№ 43
гр. Плевен, 27.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на шести октомври
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА
при участието на секретаря ЙОВКА СТ. КЕРЕНСКА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА Търговско дело №
20214400900011 по описа за 2021 година
ИСК с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ вр. чл. 52 ЗЗД с цена на иска 400
000 лв.
ИСК с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД с цена на иска 268, 38
лв.
ИСК при условията на евентуалност с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ вр.
чл. 52 ЗЗД с цена на иска 400 000 лв.
ИСК при условията на евентуалност с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ вр.
чл. 45 ЗЗД с цена на иска 268, 38 лв.
Ищецът Т. Р. М. с ЕГН********** твърди, че е пострадал при ПТП на 12. 06. 2020 г.
около 15, 40 часа на третокласен път *** село *** – село ***. Посочва се, че ПТП е
настъпило между лек автомобил марка „***“, модел „***“ с рег. № ***, собственост на А. Ц.
Ц. с ЕГН**********, управляван от Т. А.Ц. с ЕГН********** и лек автомобил марка ***“ ,
с рег. № ***, собственост на Г.Б. Б. с ЕГН**********, управляван от Б. Г. Б. с
ЕГН**********. В исковата молба се твърди, че съгласно данните по преписката за
настъпилото ПТП лек автомобил *** *** се е движел с несъобразена скорост с пътните
условия и релефа на пътя по *** от с. *** към гр. Плевен и след десен завой е загубил
контрол над управляваното МПС, навлязъл в лентата за несрещно движение и ударил
насрещно движещия се автомобил ***. Ищецът твърди, че и насрещно движещият се
1
автомобил на *** също се е движел с несъобразена скорост, поради което водачът му е
съпричинил вредоносния резултат. В исковата молба е посочено, че ищецът е бил пътник в
лек автомобил „*** ***“ и е претърпял сериозни увреждания на здравето, подробно описани
в исковата молба. Твърди се, че непосредствено след настъпване на ПТП ищецът е постъпил
в болнично заведение заради нанесените множество травми, като е бил в изключително
тежко състояние с опасност за живота. Извършени са му множество операции и
манипулации за спасяването на живота и здравето му , като цял месец в периода от 12. 06.
2020 г. до 28. 07. 2020 г. е бил на лечение в Клиника по хирургия към УМБАЛ „Д- р Георги
Странски“- Плевен. Твърди се, че за този период ищецът не е можел да се движи и да
говори, бил е на апаратна вентилация, претърпял е политравма, хеморагичен шок, гръдна
травма, хемопневмоторакс, фрактури на ребра, таз и крайници. Твърди се, че в хода на
лечението на ищеца са направени торакоцентеза и скарификация на плеврата вдясно,
направена е лапаратомия, спленектомия и сутура хепатис, трахеостомия и множество
дренажи. Твърди се, че ищецът е постъпил неколкократно в болница на 09. 08. 2020 г., на
17. 09. 2020 г. с оплаквания за болки и бодежи в гърлото и гърдите, като при всяко от
посещенията се е налагало оперативно лечение. В исковата молба е посочено, че на ищеца
му предстои извършване на операция за наместване на счупената ръка, която е зараснала
накриво и не може да бъде използвана пълноценно и има загрозяващ вид. Твърди се, че
ищецът с решение на ТЕЛК от 16. 09. 2020 г. е освидетелстван с 50 % установена трайно
намалена работоспособност с водещ диагноза „ травми на органите на гръдния кош в
съчетание с травми на органите на коремната кухина и таза“. Твърди се, че вследствие на
травмите ищецът живее в условията на физически болки и дискомфорт, ограничаващи
двигателната му активност и възможност за физическо натоварване, придвижва се с
патерици, като постоянно се нуждае от помощ на друго лице. Твърди се, че ищецът е
изживял и силна уплаха, която към настоящия момент е в активна форма, изпитва страх за
себе си и от повторно настъпване на подобен инцидент, страх за бъдещото му състояние.
Твърди се, че сънува кошмари и изпада в чести пристъпи на паника, изпитва основателен
страх от автомобили вследствие на процесното ПТП.
Ищецът твърди, че е отправил застрахователни претенции към първия ответник ЗАД
„***“ АД, който с писмо изх. № НЩ – 5161/ 04. 09. 20020 г. е уведомил ищеца, че до
представяне на влязъл в сила акт, доказващ вината на водача на лек автомобил „*** ***“,
управляван от Т. А.Ц., за ответника липсва основание за изплащане на застрахователно
обезщетение, тъй като липсват данни за настъпило застрахователно събитие, задължаващо
този ответник да изплаща обезщетение на ищеца.
Ищецът твърди, че е отправил искане за заплащане на застрахователно обезщетение и
от втория ответник „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ„ ЕАД за виновно поведение и
съпричиняване на ПТП от страна на водача на лек автомобил „***“, управляван от Б. Г. Б..
Посочено е, че с писмо на застрахователното дружество до ищеца изх . № 0- 92- 1372/ 27. 10.
2020 г. последният е уведомен, че по искането ще е налице произнасяне след установяване
на безспорна вина на водача на този автомобил при настъпването на ПТП.
2
Ищецът е отправил искане до съда да бъде постановено решение с което ответникът
ЗАД „***“ АД да бъде осъден на основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 52 ЗЗД да заплати на
ищеца сумата от 400 000 лева застрахователно обезщетение за причинени неимуществени
вреди от настъпилото ПТП, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
увреждането до окончателното заплащане на главницата; на основание чл. 432, ал.1 КЗ вр.
чл. 45 ЗЗД ответникът да заплати на ищеца сумата от 268, 38 лв. имуществени вреди,
направени за лечението на ищеца вследствие на настъпилото ПТП, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на
главницата, както и направените по делото разноски.
При условията на евентуалност ищецът е посочил, че в случай на отхвърляне на
предявените искове или липса на основание за разглеждането им съдът да постанови
решение , с което вторият ответник „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ„ ЕАД да бъде осъден
на основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 52 ЗЗД да заплати на ищеца сумата от 400 000 лева
застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди от настъпилото ПТП,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането до
окончателното заплащане на главницата; на основание чл. 432, ал.1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД
ответникът да заплати на ищеца сумата от 268, 38 лв. имуществени вреди, направени за
лечението на ищеца вследствие на настъпилото ПТП, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на главницата, както и
направените по делото разноски.
В исковата молба е посочена банкова сметка на ищеца, в която да бъдат преведени
присъдените в полза на ищеца суми по съдебното решение.
Ответникът ЗАД „***“ АД е изразил становище, че предявените искове са
неоснователни и недоказани и следва да бъдат отхвърлени. Твърди се, че липсват
доказателства кой от двамата водачи на автомобили са допринесли с поведението си за
настъпването на ПТП и за нанесените травми на ищеца. Посочено е, че следва за нанесените
травми и проведеното медицинско лечение на ищеца да бъдат представени съответните
медицински документи, тъй като поделото с исковата молба не са представени документи за
завършен възстановителен процес. Ответникът е оспорил наличието на причинно-
следствена връзка между настъпилото ПТП и всички посочени от ищеца увреждания.
Твърди се, че вина за причинените травми има ищецът, който е пътувал в лекия автомобил
без поставен колан. Ответникът е оспорил исковете по размер, като твърди, че
претендираното обезщетение за неимуществени вреди в размер на 400 000 лева е
прекомерно високо за констатираните травми на ищеца. Оспорени са претенциите на ищеца
за лихви върху главниците считано от датата на настъпване на ПТП, тъй като това
противоречи на разпоредбата на чл.497 и чл. 429 КЗ. Направено е възражение за
съпричиняване от страна на ищеца при настъпване на ПТП, като следва да се съобрази
разпоредбата на чл. 51, ал.2 ЗЗД.
3
Ответникът „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ„ ЕАД е изразил становище, че
предявените при условията на евентуалност обективно съединени искове са неоснователни
и следва да бъдат отхвърлени. Ответникът оспорва твърдението, че вина за настъпване на
ПТП има водачът на лек автомобил „***“, който е застрахован при този ответник, че същият
се е движел с несъобразено скорост и че е съпричинил вредоносния резултат. Твърди се, че
единствена причина за настъпване на процесното ПТП има водачът на лек автомобил „***
***, застрахован при първия ответник, който не е съобразил скоростта на движение на
автомобила с особеностите на пътната обстановка, не е указвал постоянен контрол върху
автомобила. Ответникът оспорва описаният в исковата молба механизъм на настъпване на
ПТП, съответно механизма на увреждане на ищеца и причинно – следствената връзка между
ПТП и получените от ищеца травми. Оспорени са твърденията на ищеца относно
претърпените неимуществени вреди, които налагат изплащане на застрахователно
обезщетение.
В условията на евентуалност ответникът е посочил, че ако съдът приеме наличието на
основание да бъде ангажирана отговорността на един от ответниците, съответно този
ответник прави възражение за прекомерност на претендираното обезщетение и възражение
за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Този
ответник също оспорва претенциите на ищеца за лихва върху главниците и претенцията за
разноски. Отправено е искане съдът след като определи обезщетението, да намали същото с
процента на съпричиняване на основание чл. 51, ал.2 ЗЗД и да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение.
ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като прецени събраните по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, намира за установено следното :
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА :
По делото не се спори между страните за настъпилото ПТП, от което ищецът е пострадал,
като по делото са представени доказателства от досъдебното производство, образувано въз
основа на ПТП.
По делото е представена проверка за сключена застраховка „Гражданска отговорност“,
от която е видно, че към 12. 08. 2020 г. МПС с ДКН *** ( автомобил марка „***“, модел ***)
е имал активна застраховка „Гражданска отговорност“ със застраховател ДЗИ – Общо
застраховане с период на покритие с начална дата 21. 12. 2019 г.от 00:00 ч. и крайна дата на
покритие 20. 12. 2020 г. до 23: 59 ч..; застраховката е прекратена на 07. 10. 2020 в 00: 00 ч.
От аналог ична справка за проверка за застраховка „Гражданска отговорност“ става ясно, че
автомобил марка *** *** с ДКН *** има застраховка „Гражданска отговорност“ със
4
застраховател ЗД“***“ АД с начална дата на покритие 06. 10. 2019 г. от 00: 00 ч. и крайна
дата 05. 10. 2020 г. до 23: 59 ч., прекратена на 21. 07. 2020 г. в 00: 00 ч.
Ищецът е подал заявление по реда на чл. 380, ал.1 КЗ до първия ответник ЗД“***“ АД на
27. 07. 2020 г. с искане за заплащане на застрахователно обезщетение в размер на 300 000
лв., като е представил доказателства, описани в заявлението.
По делото е допусната съдебна автотехническа експертиза (САТЕ), от заключението на
която се установява, че ПТП се състои в сблъскване на две МПС при следния механизъм:
движение на лек автомобил „*** ***“ с рег. № *** от полагащата му се към насрещната
пътна лента страничен кос удар с насрещно движещия се автомобил „***“ с рег. № *** и
движение на МПС до установяване в състояние на покой. Посочено е , че автомобилът „***“
до сблъсъка се е движел със скорост 58, 46 км/ч, а автомобилът „*** ***“ се е движел със
скорост 101, 6 км/ч до сблъсъка. В заключението е отразено, че на разстояние между
автомобилите 93, 24 м автомобилът „*** ***“ е променил направлението на
транслационното си движение, първоначално към десния банкет по посока на движението
си, вследствие на загуба на напречна устойчивост, а впоследствие към насрещната пътна
лента.Посочено е, че водачът на „***“ е възприел промяната на направлението на „*** ***“
към насрещната лента и е реализирал спиране с последващо закъснително движение до
контакта между МПС. Мястото на удара на двата МПС е между челната част на автомобил
„***“ и страничната дясна част на „*** ***“ в лентата на движение на първото МПС. В
първата фаза на удара челната част на облицовката и основна предна броня на „***“ е
започнала да контактува и прониква в страничната дясна част на „*** ***“ в областта на
преден десен калник, десни врати, десен праг. До достигане на предния десен подкалник,
предна под купе дясна надлъж на греда, десни колони за автомобил „*** ***“ загубата на
енергия непрекъснато се е увеличавала, като тангенциалните ударни сили се стремят и
завъртат купето на „*** ***“. Отбелязано е, че едновременно с това напречните компоненти
се стремят и започват да отделят контактуващите части на двете МПС едно до друго.
Втората фаза на удара съдържа транслационно – ротационното движение на двете МПС,
като масовият център на всяко едно от двете МПС изминава различно разстояние до
мястото на установяване в покой. Експертът е посочил, че от техническа гледна точка
причина за настъпване на МПС е свързана с движение от страна на водача на „*** ***“ със
скорост близка до критичната, при която се получава загуба на устойчивост при движение в
дъга на завой и мокра пътна настилка, вследствие на което транслационното движение се
трансформира в приплъзване на ротация. Вещото лице е посочило, че към момента в който
водачът на „*** ***“ е загубил напречна устойчивост и е започнал да отлага следи от
търкаляне и приплъзване върху настилката, при движение с реална скорост и при 90 км не е
имал техническа възможност да спре до мястото на удара и да предотврати настъпилото
ПТП, но при скорост 60 км/ч е имал техническа възможност да спре до мястото на контакт
между МПС и да предотврати настъпилото ПТП. Експертът е изчислил, че реалната скорост
на движение на „*** ***“ преди удара е 101, 6 км/ч, а към първоначалния контакт при удара
е 75, 9 км/ч. Посочено е, че дължината на „опасната зона“ на „*** ***“ при реална скорост
5
от 101, 6 км/ ч е 100,05 м, п ри скорост 90 км/ч е 81,8 м, а п ри 60 км/ч е 42, 67 м. „Опасната
зона „ на „***“ при реална скорост от 58, 46 км/ч е 39, 94 до 41, 06 м. Посочено е, че
скоростта на „*** ***“ към момента на отлагане на следи върху настилката е
приблизително еднаква с числената стойност на скоростта, при която се получава занасяне
при движението по дъгата на десен завой- при критична скорост при занасяне в дъгата на
десен завой от 104, 4 км/ч водачът на „*** ***“ е влязъл в завоя със скорост от 101, 6 км/ч.
В заключението е посочено, че водачът на „ ***“ не е имал техническа възможност да
реализира спиране до мястото на удара и да предотврати ПТП. По отношение на ползването
на предпазни колани вещото лице е установило, че „*** ***“ е оборудван с триточков колан,
който когато е поставен в нормален режим на заключване, не изисква нагласяване на
дължината и позволява свобода на движението когато автомобилът се движи с постоянна
скорост. При внезапно или рязко спиране обаче или по време на силно ускорение или
забавяне предпазният колан блокира автоматично , за да възпре тялото. Посочено е, че
съобразно наличните данни по делото затова, че коланът на предна дясна седалка е бил
плътно прилепен към съответната предна дясна колона, седящият на предна дясна седалка
към момента на ПТП е бил без предпазен колан.
По искане на страните е допусната тройна САТЕ, от заключението на която се установява,
че скоростта на движение на „*** ***“ преди ПТП е около 111 км/ч, а към момента на удара
е около 89 км/ч. Скоростта на „***“ преди ПТП е около 55 км/ч, а към момента на удара е
около 40 км/ч. Опасната зона на спиране на „*** ***“ при определената скорост на
движение е около 106 м, а на ***“ е около 41 км. Мястото на удара на автомобилите е в
лявата пътна лента ( лентата на движение на „***“) и спрямо платното за движение на 57, 1
м след мерната линия на ниво от 2,5 м до 4,1 м вляво от разделителната линия на лентите на
движение. Критичната скорост в зоната на завоя спрямо посоката на движение на „*** ***“
е около 104 км/ч при отчитане на радиуса на завоя и характера на пътната настилка.
Посочено е, че водачът на „*** ***“ се е движел с несъобразена скорост спрямо радиуса на
завоя и характера на пътната настилка. Вследствие на това е настъпила загуба на управление
на „*** ***“ при подбраната скорост на движение, както и при движение на автомобила в
зоната на завоя. Посочено е, че водачът на автомобила „*** ***“ е имал техническата
възможност да предотврати ПТП, като намали скоростта преди зоната на завоя до зоната на
критичната, да запази устойчиво поведение в собствената си дясна пътна лента. При
запазване на движението в собствената пътна лента не би настъпил удар с автомобил „***“.
В резултат на загуба на управление автомобил „*** ***“ е навлязъл в насрещната пътна
лента, където е реализиран удар с автомобил „***“, като в момента на удара двата
автомобила са били на разстояние 95 м при сбор на опасните зони за спиране от около 147м.
Водачът на автомобил „*** ***“ е имал техническа възможност да предотврати ПТП, като
остане в собствената си лента на движение при скорост от 60 км/ч, която е максимално
разрешена за участъка. Като технически причини за настъпилото ПТП вещите лица са
посочили движението на автомобил „*** ***“ със скорост по- голяма от разрешената преди
завоя и скорост по- голяма от критичната за завоя. Посочено е,че към момента на удара
6
автомобил „*** ***“ е оборудван с триточкови предпазни инерционни колани, като към
момента на настъпване на ПТП пътникът на предната дясна седалка е бил без поставен
обезопасителен колан – коланът на предна дясна седалка е бил плътно прилепнал за предна
дясна колона.
В хода на съдебното дирене е допусната съдебно медицинска експертиза (СМЕ), от
заключението на която се установява, че ищецът вследствие на процесното ПТП е получил
съчетана механична травма, която включва :гръдна травма – счупване на четири десни
ребра, спукване на пристенната и органната плевра, набира на кръв и въздух в дясната
плеврална кухина (хемопневмоторакс), набиране на въздух в подкожието на дясната
подмишнична област ( подкожен аксиларен емфизем), двустранна контузия на белите
бробове, последващо усложнение – възпаление на белите дробове ( травматичен пулмонит)
и набиране на течност в плевралната кухина ( ограничен хидроторакс); коремна травма –
контузия и напуквания на слезката и черния дроб, кръвозагуба в коремната кухина (
хемаскос, ретроперитонеален хематом); счупване на таза – многофрагментно счупване на
двете лонни кости, лявата седалищна кост и на кръстеца в ляво, спукване на дясната
седалищна кост; крайници – счупване на дясната лъчева кост на типично място ( в долния
край); травматично - хеморагичен шок.
В заключението е посочено, че вследствие на получените травми ищецът е бил
хоспитализиран и опериран по спешност, като в срока на проведеното болнично лечение от
12. 06. 21020 г. до 28. 07. 2020 г. е претърпял и допълнителни интервенции : проникване в
гръдната кухина вдясно (торакоцентеза) за аспирация на набралите се кръв и въздух,
впоследствие и на ексудат; отваряне на коремната кухина ( лапаротомия) за ревизия на
колерните органи, кръвоспиране, обшиване на черния дроб и отстраняване на наранената
слезка (спленектомия); създаване на изкуствен дихателен отвор (трахеостома) за продъл-
жителна изкуствена белодробна вентилация в условията на медикаментозна кома;
впоследствие неколкократно прове ждане на фибробронхоскопия за аспирация на секретите
и осигуряване на проходимост на дихателните пътища; обездвижване чрез гипсова
мобилизация на десния горен крайник по повод счупването на дясната лъчева кост,
изкуствено хранене, медикаменти.
След изписването от стационара лечението на ищеца е продължило в домашно –
амбулаторни условия ( мадикаменти, рехабилитация), впоследствиее хоспитазилиран още
три пъти за диагностично уточняване по повод оплаквания от дразнеща кашлица и болки в
гърлото съответно о 09- 11.08. 2020 г.; 17. – 19.09. 2020 г. и 04. – 06. 02. 2021 г., при което
под анестезия отново е провеждана фибробронхоскопия за диагностично уточняване на
състоянието на дихателните пътища.
Вещото лице е установило, че при наличните данни, присъщи за травмата усложнения,
развили се по време на стационарния престой и след из писване от лечебно заведение,
въпреки своевременното и правилно лечение са : временна фистула (до зарастване на
7
трахеостомата) и леко стеснение на дихателната тръба в горна трета; ограничани плеврални
сраствания вдясно, разширение на бронхи; болка и ограничени движения в дясната гривнена
става поради неправилно зарастване на дясната лъчева кост, налагащо оперативно лечение.
В заключението е отразено, че на 16. 09. 2020 г. ищецът е освидетелстван от ТЕЛК (
експертно решение № 2720) и за уврежданията, получени при ПТП са му признати 50 %
трайно намалена работоспособност от датата на увреждането до 01. 09. 2021 г. Посочено е,
че получената съчетана травма у свързана с интензивни и продължителни болки и страдания
в продължение на месеци и не може да се изключи възможността от болки, свързани с
травмата и в бъдеще, изострящи се при физическо натоварване и при по- резки промени във
времето.
Вещого лице е отразило в заключението си, че уврежданията са в резултат на тъпа травма,
възможно е да са получени по начина, описан в исковата молба – при ПТП с удар между два
леки автомобила, като пострадалият е бил пътник в процесния „*** ***“.
Здравното значение и продължителността на оздравителния период на получените
увреждания са посочени подробно в заключението : за спасяване на живота на пострадалия,
травмата на слезката е наложила хирургичното й отстраняване ( загуба на слезката); общо
съчетаната травма е довела до разстройство на здравето временно опасно за живота, без
своевременното специализирано лечение смъртният изход е бил неизбежен; счупванета на
четири ребра е довело до трайно затрудняване на движението на снагата( т. е на
възможността от самообслужване) за около 1- 1,5 месеца и на възможността за физически
труд за около 1,5 – 2 месеца при нормално протичане на оздравителния процес; счупването
на таза е довело до трайно затрудняване на движението на снагата и долните крайници и на
въз-можността за физически труд за около 5 - 8 месеца при нормално протичане на
оздравителния процес; счупването на дясната лъчева кост води до трайно затрудняване на
движението на десния горен крайник за около 1,5 – 2 месеца и на възможността за
физически труд за около 2,5 – 3 месеца при нормално протичане на оздравителния процес.
Експертът е посочил, че уврежданията са получени от млад индивид в добро здраве
(спортист), липсва информация за необичайни усложнения на оздравителния процес и по
наличните данни прогнозата за възстановяване на ищеца е добра. Получените травматични
увреждания предполагат като последица ограничаване на предшестващия травмата
физически капацитет на ищеца.
По въпроса затова ползвал ли е ищецът обезопасителен колан към момента на настъпване на
ПТП експертът е посочил, че в полза на възможността да е ползвал колан е липсата на
травми по главата; В полза на възмо жността да не е ползвал ищецът обезопасителен колан
е липсата на контактни отпечатъци характерни при употребата на коман към момента на
ПТП и особеностите на увреждане на таза с многофрагментарно счупване на левите лонна
и седалищна кост и кръстеца вляво. Въз основа на комплекса от данни вещото лице приема,
че е по- вероятно ищецът да не е ползвал обезопасителен колан при реализирането на ПТП.
Вещото лице е посочило, че при конкретния механизъм на ПТП не може да се твърди, че
8
поставен обезопасителен колан би намалил тежестта на получените травматични
увреждания. Към момента на изготвяне на заключението експертът е посочил , че ищецът
е в добро общо състояние, като му предстои оперативна интервенция по повод последици от
счупването на дясната лъчева кост – ограничени и болезнени движения в дясната гривнена
става.
В хода на съдебното дирене като свидетели са разпитани Р. М., В.Й. и Х.Х.. От разпита на
свидетеля Х. става ясно, че същият е заместник управител на МБАЛ „Света Марина“-
Плевен, срещу сградата на която е настъпило процесното ПТП и свидетелят заедно с други
служители на болницата са извадили хората в двата автомобила и им е оказана първа
медицинска помощ. Свидетелят твърди, че и двата автомобила са били обърнати на таван на
купето и в автомобил „*** ***“ шофьорът и още едно младо момче са били в дъното на
колата до стъклото и, за да бъдат извадени, се е наложило автомобилът да бъде обърнат на
лявата страна и да бъде счупено дясното задно стъкло. Свидетелят твърди, че и тримата от
автомобилите са били пострадали, като най- тежко е бил пострадал ищецът, който не е давал
признаци за дишане и се е наложило използване на инвалидна количка.
От разпита на свидетелите Р. М. (баща на ищеца) и В.Й. (живее на семейни начала с бащата
Р. М.) става ясно, че преди ПТП ищецът се е занимавал със с порт, танци, бил е весел и
жизнерадостен. Свидетелите твърдят, че след Претърпяното ПТП ищецът се е променил
значително, като е станал затворен, изпитва страх от болници и лечение, трудно е понасял
лечението в болницата и не е искал да живее в определени моменти. Свидетелите посочват,
че ищецът не излиза да се види с приятели, постоянно е в дома си, ползва основно
компютъра, често се разстройва, сънува кошмари нощем и не спи спокойно, чувства се
безполезен за семейството си. Свидетелите твърдят, че ищецът продължава да изпитва
болки в таза и в дясната ръка, за която му предстои нова операция. Свидетелите посочват,
че до този момент не е направена операцията на ръката, тъй като трябва да зарасне
трахеостомата. Свидетелите твърдят, че ищецът е бил студент към момента на ПТП, учел е
във ВТУ“Св. Св. Кирил и Методий“ – В. Търново, специалност „Педагогика на
физическото възпитание“, като преди това е завършил спортното училище със специалност
„Лека атлетика“.От разпита става ясно, че ищецът е бил в медикаментозна кома от 12. 06.
2020 г. до 21. 06. 2020 г., след което е прекарал бронхопневмония, получил е усложнения,
които са били опасни за живота му, имало е кризисни състояния, които са застрашили
живота му, но понастоящем проблемите са отминали.
В хода на производството като свидетели са разпитани и двамата водачи на процесните
автомобили Б.Б. и Т.А., които са заявили , че не си спомнят нищо от настъпилото ПТП.
ОТ ПРАВНА СТРАНА :
9
Спорни между страните са въпросите в какъв размер следва да бъдат претендираните
обезщетения в съответствие с установените увреждания, кой от водачите на процесните
автомобили е виновен за настъпилото ПТП, съответно виновно е причинил уврежданията на
ищеца, какви са тези увреждания вследствие на ПТП, кой от двамата ответници е пасивно
легитимиран по предявените искове и налице ли е съпричиняване от страна на ищеца по
смисъла на чл. 51, ал.2 ЗЗД.
От събраните по делото доказателства се установява, че процесното ПТП е настъпило
вследствие на управлението на автомобил „*** ***“ от Т.А. с превишена скорост от 111 км/ч
съгласно заключението на тройната САТЕ при разрешена скорост за съответния път от 60
км/ч. От заключението на единичната и тройната САТЕ е видно, че вследствие на
превишената скорост, с който А.ев навлиза в десен завой преди мястото на удара от двете
МПС, губи управление върху автомобил „*** ***“ и навлиза в насрещното платно, в което
се е движел срещуположно автомобил „***“. От посочените заключения е видно, че
вследствие на превишената скорост на автомобил „*** ***“ „опасната зона“ за спиране на
същия е била 106 м ( при опасна зона от 43 м при скорост от 60 км/ч) и на „***“ е 41 м,
като в момента на настъпилата загуба на управление на „*** ***“ разстоянието между
двата автомобила е било95 м при опасна зона за спиране на двата автомобила общо от 147м.
В заключението на тройната САТЕ е посочено, че основните технически причини за
настъпване на ПТП е превишената скорост на управление на „*** ***“ преди навлизане в
завоя и движението на същия автомобил със скорост над критичната в самия завой, което е
довело до поднасяне на автомобила, загуба на управлението му и навлизането му в
насрещната пътна лента за движение.
С оглед изложеното съдът приема, че вина за настъпилото ПТП има водачът на лек
автомобил „*** ***“, поради което отговорност в настоящото производство следва да носи
застрахователят, с когото е сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ за
посочения автомобил и това съгласно направената проверка за застраховка „Гражданска
отговорност“ е ответникът ЗД“***“ АД.
По отношение на водача на автомобил „***“ не се установява от данните по делото вина за
настъпилото ПТП, тъй като от заключението на единичната и тройната САТЕ става ясно, че
водачът на този автомобил не е бил в техническа възможност да предотврати настъпилото
ПТП с каквато и да е маневра, поради което не налице вина на водача на този автомобил
при неговото управление и при настъпването на ПТП. Този въпрос има значение за
евентуално предявените обективно съединени искове срещу „ДЗИ – ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ“, с което дружество е налице сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ за автомобила „***“.
По отношение на настъпилите увреждания от заключението на СМЕ е видно, че
настъпилите увреждания съответстват на механизма на настъпилото ПТП, като вследствие
на удара между двата автомобила „***“ прониква в дясната предна част на „*** ***“ челно,
10
като тази част на автомобила хлътва навътре вследствие на удара, налице е счупено стъкло и
вследствие на удара шофьорът и пътникът ( ищецът) са били открити от свидетелите в
задната част на автомобила до задното стъкло един върху друг.
От заключенията на САТЕ и заключението на СМЕ става ясно, че автомобилът „*** ***“ е
оборудван с триточков предпазен колан, като след настъпилото ПТП се установява, че
коланът е бил плътно прилепнал до предната дясна колона. Вещите лица посочват, че при
употреба на този колан към момента на удара същият блокира около тялото на този, който
го ползва и не може след освобождаването на тялото да се върне в изходна позиция плътно
до съответната колона в купето. С оглед състоянието на предпазния колан вещите лица са
категорични, че ищецът като пътуващ на предната дясна седалка на „*** ***“ към момента
на удара не е бил поставил предпазния колан, предвиден за него в автомобила. От
заключението на СМЕ обаче става ясно, че поставянето на предпазния колан няма
съществено значение за интензитета на уврежданията, които е получил ищеца, тъй като тези
увреждания са свързани с мястото на удара, а това е в предната дясна част на автомобила
„*** ***“, където се е нтамирал ищеца към момента на сблъсъка на автомобилите. В
заключението на СМЕ е посочено, че поставянето на обезопасителен колан от ищеца е без
съществена практическа стойност за характера и интензитета на получените увреждания
поради запазената относителна странична подвижност на телата в автомобила, а в
конкретния случай – на пътника на предна дясна седалка надясно към мястото на удара и
вдаване на съответната повърхност на купето навътре. Вещото лице е заключило, че при
конкретния механизъм на ПТП не може да се твърди, че поставен обезопасителен колан би
намалил тежестта на получените травматични увреждания. Едновременно с това обаче
вещото лице посочва при допълнителния разпит след изслушване на тройната САТЕ, че
лицето е било без обезопасителен колан, тъй като при поставен такъв не би се получило
счупването отляво на таза при удара отдясно.
С оглед заключенията на САТЕ и на СМЕ съдът приема, че при настъпването на ПТП и
полученото счупване на таза отляво, ищецът е допринесъл по смисъла на чл. 51, ал.2 ЗЗД за
това конкретно увреждане, като не е поставил обезопасителен колан. Съгласно цитираната
разпоредба съдът следва да редуцира определеното обезщетение за нанесените
неимуществени и имуществени вреди предвид съпричиняването, което е установено в хода
на производството.
При определяне на размера на неимуществените вреди съдът следва да съобрази размера
на обезщетението с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, съгласно която съдът определя размера по
справедливост. Съгласно т. ІІ от ПВС №4 от 23. 12. 1968 г. понятието "справедливост" по
смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда
при определяне на размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при
телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването
му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на
11
здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. От значение са
и редица друго обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им
да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени
вреди.
В конкретния случай от доказателствата по делото става ясно, че ищецът се е променил
значително след преживяното ПТП, станал е затворен, самоизолирал се е, страхува се и се
ужасява от посещение в болници и от лечение, чувства се непълноценен и безполезен за
близките си, имало е моменти, в които не е искал да продължи да живее, преживява
кошмари през нощта и не може да спи спокойно. От разпита на свидетелите и от
заключението на СМЕ се установява, че ищецът продължава да изпитва болки в таза и
дясната ръка, при която е установено неправилно зарастване и предстои операция.
Заключението на СМЕ установява ограничаване на възможностите за физическо
натоварване, което е свързано с неговото обучение във ВТУ „Св.Св. Кирил и Методий“. От
заключението на СМЕ се установява също, че по време на лечението ищецът е изпитвал
силни болки и страдания, които са свързани с неколкократно извършвани оперативни
намеси за стабилизиране на неговото състояние и за преодоляване на опасността за живота
му. С оглед изложеното и предвид заключението на СМЕ за сложната комбинирана травма и
отстраняването на слезката, тежките и наложителни интервенции по време на лечението на
ищеца съдът счита, че съразмерното обезщетение за претърпените от ищеца
неимуществени вреди следва да е в размер на 300 000 лв., като компенсация за болките и
страданията, които ищецът е търпял и продължава да търпи.
По отношение на твърденията на ответника ЗД“***“ АД за съпричиняване от страна на
ищеца при настъпване на ПТП съдът счита, че такова е налице с оглед на това, че ищецът
не е ползвал като пътник предпазен колан в автомобила съгласно изискването на чл. 137а,
ал.1 ЗДвП. Разпоредбата на чл. 51, ал.2 ЗЗД изисква съпричиняването да е в причинна връзка
с настъпилото увреждане, като в случая вещото лице от СМЕ е посочило, че поставянето на
предпазен колан не би довело до счупване вляво на таза на ищеца, но по отношение на
останалите увреждания, които са свързани с удара на автомобила в предната дясна част,
където е бил ищеца вещото лице е направило извода, че същите не са свързани с поставянето
на предпазен колан или неизползването на такъв. По тези причини съдът приема, че ищецът
е допринесъл за увреждането (счупване на таза вляво) отчасти, поради което следва
обезщетението да бъде намалено с 50 000 лв. на основание чл. 51, ал.2 ЗЗД.
С оглед изложеното съдът счита, че следва ответникът ЗД“***“ АД да бъде осъден да
заплати на ищеца застрахователно обезщетение в размер на 250 000 лв. неимуществени
вреди вследствие на настъпило увреждане от процесното ПТП, като за разликата до 400 000
лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По отношение на претенцията за обезщетение за имуществени вреди от настъпилото ПТП в
размер на 268, 38 лв. съдът приема, че предявеният иск е изцяло основателен и следва да
12
бъде уважен. По делото на лист 58, 59 и 60 са представени фискални бонове и фактура за
извършени покупки на лекарства от различни аптеки, посочени на счетоводните документи.
Сборът от отразените суми е размерът на исковата претенция. Съдът счита, че следва да
бъде уважен иска за цялата сума, тъй като ответникът ЗД“***“ АД не е оспорил по
надлежния ред представените писмени доказателства за извършените разходи за
медикаментозното лечение на ищеца, а от доказателствата се установява, че разходите за
лекарства са направени в периода след настъпване на ПТП и по време на лечението на
ищеца, за което се посочва в заключението на СМЕ. Съдът счита, че не следва да се
извършва редукция в размера на обезщетението за имуществени вреди, тъй като от
доказателствата по делото не става ясно, кои от направените разходи са за лечение на
счупения таз, за което увреждане се установява, че е налице съпричиняване от ищеца поради
неизползван предпазен колан като пътник в автомобила „*** ***“. По тези причини съдът
приема, че представените доказателства за извършени покупки на лекарствени средства от
различни аптеки за период след настъпилото ПТП и по време на лечението на ищеца
установяват направени разходи от ищеца за неговото лечение вследствие на уврежданията
от процесното ПТП и съответно тези разходи следва да бъдат изплатени от ЗД“***“ АД като
обезщетение за нанесени на ищеца имуществени вреди от виновното поведение за
настъпилото ПТП на водача на автомобил „*** ***“, застрахован при този ответник.
По отношение на евентуално предявените обективно съединени искове срещу „ЗДИ ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД съдът счита, че не следва да се произнася с диспозитив в
настоящото решение, тъй като произнасянето по тези искове е в пряка зависимост от
произнасянето по първоначалните искове срещу ответника ЗД“***“ АД,, които са уважени.
Действително исковата претенция за неимуществените вреди е уважена частично, но не
поради обстоятелството, че е налице виновно причиняване на увреждания на ищеца от
водача на „***“, а поради справедливо определения размер на неимуществените вреди,
нанесени на ищеца въз основа на доказателствата по делото и въз основа на установеното
съпричиняване с последиците по чл. 51, ал.2 ЗЗД. В този смисъл е становището на
доктрината, че евентуално съединеният иск се счита предявен под условие. Това е
допустимо, защото условието е вътрешнопроцесуално: изходът на делото по главния иск. Не
се ли сбъдне обаче условието, под което евентуалният иск е предявен, съдът не се произнася
по него в решението. Евентуално предявеният иск се смята като да не е бил предявяван и
всички негови последици и извършени по него процесуални действия се обезсилват с
обратна сила, ако делото приключи с влязло в сила решение и условието, под което
евентуалният иск е предявен, не се сбъдне.( §85. Обективно съединяване на искове., с. 434,
Българско гражданско процесуално право, девето преработено и допълнено издание, С.
2012).
С оглед изложеното съдът счита, че следва ответникът ЗД „***“ АД да бъде осъден да
заплати на ищеца застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от настъпилото
ПТП в размер на 250 000 лв., като за разликата до 400 000 лв. следва искът да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на
13
ищеца застрахователно обезщетение за имуществени вреди от настъпилото ПТП в размер на
258, 38 лв. Присъдените главница следва да бъдат заплатени ведно със законната лихва
върху всяка една от тях считано от датата на уведомяване на застрахователя от увреденото
лице по реда на чл. 380, ал.1 КЗ до окончателното изплащане на главницата. Съгласно
разпоредбата на чл. 429, ал.2, т.2 КЗ в застрахователното обезщетение се включват и
лихвите за забава, когато застрахованият отговоря пред увреденото лице при условията на
ал. 3. Разпоредбата на чл. 429, ал.3 КЗ посочва два начални момента за изчисляване на
лихвата за забава: датата на уведомяване на застрахователя от застрахованото лице за
настъпилото застрахователно събитие или датата на заявлението на пострадалия до
застрахователя на застрахованото лице за претенцията по чл. 380, ал.1 КЗ, като се
съобразява по- ранната дата. В случая от отговора на застрахователя ЗД“***“ АД до ищеца
не става ясно кога е бил уведомен от застрахованото лице , поради което съдът приема, че
началната дата за изчисляване на лихвата е 27. 07. 2020 г. когато ищецът е заявил
претенциите си пред ответника по реда на чл. 380, ал.1 КЗ.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал.6 ГПК от- ветникът следва да заплати по
сметка на Плевенския окръжен съд държавна такса върху присъдената сума от предявените
искове в размер на 10 010, 73 лв. и разноски за възнаграждения за вещи лица от допуснатите
САТЕ и СМЕ общо в размер на 1577 лв., изплатени от бюджета на Плевенския окръжен съд.
Ответникът ЗД “***“ АД следва да заплати на процесуалния представител на ищеца адв.
Й.Й. в размер на 6535, 37 лв. на основание чл. 38, ал.2 ЗА вр. чл.7, ал.2, т.5 от Наредба №1
от 09. 07. 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Ответниците ЗД „***“ АД и „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД са отправили искане за
присъждане на деловодни разноски, н с оглед на това, че ищецът е освободен от заплащане
на такси и разноски в производството, то не следва да се присъждат разноски в полза на
двамата ответници съобразно изхода на делото на основание чл. 78, ал.6 ГПК.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 432, ал.1 КЗ вр. чл. 52 и чл. 51, ал.2 ЗЗД ЗД“***“ АД с
ЕИК*** със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“***“№ 87, представлявано
от С.П. и К.К. чрез адв. М. Г. със СЪДЕБЕН АДРЕС гр. София, бул.“***“№87, ет.2 да
за плати на Т. Р. М. с ЕГН********** с адрес с. ***, обл.Плевенска, ,л.“***“№14 със
СЪДЕБЕН АДРЕС гр. Велико Търново, ул.“***“№19, ет. 1, ап.1, адвокатска кантора ,
адв. Д.Р. Д. сумата от 250 000 лв., представляваща обезщетение за нанесени
неимуществени вреди от настъпило ПТП на 12. 06. 2020 г. около 15:40 на третокласен
път *** село *** – село ***, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 27.
07. 2020 г. до окончателното й изплащане, като за разликата до 400 000 лв. ,
14
ОТХВЪРЛЯ ИСКА като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН. Сумата да се изплати
по банкова сметка на Т. Р. М. - IBAN: BG69 *** ***.
ОСЪЖДА на основание чл. 432, ал.1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД ЗД“***“ АД с ЕИК*** със
седалище и адрес на управление гр.София, бул.“***“№ 87, представлявано от С.П. и
К.К. чрез адв. М. Г. със СЪДЕБЕН АДРЕС гр. София, бул.“***“№87, ет.2 да за плати на
Т. Р. М. с ЕГН********** с адрес с. ***, обл.Плевенска, ,л.“***“№14 със СЪДЕБЕН
АДРЕС гр. Велико Търново, ул.“***“№19, ет. 1, ап.1, адвокатска кантора , адв. Д.Р. Д.
сумата от 268, 38 лв., представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди от
настъпило ПТП на 12. 06. 2020 г. около 15:40 на третокласен път *** село *** – село ***,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 27. 07. 2020 г. до окончателното
й изплащане. Сумата да се изплати по банкова сметка на Т. Р. М. - IBAN: ***.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.6 ГПК ЗД“***“ АД с ЕИК*** да заплати по сметка
на Плевенския окръжен съд държавна такса върху уважената част от исковете в
размер на 10 010, 73 лв. и разноски за вещи лица изплатени от бюджета на Плевенския
окръжен съд общо в размер на 1577 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал.2 ЗА вр. чл.7, ал.2, т.5 от Наредба №1 от 09. 07. 2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения ЗД“***“ АД с ЕИК*** да
заплати на адв. Й. ЦВ. Й. с личен № *** като процесуален представител на ищеца Т. Р.
М. адвокатско възнаграждение в размер на 6537, 37 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ на основание чл. 78, ал.6 ГПК искането на ЗД“***“
АД с ЕИК*** и на „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ„ ЕАД с ЕИК*** за присъждане на
разноски съобразно изхода на делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред ВТАС.
Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________
15