О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №...
ВРАЧАНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Наказателно отделение,
в закрито заседание на осми декември две
хиляди и двадесета година, в състав:
Председател:ВЕСЕЛКА ИВАНОВА
Членове:ЛИДИЯ
КРУМОВА
мл.с.КАМЕЛИЯ
КОЛЕВА
като разгледа
докладваното от съдия ВЕСЕЛКА ИВАНОВА
ВЧН дело № 460 по
описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.345, вр.чл.270, ал.4, вр.чл.66, ал.1 от НПК.
Образувано е по частна жалба на адв.Д.Х.-служебен
защитник на подсъдимия С.С.С. против протоколно определение от 30.11.2020 г.,
постановено по НОХД № 202/2020 г. по описа на Районен съд-Козлодуй /КРС/, ІІІ
наказателен състав, в частта с което първостепенният съд е взел по отношение на
подсъдимия за първи път в наказателното производство мярка за неотклонение „задържане
под стража”.
В частната жалба на служебния защитник са
развити съображения за неправилност и незаконосъобразност на постановения
съдебен акт. Твърди се, че липсват доказателства за съществуването на реална
опасност от укриване на подсъдимия в хода на съдебното производство. Пояснява
се, че той се е явил в предходното разпоредително заседание, доведен от
органите на ОЗ "Охрана", тъй като се е намирал в Следствения арест
гр.Плевен по мярка „задържане по стража“ по друго НОХД на РС-Плевен, където
получил призовка по настоящото дело за съдебното заседание на 30.11.2020 г. Междувременно
мярката му за неотклонение по другото наказателно производство била изменена и
той се прибрал в гр.Козлодуй, без да се укрива, като започнал работа. Решил, че
по настоящото дело ще получи нова призовка, "тъй като вече не е задържан и
се е прибрал". Посочва се също така, че след като РС е установил
несвоевременното му явяване, чрез органите на РУ-Козлодуй подсъдимият бил
установен по местоработата си и в крайна сметка се е явил, макар и с 30 минутно
закъснение. Изтъкват се и съображения, че в това съдебно заседание подсъдимият
активно е участвал и е направил доказателствени искания, което води на логичен
извод, че няма да се укрие, тъй като има интерес да се явява по делото и да
участва в провежданите процесуално-следствени действия.
Врачански
окръжен съд, като обсъди изложените в частната жалба доводи, определението на КРС
и материалите по делото, намери за установено следното:
Частната жалба е основателна.
Подсъдимият С. е привлечен към
наказателна отговорност за тежко умишлено престъпление, като не му е определена
мярка за неотклонение нито в хода на досъдебното производство, нито в проведеното
на 27.10.2020 г. разпоредително заседание. За следващото съдебно заседание на
30.11.2020 г. подсъдимият С. бил надлежно призован /призовката му е връчена
лично на 03.11.2020 г./ в следствения арест гр.Плевен, където бил задържан по
друго наказателно производство. В обявения час в 9.30 ч. не се явил в КРС и
след справка по телефона било установено, че междувременно на 17.11.2020 г. е
бил освободен от следствения арест в гр.Плевен. В 10.30 часа, след съдействието
на органите на полицията, подсъдимият бил установен по местоработата си в
гр.Козлодуй и доведен в залата. Пред съда заявил, че не е разбрал, че следва да
се яви по делото без да е получил преди това нова призовка. Със закъснение от
30 минути ход на делото бил даден, като били извършени множество процесуално
следствени действия-разпити на свидетели и подсъдимия, изслушване на експертиза,
като делото било отложено поради неявяване на свидетели и експерт, както и
поради необходимостта от събиране на допуснати от съда нови доказателства. В
края на съдебното заседание по искане на прокурора по реда на чл.270, ал.1 от НПК КРС приел, че подсъдимият, редовно призован, не се е явил лично в съдебното
заседание, а със съдействието на полицията, налице са всички предпоставки на
чл.63, ал.1, поради което на основание чл.64, ал.4 от НПК е взел по отношение
на същия мярка за неотклонение "задържане под стража".
При така изложените данни въззивната
инстанция приема, че атакуваното определение следва да бъде отменено, тъй като
не е налице основанието по чл.66, ал.1, пр.1 от НПК–неявяване на подсъдимия без
уважителни причини, за вземане спрямо него на най-тежката мярка за неотклонение
"задържане под стража". В принципен план следва да се подчертае, че в
хипотеза като настоящата-когато в досъдебната фаза и при внасяне на делото в
съда спрямо подсъдимия не е прилагана мярка за неотклонение, може да се стигне
до вземане на мярка за неотклонение, включително и най-тежката "задържане
под стража", единствено когато е налице недобросъвестно процесуално
поведение на подсъдимия, което реализира хипотези на чл.66 НПК-неявяване
без уважителна причина пред компетентния съд или променено местоживеене, без да
бъде уведомен същият орган. Касае се до демонстрация на поведение, която
изисква ревизия на преценката за необходимите и достатъчни мерки на процесуална
принуда спрямо подсъдимия, защото липсата на такива не са постигнали целите по
чл.57 от НПК. В тези случаи основанието, на което е допустимо да се позове
съдът е по чл.66 от НПК, след преценка на степента на опасност от осуетяване на
правосъдието по делото, изведена от фактите за конкретното поведение на
подсъдимия. Следователно единственият коректив за да му бъде взета мярка за
неотклонение е свързан с процесуалното му поведение, като основание за това не
може априори да бъде например смекчаване на мярка за неотклонение
"задържане под стража" по друго наказателно производство.
В случая, макар подсъдимият да се е
отклонил от процесуалното си задължение да се яви в определения от съда час, не
се касае изобщо до неявяване, а само до закъснение, което поведение не е
наложило отлагане на делото. Напротив в съдебното заседание на 30.11.2020 г. са
извършени всички предвидени и възможни процесуално-следствени действия-разпитани
са явилите се свидетели, изслушана е експертиза, подсъдимият е депозирал
обяснения, като той и служебният му защитник са проявили активно процесуално
поведение за защита и са уважени направени от тях нови доказателствени искания.
Освен това до момента подсъдимият се е явявал при всяко призоваване, като с
поведението си не е ставал причина за отлагане или за забавяне на производството.
След изменение на мярката му за неотклонение "задържане под стража"
по външното за делото наказателно производство се е завърнал на адреса си в
гр.Козлодуй и е започнал работа, т.е. с поведението си не е демонстрирал, че ще
осуети по някакъв начин правилното развитие на настоящото производство и няма
да изпълнява задълженията си, произтичащи от качеството му на подсъдим. По тези
съображения съдът счита, че в случая не са налице основанията по чл.66, ал.1 от НПК за вземане на най-тежката мярка за процесуална принуда спрямо въззивника С.
и в този смисъл обжалваното определение следва да бъде отменено. При евентуална
бъдеща недобросъвестност от негова страна съдът разполага с необходимия
процесуален инструментариум за дисциплинирането му-вземане на мярка за
неотклонение по чл.66 НПК, принудително довеждане по чл.71 от НПК, налагане на
глоба по чл.271, ал.11 от НПК и пр.
За прецизност и с цел недопускане в
бъдеще на такива процедурни грешки следва да се посочи, че производството не е
по реда на чл.64 от НПК, а по реда на чл.270, ал.1 вр.чл.66, ал.1 от НПК
доколкото причината да бъде определена мярка за неотклонение "задържане
под стража" на подсъдимия С. не е образуваното и водено срещу него
наказателно производство, а неоправданото му /според прокурора и контролирания
съд/ отклонение от съдебното заседание. Предметът на доказване в настоящото
производство следва да се ограничи до фактите дали неявяването на подсъдимия пред
компетентния съд е "без уважителни причини" и коя е най-подходящата
мярка за неотклонение, която ще осуети негови нови прояви на недобросъвестно
процесуално поведение. Обжалването пред въззивния съд е по реда на глава 22, чл.270,
ал.4 от НПК, а не както неправилно РС е посочил-по чл.64, ал.7 НПК, която
процедура е относима при първоначално вземане на мярка за неотклонение
"задържане под стража" в хода на досъдебното производство.
Водим от горното и на основание чл.345,
вр.чл.270, ал.4 от НПК, Врачански окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ протоколно определение от 30.11.2020
г., постановено по НОХД № 202/2020 г. по описа на Районен съд-Козлодуй, ІІІ
наказателен състав, в частта в която спрямо подсъдимия С.С.С. е била взета
мярка за неотклонение „задържане под стража”.
В случай, че е задържан, подсъдимият С.С.С.
да бъде освободен, освен ако се задържа на друго основание.
Определението е окончателно и не подлежи
на обжалване и протестиране.
Председател:........... Членове:1..........
2..........