Определение по дело №192/2019 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 48
Дата: 15 януари 2020 г.
Съдия: Емилия Атанасова Кунчева
Дело: 20194400900192
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 9 август 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

                               О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

                                   гр.П.,  15.01.2020 г.

         

                                   В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

                                                                     

                 П.СКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Търговско отделение,  в закрито заседание на  петнадесети януари през две хиляди и двадесета година, в състав:

                                      ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:  ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА

                                                                               

като  разгледа  докладваното   от   съдията    Емилия Кунчева          т.д. №  191  по описа за  2019 година, на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид:

 

          Производството по делото е образувано по исковата  молба на К.Б.И., с ЕГН **********, с посочен постоянен адрес: ***, подадена чрез пълномощника адв. О.К. от САК, с която е предявен осъдителен иск със сочено правно основание чл. 226 от КЗ /отм./, вр. с § 22 от КЗ, с цена на иска 50 000 лв., срещу предпочитан ответник ЗД „***“ АД, със седалище и адрес на управление: гр. С., район  „***“, бул. „***“ № 87, ЕИК ***, и срещу евентуален ответник ***, с адрес: гр. С., ул. „***“ № 2, ет.4.

            Ищецът  претендира да бъде осъден ответника ЗД „***“ АД, а в случай че в хода на производството по делото се установи, че следва да бъде ангажирана отговорността на евентуалния ответник – ***, съдът да осъди него да  му заплати обезщетение в размер на 50 000 лв. за претърпени  неимуществени вреди, вследствие причинени физически и психически травми в резултат на ПТП, възникнало на 25.08.2014 г., ведно със законната лихва от същата дата до окончателното изплащане на сумата за предпочитания ответник или от 13.02.2016 г. за евентуалния ответник.

           В исковата молба се поддържа, че вредите са от престъпление, за което има влязла в сила присъда № 33/07.07.2017 г. по н.о.х.д.     № 308/2017 г., влязла в законна сила на 23.05.2019 г., с която Д.С.Д. е признат за виновен в това, че на 25.08.2014 г. в с. ***, обл. П., на кръстовище, образувано от ул. „***“ и ул. „***“, при управление на лек автомобил джип „***“ с английски рег.№ *** нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 21, ал.1 от ЗДвП, като се движил в населено място със скорост от 83,55 км/ч при разрешена скорост от 50 км/ч, и по непредпазливост причинил смъртта на П.А. Л. и комбинирана средна телесна повреда на К.Б.И., като след извършване на деянието е избягал от местопроизшествието – престъпление по чл. 343, ал. 4, във вр. с ал.3, пр.6 и 7, б. „б“, пр.1, във вр. с ал.1, б. „в“, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК.

           Пред П.ски окръжен съд е постъпила също така искова молба от К. К.П., с ЕГН **********, и А.Л.П., с ЕГН **********, и двамата от гр. Л., обл. П., подадена чрез пълномощника им адв. О.К. от САК, срещу предпочитан ответник ЗД „***“ АД гр. С. и евентуален ответник *** гр. С., с която ищците претендират обезщетение в размер по 80 000 лв. за всеки от тях за неимуществени вреди вследствие смъртта на сина им П.А. Л. при осъществено ПТП на 25.08.2014 г. в с. ***, обл. П., между лек автомобил „***“ с рег.№ ***, управляван от П.А. Л., и лек автомобил „***“ с английски рег.№ ***, управляван от Д.С.Д.. Претендира се и законната лихва  върху главниците от датата на деликта за   предпочитания ответник и от 13.02.2016 г. за евентуалния ответник.

          Въз основа на тази искова молба е образувано т.д. № 192/2019 г. по описа на П.ски окръжен съд със същия съдия-докладчик.

          В исковата молба се поддържа, че вредите са от престъпление, за което има влязла в сила присъда по н.о.х.д. № 308/2017 г. на П.ски окръжен съд.

         Постъпила е искова молба от К. П. А., с ЕГН **********, П. П. А., с ЕГН **********, П. П. А., с ЕГН **********, действащ със съгласието на родителя си В.З.Б., и В.З.Б., с ЕГН **********, всичките от гр. Л., чрез пълномощника им адв. О.К. от САК, срещу предпочитан ответник ЗД „***“ АД гр. С. и евентуален ответник *** гр. С., с която ищците претендират обезщетение за неимуществени вреди в размер по 80 000 лв. за всеки един от тях, причинени от смъртта на П.А. Л. – баща на първите трима ищци и съжител на съпружески начала на ищцата В.З.Б., настъпила от ПТП на 25.08.2014 г. в с. ***, обл. П., между лек автомобил „***“ с рег.№ ***, управляван от П.А. Л., и лек автомобил „***“ с английски рег.№ ***, управляван от Д.С.Д.. Ищците претендират и законна лихва върху сумите на обезщетението от датата на деликта за предпочитания ответник и от 13.02.2016 г. за евентуалния ответник.

        По тази искова молба е образувано т.д. № 193/2019 г. по описа на П.ски окръжен съд със същия съдия-докладчик.

        В исковата молба също се поддържа, че вредите са от престъпление, за което има влязла в сила присъда по н.о.х.д. № 308/2017 г. на П.ски окръжен съд.

        При така очертаната идентичност на правопораждащия юридически факт по трите дела, съдът счита, че е налице една от хипотезите на чл. 213 от ГПК, при която е възможно съединяване на делата за разглеждане в едно производство и постановяване на общо решение по тях. Пострадалите от едно и също застрахователно събитие не са необходими другари, но интересът им от обезщетяване предпоставя конституирането им в общ процес при предпоставките на чл. 213 от ГПК.

        Ето защо, в случая производствата по т.д. № 192/2019 г. на П.ски окръжен съд и  т.д. № 193/2019 г. на П.ски окръжен съд следва да бъдат прекратени, а делата присъединени към т.д. № 191/2019 г. по описа на същия съд за разглеждане в едно производство и за постановяване на общо решение.

        И по трите дела е извършена двойна размяна на книжа, при което в срока по чл. 367 от ГПК са постъпили писмени отговори от предпочитания ответник ЗД „***“ АД и от евентуалния ответник ***, в срока по чл. 372 от ГПК са постъпили допълнителни искови молби от ищците и в срока по чл. 373 от ГПК – допълнителни писмени отговори от ответниците.

        По направените доказателствени искания на страните, съдът приема следното: 

        Следва да бъдат приети като писмени доказателства по делото всички документи, представени в заверени от страните преписи, приложени по опис към:  депозираните искови молби, съответно на ищеца К.Б.И., на ищците К.К.П. и А.Л.П. и на ищците К. П. А., П. П. А., П. П. А., действащ със съгласието на своя родител В.З.Б., и В.З.Б. в лично качество; депозираните писмени отговори на ответника ЗД „***“ АД и ответника ***; депозираните от всичките ищци допълнителни искови молби и депозираните от ответника ЗД „***“ АД  допълнителни отговори.

        Следва да бъде изискано и приложено н.о.х.д. № 308/2017 г. по описа на П.ски окръжен съд.

        За установяване твърденията на всички ищци за претърпени от тях  неимуществени вреди следва да бъдат допуснати до разпит при режим на довеждане, съответно: един свидетел, посочен от ищеца К.Б.И.; двама свидетели, посочени от ищците К.К.П. и А.Л.П.; двама свидетели, посочени от ищците К. А., П. А., В.Б. и П. А., последният със съгласието на своя родител В.Б..

         Следва да бъде оставено без уважение доказателственото искане на ответника ЗД „***“ АД да бъде допуснат до разпит като свидетел водачът на лек автомобил „***“ – Д.С.Д., доколкото по отношение на същото лице е налице искане от другия ответник – *** за привличането му като трето лице по делото – помагач на този ответник.

         Също така, следва да бъде оставено без уважение доказателственото искане на ответника ЗД „***“ АД да бъде допуснат като свидетел при режим на призоваване К.Б.И., който е ищец в производството.

        Във връзка с доказателственото искане на ответника *** да бъде задължено трето, неучастващо в делото лице, да предостави конкретна информация, съдът намира, че следва да бъде издадено на този ответник съдебно удостоверение, по силата на което да се снабди с исканата информация.

        Ищецът К. И. е направил доказателствено искане да бъде допусната съдебномедицинска експертиза, която да изготви заключение по конкретно формулираните в исковата му молба въпроси. Ответникът ЗД „***“ АД е поискал допускането на съдебна автотехническа експертиза и на съдебно медицинска експертиза. Другият ответник – *** е поискал назначаването на комплексна съдебна автотехническа и медицинска експертиза, като е формулирал конкретни въпроси, на които същата да даде отговор. В депозираните от ищците допълнителни искови молби също се съдържат въпроси към евентуална комплексна експертиза.

         С оглед на тези доказателствени искания и като констатира, че някои от въпросите на страните се припокриват по своя смисъл, а и по своето съдържание, както и че не всички поставени въпроси способстват за изясняването на правния спор, съдът намира, че следва да бъде допусната комплексна съдебна автотехническа и медицинска експертиза, вещите лица по която да изготвят заключение по посочените в настоящия съдебен акт задачи.

         Предвид направеното от ищците признание на факти, следва да бъде прието за безспорно установено по делото, че починалият водач на лек автомобил „***“, с рег.№ ***, към момента на настъпване на процесното ПТП е бил с концентрация на алкохол в кръвта 0.8 и в урината – 1.2 промила.

       Тъй като застрахователна полица № *** от 18.06.2014 г.  е приложена към писмените отговори на  ответника ЗД „***“ АД по всички искови молби, същата не следва да бъде изискана по реда на чл. 190 от ГПК.

         По направеното от ответника *** гр. С. искане посоченият за виновен за процесното ПТП водач Д.С.Д. да бъде конституиран като трето лице – помагач на същия ответник, съдът на мира, че същото е основателно и следва да бъде уважено.

         Следва да бъде изискана служебно информация дали привлеченото трето лице – помагач на ответника *** търпи наложената му присъда и относно мястото на изтърпяване на присъдата, както и да бъде изискана справка на постоянен и настоящ адрес на лицето.

        Съдът намира, че следва да бъде изготвен проект за доклад по делото, който да бъде съобщен на страните, на основание чл. 374, ал. 2 от ГПК.

              Предвид гореизложеното, П.ският окръжен съд

 

                                       О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

               ПРИСЪЕДИНЯВА на основание чл. 213 от ГПК т.д.            № 192/2019  год. по описа на П.ски окръжен съд и т.д.               № 193/2019 год. по описа на П.ски окръжен съд към т.д.            № 191/2019 год. на П.ски окръжен съд за разглеждане в едно производство под номера на последното посочено дело и за постановяване на общо решение.

               ПРЕКРАТЯВА производството по т.д. № 192/2019 год. на П.ски окръжен съд и по т.д. № 193/2019 год.  на П.ски окръжен съд.

             ДОПУСКА на основание чл. 219 от ГПК привличане на Д.С.Д., с ЕГН **********, с посочен от молителя  адрес: ***, като трето лице – помагач на евентуалния ответник  *** гр. С..

             ПРИЕМА като писмени доказателства по делото документите, представени в заверени от страните преписи, приложени по опис към:  депозираните искови молби, съответно на ищеца К.Б.И., на ищците К.К.П. и А.Л.П. и на ищците К. П. А., П. П. А., П. П. А., действащ със съгласието на своя родител В.З.Б., и В.З.Б. в лично качество; депозираните писмени отговори на ответника ЗД „***“ АД и ответника ***; депозираните от всичките ищци допълнителни искови молби и депозираните от ответника ЗД „***“ АД  допълнителни отговори.

             ДА СЕ ИЗИСКА И ПРИЛОЖИ  н.о.х.д. № 308/2017 г. по описа на П.ски окръжен съд.

             ДОПУСКА до разпит  при режим на довеждане един свидетел, посочен от ищеца К.Б.И., двама свидетели, посочени от ищците К.К.П. и А.Л.П., двама свидетели, посочени от ищците К. А., П. А., В.Б. и П. А., последният със съгласието на своя родител В.Б., за установяване на претърпените от ищците неимуществени вреди.

               ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ответника ЗД „***“ АД да бъде допуснат до разпит като свидетел водачът на лек автомобил „***“ – Д.С.Д..

              ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ответника ЗД „***“ АД да бъде допуснат като свидетел при режим на призоваване К.Б.И. - ищец в производството.

               ДА СЕ ИЗДАДЕ съдебно удостоверение  на ответника *** гр. С., по силата на което да се снабди от Националното бюро на българските автомобилни застрахователи /НББАЗ/ с информация дали е изплатено на всеки един от ищците /с посочване на трите имена и ЕГН в удостоверението/  обезщетение във връзка с процесното ПТП от 25.08.2014 г., в с. ***, обл. П., между лек автомобил „***“, с английски рег.№ ***, управляван от Д.С.Д., и лек автомобил „***“ с рег.№ ***, управляван от П.А. Л., датата на която е изплатено такова обезщетение и какъв е неговият размер за всеки един от ищците.

              ДОПУСКА  комплексна съдебна автотехническа и медицинска експертиза, вещите лица по която, след като се запознаят  с всички данни  по делото,  да изготвят заключение по следните въпроси:

              I.  Какви травми и увреждания е получил ищецът К.Б.И. вследствие на процесното ПТП; какъв е бил интензитетът на болките и страданията, претърпени от него, в резултат на получените травми и за какъв период; какво лечение му е проведено и за какъв период; какъв е бил периодът на възстановяване за всяка от получените травми и каква е медицинската прогноза за пълното му възстановяване към настоящия момент; настъпили ли са усложнения в здравословното му състояние вследствие на получените увреждания; какъв е бил оздравителният период и какъв физически и битов дискомфорт е претърпял пострадалият в рамките на същия; бил ли е нетрудоспособен и за какъв период ?

               II. С оглед характера и степента на уврежданията, налице ли са данни за свободно инерционно движение в купето на автомобила на тялото на К.Б.И.; какъв е механизмът на получените от него телесни увреждания вследствие на процесното ПТП – от съприкосновение с кои части на автомобила; би ли могъл поставен обезопасителен колан да предотврати или намали настъпилите травматични увреждания; налице ли са травматични увреждания, които категорично сочат, че са били получени в резултат на употребата на обезопасителен колан; фабрично оборудван ли е процесният автомобил „***“ с предпазни колани и на кои места; на коя седалка е пътувал ищецът К.Б.И. към момента на инцидента ?

             III. Процесният автомобил „***“ с рег.№ *** идентичен ли е със застрахования по приложената полица лек автомобил „***“ с рама № ***.

              IV. Да се определи мястото на удара между двата автомобила по широчина и дължина на пътното платно и какви са наличните пътна маркировка и пътни знаци; каква е била посоката и скоростта на движение на двете превозни средства преди и при самия удар; да се опише механизма и причините за  настъпване на процесното ПТП, включително с изготвяне на графична схема; съобразил ли се е водачът на лек автомобил „***“ с установените правила за предимство за пътния участък, с видимостта, посоката и скоростта на движение на приближаващия автомобил; налице ли е спирачен  път за двата  автомобила;  каква е била възможността на всеки един от участниците да избегне настъпването на ПТП; в момента, в който лек автомобил „***“ е пресякъл изхода на паркинга, на какво отстояние от него се е намирал лекият автомобил „***“; ако лекият автомобил „***“ беше продължил да се движи в неговата пътна лента, на какво разстояние по дължината на пътното платно щеше да се размине са лекия автомобил „***“, като се изчисли в два варианта: при действителната скорост на движение на лекия автомобил „***“ и при максимално допустимата скорост на движение за конкретния пътен участък.

                  V. Какви инерционни сили са действали върху тялото на пострадалия П.А. Л. и какъв е механизмът на получените от него телесни увреждания; кои от причинените на П. Л. травматични увреждания са били смъртоносни; бил ли е пострадалият П.А. Л. с поставен обезопасителен колан; установени ли са следи и белези по тялото му, съответстващи на такива, получени вследствие на поставен обезопасителен колан; възможно ли е било поставен обезопасителен колан да предотврати настъпването на смъртоносни травматични  увреждания за П. Л.; по какъв начин употребеният от него алкохол, с оглед установената степен на алкохол в кръвта му, е повлиял върху неговите възприятия, преценки, реакции и възможността му да възприеме адекватно пътната обстановка /маркировката, вида на пътното платно, другите МПС, разстоянието до тях и тяхната скорост/, както и върху способността му да контролира превозното средство.

           НАЗНАЧАВА за вещи лица  доц.д-р П.Л. и инж. В.И. от списъка на вещите лица при П.ски окръжен съд.       

          ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключение по допуснатата  комплексна съдебна  експертиза в общ  размер на  1400 лв., или по 700 лв. за всяко  едно от вещите лица,  от които 200 лв. от  бюджета на П.ски окръжен съд  и по 600 лв., вносими от всеки от ответниците  в едноседмичен срок от получаване на съобщението.

          ПРИЕМА ЗА БЕЗСПОРНО УСТАНОВЕНО  по делото, че починалият водач на лек автомобил „***“, с рег.№ ***, към момента на настъпване на процесното ПТП е бил с концентрация на алкохол в кръвта 0.8 и в урината – 1.2 промила.

          ДА СЕ ИЗИСКА  служебно информация от Окръжна прокуратура - П. дали привлеченото трето лице–помагач на ответника *** – Д.С.Д., с      ЕГН **********,  търпи наложената му присъда  по н.о.х.д.             № 308/2017 г. по описа на П.ски окръжен съд и относно мястото на изтърпяване на присъдата, както и да бъде направена служебна  справка за постоянен и настоящ адрес на лицето.

 

                         

            СЪОБЩАВА на основание чл. 374, ал. 2, вр. с чл. 146 от ГПК ПРОЕКТА СИ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО, както следва:

 

             Обстоятелства по чл. 146, ал. 1, т. 1 от ГПК:

 

             Всичките ищци в депозираните от тях искови молби навеждат следните  фактически твърдения: На 25.08.2014 г. в с. ***, обл. П., на Т-образно кръстовище между ул. „***“ и ул.“***“ е настъпило ПТП между лек автомобил джип „***“, с английски рег. № ***, управляван от Д.С.Д. и лек автомобил „***“, с рег.№ ***, управляван от П.А. Л.. По повод на настъпилото ПТП е образувано НОХД № 308/2017 г. на П.ски окръжен съд, приключило с присъда от 07.07.2017 г., влязла в законна сила  на 23.05.2019 г.,  с която Д.С.Д. е признат за виновен в това, че на 25.08.2014 г. в с.***, обл. П., на кръстовище, образувано от ул.“***“ и ул. „***“ при управление на МПС – лек автомобил  джип „***“ с английски рег. № ***, нарушил правилата за движение по пътищата – чл.21,ал.1 от ЗДвП, като се движил в населено място със скорост от 83,55 км/ч, при разрешена скорост от 50 км/ч, и по непредпазливост причинил смъртта на П.А. Л. и комбинирана средна телесна повреда на К.Б.И., като след извършване на деянието е избягал от местопроизшествието – престъпление по чл. 343, ал. 4, във вр. с ал.3, пр.6 и 7, б.“б“ пр.1, във вр.с ал.1, б.“в“, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК. Към момента на възникване на процесното ПТП деликтната отговорност на водача на лек автомобил „***“ е била обезпечена от ответника съгласно застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, обективирана в полица № *** от 18.06.2014 г. по описа на ЗД „***“ АД. Ищците са сезирали застрахователното дружество с молби за репариране на претърпените от тях неимуществени вреди, но този ответник не е определил и изплатил в тяхна полза застрахователни обезщетения. Възможно е обаче да се окаже, че към момента на възникване на процесното ПТП по отношение на лек автомобил „***“ с рама № *** не е имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, като в този случай евентуалният ответник *** следва да обезщети ищците.

        Ищецът К.Б.И. твърди в исковата си молба, че в резултат на възникналото ПТП е получил следните увреди: травматична политравма със счупване на 3-то, 4-то, 5-то и 6-то ребра вляво, контузия на белите дробове с излив на кръв и въздух, травматично разкъсване на диафрагмата вляво, разкъсвания на черния дроб и охлузвания на тънките черва, както и повърхностни мекотъканни наранявания по тялото /охлузвания, кръвонасядания и отоци/. След инцидента е бил хоспитализиран в УМБАЛ „***“ АД гр. П., където му е приложено медикаментозно лечение на постелен режим и са му били извършени поредица от манипулации и оперативни намеси за овладяване на възникналата опасност за живота му и подобряване на влошеното му общо състояние, съответно: на 25.08.2014 г. – двустранна торакоцинтеза, почистване на плеврите и пластика на диафрагмата, лапаротомия, обшиване на пробива на тънкото черво и фиксиране на счупените фрагменти на лява синходроза; на 28.08.2014 г. – средна и долна лапаротимия, дебарасаж и поставяне на вентрофил; на 31.08.2014 г. – флексибилна бронхоскопия през трахеостомна канюла; на 29.08.2014 г. – флексибилна бронхоскопия през трахеостомна канюла с бронхоаспирация и БАЛ вдясно, като такава оперативна интервенция е извършена и на 03.09.2014 г.  След проведено болнично лечение, на 25.09.2014 г. ищецът е изписан от отделението по „Гръдна хирургия“, но на 29.09.2014 г. отново постъпва в същото отделение, като е констатирана трайна трахеална фистула, възникнала вследствие продължителната изкуствена белодробна вентилация, и отново е приложено оперативно лечение. Въпреки същото, поради липсата на значително подобрение и наличието на оплаквания от задух, болки и бодежи в гърдите и кашлица, понякога придружена с кръвенисти нишки и храчки, на 17.11.2014 г. ищецът И. отново е хоспитализиран и подложен на поредната оперативна интервенция, при която фистулата е почистена и затворена пластично с ламбо, като е установено и настъпило усложнение – паралитичен илеус. След проведеното болнично лечение, продължило общо 35 дни, и претърпени седем оперативни намеси, възстановяване на ищеца е продължило в домашни условия при спазване на щадящ двигателен и хранителен режим, ограничени възможности за самостоятелно обслужване на елементарни жизнени потребности и необходимост от чужда помощ и подкрепа в ежедневието. Освен физическите болки и страдания, които ищецът К. И. е претърпял вследствие на получените травматични увреждания и възникналите усложнения, настъпилото ПТП е довело и до промяна на жизнения, социалния и трудовия му статус. По време на своето възстановяване той е изпитвал значителен битов дискомфорт, защото не е бил в състояние да се обслужва самостоятелно, жизненият му стандарт значително се е занижил, поради ежемесечните разходи за лекарства и медицински консумативи и настъпилата нетрудоспособност, социалните му контакти са били силно ограничени. Продължителността на възстановителния процес и невъзможността да възстанови физическата си сила и издръжливост до състоянието преди настъпването на ПТП са довели до редица отрицателни емоционални преживявания за ищеца – отчаяние, тревога, чувство за непълноценност и т.н., които той продължава да изпитва и до настоящия момент.

            От своя страна ищците К.П. и А.П. твърдят, че в резултат на процесното ПТП за тях са настъпили непоправими неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от вредоносния резултат -  смъртта на техния син  П.А. Л.. Вредите се изразяват в морални болки и страдания, които ищците са претърпели и търпят от загубата на своя син. Преди нелепият инцидент да отнеме живота на сина им, той е поддържал топли и хармонични отношения със своите родители. След произшествието ищците са останали завинаги лишени от обичта, уважението, вниманието и грижата на сина си. Без неговото присъствие в живота им, без материалната и духовна подкрепа, която им е все по-необходима на старини, те са психически съкрушени. Считат, че няма нищо по-мъчително за един родител от това да загуби детето си преди неговия жизнен път да е изтекъл. Считат също така,  че изградените в годините отношения не житейска и семейна близост между тях и техния син са безвъзвратно и необратимо прекъснати вследствие настъпилото произшествие.

         Ищците К. П. А., П. П. А. и П. П. А., в качеството си на низходящи – деца на починалия при процесното ПТП П.А. Л., и В.З.Б., в лично качество, като съжител на починалия П. Л., и в качеството си на даващ съгласие родител за процесуалните действия на непълнолетния ищец П. А., са навели твърдения, че в резултат на настъпилото ПТП и вредоносния резултат от него за тях са настъпили непоправими неимуществени вреди. Вредите се изразяват в морални болки и страдания, които тези ищци са претърпели и търпят поради загубата на своя близък. Преди нелепия инцидент да отнеме живота на П. Л., той е имал едно прекрасно семейство и дом с В.Б.. Заедно са отглеждали и възпитавали техните три деца, които след произшествието остават завинаги лишени от обичта и вниманието на своя баща, от неговите безценни съвети и напътствие. Ищцата В.Б. е загубила не само своя спътник в живота, но и бащата на своите деца, като за в бъдеще ще трябва сама да задоволява техните нужди и потребности, както от материална гледна точка, така и от морална и психологическа. В резултат на настъпилото произшествие изградените в годините отношения на житейска и семейна близост между ищците и техния загинал родственик са безвъзвратно и необратимо прекъснати.

         Ищецът К.Б.И. оценява претърпените от него неимуществени вреди от процесното ПТП, които да бъдат репарирани от предпочитания или евентуалния ответник,   на сумата от 50 000 лв., ведно със законната лихва от датата на деликта, за претендираната от ответника ЗД „***“ АД законна лихва, или ведно със законната лихва от 13.02.2016 г., за претендираната от ответника *** законна лихва.

           Останалите ищци оценяват претърпените от тях неимуществени вреди, които претендират да бъдат репарирани от предпочитания ответник ЗД „***“ АД или от евентуалния ответник ***, на сума от по 80 000 лв. за всеки един от тях, ведно със законната лихва от датата на деликта, за  претендираната  от предпочитания ответник законна лихва, или ведно със законната лихва от 13.02.2016 г., за претендираната от евентуалния ответник такава.

          Ответникът ЗД „***“ АД гр. С. оспорва основателността на всичките искови претенции – главни и акцесорни. Оспорва наличието на идентичност между лек автомобил „***“ с рама ***, по отношение на който автомобил твърди, че представената по делото застрахователна полица валидира застрахователно покритие, и лекия автомобил „***“ с рег.№ ***, който е участвал в пътния инцидент. Оспорва  наличието на валидно застрахователно правоотношение със ЗД „***“ АД, въз основа на което да бъде ангажирана отговорността на дружеството. При условията на евентуалност, ако по делото се установи идентичност между лек автомобил „***“ с рама ***, посочен в полицата, и лек автомобил „***“ с рег.№ ***,  който е участник в процесното ПТП, се позовава на нищожност на  полицата поради липсата на съгласие на една от страните, като навежда твърдения, че  полицата  не е  подписана от застрахования, следователно  не е налице съгласие на застрахования относно сключването, съдържанието и изпълнението на застрахователния договор. Оспорва твърденията на ищците за причинен деликт от водача Д.С.Д., за механизма на настъпилото ПТП и твърдяната причинно-следствена връзка между пътния инцидент и претендираните от ищците неимуществени вреди. Счита, че настъпилите вреди от процесното ПТП не са в резултат на деликт по смисъла на чл. 45 от ЗЗД, а в резултат на случайно деяние съобразно нормата на чл. 15 от НК. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, който за ищеца К.Б.И. твърди, че се изразява в непоставянето на обезопасителен колан, както и в присъствието му като пътник в лек автомобил, знаейки, че водачът на лекия автомобил  е употребил  алкохол, а за починалия водач на лек автомобил „***“ -  П.А. Л. твърди, че се изразява в непоставянето на обезопасителен колан, управление на МПС след употреба на алкохол и след отнето свидетелство за управление на МПС, както и в предприета маневра, с която е нарушил правилата за движение, като не е пропуснал движещия се по пътя с предимство автомобил „***“. Оспорва размерите на претендираните от ищците обезщетения за неимуществени вреди, като счита същите за прекомерни.

         Ответникът *** гр. С. оспорва всички искови претенции по основание и по размер. Счита, че спрямо ищците не е налице основанието на чл. 288, ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ /отм./, сега чл. 557, ал. 1, т. 2, б.“а“ от Кодекса за застраховането – липса на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за увреждащото МПС към датата на ПТП. Прави възражение за съпричянаване на вредоносния резултат от страна пострадалия К. Б. и от страна на починалия водач на лекия автомобил „***“ – П. Л. по съображения, идентични с изложените от ответника ЗД „***“ АД  съображения в тази връзка. Счита размерите на предявените искови претенции за прекомерно завишени с оглед принципа  на справедливост и съществуващите към момента в страната икономически условия и стандарт на живот, както и с оглед трайната съдебна практика.

             

   

           Правна квалификация на правата и възраженията   чл. 146, ал. 1, т. 2 от ГПК:

 

              Според изложените в исковите молби фактически твърдения и заявените претенции, съдът намира, че е сезиран със субективно съединени  осъдителни искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, вр. с § 22 от ПЗР на КЗ.

              От своя страна предпочитаният ответник ЗД „***“ Ад и евентуалният ответник ***  оспорват исковете по основание и размер и считат, че обезщетенията следва да бъдат определени в хипотеза на съпричиняване, т.е. да бъдат редуцирани.

       

           Кои права и кои обстоятелства се признават – чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК:

 

            Ищците признават, че починалият водач на лек автомобил „***“, с рег.№ ***, към момента на настъпване на процесното ПТП е бил с концентрация на алкохол в кръвта 0.8 и в урината – 1.2 промила.

             

           Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване – чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК:

 

          Съгласно разпоредбата на чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд по н.о.х.д. № 308/2017 г. по описа на П.ски окръжен съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

       

          Как се разпределя доказателствената тежест – чл. 146, ал. 1 т. 5 от ГПК:

 

           Ищците  следва да докажат,  че  са  от кръга лица, имащи право на обезщетение по този ред; че към 25.08.2014 г. е било налице валидно застрахователно правоотношение със ЗД „***“ АД по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите относно лек автомобил джип „***“  с  английски  рег.№ *** , както и че са претърпели процесните неимуществени вреди, за които претендират обезщетение.

            Ответниците следва да докажат възраженията си за съпричиняване на вредоносните резултати.

 

           ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните в първото заседание по делото да изложат  становищата си по проекта за доклад.

 

           ДА СЕ ВРЪЧАТ на ищците преписи от допълнителнителните отговори, депозирани съответно от предпочитания ответник и от евентуалния ответник.

 

          НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на   11 март 2020 г. от 14.00 ч., за когато да се призоват страните, вещите лица,  след внасяне на определения депозит, и третото лице – помагач, след извършване на указаните служебни справки и установяване мястото на изтърпяване на наложеното му наказание, както и регистрираните постоянен и настоящ адрес на лицето.

 

          Определението е окончателно.

 

           Преписи от настоящото определение да се връчат на страните и на третото лице – помагач на евентуалния ответник.

 

 

                                                   СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: