№ 1555
гр. София, 13.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20241110146243 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от „Юробанк България“ АД срещу Д. Т. Н. кумулативно обективно
съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2,
вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК за признаване за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищцовата търговска банка следните суми: 6 052,22 лева,
представляваща непогасена главница по договор за потребителски заем № PLUS-
11021762/22.11.2014 г., сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда – 21.06.2016 г.
до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 472,60 лева, представляваща
възнаградителна лихва за периода от 19.01.2018 г. до 20.12.2018 г., за които суми по ч. гр.
дело № 47512/2016 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 51-ви състав е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, евентуално съединени с
осъдителни искове за същите вземания с обявена предсрочна изискуемост с депозиране на
исковата молба.
Ищецът твърди, че на 22.11.2014 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, в
качеството му на кредитор, и ответника Д. Т. Н., в качеството на кредитополучател е
сключен договор за потребителски паричен кредит № PLUS-11021762/22.11.2014 г., по
силата на който кредиторът за отпускане на па паричен заем в размер на сумата от 6000 лева
за срок от 48 месеца, обхващащ периода от 22.11.2014 г. до 20.12.2018 г. Поддържа се, че
кредитът следвало да бъде изплатен чрез 48 месечни погасителни вноски, всяка от тях в
размер от по 276,51 лева съгласно погасителен план. Посочва се, че годишният процент на
разходите (ГПР) по договора е определен въз основа индивидуалния кредитен профил на
ответника, като началният момент на изчисляването му е датата на подписване на договора,
при допускането, че годината има 365 дни, договорът е валиден за целия срок, а страните
изпълняват точно задълженията си по него. Излага се, че лихвеният процент по кредита е
фиксиран за срока на договора, като в тази връзка кредитополучателят дължи заплащането
на такса ангажимент за сключване на договора при фиксиран лихвен процент съгласно §1, т.
5 ЗПК. Тази такса се заплаща при усвояване на кредита, чрез удържане на сумата от
кредитора от общия размер на кредита. С исковата молба се твърди, че в изпълнение на
задълженията си по договора за кредит, „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД превело по
сметката на ответника и кредитополучател, декларирана от него и посочена в договора,
сумата, предмет на отпуснатия кредит. Изяснява се, че съгласно клаузата на чл. 5 от договора
1
при допусната забава в заплащането на една или повече месечни погасителни вноски,
кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действаща законна лихва, за
периода на забавата. Съгласно същата клауза вземането на кредитора става изискуемо в
пълен размер при просрочване от страна на кредитополучателя на две или повече месечни
вноски, считано от падежната дата на втората пропусната вноска. Твърди се, че Д. Н.
погасил 5 месечни вноски, след което преустановил плащането по договора, поради което и
на основание чл. 5 от същия вземането му станало изискуемо в пълен размер на 20.07.2015 г.
– падежната дата на втората пропусната месечна вноска, за което от страна на кредитора е
изпратено изрично уведомление до длъжника. Поддържа се, че общият размер на
неплатените суми по процесния договор към датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 21.06.2016 г., възлизал на сумата от 11
259,11 лева, включваща: 6052,22 лева – непогасена главница, 4654,85 лева – възнаградителна
лихва за периода от 20.06.2015 г. до 20.12.2018 г.,551,94 лева – мораторна лихва за периода
от 20.07.2015 г. до 11.06.2016 г., както и законна лихва за забава от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на вземането. Ищецът посочва, че след подаване
на заявлението от страна на длъжника са постъпили плащания в общ размер от 4734,19 лева,
както следва: на 12.03.2024 г. сумата от 2 174,19 лева, на 29.05.2024 г. сумата от 1 200 лева,
на 17.06.2024 г. сумата от 1 200 лева и на 26.06.2024 г. сумата от 160 лева. Изтъква, че
същите не са достатъчни, за да покрият цялото задължение, поради което и след отнасянето
им по реда на чл. 76 ЗЗД за покриване на разноски и лихви, останалите неплатени суми са
6052,22 лева – главницата по договора за кредит и 472,60 лева – възнаградителна лихва за
периода от 19.01.2018 г. до 20.12.2018 г., представляваща останалата непогасена чрез
плащането част от общо начислената възнаградителна лихва в размер от 4 654,85 лева за
периода от 20.06.2015 г. до 20.12.2018 г., които претендира в настоящото производство. В
исковата молба се твърди, че тези суми са удостоверени в заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. дело № 47512/2016 г. по описа на СРС, 51-ви
състав, като с оглед дадените указания за предявяване на искове по реда на чл. 415 ГПК,
„Юробанк България“ АД предявява процесните установителни искове. Изяснява, че считано
от 04.12.2023 г. „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А., клон България“ КЧТ е заличено от
Търговския регистър поради извършено прехвърляне на търговското му предприятие, което
е придобито от ищеца „Юробанк България“ АД на 31.05.2023 г. По тази причина отправя
искане за конституиране като страна по делото на правоприемника „Юробанк България“ АД.
С тези съображения ищецът обосновава правния си интерес от търсената установителна
искова защита с искане за постановяване на решение, с което да бъде признато за
установено, че ответникът дължи на ищцовата търговска банка сумата от 6 052,22 лева,
представляваща непогасена главница по договор за потребителски заем № PLUS-
11021762/22.11.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението в съда – 21.06.2016 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата
от 472,60 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 19.01.2018 г. до
20.12.2018 г. При условията на евентуалност – в случай, че предявените установителни
искове не бъдат уважени поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на
вземанията по кредита преди датата на подаване на заявлението, ищецът предявява
осъдителни искове, като бъде прието, че предявяването на исковете е волеизявление за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем, считано от датата на получаване от ответника
на препис от исковата молба. Претендира присъждане на разноски в заповедното и в
исковото производство.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът Д. Т. Н., чрез
пълномощника си адв. Д. М., оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани.
Не оспорва и признава подписването на договор за паричен потребителски кредит,
2
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издавен и ползване на кредитна карта №
PLUS-11021762/22.11.2014 г. с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД със следните
параметри: размер на кредита за потребителски цели от 6000 лева, застрахователна премия
от 1612,80 лева, такса ангажимент от 210 лева, брой погасителни вноски 48, месечна
погасителна вноска в размер от 276,51 лева, обща стойност на плащанията от 13 272,60 лева,
ГПР от 45,29 % и лихвен процент от 37,48 %. Посочва, че сключеният договор има
характеристиките на договор за потребителски кредит съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК и спрямо
същия са приложими особените изисквания за действителност по ЗПК и конкретно на чл. 10,
ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-т.12 и т. 20 и ал. 2, чл. 12, ал. 1, т. 7 – т. 9 от закона, липсата на което и
да е от тях прави договора недействителен съгласно чл. 22 ЗПК. С отговора ответникът
оспорва действителността на процесния договор за кредит поради неспазване на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за точно посочване на ГПР по договора, намирайки,
че в процесния случай в договора този компонент фигурира формално като размер от 45,29
%, но не са посочени по вид и размер всички разходи, които го формират, в т.ч. уговорените
с договора такса ангажимент в размер на 210 лева и застрахователна премия в размер на 1
612,80 лева. Допуснатото противоречие с изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК лишава
кредитополучателя от възможността да извърши преценка относно съответствието на
договора с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК относно максималния размер на разходите по
кредита. Счита, че така допуснатото нарушение следва да се приравни на липса на отразен в
договора ГПР, което обуславя недействителността на целия договор. Ответникът Н. излага,
че процесният договор не отговаря на изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК, тъй като договорът,
условията по него, приложените Сертификат за застраховка „Защита на плащанията“ и
Общите условия за застраховка „Защита на плащанията“ на кредитополучателите по
договор за потребителски паричен кредит на „Кардиф Животозастраховане“ – клон България
и „Кардиф Общо застраховане“ – клон България са с шрифт под 12, а тези, касаещи
застраховката са абсолютно нечетливи. Намира застрахователният договор за елемент от
договорното правоотношение между страните, доколкото съгласно клаузата на чл. 2 от
условията по договора за кредит размерът на кредита за покупка на застраховка „Защита на
плащанията“ следва да бъде платен директно на застрахователя, а сумата в поле
„застрахователна премия“ е част от месечните погасителни вноски. Излага се довод за
допуснато нарушение и на разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗПК, тъй като на ответника не е
представен стандартен европейски формуляр, задължителен за всички финансови
институции, предоставящи кредити. С отговора на исковата молба ответникът оспорва
твърденията на ищеца относно размера на погасените чрез плащания суми по кредита,
сочейки, че до подаването на исковата молба е извършил плащания по кредита в общ размер
от 8713,53 лева, от които 1413,53 лева по 5 месечни вноски по кредита и 7300 лева, събрани
в хода на образуваното изпълнително дело № 2009/2023 г. по описа на ЧСИ Иванка Цонкова.
Поддържа, че на основание чл. 23 ЗПК и с оглед недействителността на договора за
потребителски кредит, Н. дължи връщане само на чистата стойност на кредита в случая на
сумата от 6000 лева, без да дължи лихви или други разходи. Намира задълженията по
кредита и за погасени по давност. С тези доводи отправя искане за отхвърляне на исковите
претенции. Претендира присъждане на разноските, направени в настоящото исково
производство.
При извършена служебна проверка по реда на чл. 140 ГПК относно редовността
на исковата молба и допустимостта на предявените със същата искови претенции, с оглед и
изричното искане на „Юробанк България“ АД за конституирането му като ищец по делото с
довод за осъществено придобиване на търговското предприятие и дейността на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс – клон България“ КЧТ, с ЕИК: *********, на ищеца следва да
бъдат дадени указания да уточни твърди ли да е налице правоприемство от сочения
3
кредитор по договора за потребителски кредит „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, с
ЕИК: ********* и заявител в производството по ч. гр. дело № 47512/2016 г. по описа на
СРС, ГО, 51-ви състав, на какво основание, като представи доказателство в подкрепа на
твърденията си. На ищеца следва да бъде указано и да уточни по какъв начин е формирано
вземането в размер на сумата от 6052,22 лева – главница по договора за кредит, предвид
изложените твърдения в исковата молба, че отпуснатият кредит възлиза на сумата от 6000
лева.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК, съдът разпределя между страните
доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти по предявените искове с
правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК,
както следва:
В тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване,
наличието на следните обстоятелства: 1). възникване на валидно облигационно
правоотношение между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, като кредитор и ответника,
като кредитополучател по силата на процесния договор за потребителски паричен кредит от
22.11.2014 г., отговарящ на изискванията откъм форма и съдържание по чл. 10 и чл. 11 ЗПК,
реално предаване на сумата по кредита на кредитополучателя; 2). наличието на валидно
постигната договореност между страните за връщане на кредита с възнаградителна лихва и
нейния размер; 3). наличието на основание за обявяване на кредита за предсрочно изискуем
и надлежно упражняване на това право, чрез уведомяване на длъжника; 4). да установи
вземанията си по размер; 5). наличието на основание за спиране/прекъсване на давностния
срок за вземанията.
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства относно съобщаване на предсрочната
изискуемост на кредита на длъжника в момент, предхождащ депозиране на заявлението по
чл. 410 ГПК.
При установяване на посочените обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже
възраженията си, в частност извършено погасяване чрез плащане на дължимите суми.
С оглед твърденията на двете страни и конкретните оспорвания, направени с отговора
на исковата молба на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК съдът отделя като безспорни и
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД, като кредитор и ответника Димитър Т. Н., като кредитополучател е сключен
договор за потребителски паричен кредит № PLUS-11021762/22.11.2014 г., по който
кредиторът е предоставил на кредитополучателя заемната сума.
По доказателствените искания:
Представените от страните писмени материали съдът намира за относими към
предмета на делото и необходими за правилното му решаване, поради което следва да бъдат
приети като писмени доказателства.
С оглед разпределената между страните доказателствена тежест и конкретното
оспорване, проведено от ответната страна, следва да бъдат уважени исканията на ответника
за допускане изслушване на съдебно-техническа и съдебносчетоводна експертиза по
въпросите, формулирани в отговора на исковата молба, като вещото лице по съдебно-
техническата експертиза изследва всички оспорени от ответната страна документи, а при
отговор на въпрос № 2 вещото лице по съдебносчетоводната експертиза конкретизира
плащанията по договора и плащанията, извършени в хода на образуваното изпълнително
дело, респ. характера на последните.
По делото следва да бъде приложено ч. гр. дело № 47512/2016 г. по описа на СРС, ГО,
51 състав, в хода на което е издадена заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.
4
410 ГПК – до приключване на настоящото с окончателен съдебен акт.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца „Юробанк България“ АД в двуседмичен срок от получаване на
съобщението с препис от определението, с писмена молба, да: 1). уточни твърди ли да е
налице правоприемство в негова полза от сочения кредитор по договора за потребителски
кредит „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, с ЕИК: ********* и заявител в
производството по ч. гр. дело № 47512/2016 г. по описа на СРС, ГО, 51-ви състав, на какво
основание, като представи доказателство в подкрепа на твърденията си; 2). уточни по какъв
начин е формирано вземането в размер на сумата от 6052,22 лева – главница по договора за
кредит, предвид изложените твърдения в исковата молба, че отпуснатият кредит възлиза на
сумата от 6000 лева, като му УКАЗВА, че при неизпълнение в срок на указанията, исковата
молба ще бъде върната, а производството по делото – прекратено.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 07.04.2025 г. от
10:40 часа, за която дата и час да се призоват страните, на които да се връчи препис от
настоящото определение, обективиращо проекта за доклад по делото, а на ищеца и препис
от депозирания писмен отговор.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото представените от
страните писмени материали.
ДОПУСКА по искане на ответника изслушване на съдебно-техническа експертиза
вещото лице по която, след проверка на материалите по делото да отговори в какъв шрифт
са приложените по делото договор за потребителски паричен кредит от 22.11.2014 г.,
условия по договор за кредит, Сертификат № PLUS-11021763 и обективираните в същия
документ Общи условия за застраховка „защита на плащанията“ на кредитополучателите на
„Кредит Класик“, както и дали шрифтът, на който са изпълнени тези писмени материали е
еднакъв.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Н.Н.Х., специалност: "...компютърни системи, мобилни
комуникации, софтуерен и хардуерен компютърен оценител, софтуерно пиратство", включен
в Списъка на специалистите, утвърдени за вещи лица за съдебния район на Софийски
градски съд за 2024 г.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението в размер на сумата от 380 лева,
вносими от ответника в двуседмичен срок от получаване на съобщението.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ да се уведоми за поставените задачи и да се призове за съдебното
заседание, след представяне на доказателства за внасяне на определения депозит.
ДОПУСКА по искане на ответника изслушване на съдебносчетоводна експертиза
като вещото лице, въз основа на материалите по делото, след проверка в счетоводството на
5
ищцовата търговска банка, а при необходимост и при ЧСИ – във връзка с плащания в хода
на образуваното изпълнително дело № 2009/2023 г. по описа на ЧСИ Иванка Цонкова с рег.
№ 899 и с район на действие Софийски градски съд, отговори на въпросите, формулирани в
отговора исковата молба, като при отговор на въпрос № 2 относно платената сума по
кредита вещото лице да конкретизира каква част от плащанията са плащания от
кредитополучателя по договора, респ. каква част събрани суми в хода на образуваното
изпълнително дело и характера на последните – дали се касае за суми, постъпили в резултат
от проведен изпълнителен способ или за доброволни плащания от длъжника.
НАЗНАЧАВА за вещо лице И.Л.Д., специалност: "финанси", включен в Списъка на
специалистите, утвърдени за вещи лица за съдебния район на Софийски градски съда за
2024 г.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението в размер на сумата от 420 лева,
вносими от ответника в двуседмичен срок от получаване на съобщението.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ да се уведоми за поставените задачи и да се призове за съдебно
заседание след представяне на доказателство за внасяне на депозита.
ПРИЛАГА към делото ч. гр. дело № 47512/2016 г. по описа на Софийски районен съд,
I ГО, 51-ви състав – до приключване на настоящото с окончателен съдебен акт.
УКАЗВА на страните, че могат да вземат становище по дадените указания и
проекто – доклада най–късно в първото по делото заседание.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ. При
постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в
половин размер. КЪМ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“,
която предлага безплатно провеждане на медиация.
УКАЗВА на страните, че:
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец
в чужбина е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията – съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в РБ; същото задължение
имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2
когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към
делото и се смятат за връчени;
- съгласно чл. 41 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е
съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда
за новия си адрес; същото задължение имат и законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени;
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо
лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако
лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения
се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
6
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7