Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

 

  № 123, 12.08.2020 г., гр. Белоградчик

 

                                   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

       БЕЛОГРАДЧИШКИ РАЙОНЕН СЪД, 3-ти състав, на четвърти август две хиляди и двадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

                                        Районен съдия:  БОЖИДАРКА  ЙОСИФОВА

 

Секретар МАРГАРИТА НИКОЛОВА,

като разгледа докладваното от съдия Йосифова, АНД № 25 по описа за 2020 година.

 

Производството е  по  реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

 

Образувано е по жалба на И.Л.П. ***, против Наказателно постановление № 242 – 14 – ЗОБВВПИ/ 2019 г. от 15.01.2020 г.  на Началник на РУ – Белоградчик, с което на осн. чл. 190, ал. 1 ЗОБВВПИ му е наложена „Глоба“ в размер на 500 лв. – за нарушение на чл. 96, ал. 4 от същия закон, и на осн. чл. 184, ал. 3 ЗОБВВПИ му е наложена „Глоба“ в размер на 500 лв. и отнемане на разрешителното за срок от 3 месеца – за нарушение на чл. 60, ал.1, т. 3, б. „е“ от Закона.

В жалбата се моли Наказателното постановление да бъде отменено, като жалбоподателя твърди, че в хода на проведеното административнонаказателно производство, са допуснати съществени процесуални нарушения. В хода по същество, процесуалния му представител пледира, че не е реализиран състав на чл. 60, ал.1, т. 3, б. „е“ ЗОБВВПИ, тъй като от страна на жалбоподателя не са осъществени и двете комулативни действия посочени в законовия текст – „ и носене, и употреба“ на оръжие, а само носене, поради което и липсва състав на административно нарушение. Досежно нарушението на чл. 96, ал. 4 ЗОБВВПИ, моли съда да приложи разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, като приеме, че случая е маловажен.

В съдебно заседание, представителя на жалбоподателя поддържа жалбата

          Въззиваемата страна – РУ – Белоградчик, не изпращат представител и не вземат становище по жалбата.

          По делото са допуснати и разпитани и свидетелите на въззиваемата страна – В.О.Т. – актосъставител и Г.Т.Г. – свидетел при установяване на нарушението и при съставяне на акта.

          Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира, че подадената жалба е процесуално допустима. Същата е подадена от активно легитимирано лице – наказаното ФЛ, в законния срок и пред компетентния съд.

          Разгледана по същество, съдът приема, че жалбата е частично основателна.

          Съображенията на съда са следните :

От разпита на изслушаните по делото свидетели на въззиваемата страна – В.Т. – младши полицейски инспектор КОС и Г.Т.Г. – също служител на МВР, се установи следната фактическа обстановка: На 06.12.2019 г. св. Г.Г., заедно със свои колеги извършвали специализирана полицейска операция. Пътувайки от с. Г. в посока гр. Б., на път ІІІ – 102, забелязали движещ се автомобил – джип, марка „Сузуки“. Подали му звуков и светлинен сигнал за да спре. Автомобилът спрял и полицейските служители установили самоличността на водача – жалб. И.П.. Поискали да им представи документите за самоличност и документи на автомобила. По време на проверката полицейските служители забелязали, че в автомобила, в задният му отсек, имало огнестрелно оръжие. Оръжието не било в калъф. Попитали водача на автомобила – жалб. П. чие е оръжието го и той отговорил, че е негово законно притежавано оръжие. Проверяващите докладвали на дежурния в РУ Белоградчик и на място пристигнал св. В.Т., изпълняващ длъжност по служба КОС. От своя страна св. Т. също констатирал, че в задния отсек на автомобила имало дългоцевно огнестрелно оръжие – ловна карабина, законно притежавана от жалбоподателя П., за което последния представил съответното разрешение. Св. Т. констатирал обаче, че в зарядното устройство на оръжието има поставени боеприпаси. От служител на „Пътна полиция“, водача П. бил изпробван за употреба на алкохол, посредством „Алоктест Дрегер“, като скалата отчела 0.69 промила. Издаден му бил талон за медицинско изследване, като жалбоподателя се явил за кръвно изследване и съгласно Протокол за химическо изследване № 446/ 11.12.2019 г. е установено, че концентрацията на алкохол в кръвта на водача, е 0.28 промила.

Св. В.Т., съставил на жалб. И.П., АУАН № 14 от 06.12.2019 г., за нарушения на чл. 60, ал.1, т. 3, б. „е“ и на чл. 96, ал. 4 от същия ЗОБВВПИ.

Въз основа на съставеният АУАН, е издадено Наказателно постановление № № 242 – 14 – ЗОБВВПИ/ 2019 г. от 15.01.2020 г.  на Началник на РУ – Белоградчик.

                От правна страна, съдът намира следното :

          По нарушението на чл. 60, ал. 1, т. 3, б. „е“ ЗОБВВПИ.

          Съгласно горецитираната разпоредба, забранява се „носенето и употреба на оръжие и боеприпаси при и след употреба на алкохол, наркотични или упойващи вещества.  

          Съдът намира, че по делото е доказано, че на инкриминираната дата, жалб. П., е носел законно притежаваното от него оръжие – ловна карабина, която била в задния отсек на управлявания от него автомобил. Установено по надлежния ред е и обстоятелството, че същия е бил употребил алкохол. Взета е му е проба посредством Алкотест Дрегер 7510, при което е установено съдържание на алкохол в кръвта 0.69 промила. При спазване на процедурата на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или употреба на наркотични вещества или техни аналози, му е издаден Талон за медицинско изследване, като жалбоподателя е дал кръвна проба, като видно от Протокол за химическо изследване № 446 от 11.12.2019 г., в получената за изследване кръв на жалбоподателя, е доказано наличие на етилов алкохол 0,28 промила. Именно тези показания са възприети от наказващия орган, за да бъде ангажирана отговорност от жалбоподателя за нарушение на чл. 60, ал. 1, т. 3, б. „е“ ЗОБВВПИ.           Кръвната проба е взета при спазване на реда и правилата на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване на употребата на алкохол и/ или наркотични вещества или техни аналози, в сила от 29.09.2017 г., предвид на това, че съгл. чл. 184, ал. 1 ЗОБВППИ, употребата на алкохол по този закон се установява по реда на ЗДвП, респективно – по реда на Наредба № 1 от 19.07.2017 г.

                Въпреки, че са налице данни за реализиран състав на административно нарушение от страна на жалбоподателя, съдът намира, че при издаване на Наказателното постановление в тази му част, са допуснати съществени процесуални нарушения, които го опорочават.

          С така издаденото Наказателно постановление, жалбоподателя е наказан за нарушение на чл. 60, ал. 1, т. 3, б. „е“ ЗОБВВПИ. Предвидената административнонаказателна разпоредба за горното нарушение е в чл. 184, ал. 1 ЗОБВВПИ, съгласно която – който носи и употребява оръжия и боеприпаси при и след употреба на алкохол, наркотични или упойващи вещества, установена по реда на Закона за движението по пътищата, се наказва с глоба от 500 до 3000 лв. и отнемане на разрешението за срок до една година.

          Видно обаче от оспореното Наказателно постановление, наказващия орган е посочил, че нарушената административнонаказателна разпоредба е по чл. 184, ал. 3 ЗОБВВПИ. Такава алинея на чл. 184, няма. Посочената като цифрово изражение нарушена законова разпоредба не съществува, тъй като чл. 184 ЗОБВВПИ, съдържа само две алинеи.

          Поради това, съдът намира, че е допуснат съществен процесуален пропуск, тъй като определената административнонаказателна разпоредба е неправилна, освен това и не съществуваща като цифрова квалификация.

          В административнонаказателното производство се прилагат правилата на НК и НПК, поради което и с оглед гарантиране правото на защита на наказаното лице, следва да е налице абсолютна прецизност при определяне на санкционната разпоредба – като законов текст и правна квалификация.

          Правото на защита на наказаното лице, е основното право гарантирано от закона, поради което и всеки пропуск, който води до нарушаването му, е основание за незаконосъобразност на крайния акт и съответно – неговата отмяна.

          При тези мотиви, съдът намира, че НП в частта, в която на жалбоподателя П. е ангажирана отговорност за нарушение на чл. 60, ал. 1, т. 3, б. „е“ ЗОБВВПИ, следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

          По нарушението на чл. 96, ал. 4 ЗОБВВПИ.

Съгласно чл. 96, ал. 4 от ЗОБВВПИ, лицата, получили разрешение за носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях за ловни или спортни цели, пренасят огнестрелното оръжие без поставени в него или в зарядното устройство боеприпаси, а барута и капсулите по чл. 6, ал. 5, т. 1 и 2 – разделно. Оръжието се пренася в затворен транспортен куфар. Дългоцевното оръжие може да се пренася и в калъф със заключващо устройство на спусъка.

          Съдът, като обсъди събрания по делото доказателствен материал, намира, че в хода на делото се доказа, че жалб. П., е осъществил състава на административното нарушение за което е наказан. Установи се от показанията на свидетелите на въззиваемата страна, че на посочената в АУАН и НП дата, жалбоподателя е пренасял огнестрелното оръжие – ловна карабина Тикка/ ТЗ, за което притежава надлежно разрешение, с поставени обаче в него и в зарядното устройство боеприпаси.

Свидетелите на въззиваемата страна са установили самоличността на нарушителя и извършеното от последния противоправно действие. Възприятията им са лични и непосредствени. Показанията им са еднопосочни и безпротиворечиви и си корелират както по между си, така и с констатациите в АУАН и НП. Актосъставителят е пристъпил към съставяне на АУАН при изяснена фактическа обстановка. Жалбоподателят е бил спрян за проверка от контролните органи, в момента в който е транспортирал огнестрелното оръжие в задния отсек на автомобила, като аксъставителя – служител в служба „КОС“, е установил, че в зарядното устройство на оръжието е имало поставени боеприпаси, въпреки законовата забрана за това.

          Поради това, съдът приема за доказано, че с действията си, жалбоподателя е нарушил разпоредбите на чл. 96, ал. 4 ЗОБВВПИ.

          В хода на съдебния контрол за законосъобразност на проведеното административнонаказателно производство по отношение на това нарушение, съдът не констатира да са допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН и наказателното постановление съдържат всички задължителни реквизити, издадени са в законоустановените срокове. Изложената в АУАН и НП фактическа обстановка изцяло съответства на направените изводи и правната квалификация на деянието. Нарушението в двата основни акта е описано точно по време, място и при какви обстоятелства е извършено. Изпълнителното деяние на процесното административно нарушение е описано в достатъчно конкретна степен, с оглед императивните изисквания на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, поради което не е налице съществено нарушение на процесуално правни норми.

Наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и е определил нарушената законова разпоредба – чл. 190, ал. 1 ЗОБВВПИ, съгласно която лице, получило разрешение за носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси за спортни или ловни цели, което пренася огнестрелното оръжие, боеприпасите за него, барута и капсулите по чл. 6, ал. 5 в нарушение на изискванията на чл. 96, ал. 4, се наказва с глоба в размер 500 лв.

          Правилен и законосъобразен е вида и размера на наложеното наказание – 500 лв.

Съдът не възприема довода на процесуалния представител на жалбоподателя, че по отношение на това нарушение следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.

Действително, нарушението извършено от жалбоподателя е за първи път. И двамата свидетели на въззиваемата страна в разпита си заявиха, че предвид заеманата от всеки от тях полицейска длъжност, нямат информация жалбоподателя да има други противоправни прояви. Тези доказателства обаче съдът намира за недостатъчни, за да мотивира приложението на чл. 28 ЗАНН. Макар и обществената опасност на дееца да не е висока, то висока е тази на нарушението. ЗОБВВПИ регулира особено важни правоотношения, нарушаването на които води до обществено опасни последици. Съдът счита, че носенето на заредено оръжие, е противоправно деяние, което не може да бъде определено като маловажно. При тези съображения, съдът намира, че неприложима е разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, поради което и в тази част Наказателното постановление следва да бъде потвърдено. 

По разноските:

Разноски не са претендирани по реда на чл. 63, ал. 3 ЗАНН, поради което съдът не присъжда такива.

          Водим от горното, съдът

                               

               Р   Е   Ш   И :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 242 – 14 – ЗОБВВПИ/ 2019 г. от 15.01.2020 г. на Началник на РУ – Белоградчик, с което на И.Л.П. ***, с ЕГН **********, осн. чл. 184, ал. 3 ЗОБВВПИ, му е наложена „Глоба” в размер на 500.00 (петстотин) лв. и отнемане на разрешителното за срок от 3 месеца – за нарушение на чл. 60, ал.1, т. 3, б. „е“ ЗОБВВПИ.

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 242 – 14 – ЗОБВВПИ/ 2019 г. от 15.01.2020 г. на Началник на РУ – Белоградчик, с което на И.Л.П. ***, с ЕГН **********, осн. чл. 190, ал. 1 ЗОБВВПИ, му е наложена „Глоба” в размер на 500.00 (петстотин) лв. – за нарушение на чл. 96, ал. 4 ЗОБВВПИ.  

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен Съд – Видин, в 14-дневен срок от съобщението, че е обявено на страните.

 

                                                   

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ :