Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 09.07.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО, 13-ти с-в, в публичното заседание на двадесети
юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател:
Росен Димитров
при секретаря Вяра Баева като разгледа докладваното от
съдия Димитров гражданско дело № 2934 по описа
за 2018 год., за да се произнесе, взе пред вид:
Предявен е иск с правно основание чл. 226,ал.1 КЗ/отм./
във вр. чл. 45 ЗЗД.
Ищцата В.Р.П., ЕГН **********, чрез процесуалния й представител адв. Г.Я. е предявила иск
против З.
„Б.И.“ АД, *** за сумата от 40 000 лв., представляваща
обезщетение за търпени неимуществени вреди от непозволено увреждане, настъпило
при пътно-транспортно произшествие на 26.05.2013 год. , ведно със законната лихва върху тази сума от датата на увреждането до
окончателното й изплащане.
Твърди,че виновен за катастрофата е водачът на лек автомобил марка „Ауди“, модел „80“ с per. № *****С.С.Т., а самия
автомобил е бил застрахован при ответното дружество по застраховката гражданска
отговорност.
Ищцата твърди,че в следствие катастрофата е получила закрито счупване на основата
на втора метатарзална кост на ляв долен
крайник, причинило трайно затруднение на движението му,
което наложило хоспитализация и болнично лечение, съчетано с лъжливо раждане преди навършени 37 дигестионни седмици.
Чрез пълномощника си ищцата поддържа предявения иск и
претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА.
ответникът З. „Б.И.“
АД, *** оспорва иска
по основание и размер.
Прави възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на
иска за главница
и лихва. Твърди, че в представената медицинска документация няма данни за
повлияване върху нормалното състояние на плода на
ищцата в резултат от ПТП, а
също така не е налице причинно
– следствена връзка между поставената й диагноза „Умерена прееклампсия“ и процесното ПТП.
На
следващо място, оспорва иска като
прекомерно завишен по размер. В тази връзка счита, че в случай,
че искът се уважи като
основателен, дължимото обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде
в размер на 1000 лв.
без да
се отчита съпричиняване.Претендира разноски.
Доказателствата са гласни и писмени.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От представеното
Решение на Елинпелинският районен съд по
н.а.х.д. 372/2015 г. влязло в сила на 13.02.2016 год. се установява, че на
26.05.2013 г. около 17.30 ч. в участъка
на километър 17+800 на АМ „Тракия“ при управление на лек автомобил марка „Ауди“, модел „80“ с per. № ***** С.С.Т.
е нарушила правилата за движение по
пътищата, а именно - чл. 20 ал.
2 от ЗДвП
и чл. 23 ал.
1 от ЗДвП, като не се
е съобразила с атмосферните
условия и интензивността на движението и не е спазила необходимата
дистанция от движещото се пред
нея друго превозно средство, вследствие на което
е станала причина за верижна катастрофа с участието на
няколко МПС-та и по непредпазливост е причинила телесни повреди на ищцата В.Р.П. -
закрито счупване на основата на метатарзална кост на ляв долен
крайник.
В хода на настоящото дело е изслушана и приета
съдебно-медицинска експертиза , заключението на която се възприема от съда като
дадено професионално и безпристрастно. От него се установява,че като следствие
от ПТП-то В.Р.П. е получила счупване на I-ва предноходилна
кост на ляво
ходило в основата и
разкъсване на връзките между I-ва и ІІ-ра предноходилни и ходилни кости на лявото
ходило. На ищцата е проведено консервативно лечение - препоръчано обезболяващо лечение с лекарства, отбременяване на ляво ходило, ходене
с две патерици за период от
30 дни.
При
направения личен преглед и рентгенови снимки се установява, че
счупването на предноходилната кост е зараснало, но разкъсването
между I-ва и II-ра предноходилни и ходилни кости е останало. Като
последица от получените травматични увреждания се приема
ограничението в движенията на I-ви пръст
на ляво ходило
с 25 %. Ищцата би могла да
изпитва болки в лявото ходило при
влажно и студено време и при по-продължително
ходене и стоене права.
От заключението на АГЕ, което съдът възприема като
обективно и професионално се установява, че непосредствено след преживяното ПТП - В.П., която е била бременна
в 24-25 г.с. е получила болки в кръста и ниско в корема без кървене и е постъпила по спешност
в Клиниката по АГ на УМБАЛ „Света Анна“ АД - София в Сектор „Патология на бременността“,
с приемна диагноза „лъжливо раждане преди навършени 37-ма г.с., мл V1-VII и закрито счупване на метакарпална
кост. Приложено е лечение: вливане на водно-солеви разтвори, спазмолитици, аналгетици и добро повлияване на лечението,
е изписана на 31.05.201Зг. в добро общо
състояние със запазена бременност /един жив плод,
отговарящ на 25 г.с./. Дадена терапия и насочена
към ОПЛ за активно наблюдение като рискова бременност,
съвместно с АГ.
Преживяното
ПТП, получените травми от него и преживеният
шок и стрес са застрашили бременността
на В.П. и е имало риск от преждевременно
раждане, което не е допуснато, тъй като е приета
в АГ отделение и благодарение
на приложеното лечение е запазена бременността.
Горната фактическа обстановка се установява и от
приложените по делото писмени доказателства- епикризи , болнични листове и
друга медицинска документация.
От показанията на св.С.И.-Н.се установява,че в болницата
непосредствено след катастрофата пострадалата била цялата в кръв от порезни
рани, била в шок и много се притеснявала за детето си,тъй като била бременна в
шестия месец,а преди това имала вече загубени деца. Около седмица не можела да
се обслужва сама. След изписването се придвижвала с две патерици.Родила със секцио, като в следствие на катастрофата взела това
решение.Раждането било нормално детето било добре. Понастоящем изпитва болки в
увредения крак,не може да носи обувки с високи токчета.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира
от правна страна следното:
Съгласно 226,ал.1 КЗ/отм/ увреденият,
спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко
от застрахователя. Така цитираната норма е във връзка с чл. 45 от ЗЗД, според
която, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.
В настоящия случай се установи, че е налице непозволено
увреждане. За да се приеме, че е налице такова, необходимо е да са налице
предвидените и изброени в закона предпоставки: противоправно деяние, вредоносен
резултат, вина и причинна връзка между тях.
Макар да не са представени доказателства по делото
практически няма спор, че за участвалия в ПТП-то лек автомобил марка „Ауди“, модел „80“ с per. № ***** е имало валидна
застраховка за Гражданска отговорност при ответното дружество.
С оглед представеното Решение на Елинпелинският районен съд по
н.а.х.д. 372/2015 г. и
съобразно разпоредбата на чл.300 ГПК съдът намира, че произшествието е
настъпило по вина на водача на лекия автомобил „Ауди“, модел „80“ с per. № *****, управляван от С.С.Т., тъй като е нарушила разпоредбата на чл. 20 ал. 2 от ЗДвП и чл.
23 ал. 1 от ЗДвП, като
не се е съобразила
с атмосферните условия и интензивността на движението и не е спазила необходимата дистанция от движещото
се пред нея
друго превозно средство.
Доказан е и фактът, че причиненият вредоносен резултат е в пряка
причинно-следствена връзка с противоправното деяние.
Възражението на ответника за погасяване по давност на предявения иск за
обезщетение не е основателно, тъй като от датата на изискуемостта му
/26.05.2013 год./ до датата на исковата молба/02.03.2018 год./ са изтекли
по-малко от 5 години.
Поради изложените
съображения, съдът намира, че предявеният иск за претърпени неимуществени вреди
е ОСНОВАТЕЛЕН.
Неговият размер следва да бъде определен съгласно правилото на чл. 52 ЗЗД, което
предвижда, че при непозволено увреждане обезщетение за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. При определяне размера на дължимото
обезщетение съдът следва да вземе пред вид характера и степента на увреждането,
претърпените болки и страдания в началния период след
злополуката и продължилите такива при възстановителния период от около 1 месец .
Следва да се вземе предвид и факта, че в следствие на катастрофата е имало
предпоставки за усложнения на бременността на пострадалата, което обаче е било
избегнато, поради своевременните и компетентни медицински грижи при
едноседмичния престой на ищцата в болница. През това време последната е
изпитвала и силни психически притеснения за бебето си,но същевременно е
изпитвала и неудобства при обслужването си.
На основание изложеното, съдът намира, че ищцата е
претърпяла неимуществени вреди, които съдът оценява на 12 000 лв., в който
размер следва да бъде уважен ведно със законната лихва, считано от 02.03.2015
год. до окончателното й изплащане,като за периода назад от горната дата до
датата на ПТП-то-26.05.2013 год. възражението на ответника за погасяването на
лихвената претенция по давност е основателно.
Съдът намира този размер за справедлив и обоснован с
оглед претърпените от ищцата болки и страдания и тяхната продължителност и
интензитет и отговаря на принципа на справедливостта и социално-икономическите
условия на живот в страната към 2013 год.
Над уважения размер до предявения такъв от 40 000 лв.
искът като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
Съобразно този
изход на делото ответникът следва да заплати на адвокат Г.Я. от САК възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА в размер на 890 лв. , а по сметка на
СГС държавна такса в размер на 480 лв. и 180 лв. за експертизи от бюджета на
съда.
Ищцата следва да заплати на ищеца адвокатско
възнаграждение в размер на 1400 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, *** да заплати на В.Р.П., ЕГН **********, чрез
процесуалния й представител адв.
Г.Я., със съдебен адрес:*** на основание 226,ал.1
КЗ/отм./ във вр. чл. 45 ЗЗД сумата от 12 000 лв. обезщетение за неимуществени
вреди от непозволено увреждане настъпило
при пътно-транспортно произшествие на 26.05.2013 год., ведно със законната лихва от 02.03.2015 год. до окончателното й изплащане като ОТХВЪРЛЯ предявеният иск над
уважения размер до предявения от 40 000 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА З.
„Б.И.“ АД, ЕИК ********** да заплати на адвокат Г.Я. от САК възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА в
размер на 890 лв. , а по сметка на СГС
държавна такса в размер на 480 лв. и 180 лв. за експертизи от бюджета на съда.
ОСЪЖДА В.Р.П.,
ЕГН ********** да заплати на З. „Б.И.“
АД, ЕИК ********* разноски от 1400 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните в двуседмичен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: