Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе, 10.03.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, осми граждански състав, в публичното съдебно заседание на деветнадесети
февруари, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
при
секретаря Елисавета Янкова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 7895
по описа за 2018г., за да се произнесе, съобрази следното:
Ищецът „Дженерали застраховане” АД със
седалище и адрес на управление: гр.София, район Оборище, бул.”Княз Александър
Дондуков” № 68, представлявано от изпълнителните директори Данчо Христов Данчев
и Жанета Малинова Джамбазка,
твърди, че на
30.08.2017г. около 11.10 часа в гр.Русе, на кръстовището на ул.”Майор Атанас
Узунов” и бул.”Съединение”, водачът С.Д.Б., управляващ лек автомобил „ВАЗ 2107”
с рег.№ Р 2807 РВ, като не осигурил достатъчно дистанция между своето МПС и
движещият се пред него лек автомобил „Пежо 308” с рег.№ Р 6103 ВХ, виновно
допуснал ПТП, от което произлезли материални щети по лек автомобил „Пежо 308” с
рег.№ Р 6103 ВХ в задна и лява зона на автомобила. Произшествието било посетено
от служители на ПП - КАТ ОД МВР – гр.Русе, които съставили протокол за ПТП №
1584191/30.08.2017г. При констатиране на обстоятелствата и фактите по
настъпване на ПТП, длъжностното лице установило, че виновният водач С.Б. е
управлявал „ВАЗ 2107” с рег.№ Р 2807 РВ без наличие на задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите. Това допълнително се доказва и от
извършената справка от информационния регистър на „Гаранционен фонд”. За
увреденото превозно средство, имало валидно сключен договор за имуществена
застраховка „Каско“ между собственика му И.А.Ц. и ищцовото дружество със
застрахователна полица № 0313160300004182 със срок на действие 06.12.2016г. до
05.12.2017г. По подадено заявление при ищеца била образувана ликвидационна
преписка по щета № *********/30.08.2017г. Към момента на ПТП застрахованият лек
автомобил е бил на възраст под една година, поради което и след извършения
опис, оглед и оценка на щетите от страна на застрахователя, ремонтът е бил
възложен на сервиз „София Франс Ауто – Русе” ЕАД. Стойността на ремонтно-възстановителните
работи по лек автомобил „Пежо 308” с рег.№ Р 6103 ВХ възлезли в размер на
1 154.35 лева с включен ДДС, за които е издадена фактура №
27253/16.10.2017г., като на 23.10.2017г. тази парична сума е изплатена от
застрахователя на извършилият ремонта сервиз – преводно нареждане №
963B1O017296FLC7/23.10.2017г. до „УниКредит Булбанк” АД. За ликвидиране
/приключване/ на щетата, ищцовото дружество е извършило и начислило разноски в
размер на 15.00 лева. Така общата стойност на ликвидационната преписка по щета
№ *********/30.08.2017г. възлиза в размер на 1 169.35 лева. Съгласно
чл.410, ал.1, т.1 от КЗ ищецът в качеството си на застраховател е изплатил
застрахователното обезщетение на търговеца извършил ремонта на увредения
автомобил и е встъпил в правата на застрахования да предяви претенцията си
срещу виновния за настъпилото ПТП и причинител на вредата. С регресна покана
ответникът бил поканен от ищеца да възстанови заплатеното застрахователно
обезщетение, но същата била върната като непотърсена. За обезщетението от
1 169.35 лева, ищцовото дружество подало заявление по чл.410 от ГПК, въз
основа на което било образувано ч.гр.дело № 6509/2018г. по описа на РРС, но
срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение, ответникът подал
възражение за недължимост на сумата. Поради това моли съда да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на С.Б., че му дължи
сумата от 1 169.35 лева, представляваща изплатено застрахователно
обезщетение по имуществена застраховка „Каско” за виновно причинени имуществени
вреди на лек автомобил „Пежо 308” с рег.№ Р 6103 ВХ, собственост на И.А.Ц. при
ПТП на 30.08.2017г. в гр.Русе, около 11.10 часа на кръстовището на ул.”Майор
Атанас Узунов” и бул.”Съединение” , ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 28.09.2018г. до
окончателното й изплащане, въз основа на издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК, по ч.гр.дело № 6509/2018г. по описа на РРС.
Претендира направените по настоящото дело разноски, както и тези направени по
заповедното производство.
Съдът, като взе предвид изложените
от ищеца фактически обстоятелства, на които основава претенциите си и
формулирания петитум, квалифицира правно предявения положителен установителен
иск по чл.422 от ГПК.
Ответникът
С.Д.Б. не оспорва
иска по основание, а само по размер, като твърди, че вредите са значително
завишени и не отговарят на стойността на вложените материали и труд.
От събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Съгласно представения протокол
за ПТП № 1584191/30.08.2017г. съставен от автоконтрольор към Сектор „Пътна
полиция” при ОД на МВР – гр.Русе, на 30.08.2017г. около 11.10 часа в гр.Русе,
на кръстовището на ул.”Майор Атанас Узунов” и бул.”Съединение”, водачът С.Д.Б.,
управляващ лек автомобил „ВАЗ 2107” с рег.№ Р 2807 РВ, като не осигурил
достатъчно дистанция между своето МПС и движещият се пред него лек автомобил
„Пежо 308” с рег.№ Р 6103 ВХ, виновно допуснал ПТП, от което произлезли
материални щети по лек автомобил „Пежо 308” с рег.№ Р 6103 ВХ в задна и лява
зона на автомобила. Виновният водач С.Б. е управлявал „ВАЗ 2107” с рег.№ Р 2807
РВ без наличие на задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите. За увреденото превозно средство, имало валидно сключен договор
за имуществена застраховка „Каско“ между собственика му И.А.Ц. и ищцовото
дружество със застрахователна полица № 0313160300004182 със срок на действие
06.12.2016г. до 05.12.2017г., а по подадено заявление при ищеца била образувана
ликвидационна преписка по щета № *********/30.08.2017г. Към момента на ПТП
застрахованият лек автомобил е бил на възраст под една година, поради което и
след извършения опис, оглед и оценка на щетите от страна на застрахователя,
ремонтът е бил възложен на сервиз „София Франс Ауто – Русе” ЕАД, като за
стойността на ремонтно-възстановителните работи по лек автомобил „Пежо 308” с рег.№
Р 6103 ВХ била издадена фактура № 27253/16.10.2017г. за сумата от 1 154.35
лева с включен ДДС, която парична сума на 23.10.2017г. е изплатена от
застрахователя на извършилият ремонта сервиз – преводно нареждане №
963B1O017296FLC7/23.10.2017г. до „УниКредит Булбанк” АД.
За сумата от 1 169.35 лева,
ищцовото дружество подало заявление по чл.410 от ГПК, въз основа на което било
образувано ч.гр.дело № 6509/2019г. по описа на РРС, но срещу издадената заповед
за изпълнение на парично задължение, ответникът подал възражение за недължимост
на сумата.
От заключението на изготвената по
делото авто-техническа експертиза се установява, че на 30.08.2017г. лек
автомобил „Пежо 308” с рег.№ Р 6103 ВХ, управляван от И.Ц. ***. На кръстовището
с бул.”Съединение” спрял, за да пропусне пешеходци да преминат пред автомобила.
По същото време лек автомобил „ВАЗ
2107” с рег.№ Р 2807 РВ, управляван от С.Д.Б. се движил в същата посока зад лек автомобил „Пежо 308” и като
не спазил минималната безопасна дистанция е блъснал спрялото пред него МПС.
Настъпил е прав, челно заден, нецентрален удар между предната част на лек
автомобил „ВАЗ 2107” с
рег.№ Р 2807 РВ и задната част на лек
автомобил „Пежо 308” с рег.№ Р 6103 ВХ. Технически е възможно при този удар да
се получат деформациите по двата автомобила, описани в материалите по делото и
механизма на настъпилото ПТП. Разходите за възстановяване на щетите, нанесени
на лек автомобил „Пежо 308” с рег.№ Р 6103 ВХ при ПТП на 30.08.2017г.,
изчислени по пазарни цени, съгласно Методиката за уреждане на претенции за
обезщетение на вреди, причинени на МПС са 1 191.72 лева с ДДС. Стойността
на направените от застрахователя ликвидационни разноски по щетата е 15.00 лева.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е положителен
установителен иск, в производството, по който ищеца цели да установи, че
ответника му дължи парична сума за изплатено застрахователно обезщетение въз
основа на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Предявеният иск е процесуално допустим, тъй като е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, а С.Б. е подал в
законовоустановения срок възражение срещу нея и указано на ищеца да предяви иск
за установяване на вземането си, което той е и сторил. Разгледан по същество, същият
се явява основателен.
При разглеждане на такъв иск, в
тежест на ищеца е да докаже, че спорното право е възникнало, а ответникът
следва да доказва фактите, които го погасяват, изключват или унищожават.
Предвид изложеното, съдът приема, че в конкретния случай ищецът следва да
доказва възникването на своето вземане, предмет на издадената заповед за
изпълнение, а ответника, че не дължи сумите по последната.
Безспорно
е доказано по делото от представения
протокол за ПТП № 1584191/30.08.2017г. съставен от автоконтрольор към Сектор
„Пътна полиция” при ОД на МВР – гр.Русе, че на 30.08.2017г. около 11.10 часа в
гр.Русе, на кръстовището на ул.”Майор Атанас Узунов” и бул.”Съединение”,
водачът С.Д.Б., управляващ лек автомобил „ВАЗ 2107” с рег.№ Р 2807 РВ, като не
осигурил достатъчно дистанция между своето МПС и движещият се пред него лек
автомобил „Пежо 308” с рег.№ Р 6103 ВХ, виновно допуснал ПТП, от което
произлезли материални щети по лек автомобил „Пежо 308” с рег.№ Р 6103 ВХ в
задна и лява зона на автомобила. Виновният водач С.Б. е управлявал „ВАЗ 2107” с
рег.№ Р 2807 РВ без наличие на задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите, което също изрично е отразено в протокола за
ПТП, а и този факт не се оспорва от ответника. Вината на ответника се изразява
в това, че той не е осигурил достатъчно дистанция между своето МПС и движещият
се пред него лек автомобил „Пежо 308” с рег.№ Р 6103 ВХ. С това същия е извършил
нарушение на правилата за движение по пътищата – чл.23, ал.1 от ЗДвП и по
непредпазливост – една от формите на вината, е предизвикал настъпването на ПТП. За увреденото превозно
средство, имало валидно сключен договор за имуществена застраховка „Каско“
между собственика му И.А.Ц. и ищцовото дружество със застрахователна полица №
0313160300004182 със срок на действие 06.12.2016г. до 05.12.2017г., а по
подадено заявление при ищеца била образувана ликвидационна преписка по щета №
*********/30.08.2017г. Към момента на ПТП застрахованият лек автомобил е бил на
възраст под една година, поради което и след извършения опис, оглед и оценка на
щетите от страна на застрахователя, ремонтът е бил възложен на сервиз „София
Франс Ауто – Русе” ЕАД, като за стойността на ремонтно-възстановителните работи
по лек автомобил „Пежо 308” с рег.№ Р 6103 ВХ била издадена фактура №
27253/16.10.2017г. за сумата от 1 154.35 лева с включен ДДС, която парична
сума на 23.10.2017г. е изплатена от застрахователя на извършилият ремонта
сервиз – преводно нареждане № 963B1O017296FLC7/23.10.2017г. до „УниКредит
Булбанк” АД. Съгласно чл.410, ал.1, т.1 от КЗ ищецът в качеството си на
застраховател, който е изплатил застрахователното обезщетение на търговеца
извършил ремонта на увредения автомобил е встъпил в правата на застрахования да
предяви претенцията си срещу виновния за настъпилото ПТП и причинител на
вредата. Поради това предявеният иск се явява доказан по своето правно
основание. По отношение на неговия размер съдът взе предвид заключението на
изготвената съдебно-техническа експертиза, съгласно която разходите за възстановяване на
щетите, нанесени на лек автомобил „Пежо 308” с рег.№ Р 6103 ВХ при ПТП на
30.08.2017г., изчислени по пазарни цени, съгласно Методиката за уреждане на
претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС са 1 191.72 лева с
ДДС, а стойността на направените от застрахователя ликвидационни разноски по
щетата е 15.00 лева. Поради това и искът се явява доказан и по размер, като
претенцията на ищеца е дори по-малка от реално дължимите се имуществени вреди
по заключението на автотехническата експертиза, а именно 1 169.35 лева до
който размер искът следва да се уважи изцяло. В тази връзка е неоснователно
възражението на ответника по делото, че вредите
били значително завишени и не отговаряли на стойността на вложените материали и
труд. Върху главницата се дължи и законна лихва, считано от датата на подаване
на заявлението по чл.410 от ГПК – 28.09.2018г. до окончателното й изплащане.
Предвид гореизложеното следва да се признае за установено
по отношение на С.Б., че дължи на ищцовото застрахователно дружество сумата от
1 169.35 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по
имуществена застраховка „Каско” за виновно причинени имуществени вреди на лек
автомобил „Пежо 308” с рег.№ Р 6103 ВХ, собственост на И.А.Ц. при ПТП на
30.08.2017г. в гр.Русе, около 11.10 часа на кръстовището на ул.”Майор Атанас
Узунов” и бул.”Съединение” , ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 28.09.2018г. до
окончателното й изплащане, въз основа на издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК, по ч.гр.дело № 6509/2018г. по описа на
РРС.
Съгласно дадените задължителни указания на съдилищата
с Тълкувателно решение № 4/2014г. на ОСГТК на ВКС, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените по заповедното производство – ч.гр.дело
№ 6509/2018г. по описа на РРС, разноски в размер на 125.00 лева – заплатени държавна такса за производството
по делото и юрисконсултско
възнаграждение.
На
основание чл.78, ал.1
и ал.8 от ГПК и предвид
уважаването на предявения иск, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца и направените по настоящото дело разноски в размер на 225.00 лева – заплатени държавна такса за производството по делото и възнаграждение на вещото лице,
както и 100.00 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран така и на основание чл.422
от ГПК, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.Д.Б. ***, с ЕГН:
**********, че дължи на „Дженерали
застраховане” АД със седалище и адрес на управление: гр.София, район Оборище,
бул.”Княз Александър Дондуков” № 68, ЕИК *********, представлявано от
изпълнителните директори Данчо Христов Данчев и Жанета Малинова Джамбазка,
сумата от 1 169.35 лева /хиляда сто шестдесет и девет лева и тридесет и
пет стотинки/, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по
имуществена застраховка „Каско” за виновно причинени имуществени вреди на лек
автомобил „Пежо 308” с рег.№ Р 6103 ВХ, собственост на И.А.Ц. при ПТП на
30.08.2017г. в гр.Русе, около 11.10 часа на кръстовището на ул.”Майор Атанас
Узунов” и бул.”Съединение”, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 28.09.2018г. до окончателното й изплащане, въз основа на издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по ч.гр.дело № 6509/2018г.
по описа на РРС.
ОСЪЖДА С.Д.Б. ***, с ЕГН: **********,
да заплати на „Дженерали
застраховане” АД със седалище и адрес на управление: гр.София, район Оборище,
бул.”Княз Александър Дондуков” № 68, ЕИК *********, представлявано от
изпълнителните директори Данчо Христов Данчев и Жанета Малинова Джамбазка,
сумата от 125.00 /сто двадесет и пет/ лева – направени по заповедното
производство – ч.гр.дело № 6509/2018г. по описа на РРС, разноски.
ОСЪЖДА С.Д.Б. ***, с ЕГН: **********,
да заплати на „Дженерали
застраховане” АД със седалище и адрес на управление: гр.София, район Оборище,
бул.”Княз Александър Дондуков” № 68, ЕИК *********, представлявано от
изпълнителните директори Данчо Христов Данчев и Жанета Малинова Джамбазка,
сумите от 225.00 /двеста двадесет и пет/ лева – направени
по настоящото дело разноски и 100.00 /сто/ лева – юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва в двуседмичен
срок от връчването му на страните пред Русенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: