Р Е Ш Е Н И Е

№ 260416

 

03.11.2020 г., гр. Бургас

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд - Бургас, в публично заседание на 07.10.2020 г.,

22. наказателен състав състоящ се от:

 

Председател: Николай Гемеджиев

 

и секретар М.М.,

като разгледа докладваното от съдия Гемеджиев

НАХД № 2550 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството по делото е образувано по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН по повод постъпила в съда жалба подадена от Д.Б.М., ЕГН ********** с адрес: ***.

            Жалбата е подадена против Наказателно постановление №20-0769-001588/28.05.2020 г. издадено от началник група към ОДМВР – Бургас, сектор „Пътна полиция“, упълномощен със Заповед №8121з-515/14.05.2018 г.

            С това Наказателно постановление (НП) на основание чл.53, ал.1 ЗАНН, чл.179, ал.6, т.2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и за нарушение на чл.139, ал.1, т.1 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание по вид „глоба” в размер от 200.00 лева.

            С жалбата се иска цялостна отмяна на процесното НП. Оспорват се фактическите констатации, които са заложени в него. Отправя се искане за присъждане на направените по делото разноски във вид на заплатено адвокатско възнаграждение.

            Административнонаказващия орган (АНО) след редовно призоваване не се явява. Не се явява и представител. В съпроводителното писмо е намерило своето място искане за потвърждаване на обжалваното НП. В изпратената на съда преписка е налице и становище, съгласно което е направено възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

           

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА:

Процесното НП е връчено лично на жалбоподателя на 22.06.2020 г., видно от приложената разписка (л.9 от делото), а жалбата е постъпила при наказващия орган на 24.06.2020 г. с вх.№769000-12527/24.06.2020 г. Ето защо съдът намира, че жалбата е процесуално допустима за произнасяне, тъй като е подадена в седемдневния преклузивен срок по чл.59, ал.2 във връзка с чл.84 ЗАНН във връзка с 183, ал.3 и ал.4 НПК.

 

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

 

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

 

На 05.05.2020 г. в гр.Бургас и по булевард „Стефан Стамболов“ жалбоподателят бил спрян от полицаи, докато управлява лек автомобил марка „Алфа Ромео“ модел „156“ с рег.№ ***след което бил извикан св.Х.Х. (младши автоконтрольор при Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Бургас). На място той преценил, че шумозаглушителят на автомобила бил неизправен, макар да бил на мястото си и по слух приел, че шумът, който вдигнал двигателя бил по-висок.

По този повод и в тримесечния давностен[1] срок по чл.34, ал.1, изр.2 ЗАНН на 05.05.2020 г. Х. съставил против жалбоподателя Акт №20-0769-001588/05.05.2020 г. за установяване на административно нарушение (АУАН). В цифров вид вмененото на жалбоподателя нарушение било по чл.139, ал.1, т.1 ЗДвП, а в словесен – за това, че автомобилът бил технически неизправен и бил снет шумозаглушителя му. Жалбоподателят посочил, че няма промяна на фабричните шумозаглушители на автомобила и получил препис от АУАН.

В предоставения тридневен срок по чл.44, ал.1 ЗАНН от страна на жалбоподател не са депозирани възражения по съставения АУАН или поне такива не са представени към преписката, която е изпратена на съда.

На 28.05.2020 г., в рамките на инструктивния едномесечен срок по чл.52, ал.1 ЗАНН, както и в давностния[2] шестмесечен срок по чл.34, ал.3 ЗАНН от съставянето на АУАН, наказващия орган издал процесното наказателно постановление. Конкретно посоченото нарушение, вменено на жалбоподателя, е идентично с отразеното в АУАН, както в словесен, така и в цифров вид. НП било връчено на жалбоподателя на 22.06.2020 г.

На 24.06.2020 г. и в рамките на седемдневния преклузивен срок по чл.59, ал.2 във връзка с чл.84 ЗАНН във връзка с 183, ал.3 и ал.4 НПК процесната жалба била подадена при наказващия орган с вх.№769000-12527/24.06.2020 г.

 

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Съдът не установи процесуални нарушения при съставяне на НП и АУАН,  а такива от материалноправно естество, които обуславят отменително решение.

АУАН и НП са съставени от лица, компетентни да сторят това съгласно чл.189, ал.1 и ал.12 ЗДвП.

Налице е вътрешно дълбоко противоречие в АУАН, което след това е автоматично въпроизведено и в обжалваното НП. Посочва се, че процесния лек автомобил бил технически неизправен, т.е. със снет шумозаглушител. В същото време по време на разпита си актосъставителя посочи, че шумозаглушителя си бил на място и че слух е определил, че издавания от ауспуха на автомобила шум бил по-висок.

В същото време деянието е определено като такова по чл.139, ал.1, т.1 ЗДвП, съгласно която разпоредба движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат технически изправни. С други думи, според АУАН и НП шумозаглушителя на процесния автомобил бил снет и затова бил технически неизправен, а в същото време от показанията а актосъставителя става ясно, че шумозаглушителя бил на мястото си. Все в тази посока, в НП нарушената разпоредба е посочена словесно като: „управлява НПС с неизправно шумозаглушително разстройство – значителна неизправност“, което, както стана по-горе ясно въобще не е текста на посочената разпоредба.

Тези пороци на обжалваното НП и АУАН са непоправими в съдебната фаза. При това положение за съда не остава никакво друга възможност, освен да отмени изцяло процесното НП, като в полза на жалбоподателя бъдат присъдени направените по делото разноски във вид на адвокатско възнаграждение. Посоченото възнаграждение е в размер на 400.00 лева, съгласно представения договор за правна защита и съдействие, но предвид направеното, макар и предварително, възражение на ОД на МВР – Бургас за прекомерност и молба за присъждане в минималния размер (л.л.12), следва разноските да бъдат намалени на 260.00 лева.

Съгласно чл.18, ал.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл.7, ал.2 върху стойността на санкцията. При това положение и по силата на чл.7, ал.2, т.1 възнаграждението следва да се определи, като се вземе предвид, че при интерес до 1000 лв. то следва да бъде 300 лв. В настоящия случай наложената с процесното НП глоба е в размер на 200 лева, поради което възнаграждението на процесуалния представител на жалбоподателя при направеното възражение от наказващия орган за прекомерност, следва да бъде 300 лева.

Предвид горното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН Районен съд – Бургас

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯВА Наказателно постановление №20-0769-001588/28.05.2020 г. издадено от началник група към ОДМВР – Бургас, сектор „Пътна полиция“, упълномощен със Заповед №8121з-515/14.05.2018 г.,

с което на основание чл.179, ал.6, т.2 от Закона за движение по пътищата и за нарушение на чл.139, ал.1, т.1 от Закона за движение по пътищата

на Д.Б.М., ЕГН ********** с адрес: ***,

е наложено административно наказание по вид „глоба” в размер на 200.00 лева;

 

ОСЪЖДА ОДМВР – Бургас да заплати на Д.Б.М., ЕГН ********** с адрес: *** сумата от 300.00 лева, представляваща направени по делото разноски – адвокатско възнаграждение.

 

Решението, съгласно чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Бургас на основанията, предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс (чл.348 НПК) и по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (чл.чл.208-228 АПК) в четиринадесетдневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

 

Районен съдия:__/П/

Вярно с оригинала:

ММ