Р Е Ш Е Н И Е
град София, 22.05.2019 година
В И М
Е Т О Н
А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на седми март през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
мл.с.: БИЛЯНА КОЕВА
при секретаря ЦВЕТЕЛИНА ПЕЦЕВА и с участието на прокурор ……... разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА въз.гр.дело №10901 по описа за 2018 година и за да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 – чл.273 от ГПК.
Със съдебно
решение №374826 от 29.03.2018г., постановено по гр.дело №59702/2016г. по описа
на СРС, ІІ Г.О., 71-ви състав, се изнася на публична продан на основание чл.348 ГПК следния допуснат до съдебна делба
недвижим имот: АПАРТАМЕНТ №5, находящ се на втория етаж в сградата на бул.„ **********, целият със застроена площ от
Постъпила е
въззивна жалба от А.Ц.Д., чрез
адв.Л.Х., с която се обжалва изцяло съдебно решение №374826 от 29.03.2018г., постановено по
гр.дело №59702/2016г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 71-ви състав, с което е изнесен на
публична продан недвижимия имот, предмет на делбата. Инвокирани са доводи за неправилност и незаконосъобразност на
обжалваното решение, като постановено в противоречие на събраните по делото
доказателства и в нарушение на материалния закон. Оспорват се констатациите на
вещото лице в приетото по делото заключение на съдебно-техническа експертиза както
в частта относно определената пазарна цена на имота като се твърди, че същата е
силно занижена и не е съобразена с редица фактори, определящи цената на имота, така
и по отношение на извода, че имотът е неподеляем, без да е обсъдена
възможността в имота да се извършат преустройства и да се оформят два реални
дяла за всяка от страните. Излага се още, че занижената пазарна цена на имота
намалява значително паричната равностойност на дела й от процесния имот, което
е основание за незаконосъобразност на обжалваното решение. По изложените съображения
във въззивната жалба се прави искане за постановяване на съдебен акт, с който
да бъде отменено обжалваното първоинстанционно съдебно решение и да бъде постановено
друго решение при правилно приложение на материалния закон. Претендира
присъждане на разноски. Представя списък по чл.80 от ГПК. Прави възражение за
прекомерност по отношение на претендирани от въззиваемата страна разноски по
т.1 и т.2 на приложен списък.
Въззиваемата
страна - С. И.С., чрез адв. Е.С., депозира писмен
отговор от 03.08.2018г., в който е взето становище относно неоснователност на постъпилата
въззивна жалба. Изложени са доводи, че обжалваното решение е законосъобразно,
постановено при съвкупен анализ на събраните по делото доказателства и при
правилно прилагане на материалния закон. Моли съда да постанови съдебно решение,
с което да потвърди първоинстанционното съдебно решение. Претендира присъждане
на разноски, направени пред въззивната инстанция. Представя списък по чл.80 от ГПК.
Депозиран е и втори писмен отговор от 17.09.2018г., но
доколкото същият е подаден след срока по чл.263, ал.1 от ГПК не следва да се
обсъждат наведените в него доводи и аргументи.
Предявен е
иск за делба, втора фаза.
Софийският
градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата
обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция
не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят така
приетата за установена от първостепенния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се
преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са
обсъдени правилно като са преценени релевантните за спора факти и
обстоятелства.
Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима -
подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса
срещу първоинстанционното съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване,
поради което следва да се разгледа по същество.
Разгледана по същество въззивната жалба
е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по
допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение
е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на
императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща
към мотивите изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод, че в конкретната
хипотеза ликвидирането на съсобствеността между страните по отношение на
процесния недвижим имот, който е неподеляем, следва да се извърши чрез
изнасянето му на публична продан, съгласно разпоредбата на чл.348 от ГПК. Първоинстанционният съд е обсъдил събраните
по делото доказателства и е основал решението си върху приетите от него за
установени обстоятелства по делото и съобразно
приложимия материален закон, поради което настоящата
въззивна инстанция споделя изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното
решение решаващи изводи и основание чл.272 ГПК препраща към тях. Фактическите и
правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в
атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. Доводите в жалбата
са изцяло неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи,
следва да се добави и следното:
Във въззивната жалба не са
изложени конкретни доводи досежно материалната незаконосъобразност на
обжалваното съдебно решение, наведено е единствено общо възражение, с което се
оспорват констатациите на вещото лице в приетото по делото заключение на
съдебно-техническа експертиза както в частта относно определената пазарна цена
на имота като се твърди, че същата е силно занижена и не е съобразена с редица
фактори, определящи цената на имота, така и по отношение на извода, че имотът е
неподеляем. В конкретната хипотеза и доколкото няма от страните заявена
претенция за възлагане, делбата следва да се извърши посредством основният способ
за извършване на делба по чл.348 от ГПК, а именно чрез изнасянето на имота на публична продан. С оглед
неподеляемостта на имота не са налице основания за извършване на делбата
посредством друг законоустановен способ. При
избрания способ за извършване на делбата публична продан, оценката на делбения
имот има значение единствено за определяне на държавната такса по правилото на чл.355 ГПК 4 % върху
стойността на дяловете. Дори за изкупуване на имота между съделителите по реда
на чл.354, ал.1 ГПК, при публичната продан имота се оценява
отново при описа. Реалната пазарна цена на имота ще се определи при
извършването на публичната продан, като всеки от съделителите може да я осуети,
възползвайки се от възможността по чл.505, ал.2 ГПК, която му предоставя чл.354, ал.1 ГПК. На следващо място настоящият състав
счита за преклудирано извършеното едва с въззивната жалба оспорване на
констатацията на вещото лице в приетото по делото заключение на СТЕ досежно
неподеляемостта на делбения имот и необсъждането на възможността за извършване
на преустройство в имота с оглед обособяването му на два отделни самостоятелни
дялове. По
тези аргументи изложените доводи във въззивната жалба се явяват неоснователни. Не намира опора в закона
направеното от въззивницата общо оплакване за неправилност и
незаконосъобразност на оспореното решение. В конкретния случай
първоинстанционният съд логически последователно, аргументирано е обосновал
правилни изводи относно начина за прекратяване на съсобствеността между
съделителите по отношение на делбения имот, а именно чрез изнасянето му на
публична продан по реда на чл.348 от ГПК. Изложените в обжалваното решение
мотиви досежно изнасянето на имота на публична продан са законосъобразни,
постановени при правилно приложение на закона, поради което настоящият състав препраща
към тях на основание чл.272 от ГПК, без да излага собствени такива.
Крайните изводи на двете
инстанции съвпадат, поради което обжалваното решение като правилно и законосъобразно
следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК.
По разноските:
Специалната
разпоредба на чл.355 от ГПК касае само разноските,
направени в първоинстанционното производство по допускане и извършване на
делбата, но не и разноските, направени при въззивно и касационно обжалване /в
тази насока е определение
№101 от 18.04.2013г. по гр.дело №671/2012г., Г.К., І Г.О. на ВКС/. За
направените при обжалването разноски важат
общите разпоредби на чл.81 и чл.78 от ГПК. Следователно с оглед изхода на спора претенцията на въззиваемата
страна - С. И.С. за присъждане
на разноски се явява основателна. Съгласно приложен списък по чл.80 от ГПК претендираните разноски от
въззиваемата-ищца възлизат общо в размер на 2800 лв., от която сума 1000 лв.,
платено адвокатско възнаграждение за изготвяне на писмен отговор, и сума от
1800 лв., платено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство
пред въззивната инстанция за адвокатско дружество „Т., В. и М.”. Въззивникът чрез
процесуален представител в съдебно заседание е направил възражение за
прекомерност по реда на чл.78, ал.5 от ГПК, което съдът счита за основателно. По
отношение на претендирани разноски за платено адвокатско възнаграждение за
изготвяне на писмен отговор в размер на 1000 лв., настоящият състав счита за
прекомерни и завишени доколкото несъответстват на минималните размери,
регламентирани в Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Съгласно чл.9, ал.1 от Наредбата за
изготвяне на искова молба и писмен отговор по искова молба, на въззивна жалба и
отговор по въззивна жалба, без процесуално представителство, възнаграждението е
в размер 3/4 от възнаграждението по чл.7 или 8, но не по-малко от 300 лв.. В случая въззивният съд съобразявайки
сложността при изготвянето на писмения отговор на въззивната жалба намира, че
следва да се намали адвокатското възнаграждение за изготвяне на отговор по въззивната жалба, без процесуално представителство в размер на
сумата от 300 лв., която сума е напълно достатъчна с оглед положения труд на пълномощника на въззиваемата
страна. Относно
претендирани разноски за платено адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство от двама адвокати пред въззивната инстанция от 1800 лв. съдът
счита за прекомерни и завишени с оглед действителната
фактическа и правна сложност на делото. Страната има право на разноски само за
един адвокат. Няма ограничение в закона за броя на адвокатите, които
страна може да ангажира със защитата й по делото. Законодателят, обаче,
ограничава страната, като допуска по реда на чл.78 от ГПК в нейна полза да
се разпределят разноските й само за един от ангажираните от нея адвокати. По
делото въззиваемата страна е представлявана
от двама адвоката, поради което и по реда на чл.78 от ГПК на същата ще
следва да се разпредели възнаграждението, платено само на един от
тях. Размера на адвокатското възнаграждение се
определя не само от материалния интерес на спора, а и от конкретната фактическа
и правна сложност на делото. В настоящото въззивно производство е осъществено процесуално
представителство в едно съдебно заседание и за извършените действия съдът
счита, че следва да се намали адвокатското
възнаграждение за
процесуално представителство само за един адвокат в минимален размер, съгласно
чл.7, ал.4 от Наредбата, която постановява, че за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела за делба
възнаграждението се определя съобразно интереса на представляваната страна
според правилата на ал.2, но не по-малко от 600 лв. за всяка фаза. В случая за
процесуално представителство за един адвокат следва да се определи адвокатско възнаграждение за
въззивната инстанция в размер на 600 лв..
С
оглед горното въззивникът на основание чл.81 и чл.273 във връзка с чл.78, ал.3 от ГПК следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна
сумата от 900 лв., направени разноски пред въззивната инстанция за платено
адвокатско възнаграждение.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Г.О., ІІІ-В състав
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение №374826 от 29.03.2018г., постановено по гр.дело
№59702/2016г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 71-ви състав.
ОСЪЖДА А.Ц.Д., с ЕГН **********, с адрес: ***; да заплати на С. И.С., с ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл.78, ал.3 от ГПК
сумата от 900 лв. /деветстотин лева/, представляваща направени разноски за
платено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД в едномесечен срок от
съобщението до страните, че е постановено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1./
2./