Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260046/24.8.2020г., гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненски районен съд, наказателна
колегия, VІ състав, в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА
МЕТОДИЕВА
при секретаря Красимира Манасиева, като разгледа
докладваното от съдията НДАХ № 932 по описа за 2020год., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на „Такс Бек Интернешънъл" ЕООД
ЕИК *********, със седалище ***, подадена чрез адв. Н.С.
***-010697 от 27.02.2019год. на Директора на Дирекция " Инспекция по
труда" гр.Варна, с което на ТД е било наложено административно наказание
имуществена санкция в размер на 1600лв. на основание чл. 414, ал.1 от КТ с
оглед нарушаване разпоредбата на чл. 264 вр. чл. 128,
т.1 от КТ.
В жалбата се твърди, че НП е незаконосъобразно и
необосновано, а при издаването и връчването му били допуснати съществени нарушения
на процес. правила. Сочи, от една страна, че нарушение не е било извършено, а
от друга това, че АНО не бил изпълнил задълженията си по чл. 52, ал.4 от ЗАНН,
не бил проверил акта с оглед на неговата основателност и законосъобразност, а
НП не отговаряло на формалните изисквания предвидени в нормата на чл.57, ал.1,
т.5 от ЗАНН – не били посочени дата и място на извършване на нарушението,
обстоятелствата при които било извършено, както и доказателствата които
потвърждавали извършеното нарушение. Моли НП да бъде отменено.
В съдебното производство процес. представител на въззивното
дружество поддържа жалбата и заявява, че оспорва фактическата обстановка
изложена в акта и НП, а във фазата по същество моли НП да бъде отменено като
претендира присъждане и на направените по делото разноски.
Процес. представител на въззиваемата страна оспорва
жалбата, а във фазата по същество моли НП да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Счита, че нарушението е безспорно доказано от събраните
доказателства, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Варненска районна прокуратура, редовно призована за датата
на с.з. не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
След като прецени обжалваното постановление с оглед
основанията посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства,
съдът прие за установено следното:
На 22.01.2019год. в Дирекция „ИТ“ Варна постъпило искане от
страна на въззивното дружество да му бъде извършена проверка с оглед
установяване на трудово правоотношение възникнало между същото и лицето Росен
Николаев Николаев. Такава проверка била извършена в
офиса на въззивното дружество на 23.01.2019год.. на която дата била връчена и
призовка по чл. 45, ал.1 от АПК с указание за явяване в Дирекция „ИТ“ Варна на
представител на въззивника и представяне на редица документи в това число
такива свързани с регистриране и отчитане на работното време, графици и отчетни
форми за периода от месец септември 2018год. до сега, документи свързани със
заплащането на труда за същия период и други.
В хода на проверката от страна на въззивното дружество била
предоставена разпечатка от системата за „Човешки ресурси“ оперираща в
дружеството в това число с данни за св. Д.П.. В разпечатката били отбелязани
името на Св. П., конкретни дати от месец септември 2018год., както и часове.
Срещу дата 06.09.2018год. в графата часове било вписано 7.50.
Проверката приключила с протокол № ПР
1902730/20.02.2019год. в който било констатирано едно единствено нарушение –
такова по чл. 62, ал.3 от КТ неподаване на уведомление до НАП за ТД сключен с
лицето Росен Николаев Николаев.
Преглеждайки представената разпечатка от системата човешки
ресурси касаеща св. Д.П. и ведомостта за заплати на същото лице за месец
септември 2018год., св. П. приела, че П. е работил на 06.09.2018год. седем часа
и петдесет минути като не му било начислено трудово възнаграждение в двоен
размер за работата на официален празник.
На 20.02.2019год.св. П. съставила срещу въззивното
дружество АУАН № 03-010697 в който посочила че същото е нарушило разпоредбата
на чл. 264 от КТ вр. чл. 128, т.1 от КТ тъй като не
било начислило възнаграждение на Д.В.П. за положения труд на официален празник
– 06.09.2018год. в удвоен размер.
Актът бил надлежно предявен и връчен на упълномощено от
представляващия въззивното дружество лице.
На следващия ден (21.02.2019год.) било подадено писмено
възражение срещу акта, в което се сочело, че лицето Д.П. не е било на работа на
06.09.2019год., както и на останалите официални празници през месец септември
2018год. като била представена и детайлна справка за отработените дни от П.
през месец септември с посочване на начало и край на работния ден.
Възражението не било възприето от АНО и на 27.02.2019год.
същият издал атакуваното НП като е приел изцяло фактическите констатации
отразени в акта, приел е, че въззивното дружество е нарушило разпоредбата на
чл. 264, вр. чл. 128, т.1 от КТ и на основание чл.
414, ал.1 от КТ му наложил адм. наказание имуществена
санкция в размер на 1600лв.
Като свидетели в хода на съдебното следствие показания са
дали Р.П. – актосъставител, Д.П. - лицето посочено в
НП за което се сочи че не било начислено допълнително трудово възнаграждение за
работа на 06.09.2018год., както и Г.С. – експерт „труд и работна заплата“ във
въззивното дружество.
Св. П. в показанията си възпроизвежда възприятията си от
извършената проверка. Сочи че от представената присъствена форма, която била
разпечатка от системата за достъп, установила, че П. е работил 7.50ч. на
06.09.2018год. като във фиша му за заплата нямало начисляване на удвоен размер
на възнаграждението за работа на официалния празник. Сочи, че нарушението било
извършено на 08.10.2018год., тъй като заплатите следвало да се изплатят до
07.10.2018год. по документите които била видяла.
В показанията си пред съда св. П. заявява, че е започнал
работа при въззивника на 02.07.2018год. където работи и към момента. Сочи, че
заплатата му изплащали до шесто число на следващия месец както и че никога не е
ходил на работа на официални празници в това число и на 06.09.2018год. Обяснява
механизма на достъп до работното му място, както и начина на отчитане на
работата му. Сочи, че преди да стигне до работното си място се чекира на две места посредством карта за достъп, а след
това преди да започне работа прави три регистрации в три системи едната в
„човешки ресурси“ за да докаже че е започнал работа.
В показанията си пред съда св. С. също обяснява механизма
на работа и отчитане на работа време във фирмата на въззивника. Заявява, че
системата „човешки ресурси“ е Ирландска и има други изчисления, отбелязванията в графата часове не били реално присъствено
време, а се правели допълнителни изчисления тъй като часът се разделял на 100единици,
сочи, че автоматично системата отбелязвала 7.50ч. за дните на официални
празници.
Като писмени доказателства към АНП са приложени Заповед за
компетентност на АНО, искане на основание чл. 62, ал.4 от КТ изходящо от
въззивното дружество и адресирано до Директора на Дирекция „ИТ“ Варна, протокол
за извършена проверка № ПР1902730/20.02.2019год., идентификационна карта,
призовка по чл. 45, ал.1 от АПК, интернет кореспонденция, обяснения по чл. 402,
ал.1, т.2 от КТ изходящи от пълномощник на въззивното дружество касаещи лицето
Росен Николаев Н., разпечатка от „Система човешки ресурси“, ведомост за заплати
за месец септември 2018год. досежно Д.В.П.,
пълномощно изходящо от Иймън Патрик Клун към Ана Огнянова Георгиева, възнаграждение срещу акта
и приложени към него разпечатки от системата човешки ресурси.
Като писмени доказателства в хода на съдебното следствие са
приети и представени от въззивното дружество разпечатки от системата човешки,
както и разпечатка от базата данни за дейността на Д.П. за месец септември
2018год.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, както
писмени, така и гласни, които съдът кредитира изцяло с доверие.
При извършена служебна проверка за законосъобразност съдът
констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица, в
сроковете предвидени в нормата на чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните
реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл.57 от ЗАНН. Макар и твърде
лаконични фактическите обстановки изложени в акта и НП съдържат обстоятелства и
факти, които в достатъчна степен описват вмененото на въззивника нарушение от
обективна страна – посочено е конкретно лице – работник на въззивника посочен
официалния празник на който е работило, както и това че не му е било изплатено
възнаграждение в удвоен размер за работа на тази дата. Посочени са дата и място
на извършване на нарушението, както и нарушените законови норми като е налице
пълно единство между фактическо и юридическо обвинение. В АУАН и НП са посочени
(изброени) и доказателствата в подкрепа на адм.наказателното
обвинение. В контекста на изложеното по-горе съдът не споделя наведеното в
жалбата възражение в тази насока.
Съдът не споделя и наведеното в жалбата възражение за
допуснато съществено нарушение на процес. правила свързано с нарушаване на
процедура по връчване на НП доколкото видно от приложената към АНП разписка НП
е било връчено на адреса на управление на въззивника. Безспорно липсва яснота дали
лицето което е получило пратката е било упълномощено да прави това, но
доколкото жалбата е депозирана в срок и е приета от съда за разглеждане, то за
каквото и да било нарушено право на защита и дума не може да става.
След преценка на събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съдът счете, че НП е
издадено в нарушение на материалния закон по следните съображения:
С НП на въззивника е наложено
наказание за това, че не бил начислил на св. П. трудово възнаграждение в удвоен
размер за работа на официален празник – 06.09.2018год.
По делото не е спорно, че
удвоено възнаграждение на св. П. не е било начислено. Спорен е въпроса дали
изобщо е следвало да бъде начислявано такова – в частност дали св. П. е работил
на посочената дата.
Според настощия
съд безспорни доказателства, че св.П. е полагал труд 06.08.2018год. по делото
не са налице.
Св. П. сочи, че е приела, че П.
е работил на тази дата въз основа на разпечатката от системата за достъп където
били отразено 7.50ч.
Такава разпечатка действително е
приложена към преписката. От показанията на св. С. обаче се установява, на
първо място че тази разпечатка не отразява реално отработените часове тъй като
системата е ирландска и се правят други изчисления и на следващо място, че
системата автоматично генерира срещу дните за официални празници 7.50. Че
справката не отразява действителни отработени часове впрочем явства и от самата нея доколкото в нея има и отразявания
като 8.60 което очевидно не е съответно на обичайното разбиране за отразяване
на час – осем часа и шестдесет минути. Безспорно нестандартните отразявания в
справката (която освен всичко останало има ръкописен текст на англ. език) са налагали получаване на допълнителна
информация от работодателя най-малкото под формата на обяснения по чл. 402 от КТ какво точно отразява, как става
отчитането на работното време и т.н. което не е било сторено от св. П..
Изискването на допълнителна информация впрочем е било наложително най-малкото и
поради това, че видно от ведомостта за заплата на П. която П. сочи, че е
прегледала в нея е начислено трудово възнаграждение за 18 работни дни.
Отразеното във ведомостта за заплата на П. за месец септември напълно
кореспондира с показанията на св. С. за автоматично генериране на дните
представляващи официални празници и очевидно не съответства на отразяванията в
разпечатката за достъп. Според същата в нея има отразявания за 21 дни, които
съответстват на нормалните работни дни през месеца от понеделник до петък +
22.09.2018год. (събота), но официален празник).
В подкрепа на показанията на св.
С., че системата автоматично генерира отразяване на дните представляващи
официални празници са и показанията на св. П.. Същият е категоричен, че никога
не е работил на официални празници в това число и на шести септември 2018год.
Действително както П. така и С. са служители на въззивното дружество, който
факт бе съобразен от съда при оценка достоверността на техните показания.
Доколкото обаче показанията на тези свидетели напълно кореспондират с
представената с възражението срещу АУАН подробната справка от системата
„Човешки ресурси“ отразяваща точните дати и часове на начало и край (генерирани
автоматично) в която работа на дните 06.09.2018год., 22.09.2018год. и
24.08.2018год. не е отразена, и най-вече с отразяванията във ведомостта за
заплати която е била представена още първоначално на контролния орган, то съдът
кредитира с доверие показанията на посочените по-горе двама свидетели още
повече, че доказателства които да оборят техните показания няма.
В същност св. П. е направила
преценка за осъществено нарушение въз основа на една разпечатка, чието
съдържание е било очевидно неразбираемо (най-малко защото е на чужд език и има
несъответни отразявания в нея) и ведомост за заплати, която е съдържала
информация противоречаща на отразяванията в справката по отношение на
отработените дни. И ако извода на св. П. за извършено нарушение се базира на противоречиви
доказателства, то след постъпването на възражението в деня след съставянето на
акта, което е било именно в насока, че труд на 06.09.2018год. не е бил полаган
и наред с разпечатката която вече е била представена са били представени и
други по-подробни документи, то АНО е следвало да анализира приложените към
преписката документи, както и представените с възражението и да извърши
допълнителна проверка за изясняване на обстоятелствата, което няма спор че е не
е било направено. В тази връзка съдът споделя изцяло становището изложено в
жалбата за неизпълнение от страна на АНО на задълженията по чл. 52, ал.4 от ЗАНН.
И след като безспорни
доказателства за положен от св. П. труд на 06.09.2018год. по делото не са
налице (не са ангажирани от страна на въззиваемата страна върху която лежи
тежестта на доказване) то адм. наказателното
обвинение е недоказано и влече извод за това, че НП е било издадено в нарушение
на материалния закон.
Нещо повече дори и да бъде
прието, че труд на 06.09.2018год. е бил полаган от П. и не му е било изплатено
допълнително възнаграждение за това, то НП пак се явява издадено в нарушение на
материалния закон поради обективна несъставомерност с оглед посочената в НП
дата на неговото извършване.
Повдигнатото обвинение е за неначисляване
на допълнително трудово възнаграждение.
Плащането
на трудовото възнаграждение е подчинено на режима за текущо начисляване и се
подчинява на принципа на начисляване залегнал в закона за счетоводството.
Съгласно чл.26, ал.1, т.4 от ЗСч където е регламентиран този принцип ефектите
от сделки и други събития се признават в момента на тяхното възникване,
независимо от момента на получаването или плащането на паричните средства или
техните еквиваленти, и се включват във финансовите отчети за периода, за който
се отнасят.
Съгласно
чл. 270, ал. 2 от КТ трудовото възнаграждение се изплаща авансово или
окончателно всеки месец на два пъти, доколкото не е уговорено друго. В
конкретния случай видно от показанията на св. П., а и от приложените към АНП
писмени обяснения дадени по реда на чл. 402, ал.1, т.2 от КТ от Ана Георгиева –
пълномощник на въззивното дружество, заплащане на трудовото възнаграждение е
ставало до 6-то число на следващия месец, която датата е именно и датата на
която следва да бъде извършено начисляването съобразно цитираната по-горе норма
от ЗСч. И след като това е така, то заплатата за месец септември, в това число
с увеличението по чл. 264 от КТ, е следвало да бъде начислена в срок до
06.10.2018год., съответно нарушението е било извършено на 07.10.2018год., а не на 09.10.2018год., както е
посочено в НП, или на 08.10.2018год. както твърди св. П. (актосъставител) в
показанията си пред съда. И това е
така защото нарушението е формално,
на просто извършване и съобразно константната съдебна практика винаги е
довършено в деня следващ този в който изтича срока. Следва да се отбележи още,
че сроковете уговорени изплащане на заплати не са процес. срокове и няма
никакво значение дали срока изтича в работен или не работен ден. Касае се за носимо задължение, което означава, че е в тежест на
длъжника да намери начин да плати. Действително общия принцип залегнал в КТ е
заплатата да се плаща на място в предприятието, което предполага работника да
окаже съдействие, да отиде и да си получи заплата на съответния ден. Не така
стоят нещата обаче когато заплата се превежда по банков път. В тези случаи
съдействие от работника не се изисква, съответно заплатата следва да бъде
начислена и заплатена най-късно на фиксираната (уговорена) дата за плащане. В
случая от доказателствата приложени към АНП и показанията на св. П. се
установява, че последният е получавал заплатата си по банков път, което
означава, че начисляването и плащането на заплатата му за месец септември е
следвало да бъде извършено най-късно на 06.10.2018год., съответно при наличие
на нарушение свързано с неначисляване на заплата (в това число и двоен надник за работа на официален празник) нарушението е
извършено на 07.10.2018год.
С
оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че атакуваното НП е издадено в нарушение
на материалния закон и като такова следва да бъде отменено.
По
разноските.
Присъждане
на разноски претендират и двете страни в процеса.
По искането на
въззивника за присъждане на разноски.
С. оглед крайния
изход на делото съдът счете, че такива се дължат съобразно разпоредбата на чл.
63, ал.3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал.1 от АПК, вр. чл. 144 от АПК вр. чл.78,
ал.1 от ГПК. И като съобрази, че случая по делото са налице доказателства за
направени от въззивника разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото
производство в размер на 350лв., както и това, че жалбата е напълно уважена
съдът счете, че на въззивника следва да бъдат присъди разноски за адвокатско
възнаграждение в посочения по-горе размер като посочената по-горе сума следва
да бъде заплатена на въззивника от въззиваемата страна Дирекция „ИТ“ Варна.
По
искането на въззиваемата страна за присъждане на разноски.
С
оглед крайния изход на делото НП подлежи на отмяна, съдът счете, че претенцията
на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява
неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното Варненският районен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
03-010697 от 27.02.2019год. на Директора на Дирекция "Инспекция по
труда" гр.Варна, с което на „Такс Бек
Интернешънъл –Варна“ ЕООД ЕИК ********* на основание чл.414, ал.1 от КТ е било
наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1600лв. за
нарушаване нормата на чл. 264 вр. чл. 128, т.1 от КТ.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ Варна
да заплати на Такс Бек Интернешънъл –Варна“ ЕООД ЕИК
********* със седалище и адрес на управление *** сума в размер на 350лв.
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото производство.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането
на процес. представител на въззиваемата страна Дирекция „Инспекция по труда“
гр.Варна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Варненски
административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от
страните, че решението и мотивите са изготвени.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: