Решение по адм. дело №1934/2025 на Административен съд - Пловдив

Производство по реда на чл. 197 и сл. от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалба на „СЕНТ ДЖУЛИАНО“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от управителя И. С. П., чрез адв. Ш., против Решение № 231/22.08.2025г., издадено от ЗА Директор на ТД на НАП [област], с което е оставена без уважение жалба вх. № Ж-16-474/15.08.2025г. по регистъра на ТД на НАП [област], подадена от „СЕНТ ДЖУЛИАНО“ ЕООД срещу Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки /ПНПОМ/ с изх. № [рег. номер]-023-0002265 от 12.08.2025 г. на главен публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП [област].

В жалбата се излагат доводи за нищожност, както и за незаконосъобразност на решението. Твърди се, че мотивите на постановлението са бланкетни, както и че не е налице нито една от предпоставките за налагане на предварителни обезпечителни мерки. Според жалбоподателя, не са налице данни за наличието на обективна опасност предполагаемият дълг да не бъде събран. Изложени са доводи, че спирането на ревизията предхожда издаването на постановлението и действията на приходните органи по време на спряна ревизия не могат да произведат никакво действие. Иска се прогласяване нищожността на обжалваното решение, а в условията на евентуалност и отмяна на решението. Претендира се присъждане на направените по делото разноски, включително за заплатеното адвокатско възнаграждение.

Ответникът по жалбата – Директор на ТД на НАП [област], чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

За допустимостта:

Постановление с изх. № [рег. номер]-023-0002265 от 12.08.2025 г. на главен публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – [област] е обжалвано в предвидения за това срок, пред горестоящия в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си е оставил без уважение жалбата на „СЕНТ ДЖУЛИАНО“ ЕООД.

Постановеното от ЗА Директор на ТД на НАП [населено място] решение е връчено на жалбоподателя по електронен път на 22.08.2025г., а жалбата е подадена чрез ответния орган на 29.08.2025г., следователно жалбата е подадена в срок, което налага извод за нейната процесуална допустимост.

От фактическа страна е установено, следното:

Със ЗВР № Р-16001625002193-020-001/13.05.2025 г. (лист 38) е възложено извършване на ревизия на „СЕНТ ДЖУЛИАНО“ ЕООД за установяване на следните видове задължения по периоди: за корпоративен данък за периода от 01.01.2021г. до 31.12.2023г. и за данък върху добавената стойност за периода от 14.06.2021г. до 31.12.2024г. Заповедта е връчена на дружеството на 11.08.2025г.

Със Заповед № Р-16001625002193-023-001/08.08.2025 г. (лист 35), издадена от В. И. И.– Началник сектор при ТД на НАП [област], ревизионното производството, осъществявано по отношение на жалбоподателя е спряно на основание чл. 34, ал. 1, т. 1 от ДОПК, считано от 08.08.2025г. до приключване на отпуск поради временна нетрудоспособност на З. К. – старши инспектор по приходите.

От ръководителя на ревизията е направено искане № Р-16001625002193-039-001/08.08.2025 г. до дирекция "Събиране" в ТД на НАП – [област] (лист 25) да бъдат наложени спрямо „СЕНТ ДЖУЛИАНО“ ЕООД предварителни обезпечителни мерки за задълженията, които ще бъдат установени в резултат на възложената ревизия, в предполагаем размер от 336 939,93 лв., от които 226 374,30 лв. – главница и 70 565,63 лв. – лихви.

Въз основа на направеното искане, публичен изпълнител е приел, че предложената за обезпечение мярка – запор върху банкови сметки се явява възможност да бъде обезпечен предполагаемия размер на задължението, като по този начин ще се гарантира интереса на публичния взискател, поради което с Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки изх. № [рег. номер]-023-0002265/12.08.2025 г., на основание чл. 121, ал. 1 от ДОПК е наложил запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, депозити, както и вложени вещи в трезори, включително съдържанието на касети и суми, предоставени за доверително управление или върху налични постъпващи суми по платежни сметки, открити при доставчик на платежни услуги – ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА за сумата от 336 939,93 лева.

За обезпечителните мерки е издадено запорно съобщение изх. № [рег. номер]-003-0065572/12.08.2025 г. до ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА, връчено по електронен път на 13.08.2025 г.

ПНОМ е връчено на жалбоподателя по електронен път на 13.08.2025г. и против него е подадена жалба вх. № Ж-16-474/15.08.2025 г. по регистъра на ТД на НАП [област]. С оспореното в настоящото производство Решение № 231/22.08.2025 г., ЗА директора на ТД на НАП [област] е оставил без уважение жалбата.

За да постанови обжалваното решение, горестоящият в йерархията административен орган е приел, че са спазени процесуалните предпоставки за налагането на ПНПОМ, като е доказана необходимостта от предварително обезпечаване на вземанията на държавата.

От страна на ответника са представени: Заповед № Р-16001625002193-023-001/08.08.2025 г. (лист 35), издадена от В. И. И.– Началник сектор при ТД на НАП [област], с която ревизионното производството, осъществявано по отношение на жалбоподателя е спряно на основание чл. 34, ал. 1, т. 1 от ДОПК; Заповед № ЗЦУ-ОПР-78/15.11.2023г. на изпълнителния директор на НАП за оправомощаване на И. К. К. - зам. директор на ТД на НАП [област] да изпълнява правомощията на директор на ТД на НАП [област], при отсъствие /законоустановен отпуск, командировка и др./ на П. Н. Г. – директор на ТД на НАП [област]; Заповед № 7883/04.08.2025г. на изпълнителния директор на НАП за разрешаване на П. Г. – директор на ТД на НАП [област] да ползва 5 работни дни отпуск, считано от 18.08.2025г. до 22.08.2025г. включително.

При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Съгласно чл.121, ал.2 от ДОПК, предварителните обезпечителни мерки се налагат по реда на чл.195 с постановление на публичния изпълнител и се обжалват по реда на чл.197 от ДОПК. На основание чл.197, ал.2 от ДОПК, предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред настоящата инстанция е решението на директора на ТД на НАП [област]. По аргумент от нормата на чл.197, ал. 3 от ДОПК съдът извършва преценка и на законосъобразността на постановленията за налагане на обезпечителни мерки. Следователно, съдът, съобразно задължението си за пълна служебна проверка на законосъобразността на оспорвания акт по чл.168 от АПК вр. § 2 от ДР на ДОПК, извършва преценка дали при издаването на постановлението за налагане на предварителни обезпечителни мерки и решението на директора на ТД на НАП са спазени всички изисквания за законосъобразност.

В случая постановлението за налагане на предварителни обезпечителни мерки е издадено от компетентен орган, съгласно чл.167 вр. с чл.195, ал.3 от ДОПК, като е спазена и формата, установена в разпоредбата на чл.196, ал.1 от ДОПК.

Неоснователно е възражението за нищожност на обжалваното решение. Същото е подписано от „ЗА Директор на ТД на НАП [област]: И. К., съгл. ЗЦУ-ОПР-78/15.11.2023г. на изпълнителния директор на НАП“.

Видно от представените по делото Заповед № ЗЦУ-ОПР-78/15.11.2023г. и Заповед № 7883/04.08.2025г., и двете на изпълнителния директор на НАП, И. К. К. - зам. директор на ТД на НАП [област] изпълнява правомощията на директор на ТД на НАП [област] от 18.08.2025г. до 22.08.2025г. включително. Съгласно правната теория и тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. по тълкувателно дело № 4/2002 г. на ОСС на ВАС заместването се извършва в случаите, когато лицето, титуляр на правомощия е в обективна невъзможност да ги изпълнява. В тези случаи предвид необходимостта от непрекъснато функциониране на административния орган, по силата на изрична писмена заповед отсъстващият титуляр се замества от друго подчинено нему лице, което за определения период изпълнява правомощията на замествания в пълен обем и върши това от името на замествания орган. В настоящия случай е налице именно заместване, поради което оспореното решение е издадено от компетентен орган в срока по чл.197, ал.1 от ДОПК, в изискуемата от закона форма.

Съгласно чл.197, ал.3 от ДОПК съдът отменя обезпечителната мярка, ако: 1) длъжникът представи обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа; 2) не съществува изпълнително основание; или 3) не са спазени изискванията за налагане предварителните обезпечителни мерки по чл.121, ал.1 и чл.195, ал.5 от ДОПК.

Първото отменително основание в случая не е налице, тъй като по делото не са представени доказателства за учредено обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция, държавни ценни книжа нито с жалбата, нито до приключване на устните състезания, което да обуславя задължителна съдебна отмяна на наложения запор на вземанията от посочената банка.

Второто отменително основание в случая не е приложимо, тъй като обезпечителните мерки са предварителни по чл.121, ал.1 от ДОПК за обезпечаването на бъдещо публично вземане към жалбоподателя.

Съгласно чл.121, ал.1 от ДОПК, в хода на ревизията или при издаване на ревизионния акт органът по приходите може да поиска мотивирано от публичния изпълнител налагането на предварителни обезпечителни мерки с цел предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на лицето, вследствие на които събирането на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни. Следователно тази разпоредбата урежда случаите на налагане на обезпечителни мерки, като предназначението им е да гарантират събирането на публичните вземания на този етап от ревизионното производство, с оглед предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на длъжника, които биха осуетили събирането на задълженията за данъци, които ще бъдат установени с ревизионен акт. В рамките на производството по издаване на постановлението за предварително обезпечаване чрез налагането на съответните мерки компетентният публичен изпълнител извършва преценка дали действително ще бъде невъзможно, респ. затруднено събирането на публичните задължения и при съобразяване на условията по чл.121, ал.3 от ДОПК той има правомощието да наложи обезпечение. Използваният в чл.121, ал.1 от ДОПК термин “може” сочи възможност, която при осъществяване следва да е обоснована с целта на мерките в съответствие с фактите и обстоятелствата по случая. Пак в тази насока следва да се отбележи, че съгласно чл.195 ал.2 от ДОПК, обезпечение се извършва, когато без него ще бъде невъзможно или ще се затрудни събирането на публичното задължение, включително когато е разсрочено или отсрочено. Или, в рамките на производството по издаване на постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки, публичният изпълнител извършва преценка дали действително ще бъде затруднено или невъзможно събирането на публични вземания и при съобразяване с условията по чл.121, ал.3 от ДОПК същият има правомощието да наложи обезпечителните мерки.

Видно от атакуваното постановление, същото съдържа обстоятелствата, мотивирали публичния изпълнител да наложи предварителната обезпечителна мярка. Налице е мотивирано искане на органа по приходите. На основание чл. 195, ал. 4 от ДОПК длъжникът не се уведомява за исканото от органа по приходите обезпечение, поради което и екземпляр от същото не му е предоставен предварително.

Основателно е обаче възражението на жалбоподателя, че спирането на ревизионното производство изключва извършването на всякакви действия спрямо дружеството, като такива могат да се извършват след възобновяването му. В тази връзка следва да се отбележи, че предварителното обезпечаване на вземанията не е самостоятелно и особено производство по ДОПК, а видно от систематичното му място е част от данъчно-осигурителния контрол, осъществяван в производствата по ревизии и проверки, регламентиран в глава 15 от ДОПК. Този извод се налага и от буквалното тълкуване на чл. 121 от ДОПК, който предвижда, че предварителните обезпечителни мерки се налагат в хода на ревизията - т.е. като част от нея.

В случая няма спор, че Постановлението за налагане на предварителни обезпечителни мерки, на основание чл. 121, ал. 1 от ДОПК, с изх. № [рег. номер]-023-0002265/12.08.2025 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – [област] е издадено в периода на спряна ревизия, за което по делото е приложена Заповед № Р-16001625002193-023-001/08.08.2025 г. Също така, искането на приходния орган е отправено на същата дата, на издаване на заповедта за спиране на ревизията – 08.08.2025г. В тази връзка е необходимо да се отбележи, че спирането на ревизията по реда на чл. 34 от ДОПК означава, че органите по приходите не извършват никакви действия, а следва да изчакат нейното възобновяване. Тези действия се отнасят както до събиране на доказателства, така и до отправяне на искания за налагане на предварително обезпечение, както е сторено в настоящия случай, а и изобщо до всички процесуални действия по ревизията. Съгласно разпоредбата на чл. 35 от ДОПК ревизията се възобновява след като отпаднат основанията за спирането. В действителност в разпоредбата на чл. 35 от ДОПК не е конкретизирано, че по време на спирането не се извършват никакви действия от органите по приходите, но характерът на спирането е достатъчен, за да се направи този логичен и обоснован извод. Освен това съгласно чл. 55, ал. 2 от АПК, приложим по силата на § 2 от ДР на ДОПК, възобновяването започва от това действие, при което е било спряно и по този начин още веднъж се затвърждава становището, че в периода, в който ревизията е спряна, не може да се извършват никакви действия, което правило в процесния случай не е спазено. Налага се извод, че действията на приходните органи по време на спряна ревизия не могат да произведат никакво действие.

Поради изложеното оспореното решение, с което е оставена без уважение жалбата на дружеството против ПНПОМ следва да бъде отменено, като незаконосъобразно, като е дължима отмяна и на издаденото Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки с изх. № [рег. номер]-023-0002265 от 12.08.2025 г.

С оглед изхода на спора, основателно е искането на жалбоподателя за присъждане на разноски. Същите се констатираха в размер на 50 лева – платена държавна такса.

Жалбоподателят претендира присъждане на заплатеното адвокатско възнаграждение, но по делото не са представени доказателства такова да е договорено и реално изплатено.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 231/22.08.2025г., издадено от ЗА Директор на ТД на НАП [област], с което е оставена без уважение жалба вх. № Ж-16-474/15.08.2025г. по регистъра на ТД на НАП [област], подадена от „СЕНТ ДЖУЛИАНО“ ЕООД срещу Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки с изх. № [рег. номер]-023-0002265 от 12.08.2025 г. на главен публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП [област].

ОТМЕНЯ Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки с изх. № [рег. номер]-023-0002265 от 12.08.2025 г. на главен публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП [област].

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на „СЕНТ ДЖУЛИАНО“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от управителя И. С. П., сумата от 50 /петдесет/ лева, разноски по делото.

На основание чл. 197, ал. 4, във връзка с чл. 121, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, решението не подлежи на обжалване.