Решение по дело №209/2018 на Районен съд - Мездра

Номер на акта: 109
Дата: 20 юни 2018 г. (в сила от 13 ноември 2018 г.)
Съдия: Анелия Ангелова Димитрова
Дело: 20181450200209
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 април 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер

     

Година

 20.06.2018

Град

М.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Мездренски районен

Съд

 

І-ви наказателен

състав

На

Шести юни

 

Година

2018

В публичното заседание в следния състав:

Председател

АНЕЛИЯ Д.

 
Секретар

Е. Г.

 
Прокурор                                                                     

 

 
като разгледа докладваното от

Съдия Д.

 

АНХ

дело номер

209

по описа за

2018

година

 

ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

 

Р   Е   Ш   И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 28-ДОЗ-**********/03.04.2018 год. на Директора на Р.З.И.гр.В.,  с което на нарушителя „В.К.” ООД ГР.В.,  със седалище и адрес на управление гр.В., представлявано от неговия Управител А.Ц.П.от гр.В., са наложени АДМИНИСТРАТИВНИ НАКАЗАНИЯ – ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 5 000 /ПЕТ ХИЛЯДИ/ ЛЕВА на основание чл.200 ал.1 т.34 от Закон за водите, ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1 000 /ХИЛЯДА/ ЛЕВА на основание чл.200 ал.1 т.31 от Закон за водите и ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 5 000 /ПЕТ ХИЛЯДИ/ ЛЕВА на основание чл.200 ал.1 т.34 от Закон за водите  като законосъобразно на основание чл.63 ал.1 ЗАНН.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните пред ВрАС.

 

 

 

 

 

                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: 

 

 

 

 

МОТИВИ: 

„В.К.” ООД гр.В., със седалище и адрес на управление гр.В., представлявано от неговия Управител А.Ц.П.от гр.В., е обжалвал в срок Наказателно постановление № 28-ДОЗ-**********/03.04.2018 год. на Директора на Р.З.И.гр.В..

Жалбоподателят редовно призован, не се явява, а се представлява от юрисконсулт А.А.. Процесуалният представител на жалбоподателя е ангажирал становище и Писмена защита по делото, с които поддържа, че издаденото Наказателно постановление е нищожно, тъй като е недопустимо издаденото административнонаказателно производство по настоящето дело да бъде образувано, без да е било прекратено вече образувано предходно производство със същия предмет. Посочва се, че Наказателното постановление е незаконосъобразно, като пробите, които са изследвани от лабораторията на РЗИ гр.В. не са били взети от местата за контрол, определени и съгласувани съвместно от „ВиК” ООД гр.В. и РЗИ гр.В.. Направени са подробни възражения, които ще бъдат обект на анализ в по-долните абзаци.

За ответника се явяват старши юрисконсулт Ц.С. и адв. С.Г. от ВАК. Процесуалните представители на ответника вземат становища да бъде потвърдено атакуваното НП като правилно и законосъобразно. Акцентува се, че възраженията са неоснователни, като на първо място се посочва, че в изпълнение на правомощията си по чл.54 от ЗАНН Директора на РЗИ е прекратил преписката, като е указал на актосъставителя да изготви нов АУАН при спазване на законовите изисквания. Посочва се, че най-напред е налице резолюция върху самия акт на наказващия орган за прекратяване на производството по този акт, след това е налице писмо, находящо се на л.55 от преписката, подписано от Директора на РЗИ, като новия акт отговаря на всички изисквания на закона. Визира се, че в законовия 3-месечен срок може да бъде прекратено един път административнонаказателното производство и да бъде съставен нов законосъобразен акт. Излагат се подробни съображения и в Писменото становище, които също ще бъдат обект на коментар в по-долните абзаци.

Производството по делото е по реда на чл.59-63 ЗАНН.

Анализирайки събраните по делото доказателства  преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Тук е мястото да се отбележи, че атакуваното НП е връчено на упълномощено лице на 05.04.2018 год. Жалбата е входирана от ответника на 10.04.2018 год., а е изпратена на 05.04.2018 год.

По делото са събрани гласни и множество писмени доказателства и доказателствени средства, а именно: НП № 28-ДОЗ-**********/03.04.2018 год., Становище от процесуален представител на РЗИ гр.В., Акт № **********/20.12.2017 год., Акт № **********/19.02.2018 год., Пълномощно под изх.№ КД-04-749/05.04.2018 год., Пълномощно под рег.№ 2473/04.04.2018 год., Покана под изх.№ КД-04-701/03.04.2018 год., Входящ номер на покана под № 3200-19/03.04.2018 год., писмо под рег.индекс 3200-12/3/ от 22.03.2018 год., Протокол от 27.11.2017 год., Протокол за изпитване на питейна вода от 27.11.2017 год., писмо под изх.№ КД-04-429/1/ от 19.03.2018 год., Входящ номер на писмо под № 3200-15/19.03.2018 год., възражение под изх.№ 3200-12/2/ от 09.03.2018 год., писмо под вх.№ КД-04-429/07.03.2018 год., Покана под изх.№ КД-04-429/27.02.2018 год., Входящ номер на Покана под № 3200-12827.02.2018 год., Покана под изх.ИС № 27-ДОЗ-003 от 20.02.2018 год., Известие за доставяне от 21.02.2018 год., Покана от 15.02.2018 год., Входящ номер на Покана под № 3200-9/15.02.2018 год., писмо под изх.№ КД-04-3060/15.02.2018 год., Акт  № ********** за установяване на административно нарушение от юридическо лице от 20.12.2017 год. с резолюция от 15.02.2018 год., писмо под изх.№ 3200-67/1/ от 03.01.2018 год., Възражение под изх.№ 3200-76/22.12.2017 год., Пълномощно под рег.№ 8002/20.12.2017 год., Покана от 08.12.2017 год., Известие за доставяне от 12.12.2017 год., Доклад за контрол № 0439/07.12.2017 год., Протокол за контрол на питейни води № ДЗК-2985-В/07.12.2017 год., Протокол за контрол на питейни води № ДЗК-2986-В/07.12.2017 год., Протокол за вземане проби води под изх.№ 208/05.12.2017 год., Констативен протокол за извършена проверка № 1233/05.12.2017 год., Предписание за провеждане на задължително хигиенни и противоепидемични мерки под изх.№ 58/22.11.2017 год., Известие за доставяне от 23.11.2017 год., Доклад за контрол № 0435/22.11.2017 год., Протокол за контрол на питейни води № ДЗК-2886-В/22.11.2017 год., Доклад за контрол № 0434/22.11.2017 год., Протокол за контрол на питейни води № ДЗК-2885-В/22.11.2017 год., Доклад за контрол № 0433/22.11.2017 год., Протокол за контрол на питейни води № ДЗК-2884-В/22.11.2017 год., Протокол за вземане проби води под изх.№ 202/20.11.2017 год., констативен протокол за извършена проверка № 1192/20.11.2017 год., писмо под изх.№ 98-361/08.11.2017 год., писмо под рег.индекс 98-361/16.10.2017 год., Констативен протокол за извършена проверка № 1147/08.11.2017 год., Протокол № 16 и 17 от 09.01.2018 год., Трудов договор № РД 15-931/01.08.2017 год., Заповед № РД-12-СПН-01/03.01.2017 год., Трудов договор № РД-12-ТПН-01/02.01.2014 год., Заповед № РД-10-103/05.04.2018 год., Сертификат за акредитация на Р.З.И.гр.В. – орган за контрол от вид А на БСА ,рег.№ 103 ОКА от 25.09.2017 год., валиден до 31.05.2020 год. и Заявление от Управителя на „ВиК” ООД гр.В. под рег.№ Ю-1544/15.05.2018 год., с което потвърждава подадената от юрисконсулт А.А. жалба срещу НП № 28-ДОЗ-003/03.04.2018 год., издадено от Директора на РЗИ гр.В., съответно са разпитани свидетелите И.Д., Л.И. и Т.К., всички служители в отдел „Държавен здравен контрол” към РЗИ гр.В..

От така събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява следната фактическа обстановка.

Във връзка с постъпила жалба чрез писмо с изх. № 98-361/08.11.2017 г. на Министерство на здравеопазването, придружено с жалба с вх. № 98-361/16.10.2017 г., заведена в РЗИ – В. с вх. № РД-08-2681/10.11.2017 г., в с. Л.Д., общИ.М. е извършена проверка на водата от централно водоснабдяване на с.Л.Д., община М., на 3 (три) броя пункта на територията на с.Л.Д., съгласно указанията дадени от Министерство на здравеопазването с писмо изх. № 98-361/08.11.2017 г., за която проверка е съставен Протокол за вземане на води № 202/20.11.2017 г. Проверката от 20.11.2017 г., за която е съставен  Констативен протокол № 1192/20.11.2017 г. е извършена в присъствието на лицата – С.И. - кмет на с. Л.Д., С. Д. - работник поддръжка водопроводна мрежа с.Л.Д. и Д.П.- жалбо-                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                          подател.  Пробонабирането е започнало в 11.40 часа на 20.11.2017 г. и пробите са приети в Дирекция ,,ЛИ'' на РЗИ гр.В. в 12.30 часа на 20.11.2017 г. Взети са три броя проби води от три пункта на с.Л.Д., а именно: „Кметство”, ,,Кафе-Аперитив” - собственост на жалбоподателя и частен дом на К.Д., намиращ се в съседство на „Кафе-Аперитив”. При получените резултати от лабораторен контрол за пункт ,,Кметство” с Доклад за контрол № 0433/22.11.2017 г. и Протокол № ДЗК-2884-В/22.11.2017 г., на 22.11.2017 г. се установява, че по контролираните параметри: цвят, мирис, вкус и остатъчен свободен хлор, питейните води несъответстват на показателите съгласно приложение № 1  към Наредба № 9/2001 г. /ДВ бр. 30/16.03.2001 г./ изм. и доп. ДВ бр. 102/2014 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели, както следва: с.Л.Д., община М. – пункт ,,Кметство” – не съответства по показатели: цвят, мирис, вкус /неприемлив за потребителя/ и остатъчен  свободен хлор 1.30±0.08 при норма /0.30±0.40/. При получените резултати от лабораторен контрол за пункт ,,Кафе-Аперитив” с Доклад за контрол № 0434/22.11.2017 г. и Протокол № ДЗК-2885-В/22.11.2017 г., на 22.11.2017 г. се установява, че по контролираните параметри: цвят, мирис, вкус и остатъчен свободен хлор, питейните води не съответстват на показателите съгласно Приложение № 1 към Наредба № 9/2001г. /ДВ бр. 30/16.03.2001 г./ изм. и доп. ДВ бр. 102/2014 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели, както следва: с.Л.Д., община М. – пункт ,,Кафе-Аперитив” – не съответства по показатели: цвят, мирис, вкус, /неприемлив за потребителя/ и остатъчен  свободен хлор 1.20±0.07 при норма /0.30±0.40/. При получените резултати от лабораторен контрол за пункт ,,Частен дом” на К.Д. с Доклад за контрол № 0435/22.11.2017 г. и Протокол № ДЗК-2886-В/22.11.2017 г., на 22.11.2017 г. се установява, че по контролираните параметри: цвят, мирис, вкус и остатъчен свободен хлор, питейните води не съответстват на показателите съгласно приложение №1 към Наредба № 9/2001 г. /ДВ бр. 30/16.03.2001 г./ изм. и доп. ДВ бр.102/2014 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели, както следва: с. Л.Д. – пункт ,,Частен дом” – не съответства по показатели: цвят, мирис, вкус /неприемлив за потребителя/ и остатъчен  свободен хлор 1.20±0.07 при норма /0.30±0.40/. В резултат на констатираното на 22.11.2017 г. отклонение от параметрите на питейните води е изпратено предписание с изх. № 58/22.11.2017 г. до ,,В.К.” ООД гр.В., представлявано от А.Ц.П.– управител, за провеждане на задължителни хигиенни и противоепидемични мерки, а именно: 1. ”В.К.” ООД гр.В. да проведат/възложат проучване с цел установяване на причините, водещи до отклонения в качеството на питейната вода в с. Л.Д., община М.; 2. Да се приведе в изправност автоматичното хлориране. За дезинфекция на водата подавана за питейни нужди  да се използва подходящ биоцид, който да има разрешение от МЗ и 3. ”В.К.” ООД гр.В. да предприемат мерки за отстраняване на несъответствията в качеството на питейната вода. За предприетите действия по съответните точки „В.К.“ ООД трябва писмено да уведоми РЗИ гр.В.. Предписанието е получено от „В.К.“ ООД с удостоверена върху обратната разписка дата 23.11.2017 г. Срокът за изпълнение на предписанието е 01.12.2017 г. В посочения по-горе срок „В.К.“ ООД гр.В. по никакъв начин не е уведомило РЗИ гр.В. за предприети действия по т.1, т. 2 и т. 3 от предписанието. С оглед на горното на 05.12.2017 г., в с.Л.Д., община М., е извършен повторен контрол, за който е съставен Констативен протокол № 1233/05.12.2017 г. и Протокол за вземане на проби води № 208/05.12.2017 г. на водата от централно водоснабдяване на с.Л.Д.. Пробонабирането е започнало в 10.00 ч. на 05.12.2017 г., взети са две проби в присъствието на Д.П./жалбоподател/ – една от ,,Кметството” и една от ,,Кафе-Аперитив”. Пробите са приети в Дирекция ,,ЛИ'' на РЗИ гр.В. в 11.30 часа на 05.12.2017 г. с Доклад за контрол № 0439/07.12.2017 г. и Протоколи № ДЗК-2985-В/07.12.2017 г.  и № ДЗК-2986-В/07.12.2017 г. На 07.12.2017 г. се установява, че по показатели: остатъчен свободен хлор и ешерихия коли, питейните води в контролираните обекти отново не съответстват, съгласно изискванията на приложение № 1  към Наредба № 9/2001г. /ДВ бр. 30/16.03.2001 г./ изм. и доп. ДВ бр.102/2014 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели, като следва: с.Л.Д. – пункт ,,Кафе-Аперитив” – не съответства по показатели: остатъчен  свободен хлор < 0.005* при норма /0.30±0.40/ и ешерихия коли – 14 при /норма 0/; с. Л.Д. – пункт ,,Кметство” – не съответства по показатели: остатъчен  свободен хлор < 0.005* при норма /0.30±0.40/ и ешерихия коли – 12 при /норма 0/. Във връзка с гореизложеното констатираното нарушение представлява несъответствие в подаваната питейна вода в с.Л.Д., пункт ,,Кафе-Аперитив” по показатели: остатъчен свободен хлор < 0.005* при норма / 0.30±0.40/ и ешерихия коли – 14 при /норма 0/ и несъответствие в подаваната питейна вода в с. Л.Д., пункт ,,Кметство” по показатели: остатъчен  свободен хлор < 0.005* при норма /0.30±0.40/ и ешерихия коли – 12 при /норма 0/. На 20.12.2017 г. „В.К.” ООД е получило екземпляр от Доклад за контрол № 0439/07.12.2017 г., Протокол за контрол на питейни води № ДЗК-2985-В/07.12.2017 г., Протокол за контрол на питейни води № ДЗК-2986-В/07.12.2017 г. и Протокол за вземане на проби води № 208/05.12.2017 г. Получаването на гореописаните документи е удостоверено собственоръчно от упълномощеното лице - Поля Валериева Пенчова.

Безспорно са извършени три броя нарушения, а именно: На 20.11.2017 г. е нарушен  чл.200 ал.1 т.34 от Закона за водите, във връзка с чл.48 ал.2 т.1 от Закона за водите и във връзка с чл.5 ал.2 във връзка с ал.1 и Приложение № 1 и Таблици А.1 и В от Наредба № 9/2001 г. /ДВ бр.30/16.03.2001 г./ изм. и доп. ДВ бр.102/2014 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели по чл.135 ал.1 т.3 от Закона за водите. С констатираното на 05.12.2017 г. неизпълнение на предписанието е нарушен е чл.200 ал.1 т.31 от Закона за водите. На  05.12.2017  г. е нарушен  чл.200 ал.1 т.34 от Закона за водите, във връзка с чл.48 ал.2 т.1 от Закона за водите и във връзка с чл.5 ал.2, във връзка с ал.1 и приложение № 1 и таблици А.1 и В от Наредба № 9/2001 г. /ДВ бр. 30/16.03.2001г./ изм. и доп. ДВ бр.102/2014 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели по чл.135 ал.1 т.3 от Закона за водите.

Съдебният състав приема, че при съставяне на акта за административно нарушение и издаване на атакуваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения. Актът за установяване на административно нарушение е съставен при спазване на процедурата, предвидена в чл.40 и чл.43 от ЗАНН. АУАН и Наказателното постановление съдържат изискуемите в чл.42 и чл.57 ал.1 от ЗАНН реквизити. И в акта и в Наказателното постановление пълно и точно са описани нарушението, датата и мястото на извършване, обстоятелствата, при които то е било извършено и законовите разпоредби, които са били нарушени. Правните квалификации от Закон за водите са прецизни и в съответствие с текстовото описание на състава на административното нарушение. АУАН и НП са съставени в сроковете по чл.34 ал.1 и ал.3 от ЗАНН. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган.

Относно посочените възражения от процесуалния представител на жалбоподателя, то съдебния състав намира, че същите са неоснователни по следните съображения: От съдебния състав не се възприема, че са допуснати съществени нарушения при издаване на наказателното постановление, изразяващи се в съставянето на два акта за едно и също административно нарушение. Няма спор, че наказващия орган е длъжен да провери акта, с оглед на неговата законосъобразност, преди да се произнесе по преписката и точно това е сторено в случая. След като административнонаказващия орган е направил преценка, че съставения акт не отговаря на изискванията за законосъобразност, производството по първоначално съставения Акт № **********/20.12.2017 год. е прекратено и в срока по чл.34 от ЗАНН е съставен нов акт. Без значение за настоящето производство е, дали са били налице основанията на чл.54 от ЗАНН за прекратяване на административнонаказателното производство по съставения акт от 20.12.2017 год. От значение за случая е, че в образуваното със съставянето на АУАН № **********/19.02.2018 год. административнонаказателно производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като този акт е съставен в 3-месечен срок от откриване на нарушителя. Също така е спазен и срока за издаване на Наказателното постановление. В случая, след като производството по съставения акт № **********/20.12.2017 год. е прекратено, което не е било спорно, не може да се приеме, че съществуват два акта за едно и също нарушение. В същото време, няма законова пречка при прекратено административнонаказателно производство по съставен акт да се състави нов такъв за същото нарушение, стига съставянето на този втори акт да е в предвидените от чл.34 от ЗАНН срокове. В тази връзка, следва да се отбележи, че действително в разпоредбата на чл.54 от ЗАНН е предвидено, когато се установи, че деянието не е нарушение, че нарушението не е извършено от лицето, посочено като нарушител или, че то не може да му се вмени във вина, наказващия орган прекратява преписката с мотивирана резолюция. Наред с горното обаче, макар в някои случаи да е установено авторството и виновността на определено административнонаказателно отговорно лице по отношение на конкретно административно нарушение, отговорността му не би могла да бъде законосъобразно ангажирана, поради настъпването на други юридически факти. Безспорно липсата на минимално изискуемите реквизити на акта или такова тяхно описание, което не позволява на наказващия орган или на нарушителя да формират еднозначни изводи от правна и фактическа страна представлява съществено и неотстранимо нарушение на процесуалните правила, което не предпоставя по-нататъшното законосъобразно развитие на производството и то следва да се прекрати с мотивирана резолюция, каквото е сторено в настоящия случай. Няма пречка обаче,след или едновременно с издаване на резолюцията в случай, че сроковете по чл.34 от ЗАНН не са изтекли, наказващия орган да укаже на компетентното длъжностно лице да състави повторно акт за същото нарушение, но вече при спазване на законовите изисквания за това. Със съставянето на новия акт не е нарушено правилото, че никой не може да бъде наказван два пъти за едно и също нещо. В подкрепа на това е разпоредбата на чл.17 от ЗАНН, според която никой не може да бъде наказан повторно за административно нарушение, за което е бил вече наказан с влязло в сила Наказателно постановление или решение на съда. В конкретния казус не е налице влязло в сила Наказателно постановление или решение на съда, с което този нарушител вече да е бил наказан за същото нарушение. Отново следва да се акцентува, че в изпълнение на своите правомощия, съгласно чл.52 ал.4 от ЗАНН административнонаказващия орган, в лицето на Директора на РЗИ гр.В. е установил допуснати нередности в издадения спрямо „ВиК” ООД В. Акт № **********/20.12.2017 год. В резултат на това с мотивирана резолюция на Директора на РЗИ гр.В. от 15.02.2018 год. е прекратена административнонаказателната преписка по съставения и връчен Акт № **********/20.12.2017 год., като административнонаказателната преписка е върната за съставяне на новия Акт, обект на настоящето производство, след отстраняване на констатираните нередовности. Акт № **********/19.02.2018 год., който е  обект на коментар в настоящето производство е надлежно предявен на нарушителя и по този начин не е препятствана възможността за обективиране на възражения в момента на неговото съставяне. Не намира опора така направеното възражение, че нарушителя не е бил информиран за прекратяването на административнонаказателното производство по първия акт. Законово основание за такова уведомяване не  е налице, като безспорно правото на защита на нарушителя не е било нарушено, тъй като първия акт е надлежно връчен и нарушителя се е възползвал от законовото си право да направи възражения по акта, съгласно разпоредбата на чл.44 ал.1 от ЗАНН. Безспорно няма постановен краен акт, а именно издадено НП, който да бъде оспорван и безспорно нарушителя е благоприятно заинтересован административнонаказателното производство да бъде прекратено. Няма спор, че след прекратяване на преписката материалите по нея могат да се използват като основание и доказателства за нова процедура, тъй като в разпоредбата на чл.36 ал.1 от ЗАНН е уредено, че административнонаказателното производство се образува със съставяне на Акт за установяване на извършеното административно нарушение. На тази плоскост материалите, които констатират нарушенията, а именно протоколите от извършените проверки, проби и други, на които се основава акта имат доказателствена сила и безспорно се използват като основание и доказателства в едно друго производство. На следващо място, следва да се посочи, че Наказателното постановление е издадено при стриктно спазване разпоредбите на ЗАНН, като е установено по безспорен начин извършването на нарушение от „ВиК” ООД гр.В., в качеството му на юридическо лице, които представляват неизпълнение на задължение към Държавата при осъществяване на дейността му, съгласно разпоредбата на чл.83 от ЗАНН. Неоснователно се явява възражението на жалбоподателя, че пробите не са взети от местата за контрол, тъй като проверката, придружена с вземане на проби питейна вода е извършена от местата, изрично указани от Главния държавен здравен инспектор с писмо с изх.№ 98-361/08.11.2017 год. на Министерство на здравеопазването, придружено с Жалба с вх.№ 98-361/16.10.2017 год., с което безспорно инспекторите на РЗИ гр.В. са се съобразили и извършили. Освен, чрез извършената проверка, придружена с вземане на проби питейна вода в с.Л.Д. е осъществен насочен държавен здравен контрол, който е по повод постъпил сигнал от граждани, съгласно разпоредбата на чл.19 от Закон за здравето, като безспорно е логично пробата да бъде взета от мястото, което се визира в жалбата. Не се споделя твърдението на жалбоподателя за взимане на проби от определени пунктове, като вероятно последният е имал впредвид и е бил мотивиран от изискванията за вземане на проби при осъществяването на контролен мониторинг от страна на ДЗК за съответствието на подаваната към потребителите питейна вода, според разработените програми за мониторинг от водоснабдителните организации. Тук е мястото да се отбележи, че инспекторът, извършил проверката е взел проби, освен от „Кафе-аперитив”, собственост на жалбоподателя, съответно от Кметството в с.Л.Д. и от частен дом на лицето К.Д., които обекти са сравнително отдалечени и безспорно качеството на водата би следвало да е еднакво по цялата водопроводна мрежа в селото. Съгласно визираното в чл.48 ал.1 т.13 от Закон за водите по отношение на задължението на водоползвателите - титуляри на разрешителни за изпълняват в срок дадените предписания от контролните органи и направените такива с предписание с изх.№ 58/22.11.2017 год. безспорно от инспектор от РЗИ гр.В., административнонаказващия орган е счел, че нарушителя не е изпълнил предписанието. Това е така, тъй като срокът за изпълнение на предписанието е 01.12.2017 год. В посочения срок „ВиК” ООД гр.В. не е уведомил РЗИ гр.В. за предприети действия по т.1, т.2 и т.3 от Предписанието. Действително, в посоченото от жалбоподателя възражение за предприети мерки и представените допълнително писмени документи за провеждане на проучване за установяване на причините, водещи до отклонения в качеството на питейната вода в с.Л.Д. не доказват обаче отстраняването на несъответствията. Резултатите от проведената на 27.11.2017 год. среща и проверка на място, които са обективирани в протокол са, че е установено , че съдържанието на остатъчен хлор в пробата отговаря на нормативните изисквания, указани в Наредба № 9/2001 год. Това заключение се базира на Протокол за изпитване на питейна вода от „ВиК” ООД гр.В. с дата на пробовземане 27.11.2017 год. Тук е мястото да се отбележи, че Протокола за изпитване на питейна вода от „ВиК” ООД гр.В. не може да бъде приет за достоверен, а резултатите от пробите са обективни, тъй като пробите не са направени от акредитирана лаборатория, съгласно разпоредбата на чл.7 ал.1 от Наредба № 9/2001 год., който безспорно визира, че лабораторните изпитвания се извършват или възлагат на акредитирани лаборатории по БДС ENISO/IES 17025 „Общи изисквания, относно компетентността на лабораториите за изпитване и калибриране” или други еквивалентни международно признати стандарти. Не на последно място следва да се посочи и липсата на вписан регистрационен номер на сертификат за акредитация, издаден от ИА „Българска служба за акредитация” с необходимите стандарти, което да е намерило отражение в представения Протокол за изпитване на питейна вода от „ВиК” ООД гр.В. от 27.11.2017 год. От своя страна съдебния състав споделя така направеното становище от ответника по делото, че жалбоподателя не е предприел никакви мерки за привеждане в изправност на автоматичното хлориране. От своя страна жалбоподателя е направил твърдение, че в с.Л.Д. хлорирането се е извършвало винаги ръчно. Това не намира опора, тъй като безспорно е налице Констативен протокол за извършена проверка № 1147/08.11.2017 год. на централни обекти в с.Л.Д., в който е констатирано, че на мястото се хлорира автоматично, което е удостоверено с подписа на лицето Иван Митрински, на длъжност „Поддръжка на водопроводна мрежа”. Този факт се доказва и с Протокол от извършена инспекция в обект с обществено предназначение – Водоизточник № 16 и 17 от 09.01.2018 год., в който е констатирано, че на мястото отново се хлорира автоматично, което е удостоверено с подписа на инж.Стефановски, който е Началник район. Безспорно съдебния състав намира, че самото пробовземане и изпитване на иззетите проби са извършени съгласно предвиденото в Наредба № 9/2001 год. и Закон за водите. Налице е компетентно лице при извършеното пробовземане, в лицето на свидетелката Ина Д. ***, в присъствието на друг инспектор на РЗИ, в лицето на свидетелката Т.К.. Изпитването е извършено от акредитирана за такива анализи лаборатория, в каквато насока са и представените по делото писмени доказателства, а именно Сертификат за акредитация на Р.З.И.гр.В. – орган за контрол от вид А на БСА ,рег.№ 103 ОКА от 25.09.2017 год., валиден до 31.05.2020 год. Не се споделя така направеното възражение от жалбоподателя, че пробовземането е било без участието на представител на „ВиК” ООД гр.В.. Не е налице нормативна забрана за извършване на водовземане от служителите на РЗИ да става еднолично. Тук е мястото да се отбележи, че пробовземането на 05.12.2017 год. е извършено във връзка с проверка на предприети мерки по Предписание с изх.№ 58/22.11.2017 год. от инспектор на РЗИ гр.В. и безспорно жалбоподателя е бил наясно с възможността пробовземане и проверка да се извърши и без участието на водоснабдителната организация. Не е налице и тъй нареченото „евентуално манипулиране на качеството на водата”, тъй като както бе отбелязано и в по-горните абзаци, самото пробовземане е извършено от компетентно лице, в присъствието на друго такова и съгласно разпоредбата на чл.13 ал.1,2 и 3 от Наредба № 25/2007 год. за резултатите от извършения лабораторен контрол се издава Протокол и Сертификат за контрол на акредитираната лаборатория на Дирекция „Лабораторни изследвания” на РЗИ гр.В., които съдържат здравното заключение за съответствието или за несъответствието на пробите от продуктите и стоките със значение за здравето на човека или за факторите на жизнената среда с нормативно установените изисквания.

Съдът намира, че както акта, така и Наказателното постановление са съставени за нарушение на чл.200 ал.1 т.31 и т.34 от Закона за водите, във връзка с чл.48 ал.2 т.1 от Закона за водите и във връзка с  чл.5 ал.2, във връзка с ал.1 и приложение № 1 и таблици А.1 и В от Наредба №9/2001 г. /ДВ бр.30/16.03.2001 г./ изм. и доп. ДВ бр.102/2014 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели по чл.135 ал.1 т.3 от Закона за водите. Законът въвежда задължението на „Водоползвателите”, независимо дали са, или не са титуляри на разрешителни, които са „ВиК” оператори по смисъла на чл.2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и предоставят услугата водоснабдяване за питейно-битови цели, да предприемат всички необходими мерки, за да осигурят безопасна и чиста питейна вода на потребителите /чл.48 ал.2 т.1 от Закон за водите. Самата дейност по водоснабдяване с питейна вода, предвид особения й характер, е предмет на специално нормативно регулиране. Едно от неговите проявления са изискванията за осигуряване на безопасна и чиста питейна вода на потребителите. Конкретните параметри, на които трябва да отговаря питейната вода, за да се счете за чиста и безопасна, са нормативно разписани в Наредба № 9 от 16.03.2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови нужди. Съответно чл.3а л.1 от Наредба № 9 за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели предвижда, че „Водоснабдителните организации са длъжни да предприемат всички необходими мерки, за да осигурят снабдяването на населението с безопасна и чиста питейна вода”. По смисъла на Наредбата питейната вода е безопасна и чиста, когато не съдържа микроорганизми, паразити, химически, радиоактивни и други вещества в брой или концентрация, които представляват потенциална опасност за здравето на човека, отговаря на минималните изисквания, определени в приложение № 1, таблици А и Б и са изпълнени изискванията на чл.5 - 10 и чл.13. Както и питейната вода трябва да отговаря на стойностите на показателите, определени в приложение № 1, таблици А, Б, В и Г. На основание чл.5 ал.1 от тази Наредба, във връзка с Приложение № 1, Таблица А.1 и Таблица В към същия нормативен акт, референтните стойности на показателите „ешерихия коли“ и колиформи“ са 0/100см3. В конкретния  казус, видно от събраните по делото доказателства е било установено отклонение от горните изисквания. Това е така, защото изследваните от органите на РЗИ гр.В. проби от питейната вода са дали положителен резултат за „ешерихия коли“ и за остатъчен свободен хлор, въпреки че стойностите им е трябвало да бъдат изцяло отрицателни. Следователно „ВиК“ ООД гр.В. действайки в качеството си на „ВиК-оператор“ по смисъла на чл.2 ЗРВКУ и предоставяйки услугата „Водоснабдяване за питейно-битови цели“, не е изпълнило задълженията си, произтичащи от разпоредбата на чл.48 ал.2 т.1 от Закон за водите, а именно да предприеме всички необходими мерки, за да осигури безопасна и чиста питейна вода на потребителите.

При тези данни се налага категоричният правен извод, че направените фактически констатации, обосновани от доказателствата по делото, са основание да се заключи, че жалбоподателят е осъществил състава на вмененото му административно нарушение, поради което ще следва да понесе административнонаказателна отговорност по чл.200 ал.1 т.34 от Закон за водите, тъй като подава вода за питейно-битови цели с качество, неотговарящо на изискванията на Наредбата. Административнонаказващият орган е наложил на жалбоподателя Имуществени санкции в минималния, предвидени в чл.200 ал.1 т.34 от Закон за водите размер от 5 000 лв. Минимално наложена е и имуществената санкция за неизпълнение на предписанието на контролиращия орган, а именно 1 000 лева, видно от нормата на чл.200 ал.1 т.31 от Закона за водите. Ето защо, определените три броя санкции не могат да бъдат коригирани по размер в посока намаляването им. В контекста на фактическите положения по делото не може да бъде направен извод за маловажност на случая по смисъла на чл.28 ЗАНН, с оглед на възражението, направено с жалбата. В случая се касае за нарушаване на изискванията, отнасящи се за качеството и безопасността на питейната вода, което пряко рефлектира върху здравето на потребителите. Освен това, съдът взе предвид и обстоятелството, че отклонения от нормативните показатели за качеството и безопасността на питейната вода са били констатирани в рамките на няколко проверки на водоизточниците на с.Л.Д., което означава,че до потребителите достига питейна вода,която не съответства по показатели на предвидените. Безспорно е установено замърсяване на питейната вода, което води до риск за здравето на хората в по-голяма степен, тъй като по воден път се засягат по-голям брой потребители за по-кратко време, поради което не може да става въпрос изобщо за обсъждане приложението на чл.28 от ЗАНН.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът изцяло ПОТВЪРДИ Наказателно постановление № 28-ДОЗ-**********/03.04.2018 год. на Директора на Р.З.И.гр.В..

По гореизложените съображения съдът постанови решението си.

 

 

 

 

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: