РЕШЕНИЕ №_______51_________
гр. Сливен, 20.12.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение, в съдебно заседание на седемнадесети
ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНА МАРЕВА,
при секретаря ЕЛЕНА ХРИСТОВА,
като разгледа докладваното от Хр. Марева т.д. № 17 по описа на съда за 2017г.,
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано предявени
в условията на субективно съединяване установителен иск с правно основание 422
ал.1 вр. чл. 124 ал.1 ГПК за установяване съществуването на вземане на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД
спрямо ответниците – Й.Г.Б. и П.Д.Б., произтичащи от обявяването на предсрочна
изискуемост на Договор за предоставяне на кредит за ремонт и строителство,
сключен на 22.12.2003г., както и сключеното към същия Допълнително споразумение
от 09.04.2012г., за сумите: главница – 81 402.45 лв. , ведно със законната
лихва от 29.08.2016г. до окончателното и пълно погасяване на задължението; Договорна
лихва за периода от 10.01.2015г. до 26.04.2016г. в размер на 21 045.21 лв;
Наказателна лихва за периода от 10.01.2015г. до 22.08.2016г. в размер на 5 534.89
лв. и в условията на евентуалност – искове по чл. 430 ТЗ и чл. 86, ал.1 ЗЗД да
бъдат осъдени ответниците да заплатят на банката- ищец същите суми, дължими по същия договор, включващи главница, лихви и
разноски.
Претендира се за осъждането на
ответниците да заплатят на ищеца
разноски в заповедното производство при уважаване на предявения установителен
иск, а именно: общо в размер на 4 807.74 лв., от които за държавна такса
сумата 2 159.65 лв. и за
адв.възнаграждение - сумата от 2 648.09, както и разноски сторени в настоящото производство.
Обстоятелствата, на
които се основават предявените права са следните:
Между ищеца
(Банката) и първия ответник (Й. Б.) е сключен „Договор за предоставяне на
кредит за ремонт и строителство, сключен на 22.12.2003г. (наричан „Договор за
кредит"). По този договор Банката е предоставила на Кредитополучателя
банков кредит в размер на 120 000 лв. Към посочения Договор между страните е
сключено Допълнително споразумение от 09.04.2012г.
Твърди се, че
задълженията са поети от първия ответник за
задоволяване нужди на семейството, поради което втория ответник (П. Б.), като
негова съпруга отговаря солидарно на основание чл.32, респ.36 от СК.
Основанието за ангажиране солидарната отговорност на П. Б., се обосновава с
обстоятелството, че целта на отпуснатия кредит е за ремонт на сгради, находящи се в парцел с обща площ 811 кв.м. ********,
като кредита е обезпечен с договор за ипотека, сключен с Нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека №126, том XII, per. №13046, дело № 1306/2003г.,
извършен от нотариус Е.Ш., per. №128 в РНК, върху съсобствен имот на
ответниците. Средствата са били усвоени, за да бъдат вложени в мероприятия,
необходими за издръжка на семейството осъществяване на семейни бизнес
начинания, от които се осигурява издръжката на семейството. Средствата по
кредита са довели до последваща възвръщаемост на инвестицията на ответниците и е
възможност да бъде осъществена издръжката на семейството и на непълнолетното им
дете. Знанието и съгласието си с действията на своя съпруг и кредитополучател,
съпругата му П.Д.Б. е дала с нарочно положения върху документа подпис и
саморъчно изписано име. Възприемането на сумите по предоставения кредит като
значими и необходими за издръжката на семейството си проличава и от факта, че
тя подписва и нотариалния акт за учредяване на договорна ипотека, в който
изрично е посочена като ипотекарен длъжник. В недвижимия имот и към настоящия
момент се осъществява търговска дейност, от която за ответниците като семейство
произтичат материални изгоди и следва да се приеме, че с отпуснатите средства
са извършени ремонтни дейности върху недвижими имоти, послужили за извличане на
материални облаги, с които са задоволявани семейни нужди на двамата ответници.
Освен това ответниците са съдружници в дружеството „ДЖОРДАНС 2" ООД, ЕИК
*********, което към настоящия момент е собственик на ипотекирания имот, втория
ответник – П. Б., е управител на дружеството и именно в това си качество се
осигурява съгласно Кодекса на социалното осигуряване.
Кредитополучателят
изцяло е усвоил кредита на 29.12.2003г. по следната своя банкова сметка ***, но
не е заплащал дължимите погасителни вноски. Съгласно чл.4, ал.1 от Договора за
кредит „Главницата по кредита се олихвява с лихвен процент в размер на 12,75 %
годишно". Съгласно чл.5, ал.1 от Договора „При забава на плащането на
месечните анюитетни вноски по кредита от страна на кредитополучателя Банката
олихвява просрочените суми от главницата с наказателна лихва в размер на 5
пункта над договорения в чл.4, ал.1 лихвен процент". Съгласно чл. 5, ал.2
от Договора: „При друго неизпълнение на клаузите на настоящия договор,
включително при предсрочна изискуемост на целия дълг, банката има право да
начислява неустойка в размер на договорения по реда на чл. 4, ал. 1 лихвен
процент и наказателна надбавка в размер на 5 пункта".
По така установеното
облигационно отношение Банката е изпълнила задълженията си по Договор за
предоставяне на ипотечен кредит, сключен на 22.12.2003 г. като е предоставила
сума в размер на 120 000 лв., усвоена от кредитополучателят изцяло на
29.12.2003г.
Съгласно чл. 10 от
Договора за кредит кредитополучателят се е задължил да издължи предоставения
кредит на 240 анюитетни месечни вноски, считано от 10.02.2004г. на 10то число
на месеца, всяка в размер на 1 384.57 лева. Съгласно чл. 11 от Договора за
кредит, крайният срок за издължаване на кредита е 10.01.2024г.
Поради влошеното
финансово състояние на длъжника, между страните е сключено Допълнително
споразумение № 1 от 09.04.2012г. Със същото е уговорено, че Банката предоставя
на длъжниците допълнителни облекчени условия при уговорения погасителен план,
като е намален и размера на месечната погасителната вноска. Съгласно чл. 3 от
Допълнителното споразумение, в случай че солидарните длъжници изпълнят
условията за изплащане на задължението уговорени в чл. 2 от допълнителното
споразумение, то Банката ще даде възможност за издължаване на остатъка от
дължимата сума при облекчени условия. При сключване на споразумението, Банката
е предоставила допълнително облекчение на солидарните длъжници, като между
същите е уговорено, че при изпълнение на предвидените в допълнителното
споразумение условия, Банката ще отстъпи от дълга част от начислената
възнаградителна лихва. Тъй като уговорения в чл. 2 от Допълнителното
споразумение погасителен план не е спазен от солидарните длъжници, то
посочената възнаградителна лихва в размер на 7 812.58 лева не е отстъпена
от задължението и е включена в претенцията по заповедното производство.
При условията на чл.8 от Допълнително
споразумение към договора за кредит кредитът е станал автоматично предсрочно
изискуем на 11.02.2015г. и към тази дата са били налице и условията за
настъпване на предсрочната изискуемост уредени и в чл. 15, ал.1 от Договора,
съгласно който „Банката има право да направи предсрочно изискуем целия дълг по
кредита при пълно или частично неплащане, на която и да е анюитетна вноска или
при неизпълнение на друго задължение по договора, без да е необходимо да
уведомява кредитополучателя. С Допълнително споразумение № 1 от 09.04.2012г.
страните са преуредили условията за настъпване на предсрочната изискуемост.
Съгласно чл. 8 от Допълнителното споразумение: „При пълно или частично
неплащане на две погасителни вноски, кредитът става автоматично предсрочно изискуем,
без да е необходимо кредитополучателят да бъде уведомяван".
Поради неплащането
на две погасителни вноски, дължими съответно на 10.01.2015г. и 10.02.2015г. и
съгласно чл. 8 от Допълнително споразумение към Договора за кредит, целият
ползван кредит, заедно с начислените лихви, е станал автоматично предсрочно
изискуем на 11.02.2015г.
Със Заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК Банката е поискала от Районен
съд - гр. Сливен издаването на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда
на чл. 417, т.2 от ГПК солидарно срещу ответниците, въз основа на което е
издадена Заповед № 2423/30.08.2016г. за изпълнение на задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК, издадена по ч.гр.д. №3658/2016г. на РС – гр.Сливен и Изпълнителен
лист от 30.08.2016г. за следните суми: Главница – 81 402.45лв., ведно със законна лихва от считано от
29.08.2016г. до окончателното и пълно погасяване на задължението; Договорна
лихва за периода от 10.01.2015г. до 26.04.2016г. в размер на 21 045.21 лв.;
Наказателна лихва за периода от 10.01.2015г. до 22.08.2016г. в размер на 5 534.89
лева., както и за съдебните разноски в заповедното производство - общо 4 807.74
лв., от които за държавна такса сумата от 2 159.65 лв. и за адвокатско възнаграждение - сумата от 2 648.09лв.
Въз основа на издадения изпълнителен лист Банката е образувала изпълнително
производство по и.д. 20169150401632 по описа на ЧСИ Г.Г., peг. №915 в КЧСИ, с
район на действие – Окръжен съд -гр. Сливен.
След връчването на
покани за доброволно изпълнение ответниците са депозирали писмени възражения на
основание чл. 414 ГПК и са дадени указания на Банката като заявител да предяви
иск за установяване на вземането си срещу солидарните длъжници, което съобщение
е на 13.01.2017г.
В случай, че съдът не
приемете действието на уговорката за автоматична предсрочна изискуемост, то да
се вземе предвид, че Банката е направила изрични изявления за обявяване на
предсрочната изискуемост на вземането си срещу солидарните длъжници, с което са
съобразени дадените в т. 18 от Тълкувателно решение №4/2014г., постановено по
тълк. дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС разяснения, чрез връчената на
21.07.2016г. на солидарните длъжници Нотариална покана - уведомление за предсрочна изискуемост на
цялото задължение по Договор за предоставяне на кредит за ремонт и
строителство, сключен на 22.12.2003г. и Допълнително споразумение № 1 от
09.04.2012г., peг. № 1908/2016г., том I, №69 на Катя Тодорова -нотариус, peг. №
126 от РНК с район на действие - PC Сливен. От Приложено към нотариалната
покана удостоверение е видно, че същата е връчена по реда на чл. 47, ал.2 ГПК,
поради неоткриване на адресатите на постоянния и настоящия им адрес (********)
въпреки, че на входната врата на адреса е поставено уведомление, същите не са
се явили на адреса на нотариалната кантора за получаване на адресираната до тях
нотариална покана.
Отделно от това, уведомления
за предсрочна изискуемост са изпратени до всички известни на кредитора адреси в
гр. Сливен (***********************)
При условията на
евентуалност, в случай, че бъдат отхвърлени изцяло или отчасти предявените
обективно и субективно, кумулативно съединените установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, то на основание
чл. 430, ал. 1 ТЗ вр. чл. 288 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 86 ЗЗД се иска
уважаването на предявените в същите условия на съединяване осъдителни искове
срещу ответниците, да заплатят същите суми – предмет на установителните искове.
В сроковете за
отговор по чл. 367, ал. 1 ГПК и чл. 373, ал. 1 ГПК ответниците са въвели
възражения: за липса на
облигационна връзка по представения по делото договор; за неравноправни клаузи в договора; за изтекла погасителна давност както по отношение на
главния иск, така и на акцесорните; оспорват представения по делото ипотечен договор като
нищожен, т.к. бил сключен пет години след сключване на процесния договор; твърдят, че в извлечението от счетоводните книги,
представено със заявлението липсват данни за неплатени вноски по процесния
договор за кредит към датата на образуване на заповедното производство; твърдят, че както в заявлението, така и в исковата
молба, вземанията по договора като главница и лихва се претендират в общ размер
въз основа на твърдение за настъпила предсрочна изискуемост на кредита преди
подаване на заявлението; Тъй като предметът на делото по установителния иск бил обусловен от
основанието и размер на заявеното в заповедното производство вземане и поради
това, че вземанията не били заявени като конкретни неплатени анюитетни вноски и
не било уточнено, кои
вноски са включени в общия размер на главницата, съдът не можел да се
произнесе по отношение на месечните
погасителни вноски с настъпил падеж към датата на подаване на заявлението; Твърдят, че не може да се отнесе като относим факт по
чл. 235 ал.3 ГПК обстоятелството, че изявлението на банката за предсрочна
изискуемост на кредита е достигнало до адресата си с получаване на исковата
молба, като се позовава на ТР №4/2013г, че е недопустимо в исковото
производство по иск с правно основание чл. 422 ГПК да се изменя основанието, от
което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение; Правят възражение за нищожни договорни клаузи и на
основание чл. 143, т.9
ЗЗП, поради което процесния договор не можел да породи правните си
последици, а длъжника не дължал плащане на претендираните суми. Считат, че като
потребители се ползват с потребителската защита по ЗЗП.Твърдят, че
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител е всяка уговорка в негова
вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, при
определени хипотези, регламентирани в чл. 143 ЗЗП, включително и т.10, при
предвидена невъзможност на търговеца да променя едностранно условията на
договора въз основа на непредвидено в него основание, иска се да се приеме волеизявление и прекратяване на
договора според легалната дефиниция в
§13, т.12 б.“б“ от ДРЗЗП на понятието финансова услуга.
Позовават се на чл. 146 ал.1 ЗЗП, според която неравноправните клаузи са
нищожни. Позовават се на разпоредбата на чл. 144 ал.2 т.1 ЗЗП, уреждаща
изключение от правилото на чл. 143 т.10 ЗЗП, която не се прилагала за клаузи,
при които доставчикът на финансова услуга си запазва правото при наличие на
основателна причина да промени без предизвестие лихвен процент, дължим от
потребител при условие, че той дори не е поел задължение да уведоми да
прекратяване другата страна по договора в 7-дневен срок.; твърди се, че Банката не е представила доказателства за методологията
за определяне на референтните лихвени
проценти и наличието на факторите при определяне на БЛП, поради което не може
да се прецени движението на месечния Софибор и Еuribor, налице ли е и била
промяна във валутния риск, които са фактори, обуславящи наличието на
основателна причина за повишаване на лихвата по договора за кредит, сключен с
ответника; Твърдят, че недопустимо в един
потребителски договор едностранно изменение на лихвения процент, а уговорените
в договора условия за дължимите лихви, тълкувани на основание чл. 147 ал.2 ЗЗП,
били нищожни;
поддържа се, че липсвали доказателства за настъпила предсрочна изискуемост на
кредита поради липса на изявление на банката до длъжника. Отново се позовават
на липса на договора връзка. Оспорват твърдението за настъпила предсрочна
изискуемост на кредита на посоченото основание, както и твърдението, че изявлението на банката, че
счита кредита за предсрочно изискуем е достигнало до длъжниците; твърди се, че
процесния имот е вече собственост на трето лице, а не на длъжника. Поддържайки
възражението за неравноправни клаузи, с оглед потребителска защита по ЗЗП, заявяват,
че прекратяват договора с подадения отговор.
С оглед възраженията на
ответниците в допълнителната искове молба – подадена в срока по чл. 372, ал. 1 ГПК подробно и аргументирано, във връзка с възражението за недопустимо изменение
на исковете, се поддържа, че е направено с оглед на неотносими аргументи,
липсва изменение на
основанието на иска в сравнение в основанието на вземеното, посочено в
Заявлението за издаване на заповедта за изпълнение срещу ответниците; по направеното възражение за недопустимост на предявените искове на основание
чл.126 ГПК се посочва, че липсва идентичност на страните и предмета на делото с
други производства, каквито са образувани във връзка с различни облигациионни
правоотношения между страните.; по направеното възражение за липса на надлежно
уведомление за изискуемост на процесното вземане, се поддържа изцяло, че липсва
основание в конкретния случай да бъде прилагано изискването за уведомяване на
задължените лица за настъпилата предсрочна изискуемост на вземането, като наред
с това от представените към депозираната искова молба Нотариална покана и общо
десет уведомления, адресирани до ответниците безспорно се установява, че
изпълнено изискването на т. 18 от Тълкувателно решение № 4/2014 г., постановено
по тълк. дело №4/2013 г.; по възражението на ответниците за нищожност на
процесния договор за кредит се поддържа, че е дотолкова неясно, че липсва
основание; по направеното възражение за наличие на неправно
договорни клаузи се поддържа, че ответниците не са „потребители" по
смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП (ЗЗП), и не следва да се ползват от правата,
предоставени на потребителите съгласно разпоредбите на ЗЗП. Паричните средства
са разходени са извършваната от ответниците търговска дейност. Евентуално се
поддържа, че поради неяснота на възражението в отговора на исковата молба,
същото е неотносимо. Дори да бъде прието, че клаузата на чл.4, ал.3 от Договора
за кредит е неравноправна, то това засяга единствено дължимостта на сумите,
които са начислени въз основа на нея, но не и вземането за възнаградителна
лихва изобщо; по направеното изявление за
прекратяване на договор за банков кредит на основание чл. 144, ал.2, т.1 ЗЗП.,
се поддържа, че тази разпоредба не може да намери приложение; възражението на ответниците за изтекла погасителна давност се оспорва като
неоснователно. Първата неплатена погасителна вноска съгласно уговорения между
страните погасителен план е тази с падеж 10.01.2015 г., а автоматичната
предсрочна изискуемост на задължението е настъпила на 11.02.2015 г. Към датата
на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 29.08.2016
г., както и към датата на депозиране на исковата молба - 10.02.2017г. не е
изтекъл период, равен нито на общата погасителна давност, нито на кратката,
тригодишна такава; по искането за издаване на
обратен изпълнителен лист е направено позоваване насъгласно т. 5г. от
Тълкувателно решение № 4/2014г., постановено по тълк.дело № 4/2013 г.: „Когато
е отменено разпореждането за незабавно изпълнение, а исковият процес по чл.422 ГПК е все още висящ, няма основание за издаване на обратен изпълнителен лист,
тъй като не е установено, че вземането не се дължи и полученото въз основа на
принудителното изпълнение на заповедта по чл.417 ГПК ще подлежи на връщане като
получено без основание." В настоящия случай, обаче, все няма произнасяне
по депозираната от ответниците частна жалба на основание чл. 419 ГПК.
В съдебно заседание за ищеца се
явява представител по пълномощие, който поддържа предявените искове на
посочените в исковата молба основания, като поддържа становището за
неоснователност на възраженията на ответниците. В писмени бележки по същество,
като цяло е изложено становището в допълнителната искова молба, като във връзка
със събраните доказателства се иска съдът да приеме за доказани
обстоятелствата, ангажиращи солидарната отговорност на ответницата П. Б.,
съобразно преценката на процесуалното поведение на ответниците по смисъла на ч.
161 ГПК. Поддържа се, че претенцията се доказва по размер от заключенията на вещото
лице по делото, като при всеки един от вариантите, размерът на вземанията е
по-висок от претендирания. Само за няколко месеца е била начислявана лихва с
оглед предсрочната изискуемост на цялото вземане, а в последствие е продължило
начисляването на лихва само за анюитетните вноски с настъпил падеж.
За ответниците се явява
пълномощник – адв. М., която поддържа всички възражения въведени с отговора на
исковата молба. В писмена защита по същество поддържа всички възражения в
отговорите по чл. 367, ал. 1 и чл. 373,
ал. 1 ГПК, като се аргументира допълнително, че ответницата П. Б. не е страна в
облигационното отношение и липсват нейни подписи, а отговорността й е само с
оглед сключения договор за ипотека; че в уведомленията размерът на задълженията
не е точен и ответниците не са уведомени за точните суми, които са дължими
Въз основа на събраните по делото
доказателства, относими към релевантните за спора факти и обстоятелства съобразно
разпределената от съда доказателствена тежест, се установява следното от
фактическа страна:
Не се оспорва и е видно то
представените по делото доказателства, че ответниците са помежду си съпрузи и
са имали сключен граждански брак към момента на сключване на процесния договор
за кредит.
Между „ОБЕДИНЕНА
БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД и първия ответник – Й.Г.Б. е сключен „Договор за
предоставяне на кредит за ремонт и строителство, сключен на 22.12.2003г. По
този договор Банката е предоставила на ответника като кредитополучател банков
кредит в размер на 120 000 лв. В договора като кредитополучател не е посочена
ответницата П. Б., като договорът е подписан от нея като „съпруга“ на
длъжника и кредитополучателя – Й. Б..
В чл. 1, ал. 2 от
Договора ответникът се е задължил да използва предоставения кредит за
посочените в договора цели. В договора в чл. 2 е индивидуализирана сградата, за
ремонт и реконструкция на която ще се ползват средствата и между страните не се
спори, че са използвани именно за ремонт на сграда, находяща се в парцел с обща площ 811 кв.м. ********,
които и към настоящия момент се използват за търговската дейност. В последствие
имотът е прехвърлен в собственост на дружество с ограничена отговорност, чийто
капитал се притежава от двамата ответници – „ДЖОРДАНС 2“ ЕООД, с управител
- ответницата П. Б..
Кредитът е обезпечен
с договор за ипотека, сключен с Нотариален акт за учредяване на договорна
ипотека №126, том XII, peг. №13046, дело № 1306/2003г., извършен от нотариус Е.Ш.,
peг. №128 в РНК, върху съсобствен имот на ответниците – магазини № 3, построен
в дворно място, в кв. „Ново село“ и магазин № 4 – построен в урегулиран
поземлен имот в кв. „Младост“, в гр. Сливен.
Не се спори и се
установява от заключението на в.л. К. К., че кредитополучателят изцяло е усвоил
кредита на 29.12.2003г. по своя банкова сметка *** ***.
Съгласно чл.4, ал.1
от Договора за кредит „Главницата по кредита се олихвява с лихвен процент в
размер на 12,75 % годишно". Уговорено е, че банката има право да измени
едностранно лихвения процент съобразно инфлацията и пазарните услови, като
уведомява кредитополучателя, без да е необходимо подписване на нов анекс. През
периода на действие на договора с оглед заключението на в.л. лихвеният процент
е бил повишен максимум до 12.99 %.
Съгласно чл.5, ал.1
от Договора „При забава на плащането на месечните анюитетни вноски по кредита
от страна на кредитополучателя Банката олихвява просрочените суми от главницата
с наказателна лихва в размер на 5 пункта над договорения в чл.4, ал.1 лихвен
процент".
Съгласно чл. 5, ал.2
от Договора: „При друго неизпълнение на клаузите на настоящия договор,
включително при предсрочна изискуемост на целия дълг, банката има право да
начислява неустойка в размер на договорения по реда на чл. 4, ал. 1 лихвен
процент и наказателна надбавка в размер на 5 пункта".
По така установеното
облигационно отношение Банката е изпълнила задълженията си по Договор за
предоставяне на ипотечен кредит, сключен на 22.12.2003 г. като е предоставила
сума в размер на 120 000 лв., усвоена от кредитополучателят изцяло на
29.12.2003г.
Кредитополучателят
се е задължил да издължи предоставения кредит на 240 анюитетни месечни вноски,
считано от 10.02.2004г. на 10то число на месеца, всяка в размер на
1 384.57 лв. Съгласно чл. 11 от Договора за кредит, крайният срок за
издължаване на кредита е 10.01.2024г.
По същият начин,
както договорът от 22.12.2003г., страните са подписали Допълнително
споразумение № 1 от 09.04.2012г. – „Кредитор“ – „ОББ“ АД; кредитополучател – Й.
Б.; съпруга – П. Б.. В чл. 1 страните са се споразумели, че размерът на
задълженията е 103 367.83 лв. които ще се изплащат на 18 анюитетни месечни
вноски по 921 лв., всяка считано от 10.05.2012г. и останалите вноски – по
1 275.81 лв., вкл. главница, лихви и годишна такса за управление и
обслужване, дължими до 10-то число на месеца. Със същото е уговорено, че
Банката предоставя на длъжниците допълнителни облекчени условия при уговорения
погасителен план, като е намален и размера на месечната погасителната вноска.
Съгласно чл. 3 от Допълнителното споразумение в случай, че кредитополучателят
изпълни условията за изплащане на задължението уговорени в чл. 2 от
допълнителното споразумение, то Банката ще даде възможност за издължаване на
остатъка от дължимата сума при облекчени условия. При сключване на
споразумението, Банката е предоставила допълнително облекчение на кредитополучателя,
като между същите е уговорено, че при изпълнение на предвидените в
допълнителното споразумение условия, Банката ще отстъпи от дълга част от начислената
възнаградителна лихва.
В чл.8 от Допълнително споразумение към
договора за кредит е предвидено, че при пълно или частично неплащане на две
кредитни вноски, кредитът става автоматично предсрочно изискуем, без да е
необходимо кредитополучателят да бъде уведомяван".
Във връзка с
твърденията за неизпълнение и възраженията на ответниците относно размера на
неизпълнените от задължения и дължимите вземания на Банката, по делото е
назначена ССЕ, като от заключенията на вещото лице – К. К. се установява
следното от фактическа страна:
Кредитът е бил
усвоен изцяло от посочената в исковата молба сметка.
Към 10.02.2015г.
съгласно заключението на вещото лице, неизпълнени са били шест вноски, но с
оглед частично извършено плащане (данни от заключението) като пълни неплатени
поредни вноски са отразени тези дължими на 10.01.2015г. и 10.02.2015г. Поради
неплащането на две погасителни вноски, дължими съответно на 10.01.2015г. и
10.02.2015г. и позовавайки се на чл. 8 от Допълнително споразумение към
Договора за кредит, целият ползван кредит, заедно с начислените лихви, е отнесен
от Банката счетоводно като предсрочно изискуем, считано от 11.02.2015г.
С оглед спора между
страните относно факта на настъпилата предсрочна изискуемост и момента, от
който настъпва, на вещото лице е възложено да изготви два варианта относно
размера на задълженията, като в първи вариант - да съобрази като начална дата
на настъпване на предсрочна изискуемост – 11.02.2015г. (с оглед разпоредбата на
чл. 8 от договора и неизпълнението на
две поредни вноски) и – 13.02.2017г. – датата на подаване на исковата молба (с
оглед евентуалното искане на Банката, исковата молба да се счита като
уведомление относно предсрочната изискуемост и значението й за предявените
осъдителни искове)
Сумите – предмет на
предявения иск относно вземането за лихви,
не съвпадат с нито един от размерите, определени от в.л. К. К. в двата
различни варианта (с настъпил падеж при предсрочна изискуемост към от
11.02.2015г. и от 13.02.2017 г.)
В първия вариант, в
заключението си в.л. определя размер на задълженията – 81 402.45 лв. –
главница. Вещото лице е определило и размер на договорна лихва – 24 569.55 лв.,
представляваща сбора от уговорената договорна лихва, заедно със сумата
7 812.58лв., която сума като възнаградителна лихва съгласно чл. 3 от
договора не се дължи само при добросъвестно изпълнение на задълженията. Вещото
лице определя в този вариант и наказателна лихва по чл. 5, ал. 1 от договора –
неустойка при неизпълнение (забава), на което да е друго задължение или при
предсрочна изискуемост – за периода от 10.01.2015г. до 29.08.2016г. – когато е
образувано заповедното производство, в размер на 1 555.41 лв., както и
еднократно сумата 14 644.30 лв., представляваща наказателна лихва
(неустойка) по чл. 5, ал. 2 от договора.
Във вторият вариант
вещото лице е определило главницата също в размер на 81 402.45 лв.;
определя дължима лихва в размер на 21 394.66 лв.+ 7 812.58 лв. – 29 207.24 лв.; наказателна лихва – по чл. 5, ал.
1 от договора – 2 371.11 лв., като не начислява наказателна лихва по чл.
5, ал. 2 от договора.
В с.з.
пояснява, че при предсрочна изискуемост,
Банката „задейства“ чл.5 ал.2 от
договора и това води до начисляване на наказателна лихва. От получените от в.л.
справки, вещото лице установява, че кредитът е отчитан счетоводно от 11.02.2015г.
като предсрочно изискуем, по счетоводно отчитане, но известен период след
11.02.2015г. отново започва да изчислява задълженията и да ги води като по погасителен
план. Банката ги отчита с предсрочна изискуемост първоначално като настъпила на
11.02.2015г., а от един по-късен момент размерът на дължимата главница и
договорна лихва и наказателна такава пак са с оглед погасителния план към
договора.
Със Заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК Банката е поискала от Районен
съд - гр. Сливен издаването на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по
реда на чл. 417, т.2 от ГПК солидарно срещу ответниците, въз основа на което е
издадена Заповед № 2423/30.08.2016г. за изпълнение на задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК, издадена по ч.гр.д. №3658/2016г. на РС – гр.Сливен и
Изпълнителен лист от 30.08.2016г. за следните суми: Главница –
81 402.45лв., ведно със законна
лихва от считано от 29.08.2016г. до окончателното и пълно погасяване на
задължението; Договорна лихва за периода от 10.01.2015г. до 26.04.2016г. в
размер на 21 045.21 лв.; Наказателна лихва за периода от 10.01.2015г. до
22.08.2016г. в размер на 5 534.89 лева., както и за съдебните разноски в
заповедното производство - общо 4 807.74 лв., от които за държавна такса
сумата от 2 159.65 лв. и за
адвокатско възнаграждение - сумата от 2 648.09лв. Заявлението е уважено и
въз основа на издадения изпълнителен лист Банката е образувала изпълнително
производство по и.д. 20169150401632 по описа на ЧСИ Г.Г., per. №915 в КЧСИ, с
район на действие – Окръжен съд -гр. Сливен.
След връчването на
покани за доброволно изпълнение ответниците са депозирали писмени възражения на
основание чл. 414 ГПК и са дадени указания на Банката като заявител да предяви
иск за установяване на вземането си срещу солидарните длъжници, което съобщение
е на 13.01.2017г. Исковете в настоящото производство са предявени на
13.02.2017г. и сумите съвпадат с претендираните в заповедното производство.
Съществен по делото е спорът
между страните относно факта на настъпилата предсрочна изискуемост, като
пълномощника на ответниците поддържа, че те не са били уведомявани.
Видно от приложената към заповедното
производство и с исковата молба, нотариална покана с рег. № 1908/2016г., т. I,, № 69, ответниците са били уведомени, считано от
21.07.2016г., че размерът на неплатените от тях задължения по Договора за
предоставяне на кредит за ремонт и строителство, сключен на 22.12.2003г. и Допълнително
споразумение към него от 09.04.2012г. е общ 103 223.16 лв., то които 81 402.45
лв. – главница; 21 045.21 лв. – дължима договорна лихва за периода от
10.01.2015г. до 25.04.2016г. и 775.50 лв. – наказателна лихва – неустойка, за периода
от 10.01.2015г. до 25.04.2016г. Посочено е изрично, че поради неплащане на
погасителни вноски от 10.01.2015г. до 25.04.2016г., че съгласно чл. 8 от
Допълнително споразумение от 09.04.2016г., кредитът е обявен изцяло за
предсрочно изискуем.
Относно връчването, извършено по
реда на чл. 47 ГПК, е представено удостоверение от Нотариус К. Тодорова с рег.
№ 126, че адресът - гр. Сливен, ул.
„Харамиите“ № 18, ет. 2, ап. 3 е посетен на 04.07.2016г., но адресатите не са
били открити, поради което е залепено уведомление, че книжата могат да бъдат
получени на адреса на нотариалната кантора – посочен изрично.
Освен по нотариален ред, Банката
е изпратила уведомления с обратна разписка до ответниците на още четири адреса
на ответниците, но пратките са върнати
като непотърсени.
С оглед датата, на която Нотариус
е удостоверил връчването по реда на чл. 47 ГПК – 21.07.2016г., според размерите
на месечните задължения – определени във втория вариант на заключението на
вещото лице, размерът на задълженията по процесния Договор за кредит и
допълнителното споразумение към него са както следва: главница – 81 402.
45 лв.; просрочена договорна лихва до 21.07.2016г. е 16 501.74лв. +
7 812.58лв. – 21 394.66 лв.; и наказателна лихва по чл. 5, ал. 1 за
същия период е 2 191.97лв., като след обявяване на предсрочната
изискуемост към 29.08.2016г. по чл. 5, ал. 2 от Договора, неустойката е в
размер на 14 644.30 лв.
Въз основа на така установените от
настоящия съдебен състав факти и обстоятелства се налага извода, че предявените
установителни искове са основателни спрямо ответника Й. Б. и следва да се
уважат, като са неоснователни спрямо ответницата П. Б. поради липсата на
договорно или законово основание за ангажиране на нейната солидарна отговорност
по процесния договор за кредит, с оглед на което спрямо нея са неоснователни и
като такива следва да се отхвърлят и предявените в условията на евентуално
съединяване осъдителни искове за същите вземания.
Предявените права на Банката по
чл. 422 ГПК във вр. с чл. 430 от ТЗ и чл. 79, ал. 1 от ЗЗД са за установяване
със сила на присъдено нещо на оспорени от ответниците в заповедното
производство вземания на Банката за неизпълнение на парични задължения – 81 402.45
лв., ведно със законната лихва от 29.08.2016г. до окончателното и пълно
погасяване на задължението; Договорна лихва за периода от 10.01.2015г. до
26.04.2016г. в размер на 21 045.21 лв; Наказателна лихва за периода от
10.01.2015г. до 22.08.2016г. в размер на 5 534.89 лв. С правна
квалификация по чл. чл. 422, ал. 1 във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 430,
ал. 1 и ал. 2 ТЗ.
Срещу така предявените права от
ответното дружество са въведени възражения за нищожност, възражения по § 13 от ДР на ЗПП вр. чл. 143 – 146 ЗПП,
чл. 60, ал. 2 ЗКИ, (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2007 г); чл. 110 във вр. с чл. 114,
ал. 1 и чл. 111, б. „в“ ЗЗД; 50, ал. 4 ГПК;
Валидното сключване на Договор за
предоставяне на кредит за ремонт и строителство, сключен на 22.12.2003г., между
ищеца и ответника Й. Б., както и сключеното към същия Допълнително споразумение
от 09.04.2012г., изпълнението на задълженията на Банката да предостави кредита,
усвояването на средствата, възникването и неизпълнението за заплащане на
вноските от страна на ответника Й. Б. се
установиха безспорно от представените делото доказателства.
Възражението за нищожност на
Договор за предоставяне на
кредит за ремонт и строителство, сключен на 22.12.2003г. и сключеното към същия
Допълнително споразумение от 09.04.2012г. е неаргументирано и по делото не се
установява нарушение на норма от императивен порядък, въз основа на което да се
направи извод за недействителност при липсата на конкретни обстоятелства и
факти, на които да е основано това възражение.
Що се отнася до солидарната
отговорност на ответницата П. Б., то съгласно чл. 121 ЗЗД, освен в определените
от закона случаи солидарност между двама или повече длъжници възниква само
когато е уговорена.
По отношение на П. Б. не е налице
нищожна сделка, а изобщо липсва облигационна връзка, по силата на която да бъде
за ангажирана солидарната й отговорност за вземанията по Договор за
предоставяне на кредит от 22.12.2003г., както и сключеното към същия Допълнително
споразумение от 09.04.2012г. Само с оглед подписите на ответницата в тези
писмени съглашения, независимо от посоченото качество, при липсата на
волеизявление за поемане на задължение от нейна страна, такива не възникват в
правната й сфера. За тези задължения ответницата отговаря само като ипотекарен
длъжник съгласно Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №126, том
XII, per. №13046, дело № 1306/2003г., извършен от нотариус Е.Ш., per. №128 в
РНК, върху съсобствен имот на ответниците.
В тази връзка, ищецът поддържа
тезата, че средствата от кредита са инвестирани за извършване на ремонтни
дейности на търговска сграда, ползвана за бизнес - дейности, от които се реализират
средства за задоволяване на семейни нужди и то тук следвало да се приеме, че
задълженията са поети от ответника Й. Б. за задоволяване на семейни нужди.
Така изложената теза е несъстоятелна.
Предназначението на задълженията за задоволяване на семейни нужди, поети от
съпрузите по смисъла на чл. 25, ал. 2 СК (отм.), действаща към 22.12.2003г.,
когато е сключен договора, а също и по смисъла на чл. 32 и чл. 36 от действащия СК, следва да е пряко, като косвения резултата от търговската дейност, за която
са поети задълженията, е без значение. В хипотезата на посочените норми,
конкретното реално разходване на средствата е ирелевантно за възникването на
солидарна отговорност, т.к. според текста на закона предпоставка за това е само предназначението с оглед на което са
получени. Отговорността на страните по сделката и кръгът на задължените лица
следва от самата сделка и нито разширяването, нито стесняването на кръга на
задължените лица и обема на тяхната отговорност не могат да бъдат променяни с
оглед факти и обстоятелства, които не попадат във фактическият състав на самата
сделка. В обратния случай, при поемане на задължения за задоволяване на семейни
нужди, единият или двамата съпрузи биха се освободили от солидарна отговорност
при доказване на реалното разходване на средствата за търговски цели и или във
връзка с професионалните си занятия, в отклонение на манифестираната и присъща
цел за получаването им, което е недопустимо. По същият начин е недопустимо и
ангажирането на солидарната отговорност на съпрузите на задължените лица с
оглед разходването на средствата в отклонение на предназначението, за което са
поети задълженията или на средствата – получени като косвен резултата от
търговската дейност.
С оглед извода за липса на
облигационна връзка или предвидено от закона основание за възникване на
солидарна отговорност за втората ответница като съпруга на първия ответник по
повод на поетите от него задължения по Договор за предоставяне на кредит за ремонт
и строителство, сключен на 22.12.2003г., както и сключеното към същия
Допълнително споразумение от 09.04.2012г., които имат типично търговска цел,
предявените спрямо нея искове следва да се отхвърлят изцяло като неоснователни.
По същите съображения, изхождайки
от предназначението на поетите задължения и предоставената банкова услуга – за
търговски цели, са неприложими изобщо в отношенията между страните и правилата
за защита на потребителите с оглед специалния закон. Съгласно § 13, т. 1 от ДР
на ЗЗ. "Потребител" е всяко физическо лице, което придобива стоки или
ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или
професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по
този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност.
Ползваните услуги на банката по Договор за предоставяне на кредит за ремонт и
строителство, сключен на 22.12.2003г. и сключеното към същия Допълнително
споразумение от 09.04.2012г., според определения в него предмет и воля на
страните са предназначени за ремонт на търговски обект на първия ответник.
Следователно във връзка с този договор ответникът Й. Б. не може да се ползва от
закрилата на специалния закон, поради което съдът намира за безпредметно
обсъждането на клаузите по договора като неравноправни във връзка с развилото
се облигационно правоотношение.
Във връзка с възраженията за недопустимо
съединяване на установителните искове, ответниците се позовават т. 11, б. „б“
от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г.,
ОСГТК, докладвано от съдиите Красимир Влахов и Тотка Калчева: „В производството
по иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, не намират
приложение правилата за изменение на иска по чл. 214 ГПК - за изменение на
основанието чрез заменяне или добавяне на друго основание, от което произтича
вземането по издадената заповед за изпълнение, както и за увеличение на размера
на иска.“ Цитираното на това разрешение в посочения задължителен съдебен акт е
непълно и непрецизно, тъй като именно с оглед посочената недопустимост за
изменение на иска, „..В производството по иска, предявен по реда на чл.422,
респ. чл.415, ал.1 ГПК, …въвеждането на друго основание, от което произтича
вземането, различно от това въз основа на което е издадена заповедта за
изпълнение, може да се заяви чрез предявяване на осъдителен иск при условията
на евентуалност. …“
В случая е налице пълен идентитет
между основанието, на което е издадена Заповед № 2423/30.08.2016г. за
изпълнение на задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, по ч.гр.д.
№3658/2016г. на РС – гр. Сливен и Изпълнителен лист от 30.08.2016г., като с
оглед евентуалния извод за снабдяване на ищеца с изпълнителен лист в
заповедното производство в отклонение от задължителните указания по т. 18 от
Тълкувателно решение №4/2014г., постановено по тълк. дело № 4/2013г. на ОСГТК
на ВКС, с исковата молба са предявени и от съда са приети за съвместно
разглеждане осъдителни искове, при зачитане на момент за настъпване на
предсрочната изискуемост с оглед волеизявлението за това, направено в исковата
молба, в същите размери: 81 402.45 лв. , ведно със законната лихва от
29.08.2016г. до окончателното и пълно погасяване на задължението; Договорна
лихва за периода от 10.01.2015г. до 26.04.2016г. в размер на 21 045.21 лв.;
Наказателна лихва за периода от 10.01.2015г. до 22.08.2016г. в размер на
5 534.89 лв.
Тезата на ищеца
относно настъпването на предсрочна изискуемост на вземанията е обоснована с чл.
8 от Допълнително споразумение от 09.04.2012г. към Договор за предоставяне на
кредит за ремонт и строителство, сключен на 22.12.2003г. Действително, както
възразява пълномощника на ответното дружество, съгласно т. 18 от Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, докладвано
от съдиите Красимир Влахов и Тотка Калчева, клаузата за т.н. „автоматична“ –
без уведомление от кредитора, предсрочна изискуемост, има значение само за
установяване на предпоставките, но не и за настъпването на предсрочна
изискуемост на вземанията по договора за кредит. Обявяването на кредита за
предсрочно изискуем от страна на кредитора е абсолютна предпоставка, съгласно
т. 18 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013
г., ОСГТК, докладвано от съдиите Красимир Влахов и Тотка Калчева и за
настъпване на предсрочната изискуемост в хипотезата на чл. 422, ал. 1 ГПК,
следва да е обявена преди подаване на заявлението в заповедното производство.
Тези изисквания
обаче, в случая са спазени и Банката като кредитор и ищец по иска на основание
чл. 422, ал. 1 ГПК е упражнила правото си и е уведомила длъжника за настъпилата
предсрочна изискуемост чрез връчената по реда на чл. 47, ал. 1 и ал. 2 от ГПК
нотариална покана, в която вземанията са индивидуализирани. Посоченото
обстоятелство се установява от приложената нотариална покана и удостоверение за
извършеното връчване, които действия на нотариуса съдът съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК е обвързан да приеме за извършени, доколкото поделото не се установиха
обстоятелства за противното. Наличието на предпоставки за залепване на
уведомлението са били налице с оглед липсата на лице, което да е съгласно да ги
получи, като в тези случаи, връчителят залепя уведомление, като второ
уведомление не се залепва, съгласно редакцията на разпоредбата на чл. 47, ал. 1 ГПК към 04.07.2016г., когато е посетен адреса на ответника Й. Б.. Съгласно
усатновената практика, връчителят следва да е положил усилия за откриване на
адресата, в която връзка,, обаче, по делото са доказани усилия от страна на
кредитора за откриване на адресата на всички посочени от него и известни на
Банката адреси, вкл. този по нотариалната покана, поради което няма данни да се
заключи, че за целите на нотариалното производство, връчителят не е положил
усилия за откриване на адресата или на лице, което да е съгласно да получи
книжата.
Възражението за
неоснователност на предявения по реда на чл. 422 ГПК иск поради настъпилия факт
на погасителна давност, считано от м. януари 2015г. до подаването на заявление
за заповед за изпълнение по ЧГД № 638/2016 г. – към 29.08.2016г. е
неоснователно.
Съгласно чл. 110 от ЗЗД с изтичане на пет годишна давност се погасяват всички вземания, за които
законът не предвижда друга давност. Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давностният
срок започва да тече от деня, в който вземането стане изискуемо.
С оглед гореизложеното
предявените искове по чл. 422, ал. 1 ГПК от „ОББ“ АД за установяване на
вземания спрямо ответника Й. Б. в размер на 81 402.45 лв. , ведно със законната
лихва от 29.08.2016г. до окончателното и пълно погасяване на задължението;
Договорна лихва за периода от 10.01.2015г. до 26.04.2016г. в размер на 21
045.21 лв; Наказателна лихва за периода от 10.01.2015г. до 22.08.2016г. в
размер на 5 534.89 лв.
От заключението на вещото лице К.
К. се установява, че размерът на договорната и наказателна лихва, предявените
вземания не съвпада с нито един от определените в заключението размери в двата
варианта: Първия - към 11.02.2015г., когато Банката е започнала да отчита
кредита като изцяло изискуем и Втория – в случай, че до подаване на исковата
молба на 13.02.2017г. кредитът не е станал изискуем. От друга страна съдът
намира, че кредитът е станал предсрочно изискуем към 21.07.2016г. с
констатацията на нотариуса, че в двуседмичния срок след залепяне на уведомлението
по чл. 47 ГПК, ответникът не се е явил за връчване на нотариалната покана. При
така настъпилата предсрочна изискуемост, до 21.07.2016г. размерът на
задълженията се определя от дължимите анюитетни вноски, заедно с наказателна
лихва по чл. 5, ал. 1 от Договора, след която дата, са станали изискуеми
вземанията за цялата главница и начислената до тогава договорна и
наказателна лихва за забава по чл. 5,
ал. 1 от Договора, заедно с наказателна лихва (компенсаторна неустойка) по чл.
5, ал. 2 от Договора върху размера на цялата неплатена и дължима главница. И в
двата определени от вещото лице варианти размерът на задълженията за договорна
и наказателна лихва надхвърля претендирания по заповедното производство, поради
което исковете се явяват доказани и по размер.
Във връзка с предявения по реда на чл. 422,
респ. чл.
415, ал. 1 ГПК иск, съдът следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно основателността на предявените искове съгласно чл.
78, ал. 1 от ГПК следва да се уважи изцяло претенцията на ищеца за разноски спрямо първия ответник.
С оглед неоснователността на
исковете за солидарното осъждане на ответницата П. Б., следва да се уважи
изцяло заявената от нейно име претенция за разноски в исковото производство.
Що се отнася до искането за
издаване на обратен изпълнителен лист, същото е преждевременно направено и
следва да се разгледа едва след приключване на производството. Съгласно чл.
422, ал. 3 във врс с чл. 245, ал. 3 ГПК, предпоставка за уважаването му е
наличието на влязло в сила решение за отхвърляне на исковете.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Й.Г.Б., ЕГН **********,
адрес: ***, представляван в настоящото производство от пълномощник адв. П.М.,
САК, с адрес на адвокатска кантора: ********, съществуването на вземания на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА" АД, със
седалище и адрес на управление ********, вписана в търговския регистър при
Агенция по вписванията с ЕИК *********, представлявано от С.П.В.- Председател
на Съвета на директорите и изпълнителен директор и Р.И.Т. - Изпълнителен
директор, чрез пълномощника Адвокатско дружество „Г., Фитковски и Тонев",
действащо чрез управителите адвокат А.И.Т.и адвокат Й.Р.Ф., представляващи
дружеството заедно и поотделно, вписани в регистъра на адвокатите при АК -
София, чрез действащият по преупълномощаване адв. М.С.К.,
вписан в регистъра на адвокатите при АК - Бургас Съдебен адрес:***, произтичащи от Договор за предоставяне на
кредит за ремонт и строителство, сключен на 22.12.2003г., както и сключеното
към същия Допълнително споразумение от 09.04.2012г., както следва: Главница –
81 402.45лв. (осемдесет и една хиляди четиристотин и два лева и 45
ст.), ведно със законна лихва от считано
от 29.08.2016г. до окончателното и пълно погасяване на задължението; Договорна
лихва за периода от 10.01.2015г. до 26.04.2016г. в размер на 21 045.21 лв.
(двадесет и една хиляди и четиридесет и пет лева и 21 ст.); Наказателна лихва
за периода от 10.01.2015г. до 22.08.2016г. в размер на 5 534.89 лева. (пет
хиляди, петстотин тридесет и четири лева и 89 ст.), за които е издадена Заповед
№ 2423/30.08.2016г. за изпълнение на задължение въз основа на документ по чл.
417 ГПК, и Изпълнителен лист от 30.08.2016г. по ч.гр.д. №3658/2016г. на РС –
гр.Сливен
ОСЪЖДА Й.Г.Б., ЕГН **********, адрес: *** да заплати на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА" АД, със
седалище и адрес на управление ********, вписана в търговския регистър при
Агенция по вписванията с ЕИК *********, представлявано от С.П.В.- Председател
на Съвета на директорите и изпълнителен директор и Р.И.Т. - Изпълнителен
директор, чрез пълномощника Адвокатско дружество „Г., Фитковски и Тонев",
действащо чрез управителите адвокат А.И.Т.и адвокат Й.Р.Ф., представляващи
дружеството заедно и поотделно, вписани в регистъра на адвокатите при АК -
София, Чрез действащият по преупълномощаване адв. М.С.К., вписан в регистъра на
адвокатите при АК - Бургас Съдебен адрес:*** направените разноски в заповедното производство, а именно: сумата от общо в размер на 4 807.74 лв. (четири хиляди осемстотин и
седем лева и 74 ст.), от които
за държавна такса сумата от 2 159.65 лв. /две хиляди сто
петдесет и девет лева шестдесет и пет стотинки/и за адвокатско възнаграждение -
сумата от 2 648.09 лева
/две хиляди шестстотин четиридесет и осем лева и девет стотинки/, както да заплати и съдебните разноски направени в
настоящото производство: 2 159.65 лв. /две хиляди
сто петдесет и девет лева шестдесет и пет стотинки/ - държавна такса; 4 427.58
лв. (четири хиляди четиристотин двадесет и седем лева и 58 ст.) - адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство; 34
(тридесет и четири лева) лв. такси за удостоверения и преписи; 400 лв.
(четиристотин лева) – разноски за вещо лице
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА" АД, със
седалище и адрес на управление ********, вписана в търговския регистър при Агенция
по вписванията с ЕИК *********, представлявано от С.П.В.- Председател на Съвета
на директорите и изпълнителен директор и Р.И.Т. - Изпълнителен директор, чрез
пълномощника Адвокатско дружество „Г., Фитковски и Тонев", действащо чрез
управителите адвокат А.И.Т.и адвокат Й.Р.Ф., представляващи дружеството заедно
и поотделно, вписани в регистъра на адвокатите при АК - София, Чрез действащият
по преупълномощаване адв. М.С.К., вписан в регистъра на адвокатите при АК -
Бургас Съдебен адрес:*** против П.Д.Б., ЕГН **********, адрес: *** за
установяване на задължения, за които отговаря солидарно с Й.Г.Б., ЕГН **********, адрес: ***, произтичащи от Договор за
предоставяне на кредит за ремонт и строителство, сключен на 22.12.2003г., както
и сключеното към същия Допълнително споразумение от 09.04.2012г., както следва:
Главница – 81 402.45лв. (осемдесет и една хиляди четиристотин и два лева и
45 ст.), ведно със законна лихва от
считано от 29.08.2016г. до окончателното и пълно погасяване на задължението;
Договорна лихва за периода от 10.01.2015г. до 26.04.2016г. в размер на
21 045.21 лв. (двадесет и една хиляди и четиридесет и пет лева и 21 ст.);
Наказателна лихва за периода от 10.01.2015г. до 22.08.2016г. в размер на
5 534.89 лева. (пет хиляди, петстотин тридесет и четири лева и 89 ст.), за
които е издадена Заповед № 2423/30.08.2016г. за изпълнение на задължение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК, и Изпълнителен лист от 30.08.2016г. по
ч.гр.д. №3658/2016г. на РС – гр.Сливен като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ
предявените ОТ „ОБЕДИНЕНА
БЪЛГАРСКА БАНКА" АД, със седалище и адрес на управление ********, вписана
в търговския регистър при Агенция по вписванията с ЕИК *********,
представлявано от С.П.В.- Председател на Съвета на директорите и изпълнителен
директор и Р.И.Т. - Изпълнителен директор, чрез пълномощника Адвокатско
дружество „Г., Фитковски и Тонев", действащо чрез управителите адвокат А.И.Т.и
адвокат Й.Р.Ф., представляващи дружеството заедно и поотделно, вписани в
регистъра на адвокатите при АК - София, Чрез действащият по преупълномощаване
адв. М.С.К., вписан в регистъра на адвокатите при АК - Бургас Съдебен адрес:***
против П.Д.Б., ЕГН **********, адрес: *** за осъждането й да заплати
солидарно с Й.Г.Б., ЕГН **********,
адрес: *** сумите
81 402.45лв. (осемдесет и една хиляди четиристотин и два лева и 45
ст.), ведно със законна лихва от считано
от 29.08.2016г. до окончателното и пълно погасяване на задължението; Договорна
лихва за периода от 10.01.2015г. до 26.04.2016г. в размер на 21 045.21 лв.
(двадесет и една хиляди и четиридесет и пет лева и 21 ст.); Наказателна лихва
за периода от 10.01.2015г. до 22.08.2016г. в размер на 5 534.89 лева. (пет
хиляди, петстотин тридесет и четири лева и 89 ст.), представляващи вземания по
Договор за предоставяне на кредит за ремонт и строителство, сключен на
22.12.2003г., както и сключеното към същия Допълнително споразумение от
09.04.2012г., както и за направени в заповедното и в исковото производство
разноски, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Решението подлежи на въззивно
обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд –
гр. Бургас!
ПРЕДСЕДАТЕЛ: