РЕШЕНИЕ
№ 1120
гр. София, 07.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Жаклин Комитова
Членове:Иванка Иванова
Петя Алексиева
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело №
20241000501157 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.
С решение № 5060/04.10.2023 г., постановено по гр. д. № 7393/2022
г., по описа на СГС, IГО, 15 състав, „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД е осъден да
заплати на Ц. С. П., на основание чл.432, ал.1 КЗ, сумата от 26 000 лв.,
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП,
настъпило на 19.01.2021 г. по вина на водача на лек автомобил марка
„Мицубиши“, рег. № ********, чиято гражданска отговорност към тази дата е
била застрахована от ответното дружество, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 01.04.2022 г. до окончателното изплащане на
претендираната сума, като искът е отхвърлен за разликата до пълния
претендиран размер от 32 500 лв., както и претенцията за законна лихва за
забава до 31.03.2022 г. Ответникът е осъден да заплати по сметка на СГС, на
основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата от 1 640 лв. – държавна такса и разноски
зда първоинстанционното разглеждане на делото. Ищцата е осъдена да
заплати на ответника, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 881 лв. –
разноски за първоинстанционното разглеждане на делото.
С определение № 738/17.01.2024 г., постановено по горепосоченото
дело, е оставена без уважение молбата на ищцата за изменение на
постановеното съдебно решение в частта за разноските.
Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която е уважен
предявеният иск с правно основание чл.432, ал.1 ГПК за сумата над 15 000 лв.
до 26 000 лв. е постъпила въззивна жалба от ответника „ЗАД ОЗК
1
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД. Излага съображения, че решението в обжалваната част
е необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния
закон. Счита, че неправилно решаващият съд не е кредитирал показанията на
свидетеля В. Х., като е приел същите за вътрешно противоречиви. Свидетелят
е бил случаен минувач спрямо процесния инцидент и не е проследявал
движението на двамата участници в него. Той е възприел само хода на единия
от участниците, а в момента, в който траекториите на двамата участници се
доближават и пресичат, е възприел и другия участник в инцидента. Към
момента на провеждане на разпита са изминали повече от 3 години от
инцидента, поради което счита, че е нормално свидетелят да помни фактите,
които а му направили най-силно впечатление. Поддържа, че неправилно съдът
е кредитирал показанията на свидетелката Н. П., без да ги съпостави с
останалите събрани по делото доказателства и без да отчете, че те се намират
в пряко противоречие с тях – в експертното заключение е установено, че при
ищцата е налице пълно възстановяване, че походката й е самостоятелна, без
помощни средства и без накуцване, а свидетелката е дала показания, че
ищцата се придвижва с бастун. Съдът не е изложил мотиви във връзка с
възражението на ответника за наличие на съпричиняване от страна на ищцата,
която се е движила в нарушение на изискванията на чл.114 ЗДвП. Макар
правилно решаващият съд да е приел, че е налице съпричиняване, неправилно
е определил, че приносът на ищцата възлиза на 20 %. Поддържа, че приносът
на ищцата е поне равен с този на водача на лекия автомобил марка
„Мицубиши“, тъй като ищцата е пресичала на необозначено място и е
изскочила внезапно на пътното платно. По този начин ищцата сама се е
поставила в опасност и значително е допринесла за вредоносния резултат. По
делото е установено, че ищцата страда от старческа катаракта, което е
налагало да бъде още по – предпазлива съм собственото си здраве. Счита, че
обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи на 30 000 лв. и
след отчитане на приноса на ищцата от 50 % дължимото застрахователно
обезщетение възлиза на 15 000 лв. Решаващият съд не е отчел в достатъчна
степен, че при ищцата е налице пълно възстановяване, като претърпените
травматични увреждания не са довели до промяна в ежедневната активност на
пострадалата в дългосрочен план. Моли съда да отмени решението в
обжалваната част и да отхвърли предявения иск за разликата над 15 000 лв. до
26 000 лв. Претендира сторените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на
въззивната жалба от Ц. С. П., с който я оспорва. Излага съображения, че
решенето в обжалваната част е правилно и законосъобразно. Поддържа, че
решаващият съд е съобразил задължителната съдебна практика, както и
ангажираните по делото доказателства. Съгласно заключението на вещото
лице по изслушаната автотехническа експертиза от момента на навлизане на
тротоара до предприемане на пресичане и стъпване на пътното платно
пешеходката е била изцяло видима за водача на лекия автомобил, поради което
същият е могъл своевременно да я възприеме и да реагира чрез
преустановяване движението на автомобила. Правилно решаващият съд е
констатирал вътрешното противоречие в показанията на свидетеля В. Х..
Същият е променил показанията си в хода на разпита относно посоката и
мястото, където се е движил автомобила. В мотивите на обжалваното решение
съдът е обсъдил поотделно и в съвкупност всички ангажирани по делото
2
доказателства във връзка с механизма на ПТП и поведението на участниците в
него, както и относно претърпените от ищцата неимуществени вреди.
Невярно е твърдението на жалбоподателя, че е страдала от старческа
катаракта. По делото е представена епикриза относно проведена пред 2020 г.
очна операция на ищцата във връзка с намаленото й зрение. Моли съда да
потвърди решението в обжалваната част. Претендира адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
В срока по чл.263, ал.2 ГПК е постъпила насрещна въззивна жалба от
ищцата Ц. С. П. срещу горепосоченото съдебно решене, в частта, с която е
отхвърлен предявеният иск за разликата над 26 000 лв. до 32 500 лв. Макар
правилно да е определил размера на дължимото застрахователно обезщетение,
неправилно решаващият съд е приел наличието на 20 % съпричиняване от
страна на ищцата. Счита, че с поведението си не е допринесла за настъпване
на вредоносния резултат. Причина за инцидента е несвоевременната реакция
на водача и забавяне предприемането на аварийно спиране от страна на водача
на МПС. Съдът е приел, че пешеходката е била предвидимо препятствие за
водача на МПС, който е могъл своевременно да я възприеме е реагира чрез
преустановяване движението на автомобила, но необосновано е счел, ищцата
е съпричинила вредите. Съгласно заключението на вещото лице по
изслушаната автотехническа експертиза ударът е предотвратим за водача. С
оглед на това счита, че вина за настъпилото ПТП има изцяло водачът на МПС,
но не и ищцата. В условията на евентуалност поддържа, че определеният от
решаващия съд принос е изключително завишен. Моли съда да отмени
решението в обжалваната част и да уважи изцяло предявения иск. Претендира
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на
въззивната жалба от ответника, с който я оспорва. Излага съображения, че
решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно. Поддържа, че
поведението на ищцата е еднакво укоримо с това на водача на лекия
автомобил, както и че водачът на МПС своевременно е задействал спирачките
и е извършил всички възможни спасителни маневри с цел предотвратяване на
инцидента. Причина за настъпилия инцидент са действията на ищцата. Счита,
че по делото е безспорно доказано, че ищцата е страдала от старческа
катаракта, което е свързано с трайно намалено зрение на очите. С оглед на
това същата е следвало да бъде по – предпазлива към собственото си здраве и
да предприема пресичане само на разрешените за това места. Моли съда да
потвърди решението в обжалваната част.
Постъпила е частна жалба от процесуалния представител на ищцата
адв. Р. Ц. срещу определението, постановено по реда на чл.248 ГПК. Излага
съображения, че обжалваното определение е незаконосъобразно, постановено
в нарушение на материалния закон. Съгласно формираната съдебна практика
отсъствието на материализиран в писмен вид договор за правна помощ с
уговорено в него безплатно предоставяне на такава не препятства
упражняване правото по чл38, ал.2 ЗАдв., тъй като принципът на чл.36, ал.1
ЗАдв. е, че адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, а размерът
му се определя от съда в рамките на предвидения в Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. По делото е
представен списък на разноските по чл.80 ГПК, в който се съдържа изявление
за осъществяване на безплатно процесуално представителство в полза на
3
страната, на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв. Претенцията за присъждане на
разноски е обективирана в изготвения протокол от проведеното съдебно
заседание. Също така по делото липсват данни за уговорено и заплатено на
представителя на ищцата адвокатско възнаграждение. Моли съда да отмени
обжалваното определение и да уважи молбата й за допълване на
постановеното съдебно решение чрез присъждане в нейна полза на дължимото
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ по делото на
ищцата, съразмерно с уважената част от иска пред първата съдебна
инстанция.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на частната
жалба от ответника, с който я оспорва. Излага съображения, че обжалваното
определение е правилно и законосъобразно. За да се присъди адвокатско
възнаграждение, следва да бъдат представени доказателства за начина на
уговаряне на адвокатски хонорар. На основание чл.38 ЗАдв. страната е длъжна
да представи договор за правна защита и съдействие, в който да е уговорено,
че адвокатът ще я представлява безплатно. При липсата на такъв писмен
документ, съдът не следва да определи възнаграждение само на основание
неговото претендиране, без за това да са представени доказателства по делото.
В представения по делото списък по чл.80 ГПК не е посочено, че се
претендира възнаграждение за предоставено безплатно процесуално
представителство, а единствено е посочено „адвокатски хонорар на основание
чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв.“. До приключване на съдебното заседание, в което е
даден ход на делото по същество, не е представен договор за правна защита и
съдействие. Моли съда да остави без уважение частната жалба.
Съдът, след като прецени представените по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2
ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
СГС е сезиран с иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ и чл.86 ЗЗД.
Ищцата твърди, че на 19.01.2021 г., около 12.30 ч., в гр. София, при
управление на лек автомобил марка „Мицубиши“, модел „Колт“, рег. №
******** по ул. „Гюешево“, в посока от ул. „Камен Андреев“ ул. „Никопол“,
срещу блок 15 А, Б. Т. Т. не задействал своевременно спирачната система на
автомобила при наличие на пешеходец върху платното за движение, в резултат
на което блъснал с предната дясна част на МПС в зоната на десния фар
пресичащата от дясно наляво спрямо посоката на движение на МПС ищца. В
резултат от удара същата била качена върху предния капак на автомобила,
достигнала с глава си предното стъкло на автомобила и го счупила след което
била отхвърлена напред и в дясно от автомобила, с което водачът нарушил
чл.20, ал.2, изр.2 ЗДвП и причинил на ищцата средна телесна повреда. В
резултат от настъпилото ПТП ищцата получила следните травамтични
увреждания: мозъчно сътресение със загуба на съзнанието, разкъсно-контузна
рана на главата, фрактура на дясна пубисна кост – счупване на таза-срамна
кост в дясно, което довело до трайно затруднение движението на десен долен
крайник за срок от повече от 30 дни, микрохематурия и анемия. Оказана й
била спешна медицинска помощ, както и била извършена операция на
разкъсно-контузната рана на главата под локална анестезия, като ищцата била
настанена за лечение в Клиника по Неврохирургия в УМБАЛ „Царица Йоанна
– ИСУЛ“. На 22.01.2021 г. ищцата била изписана за домашно лечение при
постелен режим. След инцидента ищцата била отпаднала, имала натъртвания
4
по цялото лято, главоболие, няма ясен спомен за случилото се, повръщала,
чувствала се зле. При самия инцидент и след него търпяла силни болки и
страдания оздравителният период протекъл изключително тежко за нея.
Ищцата била прикована на легло повече от 2 месеца, предвид фрактурата на
таза. Болките в областта на фрактурата и главата били интензивни през
първите седмици след инцидента и постепенно затихвали. В резултат на
посттравматичното кървене на мехура развила анемия. Била неподвижна,
нуждаела се от чужда помощ в ежедневието и обслужването, предвид
естеството на травмите. След два месеца ищцата започнала постепенно да се
изправя и да се придвижа с помощта на патерици и с проходилка, като
движенията й били силно ограничени поради дългия период на обездвижване
и общата отпадналост. Ищцата не могла да възвърне обичайната си
подвижност и нормален начин на живот и понастоящем, като прогнозата не
била оптимистична. Ищцата се чувствала потисната и емоционално
нестабилна, тъй като внезапното увреждане на здравето й я поставило за
дълъг период от време в невъзможност да осъществява ежедневните битови
действия, да се справя с елементарните си човешки нужди. До инцидента била
човек с бодър дух и изключително самостоятелна, поради което изпитвала
неудобство и притеснение от грижите, които трябвало да се полагат за нея.
Била изплашена от инцидента и продължавала да изпитва страх от движение
по улиците. Към датата на ПТП за лекия автомобил марка „Мицубиши“,
модел „Колт“, рег. № ******** е била налице валидно сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ с ответното дружество. На 31.12.2021 г. отправила
извънсъдебна претенция към ответника за заплащане на застрахователно
обезщетение. Ответникът определил обезщетение в размер на 7 500 лв., което
счита, че не обхваща всички претърпени от нея неимуществени вреди. Счита,
че дължимото застрахователно обезщетение възлиза на 40 000 лв., от което
ответникът е платил сумата от 7 500 лв. Моли съда да постанови решение, с
което да осъди ответника да й заплати сумата от 32 500 лв., представляваща
обезщетение за претърпените от нея неимуществени в реди от процесното
ПТП, ведно със законната лихва, считано от 31.03.2022 г. Претендира
сторените по делото разноски.
С постъпилия в срока по чл.367 ГПК писмен отговор на исковата
молба ответникът оспорва предявения иск. Твърди, че ищцата е причинила
настъпилото ПТП, а в условията на евентуалност – че е допринесла за
реализирането му. Счита, че действията на водача на МПС не са
противоправни. Твърди, че ищцата е навлязла внезапно на пътното платно,
измежду паркирани автомобили, без да съобрази поведението си с наличието
на намиращите се на платното за движение ППС, както и пресичането било
осъществено на абсолютно забранено за това място. Преди да навлезе на
пътното платно ищцата не се е съобразила с преминаващите пътни превозни
средства. Оспорва наличието на причинно – следствена връзка между
настъпилото ПТП и получените от ищцата травми и здравните последици от
тях. Предвид възрастта на ищцата, същата е страдала от различни
заболявания, включително и такива на опорно-двигателния апарат, които са
спомогнали за получаване на процесните травми и за дългия възстановителен
период. Счита, че претендираното от ищцата застрахователно обезщетение е
завишено по размер. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
предявения иск. Претендира сторените по делото разноски.
5
С постъпилата в срока по чл.372, ал.1 ГПК допълнителна искова
молба ищцата оспорва възраженията на ответника.
В срока по чл.373, ал.1 ГПК ответникът е депозирал отговор на
допълнителната искова молба, с който е заявил, че поддържа всички наведени
твърдения и възражения.
Видно от представения по делото констативен протокол, съставен от
дежурен ПТП при СДВР, Отдел „Пътна полиция“, на 19.01.2021 г., около12.30
ч. в гр. София, на ул. „Гюешево“, срещу бл.15А, е настъпило ПТП с участието
на лек автомобил марка „Мицубиши“, мосел „Колт“, рег. № ********,
собственост на Б. Т. Т. и управляван от него и Ц. С. П.-пешеходец. Като
свидетел на инцидента е посочен В. П. Х.. В протокола за ПТП като
обстоятелства и причини за настъпването му е посочено, че лекият автомобил
се е движил по ул. „Гюешево“ с посока на движение от ул. „Камен Андреев“
към ул. „Никопол“ и срещу бл.15А участва в ПТП с намиращия се на
платното за движение дясната му страна пешеходец. Удостоверено е, че
пострадал при инцидента е пешеходецът Ц. С. П., на която е поставена
работна диагноза: комоцио, фрактура на дясна пубисна кост, контузно -
разкъсна рана на челото - прегледана и настанена в УМБАЛ „ИСУЛ“. Също
така е посочено, че за лекия автомобил е представена полица по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответника, със срок на
действие от 28.09.2020 г. до 27.09.2021 г.
По делото е представено постановление за прекратяване на
наказателното производство от 08.02.2022 г. по ДП № 11021/2021 г. по описа
на РТП –ОР-СДВР, пр. пр. № 12418/2021 г.по описа на СРП във връзка с
изразеното от пострадалата желание наказателното производство да бъде
прекратено.
С влязло в сила на 07.04.2022 г. наказателно постановление №
2204332-002663/09.03.2022 г. е ангажирана административно-наказателната
отговорност на Б. Т. Т. във връзка с процесния инцидент, тъй като в
нарушение на чл.20, ал.2 ЗДвП водачът не е избрал скоростта на движение
съобразно атмосферните условия, релефа, условията на видимост,
интензивността на движение и др. обстоятелства, за да спре пред предвидимо
препятствие или създадена опасност да движението.
Съгласно представената епикриза, издадена от УМБАЛ „Царица
Йоанна – ИСУЛ“ ЕАД, Клиника по Неврохирургия, ищцата е постъпила на
19.01.2021 г. и е изписана на 22.01.2021 г. Поставена й е диагноза: контузно-
разкъсна рана челно; мозъчно сътресение; фрактура на десен пубис (долно
рамо). В деня на приема е извършена операция – реплантация на скалп, под
локална анестезия. Раната е зашита и е поставена суха стерилна превръзка.при
изписване на ищцата е дадена препоръка за ХРД и домашно лечение, насочена
е към ОПЛ и ортопед за проследяване, назначена е медикаментозна терапия.
На 26.01.2021 г. подлежат на сваляне конците.
По делото е представена епикриза от 26.10.2020 г., издадена от
Специализирана очна болница „Пентаграм“, Медицински център
„Пентаграм“, съгласно която е извършено оперативно лечение на катаракта на
дясното око на същата дата. Не са настъпили усложнения след интервенцията,
като е установено подобрение на състоянието на ищцата.
На 31.12.2021 г. ищцата е депозирала при ответника молба за
заплащане на застрахователно обезщетение във връзка с процесното ПТП.
6
От показанията на разпитаната пред СГС свидетелката Н. П. П. се
установява, че знаела за настъпилия инцидент. Ищцата била в дома на
дъщерята на свидетелката и внучка на ищцата. Получили обаждане от
полицията за настъпилия инцидент. Свидетелката отишла заедно с бившия си
съпруг на място. Ищцата била паднала на улицата, чакали линейка. Имала
кръв на главата, яката й била напоена от кръв. Дошла линейка, а свидетелката
придружила ищцата до ИСУЛ. Ищцата била неадекватна, не знаела къде се
намира, какво е станало. Преди инцидента не се е случвало ищцата да е
неадекватна. Ищцата останала в болницата за наблюдение 3-4 дни. Ищцата
живеела заедно със свидетелката и бившия й съпруг. Лечението на ищцата
продължило в домашни условия. Била на легло, с поставен катетър. Не
трябвало да става от леглото. Оплаквала се от главоболие и световъртеж. След
отминаване на болките ищцата станала от леглото, използвала проходилка,
след това бастун. Ищцата започнала да се раздвижва в средата на м.03.2021 г.
След инцидента се оплаквала от световъртеж. Ищцата преди инцидента била
много енергична, много ходела, сама излизала. След това ходела с бастун, не
пресичала улици, оглеждала се за автомобили, изпитвала страх. Разхождала се
около блока, където нямало големи улици. И понастоящем изпитвала понякога
болки и приемала медикаменти. За период от два месеца след инцидента
имала кръв в урината. Не била преглеждана от лекар – специалист за това
кървене, посещавала личния си лекар. Преди инцидента ищцата ходела
нормално за възрастен човек, чувала виждала, работела без очила. Личната
лекарка на ищцата им казала, че няма нужда от рехабилитация. По време на
назначения на ищцата постелен режим около ищцата винаги имало човек –
свидетелката, дъщеря й, мъжът й.
От показанията на свидетеля В. П. Х. се установява, че се спомня за
настъпило през 2021 г. ПТП, настъпило в гр. София, до бул. „Гешов“, в
близост до МОЛ София. Излизал от една малка пресечка на булеварда и
вървял пеша напред към магазин. Срещу него идвал автомобил, който се
придвижвал с нормална скорост. Измежду автомобилите отстрани изскочила
възрастна жена и се метнала направо пред автомобила. На платното имало
само един автомобил и тя се движила срещу свидетеля в посока на
движението. Възрастната жена изскочила от един паркинг, който бил от
страната на свидетеля, имало паркирани автомобили. Тя излязла измежду
автомобилите и изскочила на улицата. Не се спряла, не се огледала, изскочила
директно на улицата. Преди да стъпи на пътното платно се движила в бързо
темпо, не тичала. Ударът настъпил до контейнерите за боклук инцидентът
настъпил много бързо. Автомобилът не се е движил бързо. Свидетелят не
успял да види автомобила, който блъснал възрастната жена. Видял само как тя
притичала и автомобилът я ударил. Не е гледал къде е бил автомобила.
Последният се оказал върху осевата линия. Видял момента на удара, както и
момента на спиране на автомобила, но не можел да уточни къде е бил
автомобила. Казал е, че автомобилът се е движил с нормална скорост, тъй
като малко преди мястото на удара имало положен „спящ полицай“. Възприел
е движението на автомобила. Считал, че скоростта на автомобила е била
нормална, тъй като веднага след удара автомобилът спрял. Не можел да
посочи точна скорост, но водачът спрял веднага след удара.
От заключението на вещото лице д-р Б. Е. К., дм, ортопед-
травматолог, по изслушаната пред СГС и д-р Г. О., дм,невролог, съдебно-
7
медицинска експертиза се установява, че в резултат на настъпилото на
19.01.2021 г. ПТП ищцата е получила счупвания на горния и долен клон на
пубиса (лонна кост) вдясно, мозъчно сътресение и разкъсно-контузна рана в
челната област на главата. Получените фрактури се определят като стабилни
счупвания, засягащи предния отдел на тазовия пръстен. . този тип фрактури са
изцяло извънставно локализирани, без да засягат сакроилиачната или
тазобедрената стави и без да нарушават стабилността на тазовия пръстен.
Това счупване е довело до трайно затруднение на движенията на десния долен
крайник и таза за период по – дълъг то 30 дни от датата на получаване на
травмата. Разкъсно-контузната рана в челната област на главата на ищцата е
получена в резултат на директния удар в панорамното стъкло на лекия
автомобил. Тя е довела до временно разстройство на здравето, неопасно за
живота. Ищцата е получила черепно-мозъчна травма – мозъчно сътресение.
Това е най-леката ЧМТ, характерна с преходния си характер, наличието само
на функционални нарушения и липсата на морфологични и трайни мозъчни
изменения. Посткомоционния синдром се изявява с главоболие, гадене,
повръщане, световъртеж. Тази увреда съставлява временно разстройство на
здравето, неопасно за живота. Вещото лице приема, че правилно лекуващият
екип е подбрал консервативния метод за лечение на фрактурите, който се
състои в назначаването на постелен режим за период от две до три седмици
след травмата заедно с частично отбременяване на десния долен крайник.
Разкъсно-контузната рана на главата е била лекувана по спешност. До края на
болничния престой на ищцата раната е заздравяла първично и нормално, без
усложнения. По отношение на мозъчното сътресение ищцата е била
поставена на постелен режим, при пълен покой, наблюдение, избягване на
шум, трептящи светлини, гледане на телевизия, силна музика, активно четене
и симптоматична терапия при нужда. Обичайният срок за зарастване на този
тип фрактури след неоперативно лечение е около 30-40 дни, а пълно
възстановяване и завръщане към нормалните дейности от ежедневието се
постига обикновено към третия месец. Периодът за възстановяване на
повърхностните увреди в областта на меките тъкани на тялото е в рамките на
14 до 21 дни. Болките на ищцата са били най-силни в периода между
настъпването на фрактурите, разкъсно-контузната рана в челната област на
главата и предприетото лечение, както и в ранния период след него. След това
болките са намалявали по сила и интензитет. Предвид напредналата възраст
на пострадалата оздравителните процеси са протекли по – бавно.
Посткомоционният синдром отзвучава за няколко месеца до 1-2 години. При
ищцата повечето оплаквания са отзвучали. Налице е все още световъртеж, с
редки пристъпи. При извършения преглед на ищцата вещите лица са
установили, че е в добро общо състояние за възрастта си, контактна,
адекватна, ориентирана за време, място и собствена личност. Съобщава за
периодични умерени болки в областта на дясната ингвинална гънка, които се
влияят негативно от промяна на времето и налагат използването на
медикаменти, включително и във връзка с проблеми в поясния отдел на
гръбначния стълб. Походката на ищцата е самостоятелна, без помощни
средства и накуцване. Реализира самостоятелен стоеж на всеки крак
поотделно. Клякането е повече от 90 градуса, без наличие на болка В
централната челна област на главата се забелязва белег с Y-образна форма и
дължина 7 см. и 8 см. за двете рамена на белега. Белегът се вижда много
8
добре, поради което загрозява външния вид на пострадалата. Няма данни за
хипертрофия или обемна разлика на двете бедра. Активните и пасивни
движения в дясната тазобедрена става са безболезнени в ограничени обеми
спрямо нормата, описани в заключението. Налице е пълна консолидация на
фрактурите, като е налице пълно зарастване на счупванията с остатъчна
деформация във формата на таза, която не оказва съществено влияние на
функцията на долните крайници на ищцата. Не се очаква настъпването на
сериозни усложнения, свързани с процесната травма на таза. Ищцата се
оплаква от непостоянно главоболие и световъртеж при определени позиции на
главата, както и при ставане, лягане, обръщане в леглото, при по-резки
движения на главата. Предвид остатъчните прояви от страна на вестибуларния
апарат, вещите лица приемат, че е уместна консултация с УНГ специалист, с
оглед даване на указания за провеждане на манипулации в домашни условия
за лечение на пристъпите. Диагностицирания при ищцата анемичен синдром е
клинично незначим, с оглед възрастта й. получената кръвозагуба от
процесните травми не могат да доведат до значим срив в хемодинамиката.
Ищцата е имала придружаващи заболявания, сред които катаракта, които
нямат пряко отношение към процеса по зарастване на травмтичните
увреждания. Тези заболявания са хронични.
При изслушването им вещите лица са пояснили, че по-възрастните
пациенти се възстановяват по – трудно от фрактурите. През първите 2-3
седмици пациентът е на легло, като се правят опити за сядане и за изправяне
до леглото. След това започва раздвижване с помощни средства. След
първия месец този тип фрактури зарастват от само себе си. Фрактурите
обичайно зарастват за 35-40 дни.
От заключението на вещото лице инж. А. А. по изслушаната пред
СГС автотехническа експертиза се установява, че скоростта на лекия
автомобил към момента на удара е 40 км/ч. Опасната зона за спиране на
автомобила е 23, 79 м. Вещото лице приема, че действителната точка за
реакция на водача на лекия автомобил за аварийно спиране е, когато
автомобилът се е намирал на 34, 75 м.+33, 38 м или 68, 13 м. преди ориентира.
При неограничена видимост за водача на автомобила към момента, в който
пешеходката е слязла от десния тротоар водачът на автомобила е имал
възможност да предотврати удара и ПТП при вървене на пешеходката с бавен,
спокоен и бърз ход. При спокойно и бързо тичане ударът е непредотвратим за
водача. Този извод е формиран при пресичане на платното от дясно наляво и
удар от лявата й страна. При пресичане от ляво на дясно водачът на
автомобила е имал възможност да пхедотврати ПТП независимо от начина на
придвижване на пешеходеца. При пресичане от дясно на ляво, но пешеходката
е ударена от дясната й страна, тогава водачът е имал възможност да
предотврати ПТП независимо от начина на движение на пешеходката. Вещото
лице приема, че механизмът на ПТП е следният: на 19.01.2021 г., около 12.30
ч. в гр. София, по ул. „Гюешево“ в посока от ул. „Камен Андреев“ към ул.
„Никопол“ се е движил лек автомобил марка „Мицубиши“, модел „Колт“, рег.
№ ********, управляван от Б. Т. Т. със скорост от 40 км/ч. Когато се
приближава в района срещу бл.15А, най-вероятно от десния тротоар ищцата е
предприела пресичане на платното за движение в посока от дясно на ляво
спрямо движението на автомобила. Спрямо възрастта на ищцата същата е
вървяла със спокоен или бърз ход. Водачът на автомобила е възприел
9
пешеходката като опасност и е реагирал инстинктивно със завиване на ляво,
след което е задействал аварийно и спирачките на автомобила. Въпреки това е
настъпил удар с инициален контакт на предната броня в левия крак, който не е
бил опорен, затова не е счупен. От удара тялото на пешеходката е качено на
предния капак и е придобило ротация, при която краката се вдигат, а главата
пада надолу. По този начин главата на пешеходката е ударена с долната дясна
част на челното стъкло, където е счупването му. След това тялото й е
отхвърлено напред и надясно. След падане на асфалта, плъзгане и премятане,
тялото се е спряло на място. Автомобилът е продължил още напред и се е
спрял. Времето е било ясно и слънчево, с добра видимост, прав участък, без
ограничения на видимостта и за двамата участника от далечно разстояние
още от момента, в който пешеходката е била на десния тротоар. Вещото лице
приема, че основна причина за настъпване на произшествието е действията на
водача на автомобила, който е закъснял реакцията си за аварийно спиране.
Пешеходката е пресичала на нерегламентирано за движение на пешеходци
място. Вещото лице приема, че след като водачът е завил наляво, за да
предотврати удара, то ищцата е пресичала от дясно на ляво. По делото няма
данни за наличие на спрели или паркирани в дясно на платното за движение
автомобили, които да са ограничавали видимостта на водача спрямо
пешеходката.
Вещото лице е изслушано в открито съдебно заседание след разпита
на свидетеля В. Х.. То е пояснило, че най-вероятният механизъм на ПТП е
първият вариант на заключението – пострадалата пешеходка пресича от дясно
на ляво спрямо автомобила и е ударена. Излизането на пострадалата между
автомобили е извън територията на платното и на тротоара, тъй като
паркингът е до блока. Възможно е пострадалата да е минала между
паркираните автомобили, но стъпвайки на тротоара, тя става видима за водача.
Дървото на място не пречи на видимостта, тъй като е тънко. Вещото лице
приема, че във всички случаи водачът е имал възможност да я види, движейки
се десния тротоар и да реагира към момента, когато навлиза в платното за
движение. Реакцията на водача е била със закъснение, първо той е реагирал
със завиване, а не с предприемане на спиране.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
Въззивната жалба е подаденa в срока по чл.259, ал.1 ГПК, а
насрещната въззивна жалба в срока по чл.263, ал.2 ГПК, изхождат от
легитимиранa страна, като същите са процесуално допустими. Разгледани по
същество, въззивната жалба на ответника е неоснователна, а насрещната
въззивна жалба на ищцата е основателна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършена служебна проверка въззивният съд установи, че
обжалваното съдебно решение е валидно и процесуално допустимо.
Липсва спор между страните, а и от ангажираните по делото
доказателства се установи, че към датата на ПТП гражданската отговорност
на водача на лек автомобил марка „Мицубиши“, модел „Колт“, рег. №
******** е застрахована при ответника по имуществена застраховка
„Гражданска отговорност. Обект на застраховате по тази застраховка е
10
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат
от застрахователното събитие, съгласно нормата на чл.429, ал.1, т.1 КЗ.
Застраховани лица по тази застраховка, съгласно втората алинея на
чл.477 КЗ са собственикът, ползвателят и държателят на моторното превозно
средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и
всяко лице, което извършва фактически действия по управлението или
ползването на моторното превозно средство на законно основание. Не е
необходимо водачът да притежава изрично писмено пълномощно от лицата по
изречение първо за управлението или ползването на моторното превозно
средство. В случая посоченият автомобил е управляван от собственика.
През време на действието на застрахователния договор – на
19.01.2021 г., е настъпило ПТП, причинено от водач на МПС, гражданската
отговорност на който е покрита от ответника. Причина за настъпилото ПТП е
неизпълнение на задълженията на виновния водач, регламентирани в нормата
на чл.20, ал.2, изр.2 ЗДвП – да намали скоростта и в случай на необходимост
да спре, когато възникне опасност за движението.
Нормата на чл.432, ал.1 КЗ регламентира прякото право на
увредения, спрямо който застрахованият е отговорен, да иска обезщетението
от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“.
С решението в необжалваната част са установени предпоставките за
ангажиране отговорността на ответника. Във въззивното производство спорен
между страните е въпросът дали е налице съпричиняване от страна на ищцата
и съответно в какъв размер, както и относно обема на отговорността на
застрахователя във връзка с претърпените от ищцата неимуществени вреди.
По оплакванията относно наличието на съпричиняване от страна на
ищцата:
Ответникът своевременно е заявил възражение за съпричиняване от
страна на ищцата – с депозирания по делото писмен отговор на исковата
молба, поради което същото е част от спорния предмет.
С нормата на чл.51, ал.2 ЗЗД е предвидена възможност за намаляване
на обезщетението за понесени вреди, пряка и непосредствена последица от
увреждането, когато увреденото лице е допринесло за настъпването на
вредите. Приложението на правилото на чл.51, ал.2 ЗЗД е обусловено от
наличието на причинна връзка между вредоносния резултат и поведението на
пострадалия, с което той обективно е създал предпоставки за настъпване на
увреждането. Приносът трябва да е конкретен и да се изразява в извършването
на определени действия или въздържане от такива от страна на пострадалото
лице, както и да е доказан, а не хипотетично предполагаем. В тази насока е
трайната и непротиворечива съдебна практика - решение № 97 от 29.06.2016 г.
по т. д. № 1084/2015 г. на ВКС, ТК, ІІ ГО; решение № 58 от 29.04.2011 г. по т.
д. № 623/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО; решение № 444 от 31.10.2012 г. по гр. д. №
453/2012 г. на ВКС, ГК, ІV ГО; решение № 169 от 02.10.2013 г. по т. д. №
1643/2013 г. на ВКС, ГК, ІІ ТО и редица други.
Следва да се отбележи също така, че за наличието на принос от
страна на увреденото лице съдът не следи служебно, а се произнася при
своевременно заявено възражение за това. Съгласно разясненията, дадени с
решение № 69/15.03.2017 г. по гр. д. № 60171/2016 г. на ВКС, ГК, ІV ГО,
решение № 98/29.06.2016 г. по т. д. № 1499/2015 г. на ВКС, ТК, І ТО, решение
11
№ 66/01.06.2017 г. по т. д. № 650/2016 г. на ВКС, ТК, І ТО, приносът на
пострадалия като основание за прилагане последиците на чл.51, ал.2 ЗЗД за
намаляване на дължимото обезщетение за вреди от деликт, следва да е
релевиран надлежно от застрахователя с възражение пред
първоинстанционния съд. Възражението за принос трябва да е конкретизирано
чрез посочване на фактически обстоятелства относно действията на
пострадалия, които са в причинна връзка и са допринесли за увреждането, с
конкретно посочено съдържание на приноса на увреденото лице.
В разглеждания случай ответникът твърди, че ищцата е навлязла
рязко на пътното платно, на необозначено за целта място, без да се съобрази
със скоростта и разстоянието на движещите се по платното МПС.
От заключението на вещото лице доц. д-р инж. А. А. по изслушаната
пред СГС автотехническа експертиза се установи, че при наличие на
неограничена видимост за водача на лекия автомобил към момента, в който
пешеходката е слязла от десния тротоар, водачът е имал възможност да
предотврати удара и ПТП, при движение на пешеходката с бавен, спокоен и
бърз ход. Водачът на автомобила е възприел пешеходката като опасност и е
завил наляво, след което е задействал аварийно и спирачките на автомобила.
По този начин реакцията на водача за аварийно спиране е реализирана със
закъснение. При своевременно задействане на спирачките от водача, ударът е
бил предотвратим за водача на лекия автомобил.
Съдът възприема изцяло заключението на вещото лице, ведно с
направените от него уточнения в открито съдебно заседание, след проведения
разпит на свидетеля – очевидец, тъй като е задълбочено обосновано. Вещото
лице е ползвало всички относими за предмета на експертизата материали,
анализирало ги е в съвкупност и е достигнало до обосновани изводи, които
изцяло кореспондират с останалите събрани по делото доказателства.
В случая водачът на лекия автомобил е бил длъжен, на основание
чл.20, ал.2, изр.2 ЗДвП, при възникване на опасност да намали скоростта и да
спре, което не е сторил своевременно. Вместо това е предприел завиване и
едва след това е задействал спирачната система на автомобила. Именно това
забавяне в реакциите на водача на лекия автомобил е довело до настъпване на
процесното ПТП, което е предотвратимо за водача при движение с избраната
от него скорост от 40 км/ч.
Жалбоподателят-ответник релевира оплакване, че неправилно
решаващият съд не е кредитирал ангажираните свидетелски показания на
очевидеца на инцидента.
Решаващият съд е обсъдил ангажираните по делото показания на
свидетеля В. П. Х., като е извършил преценка относно тяхната
доказателствена стойност, констатирайки вътрешната им противоречивост.
Действително към момента на провеждане на разпита е изминал
продължителен период от време, което обуславя и противоречивите спомени
на свидетеля относно процесния инцидент и неговия механизъм. Показанията
на свидетеля относно навлизането на ищцата на пътното платно измежду
паркираните коли и нейното изскачане на пътното платно и мятане върху
автомобила се опровергават от останалите ангажирани по делото
доказателства. От експертното заключение на вещото лице доц. д-р инж. А.
А., което не е оспорено от страните, се установи, че пред жилищния блок има
паркинг, който се намира извън територията на платното и на тротоара. Дори
12
ищцата да е минала покрай тези паркирани автомобили, стъпвайки на
тротоара, тя е станала видима за водача, който е следвало да съобрази нейното
движение. Установи се също така, че от момента, в който ищцата е слязла от
тротоара, водачът на автомобила е имал възможност да предотврати удара
чрез аварийно спиране, което не е сторил. С оглед на това не би могло да се
приеме, че ищцата е изскочила на пътното платно и се е метнала върху
автомобила. Предвид наличието на противоречие на показанията с останалите
събрани по делото доказателства и доколкото свидетелят Х. е уточнил, че не е
видял движението на автомобила преди сблъсъка и предполага за скоростта
му на движение, обосновано решаващият съд не е кредитирал показанията на
този свидетел.
Следва да се отбележи, че дори ищцата да е навлязла внезапно на
пътното платно, в нарушение на чл.114, т.1 ЗДвП, това не е причина за
настъпилото ПТП, тъй като водачът на лекия автомобил обективно е имал
възможност да спре и да предотврати настъпване на ПТП при предприетото
от ищцата пресичане.
Жабоподателят – ответник поддържа възражението си, че ищцата не
е пресичала на обозначено за това място.
Действително ищцата не е пресичала на пешеходна пътека. Следва да
се съобрази обаче обстоятелството, че по делото не се установи в близост до
мястото на инцидента да има пешеходна пътека, на която ищцата е следвала
да пресече пътното платно.
С поведението си виновният водач не е изпълнил и задължението си,
произтичащо от нормата на чл.5, ал.2, т.1 ЗДвП да бъде внимателен и
предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците.
По смисъла на закона в понятието „уязвими участници в движението“ се
включват възрастните хора, на основание § 6, т.75 ДР на ЗДвП.
По изложените съображения въззивният съд счита, че възражението
на жалбоподателя – ответник за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на ищцата е неоснователно.
По възражението на жалбоподателя - ответник, че неправилно е
определен размерът на дължимото застрахователно обезщетение, като съдът
не е съобразил установения в чл.52 ЗЗД принцип на справедливост:
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост, на основание чл.52 ЗЗД. Съгласно задължителните
разяснения, дадени с ППВС № 4/23.12.1968 г., понятието „справедливост“ по
смисъла на чл.52 ЗЗД обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на
обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания
могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му,
обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване
състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и пр. От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е
длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер
обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди.
От заключението на вещите лица по изслушаната
съдебномедицинска експертиза се установи, че от процесното ПТП ищцата е
получила тежки травматични увреждания, описани по – горе, наложили
13
оказването на спешна медицинска помощ, извършване на оперативна
интервенция – реплантация на скалп, под локална анестезия. Лечението на
ищцата е продължило след изписването й в домашни условия, на постелен
режим за период от 2-3 седмици. Предвид получените фрактури обичайно
зарастват за срок от 30-40 дни, като пълното възстановяване и завръщане към
обичайния режим на живот настъпва към третия месец. През този
продължителен период от време ищцата не е можела да се обслужва сама и се
е нуждаела от чужда помощ в ежедневието. Леката черепно-мозъчна травма,
получена от ищцата – комоцио, също й е създало дискомфорт поради
посткомационния синдром – главоболие, гадене, повръщане, световъртеж.
Повърхностните увреди в областта на меките тъкани са зараснали за период от
14-21 дена. Травматичните увреждания са разположени в различни
анатомични области, което е създало допълнителен дискомфорт за ищцата.
Понастоящем повечето оплаквания са отзвучали с изключение на пристъпите
на световъртеж, които се изявяват по – рядко, но налагат консултация с УНГ.
Понякога ползва обезболяващи средства. активните и пасивните движения в
тазобедрената става са безболезнени, макар и в непълен спрямо нормата обем.
По време на раздвижването ищцата е ползвала проходилка, след това бастун.
Наличието на голям белег в централната челна област на главата с Y-образна
форма и дължина 7 см. и 8 см. обективно води до загрозяване на ищцата,
доколкото е белегът се вижда много добре.
Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя – ответник, че
неправилно решаващият съд е кредитирал показанията на свидетелката Н. П.,
които противоречат на експертното заключение по изслушаната
съдебномедицинска експертиза относно обстоятелството, че и понастоящем
ищцата се придвижва с бастун.
Показанията на разпитаната пред СГС свидетелка Н. П. са логични и
последователни. Същата има преки и непосредствени наблюдения относно
обстоятелствата, за които е разпитана. Тя е полагала грижи за ищцата във
времето на домашното й лечение. Има наблюдения и за състоянието на
ищцата преди инцидента. Свидетелката е дала показания, че след
произшествието сега ищцата ползва бастун. Същевременно към момента на
извършване на прегледа от вещите лица са установили, че походката е
самостоятелна, без накуцване и помощни средства. При провеждане на
разпита свидетелката Н. П. подробно е обяснила етапите от лечението и
възстановяването на ищцата, включително и ползването на помощни средства
при придвижване. Наличието на противоречие на показанията на
свидетелката относно ползването на бастун понастоящем и изводите на
вещото лице, не води до недостоверност на свидетелските показания в тяхната
цялост. Същите, ценени по реда на чл.172 ГПК, се ползват с висока
доказателствена стойност, с изключение на констатираното противоречие. Ето
защо, като е кредитирал ангажираните по делото показания на свидетелката
Н. П., решаващият съд не е допуснал соченото от жалбоподателя – ответник
процесуално нарушение.
Предвид изложеното, съобразявайки се с принципа на
справедливост, залегнал в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, тежестта на
травматичните увреждания, продължителността на лечебния и
възстановителен период, последиците от тях, причинените неудобства,
възрастта на пострадалата към датата на инцидента – 83 години, конкретната
14
икономическа обстановка към момента на настъпване на ПТП, установените
застрахователни лимити, както и задължителните указания, дадени с ППВС №
4/23.12.1968 г., съдът счита, че обезщетението за неимуществени вреди
възлиза на 40 000 лв., което ще възмезди ищцата в най - пълна степен за
претърпените от нея болки и страдания във връзка с настъпилите при
процесното ПТП травми.
От така определеното застрахователно обезщетение следва да се
приспадне платената от застрахователя преди завеждане на делото сума от
7 500 лв. Така размерът на незаплатеното застрахователно обезщетение
възлиза 32 500 лв.
Във въззивното производство не са заявени оплаквания относно
определения с обжалваното решение момент, от който ответникът е поставен
в забава, поради което и на основание чл.269 ГПК този въпрос е извън
пределите на въззивния контрол, поради което не следва да се обсъжда по
същество.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат частично,
обжалваното решение следва да се отмени в частта, с която е отхвърлен
предявеният иск за разликата над 26 000 лв. до 32 500 лв., като искът следва
да се уважи в посочения размер, а в останалата обжалвана част решението
следва да се потвърди.
По разноските по производство:
Предвид обстоятелството, че процесуалният представител на
жалбоподателката е осъществявал безплатна правна помощ, съгласно
представения по делото договор за правна защита и съдействие от 31.05.2023
г. и на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. вр. с чл.78, ал.1 ГПК в полза на адв. Р. И. Ц.
следва да се присъди сумата от 950 лв., както и на основание чл.38, ал.2 ЗАдв.
вр. с чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 712, 50 лв.
Обжалваното решение следва да се отмени и в частта, с която в
тежест на ищца са възложени сторените от ответника разноски в размер на
881 лв.
На основание чл.78, ал.6 ГПК в полза на САС следва да се присъди
държавна такса за въззивно обжалване в размер на 130 лв., а по сметка на СГС
– държавна такса в размер на още 260 лв.
В предмета на делото е включена частна жалба, депозирана от
процесуалния представител на ищцата срещу определението по чл.248 ГПК.
СГС е сезиран с молба за допълване на постановеното по делото
съдебно решение в частта за разноските. Молбата е постъпили в срока по
чл.248, ал.1 ГПК вр. с чл.259, ал.1 ГПК, като изхожда от легитимирани лица –
процесуален представител на страна в процеса относно претендирано вземане
за адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ. Доколкото
се иска допълване на съдебното решение в частта разноските, не е необходимо
представяне на списък на разноските по чл.80 ГПК. Ето защо молбата е
процесуално допустима.
В случая процесуалният представител на ищцата своевременно е
отправил искане за присъждане на сторените по делото разноски,
включително адвокатско възнаграждение още с исковата молба. В последното
проведено открито съдебно заседание, в което е даден ход на делото по
същество, процесуалният представител на ищцата е заявила претенция за
разноски за адвокатско възнаграждение, като е представила списък на
15
разноските. В него е заявена претенция за присъждане на адвокатско
възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв. Списъкът на разноските е
предявен на процесуалния представител на ответника, който не е заявил
възражения срещу него. Макар да не е посочено, че адвокатското
възнаграждение се претендира за оказана безплатна правна помощ,
позоваването на нормата на чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв. е достатъчно, за да се
направи извод в тази насока. При представяне на списъка на разноските
ответникът е надлежно представляван от адвокат, поради което за него е
налице яснота относно съдържанието на посочената правна норма и съответно
естеството на отправеното искане за присъждане на разноски.
Спори се относно необходимостта от представяне на договор за
правна помощ, в което е обективирано съгласие между страните за
осъществяване на безплатна правна помощ.
По този въпрос е формирана съдебна практика по реда на чл.274,
ал.3 ВКС, обективирана в определение по ч. т. д. № 2445/2016 г. на ВКС, ТК, II
ТО; ч. т. д. № 2266/2016 г. на ВКС, ГК, I ГО; определение по ч. т. д. №
2340/2015 г. на ВКС, ТК, I ТО, определение № 213/31.05.2021 г. по ч. т. д. №
997/2021 г. на ВКС, ТК, I ТО, определение № 60255 от 05.07.2021 г. по ч. т. д.
№ 79/2021 г. на ВКС, ТК, I ТО и др. Съгласно мотивите към т.1 на ТР №
6/2012 г. на ОСГТК на ВКС договорът за адвокатска услуга се сключва между
клиент и адвокат, а писмената форма е за доказване. Следователно липсата на
писмен договор не е пречка да бъде удостоверено в процеса постигнатото
съгласие, че учредената с пълномощното процесуална представителна власт за
адвокатска защита ще бъде предоставена безплатно. Това обстоятелство не се
презюмира, а следва да бъде установено от данните по делото. Изявленията за
наличие на конкретно основание за оказване на безплатна помощ по чл.38,
ал.1 ЗАдв., обвързват съда и той не дължи проверка за съществуването на
конкретната хипотеза. Достатъчно за уважаване на искането по чл.38, ал.2
ЗАдв. е: правна помощ по делото да е осъществена без данни за договорен в
тежест на доверителя размер на възнаграждението по чл.36, ал.2 ЗАдв.;
заявление, че предоставената правна помощ е договорена като безвъзмездна и
липса на данни, които да го опровергават; отговорност на насрещната страна
за разноски, съобразно правилата на чл.78 ГПК. В този смисъл липсата на
договор за правна помощ с уговорена в него безплатно предоставяна такава не
препятства упражняване на правото по чл.38, ал.2 ЗАдв., тъй като принципът
на чл.36, ал.1 ЗАдв. е, че адвокатът има право на възнаграждение за своя труд,
а размерът му, за разлика от хипотезата на чл.36, ал.3 ЗАдв., се определя от
съда по императивната разпоредба на чл.38, ал.2 ЗАдв. в рамките на
предвидения в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
В настоящия случай тези предпоставки са налице в условията на
кумулативност. По делото липсват данни за постигнато между ищцата и
процесуалния й представител съгласие за заплащане на адвокатско
възнаграждение по чл.36, ал.2 ЗАдв. Налице е заявление от страна на
процесуалния представител на ищцата, че предоставената правна помощ е
договорена като безвъзмездна. Ответникът не е оспорил това заявление,
обективирано в представения по делото списък на разноските по чл.80 ГПК,
както и липса на данни, които да го опровергават. С оглед изхода на спора
пред първата съдебна инстанция е налице отговорност на насрещната страна
16
за разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
По изложените съображения молбата на процесуалния представител
на ищцата за допълване на решението в частта за разноските се явява
основателна. Тъй като крайните изводи на двете инстанции не съвпадат,
обжалваното определение следва да се отмени, като в полза на адв. Ц. следва
да се присъди сумата от 2 730 лв., представляваща адвокатско възнаграждение
за оказана безплатна правна помощ в производството пред СГС.
Предвид изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция в полза
на адв. Ц. сумата от още 520 лв. за оказана безплатна правна помощ в
производството пред СГС.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 5060 от 04.10.2023 г., постановено по гр. д. №
7397/2022 г. по описа на СГС, I ГО, 15 състав, В ЧАСТТА, с която е
отхвърлен предявеният иск от Ц. С. П., ЕГН **********, срещу ЗАД „ОЗК
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, с правно основание чл.432, ал.1 КЗ –
за заплащане на сумата над 26 000 (двадесет и шест хиляди) лв. до 32 500
(тридесет и две хиляди и петстотин) лв., представляваща обезщетение за
претърпени от ищцата неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на
19.01.2021 г. по вина на водача на лек автомобил марка „Мицубиши“, рег. №
********, чиято гражданска отговорност към тази дата е била застрахована от
ответното дружество, както и В ЧАСТТА, с която Ц. С. П., ЕГН **********, е
осъдена да заплати на ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********,
сумата от 881 (осемстотин осемдесет и един) лв., на основание чл.78, ал.3
ГПК, представляваща разноски за първоинстанционното разглеждане на
делото, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, с
адрес гр. София, ул. „Св. София“ № 7, ет. 5, да заплати на Ц. С. П., ЕГН
**********, с адрес гр. ***, ж. к. „***“, бл. *, вх. *, ет. *, ап. * и съдебен адрес
гр. София, ул. „Съборна“ № 5, ет.4, десен апартамент – адв. Р. И. Ц., да
заплати на основание чл.432, ал.1 КЗ, сумата от още 6 500 (шест хиляди и
петстотин) лв. - разликата над 26 000 лв. до 32 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди в резултат на
ПТП, настъпило на 19.01.2021 г. по вина на водача на лек автомобил марка
„Мицубиши“, модел“Колт“, рег. № ********, чиято гражданска отговорност
към тази дата е била застрахована от ответното дружество, ведно със
законната лихва, считано от 01.04.2022 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, с
адрес гр. София, ул. „Св. София“ № 7, ет. 5, да заплати на адв. Р. И. Ц., с адрес
гр. София, ул. „Съборна“ № 5, ет.4, десен апартамент, на основание чл.38, ал.2
ЗАдв. вр. с чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 950 (деветстотин и петдесет) лв., както
и на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. вр. с чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 712, 50
(седемстотин и дванадесет лева и петдесет стотинки) лв., представляващи
съответно адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ във
въззивното производство във връзка с депозирана насрещна въззивна жалба и
писмен отговор на въззивна жалба, както и да заплати сумата от още 520
17
(петстотин и двадесет) лв., на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. вр. с чл.78, ал.1
ГПК, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ в производството пред СГС.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, с
адрес гр. София, ул. „Св. София“ № 7, ет. 5, да заплати, на основание чл.78,
ал.6 ГПК, по сметка на АПЕЛАТИВЕН СЪД – СОФИЯ, сумата от 130 (сто и
тридесет) лв., представляваща държавна такса за въззивно обжалване, както и
да заплати по сметка на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, сумата от 260 (двеста и
шестдесет) лв., представляваща държавна такса, съразмерно с уважената част
от иска.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 5060 от 04.10.2023 г., постановено по
гр. д. № 7397/2022 г. по описа на СГС, I ГО, 15 състав, В ОСТАНАЛАТА
ОБЖАЛВАНА ЧАСТ.
ОТМЕНЯ определение № 738/17.01.2024 г., постановено по гр. д. №
7397/2022 г. по описа на СГС, I ГО, 15 състав, по реда на чл.248 ГПК, като
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДОПЪЛВА решение № 5060 от 04.10.2023 г., постановено по гр. д.
№ 7397/2022 г. по описа на СГС, I ГО, 15 състав, В ЧАСТТА ЗА
РАЗНОСКИТЕ, на основание чл.248 ГПК, КАТО:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, с
адрес гр. София, ул. „Св. София“ № 7, ет. 5, да заплати на адв. Р. И. Ц., с адрес
гр. София, ул. „Съборна“ № 5, ет.4, десен апартамент, на основание чл.38, ал.2
ЗАдв. вр. с чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 2 730 (две хиляди седемстотин и
тридесет) лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ в производството пред СГС.
Решението е влязло в сила в частта, с която е уважен предявеният иск
за сумата от 15 000 лв., като необжалвано.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18