Р Е
Ш Е Н
И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
№ / 2020г., гр.София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в открито съдебно
заседание проведено на пети февруари, през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТОВА
При участието на
секретаря Ива Иванова,
като разгледа
докладваното от съдията МАРИАНА ХРИСТОВА
гражданско дело № 15249 по описа за 2017г. на СГС,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 ГПК.
В исковата молба Д.Н.М. твърди, че на 04,11,2015г., около 16,00ч, в
землището на гр.Монтана, на международен път Е-79, при км/112+500, в посока към
гр.Монтана, в района на отбивката на ресторант „Пъстренец“ настъпило ПТП
причинено виновно от Ц.С.И., водач на товарен автомобил /хенга с ремарке/ марка
„Mercedes
Benz Actros – 1844 LS“, per. № *******, с ремарке хенга „LOHR
EUROLOHR“, с рег. № *******, който управлявал т.а. с висока скорост,
несъобразена с пътните условия и без да спазва необходимата дистанция от
движещият се пред него автомобил, в резултат на което загубил контрол над
управлението на т.а. и удря с предна, дясна част управляваният от ищеца л.а. „VW Goif“, с рег. № *******, за което е образувано
Досъдебно производство № 1083/2015г. по описа на РУ-Монтана, прекратено с
Постановление на РП Монтана на основание чл. 343, ал. 2, н. 2 от НК по искане
на пострадалия. Отговорността на ответника била застрахована по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност”, сключена със З. „А.Б.” АД, със застрахователна полица №
01115000037201, валидна от 01.01.2015г., до 31.12.2015г.
Твърди, че след удара колата му занесла на ляво и нямал спомен за нищо до
момента, в който го вадели от автомобила, когато се събудил В резултат на ПТП получил тежки травматични
увреждания, във връзка с които претърпял множество изследвания, медицински интервенции,
лечения и оперативна намеса, както и усложнения в състоянието наложило ново
лечение. Претърпял тежък и продължителен възстановителен период, като и към
момента има затруднения в движението, скъсяване на крака и болки. В резултат на
ПТП изпитвал силни физически болки и страдания, които продължават и до
настоящия момент.
Твърди, че в резултат на ПТП претърпял имуществени вреди в размер на
840,00лв., изразяващи се в закупуване на медицински консумативи.
Претендира присъждане на сумата 50000,00лв., представляващи обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху нея считано
от датата на увреждането – 04,11,2015г., до окончателното и изплащане, както и
сумата 840,00лв. за претърпените имуществени вреди.
В отговора на исковата молба
постъпил в срока по чл. 367, ал. 1 ГПК ответника не оспорва
наличието на валидно застрахователно правоотношение с водача на на товарен
автомобил /хенга с ремарке/ марка „Mercedes Benz Actros – 1844 LS“, per. № *******, с ремарке хенга „LOHR EUROLOHR“, с рег. № *******
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, със застрахователна полица № 01115000037201,
валидна от 01.01.2015г., до 31.12.2015г.
Не оспорва и твърдяните дата и място на ПТП.
Оспорва твърдението за изключителна вина на водача Ц.С.И. на товарен
автомобил /хенга с ремарке/ марка „Mercedes Benz Actros – 1844 LS“, per. № *******, с ремарке хенга „LOHR EUROLOHR“, с рег. № *******.
Възразява, че Ц.С.И. се е движил с превишена скорост, но това съставлява
административно нарушение без връзка с настъпилото ПТП. Дори да е управлявал с
разрешената скорост – 70км/ч ПТП е било непредотвратимо за него.
Възразява, че вина за ПТП има изцяло ищеца, като водач на л.а. „VW Goif“, с рег. № *******, а в отношение на евентуалност, че е налице
съпричиняване на вредоносния резултат. Същият е спрял на забранено за спиране
място, т.к. разстоянието между неговия автомобил и разделителната лента е
недостатъчно за да бъде заобиколен от останалите попътно движещи се ППС, като
от спряло положение е предприел маневра завиване наляво, в обратна посока, без
да се увери, че са налице необходимите безопасни условия за това, като не е
пропуснал попътно движещият се товарен автомобил /хенга с ремарке/ марка „Mercedes
Benz Actros – 1844 LS“, per. № *******, с ремарке хенга „LOHR
EUROLOHR“, с рег. № *******.
Оспорва претенцията за неимуществени вреди по размер. Възразява, че преди
ПТП ищеца е имал намалена трудоспособност 76%, за което е постановено Решение
на ТЕЛК, като мотивите за оценка касаят заболявания извън ефекта на
претърпяната в резултат на ПТП травма. Възразява, че с оглед възрастта на ищеца
същият е страдал от предходни придружаващи заболявания, които са допринесли за
получаването на конкретните телесни увреждания, както и са довели до по-тежко и
по-бавно възстановяване.
Оспорва и претенцията за имуществени вреди с възражението, че разходите не
са сторени по повод лечението следствие от ПТП.
Претендира исковете за неимуществени вреди да бъдат отхвърлени, а в
отношение на евентуалност претендираното обезщетение за неимуществени вреди да
бъде намалено.
В допълнителната искова молба
постъпила в срока по чл. 372, ал.1 от ГПК ищецът оспорва
възраженията на исковете.
В допълнителния отговор депозиран в
срока по чл. 373, ал. 1 от ГПК ответникът не е
направил нови възражения.
Съдът, като взе предвид становището
на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени
поотделно в тяхната съвкупност, и въз основа законовите норми регламентиращи
процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от Постановление за прекратяване на досъдебното производство от
03,10,2017г., Досъдебно производство № 1083/2015г. по описа на РУ-Монтана е
прекратено със соченото постановление на основание чл. 343, ал. 2, н. 2 от НК,
по искане на пострадалия.
От заключението по приетата САТЕ се
установява следното:
На 04,11,2015г. около 16,00ч, в землището на гр.Монтана, на международен
път Е-79, при км/112+500, в посока към гр.Монтана, в района на отбивката на
ресторант „Пъстренец“, в дясна пътна лента се движел товарен автомобил /хенга с
ремарке/ марка „Mercedes Benz Actros – 1844 LS“, със скорост около 91км/ч. В същото време пред него в зоната на
процесното кръстовище, в десния край на платното за движение е бил спрян л.а. „VW Goif“. Когато товарният автомобил е бил на около 56м след л.а. „VW Goif“, водача на последния предприел завиване наляво. Водачът на товарния
автомобил застигайки л.а. „VW Goif“ предприел заобикаляне,
но когато л.а. е започнал да завива наляво е въприел опасността и е задействал
спирачките аварийно. Настъпил челен удар на предния ляв ъгъл на товарния
автомобил в лявата страна в областта на средната лява колона на л.а. В резултат
на удара и настъпилите деформации водачът на л.а. „VW Goif“ е получил телесни увреждания.
Скоростта на товарен автомобил /хенга с ремарке/ марка „Mercedes
Benz Actros – 1844 LS“, per. № *******, с ремарке хенга „LOHR
EUROLOHR“, с рег. № ******* непосредствено преди произшествието е
била 91км/ч, а към момента на удара с л.а. „VW Goif“, с рег. № ******* – около 68км/ч., при допустима на място скорост 70км/ч.
Скоростта на движение на л.а. „VW Goif“, с рег. № ******* към
момента на удара е била около 20 – не по малко от 18км/ч.
Съгласно заключението ако товарният автомобил се е движил с допустима
скорост 70км/ч той не може да спреп рид мястото на удара, но ударът би настъпил
при значително по-ниска скорост около 27км/ч, в задната част на лявата страна
на л.а. „VW
Goif“, с по-малки увреждания на водача на последния и за
двата автомобила. Следователно скоростта на движение на товарният автомобил е в
причинна връзка с настъпване на последиците от произшествието.
Времето на движение на л.а. „VW Goif“ от потеглянето му за
ляв завой до удара е било не по-малко от 2,28сек, като от анализа на
изчислените времена е видно, че е потеглил от спряно положение за извършване на
ляв завой. Водачът на товарния автомобил е реагирал своевременно, без
закъснение на реакцията за аварийно спиране и въпреки това ударът е бил
непредотвратим за него.
Съгласно заключението причина за настъпване на ПТП е предприетото завиване
наляво от водача на л.а. „VW Goif“, при наличието на
застигащ го в опасна близост товарен автомобил. От страна на водача на
товарният автомобил в причинна връзка с последицито от настъпилото ПТП е
движението му с висока скорост 91км/ч при допустима 70км/ч, при която ударът би
настъпил със заначително по-ниска скорост около 27км/ч със значително по леки
телесни увреждания за ищеца и повреди за двата автомобила.
От заключението по приетата СМЕ се
установява следното:
Вследствие ПТП, в пряка причинна връзка ищеца е получил следните
травматични увреждания: „Контузия на главата. Мозъчно сътресение. Контузия на
гръдния кош. Счупване от 5то до 7мо ребро вляво и 9то ребро вдясно. Частичен
пневмоторакс в дясната половина. Вклинено счупване на шийката на дясната
бедрена кост. Счупване на дясната срамна седалищни кости на таза.“
Травматичните увреждания са били множествени, пръснати по цялото тяло,
тежки по вид и трудни за лечение. Довели са до „временно разстройство на
здравето неопасно за живота“, „трайно затруднение на движенията на снагата за
срок по-дълъг от 30дни /в случая 3 месеца/“, а последвалото усложнение –
„хепо-пневмоторакс“ /навлизане на свободен въздух и кръв в гръдната кухина/ е
приминил на ищеца „разстройство на здравето с временна опасност за живота“,
както и „трайно затруднение на движенията на десния долен крайник за срок
по-дълъг от 30 дни“, /в случая общо за около 5 месеца/.
След ПТП при отвеждането в болница са извършени множество изследвания. По
спешност е извършена „торакоцинтеза“ /дренаж/ на дясната гръдна кухина и шев на
плеврата, както и под анестезия наместване на счупените тазови кости.
Оперативно лечение на тазовите кости не е проведено вероятно заради сърдечни
заболявания и висок оперативен риск. След подобрение е изписан и лечението е
продължено амбулаторно с назначени контролни прегледи, режим и поддържащи
лекарства.
Поради внезапно влошаване на състоянието в периода от 07,12, до 09,12,2015г.
ищеца е провел ново болнично оперативно лечение. Извършена е нова
„торакоцинтеза“, при която е отстранен „излив“ – 40мл със сламено-жълт цвят и
проведено ново медикаментозно лечение. Поради ново, внезапно влошаване на
състоянието в периода то 15,12, до 23,12,2015г. е провел поредно болнично и
оперативно лечение, при което е подготвен и опериран на 16,12,2015г. Извършена
е „торакотомия“ /отваряне на гръдната клетка/, отстраняване на копсулиран
гръден хематом, частично отстраняване на плеврата, поставени аспирационни
дренажи, и отново медикаментозно лечение. След изписване е продължил лечението
амбулаторно.
Общо лечебният и възстановителен период при ищеца е бил продължителен – 6
месеца, след което е бил представен на ТЕЛК за преосвидетелстване на здравословното
му състояние. С новото решение оценката му на трайна загуба на работоспособност
е била завишена от 76% на 96%, пожизнено. Следователно в резултат на ПТП общата
оценка на трайната му работоспособност е завишена с 20%.
Получените травматични увреждания са причинили болки и страдания за ищеца
за период от 6 месеца, като през първите 2 месеца непосредствено след
злополуката и проведените оперативни интервенции за претърпяната гръдна травма
болките му са били с интензивен характер. Интензивни са били болките и в
продължение на 3-4 седмици при провеждане на рехабилитацията на долните
крайници. Извън тези периоди е търпял само периодично явяващие се болки в
зоната на гръдния кош и тазовите кости при обща преумора на долните крайници,
най виче при рязка промяна на климата, като са отзвучавали след употреба на
аналгетици. Наред с претърпените болки ищеца е провеждал лечението си в
продължение на първите 2 месеца при постелен режим, без да може да натоварва и
стъпва на долните крайници и да се придвижва с патерици, поради фрактурите в
тази област. През този период обсужването му е било затруднено, поради което е
възможно да е ползвал чужда помощ за ежедневните му нужди.
За изминалия от злополуката 4 годишен период общото здравословно състояние
на ищеца е стабилизирано, но с описаните по-горе трайно настъпили негативни
последици в здравословното му състояние.
От показанията на свидетеля Ц.С.И. се установява, че през 2015г. управлявал
товарен автомобил /хенга с ремарке/ марка „Mercedes Benz Actros
– 1844 LS“ и участвал в ПТП. При движение посока София Видин,
преди гр.Монтана, на спускане, при ясно време, имал видимост, тръгнал да
заобикаля л.а. „VW Goif“ и той в последния момент решил да
прави обратен завой. Л.а. не подал никакъв сигнал, че ще извършии маневра.
От показанията на свидетеля Д. А.Д.се установява, че е внук на ищеца.
Свамата били в село Сумер и привечер дядо му си тръгнал с автомобила. 30-40
минути по късно се обадил, че е претърпял ПТП. Тръгнал към болницата и видял
дядо си на носилка във видимо лошо състояние. От лекарите узнал, че при ПТП е
изпаднал в безсъзнание и, че състоянието му е доста тежко. Ищеца останал в
болницата около месец, където не можел да се обслужва сам. Свидетелят му
помагал да ходи до тоалетната.Като го изписали постъпил в друга болница, но от
там казали, че не могат да му помогнат. Опитали с пункция на гърдите, но не се
получило. После в София му направили
операция и тогава започнал да диша по добре. После някъде до май ищеца
бил в инвалидна количка. След това започнал с патерици леко раздвижване и след
около половин година ходел с две патерици, а после към края на 2016г. само с бастун. Ималвскъсяване на левия крак и
вече без помощно средство не може да се движи. Трябвало да го къпят и му помагат
да ходи до тоалетна. И до днес не се бил възстановил напълно, защото имал болки
и без бастун не можел да се придвижва.
При така установеното съдът намира
следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /Обн., Дв,
бр. 103 от 23.12.2005г., отм. от 01.01.2016 г./, вр. Пар. 22 от ПЗР на КЗ, в
сила от 01.01.2016г., вр. чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД.
За да се приеме, че са основателни и се ангажира отговорността на
застрахователя по чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, която е функционално обусловена
и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента, трябва да се
установи кумулативното наличие на следните предпоставки: към момента на
увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от
договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия
причинител на вредата и застрахователя; всички кумулативни предпоставки от
фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на
прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените
вреди – вина, вреда и причинна връзка между деянието и твърдяния вредоносен
резултат.
Не е спорно и съдът въз основа събраните доказателства приема за
установено, че по отношение на товарен автомобил /хенга с ремарке/ марка „Mercedes
Benz Actros – 1844 LS“, per. № *******, с ремарке хенга „LOHR
EUROLOHR“, с рег. № ******* и водачът Ц.С.И. е била налице
застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена със
З. „А.Б.” АД, със застрахователна полица
№ 01115000037201, валидна от 01.01.2015г., до 31.12.2015г.
Безспорно е и от събраните доказателства се установява и, че образуваното
Досъдебно производство № 1083/2015г. по описа на РУ-Монтана е прекратено с
Постановление за прекратяване на досъдебното производство от 03,10,2017г. на
основание чл. 343, ал. 2, н. 2 от НК.
Съдът намира заключенията по приетите САТЕ и СМЕ за обективни и
безпристрастно дадени и като съответстващи на останалите доказателства по
делото им дава вяра изцяло. Намира показанията на разпитаният свидетел Ц.С.И.
за дадени в резултат на преки, непосредствени впечатления, вътрешно
непротиворечиви и във връзка с останалите доказателства, поради което ги
кредитира изцяло.
Въз основа заключението на САТЕ, приетият като доказателства констативен
протокол изготвен на място и показанията на свидетеля Ц.С.И. приема за
установено, причина за настъпване на ПТП на 04,11,2015г., около 16,00ч, в
землището на гр.Монтана, на международен път Е-79, при км/112+500, в посока към
гр.Монтана, в района на отбивката на ресторант „Пъстренец“, е предприетото
завиване наляво от Д.Н.М. - водач на л.а. „VW Goif“, при наличието на застигащ го в опасна близост товарен автомобил /хенга с
ремарке/ марка „Mercedes Benz Actros – 1844 LS“, per. № *******, с ремарке хенга „LOHR EUROLOHR“, с рег. № *******
управляван от Ц.С.И..
Следователно в настоящото производство е установено противоправно виновно
деяние на водача Д.Н.М., станало причина за ПТП.
Въз основа заключението на СМЕ, САТЕ и показанията на свидетеля Д. Антонов
Димитров, които цени при условията на чл. 172 ГПК и кредитира изцяло, като
дадени в резултат на непосредствени впечатления, вътрешно непротиворечиви и във
връзка с останалите доказателства по делото, приема за установено, че за ищеца
са настъпили като пряка, непосредствена последица, в резултат на ПТП твърдяните
травматични увреждания и последвалите във връзка с тях болки и страдания, а
именно: „Контузия на главата. Мозъчно сътресение. Контузия на гръдния кош.
Счупване от 5то до 7мо ребро вляво и 9то ребро вдясно. Частичен пневмоторакс в
дясната половина. Вклинено счупване на шийката на дясната бедрена кост.
Счупване на дясната срамна седалищни кости на таза.“ Травматичните увреждания
са били множествени, пръснати по цялото тяло, тежки по вид и трудни за лечение.
Довели са до „временно разстройство на здравето неопасно за живота“, „трайно
затруднение на движенията на снагата за срок по-дълъг от 30дни /в случая 3
месеца/“, а последвалото усложнение – „хепо-пневмоторакс“ /навлизане на
свободен въздух и кръв в гръдната кухина/ е приминил на ищеца „разстройство на
здравето с временна опасност за живота“, както и „трайно затруднение на
движенията на десния долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни“, /в случая общо
за около 5 месеца/. По повод уврежданията ищеца е претърпял продължително
лечение съпътствано с множество изследвания, четиркратна оперативна намеса с
повишен оперативен риск, поради общо влошеното му здравословно му състояние, и
тежък възстановителен период с рехабилитация. Общо лечебният и възстановителен
период е бил продължителен – 6 месеца, през който е търпял болки и страдания,
първите 2 месеца непосредствено след злополуката и проведените оперативни интервенции
за претърпяната гръдна травма, както и в продължение на 3-4 седмици при
провеждане на рехабилитацията на долните крайници са били с интензивен
характер. Извън тези периоди е търпял
само периодично явяващие се болки в зоната на гръдния кош и тазовите кости при
обща преумора на долните крайници, най вече при рязка промяна на климата, като
са отзвучавали след употреба на аналгетици. Наред с претърпените болки ищеца е
провеждал лечението си в продължение на първите 2 месеца при постелен режим,
без да може да натоварва и стъпва на долните крайници и да се придвижва с
патерици, поради фрактурите в тази област. През този период обсужването му е
било затруднено, поради което е ползвал чужда помощ за ежедневните му нужди. В
резултат на ПТП общата оценка на трайната му работоспособност е завишена с 20%
- от 76% на 96%, пожизнено. Към момента е в добро общо здравословно състояние,
с описаните настъпили негативни последици.
Въз основа САТЕ, приетият като доказателства констативен протокол изготвен
на място и показанията на свидетеля Ц.С.И. приема за установено, че от страна
на водача на товарният автомобил Ц.С.И., в причинна връзка с последицито от
настъпилото ПТП е движението му с висока скорост 91км/ч при допустима 70км/ч,
при която ударът би настъпил със заначително по-ниска скорост около 27км/ч със
значително по леки телесни увреждания за ищеца и повреди за двата автомобила.
При това положение съдът приема, че за Ц.С.И. – водач на товарен автомобил
/хенга с ремарке/ марка „Mercedes Benz Actros – 1844 LS“, per. № *******, с ремарке хенга „LOHR EUROLOHR“, с рег. № *******,
е налице съпричиняване на вредоносния резултат, изразяващо се в управление на
т.а. със скорост над допустимата.
Съдът, като съобрази механизма на ПТП и приноса на всяка от страните за
настъпване на вредоносния резултат определя 20% съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на Ц.С.И. – водач на товарен автомобил /хенга с ремарке/
марка „Mercedes
Benz Actros – 1844 LS“, per. № *******, с ремарке хенга „LOHR
EUROLOHR“, с рег. № *******.
Поради изложеното съдът намира, че предявеният иск е доказан по основание.
По отношение на размера на
предявеният иск за неимуществени вреди:
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се
ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение.
Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са в сферата на
субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното определяне имат
значение разнородни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо
възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се
отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят характерът и
тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките
и страданията, дали същите продължават или са приключили, както и
икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за
"справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в
държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Икономическата конюнктура е в основата на непрекъснатото осъвременяване на
нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди, причинени от
застрахования на трети лица. Съгласно действащите през различните периоди
Наредби за задължителното застраховане лимитите на застрахователните суми за
неимуществени вреди са увеличавани почти ежегодно, като от 25000 лв. за всяко
събитие са достигнали до 700 000 лева за всяко събитие при едно пострадало лице
и до 1 000 000 лева - при две и повече пострадали лица. Последните посочени
минимални размери са приложими до 01.01.2010 г. като след тази дата са
определени значително по-високи размери на застрахователните суми по
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите съгласно § 27
ПЗР КЗ и чл. 266 КЗ /отм./, а именно: към датата на процесното застрахователно
събитие /11.03.2016 г./, в сила от 11.06.2012 г. тези суми са както следва: до
2 000 000 лева за всяко събитие при едно пострадало лице и до 10 000 000 лева -
при две и повече пострадали лица. Конкретните икономически условия и
съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението
момент /в случая настъпилото ПТП, в резултат на което са причинени
травматичните увреждания на ищеца/ следва да се отчитат като ориентир за
определяне на размера на дължимото застрахователно обезщетение, независимо от
функционално обусловената отговорност на застрахователя от отговорността на
прекия причинител на застрахователното събитие. В този смисъл е даденото
разрешение в задължителната практика на ВКС, формирана в решения, постановени
по реда на чл. 290 ГПК - решение № 83/06.07.2009 г. по т. дело № 795/2008 г. на
ВКС, ТК, II о, решение № 1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на ВКС, ТК, II
т. о., решение № 189/04.07.2012 г. по т. д. № 634/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о.,
решение № 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение
№ 121/09.07.2012 г. по т. д. № 60/2012 г. на ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни
актове.
При определяне размера на дължимото обезщетение за причинени неимуществени
вреди настоящият съдебен състав взема предвид характера, силата, интензитета и
продължителността на търпените от ищеца болки и страдания, отчита степента на
преживяваните от него отрицателни емоции, а именно: касае се за мъж на 72
години към датата на произшествието, претърпял множество увреждания, пръснати
по зялото тяло, тежки по вид и трудни за лечение, доказани съобразно
заключението на СМЕ и останалите доказателства; по повод уврежданията
ищеца е претърпял продължително лечение
съпътствано с множество изследвания, четиркратна оперативна намеса с повишен
оперативен риск, поради общо влошеното му здравословно му състояние, усложнения
и тежък възстановителен период с рехабилитация; общо лечебният и
възстановителен период е бил продължителен – 6 месеца, през който е търпял
болки и страдания, първите 2 месеца непосредствено след злополуката и
проведените оперативни интервенции за претърпяната гръдна травма, както и в
продължение на 3-4 седмици при провеждане на рехабилитацията на долните
крайници са били с интензивен характер; наред с претърпените болки ищеца е
провеждал лечението си в продължение на първите 2 месеца при постелен режим,
без да може да натоварва и стъпва на долните крайници и да се придвижва с
патерици, поради фрактурите в тази област, което го е поставило в зависимост от
помощта на трети лица за да осъществява ежедневните си нужди; резултат на ПТП общата оценка на трайната му
работоспособност е завишена с 20% - от 76% на 96%, пожизнено.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че размерът
на дължимото обезщетение за неимуществени вреди е в размер на 40000,00лв. След
приспадане от размера на определеното обезщетение от 50000,00лв. на сума
съответна на степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
ищеца или на 32000,00лв., дължимото обезщетение е в размер на 8000,00лв., за
претърпените неимуществени вреди. За сумата 32000,00лв., представляваща горница
над присъдените 8000,00лв. до определеният размер от 40000,00лв предявеният иск
следва да бъде отхвърлен поради установено съпричиняване, а за горницата от
10000,00лв. до пълният предявен размер от 50000,00лв. следва да се отхвърли,
като неоснователен.
Предвид основателността и доказаността на главната претенция, основателен и
доказан е акцесорния иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане
на законна лихва върху главницата за неимуществени вреди, считано от датата на
увредата – 04,11,2015г., до окончателното изплащане на главницата.
По разноските:
Предвид изхода от спора разноски следва да се присъдят и на двете страни.
На основание чл. 83, ал. 2 от ГПК ищецът е освободен от държавни такси и
разноски в производството, поради което такива не му се присъждат.
Претендираните от ищеца разноски са в размер на 2500,00лв., формирани от
хонорар за защита от адвокат. Ответникът е направил разноски в общ размер
2169,16лв., включително хонорар за защита от адвокат.
Съобразно уважената и отхвърлена част от иска ответникът следва да заплати
на ищеца сумата 400,00лв., а ищеца на ответника сумата 1822,10лв.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът ще следва да бъде осъден да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд
държавна такса в размер на 320,00лв., както и сумата 160,00лв. разноски от
бюджета на съда за вещи лица съобразно уважената част от иска.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА З. „А.Б.” АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от всеки двама от
изпълнителните директори О.П., А.А.и А. Проценко, ДА ЗАПЛАТИ на Д.Н.М. ЕГН **********, със съдебен адрес: ***– адв. Д.М.,
сумата 8000 /осем хиляди/лв., която
е част от общо претендираната в размер на 50000,00 /петдесет хиляди/лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца
неимуществени вреди-болки и страдания, вследствие травматични увреждания, които
се намират в пряка причинна връзка с ПТП настъпило на 04,11,2015г., около
16,00ч, в землището на гр.Монтана, на международен път Е-79, при км/112+500, в
посока към гр.Монтана, в района на отбивката на ресторант „Пъстренец“, виновно
причинени от Д.Н.М. ЕГН **********, водач на л.а. „VW Goif“, с рег. № *******, при условията на съпричиняване от страна на Ц.С.И.,
водач на товарен автомобил /хенга с ремарке/ марка „Mercedes Benz Actros
– 1844 LS“, per. № *******, с ремарке хенга „LOHR
EUROLOHR“, с рег. № *******, чиято отговорност е била
застрахована, ведно със законната лихва върху нея считано от датата на
настъпване на деликта - 04,11,2015г., до
окончателното и изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за сумата 32000,00
/тридесет и две хиляди/лв., представляваща горница над присъдените 8000,00 /осем хиляди/лв. до определеният
размер от 40000,00 /четирдесет хиляди/лв, поради установено съпричиняване, а за
горницата от 10000,00 /десет хиляди/лв. до
пълният предявен размер от 50000,00
/петдесет хиляди/лв., като неоснователен, на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ
/Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005г., отм. от 01.01.2016г./, вр. с §22 от ПЗР на
КЗ, в сила от 01.01.2016г., вр. с чл. 45 от ЗЗД.
ОСЪЖДА З. „А.Б.” АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от всеки двама от
изпълнителните директори О.П., А.А.и А. Проценко, ДА ЗАПЛАТИ на Д.Н.М. ЕГН **********, със съдебен адрес: ***– адв. Д.М.
сумата 400,00 /четиристотин/лв. представляваща сторените пред СГС съдебни
разноски съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Д.Н.М. ЕГН **********, със съдебен адрес: ***– адв. Д.М. ДА ЗАПЛАТИ на З. „А.Б.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление:***, представлявано от всеки двама от изпълнителните директори О.П.,
А.А.и А. Проценко сумата 1822,10 /хиляда
осемстотин двадесет и два, 0.1/лв., представляваща сторените пред СГС
съдебни разноски съобразно отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА З. „А.Б.” АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от всеки двама от изпълнителните
директори О.П., А.А.и А. Проценко ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД сумата 320,00 /триста и
двадесет/лв., представляваща държавна такса върху уважената част от иска,
както и сумата 160,00 /сто и
шестдесет/лв. - разноски от бюджета на съда за вещи лица съобразно
уважената част от иска, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД в двуседмичен
срок от връчване на препис от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: