Р Е Ш Е Н И Е
N……….
Гр.Варна………………2023г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Варненският административен съд, Първи тричленен състав, в публично заседание на двадесет и шести януари две
хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА ПЕКОВА
ИСКРЕНА
ДИМИТРОВА
при
секретаря Елена Воденичарова и в присъствието на прокурора Силвиян Иванов, като
разгледа докладваното от съдията Ивета Пекова к.адм.дело № 2872 по описа на
Административен съд гр.Варна за 2022 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.208 от АПК
вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба на началник сектор в Четвърто РУ при ОД на МВР-Варна,
подадена чрез ю.к. Л.-А.против Решение № 1508/14.11.22г. по НАХД №3492/2022г.
на ВРС, V състав, с което е отменено НП №21-0442-000542/23.09.2021г., издадено
от началник на сектор в Четвърто РУ при ОД на МВР-Варна, с което на Б.П.Г. на
основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба
в размер на 200лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца за
нарушение на чл.140, ал.1 ЗДвП.
Касаторът твърди, че решението на ВРС е неправилно,
постановено в нарушение на материалния закон. Твърди, че неправилни са извадите
на ВРС, че липсва субективен елемент, тъй като Г. не е бил уведомен за служебно
прекратената регистрация. Твърди, че са налице обективните и субективни
признаци на релевираното деяние- нарушителят е водач на автомобил със служебно
прекратена регистрация, респ. на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред,
съгласно терминологията на закона. Последното обстоятелство е безспорно
доказано, а и не се оспорва от нарушителя. По делото е установено, че
регистрацията на процесния автомобил е прекратена служебно на 01.07.21г. на
основание чл.143, ал.15 от ЗДвП, тъй
като Г. не е пререгистрирал автомобила в законоустановения двумесечен срок от
закупуването му. Не е предвидено задължение за уведомяване на собственика, поради
което противно на изводите на въззивният съд, липсата на изрично уведомяване за
прекратяване на регистрацията не води до отпадане на отговорността по чл.140,
ал.1 от ЗДвП. Като не се е убедил, че управляваният от него автомобил съответства на
изискванията на закона Г. е осъществил вмененото с НП нарушение, което правилно
е било санкционирано по реда на чл.175, ал.3 пр.1 от ЗДвП. Касаторът счита, че водачът
сам се е поставил в ситуацията да наруши закона и макар нарушението да не е
извършено умишлено и да не обосновава състав на престъпление, деянието е
съставомерно по ЗДвП и при непредпазливата форма на вина. Моли да бъде отменено
обжалваното решение, като бъде потвърдено издаденото наказателно постановление.
Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции.
Ответникът по касационната жалба- Б.П.Г., чрез процесуалния си представител адв.Б., изразява
становище за неоснователност на жалбата и моли решението на ВРС да бъде оставено в сила. Твърди, че не е бил спазен
реда за уведомяване за прекратяване на регистрацията по чл.18б ал.2 от Наредба
№ І-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в
движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на
МПС и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни, поради което
е правилен е изводът на ВРС, че не са били налице обективни признаци, по които
водачът да си направи извод, че МПС е с прекратена регистрация. Счита и че са
налице предпоставките за приложение на чл.28 ЗАНН. Моли за присъждане на направените
по делото разноски.
Представителят
на ВОП
дава заключение, че жалбата е основателна и решението на
ВРС като неправилно и незаконосъобразно следва да бъде отменено, а издаденото
НП следва да бъде потвърдено. Счита, че ВРС неправилно е приложил закона.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от
фактическа и правна страна:
Производството
пред ВРС е образувано по жалба на Б.П.Г. против наказателно
постановление №21-0442-000542/23.09.2021г., издадено от началник на сектор в
Четвърто РУ при ОД на МВР-Варна, с което на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 200лв. и
лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца за нарушение на чл.140, ал.1 ЗДвП.
За да се
произнесе по спора районният съд е установил от фактическа страна, че Г.
е закупил лек
автомобил ВАЗ 21061 1500 С с рег.№ Р 3604 ВА
на 29.04.2021г.,
но не е изпълнил задължението си в двумесечен срок от придобиването
на автомобила да го
регистрира и на 01.07.2021г. регистрацията на автомобила е
била
прекратена служебно на основание чл.18б ал.1 т.10 вр. чл.18 т.2 от
Наредба № I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане
в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията
на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне
на данни за регистрираните пътни превозни средства и чл.143 ал.15 от ЗДвП. На
28.07.2021г. около 16 часа, при управление на автомобила
в гр.Белослав по ****,
Г. бил спрян за проверка от служители от Четвърто
РУ при ОД на МВР Варна, при която било установено, че автомобилът е с
прекратена регистрация от 01.07.2021г. и му бил съставен
Акт
за установяване на административно нарушение
серия GА № 322670 за нарушение по чл.140 ал.1
от ЗДвП. Г. се запознал със съдържанието на акта, не направил
възражения, подписал го и получил екземпляр от него.
Въз основа на съставения АУАН е издадено и обжалваното НП. Сезираният със спора
съд е приел в мотивите си, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, но
НП следва да бъде отменено. Приел е, че безспорно е установено, че Г. е управлявал посоченото МПС, имал е качеството
водач на МПС, като това МПС към датата 28.07.2021г. е било със служебно
прекратена регистрация, но административнонаказващият орган не е ангажирал
абсолютно никакви доказателства, които да обосноват субективната страна на
деянието, а именно - наличието на знание от страна на дееца за обстоятелството,
че управляваното от него МПС е с прекратена регистрация. ВРС е приел, че прекратяването
на регистрацията на процесния автомобил е извършено по реда на чл. 143 ал.15 от ЗДвП, но не е изпълнено задължението, посочено в същата разпоредба, да се
уведоми за това собственикът на пътното превозно средство. Позовал се е и на
писмо от 20.09.22г. на началника на сектор „ПП“ при ОД на МВР-Варна, съгласно
което собственикът на лекия автомобил не е бил уведомяван по реда на чл.18б
ал.2 от Наредба № І-45 от 2000г.
