Р Е Ш
Е Н И Е
№ ……………
гр.Русе, 20.02.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският
районен съд, СЕДМИ наказателен състав, в публично заседание на тридесет и първи
януари през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател:
Мирослав Йорданов
при секретаря Н.Т.,
и в присъствието на
прокурора: ………………………………….,
като разгледа докладваното
от съдията АНДело № 2119 / 2016 год. по описа на съда, за да се произнесе
съобрази следното :
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Н.С.С. против Наказателно постановление № П 372 / 30.09.2016
год. на зам. кмета на Община Русе, с което на основание чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП за нарушение на чл.6, т.1 от с.з му е наложено административно наказание “Глоба”
в размер на 20 лева. Излагат се доводи за неговата незаконосъобразност, поради
което се иска от съда да го отмени.
Редовно призован, се явява и поддържа внесената жалба.
Ответникът, редовно призован, не изпраща
свой представител.
Русенската районна
прокуратура, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по
жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок при наличие на правен интерес,
поради което е допустима.
Подлежи на разглеждане по същество и е основателна.
При извършена проверка на 26.08.2016 г. в гр.Русе свид.А.Т.М. ***,
установил, че на кръговия път около паметника на „Альоша“, в нарушение на пътен
знак В 27 „Забранени са престоят и паркирането“ бил паркиран микробус „Форд“ с
рег.№ Р 15-11 РМ. След извършена справка констатирал, че собственик на същото е
жалб.С. и съставил срещу него фиш за налагане на глоба № 0023737 / 26.08.2016 г.
Последният оспорил издадения фиш, поради което в съответствие с чл.186, ал.2 от ЗДвП срещу него бил изготвен АУАН за нарушение на чл.6, ал.1 от ЗДвП, а
впоследствие било издадено и обжалваното наказателно постановление.
Изложената релевантна за делото фактическа обстановка се извежда след
анализ на събраните гласни и писмени доказателства.
В производството по установяването на нарушението и неговото санкциониране
въобще не е доказан състава на нарушението, за което жалбоподателя е
санкциониран.
В случая, на кръговия път около паметника на
„Альоша“ преди ул.“Алеи Възраждане“ бил поставен пътен знак В27 за временна
организация и безопасност на движението, поради отстраняване на авария на
магистрален топлопровод. В хода на проверката било установено, че след този
знак е паркиран визирания автомобил, собственост на жалбоподателя.
Като свидетели по делото са разпитани А.М. – актосъставител и М. Д. С. –
съпруга на жалб.С..
Първия от тях сочи факти, въз основа на които е изведена фактическата
обстановка, но не са налице такива за достигане на извод, че жалб.С. е знаел за
поставения знак. Видно от показанията на свид.С. микробусът е бил паркиран на
процесното място през месец юли 2016 г., като поради технически причини не е
преместван от това място. Към него момент не е имало пътни знаци забраняващи
паркирането. По – късно през месец август установяват наличието на такъв знак и
съответно поставени на превозното средство два фиша за неправилно паркиране. От
представената справка от „Топлофикация – Русе“ЕАД по несъмнен начин се
установява, че действително пътният знак е поставен на 22.08.2016 г. с цел да
се осъществи временна организация и безопасност на движението, поради
отстраняване на авария на магистрален топлопровод. По делото не са налице
доказателства, които да сочат, че към момента на установяване на нарушението
26.08.2016 г., жалбоподателят е знаел за наличието на този знак.
За да е бъде осъществен състава на нарушението, за което е подведен под
отговорност, то следва да е осъществил както от обективна, така субективна
страна на нарушението. За последната не са налице доказателства, а е
недопустимо административнонаказателната отговорност да се ангажира въз основа
на предположения.
Недоказването по надлежния ред на осъществяване на административното
нарушение обуславя незаконосъобразността на наказателното постановление и
съответно води до неговата отмяна. АУАН няма обвързваща доказателствена сила и
в тежест на административнонаказващия орган е да докаже по безспорен начин пред
съда, че има административно нарушение и то е извършено от лицето, посочено
като нарушител.
Според чл. 84 от ЗАНН вр. с чл. 303, ал.1 и ал.2 от НПК,
административнонаказателната отговорност не може да почива на предположения, а
нарушителя се признава за виновен, само когато обвинението е доказано по
несъмнен начин.
Така мотивиран и на основание чл.63 ал.1
от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № П 372 / 30.09.2016 год. на зам.кмета на
Община Русе.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – гр.Русе в 14 -
дневен срок от получаване на съобщаването за изготвянето му.
Районен
съдия: