Р Е Ш Е Н И Е
№……../……….12.2019г.
гр. Варна
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на тринадесети
ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СВЕТЛАНА КИРЯКОВА
ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА
при секретаря Нели Катрикова
като разгледа докладваното от съдия Кирякова
въззивно
търговско дело № 1237 по описа за 2019г.,
за да
се произнесе взе предвид следното :
Производството е по
реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на В.Б.И. с ЕГН ********** ***, срещу Решение № 2526 от
07.06.2019г., постановено по гр.д.№ 18577/2018г. по описа на ВРС, с което е
отхвърлен предявения срещу С.Т.И. с ЕГН **********
***, осъдителен иск с правно основание чл. 143, ал. 1 ЗЗД за заплащане на
сумата от 16 894 лв., представляваща платени от В.Б.И. в качеството му на
поръчител вноски по Договор за кредит от 17.08.2005 г., сключен от С.Т.И. с
„Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, включващи главница и лихви за периода от
17.08.2005 г. до 01.03.2017 г. и от 01.02.2018 г. до 07.12.2018 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 07.12.2018
г. до окончателното изплащане на сумата.
В жалбата се излага, че решението на ВРС е
неправилно, поради противоречие с материалния закон, съществени процесуални
нарушения при неговото постановяване и необоснованост.
Конкретно се оспорва извода на съда, че не
са налице годни доказателства, установяващи заплащане от страна на ищеца на
сумата от 16 894 лева. Според въззивника като признание в тази насока
следва да се приеме становището на ответницата, изразено в отговора на ИМ, че
през процесния период не била реализирала доходи, като средствата за
потребление на битови нужди и извършените плащания по договора за кредит са
извършени с лични средства на съпруга й. Сочи се, че в тази връзка своевременно
е било направено искане за разпит на свидетели, както и са ангажирани копия на ГДД, установяващи реализиране на доходи от страна на ищеца.
Оспорва се извода на съда, че сумата по кредита е разходвана за удовлетворяване
на семейни нужди, поради което всеки един от съпрузите следва да поеме изцяло
задължението за изплащане на дълга към кредитора, а във вътрешните
взаимоотношения между страните задължението е при равни дялове. Въззивникът се
противопоставя на становището, че получената по кредита сума е използвана за покриване
на ежедневни битови и необходими месечни нужди на семейството. Настоява се, че
е в разрез със събраните доказателства извода на съда за недоказаност на
твърдението за разходване на сумата по кредита за закупуване и ремонт на къща,
собственост на бащата на ответницата. Оспорва се и кредитираното от съда
твърдение, че послужилият като обезпечение на задължението по договора за
кредит недвижим имот е придобит по давност в режим на СИО. Искането е за отмяна на първоинстанционното
решение и уважаване на предявения иск.
В срока по чл.263 ГПК въззиваемата страна С.Т.И. не
е депозирала писмен отговор.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД
като взе предвид направените оплаквания с жалбата, изложените доводи и
съображения на страните, както и събраните по делото доказателства намира за
установено следното:
Постъпилата въззивна жалба е редовна и
отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК – подадена е от надлежна страна,
срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа останалите необходими приложения,
вкл. доказателство за платена държавна такса и подлежи на разглеждане по същество..
Правомощията на
въззивния съд съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК са да се произнесе служебно
по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост първоинстанционно
решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по
отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.
Постановеното
решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му
правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно.
Наличието на
всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във
връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване
на съдебното решение, обуславя неговата допустимост.
Заявена е искова молба от В.Б.И., с която
настоява ответницата С.Т.И. да му заплати сумата от 16 894 лева,
представляващи платени от ищеца, в качеството му на поръчител, вноски по
Договор за кредит от 17.08.2005 г., сключен от С.Т.И. с „Райфайзенбанк
/България/“ ЕАД, включващи главница и лихви за периода от 17.08.2005г. до
01.03.2017г. и от 01.02.2018г. до 07.12.2018г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба – 07.12.2018 г. до окончателното
изплащане на сумата.
Не се спори по делото, че страните са бивши
съпрузи като бракът им е прекратен с влязло в сила решение, постановено по
гр.д. № 10015/2018г. по описа на ВРС.
От приетите по
делото писмени доказателства – Удостоверение за граждански брак от 11.10.1977
г., Договор за банков кредит от 17.08.2005 г., Анекс № 1 от 08.12.2009 г. и
Анекс № 2 от 29.11.2010 г. към същия договор се установява, че по време на брака им, сключен на
11.10.1977г., е подписан Договор за банков кредит от 17.08.2005г.
между ответницата и „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, по силата на който е
отпусната сума в размер на 25 000 лв., като е договорено да бъдат
рефинансирани, както следва : със сумата от 3572.99 лв. - съществуващ
потребителски кредит в „Банка ДСК“ ЕАД за предсрочно му погасяване и
съществуващ потребителски кредит в „Прокредит банк (България)“ АД в размер на 1402.83 лв., като остатъкът
от кредита да бъде използван от кредитополучателя за потребителски нужди.
Разписвайки анекс №1 от 08.12.2009г. към
договора, ищецът се е задължил пред банката да отговаря за изпълнение
задълженията на ответницата като поръчител в кредитното правоотношение.
Поръчителят е задължен солидарно с главния
длъжник /арг. чл.141, ал.1 от ЗЗД/, като съгласно чл.143, ал.1 от ЗЗД, при извършено изпълнение на задължението,
може да иска от длъжника главницата, лихвите и разноските, които е направил,
след като го е уведомил за предявения срещу него иск. Той има право и на
законни лихви върху заплатените суми от деня на плащането. Съгласно ал.2,
изр.първо от същата правна норма, длъжникът не отговаря към поръчителя, ако е
изпълнил задължението, преди да е бил уведомен за направеното от поръчителя
плащане.
В конкретния случай кредитът, по който ищецът
е станал поръчител, е изтеглен от ответницата по време на брака на страните, при
което и предвид целта на договора – за предсрочно погасяване на съществуващи
два потребителски кредита и за потребителски нужди, е налице хипотезата на чл. 36, ал.2 от , а именно, че за задължения, поети за
текущите нужди на семейството, съпрузите отговарят солидарно.
Съобразно разпоредбата на 32, ал.2 от СК /чл. 25, ал. 2 (отм.)/ за задължения, които единият от
съпрузите е поел за задоволяване на нужди на семейството, те отговарят
солидарно, като съгласно чл. 127 ЗЗД това, което е платено на кредитора, трябва да се понесе от солидарните
длъжници по равно, освен ако от отношенията помежду им не следва друго.
Съгласно решение № 293 от 19.11.2013г. по
гр.д. № 3267/2013г. на ВКС, трето г.о. под „нужди на семейството” се разбират
общите потребности на членовете на семейството, които според практиката главно
са за снабдяване със храна, стоки, продукти, материали, заплащането на
необходимите за съвместния живот разходи /включително за оправданите лични
нужди на членовете на семейството/, задоволяването на които произтичат от
изискванията за семейна солидарност, благополучие и взаимопомощ.
Съгласно решение № 211 от 23.07.2012г. по
гр.д. № 177/11г. на ІV г.о. на ВКС, в тежест на оспорващия съпруг е да докаже,
че твърдените разходи не са извършени или че удовлетворената нужда не е
семейна. Ако той не направи това, следва да се приеме, че сумата е разходвана и
то за семейни нужди. Когато едно парично задължение е поето от единия съпруг,
солидарната обвързаност за другия възниква по силата на законовата презумпция,
че взетата в заем сума се използва за задоволяване нужди на семейството. Щом
вещите, удовлетворяващи нужди на семейството, са по начало общи независимо от
това, на чие име са придобити, то и задълженията, изпълняващи същата функция,
следва да бъдат солидарни независимо дали са поети от единия от съпрузите.
Когато един от солидарните длъжници /бивш съпруг/ удовлетвори кредитор след
прекратяване на брака, той придобива регресно право срещу другия съпруг, за да
възстанови нарушеното имуществено равновестие /вж.в
този смисъл постановено по чл.290 от ГПК решение № 342 от 4.01.13г. по гр.д.№
1358/11г.на ІV г.о.на ВКС/.
В конкретния случай ищецът твърди,
сумата по заема, останала след погасяване на предишни кредити, била получена от
ответницата при подписването на договора и не му е известно за какво била
похарчена. Поддържа, че тъй като ответницата нямала никакви доходи, защото не
работила през целия период на плащане по задължението, той в качеството си на
поръчител започнал да внася дължимите месечни вноски за главница и лихви до
м.03.2017 г., когато ответницата постъпила на работа и поела изплащането им.
Това продължило до м.02.2018 г., когато тя преустановила плащанията по кредита,
напуснала семейното жилище и подала иск за развод. В съдебно заседание въвежда
твърдение, че средствата по кредита са предоставени от ответницата на нейния баща за
ремонт на закупена от него къща.
Ответницата С.Т.И.
оспорва твърдението на ищеца, че като поръчител по този договор до настоящия
момент е внесъл претендираната сума като сочи, че за периода от 10.02.2014 г.
до момента, в който напуснала жилището им на 21.05.2018г. е плащала месечните
вноски. Счита, че искането на ищеца за присъждане на претендираната сума е
неоснователно и защото в този период са живеели заедно, били са семейство и
заедно са използвали тази сума за ежедневни битови и други необходими месечни
нужди.
Съгласно приетото
с решение № 211 от 23.07.2012г.
по гр.д. № 177/11г. на ІV г.о. на ВКС, което съдът приема за относимо към
настоящия казус, когато солидарните длъжници са
съпрузи, дори само един от тях да е получил заема, той трябва да заяви за какво
е разходвана сумата. В тежест на оспорващия съпруг е да докаже, че твърдените
разходи не са извършени или че удовлетворената нужда не е семейна. Ако
получилият заема съпруг не заяви, за какво е разходвана сумата, следва да се
приеме, че тя е у него и във вътрешните отношения съпрузите не дължат по равно.
Ако оспорващият съпруг не докаже неизвършването на заявените разходи или
обстоятелството, че удовлетворената нужда не е семейна, следва да се приеме, че
сумата е разходвана и то за семейни нужди.
Доколкото
ответницата като титуляр на кредитното правоотношение е заявила за какво са
били разходвани получените средства, то в тежест на ищеца, като оспорващ, е да
докаже, че целта, за която са били ползвани не е била за удовлетворяване на
семейни нужди.
Представените от
ищеца писмени доказателства - удостоверение от 17.09.2004 г., издадено от служба
„Архив“ при Районен съд – Варна, за постановено решение, с което се отхвърлят
искове за делба на имот на ул. „Кирил и Методий“ № 87; предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот от 07.11.2012 г., с който ответницата, заедно
с Никола Тодоров Колев, са се задължили да сключат окончателен договор за
покупко-продажба, в качеството им на продавачи, относно недвижим имот в с.
Неофит Рилски, общ. Ветрино, Варненска област; Удостоверение, изд. от Община
Варна, относно застрояването на имот, находящ се на ул.Кирил и Методий 87 в
гр.Варна, не опровергават становището на ответницата за разходване на заемните
средства за семейни нужди и не доказват твърдението на ищеца, че сумата по
кредита е била ползвана за удовлетворяване на несемейни разходи. Следователно сумата е разходвана за семейни нужди, като в отношението
си в кредитора всеки от съпрузите дължи всичко, а във вътрешните отношения си
дължат по равно.
Ангажираните от
страните счетоводни документи сочат, че през процесния период ищецът е внесъл
за погасяване на задължението по кредита общо сумата от 3140 лева, а
ответницата – 13 346.48 лева. Доколкото към момента на погасяването общото
задължение по банковия заем възлиза на 35 681.88 лева, то се налага
извода, че ищецът не е изпълнил в повече от припадащата му се част от общия
дълг. Установеното предпоставя отхвърляне на иска като недоказан.
С оглед еднопосочните правните изводи
на двете инстанции, решението на ВРС следва да бъде потвърдено.
Предвид изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло Решение № 2526 от 07.06.2019г., постановено по гр.д.№ 18577/2018г. по
описа на ВРС.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба
пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.