№ 10024
гр. София, 29.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Полина Люб. Амбарева
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от Полина Люб. Амбарева Гражданско дело №
20241110164044 по описа за 2024 година
Предявен е „Минолби“ ЕООД, ЕИК ********* против „А1 България“ ЕАД, ЕИК
*********, осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.1, предл. 1 ЗЗД за заплащане на
сумата от 1,46лв. с вкл. ДДС ,представляваща получена от ответника без основание сума
по Договор № *********, ведно с приложения към него, за ползване на мобилни електронни
съобщителни услуги чрез мобилен телефонен номер ********** А1 М клас S ; мобилен
телефонен номер ********** А1 М клас S част от сумата, за която е издадена фактура №
********** , с период на фактуриране 28.11.2021год. до 27.12.2021 г., ведно със законна
лихва , от датата на завеждане на исковата молба в съда /29.10.2024 г./ до окончателното
изплащане на вземането.
Ищецът „Минолби“ ЕООД твърди, че е потребител на мобилни съобщителни
електронни услуги, съгласно Договор №********* , с Приложение от 3.12.2021 г., сключен
между него и ответното дружество „А1 България” ЕАД. Поддържа, че ответникът
фактурирал сбор от месечни абонаментни такси (МАТ), различен от договорените такива,
както и фактурирал в повече за един и същ таксуван период, при явно несъответствие между
предоставената услуга и действително платената такава.
Твърди, че ответникът е издал фактура № ********* ,с която били начислени такси
за периода 28.111.2021 г- 27.12.2021г. за мобилни услуги ********** А1 М клас S ; мобилен
телефонен номер ********** А1 М клас S.
Месечните абонаментни се предплащали от абонатите, съгласно чл. 22.2 на Раздел
IV от ОУ на А1. В случая условията били индивидуално договорени в Приложение № 1 от
03.12.2021г. в Раздел V, 2 т.2.1 към договор № ********* между страните. От това следвало,
че фактура № ********* попадала в приложното поле на подписаното на 03.12.2021г. между
страните Приложение. Сочи ,че желанието му било да ползваме следните МАТ:
1
За мобилна услуга № ********** А1 М клас S с договорена МАТ 6,51 без ДДС с
включена отстъпка, пакет мобилен интернет 5 GB на макс.скорост с договорена МАТ 4 лв.
без ДДС с включена отстъпка, дължими общо месечни такси 10,51 лв. без ДДС. Заплатени
били на оператора 11,49 без ДДС.
За мобилна услуга № ********** А1 М клас S с договорена МАТ 6.51 без ДДС с
включена отстъпка, пакет мобилен интернет 5 GB на макс.скорост с договорена МАТ 4 лв.
без ДДС е включена отстъпка, дължими общо месечни такси 10,51 лв. без ДДС. Заплатени
били на оператора 11.49 без ДДС.
Сочи ,че претендираната сума от 1,46лв. с ДДС била посочена в кредитно известие
№ *********,което било издадено от ответника за връщането на посочената сума
,начислена в повече в процесната фактура.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът “А1 България” ЕАД е подал писмен отговор ,с
който оспорва предявения иск по основание и размер.
Не се оспорват и изрично се признават : наличие на договорни отношения между
„А1 България“ ЕАД, в качеството му на мобилен оператор и „Минолби“ ЕООД, в качеството
му на клиент относно електронно-съобщителни услуги, предмет на Договор № *********,
ведно с приложения към него, за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги чрез
мобилни телефонни номера **********, ********** ; издаването на фактура № *********
, с период на фактуриране 28.11.2021г до 27.12.2021год., във връзка с ползваните от клиента
по Договор № *********, ведно с приложения към него, за ползване на мобилни електронни
съобщителни услуги чрез посочените мобилни номера ;както и плащането на начислените
суми по фактура № ********* , включително и сумата от 1,46лв. с ДДС, която е предмет на
предявения за разглеждане в настоящото производство иск.
Оспорва се твърдението на ищеца, че не е имало основание за начисляването,
получаването и задържането на процесната сума 1,46лв. с ДДС, във връзка с предоставените
и ползвани от ответника мобилни електронни съобщителни услуги чрез мобилни
телефонни номера **********, ********** през периода,за който е издадена процесната
фактура.
В тази връзка се поддържа, че действително между „А 1 България“ ЕАД и
„Минолби“ ЕООД е сключено представеното от ищеца Приложение № 1 от 03.12.2021 г.
Твърди се обаче ,че в процесната фактура било отчетено предоговаряне на тарифния план за
услугите ,като предходните били уговорени съгласно Приложение № 1 активиране и
условия за ползване на тарифни планове за мобилна телефонна услуга А1 клас М от
14.10.2019год. и Приложение № 1 Промоционални условия за ползване на ценови пакет за
Мобилен интернет към тарифен план за гласова мобилна телефонна услуга от 14.10.2019год.
и Приложение № 2 от 14.10.2019 г.
Поддържа се също ,че сумата по фактурата не се следвала на ищеца ,предвид ,че
била платена от трето лице ,ползващо услугата,на което евентуално следвало да се
възстанови неправомерно начисленото . Моли, за постановите решение, с което предявения
иск да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан. Претендират се разноски. В
открито съдебно заседание признава, че за претендираната от ищеца сума в размер на 1,46
лева с ДДС е издадено кредитно известие № ********* от 25.01.2023год. към фактура №
********** от 01.02.2022, извадка от което представя по делото с молба от 18.03.2025 г.
Моли за отхвърляне на иска и претендира сторените разноски по делото.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
2
По предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже факта на плащане на процесната сума, а в тежест на ответника - че е налице валидно
правно основание за получаването й, съответно задържане на полученото.
С неоспорения и приет за окончателен доклад по делото е обявено за безспорно и
ненуждаещо се от доказване по делото, по арг. на противното от предвиденото в чл. 153
ГПК, че ищецът е абонат ,предвид наличие на договорни отношения между „А1 България“
ЕАД, в качеството му на мобилен оператор и „Минолби“ ЕООД, в качеството му на клиент
относно електронно-съобщителни услуги, предмет на Договор № *********, ведно с
приложения към него, за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги чрез
мобилни телефонни номера **********, ********** ; издаването на фактура № *********
, с период на фактуриране 28.11.2021г до 27.12.2021год., във връзка с ползваните от клиента
по Договор № *********, ведно с приложения към него, за ползване на мобилни електронни
съобщителни услуги чрез посочените мобилни номера ;както и плащането на начислените
суми по фактура № ********* , включително и сумата от 1,46лв. с ДДС, която е предмет на
предявения за разглеждане в настоящото производство иск.
Установява се от представените от страните писмени документи, че по силата на
Договор № *********, Приложение № 2 от 14.10.2019 г., страните са договорили за GSM
номер ********** тарифен план A1 M клас М и допълнителен пакет Add-on mobile internet
5 GB at maximum speed promo . Видно от Приложение № 1/14.10.2019 г. месечната
абонаментна такса /МАТ/ за договорения тарифен план с включена отстъпка възлиза на
сумата от 5.60 лева без ДДС ,а цената на пакета интернет с включена отстъпка е на стойност
3.50 лева без ДДС. Следователно, общият размер на месечните такси за GSM номер
********** възлиза на сумата от 9.10 лева без ДДС. Не е спорно, а и се установява по
делото, че по силата на Приложение 1 и Приложение 2 към Договор № ********* от
03.12.2021 г. страните са предоговорили условията за GSM номер ********** - извършена e
промяна на тарифния план на A1 M клас S, запазен е допълнителният пакет Add-on mobile
internet 5 GB at maximum speed promo , като са променени и цените на предоставените
услуги.
Аналогично се установява , че по силата на Договор № *********, Приложение № 2
от 14.10.2019 г., страните са договорили за GSM номер ********** тарифен план A1 M
клас М и допълнителен пакет Add-on mobile internet 5 GB at maximum speed promo . Видно
от Приложение № 1/14.10.2019 г. месечната абонаментна такса /МАТ/ за договорения
тарифен план с включена отстъпка възлиза на сумата от 5.60 лева без ДДС ,а цената на
пакета интернет с включена отстъпка е на стойност 3.50 лева без ДДС. Следователно,
общият размер на месечните такси за GSM номер ********** възлиза на сумата от 9.10
лева без ДДС. Не е спорно, а и се установява по делото, че по силата на Приложение 1 и
Приложение 2 към Договор № ********* от 03.12.2021 г. страните са предоговорили
условията за GSM номер ********** - извършена e промяна на тарифния план на A1 M
клас S, запазен е допълнителният пакет Add-on mobile internet 5 GB at maximum speed promo
, като са променени и цените на предоставените услуги.
Видно от Приложение № 1, цената на МАТ, с включена отстъпка, възлиза на сумата
от 6.51 лева без ДДС, а цената на пакета интернет – на сумата от 4 лева без ДДС и за двата
мобилни номера. Следователно, общият размер на дължимите такси по договора след
предоговарянето възлиза на сумата от 10.51 лева без ДДС и за двата мобилни номера. Видно
от представеното Приложение № 1 от 03.12.2021 г., условията му влизат в сила незабавно,
като в случай, че абонатът не е подписал изявлението, находящо се в края на договора,
услугите по приложението се активират след изтичане на 7-дневен срок . Доколкото липсва
подпис на абоната в тази част на договора, съдът намира, че услугите по същия са били
активирани не от датата на неговото сключване, а след изтичане на 7 дни. В конкретния
случай обаче, доколкото ответникът твърди неизгодния за него факт, че изменението на
договора е реално приложено, респективно таксувано, считано от 20.12.2021 г., съдът
намира, че това е и датата, от която мобилният оператор има право да претендира заплащане
на цената на предоставените услуги съгласно предоговорените условия. Безспорно е между
3
страните, а и се установява от представения по делото договор, че стойността на МАТ и
договорените услуги се предплаща, като в конкретния случай, безспорно е, че за отчетния
период 28.11.2021 г. – 27.12.2021 г. ищецът е заплатил на ответното дружество начислените
в предходно издадената фактура такси съобразно договорените цени с приложенията от
14.10.2019год.
С оглед извършеното предоговаряне на цените на услугите в посока тяхното
повишаване, установява се по делото, че ответникът е имал правно основание да доначисли
МАТ и такси за пакет мобилен интернет за периода от влизане в сила на новите договорни
условия на 20.12.2021 г. до 27.12.2021 г. - края на отчетния период – т.е. за 8 дни. Доколкото
договорената цена на пакета мобилен интернет от 4 лева без ДДС е дължима за целия
отчетен период 28.11.2021 г. – 27.12.2021 г., т.е. за 30 дни, съдът намира, че дневната
стойност на пакета възлиза на 0.13 лева. Следователно, пропорционално на ползвания
период от 8 дни, абонатът дължи сумата от 1.07 лева без ДДС. Договорената цена на МАТ от
6.51 лева с ДДС също е за целия отчетен период от 30 дни, поради което, пропорционално за
периода от 8 дни, абонатът дължи сумата от 1.74 лева без ДДС.
Установява се от представената по делото фактура № **********, че за мобилна
услуга ********** , ответникът е доначислил за периода с предоговорени условия
/20.12.2021 г. – 27.12.2021 г./ сумата от 2.67 лева без ДДС за пакет интернет, т.е. с 1.60 лева
без ДДС повече от дължимата такса за пакета. От същата фактура се установява, че за
мобилна услуга ********** , ответникът е начислил за периода с предоговорени условия
/20.12.2021 г. – 27.12.2021 г./ сумата от 1.42 лева без ДДС за МАТ, т.е. по-малко от
дължимите от абоната 1.72 лв. без ДДС.
Установява се в същото време, че за същия период /20.12.2021 г. – 27.12.2021 г./ на
ищеца е приспадната сума, платена по предходната фактура, в размер на 2.43 лева без ДДС.
Следователно, след изваждане на приспаднатата сума по предходната фактура /2.43 лева/ от
допълнително начислените /общо 4.09 лева/, се получава разлика в размер на 1.66 лева без
ДДС, по отношение на която ответникът не доказва наличие на правно основание за
събиране, респективно – задържане.
За мобилна услуга ********** , ответникът е доначислил за периода с
предоговорени условия /20.12.2021 г. – 27.12.2021 г./ сумата от 2.67 лева без ДДС за пакет
интернет, т.е. с 1.60 лева без ДДС повече от дължимата такса за пакета. От същата фактура
се установява, че за мобилна услуга ********** , ответникът е начислил за периода с
предоговорени условия /20.12.2021 г. – 27.12.2021 г./ сумата от 1.42 лева без ДДС за МАТ,
т.е. по-малко от дължимите от абоната 1.72 лв. без ДДС.
Установява се в същото време, че за същия период /20.12.2021 г. – 27.12.2021 г./ на
ищеца е приспадната сума, платена по предходната фактура, в размер на 2.43 лева без ДДС.
Следователно, след изваждане на приспаднатата сума по предходната фактура /2.43 лева/ от
допълнително начислените /общо 4.09 лева/, се получава разлика в размер на 1.66 лева без
ДДС, по отношение на която ответникът не доказва наличие на правно основание за
събиране, респективно – задържане.
Доколкото е безспорно по делото, че ответникът е получил пълно плащане по
процесната фактура № ********** , съдът намира, че ищецът е доказал своето обедняване,
поради което предявеният иск, заявен за сума в понисък размер, а именно 1,46 лева с ДДС,
се явява изцяло основателен.
Безспорно по делото е, че ответникът е издал кредитно известие № *********
,издадено във връзка с фактура № ********* ,включително и за сумата от 1,46 лева с ДДС
с получател ищцовото дружество.
Основание за издаване на кредитно известие възниква, за да се поправи грешка във
вече издадена фактура, с която клиентът погрешно е бил задължен да плати по-висока
стойност за договорената доставка. Абсолютно необходимо условие за неговото издаване е
наличието на предходно издадена фактура, чиято данъчна основа се намалява чрез
съответното кредитно известие. Съдът приема, че с издаването на този първичен счетоводен
4
документ, ответникът е признал, че е начислил неоснователно, в повече, за доставената
услуга такси в размер на 1,46 лева с ДДС, поради което и надплатената разлика по
фактурата, за която е издал кредитното известие, подлежи на възстановяване на ищеца.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че не се установява, че
плащането е извършено от ищеца. Плащането е извършено по издадена от ответника
фактура на дружество - ищец (задължено лице по нея), с което безспорно се намира в
договорно правоотношение. Без правно значение е дали плащането е извършено от трето за
спора лице, тъй като същото е използвано за погасяване на задължения на „Минолби“ ЕООД
към ответника. Всяко задължение може да бъде изпълнено от трето лице, дори против
волята на кредитора, освен ако той има интерес то да бъде изпълнено лично от длъжника,
какъвто не е настоящият случай. В случая се касае за изпълнение на парично задължение и
то може да се направи от всеки. Третото лице може да действа от името на длъжника и да
изпълнява като негов представил. Възможно е да изпълнява и от свое име. Ирелавантни за
правния спор са отношенията между ищеца и това трето лице, може да са свързани с
дарение, заем и др., т.е. след изпълнението може дори да не възникне право на регрес.
Не се представени доказателства, че ответникът е върнал сумата, която е признал, че
дължи, т.е. че е погасил задължението си, произтичащо от неоснователно обогатяване, чрез
валиден правен способ.
С оглед на всичко изложено, предявеният иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД се явява
основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски има
ищецът.
Ищецът е сторил следните разноски: 50 лева - държавна такса и 150,00 лева -
адвокатско възнаграждение.
С оглед на това, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в
настоящото производство пред Софийски районен съд разноски в общ размер на 200 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „А1 България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Кукуш” № 1, да заплати на „Минолби“ ЕООД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к. „Славейков”, бл. № 22, вх. 2, ап. 8, на
правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД сумата от 1,46лв. с вкл. ДДС ,представляваща
получена от ответника без основание сума по Договор № *********, ведно с приложения
към него, за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги чрез мобилен телефонен
номер ********** А1 М клас S ; мобилен телефонен номер ********** А1 М клас S част от
сумата, за която е издадена фактура № ********** , с период на фактуриране 28.11.2021год.
до 27.12.2021 г., ведно със законна лихва , от 29.10.2024 г. до окончателното изплащане на
вземането, както и на правно основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 200 лева, представляваща
разноски, сторени в производството пред Софийски районен съд.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6