№ 82
гр. Пловдив, 16.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Милена Ат. Г.а
при участието на секретаря Десислава Ст. Терзова
като разгледа докладваното от Милена Ат. Г.а Административно наказателно
дело № 20225330207415 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №21-0441-000554/10.12.2021г.
на Началник сектор към ОД на МВР – Пловдив, РУ 04 Пловдив, с което на Е.
Г. Н., ЕГН:**********, на основание чл.183, ал.2, т.2 от Закон за движение по
пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер
на 20 /двадесет/ лева за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП и на основание чл.175,
ал.1, т.4 от ЗДвП са наложени административни наказания - ГЛОБА в размер
на 50 /петдесет/ лева и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО да управлява МПС за срок
от 1 /един/ месец за нарушение на чл.103 от ЗДвП.
Жалбоподателят атакува наказателното постановление като
незаконосъобразно, с искане за неговата отмяна. Не излага конкретни доводи
в жалбата си. В съдебно заседание, редовно и своевременно призован, се
явява лично, като поддържа жалбата и прави същото искане. Твърди, че не е
осъществил нарушението по чл.103 от ЗДвП, тъй като не е възприел
подадения му сигнал за спиране със стоп - палка.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява и не изпраща
представител. В приложено по делото молба – становище, Началник сектор
към ОД на МВР – Пловдив, РУ 04 Пловдив, моли за потвърждаване на
атакуваното наказателно постановление, като не претендира разноски, а при
1
евентуално уважаване на жалбата, прави възражение за намаляване размера
на адвокатския хонорар до минимума, предвиден в Наредбата.
Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като
анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок за обжалване,
изхожда от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество,
същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 30.11.2021г. около 23.30 часа жалбоподателят Н. управлявал в гр.
Пловдив, по ул. „Граф Игнатиев“ товарен автомобил „Тойота Хайлукс“, с рег.
№***, собственост на „Леро1“ ООД. По същото време свидетелят С. Б. – ***
и колегата му С.Д.С. /***/ осъществявали контрол по спазване на ЗДвП, като
били ситуирани на ул. „Петко Д. Петков“ до №35 /до подземния паркинг на
магазин „Лекси“ в Гранд Пловдив/. Жалбоподателят предприел и извършил
маневра ляв завой към ул. „Петко Д.Пеков“ в посока на кръстовището с ул.
„Капитан Райчо“, при наличието на пътен знак Г-2 - движение само надясно
след знака. Двамата ***и възприели цитираната маневра, съобразили, че с нея
водачът извършва нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП и предприели действия по
спирането му. Поради това униформеният *** С.С., който бил облечен със
светлоотразителна жилетка, с отличителни знаци, излязъл по средата на
пътното платно и подал на водача на товарния автомобил ясен сигнал със
стоп - палка, образец на МВР. Жалбоподателят Н. обаче не спрял плавно на
подадения сигнал, а напротив спрял автомобила на 30 – 40 метра преди
полицейските служители, включил задна скорост и с цел да осуети
проверката свил обратно в ул. „Граф Игнатиев“. Полицейските служители
веднага го последвали и след известно време го спрели на кръстовището на
ул. „Капитан Райчо“ и ул. „Леонардо Да Винчи“.
Поведението на жалбоподателят Н. наложило съставянето на АУАН
№181 от 30.11.2021г. /бл. №800979/, в който актосъставителят квалифицирал
нарушенията по чл.6, т.1 от ЗДвП и по чл.103 от ЗДвП. Жалбоподателят се
запознал със съдържанието на акта и го подписал без възражения. В
законоустановения срок не било депозирано писмено възражение по реда на
чл.44, ал.1 от ЗАНН.
2
Въз основа на съставения акт било издадено обжалваното НП, с което
на жалбоподателя Н. на основание чл.183, ал.2, т.2 от Закон за движение по
пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер
на 20 /двадесет/ лева за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП и на основание чл.175,
ал.1, т.4 от ЗДвП са наложени административни наказания - ГЛОБА в размер
на 50 /петдесет/ лева и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО да управлява МПС за срок
от 1 /един/ месец за нарушение на чл.103 от ЗДвП.
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от гласните доказателства – показанията на
актосъставителя С. Б., разпитан в качеството на свидетел, както и от
събраните по делото писмени доказателства. Съдът кредитира показанията на
свидетеля като логични, обективни и кореспондиращи с писмените
доказателства по делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
От събраните по делото доказателства безспорно се установява
осъществено от жалбоподателя нарушение на разпоредбата на чл.103 от
ЗДвП, тъй като на 30.11.2021г. на посоченото в акта и в НП място при
своевременно и ясно подаден от униформен *** сигнал за спиране със стоп -
палка по образец тип МВР, Н., като водач на пътно превозно средство, не е
спрял плавно на посоченото му място или най-вдясно на пътното платно, а е
продължил движението си на управлявания от него товарен автомобил. Даже,
с действията си по рязко спиране на превозното средство, включването на
задна скорост и свиването в друга улица, е целял избягване на полицейска
проверка. Видно от показанията на свидетеля Б., на жалбоподателя е бил
подаден сигнал за спиране по реда на чл.170, ал.3 от ЗДвП, своевременно
възприет от нарушителя. Въпреки това Н. не е изпълнил указанията на
контролните органи, което принудило полицейските служители да го
последват и спрат принудително. За пълнота на изложението следва да се
посочи, че съставеният АУАН съобразно разпоредбата на чл.189, ал.2 от
ЗДвП има материална доказателствена сила, която не е оборена от
жалбоподателя. Поради това и следва да се приемат посочените в АУАН
обстоятелства. Нещо повече самият жалбоподател е подписал АУАН /в който
изрично е посочено, че не е спрял на ясно подаден сигнал за спиране със стоп
палка, образец тип МВР, от униформен ***/, с изричното отбелязване, че
3
няма възражения, като не е подал и такива в срока на чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Посоченото на практика е признание за разбиране на отговорността, с която е
ангажиран жалбоподателят и за какво точно негово поведение, като същият с
оглед възприетата от него защитна позиция едва в съдебното производство
навежда твърдения, че не е възприел подадения му сигнал за спиране със стоп
– палка.
С оглед изложеното съдът намира, че е налице от обективна и
субективна страна извършено от жалбоподателя нарушение на задължението
му по чл.103 от ЗДвП.
Съответна на нарушената разпоредба е санкционната такава на чл.175,
ал.1, т.4 от ЗДвП, съгласно която се налагат наказания глоба от 50 до 200 лв.
и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 до 6 месеца на този,
който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на
движението. В случая наложените наказания са в минимален размер, поради
което и не могат да подлежат на корекция от страна на съда.
По делото са налице категорични и безспорни доказателства и за
извършено от Е. Г. Н. нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП. Тази правна норма
създава задължение за участниците в движението да съобразяват своето
поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират
или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните
сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. По делото категорично се
установява, че на 30.11.2021г. около 23.30 часа жалбоподателят Н. управлявал
в гр. Пловдив, по ул. „Граф Игнатиев“ товарен автомобил „Тойота Хайлукс“,
с рег. №***, собственост на „Леро1“ ООД, като предприел и извършил
маневра ляв завой към ул. „Петко Д. Пеков“, при наличието на пътен знак Г-2
– движение само надясно след знака. Т.е. същият, като участник в
движението, управлявайки процесното моторното превозно средство, не е
съобразил своето поведение с наличния пътен знак. Тези обстоятелства се
потвърдиха от събрания по делото доказателствен материал, в това число и
показанията на актосъставителя Б.. С оглед извършеното нарушение правилно
е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя
по чл.6, т.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.2, т.2 от ЗДвП е наложено
административно наказание – глоба във фиксиран от закона размер от 20
лева.
При извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати в
4
хода на административнонаказателното производство съществени нарушения
на процесуалните правила, които да налагат отмяна на обжалваното
наказателното постановление.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, вр. ал.2, т.5 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №21-0441-
000554/10.12.2021г. на Началник сектор към ОД на МВР – Пловдив, РУ 04
Пловдив, с което на Е. Г. Н., ЕГН:**********, на основание чл.183, ал.2, т.2
от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно
наказание – ГЛОБА в размер на 20 /двадесет/ лева за нарушение на чл.6, т.1
от ЗДвП и на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП са наложени
административни наказания - ГЛОБА в размер на 50 /петдесет/ лева и
ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО да управлява МПС за срок от 1 /един/ месец за
нарушение на чл.103 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните пред Административен съд - Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5