Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 23.11.2021г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ПЪРВО
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти състав в
публичното заседание на двадесет и първи октомври две хиляди двадесет и първа година,
в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ : БИЛЯНА МАГДЕЛИНОВА
при секретаря Румяна Григорова, като разгледа докладваното от съдия Магделинова
гр.дело №7464/2018год. и за да се произнесе, взе предвид следното.
Предявени са субективно съединени отрицателни с правно основание чл.430,
ал.1 и ал.2 от ТЗ във вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът "Ю.Б." АД излага в исковата
молба, че е сключен договор за жилищен кредит № 478/R/2007г., по силата на който банката предоставила сумата от 85 000евро на
ответниците Т.К. В., Н.К., Ж.К. и К.К.. Същите поели задължение за връщане на
сумата при условията на договора. В чл.13, ал.1 от него е предвидено заплащане
на лихвен процент в размер на 6,4%, равен на БЛП по жилищни кредити в евро, валиден към
15.11.2007г. Предвидено е, че при забава на която и да е вноска по кредита,
както и при обявяването му за предсрочно изискуем по реда на чл.14, ал.3,
кредитополучателите дължат за времето на
забавата наказателна лихва в размер на сбора
на договорената лихва и наказателна надбавка в размер на 4%. Договорено е
заплащане на месечни такси за управление на кредита в размер на 0.095% от
първоначално отпуснатия кредит. Между страните са сключени четири анекса към
договора, като с първия от 26.08.2009г. се договаря заплащане на лихва в размер на 7,15%. С
останалите анекси са договорени допълнителни условия.
След подписване на анекс №4 са извършвани плащания по договора, като след
2016г. не са извършвани плащания на дължими суми по договора, поради което на
основание чл.60, ал.2 от ЗКИ е направен
опит за връчване на заявление за предсрочна изискуемост на вземанията по
договора, което не е достигнало до
ответниците, поради ненамирането им на посочените адреси. Поради това в
исковата молба е направено изявление за обявяване на всички суми по договора за
предсрочно изискуеми.
Предвид изложеното са предявени
искове за постановяване на решение, с което да бъдат осъдени ответниците да
заплатят солидарно следните суми:
-88 453,08 евро главница по договор за жилищен кредит№478/R/2007г. и анексите към него, ведно със законната лихва, считано от датата
на исковата молба;
- 9033,96евро възнаградителна лихва за периода от 27.01.2017г. до
04.06.2018г., съгласно чл.13, ал.1 от
раздел IV от договора, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до
окончателното плащане;
-131,59евро наказателна лихва за периода от 27.01.2017г. до 04.06.2018г.,
ведно със законната лихва от датата на исковата молба;
-1415,67евро месечни такси за периода от 25.01.2017г. до 26.05.2018г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба;
-146,00лева нотариални такси, дължими на основание чл.3, ал.2 от ОУ за банката,
ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба;
Претендира направените по делото разноски.
Ответникът Н.К.К. и К. Николаев К., в писмените си отговори излагат
съображения за неоснователност на предявените искове. Не оспорват сключването
на описания в исковата молба договор на 22.02.2008г., но банката променила условията на финансиране два месеца
след неговото сключване, като ги
принудила да заплащат по-висока цена за услугата. Излагат съображения, че при
сключване на договора не са им предоставени от банката доказателства за
преупълномощаването на пълномощника, представляващ банката, общите условия и
погасителния план. С анекси №1, №2 и №3 кредитополучателите са принудени да
приемат по-висока главница без да им е предоставяна допълнителна сума, както и
увеличение на лихвения процент и намаляване на срока за погасяване на кредита.
При сключване на анексите не са предоставени общите условия и погасителните
планове. С анекс №4 банката принудила ответниците да учредят и допълнителна
договорна ипотека, с което кредитополучателят е свръхобезпечен, но въпреки
това ги принуждавал да правят
допълнителни разходи. Не оспорва получаването на сумата по кредита. Излага
съображения за нищожност на клаузите от договора за кредит, които дават
възможност на банката да увеличава първоначално договорения лихвен процент. Заявява,
че липсва уговорка, която да позволява намаляване на лихвата, както и яснота за
математически алгоритъм при едностранната промяна на лихвения процент и
наказателните лихви. Тези уговорки са
изцяло в полза на банката, формулирани са по най-общ начин, което увеличава
възможността за субективна преценка. Считат, че банката никога не е спазвала
реда за погасяване на вземанията, регламентиран в чл.76 от ЗЗД. Излагат
твърдения за незаконосъобразност на договора и анексите към него поради липса
на информация за броя и размера на погасителните вноски, годишния процент на
разходите/ГПР/ и годишния лихвен процент /ГЛП/. Поради това са нарушени правата
им на потребители, които изискват информацията да бъде предоставена по
разбираем и недвусмислен начин. Правят възражение за липса на индивидуално
договаряне, тъй като договора и анексите
са изготвени предварително. Възразяват,
че с анексите са прибавени и други задължения към главницата, без да е посочено
какво точно включват. Просрочените задължения
са включени към главницата, което считат за недопустимо. Прибавени са и
задължения за лихви, което води до анатоцизъм. Считат за неоснователна
претенцията за заплащане на неустойка, тъй като не е съобщено на
ответниците изявлението на ищеца за предсрочна
изискуемост.
Ответниците Т.К. В. и Ж.Я.К. в писмения си отговор излагат съображения за
неоснователност на исковете. Не оспорват сключването на договор за кредит,
описан в исковата молба, но считат за недоказано заверяване сметката на кредитополучателите,
което да удостовери получаване на сумата. Излагат твърдения за сключен
предходен договор с ищеца, по силата на който е предоставен банков кредит на
27.12.2007г. с идентична цел, за сумата от 160 000евро, но при различен лихвен
процент. Процесният договор е подписан
на 22.02.2008г. с лихвен процент от 6,4,
а по анекс №1 от 26.08.2009г. към
договор №478/R/ 2008 лихвеният процент е 7,15%, като към БЛП от 5,75% е прибавена добавка
от 1,40% при неясна методика, по която се начислява договореният лихвен
процент. Правят възражение за
неравноправни клаузи в договора и анексите към него, които са наложени от
икономически по-силната страна. В чл.13, ал.4 от договора е предвидено право на
банката едностранно да променя размера на приложимата лихва по време на
действие на договора, в случай, че тримесечният EURIBOR достигне нива с 0,25 % по-високи от посочените от 2,5%, а промяната на лихвения процент влиза в
сила от деня на приемането му от банката,
която уведомява кредитополучателите за това. Считат, че с посочената
клауза са поставени в неравностойно положение. Излагат твърдения за неяснота в срока на
договора, тъй като в чл.24 е предвиден срок от 408 месеца, но след усвояване на
сумата, съгласно погасителен план,
какъвто няма по процесния договор. Считат банката за недобросъвестна, тъй като
е предвидена единствено възможност за увеличаване на лихвения процент, а не и
за намаляване. Излагат, че по отношение
на тях намират приложение разпоредбите на ЗЗП, като във връзка с чл. 143 от
него правят възражение за нищожност на чл.13, ал.2 и ал.3 от договора за
кредит, както и чл.2, ал.1 и ал.3 от анекс №1 от 26.08.2009г. към
договор№478/Р/2008г., в който е предвидено увеличение на лихвата на 7,15%, а в
ал.3 се дава право на банката едностранно да изменя лихвения процент относно
възнаградителната лихва. Правят възражение за нищожност на клаузите относно наказателната лихва в
чл.14, ал.3 от договора. Не оспорват, че в анекс №1 от 26.08.2009г. се съдържа
признание от тяхна страна за наличие на просрочени задължения в размер на
1136,87евро, включващи просрочена главница, лихви, такси и комисионни, без да
са посочени отделно, като не е ясно как е определена просрочената сума, която с
анекс №1 е добавена към главницата.
Сметката на кредитополучателите не е заверявана с тази сума, поради
което такъв договор не произвежда правни
последици, независимо че в същия анекс, в чл.1, ал.2, страните са приели, че главницата от 87 768 евро се счита за реално
усвоена към датата на подписване на анекса. Считат посочената клауза за нищожна
поради противоречие със закона и добрите нрави и на основание чл.143, т.14 от
ЗЗП. Евентуално излагат твърдения за недовършен фактически състав по отношение
на сумата от 2768евро, за която не е възникнало задължение за връщане.
Идентични възражения за нищожност
излагат и по отношение на клаузите на чл.1, ал.3 от анекс 1, 2 и 3 и
посочените в тях суми, които са включени към главницата. Възразява към датата
на исковата молба ответниците да имат просрочени задължения, както и да са
налице основание за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
На следващо място в чл.8 от анекс 1,
чл.2 от анекс 2 и 4 е предвидено право
на банката да обяви кредита за изцяло предсрочно изискуем, ако
кредитополучателят не изпълнява свое задължение
по този или друг договор и/или по
друг договор със свързано с банката
дружество, което противоречи на чл.60,
ал.2 от ЗКИ, освен това клаузите са нищожни на основание чл.143, т.17 и т.19 от
ЗЗП.
Излагат твърдения за липса на погасителен план по договора и анексите към
него, поради което евентуалното неизпълнение от страна на ответниците е по
причина, за която не отговарят, поради което правят възражения по чл.83 от ЗЗД
за намаляване на отговорността им или освобождаване от отговорност. Считат за
невъзможно към 2017г., когато ищецът твърди да са преустановени плащанията по
договора, главницата да е по-висока от тази, която е получена, при плащане на
задълженията в периода от 2007г. до 2017г. Считат за недоказани твърденията за
забава в плащанията при положение, че няма погасителен план към договора и
анексите към него. На следващо място с анексите е намаляван срока на договора
за кредит, не са им предоставени никога Общите условия и тарифата на банката,
като е невярно отразеното в тях изявление на кредитополучателите, че са ги
получили. Даденото с анекс 4
допълнително обезпечение, чрез ипотека на недвижим имот, многократно надвишава
размера на задълженията по договора. В тази връзка е направена и застраховка
"Имущество" по искане на банката, с което допълнителните разходи са
се увеличили. Възразява, че банката не е
изпълнила задълженията за управление на кредита, поради което е недължимо
претендираното възнаграждение за това.
В допълнителна искова молба ищецът оспорва вързженията на ответниците,
изложени в писмените им отговори.
Представени са допълнителни писмени отговори от отвтениците, които
поддържат направените възражения.
Съдът
като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
С определение от 13.08.2019г. е
прието за безспорно, че е сключен
договор за кредит между страните на 22.02.2008г., по който кредитополучателят е
получил сумата от 85 000евро.
От съдържанието на договора се установява, че по него кредитополучател е Т.
Н., а останалите ответници са солидарни длъжници, че посочената сума е
предоставена за покупка и довършителни
работи в недвижим имот, описан в договора, срещу задължението за връщане на
сумата при условията на договора. В чл.13, ал.1 е предвиден годишен лихвен
процент от 6,4%, равен на БЛП по жилищни кредити към 15.10.2007г. В чл.13, ал. 2
е предвидена възможност за повишаване на лихвения процент с един пункт, в
случай че кредитополучателят не предостави на банката документи, удостоверяващи
ползването на кредита по предназначение.
Предвидено е, че кредитът се предоставя за усвояване по спестовна сметка на
кредитополучателя след учредяване на предвидените в договора обезпечения и се
усвоява съгласно договор за възлагане на строителство и строително монтажни
работи, като ползването става по касов и безкасов път чрез сметката на
кредитополучателя.
В ал.3 на чл.13 е предвидено, че БЛП валиден към 15.10.2007г. се формира от
тримесечния EURIBOR плюс надбавка от 3,9%, като за изчислението на лихвата по договора е
приета стойност на посочения компонент от 2,5%.
В ал. 4 е предвидено, че минималната допустима за банката стойност на
тримесечния EURIBOR е 2,5%. Същата има право по време
на действие на договора едностранно да променя размера на приложимата лихва, в
случай че нивата на този компонент достигнат с 0.25 пункта по-високи от
посочените. Промяната на лихвения процент влиза в сила за страните от деня на
приемането му от банката, за което същата уведомява кредитополучателя чрез
съобщения в банковия салон и в интернет страницата на банката. В чл.14, ал.1 е предвидено задължение за
плащане на лихва ежемесечно, заедно със съответната част от главницата съгласно
погасителен план-приложение №1 към договора. В чл.14, ал.3 е предвидено при
просрочие от страна на кредитополучателя /солидарният длъжник , на която и да е
вноска по главницата на кредита, както и при обявяване на кредита
за предсрочно изискуем, върху неизплатените суми на главницата за времето на
забава се дължи наказателна лихва в размер на сбора от определената по чл.13,
ал.1 лихва и наказателна надбавка от 4%. В чл.15 е предвидено задължение за
плащане на такси по кредита, една от които е месечна такса за управление в размер на 0,095% от
първоначално отпуснатия кредит и съответно
от остатъка за всеки следващ месец.
За обезпечаване вземането на банката по кредита е учредена в нейна
полза договорна ипотека върху три
недвижими имота.
Относно издължаването на кредита е предвидено задълженията да се погасяват
служебно от банката с постъпленията по сметката на кредитополучателя, при
уговорен гратисен период, който е 12 месеца в случая, погасяването започва след
изтичане на гратисния период. Предвидено е погасяване на кредита на месечни
погасителни вноски съгласно погасителен
план-приложение 1 към договора, освен при определяне на кредита за предсрочно
изискуем. Предвидена е възможност за изменение на погасителния план при упражняване правото на банката по чл.13,
ал.4. Предвиден е краен срок за погасяване на кредита 408 месеца от датата на
първото усвояване.
На 26.08.2009г. е подписан анекс№1 към договора, в който се съдържа
признание от страна на кредитополучателя и солидарните длъжници за просрочие в изпълнение на задълженията по
договора в размер на 1136,87 евро, включващи главница, лихви , такси и
комисионни. В ал.2 и ал.3 на чл.1 е
предвидено посочената сума да се добави
към редовната главница, като общата сума на главницата е в размер на 87
768 евро, която се счита отпусната на
кредитополучателя и се счита за изцяло усвоена. В чл.2, ал.1 е определен лихвен
процент от 7,15%, равен на БЛП плюс
надбавка 1,40% , като размерът на БЛП към тази дата е 5.75%. В чл.2, ал.3 от
анекса е предвидена възможност за едностранна промяна на приложимия лихвен процент в неговата цялост и/или всеки един компонент,
независимо от техния вид и наименование, в случай, че пазарните условия по
привличане на финансов ресурс обуславят такава промяна и при наличие на
предпоставките, посочени в ОУ на банката. Определен е краен срок за погасяване
на кредита 403 месеца от датата на подписване на анекса. В чл.3 от анекса е
предвиден гратисен период от 8 месеца от датата на подписването му за плащане
на намален лихвен процент от 3.83%, като погасяването на главницата ще започне
да се извършва след изтичане на този срок.
В анекс 2 от 04.02.2010г. се съдържа признание за просрочени задължения от
страна на кредитополучателя и солидарните длъжници в общ размер от 1406,67евро,
които се добавят към главницата, която се счита за изцяло усвоена и е в размер
от 89 174,67евро. В чл.2 от този анекс е предвидена възможност за банката да
обяви кредита за предсрочно изискуем при неизпълнение на задължение по този или
друг договор с банката и/или по друг договор на кредитополучателя. В чл.4, ал.1
е предвидено връчване на нов погасителен план е 7 дневен срок от
подписване на анекса, представляващ приложени№1. В ал.2 е предвидено, че с подписване на анекса
страните се съгласяват след изтичане на
2 месечния гратисен период на
кредитополучателят ще се връчи погасителен план за останалия период от
395месеца, който следва да му се връчи при посещение на банката
за подписване и получаване на втория погасителен план.
С анекс 3 от 29.10.2010г. страните се съгласяват към главницата да се
добавят просрочени задължения в размер на 5447,12евро, след което размерът й е
94 219,70евро, която се приема за изцяло усвоена. Предвидено е новият
погасителен план да се връчи на кредитоплоучателя в 7-дневен срок от подписване
на анекса. С анекс №4 от 27.08.2013г. е
учредена договорна ипотека върху недвижим имот за обезпечаване точното
изпълнение на задълженията по договора. В чл.2, ал.1 от анекса е
предвидена възможност за банката да
обяви кредита за предсрочно изискуем при неизпълнение на задължение по този или друг договор с банката и/или по
друг договор на кредитополучателя.
От съдържанието на всички анекси към договора за кредит се установява, че
са сключвани във връзка с молби на кредитополучателя за промяна на параметри по договора за
кредит, както и във всеки един се
съдържа клауза, че с подписването му
кредитополучателите и солидарните длъжници приемат без възражения
действащите Общи условия на банката с
всички изменения и допълнения и тарифата на банката, като декларират, че са им
предадени при подписване на анекса.
Представени са Общите условия на банката, като в чл.3.2 от тях е предвидено
задължение за клиента за заплаща всички разходи , които включват и такси,
свързани с действия, извършени в негова полза вътв връзка със съдебно или извънсъдебни изпълнение, като същите се
събират служебно от банката от сметката
му.
Приета е съдебно-икономическа експерти, която дава следните отговори на
поставените въпроси:
-Банковата сметка на кредитополучателя Т. Н. е заверена със сумата от 85 000евро на 27.02.2008г., с което
кредитът е изцяло усвоен.
-Усвоената и непогасена главница към
04.06.2018г. е в размер на 88 453,08евро, от които падежирала главница
1722,11евро и предсрочно изискуема главница 86 730,97евро.
-Размерът на дължимата възнаградителна лихва за периода от 26.01.2017г. до
04.06.2018г. е 9033,95евро.
-Наказателната лихва за периода от 26.01.2017г. до 04..06.2018г. е в размер
на 131.28евро.
-Дължимите месечни такси за периода от 26.01.2017г. до 04.06.2018г. са в
размер на 1415,67евро.
-Размерът на сумите за нотариални такси и са в размер на 146,00лева.
-Точният размер на сумите, платени от ответниците за погасяване на кредита,
е в размер на 62 110,93евро, от които 5 937,30евро главница, 47 000,41евро
възнаградителна лихва, 247,33евро наказателни лихви, 8935,89евро такси за
управление на кредита, еднократна и месечни такси. Платените суми по дати са
отразени в таблица.
-При прилагане първоначалните
условия по договора за кредит до първия анекс, а след това условията,
уговорените в анексите, дължимите суми
към 04.06.2018г. биха били в общ размер
от 94 491,62евро, от които главница 79817,65евро, от която 2213,67евро
падежирала и 77 603,98евро непадежирала, 11 398,06евро възнаградителна лихва,
1871,08евро такси и 1404,80евро наказателна лихва.
-при прилагане на първоначалните
условия по договора за периода от 27.01.2018г. до 04.06.2018г. общият размер на
дължимите суми е 89150,21евро, от които
79 144,71евро главница, от която 77603,98евро непадежирала и 1540,73евро
падежирала, 1837,22евро възнаградителна
лихва, 1235,67евро такси, 634,89евро наказателна лихва.
-При прилагане на първоначалните условия на договора, при първоначално
уговорения лихвен процент и погасителен план, дължимите суми към 04.06.2018г.
са в общ размер от 87 672,76евро, от които 77 626,35евро главница, от която
2101.09 евро падежирала и 75 524,35евро
непадежирала, 7857,81евро възнаградителна лихва, 1382,95 евро такси, 805,62евро
наказателна лихва.
-При прилагане на първоначалните условия на договора, падежиралите и
непогасени суми за процесния период от 27.01.2018г. до 04.06.2018г. са в общ
размер от 86 334,87евро, от които 77361,58евро главница, 7030,98евро
възнаградителна лихва, 1235,67евро такси и 634,89евро наказателна лихва.
-В отговора на въпрос 9 вещото лице
определя какво включват по вид и
размер сумите от анекс 1, 2 и 3 , които са добавени към главницата.
С молба от 22.06.2020г. на ищеца е представен погасителен план към анекс №3
, който е взет предвид от вещото лице по СИЕ, и е подписан от кредитополучателя
и солидарните длъжници.
При така изложената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Съгласно чл. 430, ал.1 от ТЗ с
договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на кредитополучателя
парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, който се
задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на
срока, а съобразно чл.430, ал.2 от ТЗ заплаща лихва по кредита, уговорена с
банката.
От събраните в настоящото производство
писмени доказателства се установява и между страните не е спорно сключването на
договора за кредит на 22.02.2008г., по който кредитополучател е Т. Н., а останалите ответници
са солидарни длъжници. От събраните писмени доказателства и заключението на
приетата съдебно-икономическа експертиза се установява, че сумата от 85 000евро
е предоставена на кредитополучателя чрез заверяване на банковата й сметка
на 27.02.2008г., с което кредитът е усвоен
изцяло. Съдът приема, че усвояването на договорената сума се установява и от
изричното признание на това обстоятелство, обективирано за първи път в анекс №1
от 26.08.2009г. към договора. От тази
дата е започнал да тече срокът на договора, който е 408 месеца от датата на
първото усвояване. Предвиден гратисен
период от 12 месеца, след изтичане на който възниква задължение за
кредитополучателя да погасява задълженията си по договора, което се реализира служебно
от банката с постъпленията по сметката на кредитополучателя.
Неоснователно е възражението на ответниците за недоказана представителна
власт на лицата подписали договора за кредит от името на банката с твърдение, че на кредитополучателите не са предоставени
доказателства в тази връзка, тъй като чл. 301 от ТЗ предвижда, че когато едно лице действа от името на търговец без
представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се
противопостави веднага след узнаването. В тази връзка дори и да са извършени действия без представителна власт при
сключване на договора от страна на представителите на кредитодателя, то с
последващите си действия ответното дружество е потвърдило тези действия, като е
предоставило договорения кредит, при условията на същия договор. Поради това
посоченото не дава основание да се приема, че не са възникнали правните
последици на договора за кредит.
При сключен действителен договор за
кредит, по който банката е изпълнила задълженията си, в тежест на ответниците е
да ангажират доказателства, че са изпълнили своите насрещни задължения.
От съдържанието на анекс №1 от 26.08.2009г, се установява, че към
26.08.2009г. са били налице просрочени задължения по договора в общ размер от
1136, 87евро, която включва според СИЕ
главница в размер на 108,72евро, 523,34евро възнаградителна лихва,
504.85евро текущи лихви и 0.06евро наказателна лихва. Посоченото просрочие е
дало основание за подаване молба от
кредитополучателя за промяна в параметрите на договора. В резултат от тази
промяна е включена просрочената сума към главницата и е променен лихвения
процент по договора на 7,15%, което е повече от първоначално договорения лихвен
процент от 6,4 %.
Поради допуснати последващи просрочия в изпълнение на задълженията по
договора са сключени анекс №2 от 04.02.2010г. и анекс №3 от 29.10.2010г., от
съдържанието на които се установява признание за просрочие от страна на
ответниците и съгласие, сумата на просрочените задължения да се добави към
главницата и да се счита за изцяло
усвоена.
От заключението на СТЕ се установява, че
прибавената с анекс 2 към
главницата сума в размер на 1406,67евро, включва 1156,53 евро просрочени
възнаградителни лихви и 250,14евро просрочени такси, а прибавената с анекс 3, сума от 5447,12евро включва
402,09евро просрочена главница,
4274,13евро просрочени възнаградителни лихви, текущи лихви 504,85евро,
11,59евро наказателни лихви и 761,31евро просрочени такси.
Направено е възражение за нищожност на клаузите от трите анекса, които
предвиждат прибавяне на просрочени лихви към главницата, което съдът приема за основателно по следните съображения:
От съдържанието на горепосочените три
анекса се установява, че с тях е предвидено капитализиране на начислени, но неплатени лихви до датата на сключване на съответния
анекс, чрез прибавяне към редовната
усвоена и непогасена част от главницата, и впоследствие – олихвявани отново,
заедно с нея. Съдът приема, че посоченото
добавяне към главницата на просрочени лихви представлява
анатоцизъм по смисъла на чл.
10, ал. 3 от ЗЗД, който е допустим
само между търговци и само при изрична уговорка между тях, съгласно чл.
294, ал. 1 от ТЗ.
При процесния договор, при които една
от страните няма качеството на търговец, такива уговорки не са допустими, тъй
като противоречат на императивната забрана на чл.
10, ал. 3 от ЗЗД и поради това
същите са нищожни на осн. чл.
26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, във
вр. чл. 10, ал. 3 от ЗЗД.
Предвид изложеното съдът приема за нищожни клаузите на чл. 1, ал.2
от анекс №1 от
26.08.2009г., чл. 1, ал.2 от анекс №2 от
04.02.2010г. и чл. 1, ал.2 от анекс № 3 от 29.10.2010г., които не следва да се
прилагат при определяне размера на дължимите суми по договора за кредит.
Относно възражението за нищожност поради неравноправност на договорни клаузи относно определянето на годишния лихвен процент, а именно чл. 13, ал.1, ал.3
и ал.4 от договора за кредит и чл.2, ал.1 и ал.3 от анекс №1 от 26.08.2009г.,
съдът приема следното:
На първо място
следва да се има предвид, че въз основа на възникналото с процесния договор
правоотношение е предоставен
банков кредит на физическо лице, който не е
предназначен за извършване на търговска или професионална дейност, поради което
кредитополучателят
има
качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР
на ЗЗП, а Банката на търговец по смисъла
на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП,
поради което договорът
за кредит за предоставяне на финансова услуга, попада в приложното поле на ЗЗП.
Съобразно заявеното с
исковата молба в предметния обхват на проверката за неравноправност по смисъла
на ЗЗП е клаузата на чл. 13, ал.1, ал.3 и ал.4 от
договора за кредит и чл.2, ал.1 и ал. 3 от анекс №1.
В чл.13, ал.1 е предвиден
годишен лихвен процент от 6,4% , равен на БЛП по жилищни кредити към
15.10.2007г. В ал.3 на
чл.13 е предвидено, че БЛП валиден към 15.10.2007г. се формира от тримесечния
EURIBOR плюс надбавка от 3,9%, като за изчислението на лихвата по договора е
приета стойност на посочения компонент от 2,5%.
В ал.4 е предвидено, че минималната допустима за банката стойност на
тримесечни EURIBOR е 2,5%. Същата има
право по време на действие на договора едностранно да променя размера на
приложимата лихва, в случай че нивата на
този компонент достигнат с 0.25пункта
по-високи от посочените Промяната на лихвения процент влиза в сила за страните
от деня на приемането му от банката, за което същата уведомява
кредитополучателя чрез съобщения в банкови я салон и в интернет страницата на
банката.
В чл.2, ал.1 от анекс 1 е определен лихвен процент от
7,15% , равен на БЛП плюс надбавка 1,40%
, като размерът на БЛП към тази дата е 5.75%. В чл.2, ал.3 от анекса е
предвидена възможност за едностранна промяна
на приложимия лихвен процент в
неговата цялост и/или всеки един компонент, независимо от техния вид и
наименование, в случай, че пазарните условия по привличане на финансов ресурс обуславят такава промяна и при наличие на
предпоставките, посочени в ОУ на банката.
Съдът приема за неоснователно
възражението на ответниците за неравноправност на клаузите на чл.13, ал.1 от договора
и чл.2, ал.1 от анекс№1, тъй като от съдържанието им е видно, че между страните
е постигнато съгласие за плащане от
страна на кредитополучателя наред с главницата
и годишна лихва, с размер определен на базата на два компонента. Доколкото Банката
извършва действия по предоставяне на кредити на физически и юридически лица по
занятие, същата следва да получава насрещна престация за това, а именно
възнаграждение за времето, през което кредитополучателят ползва предоставените
му парични средства, какъвто характер има договорната лихва, чиято дължимост е
уговорена между страните с чл.13, ал.1 от договора и чл. 2, ал.1 от анекс №1. Съществуването
на задължение в тежест на кредитополучателя да заплаща лихва по сключен договор
за банков кредит, е посочено като един от съществените елементи на този вид
търговска сделка и в закона - чл. 430, ал. 2 ТЗ,
поради което ответниците имат задължение за заплащане на променлива
възнаградителна лихва в размер на от 6,4%, равен на БЛП по жилищни кредити към
15.10.2007г., съобразно договора, а след сключването на анекс №1, което е
направено по искане на кредитополучателя за промяна на параметрите по договора
за кредит, е предвиден лихвен процент от
7,15%, равен на
БЛП плюс надбавка 1,40% , като размерът
на БЛП към тази дата е 5.75%.
В клаузата на чл. 13, ал.3
от договора са предвидени условията , при които банката си запазва правото да
повишава лихвения процент, като същите се основават на обективни компоненти - тримесечния
EURIBOR плюс надбавка от 3,9%, като е прието, че за изчислението на лихвата по договора е
приета стойност на посочения компонент от 2,5%.
Посочената клауза не е
неравноправна, тъй като в нея са регламентирани два компонента, които
участват в определяне на лихвения процент, а именно постоянна надбавка от 3,9%
и променлива величина, каквато е тримесечния EURIBOR, поради което с тази
клауза се определя начинът на формиране на дължимата по договора променлива
възнаградителна лихва, на база конкретни компоненти.
Основателно
е възражението за неравноправност на клаузите на чол.13, ал.4 от договора за
кредит и чл. 2, ал.3 от анекса №1, тъй като с тях банката си запазва правото да променя лихвения процент по договора
на база неясно посочени критерии. Този извод
се налага поради това, че
в чл.13, ал.4 е предвидена възможност при постигане на минималната допустима за
банката стойност на тримесечни EURIBOR
от 2,5% по време на действие на договора едностранно да променя размера
на приложимата лихва, в случай че нивата
на този компонент достигнат с 0.25пункта
по-високи от посочените , от което следва извод, че е запазена възможност за промяна на заложените основни компоненти за
определяне на лихвата, посочени в предходната алинея. На следващо място в чл.
чл.2, ал.3 от анекса също е предвидена възможност за промяна на приложимия
лихвен процент, като се вземат предвид общи и неконкретни критерии, каквито са
пазарните условия по привличане на
финансов ресурс.
Поради липсата на конкретни
обективни критерии за определяне размера на
лихвения процент съобразно чл.13, ал.4 от договора и чл. 2 ал.3 от анекс 1 и с оглед съдебната
практика, обективирана в Решение № 77 от 22.04.2015 г. на
ВКС по гр. д. № 4452/2014 г., III г. о., ГК, е налице основание да се приеме, че посочените
клаузи са нищожни.
По делото не се установява
банката да се е възползвала от възможността за промяна на лихвения процент на
база клаузите на чл.13, ал.4 от договора и чл. 2, ал.3 от анекс №1, тъй като от прилагания по
процесния договор за кредит лихвен процент е този, посочен в чл.13, ал.1 от
договора 6,4% и след сключване на анекс № 1- 7,15%, съобразно чл.2, ал.1 от
него.
С
оглед направения извод за нищожност на клаузите от трите анекса, които
предвиждат прибавяне на просрочена лихва към главницата по договора за кредит,
съдът приема че при преценка дали са налице предпоставките за предсрочна
изискуемост на процесния кредит към датата на исковата молба и размера на
дължимата сума, следва да се взема предвид заключението на вещото лице, което
определя размера на падежиралите и неизплатени суми за периода 27.01.2017г.
-04.06.2018г. при прилагане първоначалните
условия на договора за кредит, които са в общ размер от 11 546евро, от
които главница 1540,73лева, възнаградителна лихва в размер на 1837,22евро,
1235,67евро такси и 634,89евро наказателна лихва.
С т. 18. от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС са дадени
разяснения, че предсрочната изискуемост представлява изменение на договора,
което за разлика от общият принцип в чл. 20а, ал. 2 ЗЗД,
настъпва с волеизявление само на едната от страните и при наличието на две
предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право
да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната
изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ предполага
изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от
кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж,
които към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост
има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на
кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи
настъпването й.
По делото
се установява, че към датата на исковата молба са били налице регламентираните
в чл.27, ал.1, б. в и б. д
от договора за кредит предпоставки за обявяването му за предсрочно изискуем с
едностранно волеизявление от страна на банката. От съдържанието на исковата
молба се установява, че в нея се съдържа
изявление от страна на ищеца за обявяване на кредита за предсрочно изискуем,
което е достигнало до ответниците с връчване на исковата молба, след което предсрочната изискуемост е породила правни последици. Вземайки предвид гореизложеното следва да се приеме
за установено, че предсрочната изискуемост е обявена с
подаването на исковата молба на 05.06.2018г.
От заключението на вещото лице по СИЕ се
установява, че към датата на исковата молба при прилагане на
първоначалните условия по договора за кредит общият размер на дължимата сума е
87 672,76евро, от които 77 626,76евро, 7857, 81евро възнаградителна лихва,
1382,95евро такси и 805,65евро наказателна лихва,
като за посочените суми исковете са основателни и следва да бъдат уважени и да
се отхвърлят до пълните предявени размери. Искът за заплащане на наказателни
лихви следва да се уважи до пълния предявен размер с оглед диспозитивното
начало в гражданския процес и обстоятелството, че според заключението на СИЕ
дължимата към датата на исковата наказателна лихва е с по-висок размер от
претендирания.
В чл.15 от договора е предвидено задължение за плащане на
такси по кредита, една от които е месечна такса
за управление в размер на 0,095% от първоначално отпуснатия кредит и
съответно от остатъка за всеки следващ
месец. Размерът на дължимите такси се установява от заключението на вещото лице
по т. 4 от СИЕ, а именно дължимите месечни такси за периода от
26.01.2017г. до 04.06.2018г. са в размер на 1415,67евро, които следва да се
присъдят.
От съдържанието на чл.11 от договора за кредит и анексите се установява, че
с подписването им кредитополучателите и солидарните длъжници са приели без
възражения действащите Общи условия на банката
с всички изменения и допълнения и тарифата на банката, като декларират,
че са им предадени при подписване на анекса.
Представени са Общите условия на банката, като в чл.3.2 от тях е предвидено
задължение за клиента да заплаща всички разходи, които включват и такси,
свързани с действия, извършени в негова полза във връзка със съдебно или
извънсъдебни изпълнение, като същите се събират служебно от банката от сметката му. От посочените клаузи се
установява задължение за плащане на претендираните нотариални такси, които са в
размер от 146,00лева, установен в т.5 от приетата СИЕ, за която сума искът
следва да се уважи.
Следва да се присъди законна лихва от датата на исковата
молба върху вземането за главница и такси, но не и върху вземанията за лихви с
оглед забраната регламентирана в чл.10, ал.3 от ЗЗД.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК
ответниците дължат на ищеца направените по делото разноски, съобразно с
уважената част от исковете. Предявени са искове за сумата от 99 034,29евро и
146 лева, които са уважени за 89 088,43евро и 146 лева. Следователно исковете
са отхвърлени за 1/10. Представени са доказателства за направени разноски в
размер на 12 221,50лева, от които следва да се присъдят 10 999,35лева.
Неоснователно е възражението за прекомерност на претендираното от ищеца
адвокатско възнаграждение от 3067,90лева с оглед фактическата и правна сложност
на делото и цената на исковете.
На основание чл. 78, ал.3 от ГПК ищецът дължи на
ответниците направените разноски, съобразно с отхвърлената част от исковете.
Представени са доказателства за разноски за СИЕ в размер на 200лева, от които
следва да се присъдят 20,00лева.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Т.К.В. с ЕГН**********, Н.К.К. с ЕГН**********, Ж.Я.К.
с ЕГН**********, К.Н.К. с ЕГН********** на
основание чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД да заплатят СОЛИДАРНО
на „Ю.Б.“АД с ЕИК****** следните суми:
- 77626, 76евро главница по договор за жилищен кредит№478/R/2007г., ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба-05.06.2018г.
до окончателното плащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКА до пълния предявен размер от 77626, 76евро до 88453,08евро;
- 7857, 81евро възнаградителна лихва, дължима по договор за
кредит №478/R/2007г. към 05.06.2018г., КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКА до пълния предявен размер от
7857,81евро до 9033,96евро;
- 131,59евро наказателна лихва, дължима по договора за кредит №478/R/2007г. към 05.06.2018г.,
-1382,95евро месечни такси, дължими по договора за кредит №478/R/2007г. към 05.06.2018г., ведно със законната лихва, считано от датата на
исковата молба-05.06.2018г. до окончателното плащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКА до
пълния предявен размер от 1382,95евро до 1415,67евро;
-146,00лева нотариални такси, дължими на основание чл.3.2 от Общите условия
на банката, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба-05.06.2018г.
до окончателното плащане.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Т.К.В. с ЕГН**********, Н.К.К. с ЕГН**********,
Ж.Я.К. с ЕГН**********, К.Н.К. с ЕГН**********
да заплатят на „Ю.Б.“АД с ЕИК****** направените разноски, съобразно с уважената
част от исковете, в размер на 10 999,35лева.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК „Ю.Б.“АД с ЕИК****** да заплати на Т.К.В.
с ЕГН**********, Н.К.К. с ЕГН**********, Ж.Я.К. с ЕГН**********, К.Н.К. с ЕГН********** направените разноски,
съобразно с отхвърлената част от исковете, в размер на 20.00лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд
в двуседмичен срок от съобщението до страните.
СЪДИЯ: