Определение по дело №211/2021 на Административен съд - Велико Търново

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ 214

 

гр. Велико Търново,  15.06.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд – Велико Търново, тричленен състав в закрито публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                                            

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ДИАНА КОСТОВА 

                                                                                   ЧЛЕНОВЕ:   ЕВТИМ БАНЕВ

                                                                                                          ИВЕЛИНА ЯНЕВА              

                                              

разгледа докладваното от съдия Банев административно дело № 211/ 2021 г., и за да се произнесе взе предвид следното:

           

 

Производството е по реда на чл. 185 и сл. от АПК.

 

Образувано е по жалба, подадена от Фондация „Върховенство на закона“ с ЕИК *********, седалище и адрес гр. София, район Красно село, ул. „Дамян Груев“ № 29, против разпоредбите на чл. 5, ал. 1 – ал. 4 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, приета с Решение № 1435 и Решение № 1436 по Протокол № 55/ 25.04.2019 г. от заседание на Общински съвет – Велико Търново. Иска се отмяната на посочените разпоредби от подзаконовия нормативен акт, като незаконосъобразни, претендира се присъждане на направените по делото разноски, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.

 

Ответникът - Общински съвет Велико Търново, чрез пълномощника си *** Р.С., в писмени становища с входящи номера от 09.06.2021 г. и от 14.06.2021 г., заема становище за недопустимост на жалбата, алтернативно за нейната неоснователност.

 

Като взе предвид доказателствата по делото и становищата на страните, съдът намира за основателно възражението на ответника относно недопустимостта на жалбата, подадена от Фондация „Върховенство на закона“, гр. София.

 

Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал. 1 АПК право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него, или за които той поражда задължения. Наличието на правен интерес от оспорване на административните актове е конституционно изискване, изрично прогласено в чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България, която конституционна норма регламентира обжалваемост на всички административни актове, но при задължителното условие - актът да засяга лицето, което го обжалва. Този конституционен принцип е предвиден и в разпоредбите на чл. 147, ал. 1 и чл. 186, ал. 1 АПК, които нормативни текстове задължават съда да извършва преценка за наличието на правен интерес във всеки отделен случай. Възприемането на становище, че само посочените цели и предмет на дейност на фондацията - жалбоподател сами по себе си са достатъчни, за да обосноват правния му интерес от съдебно оспорване на всеки подзаконов нормативен акт, за който фондацията прецени, че е незаконосъобразен, би се превърнало в надзор за законност върху актовете на администрацията, каквото правомощие е възложено изцяло на Прокуратурата на Република България. Ако се възприеме тезата на жалбоподателя, тогава във всеки случай на оспорване би било достатъчно само бланкетно твърдение, че оспореният подзаконов нормативен акт или разпоредба от него са незаконосъобразни, за да се счете, че фондацията има интерес от оспорването им, което обаче не е така.

 

Посочените цели в чл. 5 от Учредителния акт на Фондация „Върховенство на закона“ (между които отмяна на незаконосъобразни подзаконови нормативни актове и/или отделни техни норми и разпоредби, приемани от Общинските съвети и органите на изпълнителната власт на Република България), не лишават съда от задължението му за преценка относно наличието на изискуема абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на съдебното производство. Фондацията не твърди и не сочи доказателства, че тя или някой/някои от нейните членове са или в бъдеще ще бъдат лично, пряко и непосредствено засегнати от оспорените разпоредби. При липсата на такива данни, жалбата се явява процесуално недопустима порад недоказан правен интерес и не следва да се пристъпва към разглеждане на спора по същество. От съществено значение е и обстоятелството, че обжалваният подзаконов административен акт е изцяло с местно значение, а жалбоподателят не обосновава наличие на някаква териториална връзка или отношение с Община Велико Търново, на територията на която действа въпросната наредба. Ето защо, съгласно възприетото от съдебната практика, целите на фондацията следва да бъдат постигнати не чрез пряко обжалване по реда на АПК, а чрез сезиране на прокуратурата, която да упражни правомощия си по надзора за законност. В този смисъл напр. решение по адм. д. № 14120/ 2017 г. на ВАС и определения по адм. д. № 9953/ 2017 г., адм. д. № 3297/ 2017 г., адм. д. № 7242/ 2020г. и др., всички постановени от Върховния административен съд.

 

Различни изводи не обуславя и анализът на Тълкувателно решение № 2/ 12.02.2010 г., постановено по тълкувателно дело № 4 по описа за 2009 г. на Върховния административен съд. В цитираното тълкувателно решение изрично е посочено, че юридическите лица с нестопанска цел могат да оспорват подзаконови нормативни актове при наличие на правен интерес от това, какъвто в случая не е налице. В мотивите на Тълкувателно решение № 2/ 12.02.2010 г. е обсъждано правото на оспорване на подзаконови нормативни актове от страна на съсловни /браншови/ организации и други сдружения с нестопанска цел, които имат право да участват в административното производство по издаване на подзаконовия нормативен акт. В конкретния случай обаче жалбата е предявена от фондация, която не е съсловна, съответно браншова организация, не представлява и „друго сдружение с нестопанска цел“ по смисъла на цитираното тълкувателно решение. Правното положение на лицата с нестопанска цел е уредено в Закона за юридическите лица с нестопанска цел, глава Втора от който е озаглавена „Видове лица с нестопанска цел“. Раздел I от тази глава регламентира правния статут на сдруженията, а Раздел II урежда фондациите, като правни субекти с различен правен статут от този на сдруженията.

В този смисъл е налице безпротиворечива практика на ВАС по отношение на правото на Фондация „Върховенство на закона“ - гр. София да оспорва разпоредби от наредби в цялата страна.

 

Като краен извод настоящият съдебен състав намира, че е налице основанието по смисъла на чл. 159, т. 4 АПК, за оставяне жалбата на Фондация „Върховенство на закона“ без разглеждане и прекратяване на образуваното по нея съдебно производство.

 

При този изход на делото неоснователна е претенцията на оспорващата фондация за присъждане на разноски. Разноски не се следват и на ответника Общински съвет – Велико Търново, тъй като не са били поискани.

 

Водим от горното и на основание чл. 159, т. 4 от АПК, съдът

 

 

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И :

 

          Оставя без разглеждане жалбата на Фондация „Върховенство на закона“ с ЕИК *********, седалище и адрес гр. София, район Красно село, ул. „Дамян Груев“ № 29, против разпоредбите на чл. 5, ал. 1 – ал. 4 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, приета от Общински съвет – Велико Търново.

 

Заличава датата за открито съдебно заседание на 18.06.2021г. от 10:30 часа.

 

Прекратява производството по адм. дело № 211/ 2021 г. по описа на Административен съд – Велико Търново.

 

 

 

Определението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                    

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

                                                                         ЧЛЕНОВЕ :      1.

 

                                                                                                      2.