РЕШЕНИЕ
№ 257
гр. Перник, 13.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
при участието на секретаря КАТЯ ХР. СТАНОЕВА
като разгледа докладваното от АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА
Въззивно гражданско дело № 20221700500013 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава двадесета „ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ”, чл.
258 и сл. от ГПК и е образувано е по въззивна жалба подадена
ОТ: М. К. Д., с ЕГН **********
адрес: ***
ПРОТИВ: РЕШЕНИЕ № 35 от 03.11.2021 г., постановено по гр.дело № 564 / 2021 г.
по описа на Районен съд - Радомир, с което съдът е признал за установено по предявените от
„Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Рачо Петков Казанджията“ №4, вх. А, ет.6, обективно
съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 143, чл. 79,
ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че М. К. Д. дължи на „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД сумата в
размер на 103.50 лева, представляваща незаплатена от ответницата сума по договор за
продажба на изплащане № ***, ведно със законната лихва, считано от деня на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 31.03.2021 г. до окончателното й
изплащане, както и мораторна лихва в размер на 11,47 лева за периода от 21.02.2020г. до
30.03.2021г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
ч.гр.д. № 1565/2021 г. по описа на Районен съд Перник, както и е осъдена ответницата да
заплати разноските в производството.
С жалбата първоинстанционното решение се оспорва изцяло като неправилно,
необосновано, незаконосъобразно и постановено при съществено нарушение на
съдопроизводствените правила. Излагат се доводи, че по делото не са събрани достатъчно
доказателства, обосноваващи извода на първоинстанционния съд, че ищцовото дружество е
1
платило на „А1 България“ ЕАД вместо жалбоподателката, като също така ищецът не бил
доказал съществуването на валидни облигационни отношения между него и „А1 България“
ЕАД по представения договор за поръчителство и анекси към него, тъй като същите били
нищожни поради липса на съгласие за сключването им. Твърди се и че анексите към
договора за поръчителство са сключвани след изтичане на срока му на действие. Моли се да
бъде отменено обжалваното решение и да бъде постановено друго, с което да бъдат
отхвърлени предявените искове.
Въззиваемата страна е депозирала отговор, с който, по подробно изложени
съображения, моли жалбата да бъде оставена без уважение, а решението на
първоинстанционния съд да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Моли за
присъждане направените разноски, посочени в представения списък на разноските по чл. 80
ГПК.
Пернишкият окръжен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по
делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено
от фактическа страна следното:
За да постанови решението си, районният съд е приел, че искът е допустим, тъй
като за процесните суми е водено заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК по ч.
гр. д. № 1565/2021г. по описа на Пернишкия районен съд, относно вземането, предмет на
исковото производство. Заповедта за изпълнение е връчена лично на длъжника, който в срок
е подал възражение по чл. 414 ГПК, като искът е предявен в преклузивния срок по чл. 415,
ал. 4 от ГПК.
Приел е, че „Мобилтел“ ЕАД и ответницата са обвързани от валидно сключен
между тях договор за продажба на изплащане № ***, по силата на който продавачът
„Мобилтел“ ЕАД прехвърлил на ответницата правото на собственост върху мобилно
устройство “Huawei Е5573CS-322 LTE Hotspot“ за обща сума от 108 лева със срок на
договора 23 месеца, считано от датата на подписването му, като купувачът следвало да
заплати първоначална вноска от 4.50лева при сключването му и още 23 равни месечни
вноски общо от 103.50 лева. Според посоченото в решението, от представения по делото
приемо – предавателен протокол се установявало, че продавачът е предал на ответницата
движимата вещ, предмет на сключения договор, а съгласно клаузите на същия, продавачът
имал право да обезпечи вземанията си с поръчителство от трета страна.
Според първоинстанционния съд, от представения като доказателство договор от
***, сключен между ищеца „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД и „Мобилтел“ ЕАД и
анексите към него, ищцовото дружество доказало качеството си на поръчител на
ответницата, а от отразените данни в представените приемо – предавателен протокол от
16.09.2019г. и платежно нареждане от 21.02.2020г. се установявало заплащането от
поръчителя на сумата по задължението на ответницата към „Мобилтел“ ЕАД.
При определяне размера на процесното вземане, съдът съобразил заключението на
вещото лице по допуснатата съдебно - икономическа експертиза и приел, че няма
извършени плащания от страна на ответницата.
След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл. 269 от
ГПК, Пернишкият окръжен съд, за да се произнесе взе предвид следното :
Въззивната жалба се явява редовна и процесуално допустима - подадена е от
активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния
срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по
реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното решение се явява
валидно. Същото е постановено от съдия при Районен съд Перник, в рамките на неговата
компетентност и в предвидената от закона форма.
За процесните суми е водено заповедно производство по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д.
№ 1565 / 2021г. по описа на Пернишкия районен съд. Заповедта за изпълнение била връчена
лично на длъжника, който в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК подал възражение срещу нея, поради
2
което на осн. чл. 415, ал.1, т.1 от ГПК съдът дал указания до кредитора да предяви иск за
вземането си. В срока по чл. 415, ал.4 от ГПК е подадена исковата молба. Следователно
налице са били положителните процесуални предпоставки за упражняване правото на иск и
не са били налице отрицателните процесуални предпоставки, водещи до неговото
погасяване. Пернишкият районен съд се е произнесъл именно по предявените искове.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност
на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.
Преценявайки изложените доводи, становището на насрещната страна, както и
събраните по делото доказателства Пернишкият окръжен съд намира от фактическа
страна следното :
От представения с исковата молба Договор за продажба на изплащане № ***,
сключен между "А1 БЪЛГАРИЯ" ЕАД и М. К. Д., се установява, че мобилният оператор е
прехвърлил на ответницата собствеността върху мобилно устройство “Huawei Е5573CS-322
LTE Hotspot“ срещу насрещното задължение на купувача да заплати същия при условията
на разсрочено плащане на първоначална вноска от 4.50 лева при предаването на вещта и 23
месечни вноски, всяка от които в размер на 4.50 лева, възлизащи в общ размер на 103.50
лева. В договора е инкорпориран погасителен план, както и е представена фактура № *** от
*** за извършената продажба, отразяваща пълната стойност на устройството, а именно 108
лв. с ДДС, в изпълнение на клаузата на т.6.1 от договора.
Съгласно сключения договор, продавачът има правото да обезпечи вземанията си
към купувача, когато купувачът е физическо лице, с поръчителство от трета страна - т. 9.1.2
от договора. Същевременно клаузата на т. 12.3. от договора предвижда, че при неплащане на
две последователни месечни вноски от купувача, всички вноски до пълната стойност на
апарата стават изискуеми, като изискуемостта настъпва след издаване на фактура, която от
своя страна се издава след изтичане на 125 дни от спиране на достъпа на купувача до
мобилните услуги, предоставени от оператора, във връзка с който договор е възникнало и
продажбеното правоотношение. Указано е в т.15 от договора, че в случай на плащане на
просрочените задължения от поръчител, то последният има право да иска от купувача
всичко, което е платил вместо него, заедно с лихвите и разноските, които е направил, след
като го е уведомил за предявения срещу него иск, като той има право и на законни лихви
върху заплатените суми от деня на плащането.
Видно от представения по делото Приемо-предавателен протокол, вещта, предмет
на договора за продажба на изплащане, била предадена от "А1 БЪЛГАРИЯ" ЕАД на
ответницата на ***, с подписването на който протокол същата е приела вещта без забележки
от служител на продавача.
Установява се от приложения към исковата молба Договор от 07.11.2014 г.,
сключен между "Мобилтел" ЕАД и "Състейнъбъл бизнес солюшънс" АД, че ищецът е поел
задължение да обезпечи като поръчител задълженията на абонати на мобилния оператор –
физически лица, по подписани договори за продажба на изплащане (т.1 от договора). В т.3 и
т.4 от договора е посочено за какви задължения ще поръчителства "Състейнъбъл бизнес
солюшънс" АД и до какъв размер, а именно – с договора се обезпечават задълженията на
абонати, сключили договори за продажба на изплащане с оператора в резултат на получено
одобрение от поръчителя и въз основа на извършена от него кредитна оценка, а
максималната отговорност на поръчителя е ограничена до размера на дължимата цена по
съответния договор за продажба на изплащане, намалена с първоначалната вноска. В
договора за поръчителство е разписана и процедурата, изпълнението на която гарантира, че
поръчителят действително е поел ангажимент да обезпечи конкретно вземане – изготвяне на
кредитна оценка на потребителя от дружеството поръчител, одобряване на клиента за
сключване на договор за продажба на изплащане, подадено уведомление от оператора до
поръчителя за просрочени задължения на потребителя, представляващо същевременно и
покана за плащане в качеството му на поръчител, след получаването на която покана,
поръчителят следва да уведоми писмено абоната, че ще изпълни вместо него задължението
му към оператора. Съгласно този договор за поръчителство, след изплащане на
3
задължението, "Състейнъбъл бизнес солюшънс" АД като поръчител разполага с регресен
иск срещу абоната за платената вместо него сума и законна лихва върху нея, считано от
датата на плащането. Срокът на действие на договора за поръчителство е определен на една
година, считано от датата на подписването му, като със сключвани между страните анекси,
представени по делото, същият е продължаван периодично с допълнителни срокове и е
действал без прекъсване, считано до 08.08.2020г.
В представения пред първата инстанция приемо-предавателен протокол № 243 от
16.09.2019 г., подписан от страните по договора за поръчителство, за предаване на справка,
съдържаща списък с абонатите и размера на просрочените им задължения към мобилния
оператор, съгласно договора за поръчителство, фигурира името на ответницата като
задължено лице по сключения с мобилния оператор договор за продажба на изплащане на
описания мобилен апарат за сумата от 103.50 лева (страница № 2, ред тринадесети от
справката), а крайният срок за заплащане на фактурата, с която цялата сума станала
предсрочно изискуема бил 27.08.2019 г.
По делото е представено уведомление от ищцовото дружество до ответницата по
реда на чл. 143 ЗЗД, с което същата се уведомява, че по сключения с „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД
договор за продажба на изплащане били налице просрочени плащания най-малко на две
последователни месечни вноски, поради което всички дължими суми до края на срока на
договора ставали изискуеми от датата на издаване на фактурата за тях и възлизали общо на
103. 50 лв. Ответницата била поканена да заплати доброволно задължението си в срок до
13.11.2019 г., като в поканата се съдържало уведомление, че в противен случай на основание
сключения между дружеството продавач и дружеството поръчител договор, "Състейнъбъл
бизнес солюшънс" АД щяло да изплати задължението към мобилния оператор и да встъпи в
правата на кредитора до размера на платената сума. Уведомлението било получено лично от
ответницата на 15.10.2019г.
С платежно нареждане № 2727792/21.02.2020г. "Състейнъбъл бизнес солюшънс"
АД изплатило на „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД сумата от 56 814.16 лева, с основание за плащането
приемо-предавателен протокол № 243 от 16.09.2019 г., съдържащ справка с всички
просрочени задължения на абонати към мобилния оператор, в това число и сумата от 103.50
лева, дължима от ответницата.
По делото е прието заключение на допусната съдебно-икономическа експертиза,
което не е оспорено от страните. От него се установява, че по процесния договор за
продажба на изплащане от 10.01.2019г. била издадена фактура № ********* от 2019 г. на
стойност 103.50 лв. с ДДС, като ответницата не е извършила плащания на 23 месечни
вноски по 4.50 лева или общо 103.50 лева съобразно погасителния план по договора.
Договорът за продажба на изплащане бил прекратен на 11.07.2019г. и на 12.08.2019г.
настъпила предсрочна изискуемост за неизплатената сума по него. От посоченото от вещото
лице се прави извода, че с общо платежно нареждане от 21.02.2020г. поръчителят
"Състейнъбъл бизнес солюшънс" АД е изплатил на „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД сумата в размер
на 103.50 лв. по договора за продажба на изплащане № *** Експертът е изчислил, че
лихвата за забава върху сумата от 103.50 лв. за периода от 21.02.2020г. до 30.03.2021г. е в
размер на 11.47 лева.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Предявеният иск е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК и е с правно основание чл. 79, ал.
1, изр. 1, вр. с чл. 200, ал. 1, вр. с чл. 146, ал. 1 от ЗЗД. Доколкото искът се основава на
регресни права срещу ответницата, за основателността му е необходимо установяване
наличието на следните кумулативни предпоставки: валиден договор, сключен между
мобилния оператор и ответницата, за последиците от неизпълнението на който отговаря
поръчителят; валиден договор за поръчителство, сключен между ищеца и кредитора, по
силата на който поръчителят се е задължил да обезпечи кредитора, като изпълни вместо
длъжника; настъпване на предвидените в договора за поръчителство предпоставки за
4
ангажиране на отговорността на поръчителя; изпълнение от страна на поръчителя от името
на длъжника.
Съдът намира за установено обстоятелството, че между "А1 България" ЕАД (с
предходно наименование "Мобилтел" ЕАД) и ответницата М. К. Д. е бил сключен договор
за продажба на изплащане № ***, по силата на който мобилният оператор е прехвърлил
собствеността върху мобилно устройство “Huawei Е5573CS-322 LTE Hotspot“ срещу
задължението на ответницата да заплати цената разсрочено на 23 броя равни месечни
вноски от по 4.50 лв. По силата на посочения договор продавачът има правото да обезпечи
вземанията си към купувача, когато купувачът е физическо лице, с поръчителство от трета
страна.
От представения договор от 07.11.2014 г., сключен между "Мобилтел" ЕАД и
"Състейнъбъл бизнес солюшънс" АД, се установява и обстоятелството, че ищцовото
дружество е поело задължение като поръчител спрямо мобилния оператор за гарантиране
вземанията на мобилния оператор от абонати по договори за продажба на изплащане. В тази
връзка съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателката, че не са налице
валидни облигационни отношения между ищцовото дружество и „А1 България“ ЕАД по
представения договор за поръчителство и анекси към него. Съгласно т. 21 от договора за
поръчителство срокът му на действие е определен на една година, считано от датата на
подписването му. Със сключвани между страните на 15.03.2015г., 12.12.2016г., 30.11.2017г.,
05.06.2018г., 01.10.2018г. и 08.08.2019г. анекси към договора, всичките представени като
доказателства по делото, срокът на договора е продължаван периодично с допълнителни
срокове, като същият е действал без прекъсване до 08.08.2020г. Следва да се отбележи, че
макар и голяма част от анексите към договора за поръчителство да са сключвани след
изтичане на договорения срок за продължаване действието на договора, в същите е
предвидено обратното им действие, считано от последния ден на предходно договорения
срок, а и доколкото страните са се намирали в трайни търговски отношения, то съдът
намира, че не е налице твърдяното от жалбоподателката прекратяване действието на
договора поради изтичане на срока му.
Договорът за поръчителство, следователно, е действал и към момента на
сключване на договора за продажба на изплащане № ***, като независимо, че е бил сключен
преди него, то въз основа на разпоредбата на чл. 138, изр. последно от ЗЗД, се налага
изводът, че същият обезпечава бъдещото задължение по процесния договор за продажба на
изплащане между ответницата и мобилния оператор. Съгласно трайно установената съдебна
практика, фактът, че договорът за поръчителство е подписан преди договора, изпълнението
на задълженията по който се обезпечават, не влияе върху действителността на първия, с
оглед разпоредбата на чл. 138, ал. 2 изр. 2 ЗЗД, позволяваща обезпечаването на бъдещо
задължение. При отсъствие на въведено от законодателя ограничение върху задълженията,
подлежащи на обезпечаване с поръчителство, договорът за поръчителство може да
предхожда по време сключването на главната сделка. Затова договорът за поръчителство е
валиден и тогава, когато с него поръчителят се съгласява да отговаря за изпълнението на
задължения на длъжника, които към момента на поръчителството все още не са възникнали.
В този случай основните параметри, индивидуализиращи главния дълг, който поръчителите
обезпечават, следва да са изрично посочени в сключената между последните и кредитора
сделка, които при паричен дълг са неговият размер. (В посочения смисъл са Решение № 52
от 10.09.2010 г. на ВКС по т. д. № 63/2009 г., II т. о., ТК и Определение № 456 от
22.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1009/2019 г., IV г. о., ГК).
В настоящия случай първоинстанционният съд правилно е приел, че основните
параметри на дълга по договора за продажба на изплащане от 10.01.2019г., са в достатъчна
степен индивидуализирани в т.3 и т.4 от договора за поръчителство, с посочването на
задълженията, които ще се обезпечават чрез поръчителство от "Състейнъбъл бизнес
солюшънс" АД и размерът, до който ще отговаря поръчителят. Това са именно
задълженията на абонати, сключили договори за продажба на изплащане с оператора в
резултат на получено одобрение от поръчителя и въз основа на извършена от него кредитна
5
оценка, като максималната отговорност на поръчителя е ограничена до размера на
дължимата цена по съответния договор за продажба на изплащане, намалена с
първоначалната вноска. В представения по делото приемо-предавателен протокол № 243 от
16.09.2019 г., подписан от представители на мобилния оператор и поръчителя, съдържащ
списък с абонатите и размера на просрочените им задължения към мобилния оператор и
съставен в изпълнение на договора за поръчителство, вече е посочено конкретното
задължение на ответницата по договора за продажба на изплащане, с напълно
индивидуализираните параметри на обезпечения дълг. Поради което и настоящият състав
приема, че представеният договор за поръчителство от 07.11.2014 г. обезпечава
изпълнението на задълженията по впоследствие сключения договор за продажба на
изплащане № ***
От представения приемо-предавателен протокол № 243 от 16.09.2019 г., подписан
от страните по договора за поръчителство, за предаване на справка, съдържаща списък с
абонатите и размера на просрочените им задължения към мобилния оператор, съгласно
договора за поръчителство, в който списък, на страница № 2, ред тринадесети, фигурира и
името на ответницата като задължено лице по сключения с мобилния оператор договор за
продажба на изплащане, съдът намира за установено по делото, че са настъпили и
предпоставките за ангажиране на отговорността на поръчителя, съгласно договореното
между него и кредитора в договора за поръчителство, а именно - подадено уведомление от
оператора до поръчителя за просрочени задължения на потребителя, представляващо
същевременно и покана за плащане в качеството му на поръчител.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователно поддържаното в жалбата
оплакване, че ищецът не е установил заплащането към "А1 България" ЕАД на непогасени по
договора за продажба на изплащане вноски в общ размер на 103. 50 лева. От представеното
по делото платежно нареждане № 2727792/21.02.2020г. се установява, че "Състейнъбъл
бизнес солюшънс" АД е изплатило на „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД сумата от 56 814.16 лева, с
основание за плащането приемо-предавателен протокол № 243 от 16.09.2019 г., съдържащ
справка с всички просрочени задължения на абонати към мобилния оператор, в това число и
сумата от 103.50 лева, дължима от ответницата. Посоченото се потвърждава и от приетото
по делото заключение на допуснатата съдебно-икономическа експертиза, от което съдът
приема, че договорът за продажба на изплащане № *** е прекратен на 11.07.2019г., а
неизплатената по него сума от купувача, равняваща се на 103.50 лева, е изплатена от
поръчителя "Състейнъбъл бизнес солюшънс" АД на „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с общо платежно
нареждане от 21.02.2020г.
Възражението на жалбоподателката, релевирано пред първоинстанционния съд, че
не са налице предвидените в договора за продажба на изплащане предпоставки за
настъпване предсрочната изискуемост на вземането за продажната цена, е поначало
основателно, доколкото в първоинстанционното производство не са представени
доказателства установяващи изпълнението на т. 12.3. от договора, а именно – фактура,
издадена от оператора, след изтичане на 125 дни от спиране на достъпа на купувача до
мобилните услуги, предоставени от оператора, във връзка с който договор е възникнало и
продажбеното правоотношение. По делото е била представена единствено фактура № ***,
издадена в деня на сключване на договора - ***, отразяваща извършената продажба и
пълната стойност на устройството, а именно 108 лв. с ДДС, в изпълнение на клаузата на
т.6.1 от договора.
Независимо от това, обаче, падежът на последната дължима вноска е настъпил
преди датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК от страна на изпълнилия
задължението поръчител, както и преди провеждане на производството по чл. 422 ГПК,
поради което настъпилата изискуемост на вземанията за неплатените вноски по процесния
договор законосъобразно е зачетено като факт с правно значение в заповедното и в исковото
производство. Ето защо, в настоящия случай е ирелевантно за дължимостта на
претендираните от ищеца вземания дали ответницата е уведомена за настъпилата
предсрочна изискуемост, тъй като съгласно посоченото в заключението на съдебно –
6
икономическата експертиза, към момента на извършеното от поръчителя плащане на
21.02.2020г., ответницата не е била изплатила повече от половината дължими месечни
погасителни вноски, а към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение падежът на всички вноски е настъпил и те са били изискуеми, респективно
платеното от поръчителя поначало следва да му бъде възстановено от главния длъжник -
ответник.
Според нормата на чл. 146, ал. 1 ЗЗД поръчителят, който е изпълнил задължението,
встъпва в правата, които кредиторът има срещу длъжника, макар и длъжникът да не е знаел
за даденото поръчителство. По аргумент от чл. 143, ал. 2 ЗЗД длъжникът не отговаря към
поръчителя, ако е изпълнил задължението, преди да е бил уведомен за направеното от
поръчителя плащане, а ако поръчителят е изпълнил задължението, без да уведоми за това
длъжника, последният може да му противопостави възраженията, които е могъл да направи
на кредитора при изпълнението, като и в двата случая поръчителят може да иска връщането
на онова, което кредиторът недължимо е получил.
Съдържанието на двете разпоредби сочи, че встъпването на поръчителя в правата
на кредитора е обусловено единствено от плащането на дълга на главния длъжник, освен
ако последният не е погасил дълга преди да бъде уведомен, че поръчителят е изпълнил. В
този смисъл уведомяването на длъжника от поръчителя, че ще плати или вече е платил, цели
да охрани интересите на самия поръчител, ако междувременно длъжникът също е изпълнил.
Извън тази хипотеза възникването на задължението на ответницата да възстанови на
настоящия въззиваем заплатените вноски по договора в общ размер на 103. 50 лв., не е
обусловено от уведомяването й, че поръчителят ще плати, нито от покана за плащане
преди/след извършеното изпълнение. Следователно уведомлението от поръчителя, получено
от ответницата на 15.10.2019г., е единствено в изпълнение на задължението му за
предварително уведомяване по силата на т. 2.2.4. от договора за поръчителство, като тази
уговорка има значение в отношенията му с мобилния оператор, а в отношенията с абоната –
ответник, само ако последният е изпълнил дълга преди да му е съобщено от поръчителя, че е
погасил задължението. Дори и да не бе изпълнил това свое договорно задължение,
поръчителят не би бил лишен от правата, които му гарантира разпоредбата на чл. 143 ЗЗД, а
именно – правото при изпълнение на задължението да иска от длъжника главницата,
лихвите и разноските, които е направил, след като го е уведомил за предявения срещу него
иск. В случая претенцията на поръчителя се отнася за заплатено главно вземане в размер на
103. 50 лв., което се установи в производството, поради което исковата претенция се явява
основателна до предявения размер.
Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 1, изр. второ ЗЗД изпълнилият главния дълг
поръчител има право и на законни лихви върху заплатените суми от деня на плащането.
Съобразявайки посоченото от вещото лице по приетата съдебно – икономическа експертиза,
лихвата за забава върху сумата от 103.50 лв. за периода от датата на плащането - 21.02.2020г.
до датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение - 30.03.2021г.,
е в размер на 11.47 лева, както правилно е приел и първоинстанционният съд.
Поради съвпадение на мотивите на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд,
въззивната жалба се явява неоснователна, поради което обжалваното решение, следва да
бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
По исканията за присъждане на разноски, сторени в настоящото
производството, съдът за да се произнесе взе предвид следното:
С оглед резултата от обжалването и оставянето без уважение на въззивната жалба на
основание чл. 273 във вр. с чл.78, ал.3 от ГПК на въззиваемата страна се дължат направените
в хода на въззивното производство разноски. Съгласно представения списък по чл. 80 от
ГПК, в тежест на жалбоподателката следва да бъдат възложени сторените от въззиваемото
дружество в производството пред въззивната инстанция разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 300.00 лв.
По аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1, вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК, въззивното решение не
7
подлежи на касационно обжалване.
Водим от изложеното и в същия смисъл, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № 35 от 03.11.2021 г., постановено по гр.дело № 564
/ 2021 г. по описа на Районен съд - Радомир.
ОСЪЖДА М. К. Д., с ЕГН ********** и адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на
„Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Рачо Петков Казанджията“ №4, вх. А, ет. 6, сумата от 300.00 лв. / триста
лева / представляваща сторени разноски във въззивното производство за адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.280, ал.3, т.1 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8