал, като П.И.И.и които лица били се занимавали с документите на фирмата. П.е заявил, че „никога не съм чувал за „Р.Т.” ЕООД гр. Ловеч. Не съм съставял и подписвал никакви фактури.” При такова заявление най-малкото от процесуална гледна точка би могло да се назначи графологическа експертиза, която да установи дали са налице идентичност на подписите на св. П.и отразения подпис в процесните фактури. При положение, че на л. 64-65 са налични  протоколи за снемане на образци за сравнително изследване от св. Х.И.П.. Все в тази връзка са и показанията на св. Н.Х.С., която заявява, че фирма „А.Д.К.” се води на нейно име, но същата категорично сочи, че не може да чете и да пише. Същата сочи и че, преди три години /разпита е проведен на 20.10.2016 г./ е подписала някакви документи, които не знае какво съдържат, тъй като е неграмотна, за което са й дадени 100 лева. Сочи също, че не знае да е упълномощавала някого да извършва дейности от нейно име /л.74, папка 3/. На тази свидетелка също са взети образци за сравнително изследване. Все в този смисъл са и показанията на св. П.В.Н., който категорично сочи, че никога не е бил собственик на каквато и да е фирма, а по отношение „Е.Т.” ЕООД бил поканен като „уж управител”, но реално е бил куриер носещ декларации по ДДС и правене на банкови преводи от време на време. Категорично заявява, че не е извършвал сделки. Няма представа с какво се занимава фирмата и не е контактувал с контрагенти. Категоричен е, че не е контактувал с фирма „Р.Т.” ЕООД гр. Ловеч и че няма представа дали е извършвана реална доставка по фактурите и дали е начислен ДДС по тях. Св. Х.П.Х.пък е посочил, че е бил пълномощник на „Р.Ж.С.„ ЕООД и е категоричен, че е имало търговски отношения с фирма „Р.Т.” ЕООД Ловеч, но си спомня за издадена фактура, касаеща доставка на масло и добавки, а не извършен транспорт на продукти на „К.К.” /л.88, папка 3/.  Св. В.К.З.потвърждава, че е бил собственик и управител на „О.К.” ЕООД  от създаване на дружеството до 2010 година. Категоричен е обаче, че за времето когато е бил управител на това дружество не е имал отношения с фирма „Р.Т.” ЕООД и не е издавал фактури на същото. Нещо повече, не е чувал за него /л.95, папка 3/. Св. К.В.К.е потвърдил, че е бил управител на фирма „Д.В.Т.2003” ЕООД, но и той заявява, че фирма „Р.Т.” ЕООД Ловеч не му е известна, както и че не може да каже дали е имало доставки между двете фирми. /л.106, папка 3/.

При тези гласни доказателства и предвид показанията на Г.В.Р. /л.108-109, папка 3/ и констатираните противоречия между тях е следвало да се извърши „очна ставка” между свидетелите и Г.В.Р. например,относно заявеното от него,че е извършвал комуникация с тези фирми по телефон,което противоречи на заявеното от свидетелите ,подробно посочено по-горе, т.к. чрез този процесуален способ по начало НПК е предвидил да се отстранят противоречия между гласните доказателства.Нещо повече,св-ля К.К.,управител на „К.2007 ЕООД” сочи,че е обслужвала счетоводно фирма „Р.Т.”ЕООД,но е била упълномощена единствено и само да подава декларации с електронен подпис към НАП.Счетоводните документи за извършените покупки,доставки,продажби ,както и банковите извлечения са и представяни лично от Г.Р. в офиса й./стр.163,п.3/.

Следва да бъде посочено и че прокурора в постановлението се позовава на това, че по делото са налични фактури за действителни из вършени транспортни разходи, което по начало не е спорно.Но предвид показанията на св. Г.Л. в частта, в която сочи, че за „К.К. Х. .К.Б.” АД за реалното извършени доставки е било необходимо и същите са отчитани въз основа на издаденото от системата на дружеството документ – уведомително писмо, което съдържало данни за превозваното количество и съответната цена на всеки артикул, то именно по този начин следва въз основа на счетоводна експертиза да се установи действително извършените транспортни сделки между „Р.Т.” ЕООД и К.К. Х. Б. К. Б.” АД, а не  имайки се предвид издадените товарителници, тъй като Л. пояснява, че самото писмо е извадка от системата на фирмата с данни за съответен период и включва реално отразени транспортирани стоки. Още по-важното е че същото се получава на место от  лицето в завода или офиса. Категорична е свидетелката, че всичко което е било издадено като транспорт по уведомителните писма е напълно направена и реална доставка.

Без извършване на подробен анализ на гласните и всички останали доказателства, какъвто както се посочи по-горе не  е извършен от страна на прокурора и без отстраняване на подробно посочените по-горе противоречия между гласните доказателства и писмените такива събрани по досъдебното производство, настоящата инстанция приема, че на този етап извода на Окръжна прокуратура –Ловеч, че не са събрани достатъчно и безспорни доказателства за извършено престъпление по чл. 255 от НК е необоснован. В тази връзка следва да бъде посочено, че в процесното постановление по начало фигурира единствено и само преразказ на събраните по делото доказателства, но не и съпоставка на същите с направения извод за липса на доказателства, сочещи на осъществен състав на престъплението по чл. 255 от НК.

Посочвайки по-горните съображения настоящата инстанция приема, че нито се накърнява независимостта на съда, нито ролята му на арбитър, когато дава указания в какво конкретно се изразяват допуснатите съществени процесуални нарушения, защото това са именно указанията, относно прилагането на закона, а прокурорът суверенно решава как да ги отстрани.

          Съобразявайки изложеното дотук, съдът приема, че следва да бъде отменено Постановление от 14.08.2019 г. на ОП – Ловеч, с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 6/2014 г. по описа на ОД на МВР – Ловеч, водено за престъпление по чл.255, ал.1, т.1 от НК във вр. с чл.26, ал.1 от НК срещу Неизвестен извършител и делото бъде върнато на Окръжна прокуратура - Ловеч със задължителни указания относно прилагане на закона.

Водим от гореизложеното и на основание чл.243, ал.6, т.3 от НПК съдът

 

                                          О П Р Е Д Е Л И  :

 

ОТМЕНЯ Постановление от 14.08.2019 г. на Окръжна прокуратура – Ловеч, с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 6/2014 г. по описа на ОД на МВР – Ловеч, водено за престъпление по чл.255, ал.1, т.1 от НК във вр. с чл.26, ал.1 от НК срещу Неизвестен извършител.

ВРЪЩА делото на Окръжна прокуратура - Ловеч със задължителни указания относно прилагане на закона.

Определението може да се обжалва и протестира пред Апелативен съд - Велико Търново в 7-дневен срок от получаване на съобщението.

Препис от определението да се изпрати на Окръжна прокуратура – Ловеч и на жалбоподателя - ТД на НАП - ИРМ - Ловеч.

 

 

                                                                   ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :