Решение по дело №502/2018 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 16
Дата: 13 януари 2020 г. (в сила от 7 април 2022 г.)
Съдия: Радостина Костова Калиманова
Дело: 20182100900502
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 25 септември 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

    Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

Номер 531                                      Година 2020, 10.01                                   Град Бургас

 

                                  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаски окръжен съд…………….…………… граждански състав …………………………

На четвърти декември …….….............................. Година две хиляди и деветнадесета

В публично заседание в следния състав:

                                                    

                                                                  Председател:    Радостина Калиманова                                                 

                                                                          Членове:    ………………………….………                                                  

                                                     Съдебни заседатели:    ..…………………...……………

 

Секретар …………..……..  С. Чавдарова .........................……………..……………… 

Прокурор ………………………………………..…..………..………..…………………………...                               

като разгледа докладваното от ………...….…………. Р. Калиманова………………….…

търговско дело номер ……… 502 …… по описа за …… 2018 ….… година.

 

Производството по настоящото дело е с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Образувано е по повод исковите претенции на С.К.В.с ЕГН **********, С.К.В.с ЕГН **********, Д.К.В.с ЕГН ********** чрез своята майка и законен представител С.Б.В., И.К.В.с ЕГН **********, Б.К.В.с ЕГН ********** чрез своята майка и законен представител С.Б.В.,*** и Й.К.В.с ЕГН ********** *** чрез процесуалния им пълномощник, със съдебен адрес *** против „Застрахователно дружество „Бул инс“ АД със седалище град София и адрес на управление район „Лозенец“, бул. „Джеймс Баучер“ №87, представлявано от С. Станимиров Проданов, ЕИК *********, за осъждане на ответната по делото страна да заплати на всеки един от ищците сумата от по 100000 лева, заявена от всеки като частична от такава в общ размер на по 200000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди, настъпили вследствие виновно причиняване на смъртта на техния брат В.К.В.,*** при пътнотранспортно произшествие на 24.09.2015 година от застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите водач, ведно със законната лихва върху претендираните размери главница от датата на увреждането - 24.09.2015 година до тяхното окончателно изплащане. Претендират се от ищците и направените от тях съдебно-деловодни разноски. В подкрепа на отправените искания представят и ангажират доказателства.

Твърди се в исковата молба, по повод на която е образувано настоящото производство, че при пътнотранспортно произшествие, настъпило на 24.09.2015 година била причинена смъртта на В.К.В., ЕГН ********** - брат на ищците. На тази дата М.Б.Ш.управлявал лек автомобил марка „Фолксваген”, с д. к. № ****по пътя Варна - Бургас. В близост до село Старо Оряхово водачът нарушил правилата за движение по пътищата като се движил със скорост, несъобразена с конкретната пътна обстановка и законовите ограничения, вследствие на което изгубил контрол над управляваното от него МПС, навлязъл в лентата за насрещно движение и се блъснал в движещия се по нея ТИР. При удара била причинена смъртта на пътника в автомобила В.К.В..

Във връзка с настъпилото ПТП било образувано д. п. № 3205/2015 година по описа на IV РУ „Полиция” - Варна и пр. пр. № 3488/2015 година по описа на Окръжна прокуратура - Варна. Водачът Ш.нарушил правилата за движение по пътищата, а имено чл. 20, ал. 2 и чл. 21, ал. 1 от ЗДП, като се движил със скорост, несъобразена с конкретните пътни условия и законови ограничения; чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДП, като създал опасност за живота и здравето на участниците в движението и чл. 20, ал. 1 от ЗДП, като не контролирал непрекъснато управляваното от него МПС, както и чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДП. Изтъква се, че ако били спазени посочените законови разпоредби, то процесното ПТП можело да бъде избегнато. Наказателното производство било прекратено поради смърт на виновния водач на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК. Смъртта на В.К.В. била причинена вследствие на получените при ПТП несъвместими с живота тежки увреждания, като вина за това носел водачът на лекия автомобил.

Ищците посрещнали тежко новината за смъртта на своя брат, случилото се ги довело до силен шок, прераснал в емоционална депресия. В.бил изключително работливо и възпитано момче, което поддържало трайни връзки и топли чувства с братята и сестрите си, с които живеел и често се виждал. Чувствата им били основани на взаимна обич, подкрепа и разбирателство.

С.В. била най-голямата сестра в семейството и била много близка с В.. Двамата споделяли радостни и тъжни моменти, а тя била рамото, опората на В., каквото и да се случи. Не по-леко преживявал трагедията и по-големият брат на В.- Й.. Двамата израснали заедно, помагали си и посрещали изпитанията, които животът им поднасял. С.К., който също бил по-голям от В., бил напълно съкрушен от загубата - шокът бил огромен. Ищецът И.В. също приел изключително тежко смъртта на своя брат, с когото били много близки. Не спирал да плаче за своя трагично загинал брат. Когато разбрал за случилото се с В.В., по-малкият му брат Д. буквално бил сразен. В.му помагал както материално, така и морално. Към момента на настъпването на катастрофата най-малкият брат на В.- ищецът Б.К.В. бил едва 10- годишен. Огромен бил стреса, на който детето било подложено. Освен, че за първи път се сблъскал със смъртта на близък и много обичан човек, пред неговите очи буквално рухнали и другите му братя и сестри - възрастни хора, които не можели да приемат станалото.

Връзката между починалия и ищците се крепяла на взаимно разбирателство и ежедневна подкрепа помежду им. Внезапната смърт на В.причинила неописуема мъка, душевни болки и страдания, които продължавали и щели да продължават, тъй като загубата на най-близкия човек била непрежалима. Вследствие настъпилата смърт на брат си, молителите развили остра стресова реакция и душевно разстройство.

Автомобилът марка „Фолксваген”, с д. к. № ****, при управлението на който виновно било причинено произшествието, имал сключена застраховка „Гражданска отговорност” в „ЗД Бул Инс” АД, полица № 02115000922963, валидна от 30.03.2015 година до 15.10.2016 година, което ангажирало отговорността на „ЗД Бул Инс” АД за обезщетяване на причинените вследствие на същото имуществени и неимуществени вреди.

Ответникът по делото, на когото съдът е изпратил препис от исковата молба и доказателствата към нея в срока по чл. 367 от ГПК е депозирал по делото писмен отговор, с който е изразил становище по така предявените против него искови претенции. Със същия те са оспорени по основание и размер.

На първо място оспорва изобщо да е причинен деликт от М.М.Ш.като водач на л. а. „Фолксваген Голф” с рег. № ****, застрахован по застраховка „ГО на автомобилистите” в ЗД „Бул Инс” АД. Произшествието се дължало изцяло на неправомерното и виновно поведение от страна на М.К.К., ЕГН **********, като водач на т. а. „Форд Транзит” с рег. №****, застрахован по застраховка „ГО на автомобилистите”, в ЗАД „ОЗК - Застраховане” АД.

При условията на евентуалност се твърди, че процесното ПТП било реализирано в условията на съизвършителство с вина за същото от страна на водача на М.М.Ш.като водач на л. а. „Фолксваген голф” с рег. № ****и М.К.К., ЕГН ********** като водач на т. а. „Форд Транзит”, с рег. №*****, със застраховка „ГО на автомобилистите” в ЗАД „ОЗК - Застраховане” АД. Посочва се, че в различните документи от досъдебното производство името на водача на т. а. „Форд Транзит”, с рег. № А 0298 КА, било посочено като М.К.К. и като М.К.К., за това било посочено и ЕГН.

Оспорва на следващо място ищците въобще да са претърпели реална вреда. Същите не били от кръга на лицата, които имат право на обезщетение по смисъла на  ТР № 1/2016 година на ОСНГТК на ВКС и ППВС № 2/81 година. Към датата на процесното произшествие не следвало да се прилага посоченото ново тълкувателно решение, тъй като вредите били настъпили преди датата на постановяването му. Освен това се оспорва наличието на „особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди”, по смисъла на същото.

На последно място се твърди, че претенциите били прекалено завишени по размер, което не отговаряло на критериите установени в ППВ № 4/68 година, чл. 52 ЗЗД и практиката на ВКС. Установените от последната критерии сочели на това, че обезщетенията на ищците в случая следвало да бъдат в много по-ниски от средните стойности на обезщетенията за подобни вреди към датата на произшествието.

В срока предоставен за депозиране на допълнителна искова молба, ищците са подали такава, с която са допълнили и пояснили исковата си молба и са изразили становище и по депозирания от ответника отговор на исковата молба. На първо място е оспорено възражението, че не бил причинен деликт от водача на л. а. „Фолксваген Голф” с д.к. № ****М.Б.Ш.както и това, че произшествието се дължало изцяло на неправомерното и виновно поведение на водача на т. а. „Форд” М.К.К.. Оспорено е също така изцяло от фактическа и правна страна възражението за реализиране на процесното ПТП в условията на съизвършителство от страна на водача на л. а. „Фолксваген Голф” д.к. № ****и водача на т. а. „Форд” с д. к. №****.

Видно било от представеното с исковата молба постановление за прекратяване на наказателното производство по пр. пр. №3488/15 година по описа на Окръжна прокуратура-Варна, че вина за настъпване на ПТП имал единствено починалият водач на л. а. „Фолксваген голф” и липсвали доказателства за виновно поведение на друг участник в движението, което да е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат.

Оспорено е на следващо място възражението за липса на претърпени от ищците реални вреди, а също и това, че те не са от кръга на лицата, които имат право на обезщетение. Оспорва се възражението на ответника, че ищците не са претърпели неимуществени вреди в твърдения обем и това за прекомерност на претендираното обезщетение. Същото било съобразено със съдебната практика по сходни случаи за близък период от време.

На ответното дружество е бил изпратен препис от допълнителната искова молба с указания за възможността да изрази становище в предоставения му за това срок, от която същото не се е възползвало.

Конституираните в процеса като трети лица-помагачи на страната на ответника „ОЗК - Застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище град София и адрес на управление ж.к. „Възраждане“, ул. „Св. София“ №7, ет. 5 и М.К.К., ЕГН **********,*** не са депозирали по делото писмено становище. Същите не се явяват и не изпращат представител на насрочените съдебни заседания.

Бургаският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, доводите на страните и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Разпоредбата на чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ дава право на увредените лица да насочат иск за обезщетяване на претърпените от тях вреди пряко срещу застрахователя, при който деликвентът има застраховка „Гражданска отговорност“. По този иск ищците следва да установят, че имат вземане за непозволено увреждане срещу водача на моторното превозно средство /фактическият състав на което е виновно и противоправно поведение на водача, причинна връзка и вреди или това са визираните в чл. 45 от ЗЗД условия/ и наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между водача и застраховател.

От доказателствата по делото се установява, че на 24.09.2015 година е настъпило ПТП, с участието на лек  автомобил марка „Фолксваген”, модел „Голф“  с рег. № ****, управляван от М.Б.Ш, в който се е намирало и пострадалото лице В.К.В.. За посоченият автомобил е бил сключен валиден застрахователен договор „Гражданска отговорност” с ответника - застраховател „ЗД Бул Инс“ АД. Образувано е било и досъдебно производство № 3205/2015 година по описа на IV РУ „Полиция” - Варна и пр. пр. № 3488/2015 година по описа на Окръжна прокуратура - Варна, което е прекратено с постановление от 13.02.2017 година на прокурор при Окръжна прокуратура-Варна, на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК - поради това, че деецът е починал. От посоченият документ е видно, че производството е било образувано срещу неизвестен извършител за извършено деание по чл. 343, ал. 4 вр. с ал. 3, б. „б“ вр. ал. 1, б. „в“ от НК.

С оглед установяване на наведените от страните твърдения в настоящото производство е допусната и извършена автотехническа експертиза, вещото лице по която в изготвеното и прието заключение е изследвало и описало механизма на настъпване на пътно-транспортното произшествие. Според експерта,  местопроизшествието се намира на два километра след с. Старо Оряхово, на главен път I-9 в посока град Бургас - град Варна. Лек автомобил /бус/ марка „Форд“, модел „Транзит“ с рег.№ ****, управляван от М.К.К. ***. Зад него в същата посока се е движел лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Голф“ с рег. № ****, управляван от М.Б.Ш, в който на предната седалка е пътувал Й. Б. В., а на задната седалка М. А. В. и пострадалият В.К.В.. Пътният участък на местопроизшествието се е намирал в десен завой с радиус 227.2 метра, надлъжен наклон за спускане 7% и напречен наклон към вътрешната страна на кривата 5%. Пътното платно е било с ширина 10.80 метра и разделено на три ленти, две по наклона за изкачване към град Бургас, разделени една от друга с единична прекъсната линия М3 и една лента към град Варна, отделена от другите две с непрекъсната линия М1. Времето е било ясно, но пътната настилка е била много мокра от по-рано паднал дъжд. Видимостта е била добра, а движението не е било интензивно. Водачът на буса го е управлявал в дясната лента със скорост от 70 км/ч, когато видял, че лекият автомобил го изпреварва и се намира в средната лента, която е за насрещно движение. Когато минал пред него и предприел маневра да се върне в дясната лента, дистанцията между лекия автомобил и буса е била малка и се е получило съприкосновение между предната дясна врата и преден десен калник в областта на фара на буса. Този удар е бил слаб, защото двете МПС-та са се движели попътно. След това лекият автомобил „Фолксваген“ навлязъл рязко в крайната лява лента със скорост около 98 км/ч и последвал силен челен - кос удар в товарен автомобил с влекач „Ман“ модел „ТГА18.480“ с рег. № *** и полуремарке „Шмитц“ с рег. № ****, управляван от Ю.У., чиято скорост била 50-60 км/ч. От този удар лекият автомобил е рикуширал назад и наляво, ударил се е в буса и от там е попаднал пред гумите на полуремаркето и е спрял под него. Вторият удар между лекия автомобил „Фолксваген“ и буса е бил по-силен от първия, защото тогава са се движели в противоположни посоки. В резултат на произшествието е починал водачът на лекия автомобил „Фолксваген“ М.Ш.и всички пътници в него, сред които е бил и пострадалият В.К.В.. Според заключението на вещото лице, произшествието е настъпило поради слабата квалификация на водача на лекия автомобил М.Ш, изразяваща се в предприемане на маневра - изпреварване в завой с навлизане и движение в лентата за насрещно движение, престрояване на малка дистанция пред буса и загуба на управление на МПС, както и поради управление на технически неизправен автомобил - с износени гуми.

По делото е допусната и извършена и съдебно-медицинска експертиза, вещото лице по която в депозираното по делото и прието от съда заключение е посочило, че В.К.В. е пострадал при пътно-транспортно произшествие, при което е получил комбинирана травма - черепно-мозъчна със счупване на черепа и черепната основа, разкъсване на мозъка; гръдна със счупване на ребра вляво по две линии; счупване на гръдната кост; прободен бял дроб вляво от ребрените фрагменти; разкъсване на сърдечната торбичка и лявата камера на сърцето; коремна с разкъсване на черния дроб и левия бъбрек; счупване на лявата подбедрица; разкъсно-контузни рани и охлузвания. Вещото лице е посочило, че причината за смъртта на В.В. е тежката комбинирана травма, като всяка една от тях би могла да причини смъртта. Посочените увреждания са в пряка причинна връзка с настъпилото произшествие.

При съобразяване на обсъдените по-горе писмени доказателства и най-вече посоченото от вещите лица в депозираните от тях по делото заключения, които в рамките на своята неоспорена компетентност са дали пълни и изчерпателни отговори на поставените им въпроси от значение за настоящия спор, съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 45 от ЗЗД за ангажиране на деликтната отговорност на водача на моторното превозно средство - лек автомобил марка „Фолксваген Голф“ М.Б.Шакиров, чието поведение именно е довело до настъпване на произшествието. Безспорно е, че същият е осъществил противоправно деяние, като при налично за него в тази насока задължение не е спазил правилата за движение и е предприел непозволена в конкретния пътен участък маневра за изпреварване, навлязъл е неправомерно в насрещното пътно платно, не е спазил необходимата дистанция и е загубил управлението на автомобила. Освен това, той е управлявал технически неизправно превозно средство, с износени гуми. Тези негови действия са довели до настъпилото пътно-транспортно произшествие, в резултат на което на В.К.В. са били нанесени тежки травми несъвместими с живота. Всичко това сочи на установеност на елементите на приложимата правна норма, а именно противоправно действие, вреда и причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди, както и вина. Последната се предполага до доказване на противното, като в настоящия процес тази презумпция безспорно не е оборена от ответната страна. Само за пълнота на изложението е необходимо да се посочи, че не е необходимо противоправното поведение да е установено с влязла в сила присъда, за да се ангажира деликтната отговорност за обезвреда.

При наличието  на валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“, на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, увредените от деликта лица могат да претендират обезщетение пряко от застрахователя. Легалната дефиниция на застраховането срещу „Гражданска отговорност“ се съдържа в чл. 223, ал. 1 от КЗ /отм./. То е вид застраховане, при което застрахователят се задължава да плати в рамките на определената в договора застрахователна сума обезщетението, което застрахованият дължи на трето лице по силата на своята гражданска отговорност - договорна или извъндоговорна.

С Тълкувателно решение №1/21.06.2018 година, постановено по тълк. дело № 1/2016 година на ОСНГТК е допълнено Постановление №5 от 24.XI.1969 година на Пленума на ВС и Постановление №4 от 26.05.1961 година на Пленума на ВС, като е допълнен кръгът на лицата, легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди, а именно и всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. Правото на най-близките да получат обезщетение не е прогласено за абсолютно, като се сочи, че не може да бъде реализирано, ако претендиращият обезщетение не докаже, че действително е претърпял неимуществени вреди, които е справедливо да бъдат обезщетени съгласно чл. 52 ЗЗД. Изрично е указано, че за традиционните за българското общество близки отношения между братя, съответно брат и сестра, които се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост, следва да се установят и конкретни житейски обстоятелства, поради които привързаността да е станала толкова силна, че смъртта на единият от родствениците да е причинила на другия болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за тази родствена връзка.

От доказателствения материал е видно, че ищците са братя, съответно сестра на починалото лице. В тази насока са представените с исковата молба и в хода на делото удостоверения за съпруг/а и родствени връзки, чието съдържание не може да счете оборено в процеса. В постановеното по делото определение по чл. 374 от ГПК определение, обаче съдът изрично е указал на ищците, че върху тях е доказателствената тежест за установяване на съществувала трайна и дълбока емоционална връзка между тях и пострадалия и в резултат на която те търпят от смъртта на последния продължителни болки и страдания, които е справедливо да бъдат обезщетени.

От събраните по делото гласни доказателства не може да бъде направен извод, че ищците са имали изключителна като дълбочина житейска и емоционална връзка със своя брат, а привързаността им един към друг с времето, с оглед начина им на живот, възрастта им и жизнения им път да е била толкова силна, че вследствие на неговата смърт те да са претърпели морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за връзката брат- брат, съответно брат-сестра. Пострадалият В.В. и ищеца Б.В. били в много добри отношения. Той го водел на училище, купувал му подаръци, на извършването на каквито действия свидетелят Богданов е присъствал три пъти. Всички братя и сестри живеели заедно, включително ищците С.В. и Й.В. и си помагали много. С. преди работела, хранила пострадалия, давала му пари, говорили си често. Като починал В., им останали само тежи спомени и по някой път те плачели, според свидетеля Ш.. В.давал на ищеца Д. пари за училище, разхождал го по някой път в събота и неделя из махалата и бил добър към него, гледал го. Д. още не можел да повярва, че брат му е починал, още плачел, не бил весел като другите деца, не излизал да играе с тях. Отслабнал и все мислел за брат си, според свидетеля Козаров. Отношенията между И., С. и починалия В.били като между братя и приятели същевременно. Те се разбирали много добре и живеели заедно в един двор. Те още не могат да го забравят, настъпилата негова смърт им тежи и продължават да плачат. С. сънувал кошмари с брат си и по-точно, че му иска цигари и кафе.

Така описаните от свидетелите отношения между ищците и починалия следва да се квалифицират като естествени и общоприети за този вид родствена връзка и отговарящи в пълна степен на  българската народопсихология. Трудно мислимо е нещо по-естествено от това между братя и сестра да има установени добри отношения, те да не са карат помежду си и да си помагат взаимно, още повече, ако живеят на едно място или близо едни до друг. В тях не се установява нещо изключително и необичайно, надхвърлящо традиционното за този вид родство, от което да бъде направен извод, че е създадена дълбока, трайна и особено близка емоционална връзка, която е довела до търпени от тях морални болки и страдания от смъртта на брат им, сравними по интензитет и продължителност с болките и страданията на най-близките - родители, съпруг, деца. Освен това, към момента на настъпване на процесното произшествие двама от ищците са били на възраст единадесет, съответно дванадесет години. Касае се за такава детска възраст, в която психическото им и емоционално развитие не предполага развит в съответната достатъчна степен интелект. Безспорно дори в тази възраст те изпитват чувства като болка, празнота и страдание, но те са ограничени и несъизмерими като интензитет с тези на възрастен индивид. Тези именно обстоятелства не са им позволили да разберат значението на случилото си, съответно да осъзнаят и възприемат тежките последици от това. Напълно естествено и нормално е ищците са изживели негативни емоции от загубата на техния брат както в деня на неговото погребение, така и в следващите дни, но скръбта от загубата на близък човек е нормално и естествено състояние на празнота и липса. В случая, обаче не се установяват конкретни обстоятелства тя да е от такъв характер, че да обоснове справедливо признаване на право на обезщетение за неимуществени вреди на братята и сестрата. Всичко това в неговата съвкупност сочи, че не се установява да е била налице и съществувала такава изключително силна привързаност между покойния и ищците, съответно последните да се преживели такива болки и страдания от неговата смърт, които да надхвърлят по интензитет или по времетраене обичайните за това родство.

По горните доводи и съображения съдът счита, че от доказателствения материал в настоящото производство не се установява наличие на особена близка привързаност, такава трайна, особено близка и дълбока емоционална връзка с починалия, която да е породила в тях значителни душевни болки и страдания. Връзката между брат/брат, съответно брат/сестра се характеризира с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Това, обаче само по себе си не е достатъчно от гледна точка на справедливостта да обоснове право на обезщетение по чл. 52 от ЗЗД. Необходимо е допълнително да са налице и конкретни житейски обстоятелства в резултат на които привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците да е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка. Описаните от свидетелите отношения между ищците и починалия са естествени и традиционни за тази родствена връзка. В тях не се установява нещо изключително и необичайно, надхвърлящо традиционното за този вид родство, от което да бъде направен извод за създадена връзка от вида на посочената по-горе, станала причини за търпенето от ищците на морални болки и страдания от смъртта на брат им. Поради това съдът приема, че принципът на справедливостта не налага включването на ищците в кръга на най-близките лица, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на В.К.В..

Предвид неоснователността на главните искове, неоснователни се явяват и предявените и поддържани акцесорни такива за лихва от датата на увреждането до окончателното плащане на главниците.

Независимо от изхода на делото и предоставената с нормата на чл. 78, ал. 3 от ГПК възможност за това, поради липса на направено в тази насока искане от ответната страна на същата суми за разноски не следва да бъдат присъждани.

Мотивиран от горното и на основание чл. 226, ал. 1 от Кодекса за застраховането /отм./, чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД, Бургаският окръжен съд

 

     Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ исковите претенции на С.К.В.с ЕГН **********, С.К.В.с ЕГН **********, Д.К.В.с ЕГН ********** чрез своята майка и законен представител С.Б.В., И.К.В.с ЕГН **********, Б.К.В.с ЕГН ********** чрез своята майка и законен представител С.Б.В.,*** и Й.К.В.с ЕГН ********** *** чрез процесуалния им пълномощник със съдебен адрес *** против „Застрахователно дружество „Бул инс“ АД със седалище град София и адрес на управление район „Лозенец“, бул. „Джеймс Баучер“ №87, представлявано от С. Станимиров Проданов, ЕИК ********* за осъждане на ответната по делото страна да заплати на всеки един от ищците сумата от по 100000 лева, заявена от всеки като частична от такава в общ размер на по 200000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди, настъпили вследствие виновно причиняване на смъртта на техния брат В.К.В.,*** при пътнотранспортно произшествие на 24.09.2015 година от застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите водач, ведно със законната лихва върху претендираните размери главница от датата на увреждането - 24.09.2015 година до тяхното окончателно изплащане.

Решението е постановено при участието на „ОЗК - Застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище град София и адрес на управление ж.к. „Възраждане“, ул. „Св. София“ №7, ет. 5 и М.К.К., ЕГН ********** *** като трети лица-помагачи на страната на ответника.

Настоящото решение подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред Бургаския апелативен съд.

 

 

 

 ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: