Решение по дело №202/2019 на Окръжен съд - Шумен

Р Е Ш Е Н И Е

№ 218

 

гр.Шумен, 24 Октомври 2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Шуменският окръжен съд, в публичното съдебно заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                                                  Председател: М. Маринов

                                                                                           Членове:1. Р. Хаджииванова

2. З. Иванова

 

при секретаря Ж. Дучева, като разгледа докладваното от съдия Маринов В.гр.дело №202 по описа за 2019 год. на ШОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №232 от 15.03.2019г. по гр.д.№2620/2018г. по описа на ШРС, Районен съд - гр.Шумен е отхвърлил предявеният установителен иск по чл.422, ал.1 от ГПК /чл.415 ал.1 от ГПК/ от “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК ********* срещу С.М.Д., с ЕГН **********, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1755,77 лева, представляваща 1408,12 лева главница – неплатени вноски по договор за стоков кредит № 2465585 от 19.10.2016г., 179,32 лева договорна лихва, за периода 01.12.2016г. – 01.02.2018г., 168,33 лева лихва за забава, за периода 01.12.2016г. – 03.07.2018г. и законна лихва върху дължимите суми, считано от подаване на заявлението /03.07.2018г./ до окончателното плащане, като неоснователен.

Недоволен от така постановеното решение останал ищеца, който обжалва решението на районния съд, като посочва доводи за неправилност и незаконосъобразност, и моли съда да го отмени и постанови друго, с което да уважи предявения иск. Претендира присъждане на деловодни разноски.

В срока по чл.263 от ГПК, въззиваемата страна не е депозирала отговор на жалбата.

Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и процесуално допустима.

Съдът констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради което и спора следва да се разгледа по същество.

Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите изложени в жалбата, становищата на страните, и прецени поотделно, и в съвкупност събраните по делото доказателства, намери жалбата за основателна.

Районен съд - гр.Шумен е бил сезиран с искова претенция по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК от “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК ********* срещу С.М.Д., с ЕГН **********. Ищецът сочи, че на 20.06.2017г. бил подписан индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен на основание чл.2.1 от Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 20.12.2016г. между "УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД и ищеца, по силата на който вземането на кредитора срещу С.М.Д. по Договор за стоков кредит №2465585 от 19.10.2016г., било прехвърлено на ищеца. Длъжника не върнал заетата сума, и вземането срещу него било за сумата от 1755,77 лева, представляваща 1408,12 лева главница – неплатени вноски по договор за стоков кредит № 2465585 от 19.10.2016г., 179,32 лева договорна лихва, за периода 01.12.2016г. – 01.02.2018г., 168,33 лева лихва за забава, за периода 01.12.2016г. – 03.07.2018г. и законна лихва върху дължимите суми, считано от подаване на заявлението до окончателното плащане. За горното вземане по реда на чл.410 ГПК кредиторът поискал издаване на заповед за изпълнение, която била издадена по ч.гр.д.№1972/2018г. на ШРС, и връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Моли да бъде постановено решение, с което да се признае за установено, че ответника му дължи сумата от 1408,12 лева - главница, представляваща дължима сума по Договор за стоков кредит №2465585/19.10.2016 год., сумата от 179,32 лева - договорна /възнаградителна/ лихва за периода 01.12.2016г. до 01.02.2018г, сумата от 168,33 лева - обезщетение за забава за периода 01.12.2016г. до 03.07.2018 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 03.07.2018 год. до окончателното изплащане на сумата,, и да му бъде присъдена сумата от 85,12 лева, представляваща направени разноски по ч.гр.д.№1972/2018г. по описа на ШРС. В депозирания отговор на исковата молба, назначения на ответника особен представител оспорва иска.

От събраните по делото доказателства се установява следното от фактическа страна: По силата на Договор за стоков кредит №2465585 от 19.10.2016г., "УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД отпуснало на С.М.Д. стоков кредит за закупуване на "електроника" в размер на 1408,12 лева, с погасителен план за периода от 01.12.2016г. до 01.02.2018г., с 15 месечни вноски в размер на по 110,27 лева. Длъжника не изпълнил задължението си за заплащане на уговорените месечни вноски. С индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания от 20.06.2017г., сключен на основание чл.2.1 от Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 20.12.2016г. между "УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД и ищцовото дружество, процесното вземане на кредитора срещу С.М.Д. било цедирано на ищеца. Цесионера направил опит да съобщи цесията на длъжника на съобщения от него адрес по договора, но съобщението се върнало с уведомление че абоната е "Преместен". Със Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, ищеца сезирал ШРС, по което било образувано ч.гр.д.№1972/2018г., и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника за горните суми. Доколкото заповедта била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, ищеца предявил настоящия иск. В настоящото производство на ответника е бил назначен особен представител по реда на чл.47, ал.6 от ГПК.

Горната фактическа обстановка налага следните правни изводи: На първо место следва да се отбележи, че дори и да се приеме че цесията не е била надлежно съобщена на длъжника с върнатото известие за доставяне, препоръчана пратка от 11.07.2017г., то с връчването на настоящата искова молба на назначения на длъжника особен представител, и съобразно представеното упълномощаване за уведомяване за цесията /стр.28 от първоинстанционното дело/, следва да се приеме че цесията е била надлежно съобщена на ответната страна. В Решение № 198/18.01.2019 г., постановено по т. д. № 193/2018 г. І т.о. на ВКС е постановено, че в хипотезата на осъдителен иск за заплащане на суми по договор за кредит, в исковата молба по който е обективирано изявление на банката-ищец, че упражнява правото си да направи целия дълг по кредита предсрочно изискуем поради осъществяване на предвидените в договора или закона предпоставки, връчването на особения представител представлява надлежно уведомяване на длъжника-ответник. В мотивите на своето решение ВКС е приел, че на основание чл. 47, ал. 6 ГПК при изпълнение на предпоставките по чл. 47 ГПК, ал. 1-5 с оглед охрана интересите на ответника на последния се назначава особен представител. Връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици. ВКС сочи, че следва да се има предвид, че последователно в практиката на ВКС (Решение № 148/02.12.2016 г. по т. д. № 2072/2015 г. на ВКС, I т. о., Решение № 25/03.05.2017 г. по гр. д. № 60208/2016 г. на ВКС, II г. о. и др.) се застъпва становище, че банката, ако не е уговорено друго, може да избере начин за връчване на горепосоченото изявление на длъжника, вкл. и чрез нотариална покана и той ще е редовно осъществен, ако е била проведена процедура по чл. 50 ЗННД вр. чл. 47 ГПК, ал. 1-5 – отсъствието от адреса по чл. 47 ГПК се удостовери от длъжностното лице, а съобщенията се считат за връчени, т. е. и без да е необходимо назначаване на особен представител в нотариалното производство. Независимо, че в цитираното решение се обсъжда валидността на материалноправно изявление за предсрочна изискуемост, направено от банката чрез връчване на уведомление към искова молба, връчена на особен представител, назначен при условията на чл. 47, ал. 6 от ГПК, настоящият съдебен състав приема, че мотивите на това решение на ВКС се отнасят в пълна степен за уведомление за извършена цесия, връчено по аналогичен начин. Смисълът на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и 4 от ЗЗД е максимално да бъде охранен интересът на длъжника и да не се дава възможност на кредитора да злоупотребява с правата, които получава чрез договора за цесия. В конкретния случай кредиторът е направил опит да изпрати уведомление за сключения договор за цесия лично до длъжника. Длъжникът се е преместил от посочения в договора адрес /с.Салманово, ул....№32/, посочен и като постоянен, и като настоящ, и не е известил кредитора за новия си такъв. Ако кредиторът беше решил да уведоми ответника за извършената цесия с нотариална покана и той не е намерен на адреса, посочен от него при сключването на договора, и в този случай нотариусът приложи разпоредбата на чл. чл. 50 ЗННД вр. чл. 47 ГПК, ал. 1-5 ГПК уведомлението за извършената цесия щеше да се счита за редовно връчено, без реално да е достигнало до знанието на длъжника. В съдебното производство е осъществена именно горната процедура – призоваването е по реда на чл.47 от ГПК, но е направено нещо повече- назначен е особен представител. Да се приеме в този случай, че длъжникът не е надлежно уведомен за извършената цесия, означава, че му се дава възможност да черпи права от собственото си неправомерно поведение, а кредиторът се поставя в невъзможност да реализира вземането си в рамките на исковото производство, а това противоречи на принципа за равенство на страните пред закона, закрепен в чл. 9 от ГПК. В правната теория господства мнението, че особеният представител разполага с всички права, с които разполага и упълномощеният процесуален представител, с изключение на правото на разпореждане с предмета на иска, т. е. той не може да прави валидно оттегляне или отказ от иск, съдебна спогодба, признание на иска или отказ от обжалване. Няма пречка обаче той да приема материалноправни изявления, свързани със съществуването на едно вече възникнало правоотношение между представлявания и ищеца, т. е. между страните в процеса. Очевидно това становище е застъпено и в цитираното по-горе решение на ВКС, в което е направена аналогия между приеманото за валидно направено изявление за предсрочна изискуемост на вземането, което не е достигнало лично до знанието на длъжника, а е прието за такова по силата на законна фикция за надлежно връчване, закрепена в чл. 50 ЗННД вр. чл. 47, ал. 1-5 от ГПК. По аргумент на по-силното основание следва да се приеме, че особен представител, назначен от съда за охраняване правата на длъжника в граждански процес, провеждан по общия ред, действащ в защита на интересите на ответника под прекия надзор на съда, може надлежно да получава материалноправни изявления от ищеца, свързани със съществуващото между страните правоотношение, в това число и уведомление за извършена цесия, като единственото ограничение за особения представител е да извършва действия на разпореждане с предмета на делото. Ето защо съдът намира, че с връчване на исковата молба и приложените към нея книжа, длъжникът следва да се счита за уведомен за извършената цесия, което обстоятелство на основание на основание чл.235,ал.3 от ГПК, съдът следва да вземе предвид при решаване на делото. Ето защо предявения иск следва да бъде уважен.

Предвид изложеното, съдът намира, че първоинстанционното решение следва да бъде отменено, и вместо това постановено друго, с което бъде изцяло уважен предявения иск. В първоинстанционното производство и във въззивното, ищецът е бил представляван от юрисконсулт, поради което и следва да му бъде определено възнаграждение в съответствие с разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК, съгласно която размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ, който от своя страна препраща към Наредба за заплащането на правната помощ. Съгласно чл.25, ал. 1 НЗПП за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лева, поради което, предвид фактическата и правна сложност на делото, на ищеца следа де се определи възнаграждение в размер на сумата по 150 лева за всяка инстанция. По изложените съображения, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 1579,54 лева, от които 85,12 лева – в заповедното производство, 735,20 лева – в исковото производство пред първоинстанционния съд и 759,22 лева – разноски във въззивното производство.

Водим от горното, и на основание чл.271 от ГПК, Шуменският окръжен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение №232 от 15.03.2019г. по гр.д.№2620/2018г. на Районен съд - гр.Шумен, като вместо него, ПОСТАНОВЯВА:

            ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.М.Д., с ЕГН ********** ***, че същата дължИ на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК *********, сумата от 1408,12 лева - главница, представляваща дължима сума по Договор за стоков кредит №2465585/19.10.2016 год., сумата от 179,32 лева - договорна /възнаградителна/ лихва за периода 01.12.2016г. до 01.02.2018г, сумата от 168,33 лева - обезщетение за забава за периода 01.12.2016г. до 03.07.2018 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 03.07.2018 год. до окончателното изплащане на сумата, присъдени по ч.гр.д.№1972/2018г. по описа на ШРС.

            ОСЪЖДА С.М.Д., с ЕГН **********, да заплатИ на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК *********, направени по делото разноски в размер на 1579,54 лева, от които 85,12 лева – в заповедното производство, 735,20 лева – в исковото производство пред първоинстанционния съд, и 759,22 лева – във въззивното производство.

На основание чл.280, ал.3, т.1 от ГПК, решението е окончателно.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                                                     2.