Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер                            Година 01.06.2016                   Град  К.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Карловски Районен съд                              първи граждански състав

На четвърти май                                        две хиляди и шестнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Асима Вангелова-Петрова

 

Секретар: А.Г.

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 776 по описа за 2015 година

и за да се произнесе, взе предвид:

Предявен е иск за делба.

ИЩЕЦА - К.М.К.  твърди, че е съсобственик с ответника на апартамент в жилищен блок, находящ се в град К., на улица „*****” № 9, със застроена площ 81 кв.м., състоящ се от три стаи, баня, две антрета, ведно с избено помещение № 7 и 9.91% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, при съседи на жилището: П.С.М.; съседи на избеното помещение: П.С.М. и М.С.М., съседи на таванското помещение: П.С.М. и М.Ж.Ж.. Сочи, че делът му в собствеността е 7/12 идеални части, от които 6/12ид.ч. придобити чрез закупуване на държавен имот по договор с Карловски народен съвет от 18 ноември 1968г., вписан в Службата по вписвания в Районен съд К. на 09.04.1985г., закупен заедно с баща му - М. К.М. и 1/12 идеална част по наследство от баща му - М. К.М., починал на 20.02.1991г. Делът на ответника възлиза на 5/12 идеални части. Твърди, че от закупуването на имота, той и семейството му живели в апартамента, заедно с баща му, продължили да живеят в него и след смъртта му през 1991г. В началото на 90-те години отсъствал за продължителни периоди от време от дома си, за да търси работа в други населени места, а през есента на 1994 година съпругата му останала без работа. Това наложило цялото семейство да се преместят да живеят във вилата им в село И.В., община Калояново. В тяхно отсъствие ответникът се настанил в жилището и от 1994 година го ползвал изцяло, а той бил лишен от ползването. Поради това, че към датата на откриване на наследството (20.02.1991г.) живял в процесния имот и нямал друго жилище на територията на града.

С допълнителна молба, депозирана във връзка с отстраняване на нередовности по исковата молба, ищецът сочи, че процесният имот с административен адрес град К., улица „*****” № 9 е с идентификатор 36489.503.1793.1.9 по КК и КР, одобрени със Заповед № РД-18-52/16.11.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК. Към датата на придобиването на имота не бил в брак. Твърди, че баща му към датата на закупуването на имота бил в брак и е прехвърлил, вече като вдовец, собствеността на своите дялове на сестра му - К.М.Д. и съпругът й П.Г. Д., с нотариален акт № ****. на Районния съдия при Карловски районен съд. Те от своя страна са ги дарили на сина си - Г.П.Д. с нотариален акт № 152, том I, дело № 243/1994г. на Районния съдия при Карловски районен съд.

МОЛИ съда, да постанови решение, с което да допусне извършването на делба върху посочения недвижим имот между страните при дялове - 7/12 идеални части за ищеца и 5/12 идеални части за ответника. След допускане на делбата моли имотът да бъде поставен в негов дял, на основание член 349, ал. 2 от ГПК, тъй като при откриване на наследството живял в него, включително и на собствено основание и няма друго жилище в град К..

ОТВЕТНИКЪТ - Г.П.Д. намира иска за допустим, но счита същият за неоснователен. Твърди, че от 1994г. владее еднолично имота и придобил същия по давност. Единствено ответникът еднолично като собственик се е грижил за имота, стопанисвал, държал, владял, ремонтирал и извършвал необходимите разноски за запазването му, извършвал подобрения в него, плащал му таксите и всичко останало, което прави един пълноценен собственик. Като пример сочи, че в спалнята, хола, кухнята, коридора, банята свалил старата постна мазилка от тавана и стените до здрава основа, поставил ламиниран паркет, тапети по стените, боядисване с латекс на тавана, подновил прозорци и дограмата, подменил електрическата инсталация, сменил бравите, поставил външни ролетни щори (без коридора и банята). Допълнително в кухнята поставил мивка, батерии за мивка; в коридора - преградна стена, в банята - бойлер с пускател, вентилатор, подмяна на ВиК инсталация, подмяна на блоковата инсталация за мръсна вода в апартамента, оборудване за баня - душ, тоалетна чиния, мивки и др. На терасата подменил парапет, излял железобетонен пояс. На целият апартамент подменена ел. инсталацията с поставяне на ново табло на апартамента. Твърди, че родителите на М. К.М. му бил изплатили имот, като ищецът не бил внесъл нито лев по тегления заем от ДСК. Ето защо искът се явявал неоснователен и моли съда да го отхвърли. Претендира за направените по делото разноски.

В хода на делото, като ОТВЕТНИК е конституирана - К.М.Д.. Същата намира иска за неоснователен. Твърди, че заедно с ищеца не притежават собственост в процесния имот. Сочи, че прехвърлила притежаваните от нея 5/12 идеални части на сина си - Г.П.Д. още през 1994г. Оттогава синът й владеел еднолично имота и го придобил по давност. Единствено той еднолично като собственик се грижил за имота, стопанисвал го, държал го, владял го, ремонтирал го, и извършвал необходими разноски за запазването му, извършвал подобрения в него, плащал му данъците и таксите и всичко останало, което го прави един пълноценен собственик. Твърди, че нейните родители изплатили изцяло имота, а не брат й и настоящ ищец по делото - К.М.К.. Същият не бил внесъл нито лев по тегления заем от ДСК. Ето защо, искът се явявал неоснователен и моли да бъде отхвърлен. Претендира за направените по делото разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и като взе предвид доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

От представеното Удостоверение за наследници № 002652 от 01.10.2007г. на Община К. се установява, че М. К.М. е починал на 20.02.1991г., като е оставил за законни наследници: двете си деца - К.М.К. (ищец по делото) и К.М.Д..

Приживе, М. К.М. заедно със сина си К.М.К. са придобили по силата на договор от 18.11.1968г. за продажба на държавен имот, съгласно Наредбата за продажба на жилища от държавен жилищен фонд, недвижим имот, представляващ - апартамент в жилищен блок, находящ се в град К., на улица „*****” № 9, със застроена площ 81 кв.м., състоящ се от три стаи, баня, две антрета, ведно с избено помещение № 7 и 9.91% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж.

Обстоятелството за придобитата собственост се установява от представеното по делото копие на Договор за продажба на държавен имот с Карловски народен съвет от 18 ноември 1968г., вписан в Службата по вписвания в Районен съд К. на 09.04.1985г. Към датата на закупуването му, ищецът - К.М.К. не е бил в брак, което се установява от представеното удостоверение за граждански брак, видно от което такъв е сключен с В.И.К. на 16.11.1969г. (лист 55 от делото).

Видно от цитирания договор, със сделката е придобита обща вещ, по която участват повече от едно лице на страната на купувача и липсва изрична договореност между тях за квотите в съсобствеността. Ето защо, не е оборена презумпцията от закона, регламентирана в член 30, ал. 2 от ЗС, като съдът приема равенство на придобитите права на купувачите. Поради това е безспорно, че при закупуването на апартамента през 1968г., М. К.М.  и К.М.К. са станали съсобственици, всеки на по 1/2ид.ч. от него.

От представеното удостоверение за наследници № 002655 от 01.10.2007г. на Община К. (лист 56 от делото) се установява, че съпругата на М. К.М., а именно – М.Г. М. е починала на 24.05.1976г., като е оставила за законни наследници: преживял съпруг - М. К.М. и двете си деца - К.М.К. и К.М.Д.. Установените данни сочат, че придобитата от М. К.М. 1/2ид.ч. от имота, с оглед възмездния характер на сделката е в режим на семейна имуществена общност (СИО).

Видно от представения нотариален акт № ****. на КРС (лист 14 от делото), М. К.М., след смъртта на съпругата си е прехвърлил по силата на договор за продажба на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, собствеността на своите дялове – 5/12ид.ч. на дъщеря му - К.М.Д. и съпругът й П.Г. Д.. Те от своя страна, дарили придобитите 5/12ид.ч. от апартамента на сина си - Г.П.Д. (ответник по делото), видно от представения нотариален акт № 152, том I, дело № 243/1994г. на КРС (лист 6 от делото).

По делото е представена Схема № 15-309055-21.07.2015г. на самостоятелен обект в сградата, издаден от АГКК град П. индивидуализиращ характеристиките на делбения апартамент, както следва:

САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ с идентификатор 36498.503.1783.1.9, в град К., община К., област П.  по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-52/16.11.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК; последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР; адрес на имота: град К., п.к. 4300, улица „*****“ № 9, бл. 9, ет. 3; самостоятелния обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 36498.503.1783; предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент; брой ниво на обекта: 1; посочена в документа площ: 81.00 кв.м.; прилежащи части: изб.помещение № 7 и 9.91%ид.ч. от общите части на сградата; ниво: 1; съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж -  36498.503.1783.1.8; под обекта - 36498.503.1783.1.6; над обекта – няма; стар идентификатор: няма. С схемата като собственици на имота са посочени - К.М.К., Г.П.Д. и М. К.М..

Във връзка с направеното възражение от ответната страна за придобиване на имота по давност, съдът е допуснал писмени и гласни доказателства. Като доказателство по делото са представени и приети две писма, лична кореспонденция изпратена от К.М.К.  до семейството му през лятото на 1990г. и второто – през есента на 1991г., от които се установява, че през посочения период, ищецът е пребивавал в САЩ, като пристигнал в А. на 26.07.1990г. По делото са приети квитанции за платен данък на процесния имот, видно от които титуляри по партида са и двете страни в производството.

От показанията на свидетелите осигурени от ищцовата страна се установява следното: Свидетелят М.Б., дъщеря на ищеца твърди, че семейството им, заедно с дядо им, живяло в апартамента в град К., на улица „*****” № 9. Дядото ползвал едната стая, а семейство - останалите две стаи. Така живеели до момента, в който баща й заминал за чужбина. Твърди, че баща й заминал, защото в страната започнала кризата, останал без работа, поради което в края на 1990г., същият заминал в чужбина. Останали да живеят в апартамента – тя с майка си, брат си и дядо й. Твърди, че с баща й поддържали връзка, като в началото с много писма, а след това с телефонни разговори. Дядо й починал скоро, след като баща й заминал. Останали да живеят в апартамента заедно с майка си и брат си. В стаята на дядо й останали неговите вещи. Твърди, че леля й винаги имала ключ от апартамента, докато дядо й бил жив и идвала периодично да го посещава, виждала го в неговата стая за половин час и си тръгвала. Ключа от апартамента притежавала заради дядо й и този ключ й останал. След като починал дядо й, семейството на леля й ползвало ключа. Разказва за период от време, когато леля й започнала да идва. Тогава брат й влязъл в казармата и останали двете с майка й сами. Стаята на дядо й не я ползвали, същата била отключена, но вътре били неговите вещи. На няколко пъти леля й идвала в дома им много уплашена. Бягала от мъжа си. Казвала, че той е пиян и я бие. Същата оставала в стаята на дядо й. Час след нейното пристигане идвал и мъжът й. Започвали побоища, крясъци, викове, които били доста сериозни, защото двете с майка й изпадали в луда паника. Твърди, че тогава била на 15 години, незнаела какво ще стане, страхувала се да не дойде в тяхната стая и да започне и тях да пребива. Знаели от леля й, че той е много агресивен човек и побойник.  Явно и в къщи я е пребивал, защото нямал никаква свян да дойде, като знае, че има две жени, които са сами, да търси леля й в техния апартамент, която от своя страна търсила утеха при тях, за да се спаси от неговите побоища. Нямал никакъв свян и да я пребива пред техните очи. Сочи, че те се заключвали в едната стая и треперели, докато той я пребивал. Майка й не искала да се разправят, защото той бил пиян и с нож. Спомня си, че един ден влязъл в другата стая и искал да разпаря всички дрехи. Това продължило няколко пъти, може би няколко месеци до една година. От този системен тормоз майка й все повече се разболявала, нямала и мъж до себе си. Твърди, че събота и неделя ходели в село И.В., където имали къща от страна на майка й. Баба й и дядо й им помогнали да си построят къща. Един път, когато били в село И.В. с майка й, прибирайки се в К. установили, че едната стая, от техните две стаи била заключена и не могли да влязат. В нея останали всичките им вещи, кореспонденцията с баща й, един сертификат, който й бил от гимназията, учебници, книги, дрехи, две ъглови спални, печка, бюро, маси. Всичко се заграбило и заключило. До ден днешен нямала и не е имала достъп до тях. Това се случило преди брат й да си дойде от казармата, в началото на 1993г. Стаята я заключил Г.Д. – сина на леля й. По-късно, Г. отишъл и казал, че се настанява със съпругата му в тази стая, която била негова. Казал, че не само стаята на дядо й, но и тази стая му се падала на него. Известно време стояли само в едната стая, но много скоро след това, майка й поискала да се пренесат на село, в къщата на спокойствие. В къщата тя се чувствала спокойна. Твърди, че майка й не можела да се справи с всички тези неща. Явно психологически и физически не могла да се справи без брат й и без баща й с този конфликт, който се появил между тях и семейство Д.. Майка й започнала да боледува и починала 1997г. от рак. През цялото това време поддържали контакт с баща й. Част от нещата ги знаел, но част от тях незнаел. Спестявали му тези по-тежките моменти, но знаел, че се преместили на село и не били вече в апартамента.

При предявяване на свидетелката писмата, представени като доказателство по делото, същата заявява в съдебно заседание, че ги знае. Всичките писма от баща й ги е чела. Явно тези писма били останали в шкафа, в бюрото и ответникът ги е присвоил. Имало още много такива явно.

         Свидетелят М. К., син на ищеца твърди, че отраснал в жилището в град К., на улица „*****” № 9. Там били спомените му и детството му. В това жилище живеели със семейството му и неговия дядо, съвместно. Ключ от това жилище никой друг не е имал, докато живели те там. Баща му заминал през 1990г. за А. с една от първите екскурзии, поради финансови причини. Същият бил съкратен от работа и това била основната причина за заминаването му. С него поддържали връзка през цялото време с писма в началото, след това и по телефон. Сочи, че останали да живеят в апартамента в К.. Дядо му починал през 1991г. Докато дядо му живеел при тях, леля му го посещавала, но доста рядко, защото самия той ходел у тях. В казармата влязъл 1991г. или 1992 година, а се уволнил месец септември 1993г. През този период имал информация от майка си и сестра си за нещата, които се случват. Знаел, че имало скандали в дома му, побоища, викове от неговия калеко срещу леля му, която търсила спасение в този апартамент. Техните скандали притеснявали неговата майка и сестра, а те като две жени, останали сами. Била много неприятна ситуацията и притеснителна. Докато дядо му бил жив, живеел в кухнята, а те ползвали останалите части на жилището – това били две стаи. След като излязъл от казармата и се върнал в К., станало така, че трябвало да сменят жилището. Имали нещо като вила в село И.В. и се наложило по спешност да се преместят, защото майка му била съкратена, всички загубили работа и заради това, че периодически се повтарял този тормоз били принудени да отидат да живеят на село. В началото, баща му в А. бил нелегален, нямал никакви документи. Твърди, че самият той отишъл в А. със зелена карта и заварил баща си без документи.  За А. занимал през месец януари 2003г. и до 2009г. живял в там, като си идвал през отпуски. Баща му получил зелена карта през 2007г. и тогава вече имал възможността да си идва в България по легален начин и го направил. От 2007г., от както баща му имал право да си идва в България, никога не се е срещал с Г.Д., защото имали опасения, че ще възникнат препирни и караници. Искали да го предпазят от тези неща, той бил възрастен човек. Доколкото му било известно, след като се изнесли, Г. постепенно се нанесъл в стаята, в която живеел дядо му – в кухнята. По някакъв начин се снабдил с ключ, влизал в жилището и започнал да живее с жена си. Първоначално бил в стаята на дядо му, а след това започнал едно постепенно обсебване на целия апартамент. Без тяхно съгласие започнало едно отваряне на врати, нанасяне на негови багажи, имущество. Техните вещи били присвоени, като те неуспели да вземат нищо от мебелите си, включително и кореспонденция, която той използвал в този съд, като доказателство. Личната кореспонденция между баща му и майка му била в бюрото, нещо толкова съкровено, което той ползвал като доказателство. Твърди, че никога не е имало за пазарлък за наем, не са имали уговорки. Баща му никога не бил съгласен да се плаща наем, защото не е имал нужда от тези пари. Баща му по принцип не бил съгласен да се настани друг и да живее в собственото му жилището. Парите приемали единствено той и сестра му, тъй като за тях това не бил наем, а нещо като компенсация за това, което той обсебил от тях. Сочи, че баща му и ответникът не поддържали никаква връзка, също не се поддържала връзка между баща му и неговата сестра.

         От показанията на свидетелите, осигурени от ответната страна се установява следното: Свидетелят Д.Ц. твърди, че познава Г.Д. от 1992-1993г. Същият живеел от 1994-1995г. в град К., на улица „*****”, в апартамент, на третия етаж. Твърди, че били приятелски семейства, ходили си често на гости. В апартамента живеел само ответникът със семейството му. Там той се чувствал, като собственик на своя имот. През това време до ден днешен, той правил ремонтни работи в апартамента си, а те му помагали с каквото могат - инсталации, стени, под, „ВиК”. Апартаментът бил доста стар, от преди това.

         Свидетелят Х.Д. твърди, че познава Г.Д. от 1992г. Последните 15-20 година, същият живеел в град К., на улица „*****”, в блок от най-старите, на третия етаж. Ходил не много често у тях, в годината – два, три пъти, за да му помага във връзка с ремонти на апартамента, ходили с колата за материали. Там живеел само той и неговото семейство. Твърди, че били приятели, помагали си взаимно. Той се чувства като собственик на това жилище. Не му било известно някой да му е оспорвал това. Твърди, че карали за апартамента ламиниран паркет, помагал му за водопровода, който се сменил в кухнята и банята.

         Други доказателства от значение по делото не са представени.

Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка, съдът прави следните изводи от правна страна:

В конкретния случай без съмнение се касае за съсобствен недвижим имот, придобит по силата на покупко-продажба и до доказване на противното се приема, че наследникът, който живее в него е владелец на своята идеална част и държател на частите на останалите наследници, т.е. владее както за себе си, така и за останалите сънаследници. Оттук се налага извода, че за начало на придобивна давност, респ. за евентуалното придобиване на собствеността върху целия имот на оригинерно основание (придобивна давност) би могло да се говори само и единствено при положение, че обитаващия имота сънаследник (съсобственик) в един момент е изменил основанието, на което осъществява фактическата си власт върху имота и е започнал да владее имота само за себе си, отблъсквайки владението на останалите сънаследници (съсобственици). В същото време, един такъв съсобственик трябва да е манифестирал по един открит и недвусмислен начин своето намерение спрямо останалите, а именно че отрича правото им на съсобственици и тази негова воля обезателно трябва да е достигнала до тяхното съзнание.

Безспорно установен е фактът, по който не се и спори между страните, че след 1993г., а именно - след преместване местоживеенето на съпругата и децата на ищеца в село И.В., единствено ответника - Г.П.Д. живее и фактически ползва недвижимия имот.

Необезпокояваното фактическо ползване на имота само от единия собственик обаче не е достатъчно да се приеме за демонстриране на намерение за своене. Промяната в намерението трябва да бъде демонстрирана с конкретни действия по отношение на останалите съсобственици и сънаследници, като тези действия следва да станат тяхно достояние и по съществото си трябва да съставляват отричане на правата им относно общия имот.

Съдът не приема, че извършваните от ответника подобрения в съсобствения имот, както твърди свидетелите - Д.Ц. и Х.Д. са израз на промяната в намерението му, тъй като само по себе си извършването на подобрения не съставлява отричане на правата на останалите съсобственици. За да се приеме извършването на подобрения за поведение, изразяващо промяна в намерението досежно общия имот, следва те да са извършени със знанието и при противопоставяне на другия съсобственик. От събраните по делото доказателства не се установи ищеца да е знаел за извършваните в процесния имот подобрения от племенникът му, още повече същите да са извършвани без съгласието и при противопоставянето му, имайки предвид и обстоятелството, че двамата от 1994г. до настоящия момент са в обтегнати отношения и не поддържат взаимоотношения. Предвид посоченото, особено съществено е именно наличието на този факт, а не толкова дали ищеца живее в имота или на друго място, дали е поддържал имота, дали е участвал в ремонтите по апартамента и др.

Съдът приема за неоснователно възражението на ответника, че същият да е придобил процесния имот, посредством давностно владение и дарение. Съгласно разпоредбата на член 79, ал.1 от ЗС, правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. Придобиването по давност на сънаследствен недвижим имот може да стане само тогава, когато сънаследник промени държането на спорния имот и афишира, че владее за себе си и против волята на другите наследници.

В случая, ответника се позовава на придобивна давност и е в негова тежест да докаже, че е ползвал имота за себе си, че го е владял открито, явно и необезпокоявано от ищеца и трети лица, в продължение на 10 и повече години и че намерението му е било да владее за себе си. Промяната в намерението на владението от страна на ответника върху процесния имот, упражняването на фактическата власт върху същия и държането на имота за себе си, обаче не са били демонстрирани пред ищеца и трети лица и в тази връзка съдът приема, че владението не е било явно, щом ищеца счита, че ответника владее неговите части от негово име и за негова сметка. От друга страна, ищеца, като съсобственик и наследник на майка си на делбения имот е заплащал и припадащите й се данъците на имота, което отново сочи за неговото намерение да свои имота и следователно, давност в полза на ответника не е могла да тече.

Предвид гореизложеното съдът намира, че събраните по делото доказателства изключват напълно хипотезата за осъществявано давностно владение по смисъла на член 68, ал.1 от ЗС, което при условията на член 79, ал.1 от ЗС да доведе до придобиване на изключително право на собственост в настоящия случай. При тези данни следва да се направи извода, че имотът – предмет на делбеното производство е общ, съсобствен на страните в процеса.

По силата на член 344, ал.1 от ГПК в решението, с което се допуска делбата, съдът се произнася по въпросите между кои страни и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки съделител. Решението, постановено в първата фаза на делбеното производство се ползва със сила на присъдено нещо по въпроса за собствеността на имота, предмет на делбата, което означава, че с иска за делба на съсобствен имот не се осъществява само потестативното право на съсобственика, насочено към ликвидирането на съсобствеността, а се цели също така установяване наличието на съсобственост между определени лица и размерът на тяхното участие в съсобствеността. С оглед на горното, решението за допускане на делба има преди всичко една установителна част, с която се признава наличието на съсобственост между страните и размерът на техните части. Ако не бъде призната съсобственост, не би се допуснала и съдебна делба. Следователно без доказването на собствеността на делбения имот, този ефект не би могъл да настъпи и да се постанови решение за допускане на делбата.

С оглед на обстоятелствата по делото и на събраните доказателства, съдът намира за установено по несъмнен начин наличието на съсобственост между страните, както следва:

Както се посочи, с Договора за продажба на държавен имот с Карловски народен съвет от 18 ноември 1968г. липсва изрична договореност между М. К.М. и К.М.К. за квотите в съсобствеността. Тъй като не е оборена презумпцията от закона, регламентирана в член 30, ал. 2 от ЗС, съдът приема равенство на придобитите права на купувачите, а именно - всеки е получил по 1/2ид.ч. (или 4/8ид.ч.) от него.

От доказателствата по делото се установява, че към датата на закупуване на процесния имот - 1968г., М. К.М. е бил в брак с М.Г. М., което налага извода, че имота е станал съпружеска имуществена общност по силата на член 13 от СК (1968г.-отм.). След смъртта на неговата съпруга на 24.05.1976г., собствеността върху нейната част от недвижимия имот е преминала на основание член 14, ал.7 от СК (1968г.-отм.), но действал към момента на откриване на наследството - 1976г., само към нейните деца - К.М.К. и К.М.Д.. Така, от придобитите в режим на СИО - 4/8ид.ч. по силата на член 14, ал.7 от СК (1968г.-отм.), нейните 2/8 ид.ч. се наследяват от децата й, или всяко по 1/8ид.ч., тъй като съгласно цитираната правна норма на СК (1968-отм), когато преживелият съпруг наследява заедно с деца на починалия съпруг, той не получава дял от частта на починалия съпруг от общото имущество. По силата на същото правило, останалата половина от притежаваните 4/8ид.ч. или 2/8ид.ч. (3/12ид.ч.) от имота е останала в собственост на М. К.М..

С цитирания нотариален акт № ****. на КРС, М. К.М. се е разпоредил с 5/12ид.ч. от делбения имот, при положение, че същият е притежавал по-малък дял, а именно – 3/12ид.ч. В тази връзка, съдът намира, че с нотариалния акт, с който е продаден чужд имот, респ. повече права от колкото притежава, не създава права, тъй като никой не може да прехвърли права, каквито не притежава. Сделката е действителна, но този нотариален акт не може да се противопостави на истинския собственик. Последният може да установи правата си не само в спор за собственост, а и в производство за делба, където решението за допускане до делба се ползва със сила на пресъдено нещо между страните относно това кои имоти, на които е поискана делба са съсобственни и при какви квоти. Съдът приема за безспорно установено, че прехвърлителят - М. К.М. не е притежавал права над 3/12ид.ч. (или 2/8ид.ч.) от процесния имот, с които се е разпоредил обаче. Ето защо, сделката за разликата над 3/12ид.ч. до отчуждените 5/12ид.ч. не е породила действие, тъй като продавачът не е бил собственик на тези части и не може да прехвърли повече права, отколкото притежава. Същият се е разпоредил само с 2/8ид.ч. (3/12ид.ч.) от имота.

От тук, и дарението, обективирано в нотариален акт № 152, том I, дело № 243/1994г. на КРС, извършено от К.М.Д. и съпругът й П.Г. Д. не е породило действие за разликата над 3/12ид.ч. до отчуждените 5/12ид.ч., тъй като дарителите са черпели собственически права въз основа на сделката, обективирана в нотариален акт № ****. на КРС. Същите са прехвърлили на сина си - Г.П.Д. по силата на дарение само 2/8ид.ч.

С оглед изложеното, съдът намира, че съделителите са съсобственици на имота, предмет на делба, като квотите в съсобствеността са както следва: 5/8ид.ч. за К.М.К. (от която част – 4/8ид.ч. са придобити по силата на Договор за продажба и 1/8ид.ч. са придобити по силата на наследяване от майка си - М.Г. М.), 2/8ид.ч. за Г.П.Д., придобити по силата на договор за дарение и 1/8ид.ч. за К.М.Д., придобита по силата на наследяване от майка си - М.Г. М.. Предвид изложеното, съдът следва да се допусне съдебна делба по отношение на процесния имот между страните по делото, при посочените квоти в съсобствеността.

Мотивиран от изложеното и на основание член 344, ал.1 от ГПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ДОПУСКА съдебна делба между К.М.К. с ЕГН ********** ***, Г.П.Д. *** с ЕГН ********** *** с ЕГН ********** по отношение на следния съсобствен недвижим имот, а именно: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда, който съгласно Схема № 15-309055-21.07.2015г. на СГКК е с идентификатор 36498.503.1783.1.9, в град К., община К., област П.  по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-52/16.11.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК; последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР; адрес на имота: град К., п.к. 4300, улица „*****“ № 9, бл. 9, ет. 3; самостоятелния обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 36498.503.1783; предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент; брой нива на обекта: 1; посочена в документа площ: 81.00 кв.м.; прилежащи части: изб.помещение № 7 и 9.91%ид.ч. от общите части на сградата; ниво: 1; съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж -  36498.503.1783.1.8; под обекта - 36498.503.1783.1.6; над обекта – няма; стар идентификатор: няма, а по документ за собственост - Договор за продажба на държавен имот с Карловски народен съвет от 18 ноември 1968г., вписан в Службата по вписвания в Районен съд К. на 09.04.1985г. имота представлява - АПАРТАМЕНТ в триетажен жилищен блок, находящ се в град К., на улица „*****” № 9, със застроена площ 81 кв.м., състоящ се от три стаи, баня, две антрета, ведно с избено помещение № 7 и 9.91% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, при съседи на жилището: П.С.М.; съседи на избеното помещение: П.С.М. и М.С.М., съседи на таванското помещение: П.С.М. и М.Ж.Ж., ПРИ КВОТИ:

5/8ид.ч. за К.М.К., 2/8ид.ч. за Г.П.Д. и 1/8ид.ч. за К.М.Д..

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пловдивски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ:

         Сн.Д.