№ 1007
гр. Русе, 10.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Татяна Т. Илиева
при участието на секретаря Василена В. Жекова
като разгледа докладваното от Татяна Т. Илиева Гражданско дело №
20244520102064 по описа за 2024 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.79 ЗЗД във вр.
с чл.327 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът „**********“ ЕООД твърди, че има неизплатени парични вземания от
„***********“ ЕООД на обща стойност 6852.36 лева с ДДС, представляваща цена на
доставена и неплатена стока, както и обезщетение за забавено плащане по чл.86 от ЗЗД
върху тази сума.
Нa ответника била доставена стока, подробно описана по вид, количество и цена
в издадената фактура № **********/30.04.2019 г. на стойност 6852.36 лева с ДДС.
Търговската продажба била осъществена с полvчаване на стоката от купувача и за него
възникнало задължение да плати цената по издадената фактура. Падежът й за плащане
настъпил, но към настоящия момент ответникът не заплатил цената на доставената
стока. Проведени били няколко разговора между страните, но до настоящия момент
цената на стоката още не била платена. Задълженията на ответника били отразени в
счетоводните регистри на ищцовото дружество.
Предвид изложеното и след оттегляне на част от акцесорния иск, моли да бъде
постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата
6852.36 лева с ДДС, представляваща цена на продадена и доставена стока по фактура
№ **********/30.04.2019 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска,
обезщетение за забавено плащане върху главницата за периода 11.04.2021 г. -
11.04.2024 г. в размер на 2319.89 лева, както и направените по делото разноски.
1
Ответникът не оспорва претенцията за заплащане на сумата по процесната
фактура в размер на 6852.36 лв. с вкл. ДДC, но оспорва акцесорните искове. В самата
фактури не била посочена банкова сметка, по която да бъде извършено дължимото се
към ищеца плащане. Поради това счита, че не дължи обезщетение за забавено плащане
по чл.86 от ЗЗД върху процесната главница за претендирания по делото период.
Основание за това била забавата на кредитора да даде необходимото съдействие, по
смисъла на чл.95, ал.1, пр.2 от ЗЗД. Поради неизпълнението от страна на ищеца на
задължението му по чл.127, ал.4 от ГПК счита, че не дължи и законна лихва върху
процесната главница за периода от завеждане на делото до момента на посочване на
банкова сметка или друг начин за плащане, като за този период моли претенцията като
неоснователна да бъде отхвърлена. Основание за това също била забавата на кредитора
да даде необходимото съдействие по смисъла на чл.95, ал.1, пр.2 от ЗЗД.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, прие за установена
следната фактическа обстановка:
По делото е приложена фактура № **********/30.04.2019 г., издадена от
„**********“ ЕООД, с получател „***********“ ЕООД, на стойност 6 852.36 лв. с
включен ДДС, представляваща стойност на описани в същата по вид и количество
хранителни стоки. Посочено е още, че датата на данъчното събитие е 30.04.2019 г., а
плащането – по сметка.
Ищецът представя и справка за задълженията на ответника към него към датата
на образуване на настоящото дело, възлизащи на претендираната сума от 6 852.36 лв.,
дължими по фактура № **********/30.04.2019 г.
По повод възражението на ответника, че не дължи лихва за забава върху
главницата, тъй като в процесната фактура не е вписана банковата сметка, по която
сумата да бъде платена, „**********“ ЕООД представя дневно извлечение за датата
25.04.2019 г. от банковата си сметка в „Банка ДСК“ ЕАД, от което е видно, че на
посочената дата ответното дружество е извършило два банкови превода на ищцовото
дружество.
Предвид установеното, съдът прави следните правни изводи:
По делото не се спори, че между страните е бил сключен договор за търговска
продажба на стоки, по който ищецът е доставил на ответника подробно описаните във
фактура № **********/30.04.2019 г. хранителни продукти по вид и количество на
обща стойност 6852.36 лв. с ДДС. Ответникът не оспорва дължимостта на сумата,
поради което претенцията като основателна и доказана следва да се уважи.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД:
От приложената фактура е видно, че в същата като дата на данъчното събитие е
посочена датата на нейното издаване, а плащането е определено да е по сметка.
Действително такава не се съдържа в счетоводния документ, но от цитираното по-горе
2
извлечение от банковата сметка на ищеца се установява по несъмнен начин, че
няколко дни преди процесната продажба ответникът е заплащал суми на „**********“
ЕООД по банковата му сметка в „Банка ДСК“ ЕАД. Освен това, чл.68, б.“а“ ЗЗД
определя паричното вземане като носимо, т.е. местоизпълнението му е по
местожителството на кредитора. В случая, ако длъжникът действително не е имал
информация за банковата сметка на кредитора, той е могъл да се освободи от
паричното си задължение, ако е депозирал сумата в банка по местоизпълнението и е
уведомил за това кредитора. Липсват твърдения, както и доказателства, от падежа на
задължението до настоящия момент ответникът да е имал готовност и да е правил
опити за заплащане на дължимата сума. Ето защо неоснователно се явява
възражението, че кредиторът не е дал необходимото съдействие на длъжника, без
което последният не е могъл да изпълни задължението си.
Съобразно изложеното, акцесорната претенция за заплащане на обезщетение за
забава за период от три години преди образуване на настоящото производство следва
да се уважи в претендирания размер. По същите съображения върху главницата по
горната фактура следва да се начисли и законната лихва от образуване на делото.
На основание чл.78, ал.1 ГПК, в полза на ищеца следва да се присъдят
направените от него разноски в настоящото производство, съразмерно на уважената
част от първоначално предявените искове, възлизащи на сумата 1543.30 лв.
Съразмерно на оттеглената част от акцесорната претенция, на ответника се дължат
деловодни разноски в размер на 84.85 лв. След компенсация на дължимите между
страните разноски, ответникът дължи на ищеца такива от 1458.45 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „***********“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление гр.Русе, *********, представлявано от управителя Л.М., да заплати на
„**********“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр.Русе,
********, представлявано от управителя П.В., на основание чл.327 от ТЗ и чл.86 ЗЗД,
по банкова сметка с IBAN: ************** в „Банка ДСК“ АД, сумите: 6852,36 лв. с
ДДС, представляваща цена на продадени стоки по фактура № **********/30.04.2019
г., ведно със законната лихва, считано от 11.04.2024 г. до окончателното й заплащане,
2319,89 лв. мораторна лихва за периода 11.04.2021 г. – 11.04.2024 г., както и 1458.45
лв. деловодни разноски по компенсация.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Русе в
2-седмичен срок от връчването му на страните.
3
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4