№ 398
гр. София , 19.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на осемнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Джулиана Петкова
Надежда Махмудиева
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Джулиана Петкова Въззивно гражданско дело
№ 20201000502814 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258-274 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника З. С. М. срещу решението на СГС, І-3
състав от 28.02.2020г. по гр.д. № 13711/2016г., с което на основание чл. 422 ГПК е признато
съществуването на задължения към КТБ /в несъстоятелност/ за главница, лихви и такси от
неизпълнение на договор за кредитна карта в размерите по заповед за изпълнение по чл. 417
ГПК от 31.03.2016г. по ч.гр.д.№ 16467/2016 по описа на СРС, 40 ти състав.
Въззивникът иска отмяна на решението и отхвърляне на исковете, като твърди
необосновано да е прието, че изтегленият кредит е изцяло усвоен; констатациите на вещото
лице за извършените погасявания по изпълнителното дело са неправилни, каквито са и
изводите на съда относно липсата на неравноправни клаузи в процесния договор и относно
размера и дължимостта на начислените от банката лихви.
Въззиваемият „КТБ“ АД / в несъстоятелност/ оспорва жалбата.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК, намира
обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. В отговор на оплакванията и
възраженията на страните излага следното:
Установено е от събраните пред първата инстанция доказателства и не е спорно пред
настоящата, че страните са сключили на 04.02.2013г. договор за кредит по картова сметка,
по силата на който банката е разрешила на М. ползването на кредит в евро по съответната
картова сметка с максимално допустим размер от 10 000 евро. В изпълнение на чл.2, ал.1 от
този договор, на същата дата страните са подписали договор за издаване и обслужване на
банкова карта Виза Класик, за изпълнение на който е банката е открила конкретна картова
1
сметка в евро на името на ответника. Вторият договор е сключен в изпълнение на искане от
М. от 29.01.2013г., по което банката е разпоредила кредитен лимит от 10 000 евро без
обезпечения, а банковата карта е получена от М. на 05.02.2013г. в 10, 30 часа –
обстоятелството е удостоверено с подписа му върху искането на лист 61 от делото на СГС.
Съгласно заключението по т. 1 на в.л. М. по изслушаната ССчЕ, М. е усвоил изцяло
кредитния лимит от 10 000 евро, като в периода 04.02.2013г.-25.02.2013г. тази сума е била
налична по картовата сметка ( съгласно уговорката в чл. 2, ал.2 от договора за кредит от
04.02.2013г.) и е разходвана чрез извършените с банковата карта операции. Именно въз
основа на движението по сметката ищецът е осчетоводил вземанията си към ответника. Или
оплакването по жалбата, че не било установено кредитът да е усвоен, е изцяло
неоснователно.
Уговорено е между страните, че за всички операции по договора за кредит се
начислява лихва върху реалния брой дни на ползване върху непогасената част от кредита,
която се начислява ежедневно, но се дължи ежемесечно на 25 то число на съответния месец
– чл. 4 от договора. Размерът на лихвата е 15 % годишно. Съгласно заключението на в.л. М.,
за периода 25.02.2013г. - 25.03.2014г. размерът на лихвата върху редовната главница е 1605,
22 евро. Механизмът на изчислението е съобразно уговорките в чл.4 от договора и данните
за движението по сметката на ответника. Въззивникът не е правил възражения за
неравноправност на цитираната договорна клауза. Същата е действителна и като кредитира
изцяло заключението на в.л. М. в тази част съобразно отговорите й в с.з.на 18.03.2021г.,
въззивният съд намира за доказано съществуването на заявеното вземане за договорна
лихва.
Съгласно чл.8, ал.1 от договора за кредит, крайният срок за погасяване на кредита е
04.02.2014г. До тази дата кредитополучателят е длъжен да погаси всички свои задължения
по ползвания кредит, вкл. главница, лихви и разноски. В чл.10 е уговорено, че при
неизпълнение на това задължение, дължимите суми се отнасят в просрочие и върху тях се
начислява освен договорената лихва и наказателна надбавка от 10 пункта. Вещото лице М.
изяснява в с.з. на 18.03.2021г., че наказателната лихва върху просрочената главница е в
размер на 25% ( редовната лихва от 15 % и 10 пункта надбавка). Този размер е годишен, но
се начислява помесечно. Установено е категорично от експерта, че ответникът не е погасил
до крайния срок по договора – 04.02.2014г. което и да било свое задължение. Върху
просрочената главница е начислена наказателна лихва от 25% годишно за периода
25.03.2014г. – 25.02.2016г. , чиито размер е 4874, 96 евро – така таблици 3 и 6 от
заключението на в.л. М. и отговорите й в с.з. на 18.03.2021г. Неоснователно е поддържаното
с въззивната жалба възражение срещу действителността на уговорката по чл. 10 за
определяне на наказателна надбавка в размер на 10 пункта. Съобразно уточнението, че тази
надбавка е годишна и като има предвид механизма на изчисляването й, въззивният съд
намира за голословни възраженията на ответника, че с нея се нарушава изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
страните по договора в полза на търговеца.
Категорично е установено от заключенията на в.л. Й. и в.л.М., че ищецът, в
качеството си на взискател по изпълнително дело № 20168500401055 по описа на ЧСИ А. Б.,
образувано за принудително изпълнение на процесните вземания, е получил плащане в
размер на 1229,40 лева за авансово платени такси по изпълнителното дело и част от
юрисконсултско възнаграждение. Напълно произволно е твърдението по въззивната жалба,
че тези констатации на вещите лица са неправилни. Това твърдение също така е
ирелевантно, доколкото фактът на удовлетворяване на вземането чрез осъществено
принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на
разпореждане за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес не се съобразява
в настоящото производство по реда на чл. 235 , ал.3 ГПК – така разрешението по т.9 на ТР
№ 4/2013г. на ОСГТК.
2
Напълно несъстоятелно е възражението, че ищецът не може да начислява лихви
върху процесните вземания след 06.11.2014г., когато е отнет лиценза на КТБ за извършване
на банкова дейност. С отнемането на лиценза се спира начисляването на лихви по
вземанията на вложители на банката с отнет лиценз - хипотеза , напълно различна от
процесната, при която вземанията са на банката т.е. тя е кредитор , а не длъжник.
С оглед изложеното, като намира за изцяло неоснователни оплакванията по жалбата
и достига до еднакви крайни изводи с първоинстанционния съд, въззивният следва да
потвърди обжалваното решение.
При този изход на спора на въззиваемия се следват разноски за юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя на 200 лева.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението на СГС, І-3 състав от 28.02.2020г. по гр.д. №
13711/2016г.
ОСЪЖДА З. С. М. ЕГН **********, съдебен адрес адв. М. Б., гр.***, ул. *** № 5,
ет.5, офис 30-32, да плати на КТБ АД / в несъстоятелност/, на основание чл.78, ал. 1 вр. с ал.
8 ГПК, сумата 200 лева -разноски за юрисконсултско възнаграждение за представителство
пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3