№ 157
гр. П., 26.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Андрей Ив. Николов
при участието на секретаря Величка Андреева
като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело №
20231230101178 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 422 ГПК.
Ищецът – „Т. С.“ ЕАД, със седалище и адрес на управление в гр. С., ул. „Я.“ №
23Б, ЕИК ***, твърди, че в периода месец 05.2019 г. – месец 04.2022 г. се е намирал в
облигационно правоотношение с ответницата, по силата на което й е доставил (продал)
топлинна енергия за топлоснабден имот в гр. С., ж.к. „Д.“, бл. 15, вх. Г, ап. 87, с
абонатен номер 219139. Поддържа, че общата стойност на незаплатената енергия за
визирания времеви диапазон възлиза на 1 232,71 лв., като за същия темпорален отрязък
се дължат и 46,99 лв. – стойност на топлинна енергия за дялово разпределение.
Изтъква, че поради неплащане на главните задължения в срок се следват и мораторни
лихви, равняващи се на: 168,36 лв. – за първата главница, начислена от 15.09.2020 г. до
24.01.2023 г., и 8,41 лв. – за втората главница, начислена от 05.03.2020 г. до 24.01.2023
г. Уточнява, че за тези вземания е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,
но срещу нея е постъпило възражение, поради което иска да бъде признато за
установено тяхното съществуване. Претендира и съдебни разноски.
Ответницата – И. И. С., с настоящ адрес в с. Г., общ. П., ул. „Т.“ № 17, ЕГН
**********, намира ищцовите претенции за неоснователни, настоява за тяхното
отхвърляне и за присъждане на съответни възнаграждения в полза на адвокатите, които
са й оказали безплатна правна помощ в заповедната процедура и в сегашното исково
производство. Излага доводи, че не е доказано нито наличието на облигационно
1
отношение между нея и ищеца, касаещо доставка на топлинна енергия за посочения
имот, нито реалното доставяне на такава енергия в имота през исковия период.
Релевира и възражение за погасяване на претендираните вземания по давност.
Третото лице – „Н.“ AД, със седалище и адрес на управление в гр. С., ул. „Х. г.“
№ 58, ЕИК ***, конституирано като помагач на ищеца, изразява становище, че
топлоенергията, доставена в процесния обект, е била надлежно отчетена и
остойностена.
Съдът приема следното:
1. Предварителни въпроси:
Предмет на разглеждане са установителни искове с правна квалификация по:
- чл. 422 във вр. с чл. 415 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 200, ал. 1
ЗЗД – за главниците, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението в първоначално сезирания съд – 06.02.2023 г., до погасяването, и
- чл. 422 във вр. с чл. 415 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД – за мораторните
лихви.
За вземанията по така предявените искови претенции е била издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 358 от 18.05.2023 г. по ч. гр. д.
№ 670/23 г. на Районен съд – гр. П..
Срещу цитираната заповед, в рамките на 1-месечния срок по чл. 414, ал. 2 ГПК,
е постъпило възражение от ответницата, имаща качеството на длъжник в заповедната
процедура.
Ето защо и обсегът на сегашния исков процес включва проверка на
предпоставките от фактическите състави, които пораждат задълженията, и
съобразяването им на фона на установените обстоятелства и на приложимия закон.
2. Относно исковете за главниците:
В принципен план уважаването на главните искови претенции е предпоставено
от кумулативното наличие на следните изисквания: 1/ валидно облигационно
отношение, породено от договор за доставка (продажба), по силата на който ищецът
има качеството на доставчик (продавач) на топлинна енергия, а ответницата – на
потребител (абонат/купувач); 2/ реално доставяне на претендираното количество
топлоенергия от доставчика на потребителя, отговарящо на заявената стойност; 3/
изискуемост (настъпил падеж) на вземането, касаещо цената на доставката, и 4/
неизпълнение на корелативното задължението на абоната за заплащане стойността на
продадената му енергия.
Правилата, уреждащи разпределението на доказателствената тежест в исковото
гражданско съдопроизводство (чл. 154, ал. 1 ГПК), възлагат на ищеца да установи на
първите три от очертаните изисквания, а на ответницата – погасяването на
2
претендираните задължения.
През исковия период страните по делото са били обвързани от правно
отношение за продажба (доставка) на топлинна енергия, с доставчик – ищцовото
дружество, и потребител – ответната страна, за индивидуализирания по-горе
топлоснабден обект. В тази насока към доказателствения материал е приобщено копие
на договор за продажба на държавен недвижим имот от 27.09.1990 г., сключен между
Общински народен съвет на община „Студентска“ – гр. С. (продавач) и ответницата
(купувач), по силата на който същата е придобила топлоснабдения апартамент, по
повод на който са предявени ищцовите претенции. От друга страна, към исковата
молба е приложен протокол от 02.09.2002 г., отразяващ събрание на етажните
собственици в жилищната сграда, в която е разположен апартаментът – за
упълномощаване на председателя на етажната собственост относно сключване на
договор с дружество, извършващо дялово разпределение на топлинната енергия в
сградата. От коментирания протокол е видно, че ответницата е участвала в събранието
именно в качеството си на етажен собственик, притежаващ точно този апартамент.
Следователно тя има и качеството на клиент на ищеца и се явява в облигационно
отношение с него, касаещо доставка на топлинна енергия, на основание чл. 153, ал. 1,
предл. 1 ЗЕ.
Количеството топлоенергия, предмет на предявените искове за главниците, е
било доставено от ищеца на ответницата в топлоснабдения имот. Във връзка с
установяването на доставката и съответно с доказването на количеството консумирана
топлоенергия, ищцовото дружество е представило фактурите и известията към тях,
отнасящи се до периода на доставката. Във всички тези документи е отразено, че
получател на доставената топлинна енергия е ответницата, а доставчик е ищецът,
както и че топлоснабдяването е за имот с абонатен номер 219139, чийто адрес е в гр.
С., ж.к. „Д.“, бл. 15, вх. Г, ап. 87. Вярно е, че от гледна точка на доказването в
гражданския процес фактурите и известията към тях съставляват частни
свидетелстващи документи, които отразяват изгодни за техния издател факти.
Същевременно в тях липсва подпис на потребителя, поради което и доказателствената
им стойност сама по себе си не е достатъчна за провеждане на главно и съответно на
пълно доказване, че доставките, до които се отнасят, действително са били
реализирани.
По делото обаче е изслушана и съдебно-техническа експертиза, от чието
заключение се изяснява, че:
- Ответницата има регистрирана (открита) партида при ищеца за доставка
на топлинна енергия по отношение на процесния топлоснабден обект.
- В рамките на исковия период в този обект е била консумирана
топлоенергия, отдадена от сградната инсталация, както и чрез 2 отоплителни тела тип
„щранг-лира“, чиято реална стойност е 1 272,31 лв.
3
- Вноските за дяловото разпределение на топлинната енергия, припадащи
се на апартамента на ответницата, пък са с обща величина от 46,99 лв.
- Отчитането на доставената топлоенергия е станало чрез техническо
средство, което успешно е издържало метрологична проверка.
Експертното заключение подлежи на цялостно кредитиране, тъй като не е било
оспорено от никоя от страните, а също така е пълно, подробно мотивирано и по
никакъв начин не се опровергава от останалия доказателствен материал.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия на ищеца за продажба на топлинна
енергия за битови нужди (по-нататък за краткост само ОУ), които не са били оспорени
от ответната страна, продължителността на периода за заплащане на сумата, дължима
за доставена топлоенергия, е 45 дни. Този срок започва да тече от датата на изтичане на
периода, до който се отнася начисленото задължение, и в конкретната хипотеза е
изтекъл за всички сметки, формиращи сумите за главниците, което пак е видно от
обсъдените съобщения към фактурите, отразяващи доставките на топлоенергия. Ето
защо и търсените главни вземания се явяват изискуеми.
Установяването на факта на тяхното погасяване е в тежест на ответницата, която
не е провела доказване от такъв порядък.
Възражението на ответницата за погасителна давност е частично основателно,
тъй като:
- Потребителите на топлинната енергия, доставяна от ищцовото дружество,
заплащат цената й на месечни вноски (чл. 155, ал. 1 ЗЕ и чл. 31 ОУ). Затова и
обсъжданото задължение има характера на периодично плащане по смисъла на чл. 111,
б. „в“ ЗЗД, доколкото са налице еднородни задължения, които се повтарят през
определен период от време, имат единен правопораждащ факт и падежът им настъпва
през предварително определени интервали от време, като е без значение дали
плащанията са еднакви по размер (съобр. Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по
тълк. д. № 3/11 г., ОСГТК на ВКС ). Оттук следва, че е приложима кратката 3-годишна
давност, регламентирана в последната цитирана разпоредба на ЗЗД.
- В случая заповедното производство по чл. 410 ГПК е образувано на
06.02.2023 г., от която дата се считат предявени разглежданите искове за
съществуването на претендираните вземания и именно оттогава се прекъсва
погасителният давностен срок (чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл.
116, б. „в“, предл. 1 ЗЗД). Така всички задължения, чийто падеж е настъпил преди
06.02.2020 г., са погасени по давност.
- От заключението на техническата експертиза (вж. Таблица № 1 от
същото, където са отразени дължимите суми по месеци) се констатира, че само
месечното плащане за доставена топлинна енергия от 48,70 лв., начислено за месец
11.2019 г., чиито падеж настъпва на 14.01.2020 г., е покрито от погасителната давност.
В контекста на горното се налага финалният извод, че искът за първата главница
4
подлежи на уважаване до размер от 1 184,01 лв., а за втория главен дълг – в пълен
размер.
3. Относно исковете за мораторната лихва:
За да бъдат уважени лихвените искови претенции, е нужно: 1/ да съществува
изискуемо главно вземане и 2/ в неговото погасяване да е допусната забава.
Частичната основателност на първия главен иск и цялостната основателност на
втория такъв показва, че първото изискване е спазено.
Налице е и забава в изплащането на дължимото главно задължение за
доставената топлоенергия от 1 184,01 лв., която се определя от споменатата вече
клауза, инкорпорирана в чл. 33, ал. 1 от ОУ. Величината на тази лихва за заявения
период е 156,65 лв. и тя е определена от съда по чл. 162 ГПК (посредством използване
на изчислителен модул, достъпен в правно-информационната система „Апис“).
Ответницата не дължи лихва за забавено изпълнение на задължението за
заплащане на цената за дялово разпределение, понеже в ОУ не е предвиден срок за
изпълнение, а не са ангажирани доказателства за отправена покана за плащане (чл. 84,
ал. 2 ЗЗД).
В този смисъл първият акцесорен иск е частично основателен, а вторият е
неоснователен.
4. Относно съдебните разноски:
Изходът от спора предоставя право на съдебни разноски и на двете насрещни
страни (чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК).
Според т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/13 г.,
ОСГТК на ВКС, съдът, разглеждащ иска по чл. 422 ГПК, трябва да извърши
диференцирано произнасяне по разноските за заповедното и за исковото производство.
В този смисъл отговорността за разноски на ответницата към ищеца, съразмерно
с уважената част от исковете, се разпределя по следния начин:
- 75,39 лв. – за заповедната процедура, формирани на базата на: 29,13 лв. –
заплатена държавна такса, и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение, определено от
заповедния съд, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 26, предл. 2 от Наредбата
за заплащането на правната помощ (приета с ПМС № 4 от 06.01.2006 г.), и
- 820,19 лв. – за исковия процес, определени на основата на: 170,87 лв. –
заплатена държавна такса, 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение, определено от
съда, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането
на правната помощ, и 590 лв. – заплатено възнаграждение за вещо лице.
Ответницата не е направила съдебно-деловодни разходи, но е получила
безплатна правна помощ както в исковото, така и в заповедното производство.
Адвокатът, предоставил безплатната правна помощ в заповедната процедура, е К. И. Б.
5
от Адвокатска колегия – гр. Р., с адрес на упражняване на дейността в гр. С., ул. „Г.“ №
31, офис-партер, ЕГН **********, а в исковия процес – М. Л. Л. от Адвокатска
колегия – гр. С., с адрес на упражняване на дейността в гр. С., ул. „Г.“ № 31, ет. 1, ЕГН
**********. Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 и във вр. с ал. 7 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет, на посочените адвокати
трябва да бъде присъдено възнаграждение, пропорционално на отхвърлената част от
исковите претенции. То е 18,82 лв. – за заповедното производство, и 21,06 лв. – за
исковия процес.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. П., Гражданско
отделение, Трети състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ГПК, че И. И. С., с
настоящ адрес в с. Г., общ. П., ул. „Т.“ № 17, ЕГН **********, дължи на „Т. С.“ ЕАД,
със седалище и адрес на управление в гр. С., ул. „Я.“ № 23Б, ЕИК ***, следните суми,
които са включени в предметния обхват на Заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК с
№ 358 от 18.05.2023 г., издадена по ч. гр. д. № 670/23 г. на Районен съд – гр. П., а
именно:
- 1 184,01 лв. – главница, представляваща общ размер на неплатена цена за
доставена топлоенергия, за периода месец 05.2019 г. – месец 04.2022 г., за
топлоснабден имот в гр. С., ж.к. „Д.“, бл. 15, вх. Г, ап. 87, с абонатен номер 219139,
ведно със законната лихва, считано от 06.02.2023 г. до погасяването, като
ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата над така уважената част до пълния претендиран
размер от 1 232,71 лв.;
- 46,99 лв. – главница, представляваща стойност на топлинна енергия за
дялово разпределение, дължима за същия времеви период и във връзка със същия
топлоснабден обект, ведно със законната лихва, считано от 06.02.2023 г. до
погасяването;
- 156,65 лв. – мораторна лихва, начислена върху първия главен дълг от
1 184,01 лв., за периода от 15.09.2020 г. до 24.01.2023 г., като ОТХВЪРЛЯ този иск за
разликата над така уважената част до пълния претендиран размер от 168,36 лв.
ОТХВЪРЛЯ иска на Т. С.“ ЕАД, със седалище и адрес на управление в гр. С.,
ул. „Я.“ № 23Б, ЕИК ***, предявен срещу И. И. С., с настоящ адрес в с. Г., общ. П.,
ул. „Т.“ № 17, ЕГН **********, с който се претендира да бъде признато за
установено по чл. 422 ГПК, че последната дължи на първото следната сумата,
попадаща в обсега на Заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК с № 358 от 18.05.2023 г.,
6
издадена по ч. гр. д. № 670/23 г. на Районен съд – гр. П., а именно: 8,41 лв. –
мораторна лихва, начислена за периода от 05.03.2020 г. до 24.01.2023 г., върху
посоченото по-горе главно вземане от 46,99 лв., представляващо стойност на топлинна
енергия за дялово разпределение.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, И. И. С., с настоящ адрес в с. Г.,
общ. П., ул. „Т.“ № 17, ЕГН **********, да заплати на „Т. С.“ ЕАД, със седалище и
адрес на управление в гр. С., ул. „Я.“ № 23Б, ЕИК ***, съдебни разноски,
пропорционално на уважената част от разгледаните искове, както следва:
- 75,39 лв. – общ размер на разноските, дължими за заповедното
производство (ч. гр. д. № 670/23 г. на Районен съд – гр. П.), и
- 820,19 лв. – общ размер на разноските, дължими за първоинстанционното
исково производство (гр. д. № 1178/23 г. на Районен съд – гр. П.).
ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., „Т. С.“ ЕАД, със седалище и адрес
на управление в гр. С., ул. „Я.“ № 23Б, ЕИК ***, да заплати на адвокат К. И. Б. от
Адвокатска колегия – гр. Р., с адрес на упражняване на дейността в гр. С., ул. „Г.“ №
31, офис-партер, ЕГН **********, сумата от 18,82 лв., представляваща
възнаграждение за безплатната правна помощ, която последната е оказала на
ответницата по делото, в заповедното производство (ч. гр. д. № 670/23 г. на Районен
съд – гр. П.), пропорционално на отхвърлената част от разгледаните искове.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., „Т. С.“ ЕАД, със седалище и адрес
на управление в гр. С., ул. „Я.“ № 23Б, ЕИК ***, да заплати на адвокат М. Л. Л. от
Адвокатска колегия – гр. С., с адрес на упражняване на дейността в гр. С., ул. „Г.“ №
31, ет. 1, ЕГН **********, сумата от 21,06 лв., представляваща възнаграждение за
безплатната правна помощ, която последният е оказал на ответницата по делото, в
първоинстанционното исково производство (гр. д. № 1178/23 г. на Районен съд – гр.
П.), пропорционално на отхвърлената част от разгледаните искове.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице „Н.“ AД, със
седалище и адрес на управление в гр. С., ул. „Х. г.“ № 58, ЕИК ***, което е
конституирано като помагач на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните, пред Окръжен съд – гр.
Благоевград, в 2-седмичен срок, считано от връчването на препис, с въззивна жалба,
която се подава чрез Районен съд – гр. П..
7
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
8