Решение по дело №119/2020 на Административен съд - Монтана

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 13 април 2020 г.
Съдия: Рени Цветанова Славкова
Дело: 20207140700119
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е № 177

гр. Монтана, 13.04.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, в открито съдебно заседание на 13.03.2020 г. в състав:

                                                                       Председател: Огнян Евгениев

       Членове: Соня Камарашка

                                                                                                 Рени Цветанова

при участието на секретаря: ПЕТЯ ВИДОВА и Прокурор: ОЛЕГ ДИМИТРОВ като разгледа докладваното от СЪДИЯ РЕНИ ЦВЕТАНОВА, КАНД № 119 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:  

Производството е по реда на глава дванадесета АПК, вр. с чл. 63, ал.1 ЗАНН.   

Образувано е на основание постъпила касационна жалба от „Г.” ЕООД, ***, чрез адв. И*** В*** против Решение от 18.12.2019 г. по АН дело № 188/2019 г. на Районен съд – Берковица, с което е потвърдено НП № 12-001344/30.04.2019 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Монтана.

С издаденото НП на касатора е наложено административно наказание „имуществена санкция”, за това че в качеството си на работодател е допуснал, видно от представения на място поименен график за месец февруари 2019 г., със знанието и без изричното си противопоставяне, да работи извън законоустановеното работно време по график, Н*** М*** Д*** и да полага извънреден труд на 21 02 2019 г., който ден е регламентиран като неработен и почивен.

В касационната жалба се твърди, че въззивният съд не е обсъдил и анализирал задълбочено възраженията относно липсата на нарушение. В депозираната жалба изрично е посочено, че в случая работникът Н*** Д*** изрично се е съгласила и е полагала труд при условията на чл. 144, ал. 6 от КТ. От представените по делото писмени доказателства е видно, че работодателят е издал своевременно надлежната заповед за полагане на извънреден труд по чл. 143 от КТ, като преди издаването на тази заповед е взел предвид и изрично изразеното писмено съгласие на работника за полагането на такъв труд на посочената дата. Не е обсъден в достатъчна степен и въведеното в жалбата искане за квалифициране на евентуалното нарушение като „маловажен случай“, като в тази насока не са изложени никакви доводи. Моли отмяна на обжалваното Решение на Районен Съд-Берковица и цялостна отмяна на обжалваното Наказателно постановление, алтернативно моли приемане на нарушението за маловажно по смисъла на чл. 415в от КТ и изменение на НП с налагане на наказание към минимума предвиден в закона.

Ответникът – Дирекция „ИТ”, гр. Монтана, чрез процесуалния си представител юрк К*** , в писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и счита, че извършеното нарушение е доказано по безспорен начин със събраните по делото писмени и гласни доказателства. Моли да се постанови решение, с което се потвърди решението на въззивния съд като правилно. Моли да им се присъдят направените по делото разноски.

Прокурор от ОП Монтана дава заключение, че жалбата е неоснователна, поради което предлага Решението на районния съд да бъде потвърдено.   

Административен съд Монтана, в качеството си на касационна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата доводи и като съобрази разпоредбата на чл. 218 АПК, приема следното:

 Касационната жалба е подадена в установения, с чл. 211, ал.1 от АПК, 14-дневен срок, от надлежна страна против подлежащ на касационна проверка съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима за разглеждане по същество. 

За да потвърди обжалваното НП въззивният съд, приема, че извънредният труд е забранен предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от Кодекса на труда и трябва така да изготвя графиците, че да не допуска полагането на такъв труд. Разпоредбите на КТ относно продължителността на работното време и на почивките са императивни, като изключение се предвижда при стриктно спазване на визираните в Кодекса ограничения. Тези разпоредби имат закрилен характер и неспазването им във всички случаи се квалифицира като грубо нарушаване на трудовото законодателство. При извършената служебна проверка за законосъобразност не установява, в хода на производството да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до отмяна на атакуваното наказателно постановление. Така издадените актове - АУАН и НП съдържат всички факти и обстоятелства констатиращи нарушението. Приема, че описаното деяние съдържа всички обективни и субективни признаци на административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН и осъществява, както от субективна, така и от обективна страна, съставът на административно нарушение по КТ, за което жалбоподателят основателно е бил санкциониран. Счита, че не може да намери приложение разпоредбата на чл. 415 от КТ, т.к. нарушението няма как да бъде отстранено, т.к. вече е извършено.   

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционният съд не е допуснал съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила, които да обуславят отмяна на постановеното решение. Фактическата обстановка е правилно установена и въз основа на нея са изведени обосновани и логични правни изводи, които изцяло се споделят от настоящия състав, без да е необходимо тяхното преповтаряне в настоящото решение.   

Възраженията на касатора, касаещи липсата на нарушение и незадълбоченото им обсъждане от въззивната инстанция счита за неоснователни. От значение в случая е, че полагането на извънреден труд не е било спорно обстоятелството, обратно този труд се обосновава с издадена Заповед и непротивопоставяне от страна на лицето. Следва да се има предвид, също така, че съгласно чл. 416, ал. 1 от КТ редовно съставените актове по този кодекс имат доказателствена сила до доказване на противното. В тази връзка навежданите твърдения/възражения пред първата инстанция е следвало да бъдат установени с надлежните по закон доказателствени средства, за което страната е разполагала със съответната процесуална възможност.

            Съгласно чл. 144, т. 6 от КТ - Извънреден труд се допуска по изключение само в следните случаи за довършване на започната работа, която не може да бъде извършена през редовното работно време. От доказателствата по делото е видно, че лицето полагало извънреден труд е на длъжност „помощник-кухня”. От една страна самият вид и характер на заеманата длъжност не обосновават случай, който да предполага довършване на започната работа, която не може да бъде извършена през редовното работно време. От друга страна в самата Заповед за полагането на извънредния труд също не се сочат обстоятелства, които да установяват довършването на работа, която да не е могла да бъде довършена през редовното работно време. Обратно на лицето е възложена междинна смяна, а не довършване на конкретна по вид и обем работа, поради което касаторът не установява годни обстоятелства, които да служат като основание за приложение на чл. 144, т. 6 от КТ, на който текст се позовава.

            Неоснователно е и възражението, че съдът не е обсъдил „в достатъчна степен” твърдението за маловажност на нарушението и неговото преквалифициране при условията на чл. 415в от КТ. За касационния състав не може да е ясно какво съдържание касаторът влага в понятието „достатъчна степен”. В тази връзка съображения по неприемане на това възражение за основателно са изложени в мотивите на обжалваното решение, като от същите недвусмислено се разбира, че нормата на чл. 415в от КТ не може да бъде приложена поради невъзможността от отстраняване на нарушението, каквото изискване има в текста на чл. 415в от кодекса. Извънредният труд е положен и няма как да бъде заличен с последващи актове и/или действия, дори да няма вредни последици за работника. Предпоставките в законовата норма са кумулативни, а не алтернативни, поради което и след като извършеното деяние не ги покрива, то същото не може да бъде преквалифицирано, респ. липсва основание Наказателното постановление да бъде изменено.

При служебна проверка на решението съобразно чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът намира решението за допустимо, валидно и в съответствие с материалния закон.  

           По тези съображения жалбата следва да се отхвърли, а оспореното решение като правилно да бъде оставено в сила.  

При този изход на делото, направеното от юрк. Кръстева искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, се явява основателно, което следва да бъде изплатено на юридическото лице, което съгласно чл. 2, ал. 1 от Устройствен правилник на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда е Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" към Министъра на труда и социалната политика.  

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 218 от АПК Административен съд – Монтана.

 

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА като правилно Решение от 18.12.2019 г. по АН дело № 188/2019 г. на Районен съд – Берковица.  

ОСЪЖДА „Г.” ЕООД, *** ДА ЗАПЛАТИ на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" към Министъра на труда и социалната политика, юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.   я

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

2.