№ 191
гр. София, 16.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Г.ргиев
Лилия М. Руневска
при участието на секретаря Теодора Р. Вутева
като разгледа докладваното от Ивайло П. Г.ргиев Въззивно гражданско дело
№ 20221800500289 по описа за 2022 година
С Решение № 2/07.01.2022г., постановено по гр.д. № 186/2020г. на
Самоковския районен съд, е осъден С. М. да заплати на Ж. К. сумата 1500
лева, от които 1000 лева получени по договор за заем от 19.07.2017г. и 500
лева получени по договор за заем от 25.03.2019г., ведно със законната лихва
върху всяка от посочените суми - главници, считано от 29.07.2020г. до
окончателното им изплащане, като са отхвърлени исковете на К. срещу М. за
сумите 770 лв. (претендирана като получена в заем на 07.12.2017г.) и 500 лв.
(претендирана като получена в заем на 09.05.2018г.), както и претенциите му
за лихви за забава върху всички претендирани главници за периоди до
предявяване на иска, а именно:
264,17 лева - лихва за забава на получените в заем 1000 лева за периода
от 19.07.2017г.;
46,81 лева - лихва за забава на получената в заем сума 500 лева за
периода от 25.03.2019г.;
173, 25 лева - лихва за забава върху получена в заем на 07.12.2018г. сума
от 770 лева за периода от 07.12.2018г. до датата на предявяване на иска,
89, 86 лева - лихва за забава върху получена в заем на 09.05.2018г.сума
от 500 лева.
Присъдени са и разноски.
Настоящото производство е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския
процесуален кодекс и е образувано по въззивна жалба на С. М. срещу горното
решение в частта му, с която същият е осъден да заплати на Ж. Е. К. сумата
1500 лева, от която - 1000 лева получени по договор за заем от 19.07.2017
1
година и 500 лева получени по договор за заем от 25.03.2019 година, ведно
със законната лихва върху тези главници, считано от 29.07.2020 година до
окончателното им изплащане. Жалбоподателят счита първоинстанционното
решение в обжалваните му части за неправилно и незаконосъобразно поради
противоречие с материалния закон, съществени нарушения на процесуалните
правила и необоснованост. Намира изложените от районния съд правни
доводи и направените изводи за противоречиви, като неотговарящи на
обективната истина и събраните по делото доказателства. Моли съда да
отмени обжалваното решение и да отхвърли изцяло предявения иск.
Претендира разноски. Описва събитията по делото в хронологична
последователност. Цитира и анализира обстойно мотивите на районния съд,
като ги намира за неправилни и ги оспорва. Счита, че неправилно съдът не
бил кредитирал свидетелските показания относно извънсъдебните отношения
между страните. Позовава се на основното и допълнителното заключение по
допуснатата СГЕ и прави изводи въз основа на тях. Оспорва и извода на съда
относно датата, от която ответникът е изпаднал в забава, с оглед разпоредбата
на чл. 240 от ЗЗД. Намира, че била извършена погрешна преценка на
събраните по делото доказателства, а материалният закон бил приложен
неправилно. Съдът не бил обсъдил в съвкупност събраните по делото гласни
доказателства. Бил допуснал и съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, като не изготвил пълен доклад по делото.
Моли съда да отмени решението в обжалваната му част и да го потвърди в
останалата част. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор.
В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция
жалбоподателят не се явява. Представлява се от адв. А., която поддържа
жалбата и моли съда да я уважи, като отмени първоинстанционното решение.
Счита за доказано, че така претендираните суми не са били дадени в заем,
поради което не се дължат от доверителя й. Претендира разноски и представя
списък по чл. 80 от ГПК. Депозира писмена защита, в която се позовава на
заключенията по СГЕ и подчертава, че двете процесни разписки били
манипулирани и не съответствали на волеизявлението на лицето, сочено като
техен автор. Счита за недоказано предаването на тези суми на ответника по
договор за заем от страна на ищеца. Поддържа, че сумите били действително
получени, но за труд и материали по договор за СМР. Моли съда да отмени
първоинстанционното решение в обжалваната му част. Претендира разноски.
В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция въззиваемият
не се явява. Представлява се от адв. В., който моли съда да остави без
уважение въззивната жалба и потвърди изцяло решението на РС- Самоков
като правилно и законосъобразно. Счита за установен паричен заем между
страните, който не е погасен от страна на жалбоподателя. Намира, че
събраните последното съдебно заседание доказателства сами по себе си не
оборват автентичността на разписката. Акцентира върху това, че подписът на
получателя на сумата е този на жалбоподателя, като той е знаел, какво
подписва. Внесените допълнителни текстове и дописвания в разписката не
били заличили други текстове, които имат съществено значение за нейната
истинност, а по- скоро внасят яснота относно описаните в нея суми. Прави
извод, че разписката е подписана от жалбоподателя, както и че същият дължи
сумите. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК.
Съдът намира, че фактическата обстановка, установена въз основа на
2
събраните от Самоковския районен съд доказателства, е описана в
обжалваното решение, поради което не е необходимо да се възпроизвежда в
настоящия съдебен акт.
В производството пред въззивната инстанция са приети заключения по
основна и допълнителна съдебно- графологична експертиза.
Съгласно първото от тях, в разписката от 2019г. допълнително са
вмъкнати текстът „за труд и заем“ на първия заглавен ред, текстът на целия
четвърти ред, думата „общо“ на петия ред, думата „общо“ на шестия ред,
текстът „2000 лв. две хиляди“ на третия ред отдолу и текстът „и 500лв. за
връщане, саморъчен“ на втория ред отдолу. Според в.л. А., именно тези
текстове са вмъкнати след първоначалното оформяне на разписката. В
открито съдебно заседание е допълнил, че не може да се установи времето на
вмъкването, но допълванията са след изготвяне на първоначалния текст, като
поредността е доказана.
Предмет на изследване от допълнителната експертиза е втората
процесна разписка – тази от 19.07.2017г. Съгласно заключението по тази
експертиза, разписката е подправена чрез вмъкване на нови редове с
допълнителен текст в междуредията. С различни химикални пасти и вероятно
вмъкнати в разписката са текстовете „за сума“ на 1 -ви ред отгоре, „ЕГН
**********“ на 9-ти ред отгоре; „получил сумата“ на 10-ти ред отгоре;
„изплатил сумата“ на 11-ти ред отгоре; „Ж. К.“ на 12-ти ред отгоре; и
подписът под името „Ж. К.“. При това, обаче, вещото лице заявява, че е
невъзможно да се установи, как е изглеждала разписката преди вмъкването на
текста, като вещото лице е показало само вероятния й първоначален вид. В
открито съдебно заседание е уточнил, че посочените по- горе редове с номера
11 и 12 в действителност са с номера съответно 12 и 13. Коригирал е и
цитирания в писмения текст на заключението ЕГН. Сочи, че вмъкнатите
текстове са дописани след подписването на разписката, но те не зачертават по
никакъв начин предходен текст, тъй като са вмъкнати в свободни
пространства и са с друг ръкописен текст. За да се определи
последователността на изпискването, е необходимо да има пресичащи се
щрихи, но в случая това е невъзможно. Поради това е дал вероятностен
отговор. В разписката са установени най- малко три различни химикални
пасти, но е възможно да са четири.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
1. По валидност
В случая съдът намира, че обжалваното решение е валидно, доколкото е
постановено от надлежен съдебен състав, в писмен вид и е подписано от
разгледалия делото съдия, който се е произнесъл в пределите на своята
правораздавателна власт, а формираната от него воля е ясно и разбираемо
формулирана.
2. По допустимост
3
Същото е и допустимо, тъй като са били налице положителните
предпоставки за упражняване на правото на иск и са липсвали отрицателни
такива, а съдът се е произнесъл по действително предявените искове.
3. По същество
Постановеното първоинстанционно решение се обжалва единствено в
осъдителната част, с която жалбоподателят С. М. е бил осъден да заплати на
въззиваемия Ж. К. сумата 1500 лв. по договори за заем от 19.07.2017г. (1000
лв.) и от 25.03.2019г. (500лв.).
Съдът намира жалбата за основателна в частта й, касаеща сумата 500 лв.
по договор за заем (разписка) от 25.03.2019г., тъй като от приетото във
въззивното производство заключение по основната съдебно- графологична
експертиза се установява, че текстът на разписката е подправен, като предмет
на подправката са точно тези нейни части, които биха я квалифицирали като
договор за заем, респ. биха обусловили извод, че тя удостоверява получаване
на сумата именно като заем и поемане на задължение за нейното връщане.
Както се посочи по- горе, в.л. А. категорично е заявил, че в тази разписка
допълнително и след първоначалното й оформяне са вмъкнати редица
текстове, измежду които думите „за труд и заем“ и думите „и 500лв. за
връщане“. При тези данни и с оглед посоченото на Илюстрация 8 от
заключението, съдът приема, че първоначалният вид на разписката (т.е. към
момента на нейното подписване) е удостоверявал получаване на сумата 2500
лв. за изработване на изолация на жилищна сграда в с. Я. като капаро от
предварително уговорена сума от 18 лв./кв.м. Следователно, волята на
получилото сумата лице (С. М.) е била да получи тази сума не като заем, а
като капаро по договор за изработка с предмет – изолация на жилищна сграда
в с. Я.. Няма основание да се приеме, че по- късно извършените дописвания в
разписката са съответствали на волята на М., т.е. че той е поел задължение да
върне част от тази сума в размер на 500 лв. като заем. Поради това и
доколкото по делото не са ангажирани други доказателства за получаване на
тази сума именно като заем, нито за поемане на задължение за нейното
връщане, съдът намира, че претенцията на ищеца (въззиваем в настоящото
производство) е недоказана в тази си част и поради това следва да бъде
отхвърлена. Тъй като този извод не съответства на направения от районния
съд, обжалваното решение следва да бъде отменено в тази му част, като
вместо него се постанови друго, с което предявеният главен иск се отхвърля и
за сумата от 500 лв. по договор за заем от 25.03.2019г.
В частта за сумата 1000 лв. по разписка от 19.07.2017 лв. въззивната
жалба е неоснователна. Независимо че заключението по допълнителната СГЕ
е установило подправка и на тази разписка, добавените текстове не касаят
нейно съществено съдържание, нито компрометират качеството й на договор
за заем. Дори след мисленото премахване на тези текстове, тя съдържа
минимално необходимите релевантни елементи, които я квалифицират като
такъв договор, а именно – изявление за получаване на парична сума и нейния
размер („1000лв.“), посочване на основанието за получаването й („като заем“)
и индивидуализиране на заемодателя и заемателя. Независимо кога са
извършвани добавянията на останалите текстове, нито дали са използвани три
или четири различни химикални пасти, налице е текст на разписката, който
може да съществува самостоятелно и има логичен смисъл според езиковите и
стилистични правила (за разлика от установените добавки, които нямат
4
самостоятелен смисъл извън контекста на основния текст). Поради това съдът
намира, че именно този основен, смислово издържан и логически свързан
текст е изчерпвал първоначалното съдържание на разписката и е изразявал
действителната воля на нейния автор. Както се посочи по- горе, този текст
недвусмислено сочи, че сумата от 1000 лв. е получена от С. М. като заем от
Ж. К.. Поради това и с оглед типичното съдържание на заемното
правоотношение, съдът намира, че заемателят дължи връщането й на
заемодателя, независимо че разписката не удостоверява изрично поемане на
задължение в този смисъл.
Не обосновават обратен извод събраните по делото доказателства за
наличие на други отношения между страните, тъй като те не изключват
възможността за сключване на договор за заем между тези лица.
С оглед гореизложеното, обжалваното решение е правилно в тази част и
следва да бъде потвърдено.
4. По разноските
С оглед изхода на делото и направено в този смисъл искане, в полза на
жалбоподателя следва да се присъди част от направените от него разноски
във въззивното производство, пропорционално на уважената част от жалбата.
Такива се установяват в размер на 68 лв. – държавна такса, 800 лв. –
адвокатско възнаграждение и два депозита от по 200 лв. за възнаграждение на
вещото лице, изготвило заключения по допуснатите съдебно- графологични
експертизи. От общия размер на тези разноски (1268лв.) въззиваемият следва
да заплати на жалбоподателя 500/1500 части, т.е. 1/3, а именно - 422,67лв.
С оглед изхода на делото и направено в този смисъл искане, в полза на
въззиваемия следва да се присъди част от направените от него разноски във
въззивното производство, пропорционално на отхвърлената част от жалбата.
Такива се установяват в размер на 800 лв. – адвокатски хонорар, от които
жалбоподателят следва да заплати на въззиваемия 2/3 части, а именно –
533,33лв.
Частичната отмяна на обжалваното решение налага преизчисляване на
разноските в първоинстанционното производство, както следва:
Ответникът следва да заплати на ищеца част от направените от него
разноски пред районния съд, пропорционална на уважената част от
исковете, а именно: (1000/3344,09)*(600+133,50)=
0,2990350140097904*733,50=219,34лв.
Ищецът дължи на ответника част от направените от него разноски пред
районния съд, пропорционална на отхвърлената част от исковете, а
именно: (1-0,2990350140097904)*(700+175+120+90)=
0,7009649859902096*1085=760,55 лв.
Тъй като, обаче, с обжалваното решение ответникът е бил осъден да
заплати на ищеца разноски в размер на 329,15 лв., то следва да бъде отменено
в частта за разликата над 219,34лв. до 329,15 лв.
От друга страна, с обжалваното решение ищецът е бил осъден да заплати
на ответника разноски в размер на 598,32 лв., поради което с настоящото
решение той следва да бъде осъден да му заплати още 760,55-598,32=162,23
лв.
5
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 2/07.01.2022г., постановено по гр.д. №
186/2020г. на Самоковския районен съд, В ЧАСТТА МУ , с която С. А. М. е
бил осъден да заплати на Ж. Е. К. сумата 500 лева, получена по договор за
заем от 25.03.2019г., ведно със законната лихва върху нея, считано от
29.07.2020г. до окончателното й изплащане, както и В ЧАСТТА МУ , с която
С. А. М. е бил осъден да заплати на Ж. Е. К. разноски в първоинстанционното
производство за разликата над 219,34 лв. до присъдения от районния съд
размер от 329,15 лв., като вместо това ОТХВЪРЛЯ иска на Ж. Е. К. за
осъждане на С. А. М. да му заплати сумата 500 лева, получена по договор за
заем от 25.03.2019г., ведно със законната лихва върху нея, считано от
29.07.2020г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Ж. Е. К. с ЕГН ********** за заплати на С. А. М. с ЕГН
********** сумата 422,67лв. - разноски във въззивното производство,
пропорционално на уважената част от жалбата.
ОСЪЖДА С. А. М. с ЕГН ********** за заплати на Ж. Е. К. с ЕГН
********** сумата 533,33лв. - разноски във въззивното производство,
пропорционално на отхвърлената част от жалбата.
ОСЪЖДА Ж. Е. К. с ЕГН ********** за доплати на С. А. М. с ЕГН
********** сумата 162,23 лв. – разноски във първоинстанционното
производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6