Р Е Ш Е Н И Е

№ 419/25.01.2018 г.,гр.Разград

 

В   И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД-РАЗГРАД

на осемнадесети декември, две хиляди и седемнадесета година ,

в публично заседание , в следния състав :              

 

 

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ :МАРГАРИТА НОВАКОВА

 

 

секретар : Даринка Димитрова

прокурор :

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело № 1985 по описа за 2015 г.

за да се произнесе взе пред вид следното:

 

                Искът е предявен на основание чл.74  ал.2 изр.1 и ал.4 от КТ.

            Ищцата настоява съдът да постанови решение, с което да прогласи сключения между нея и ответника-ЕТ”Г-П. Ц”-гр.Разград, трудов договор №185 от 11.11.2014г. за частично недействителен относно следните клаузи: срока за изпитване; работното време и трудовото възнаграждение, тъй като посочените клаузи противоречат на закона и добрите нрави. Иска още прослуженото време да й бъде признато за трудов стаж и ответника да бъде осъден да й заплати трудово възнаграждение за периода от 01.11.2014г. до 10.02.2015г. в размер на 1 050 лева, ведно със законна лихва, както и 200 лева обезщетение за неползван отпуск за 2014 и 2015г. Претендира и разноски по делото.

            Ответникът-ЕТ”Г-П. Ц.”-Разград, възразява че, предявените искове са процесуално недопустими пред вид влязлото в сила решение по гр.д.№619/2015г. по описа на РРС, с което съдът със сила на присъдено нещо се е произнесъл относно дължимото на ищцата ТВ и обезщетение за неползван платен годишен отпуск и с което се е произнесъл и относно нищожността на сочените в ИМ клаузи на договора. Твърди още, че предявения иск е неоснователен и настоява за отхвърлянето му, не претендира разноски по делото.

            Съдът прецени събраните по делото доказателства и прие за установено следното: Видно от представеното с исковата молба заверено копие на трудов договор №185 на 11.11.2014г. страните са сключили договор по силата на който, ответникът, като работодател е възложил , а ищцата, като работник е приела да извършва длъжността “общ работник” за неопределено време, със срок за изпитване- до 11.05.2015г., с място на работа „цех за закуски”. Не се спори, че  трудовия договор е бил подписан от ищцата и ответника, бил е регистриран в териториална дирекция на НАП и е прекратен на 10.02.2015г. В т.2 от Договора е посочено работно време-1/един/час от 16,00 до 17,00 часа и основно месечно възнаграждение 45 лева.

            Ищцата твърди, че при сключване на договора, уговорката й с работодателят й е била да получава месечно по 350 лева, а не посочените в договора 45 лева за един час отработено време, тъй като е работела от 12,00 часа през деня до 01-02 часа през нощта. Действително, видно от показанията на разпитаната по делото свидетелка Б. И., самата тя като работничка в „цеха за закуски” при ответницата и ищцата са работели по 12-13 часа на ден, тъй като работата е била много”. Свидетелката е категорична, че ищцата „пакетираше закуски при нас, влизаше заедно с мен и излизаше заедно с мен”, „ключовете бяха с мен и аз отключвах и заключвах”, твърди още, че е разбрала, че трудовите им договори са за по 1 час работно време едва при извършена проверка от Инспекцията по труда, когато по настояване на ответницата е трябвало да подпишат заявление, че работят само по 1 час.

            Видно от материалите в съхраняваното от ответницата-работодател, трудово досие на ищцата, тя е работила при ответницата по трудово договор №167 от 28.08.2013г.-14.11.2013г на същата длъжност „общ работник” със срок за изпитване, като към договора е приложена същата длъжностна характеристика, както към процесния договор-л.169 и л.170 от делото.

            Съгласно заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза-л.146 от делото, за процесния период-11.11.2014г.-10.02.2015г. по времетраене на трудовия договор, пред вид размера на минималната работна заплата и осемчасов работен ден  след приспадане на задължителните социални и здравни осигуровки ищцата би следвала да получи  трудово възнаграждение в размер на 876,12 лева- 105,89 лева, получените за един час работа и констатирани по гр.д.№619/2015г. по описа на РРС, приложено като писмено доказателство към настоящото= 770,23 лева, а следващото се обезщетение за неползван годишен отпуск е в размер от 69 лева.  

Въз основа на изложеното съдът намира от правна страна следното:

Предявеният иск е допустим. Неоснователно ответникът възразява, че пред вид влязлото в сила решение по гр.д.№619/2015г. на РРС, е налице сила на присъдено нещо, както по отношение претендираното ТВ и обезщетение за неползван платен годишен отпуск, така и по отношение на твърдяната недействителност на трите клаузи в трудовия договор. Видно от решението по посоченото гражданско дело няма произнасяне относно твърдяните нищожни клаузи, те са обсъждани и споменати единствено в мотивите му, а известно е, че мотивите на влезлите в сила решения не се ползват със сила на присъдено нещо. От друга страна, настоящия състав счита, че при констатация на недействителни отделни клаузи от трудовия договор те се заместват от повелителните разпоредби на закона-чл.74 ал.4 изр.2 от КТ, а с посоченото решение няма произнасяне по заместени клаузи и в случая, неоснователно се твърди наличие на сила на присъдено нещо относно действително отработеното ТВ и следващо се обезщетение за неползван платен годишен отпуск.

Искът е и основателен. Чл.70 ал.1 от КТ допуска сключване на трудов договор със срок за изпитване „Когато работата изисква да се провери годността на работника или служителя да я изпълнява..”, но повелява с разпоредбата на чл.70 ал.5 от КТ „За една и съща работа с един и същ работник или служител в едно и също предприятие трудов договор със срок за изпитване, може да се сключи само веднъж.” Явно е, че процесния договор в своя чл.V с уговорката „на изпитване 11.05.2015г.” противоречи на закона, тъй като през 2013г. ищцата вече е работела при ответницата със срок за изпитване на същата работа и същата длъжностна характеристика, повторна проверка годността на работника за извършването й, законът не позволява. Затова следва да се прогласи недействителността на посочената клауза.

Относно клаузата за посоченото в договора работно време и трудово възнаграждение: Тези две клаузи са също недействителни. Вярно, с чл.138 от КТ законодателят е допуснал възможност за договаряне между работник и работодател на непълно работно време с определяне на продължителност и разпределение на това време. От показанията на разпитаната по делото свидетелка, обаче, се установи, че ищцата е работила над посоченото в договора работно време от 1 час до нормалната продължителност, респ.седмичното работно време уредени в чл.136 от КТ. Съдът приема това пред, вид разпоредбата на чл.138 ал.4 от КТ, от една страна, а от друга няма твърдение, не се събраха и доказателства за наличие на условия за полагане на извънреден труд, а твърдяното в ИМ договорено трудово възнаграждение е в размер на 350 лева, равно на предвиденото минимално трудово възнаграждение при продължителност на работното време през деня до 8 часа. Затова договора следва да се счита, че е сключен за осемчасов работен ден и съответното законодателно посочено минимално трудово възнаграждение. Затова  и исковете за заплащане на ТВ и обезщетение за неползван платен годишен отпуск следва да се уважат съобразно заключението на вещото лице, което никоя от страните не оспори и съдът приема за компетентно.

Искането за изрично признаване на прослуженото време за трудов стаж е недопустимо, пред вид разпоредбата на чл.350а от КТ и следва да се остави без разглеждане.

Ищцата претендира разноски по делото, но поради непредставяне на доказателства за направени такива, разноски не следва да й се присъждат.

            Ответникът, на основание чл.78 ал.6 от ГПК ответникът следва да заплати на районен съд-гр.-Разград 120 лева държавна такса, както и 200 лева заплатено възнаграждение за ССЕ, платено от бюджета на съда.

            По изложените съображения съдът

 

                                                Р  Е  Ш  И  :

 

            ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН сключения между Л.Р.Х. с ЕГН-********** ***- Ц” с ЕИК-********* със седалище и адрес на управление: гр.Р. с представител П. Ц. Д. трудов договор №185 от 11.11.2014г., В ЧАСТТА на чл.І.2 относно „1/един/ час работно време от 16,00 до 17,00 часа и основно месечно възнаграждение  в размер на 45 лева” и на чл.V относно клаузата „на изпитване 11.05.2015г.” , като ЗАМЕСТВА недействителната клауза в чл.І.2 с осемчасов работен ден и основно месечно възнаграждение в размер на минималното трудово възнаграждение предвидено за страна.

            ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането за признаване на прослуженото време за трудов стаж.

            ОСЪЖДА ЕТ “Г.-П. Ц” с ЕИК- със седалище и адрес на управление: гр.Р. с представител П. Ц. Д. да заплати на Л.Р.Х. с ЕГН-********** *** сумата от 770,23 лева, представляваща незаплатено трудово възнаграждение за времето от 11.11.2014г. до 10.02.2015г. и сумата от 69 лева обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, полагащ се за посочения период,ведно със законна лихва, считано от 10.02.2015г. до окончателното плащане,  като ОТХВЪРЛЯ иска до първоначално претендирания размер съответно до 1050 лева и до 200 лева.

            ОСЪЖДА ЕТ “Г.-П. Ц” с ЕИК-** със седалище и адрес на управление: гр.Р. с представител П. Ц. Д.  да заплати на районен съд-гр.Разград 120 лева държавна такса и 200 лева депозит за вещо лице, платен от бюджета на съда, дължими на основание чл.78 ал.6 от ГПК.

            Решението подлежи на обжалване пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: