РЕШЕНИЕ

 

Номер.................                 Година  2018                             Град Варна

 

                                       В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                             ХХІХ състав

На петнадесети ноември        Година две хиляди и осемнадесета

В публично заседание в следния състав:                              

 

                                                                     Съдия Мария Бончева

 

Секретар Калинка Димитрова

като разгледа докладваното от съдията

НАХД №4366 по описа на съда за 2018г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

               

      Производството е образувано по жалба на О.Г.Д. против НП №23-0000631/23.07.2018 год. на Директора на РД ”АА” към ИА „Автомобилна администрация” с което на О.Г.Д. е наложено  административно наказание "ГЛОБА" в размер на 2000  на основание чл.93 ал.1 т.1 от ЗАвП.

          Жалбоподателят в жалбата си моли за отмяна на наказателното постановление, като незаконосъобразно и необосновано.

            В съдебно заседание редовно призован не се явява лично, но се представлява като процесуалния представител поддържа жалбата.

            За въззиваемата страна, редовно призована за датата на съдебното заседание, представител не се явява.

            След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

            Видно от текста на съставения акт за установяване на административно нарушение според административнонаказващия орган

на дата 22.05.2018г. по АП Варна-Златни пясъци при извършване на обществен превоз на пътници-случаен с автобус с рег №В5599НС/за чието управление се изисква СУМПС от категория D/ по маршрут Летище Варна –к.к. Златни пясъци видно от пътен лист и фактура, без водачът да притежава карта за квалификация на водача. Представена била карта с изтекла валидност на 06.06.2017г.

         Съставен бил акт за установяване на административно нарушение, въз основа на който било издадено атакуваното от въззивника наказателно постановление.

            В хода на съдебното производство бе разпитан свидетелят Б. И., чиито показания съдът кредитира като дадени безпристрастно и обективно. Същият квалифицирал нарушението по чл.2 ал.1 от Наредба 41 от 04.08.2008г. на МТ. Съдът кредитира показанията на свид. Б. И., като дадени безпристрастно и обективно.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по АНП, и гласните доказателства събрани в хода на съдебното производство, които преценени в тяхната взаимносвързаност са логически свързани и последователни, поради което съдът ги кредитира.

            Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане като по същество е неоснователна.

    Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- от Директора на Дирекция "Автомобилна администрация" гр.Варна.

           Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- от Директора на РД”АА”-Варна към изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", съгласно заповед на Министъра на транспорта в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Не са допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на постановлението и  по никакъв начин не е накърнено правото на защита на жалбоподателя, което той е упражнил с подаването на жалба до въззивната инстанция. Посочена е нарушената материално правна норма, като наказанието за нарушението е индивидуализирано.

Относно нарушението  по чл.2 ал.1 от Наредба № 41/04.08.2008г. на МТ съдът намира, че вмененото във вина на въззивника нарушение е доказано по безспорен и категоричен начин. Съдът приема, че към момента на проверката жалбоподателя не е притежавал валидна карта за квалификация на водача и е бил правилно наказан. Съгласно посочената за нарушена правна норма водачите на моторни превозни средства, за управлението на които се изисква свидетелство за управление на моторно превозно средство от категории и подкатегории C1, C1+E, C, C+E, D1, D1+E, D или D+E, когато с тези превозни средства се извършват обществени превози или превози за собствена сметка, трябва да притежават карта за квалификация на водач. В конкретния случай, е безспорно установено, че санкционираният водач  е придобил карта за квалификация но същата е била с изтекла валидност около година преди проверката. Картата е официален удостоверителен документ, издаван от държавен орган, при установени форма и ред, в кръга на неговите правомощия. Текстът на чл.2, ал.1 от Наредбата, предполага притежание на карта за квалификация винаги когато водачът на МПС, за управлението на което се изисква свидетелство за управление от категории C1,C1+E,C,C+E,D1,D1+E, D или D+E, когато с това превозно средство се извършват обществени превози или превоз за собствена сметка. Наличността на картата е презюмирана от предпоставката по принцип за всеки водач, който притежава горепосочените категории и е удостоверено, че с това МПС извършва обществен или превоз за лична сметка. Причините за извършване на нарушението са ирелевантни. Ирелевантно е обстоятелството, че жалбоподателя не е работил на територията на Р. България  и инцидентно е бил помолен да извърши този превоз. Жалбоподателят не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение.

           Съдът намира, че в конкретния случай не се касае за маловажен случай. Неспазването на законовите норми, свързани със ЗАП, независимо от липсата на реално настъпили щети не може да бъде възприето като маловажност на допуснатото нарушение. Извършеното нарушение по нищо не се отличава от други подобни нарушения. Следвало е жалбоподателят да има дължимото законосъобразно поведение за спазване на принципите, условията и реда на ЗАП и свързаните с него Наредби. Поради изложеното до тук, съдът намира че извършеното нарушение не следва да се приема като маловажно.

     При определяне на размера на наложената санкция, административно-наказващият орган се е съобразил с тежестта на извършеното. Съдът намира, че наказанието е правилно определено, справедливо е и ще изпълни целите на чл.12 от ЗАНН.

              Водим от горното и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

           

      ПОТВЪРЖДАВА НП №23-0000631/23.07.2018 год. на Директора на РД ”АА” към ИА „Автомобилна администрация” с което на О.Г.Д. е наложено  административно наказание "ГЛОБА" в размер на 2000  на основание чл.93 ал.1 т.1 от ЗАвП.

            Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд гр.Варна  по реда на АПК.

            След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган по компетентност.

                                                                 

                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: