№ 53
гр. Пловдив, 24.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Мария П. Петрова
Румяна Ив. Панайотова-Станчева
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20235000500020 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение №367 от 22.11.2022г., постановено по гр.дело №172/2022г. по
описа на Окръжен съд-Хасково, е отхвърлен предявения от ЕТ“С. С.“, ЕИК
*********, гр.Х., ул.“И.“№**-*-*, против Община-Х. иск с правно основание
чл.108 от ЗС за признаване за установено, че преместваем обект "П. С. б.“ с
площ от около 150кв.м. в парк „О.“-Х., находящ се в УПИ * „За п.“ кв. *** по
регулационния план на гр.Х., е собственост на ищеца ЕТ“С. С.“, ЕИК
*********, както и да бъде осъден ответника да предаде владението и
собствеността върху описания имот, и ЕТ“С. С.“, ЕИК *********, гр.Х.,
ул.“И.“№**-*-*, е осъден да заплати на Община-Х. разноски в размер на
300лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Недоволен от така постановеното решение е останал жалбоподателят С.
Т. С. в качеството му на ЕТ“С. С.“, който чрез пълномощника адв.М. Ц. го
обжалва като неправилно относно преценката, че се касае до недвижим имот
1
- сграда, при положение, че юридическият статут на обекта на собственост се
определя от одобрените строителни книжа, въз основа на които той е законно
изграден, а не от конструкцията му, като трайното прикрепване на обекта към
терена, укрепването на конструкцията и извършването на ремонти не
променят временния характер на строежа и не му придават траен
градоустройствен статут, а в случая се касае до разрешен за монтиране за
определен срок и подлежащ на премахване след определен срок временен
обект, който няма и не може да има какъвто и да е градоустройствен статут и,
според вещото лице, обектът като дървена конструкция може да бъде
демонтиран и монтиран на друго място без съществени изменения, при което
се касае за движима вещ. Поддържа и искът да е отхвърлен на непредявено
основание – тъй като по приращение по смисъла на чл.92 от ЗС общината
като собственик на терена публична собственост /парк/ е станала собственик
и на сградата, каквото възражение не е правено от ответната община, заявила,
че обектът като трайно прикрепен към земята остава нейна собственост по
силата на чл.10 от договора за наем, който при това е сключен с трето лице.
По изложените съображения жалбоподателят претендира за отмяна на
обжалваното решение и уважаване на иска, както и за присъждане на
разноски.
Въззиваемата страна Община-Х. е депозирала чрез пълномощника
юрисконсулт М. П. писмен отговор на въззивната жалба със съображения за
нейната неоснователност, според които едноличният търговец е изградил
спорния обект в рамките на разрешеното му по сключения с общината
договор за наем, след прекратяване на който и по силата на клауза от същия
обектът е следвало да бъде премахнат изцяло от ищеца и мястото, което е
заемал – възстановено във вида, в който е било преди изграждането, като е
без значение кой го е изградил при отпаднало право на ищеца да го държи
като собствен на конкретното наемно място. Поддържа, че собственическите
претенции към спорния обект е следвало да се обективират в премахване от
наемното място на обекта от едноличния търговец, за да остане в собственото
му разпореждане, а не във фактическа власт на следващия наемател, към
когото следва да урежда претенциите си. Застъпва посредством назначената
СТЕ да е установено, че обектът е трайно прикрепен, при което и по силата на
договорните клаузи след приключване на договорното отношение остава в
полза на наемодателя, като е без правно значение кой го е изградил, тъй като
2
към последващото договорно отношение се прилага индивидуалната уговорка
със следващия наемател. Претендира за потвърждаване на решението и за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Съдът, след преценка на събраните в хода на производството
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното:
Предмет на въззивно разглеждане е предявеният от С. Т. С. в качеството
му на едноличен търговец с фирма „С. С.“ против Община-Х. иск по чл.108 от
ЗС да бъде признато, че е собственик на преместваем обект "П. С. б.“ с площ
от около 150кв.м. в парк „О.“-Х., находящ се в УПИ * „За п.“ кв. *** по
регулационния план на гр.Х., и да се осъди ответната община да му предаде
владението върху този обект.
Искът се основава на твърдения процесният павилион да е монтиран от
ищеца в парк „О.“ въз основа на Разрешение за строеж №*** от 07.05.2002г. и
строежът да е изпълнен в съответствие с виза за проучване и проектиране и
одобрен на 07.05.2002г. проект, като, съгласно удостоверение № ** от
16.06.2003г., е въведен в експлоатация за ползване по предназначение и от
този момент до 2012г. е ползван от ищеца по предназначението му на
заведение за обществено ползване – С. б.. От 2012г. по сключен с общината
договор №*** от 22.06.2012г. парк „О.“ се стопанисва от „П.“ЕООД под наем
срещу поддръжката му и извършването на инвестиции за неговото
облагородяване, което дружество стопанисва и собственият на ищеца
павилион, в който вложило значителни инвестиции. На 10.09.2021г. на
управителя на дружеството било връчено писмено уведомление, с което
кметът на общината едностранно без предизвестие и на основание чл.15,ал.3
от ЗОбС и чл.14,т.5.4 от договора прекратява действието му, считано от
момента на връчване, а на 12.10.2021г. му била връчена Заповед
№****/11.10.2021г. за изземване от дружеството на целия имот, заедно с
всички трайно прикрепени обекти към земята, със срок на изпълнение от 14
дни, като обжалването на заповедта не спира изпълнението й, а мотивът за
това е, че след 10.09.2021г. дружеството държи имота без правно основание.
В изпълнение на заповедта с протокол от 01.11.2021г. целият имот бил иззет,
а павилионът бил запечатан, без изрично отбелязване в протокола, че самият
павилион се изземва, като били иззети и множество движими вещи, отразени
3
като собственост на С. С., без да е отчетено, че са собственост на трето лице,
по който начин ищецът бил лишен от възможността да ползва собствения си
обект.
С отговора на исковата молба ответната община е заявила възражение за
недопустимост на иска, тъй като разпоредбата на чл.108 от ЗС е в защита
правата на собственика, а ищецът не притежава и никога не е притежавал
собственически права върху процесния обект павилион за С. б.. Оспорила е и
основателността на иска с твърдения по силата на сключения между страните
договор за наем от 12.08.2002г. да е уговорено, че в рамките на срока на
договора ищецът ще ползва предоставения имот за монтаж на временен
павилион, а след прекратяване на договора наемателят е длъжен да предаде
имота във вида, в който му е бил предоставен, като направените подобрения в
озеленената площ остават притежание на общината. С последващи анекси
срокът на договора бил удължен до сключване на концесионен договор, като
през 2007г. бил обявен търг за отдаване под наем на общински терен за
поставяне на временен павилион в парк „О.“, спечелен от участника
„П.“ЕООД, представлявано от ищеца С. С.. Към момента на прекратяване на
договора за наем с последния той е следвало да демонтира павилиона и да
предаде на общината имота във вида от преди наемането – без павилион. Тъй
като търгът бил спечелен от свързано с едноличния търговец дружество,
вместо павилиона да бъде премахнат и изграждан наново от новия наемател,
той останал по съглашение между предишния и настоящия към този момент
собственик за ползване от „П.“ЕООД, с което дружество бил сключен
договор №***/22.06.2012г. за срок от 10 години, прекратен едностранно с
уведомление от наемодателя. След посещение и проучване на място комисия
от технически лица към общината установила, че вместо монтиран временен
обект има изградена масивна постройка, надхвърляща по размер разрешената
за поставяне квадратура, поради което и тъй като, съгласно чл.10 от
последния договор за наем, наемателят е длъжен да предаде всички изградени
трайно прикрепени към земята обекти след прекратяване на договора за наем,
обектът бил иззет, като управителят на дружеството не предприел никакви
действия за освобождаването му от находящите се в него движими вещи, а С.
двукратно искал достъп, при който изнасял собствени или на ръководеното от
него дружество вещи, за което били съставяни съответните протоколи, по
който начин използвал запечатания обект като склад за вещите си, които
4
нямало къде да съхранява.
С обжалваното решение е прието, че страните по делото са били в
наемни правоотношения по повод поставяне на преместваем обект „П. С. б.“
от 16.06.2003г. до 2012г., а след 22.06.2012г. по силата на следващ договор за
наем поставеният от едноличния търговец преместваем обект се стопанисвал
от „П.“ЕООД, като се касае за два различни правни субекта, независимо от
обстоятелството, че ищецът е собственик на капитала на дружеството, между
които липсва обвързаност за поставения временен обект. Прието е от
разрешението за строеж №*** от 07.05.2002г. и от чл.2 от договора за наем от
12.08.2002г. да се извежда извод, че се касае за монтаж на временен павилион
от 120кв.м., съгласно виза от 18.04.2002г. и одобрен работен проект, въведен
в експлоатация, съгласно удостоверение за ползване по предназначение № **
от 16.06.2003г. Като съществен за изхода по спора е приет въпроса дали
преместваемият обект представлява движима вещ. Въз основа на писмените
доказателства относно поставянето на временния обект и хронологията до
изземването му в изпълнение на заповед №****/11.10.2021г. на кмета на
общината след прекратяване на договора, както и на база приетото
заключение на СТЕ, съдът е формирал извод, че павилионът е бил поставен
законосъобразно на терен публична общинска собственост, но впоследствие е
изграден като трайно прикрепен обект на площ от 150кв.м. в отклонение от
предвиденото в одобрения проект от 120кв.м., при което същият е с характер
на подобрение, попадащо в хипотезата на чл.10 от договора за наем от
21.07.2007г. и договора от 22.06.2012г., предвиждаща задължение на
наемателя след прекратяване на договора да предаде всички трайно
прикрепени към земята обекти. Прието е, че след като спорният обект, описан
в договора като временен с характеристики на преместваем, към момента на
изземването му е с изменена характеристика на трайно прикрепен, тъй като от
демонтирането му резултатът е изгубване на сградата като такава, според
устния доклад на вещото лице, той не представлява движима вещ,
собственост на ищеца, а е собствен на общината по приращение, съгласно
чл.92 от ЗС.
Настоящата инстанция, с оглед служебните си правомощия по чл.269 от
ГПК, намира обжалваното решение за валидно и допустимо. Заявеното от
ответника с отговора на исковата молба възражение за недопустимост на
5
иска, поради това, че ищецът не може да търси защита по чл.108 от ЗС, тъй
като няма собственически права върху процесния обект, е неоснователно,
защото се отнася до материалноправната, а не до процесуалната легитимация
на ищеца, която последна е от значение за допустимостта на иска и за която
се изхожда от твърденията в исковата молба именно той да е собственик на
обекта, за чието владение като такъв претендира, а дали действително
притежава собственически права е въпрос по същество на спора.
За процесния павилион за С. б. в парк „О.“ са издадени приложените
строителни книжа – скица-виза за проектиране от 23.04.2002г., работен
проект с обяснителна записка от м.април.2002г., по която той е с площ от
120кв.м., разрешение за строеж №***/07.05.2002г. без посочено правно
основание за издаването му и с посочено фактическо условие - сключване на
договор с Община-Х., протокол № ** от 08.05.2002г. за откриване на
строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво и
удостоверение № **/16.06.2003г. за ползване на строеж по предназначение, за
който между инвеститора едноличен търговец С. Т. С. и Община-Х. е
сключен договор от 12.08.2002г. за наем на общински имот – озеленена площ
на парк „О.“ за монтаж на временен павилион и поддръжка, със срок на
действие от 3 години, продължен с анекси от 23.03.2005г., от 24.08.2005г., от
10.01.2006г. и от 11.07.2006г. до сключване на концесионен договор, като със
Заповед №*-***/02.06.2007г. за спечелил търга за отдаване под наем на
общински терен за поставяне на временен павилион в парк „О.“ е обявен
„П.“ЕООД, представлявано от С. С., с което дружество е сключен договор за
наем от 21.06.2007г. и безспорно в изпълнение на същия е бил ползван вече
монтирания от предходния наемател ЕТ“С. С.“ павилион, а след изтичане на
5-годишния срок на действие е сключен нов договор от 22.06.2012г. с
дружеството за срок от 10 години, прекратен предсрочно без предизвестие
едностранно от наемодателя Община-Х. с уведомление на основание
чл.14,т.5.4, поради неплащане на наемни вноски, като със Заповед
№****/11.10.2021г. на кмета на Община-Х. е наредено изземването му,
осъществено, съгласно протокол от 01.11.2021г., след което въз основа на
извършен оглед е издадено становище от 19.11.2021г. на арх.П. Т.а, че
павилионът представлява трайно прикрепен към земята обект. Според
приетото заключение от 19.09.2022г. на СТЕ, изготвено от вещото лице
инж.Т. М. след проучване документите по делото и в общината и след
6
осъществен на 11.08.2022г. оглед на място, павилионът е със застроена площ
от 150кв.м. и се намира в УПИ *-„За п.“ в кв. *** по регулационния план на
гр.Х., съгласно последното му изменение със Заповед №**** от 01.09.2004г.
Конструкцията на павилиона е дървена сглобяема с монтирани вертикални
дървени колони върху изравнителна бетонова площадка посредством метални
планки и болтове, която е демонтируема. Външните стени са изградени върху
бетоновата площадка от тухлена зидария без основи под тях, а вътрешното
пространство е преградено с неносещи тухлени стени, посредством които са
обособени зала за клиенти, складове, кухня и санитарен възел, като външните
и вътрешните преградни зидове са трайно прикрепени към площадката и при
премахването им би се нарушила тяхната цялост. При изслушване на
заключението в съдебно заседание на 17.10.2022г. вещото лице е пояснило, че
по градоустройствения и застроителния план за УПИ *-„За п.“ не е
предвидено застрояване, поради което павилионът няма градоустройствен
статут на сграда в парцела. При демонтаж на същия първо трябва да бъдат
разрушени преградните и фасадните стени, които не са носещи, а след това
основната носеща дървена конструкция, резултатът от което би бил изгубване
на сградата като такава. Дървените елементи на конструкцията биха могли да
се запазят при демонтиране и монтирането им на ново място, но преградните
стени ще бъдат разрушени.
Досежно юридическия статут на процесния обект, чието строителство е
разрешено през 2002г. и завършено към 16.06.2003г., когато е въведен в
експлоатация, е приложима уредбата на ЗУТ. Разпоредбата на чл.56 от ЗУТ /в
действалата към този момент първоначална редакция Обн. ДВ, бр.1 от 2001г.,
в сила от 31.03.2001г./ предвижда възможност върху поземлени имоти да се
разполагат преместваеми обекти за търговски и други обслужващи дейности
– павилиони /с какъвто вид и предназначение фигурира процесния в
издадените строителни книжа/, които не са трайно свързани с терена и поради
това не представляват „строежи“ по пар.5,т.38 от ДР на ЗУТ и по смисъла на
чл.148,ал.1 от ЗУТ, поставянето на каквито в обществени озеленени площи
/паркове/, както в случая, е било изрично предвидено и с разпоредбата на
чл.38,ал.1 от Наредба №5 от 21.05.2001г. за правила и нормативи за
устройство на територията /отм./. След като процесният павилион е бил
въведен в експлоатация, със ЗИДЗУТ /ДВ, бр.65 от 22.07.2003г./ разпоредбата
на чл.56 от закона е допълнена, като ал.2 изрично предвижда, че за тези
7
преместваеми обекти се издава разрешение за поставяне по ред, установен с
наредба на общинския съвет, а за държавни и общински имоти – и въз основа
на схема, одобрена от главния архитект на общината. С пар.182 от ПЗР на
същия ЗИДЗУТ е предвидено, че обектите по чл.56,ал.1 от ЗУТ не
представляват недвижими имоти по чл.110 от ЗС, а със ЗИДЗУТ /ДВ, бр.103
от 23.12.2005г./ разпоредбата на чл.56,ал.1 от закона е изменена, като е
отпаднал изразът „които не са трайно свързани с терена“, и са приети нови
разпоредби на чл.57а относно условията и реда за премахване на обектите по
чл.56,ал.1, с което е отречена възможността тези обекти, независимо от
начина на прикрепването им към терена, да придобият траен
градоустройствен статут. Легално определение за „преместваем обект“ за
първи път е дадено със ЗИДЗУТ /ДВ, бр.82 от 2012г., в сила от 26.11.2012г./, с
който е приета нова т.80 на пар.5 от ДР на закона, с която той е дефиниран
като обект, предназначен за увеселителна, търговска или друга обслужваща
дейност, който може след отделянето му от повърхността и от мрежите на
техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството, без да
губи своята индивидуализация и възможност да бъде ползван на друго място
със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на
мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или премахването му не
изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята, както и на
обекта, върху който се поставя или от който се отделя. Според чл.148,ал.4 от
ЗУТ /в действалата първоначална редакция/, разрешението за строеж се
издава на собственика на недвижимия имот или на лицето, на което е
учредено право на строеж в чужд недвижим имот, а, когато строежът е
предвиден да се извърши по концесионен договор, в разрешението за строеж
се вписва и концесионерът, като озеленените площи са публична общинска
собственост, съгласно чл.61,ал.4 от ЗУТ. С оглед тази нормативна
регламентация и предвид конкретните за случая обстоятелства, според които
за процесния павилион, предназначен за търговска дейност като С. б., са
издадени строителни книжа, включително разрешение за строеж, а не за
поставяне, в което не са посочени правните основания за издаването му, но
като фактическо условие е посочено сключване на договор с Община-Х.,
каквито договори за наем относно поддръжката и експлоатацията на
озеленената площ – публична общинска собственост, в която е разположен,
са и сключени първоначално с ищеца, а впоследствие с „П.“ЕООД, и същият е
8
изпълнен от демонтируема носеща дървена конструкция, но и с трайно
прикрепени към бетоновата площадка външни и вътрешни преградни тухлени
зидове, с премахването на които би се нарушила тяхната цялост и обектът би
загубил своята индивидуализация и възможността да се ползва по
предназначението му, същият не съставлява преместваем обект по чл.56,ал.1
от ЗУТ със статут на движима вещ, върху която ищецът да е придобил
правото на собственост с факта на изграждането/изработването й с негови
материали, нито като временен обект, като какъвто е посочен в договорите за
наем, е със статут на недвижим имот, отделен от терена, чието изграждане да
е предвидено в застроителния регулационен план и за който обект да е
учредено право на строеж, съгласно чл.17,ал.2 от ПР на ЗУТ във връзка с
чл.120,ал.4 от ППЗТСУ /отм./, каквато възможност не се предвижда за
изградени при действието на ЗУТ временни обекти, а е с несамостоятелен
такъв с характер на подобрение, с оглед на който и по силата на
приращението по чл.92 от ЗС постройката следва собствеността на терена
публична общинска собственост, върху който е изграден, до какъвто извод
правилно е достигнал и първоинстанционният съд. Неоснователни са
възраженията на жалбоподателя за недопустимо произнасяне по непредявено
възражение относно приложението на чл.92 от ЗС от страна на ответника,
позовал се на чл.10 от договора за наем досежно предаването на имота след
прекратяване на договора ведно с всички изградени обекти, трайно
прикрепени към земята. Правната оценка на фактите е в правомощията на
съда и същият е длъжен да ги подведе под съответната на тях правна норма,
тъй като следи служебно за приложението на материалния закон, без да е
обвързан от дадената от страните правна квалификация на отношенията им и
без да е необходимо те да я определят. Предмет на спора е защита на вещни
права, а не на облигационни, произтичащи от договора за наем и неговото
прекратяване.
Обсъденото обосновава извода за неоснователност на предявения иск и
потвърждаване на обжалваното първоинстанционно решение, с което той е
отхвърлен, като правилно.
С оглед на този изход по спора и във връзка с изричната претенция на
ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за въззивното
производство, жалбоподателя следва да бъде осъден да заплати такова в
9
размер на 300лв. на основание чл.78,ал.8 от ГПК.
Предвид изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №367 от 22.11.2022г., постановено по
гр.дело №172/2022г. по описа на Окръжен съд-Хасково.
ОСЪЖДА С. Т. С. с ЕГН:********** в качеството му на ЕТ“С. С.“, ЕИК
*********, гр.Х., бул.“И.“, бл. **, вх. *, ап. *, да заплати на Община-Х., гр.Х.,
пл."О." № *, сумата от 300лв. /триста лева/, представляваща юрисконсултско
възнаграждение за въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ при условията на
чл.280,ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10