Касационната жалба е подадена в срок,
от надлежна страна и при наличие на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима за разглеждане.
Разгледана по същество, настоящата инстанция намира следното:
Районният
съд правилно е изяснил
фактическата обстановка след анализ на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, като е установил, че на посочената в НП дата Г.
е управлявал МПС с прекратена регистрация, т.е. МПС, което не е било
регистрирано по надлежния ред.
Настоящият
състав намира, че въз основа на установената по делото фактическа обстановка,
въззивният съд е постановил решението си в противоречие с материалния закон.
От
събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно е установено, че
наказаното лице е осъществило вмененото нарушение.
Безспорно е установено по делото, че на посочената дата е управлявано
МПС, което не е било регистрирано по съответния ред, т.е. осъществен е съставът
на цитираната в НП норма на чл.140 ал.1 ЗДвП. Безспорно е установено извършеното
нарушение и нарушителя, нарушението правилно е квалифицирано.
Касаторът е бил длъжен да знае реда за регистрация на притежаваното
МПС. Релевантен за съставомерността на деянието е факта, че МПС е било с
прекратена регистрация, тъй като не е било регистрирано по надлежния ред. Регистрацията
на автомобила е била служебно прекратена, съгласно императивната разпоредба на
чл.143 ал.15 ЗДвП. Съгласно цитираната разпоредба,
регистрацията се прекратява служебно, с отбелязване в автоматизираната
информационна система. Не се оспорва, а и се установява от доказателствата по
делото, че с договор от 29.04.2021г. Г. е придобил автомобила, за чието управление без
регистрация на посочената в НП дата е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Не
са налице доказателства договорът за покупко-продажба да е бил развален, нито,
че вещта- автомобилът е бил върнат на предишния му собственик. Нарушението е
описано в АУАН и НП със съставомерните му белези, правилно е квалифицирано и е
наложено наказание на основание приложимата санкционна разпоредба.
Разпоредбата на чл.143 ал.15 ЗДвП не предвижда
уведомяване, каквото уведомяване е предвидено в хипотезата на служебно
прекратяване по чл.143 ал.10 ЗДвП. Разпоредбата на чл.18б от Наредба №
І-45/2000г. също не предвижда уведомяване при прекратяване регистрацията в
хипотезата на чл.143, ал.15 от ЗДвП на регистрирано пътно превозно средство на
собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си
да регистрира превозното средство/чл.18б ал.2 т.10 от наредбата/.
Прекратяването на регистрацията в тази хипотеза
настъпва по силата на закона – с изтичане на срока, в който приобретателя е
длъжен да регистрира автомобила, а не от момента на уведомяването.
Промяната в собствеността е основание за
промяна в регистрацията на МПС, съгласно чл. 14, ал. 1 от Наредба № I-45, като
задължение на приобретателя е да представи автомобила и необходимите документи
в определения срок за извършване на промяната в регистрацията /чл. 4 от Наредба
I-45/. Същият следва да подаде заявление, което се попълва служебно и се
подписва от него, към което прилага посочените в наредбата документи,
удостоверяващи промяната в собствеността, съгласно чл. 15, ал. 1 и ал. 2 от
Наредба I-45.
Наложените с НП наказания са в минималния
предвиден от санкционната разпоредба размер и с тях ще бъдат постигнати целите
по чл.12 ЗАНН. Целта на ЗДвП е да се опазват животът и здравето на участниците
в движението по пътищата.
Съгласно чл.189з ЗДвП за нарушенията по този
закон не се прилагат чл. 28 и 58г от Закона за административните нарушения и
наказания. Законодателят изрично е изключил възможността за прилагане на чл.28 ЗАНН.
Предвид горното НП е издадено без допуснати
нарушения на процесуалните правила и при правилно приложение на материалния
закон, поради което като е стигнал до други изводи ВРС е постановил неправилно
решение, което следва да се отмени, а вместо него се постанови друго, с което
да се потвърди наказателното постановление.
Предвид изхода на спора и направеното искане,
съдът намира, че на касатора следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение за двете инстанции в размер на 160 лв. на основание чл.27е НЗПП
вр. чл.63д ЗАНН вр. чл.37 ЗПП.
Водим от
горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК вр. чл.63в
от
ЗАНН, настоящият състав на Административен съд
Варна
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение № 1508/14.11.22г. по НАХД №3492/2022г. на ВРС, V
състав, с което е отменено НП №21-0442-000542/23.09.2021г., издадено от
началник на сектор в Четвърто РУ при ОД на МВР-Варна, с което на Б.П.Г. на
основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба
в размер на 200лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца за
нарушение на чл.140, ал.1 ЗДвП и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА НП
№21-0442-000542/23.09.2021г., издадено от началник на сектор в Четвърто РУ при
ОД на МВР-Варна, с което на Б.П.Г. на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП е
наложено административно наказание глоба в размер на 200лв. и лишаване от право
да управлява МПС за 6 месеца за нарушение на чл.140, ал.1 ЗДвП.
ОСЪЖДА Б.П.Г.,
ЕГН ********** да заплати на Областна дирекция на МВР-Варна юрисконсултско
възнаграждение за двете инстанции в размер на 160лв.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.