Решение по дело №293/2023 на Административен съд - Монтана

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 2 май 2023 г. (в сила от 2 май 2023 г.)
Съдия: Мария Николаевна Ницова
Дело: 20237140700293
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 6 април 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

300/02.05.2023 г., гр.Монтана

В името на народа

            Административен съд - Монтана, в открито съдебно заседание на двадесет и осми април две хиляди  двадесет и трета година, в състав:

 

                                                                            Председател: Соня Камарашка

                                                                                   Членове:  Бисерка Бойчева

Мария Ницова

 

 

при секретар Видова и с участието на прокурора А.

разгледа докладваното от съдия Ницова КАНД № 293/2023 г. по описа на Административен съд Монтана

 

            Производството е по реда на чл.208 АПК във връзка с чл.63в ЗАНН.

            С решение № 260017/28.12.2022 г., постановено по НАХД № 230/2020 г. по описа на РС Враца, е потвърденонаказателно постановление /НП/ № Вр - ДНСК-7/04.02.2020 г., издадено от зам.началника на ДНСК София, с което на „К*** -1“ ЕООД, ЕИК * , със седалище и адрес на управление ***,  представлявано от З.Б.К., е наложено административно наказание-имуществена санкция в размер на 10 000 лв. на основание  чл.237, ал.1, т.15 от ЗУТ във вр. с чл.239, ал.1, т.2 и чл.222, ал.1, т.15 от ЗУТ.

Решението, е обжалвано от дружеството, с искане да бъде отменено, заедно с потвърденото с него НП. Жалбата е аргументирана с подробни доводи за  неправилност, незаконосъобразност и необоснованост, постановено при допуснати нарушения на закона и  съществени нарушения на съдопроизводствените правила, касационни основания по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК. В писмена молба от пълномощника адв.В. А. отново прави искане за назначаване на съдебно- техническа експертиза, която не е извършена, въпреки искането пред въззивния съд. Излага доводи за нарушено право на защита.Претендират се разноски в производството.

Ответникът по касационната жалба, чрез пълномощника Х., оспорва жалбата и излага доводи в подкрепа на решението на РС Враца. Претендира юрисконсултко възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура Монтана изразява становище за неоснователност на жалбата и дава заключение, че атакуваното решение следва да се остави в сила като правилно.

Съдът, като взе предвид релевираните с жалбата касационни основания по смисъла на чл. 348 от НПК, вр. чл. 63, ал. 1, изр. 2-ро ЗАНН и тези, за които следи служебно на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. чл. 348 и чл. 354 от НПК, намира за установено следното:

Приетата за установена от въззивния съд  фактическа обстановка е,че при извършена проверка на 19.06.219 г. от служители на РДНСК Враца е установено, че  „По силата на договор за строителство №0-127/17.05.2018 г., сключен с Община Враца, дружеството-жалбоподател извършвало строеж на Спортна зала на СОУ „Х*** Б*** " гр. Враца, находяща се в УПИ Т, кв.162 ЦГЧ по плана на гр. Враца. В периода от 06.06.2019г. до 19.06.2019г. е допуснало изпълнение на строителни и монтажни работи по конструкцията на трибуните на кота от -0,05 до кота +3,52 м между оси 1 и 6 на горецитирания строеж в (у.п.и.) I, квартал (кв.) 162, ЦГЧ по плана на гр. Враца, при съществени отклонения от одобрените на 24.07.2015г. инвестиционни проекти, с което „К*** -1“ ЕООД не е изпълнило възложените му по чл. 163, ал. 2, т. 1 от ЗУТ задължения и отговорности за изпълнението на строежа в съответствие с издадените строителни книжа, в нарушение на чл.137, ал.З от ЗУТ…“

С оглед констатираното нарушение бил съставен АУАН № Вр-24/20.08.2019 г., в което е посочено, че  е извършено нарушение на разпоредбите на чл.137, ал.З ЗУТ, за което носи отговорност, съгласно чл.163, ал.2, т.1 ЗУТ, при което е осъществен състава на чл.23 7, ал.1, т. 15 ЗУТ.

            Настоящият касационен състав, като взе предвид релевираните с жалбата касационни основания по смисъла на чл. 348 от НПК и тези, за които следи служебно на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. чл. 348 и чл. 354 от НПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима. Подадена е от лице, легитимирано да обжалва, срещу акт подлежащ на касационен контрол и в законово установения за това преклузивен 14-дневен срок. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Суверенно право на решаващия съдебен състав е да формира вътрешно убеждение, но това следва да стане при обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства по делото, обективирано в мотивите към съдебния акт, което в конкретния случай не е сторено. Въззивнита инстанция всякога е длъжна да даде отговор на възраженията и доводите на страните, независимо дали ги счита за основателни или не и дали ги уважава или не. Този именно отговор е израз на задължението на въззивна инстанция, която е и контролна такава - да провери изцяло законосъобразността на НП. Резултатът от тази проверка не може да е формален. Той винаги трябва да бъде обективиран по делото - в мотивите на въззивния съдебен акт, така, че да стане достояние на страните, а страната, която е изтъкнала довод в хода на съдебното производство, да узнае и проследи начина на формиране на волята на съда, по силата на която аргументите са или не са уважени. Всяко отклонение от принципите на чл. 13 и чл. 14 от НПК, вр. чл. 84 ЗАНН представлява съществено процесуално нарушение.

В случая възраженията,релевирани с въззивната жалба и направените доказателствени искания, не са разгледани и обсъдени, всъщност отхвърлени от РС декларативно, без да са ясни съображенията и изложени аргументирани  мотиви от съда за това. В крайна сметка въззивната инстанция е пренебрегнала процесуалното си задължение, произтичащо от чл. 339, ал. 3 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН да изложи ясни, точни, изчерпателни и законосъобразни мотиви по всички основни фактически и правни въпроси, поставени за разрешаване пред нея. В хода на производството не е извършена заявената съдебно- техническа експертиза и т.к. съдът едва ли има специални знания във връзка с изложените нарушения, касаещи извършеното строителство, не е ясно въз основа на какви такива знания е приел за установено твърдяното нарушение.

Касационният контрол за законосъобразност на оспореното съдебно решение, упражняван от АС Монтана е ограничен от въведените с жалбата основания /чл. 218, ал. 1 от АПК/, с изключение на съответствието му с процесуалните изисквания, свързани с правораздавателната власт на въззивната инстанция, съществуването и упражняването на субективното публично право на жалба и с материалния закон. Касационната инстанция обсъжда правни, а не фактически въпроси, поради което проверява само законосъобразността на изводите на решаващия съд. При липсата на изчерпателни фактически и аргументирани правни изводи в мотивите към решението относно релевантните за процесуалната законосъобразност на издаденото НП обстоятелства, оспорени с въззивната жалба /относно съществени процесуални нарушения в хода на административното производство, необсъждане на всички събрани в производството факти и обстоятелства,  необосновано отхвърлено назначаване на експертиза/, и включени в предмета на доказване по делото, не може да бъде осъществен дължимия от АС контрол за законосъобразност. Недопустимо е АС да постанови акт, който замести този на решаващия съд, което би лишило страните от една съдебна инстанция по фактите и приложението на закона. По изложените съображения оспореното решение следва да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на РСВраца, който следва да разгледа и установи всички възражения, вкл. като назначи съдебно – техническа експертиза, която да отговори на спорните въпроси след което да постанови аргументирано  решение.

            Предвид изхода на спора не се възлагат разноски за производството пред настоящата инстанция. Възлагането им следва да бъде осъществено при новото разглеждане на делото.

 

Предвид което и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН, съдът

 

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ решение № 260017/28.12.2022 г. , постановено по НАХД № 230/2020 г. по описа на РС Враца.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на РС Враца.

            Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                                                                       Председател:

 

                                                                                              Членове: