Р Е
Ш Е Н
И Е №328
гр.Кюстендил 24.06.2013г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Кюстендилският районен съд, гражданска
колегия, в открито съдебно заседание на двадесет и шести март, две хиляди и
тринадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЕСЕЛИНА ДЖОНЕВА
при секретаря: Г.М.,
след като разгледа докладваното от съдия
В.Джонева гр.д.№197 по описа за 2012г. на РС-Кюстендил и, за да се произнесе,
взе предвид:
Делото е образувано по исковата молба на “Сириус-Тим”
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.Пловдив
ул.“Тракия” бл.93 ет.5 ап.15, представлявано от управителя С. Л. Р., съдебен
адрес: гр.П. ул.“***” №** ет.2 офис 4, против “Итали Канстракшън” ООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр.Кюстендил ул.“Гороцветна”
№35 ет.1, представлявано от управителя М. А. Предявени са обективно кумулативно
съединени искове, както следва:
1) иск с правно основание 288 във вр. с чл.286 от
Търговския закон (ТЗ) във вр. с чл.232 ал.2 във вр. с чл.79 ал.1 пр.1 от Закона
за задълженията и договорите (ЗЗД) за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 11 520 лева, дължима по Договор за наем на недвижим имот от
08.05.2009г., представляваща сбора на неплатени от наемателя - “Итали
Канстракшън” ООД, 24 броя месечни наеми за периода от 08.05.2009г. до
08.05.2011г., всеки в размер на 480.00 лева месечно, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
04.10.2011г., до окончателното изплащане;
2) иск с правно
основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата
от 1 706.64 лева, представляваща общия сбор на дължими обезщетения за
забавено изпълнение върху дължимите по
договора месечни наеми, считано от 11-то число на съответния текущ месец, с
начална дата на периода 11.05.2009г., до датата на подаване на исковата молба –
04.10.2011г.
Така се поддържа исковата молба, с доводи за
съществувало валидно договорно правоотношение между страните, възникнало със
сключването на договор за наем на недвижим имот – първи жилищен (надпартерен)
етаж от масивна жилищна сграда, построена в северозападната част на УПИ
ІV-872 в кв.171А по плана на ЦГЧ на
гр.Пловдив, с площ от 330 кв.м., находящ се в гр.Пловдив, район “***” ул.“***”
№**, по който договор наемодателят–ищецът, е бил изправна страна, а наемателят
– ответното дружество–не е изпълнило договорното си задължение за заплащане до
10-то число на текущия месец на наемните цени – по 480.00 лева месечно, за
което, според ищеца, му дължи, освен същите – и лихва за забавата, считано от
деня, следващ падежа – 11-то число на всеки месец. Моли се уважаване на
исковете и се претендира присъждане на сторените по делото разноски.
Ответникът не оспорва факта на сключване на договор за
наем и твърдението, че не е заплащал наемните цени. Счита, обаче, че подобно
задължение за него не е съществувало, тъй като: 1) отдаденият му под наем имот
е негова собственост, бидейки закупен с негови средства; 2) договорът за наем е
нищожен, в хипотезата на чл.40 от ЗЗД, тъй като лицето, което е представлявало
“Итали Канстракшън” ООД при сключването – В. К. – се е споразумяло със
“Сириус-Тим” ЕООД във вреда на ответника; 3) договорът за наем е нищожен,
доколкото е липсвало съгласието на наемателя за сключването му – пълномощникът
В..К., не е имал представителна власт от името и за сметка на “Итали Канстракшън” ООД да го сключи; 4)
договорът за наем е нищожен, поради липса на основание за сключването му –
ответникът не е имал потребност, нужда да сключва подобен договор; 5) договорът
за наем е привиден – страните не са желаели настъпване на правните последици от
същия; 6) евентуално – договорът за наем е унищожаем, доколкото е сключен от
ответника, в следствие на измамливи действия от управителя на ищеца – С. Р.,
спрямо управителя на ответника – А. М., умишлено въвеждащи го в заблуждение, че
сделката е фиктивна, има счетоводна цел и ще служи пред държавни органи за
удостоверяване на фиктивно правоотношение.
В случай, че тези доводи не бъдат споделени и съдът
прецени, че “Итали Канстракшън” ООД дължи плащания по наемния договор,
ответното дружество прави възражение за прихващане от дължимите суми на суми,
които “Сириус-Тим” ЕООД му дължи, а именно: 10 241 евро и 1 900 евро,
изтеглени от С.Р., в качеството му на управител на “Сириус-Тим” ЕООД, съответно
на 30.04.2009г. и на 15.05.2009г. от валутната сметка на “Итали Канстракшън”
ООД и подлежащи на връщане, като дадени без основание, както и сумите:
5 000 лева, 9 000 евро, 5 000 евро, 108 110 евро, 1000 лева
и 9 900 лева, получени от “Сириус-Тим” ЕООД през 2007г. за заплащане
цената на закупения и в последствие - отдаден под наем недвижим имот, и
подлежащи на връщане на ответника, като дадени на неосъществено основание –
неизпълнение на договорка между управителите на двете дружества, според която
“Сириус-Тим” ЕООД се е задължило след като приодобие собствеността върху имота
да я прехвърли на предоставилия средствата за закупуването му - “Итали
Канстракшън” ООД. Освен посоченото, ответникът твърди, че има вземане спрямо
ищеца, по силата на договор за цесия от 30.05.2008г., сключен между него и
кредитор на “Сириус-Тим” ЕООД – “Лимо” ООД, регистрирано в Италия, съгласно
който договор италианското дружество е прехвърлило на “Итали Канстракшън” ООД
вземанията си към ищеца за следните суми: 70 121.00 евро, преведени по
банков път на 21.09.2006г., и 80 136.00 евро, преведени на “Сириус-Тим”
ЕООД по банков път на 18.10.2006г., като авансови плащания по проформа фактури
въз основа на договори за маркетингово проучване и посредничество, които са
били развалени от “Лимо” ООД, поради неизпълнение от страна на “Сириус-Тим”
ЕООД.
Ответникът желае постановяване на решение, с което да
бъдат отхвърлени изцяло предявените искове и да бъдат присъдени в негова полза
разноските, които е направил в хода на производството по делото.
Възраженията и исканията на ответника се оценяват от
страна на ищеца, като неоснователни и недоказани.
Районен съд-Кюстендил, след като се запозна със
събраните по делото доказателства и прецени същите поотделно и в съвкупност,
при условията на чл.235 ал.2 от ГПК, намери за установено следното:
На 28.08.2006г. в Търговския регистър, воден при
Окръжен съд-гр.Пловдив е вписано новообразувано еднолично дружество с
ограничена отговорност “Сириус-Тим” ЕООД, със седалище и адрес на управление в
гр.Пловдив ж.к..“***” бл.** ет.** ап.**, с едноличен собственик на капитала и
управител С. Л. Р. (вж.решение №5429/28.08.2006г. по ф.д.№2790/2006г. на л.19
от делото).
На 10.11.2006г. в Търговския регистър, воден при
Окръжен съд-гр.Пловдив е вписано новообразувано дружество с ограничена
отговорност “Итали Канстракшън” ООД, със седалище и адрес на управление в
гр.Пловдив бул.“България” №106 ет.1 ап.1, със съдружници и управители В. К. и
Ст. Р., представляващи дружеството заедно (вж.решение №7055/10.11.2006г. по
ф.д.№3721/2006г. на л.14 от делото).
На 21.09.2006г. по сметката на “Сириус-Тим” ЕООД е
постъпила сумата от 70 121 евро, а на 18.10.2006г. – сумата от 80 136
евро. Наредител на плащанията е “L.I.M.O.” SRL.
Тези суми са осчетоводени от “Сириус-Тим” ЕООД, като заем (относно тези факти
вж.заключение на в.л.И.Д., л.272 от делото)
На 31.08.2007г. “Сириус-Тим” ЕООД, действайки, чрез
управителя си Ст.Р., е закупило от лицата К. Д. и С. К., недвижим имот, а
именно: жилище, заемащо целия първи надпартерен етаж на масивна жилищна сграда,
състояща се от партерен, първи надпартерен етаж и подпокривно пространство,
построена в северозападната част на УПИ ІV-872
в кв.171А по плана на ЦГЧ на гр.Пловдив, одобрен със заповеди
№ОА1155/29.11.1982г. и №ОА1567/10.09.2002г., с площ от 330 кв.м., находящ се в
гр.Пловдив, район “**” ул.“***” №**, което жилище е с обща застроена площ от
130 кв.м. и се състои от две стаи, кухня, хол от две части, коридор, сервизни
помещения и една тераса, със самостоятелен вход от западната страна на
сградата, ведно с 1/2 ид.ч. от подпокривното пространство и от останалите общи
части на сградата, 1/2 ид.ч. от избено помещение, 4/5 ид.ч. от правото на
собственост върху дворното място, за сумата от 160 000 евро. Тази сума е
била заплатена частично към момента на сключването на сделката - в размер на
80 000 евро, като страните са договорили, че собствеността върху имота ще
премине върху купувача, след изплащане на останалата част от цената -
40 000 евро в срок до 06.10.2007г. и 40 000 евро – в срок до
06.11.2007г. Договорът е оформен в нотариален акт с №168 том ІІІ дело
№568/2007г. по описа на нотариус Н. Б., с рег.№461 по РНК (вж л.82-83 от
делото, респ.л.11-12 от гр.д.№16930/2011г. на РС-Пловдив).
Продажната цена е била изплатена изцяло, което е
удостоверено, чрез нарочна декларация от страна на продавачите в този смисъл с
дата 15.11.2007г. (вж.л.13 от гр.д.№16930/2011г. на РС-Пловдив).
Средствата, с които “Сириус-Тим” ЕООД е заплатило
цената на имота, са постъпили в патримониума на дружеството частично от
дружество “Чиниус” ООД и частично от “L.I.M.O.” SRL (в т.см.вж. заключение с вх.№31541/10.12.2012г. на
в.л.Ив.Д., л.274 и л.279 от делото).
През 2008г. е одобрен архитектурен проект с №194 за
изграждане на жилищна сграда с кулинарен магазин и магазин за промишлени стоки в
УПИ VІІІ-873, кв.171а, по плана на ЦГЧ в гр.Пловдив, с възложител “Итали
Канстракшън” ООД (вж.л.148 и сл.).
При подготвянето на строителните книжа се оказало, че
тъй като имотът, който ще се застроява има достъп от бул.“*** **”, на който
обаче има автобусна спирка и строителните машини няма да могат да преминават,
било наложително да се осигури достъп от друго място (срвн.показанията на
свидетелите Вл.К. и С. А. на л.294 от делото). В непосредствено съседство бил
имот УПИ ІV-872, ид.части от който “Сириус-Тим” ЕООД притежавал (вж.показанията
на същите свидетели и л.152 от делото).
На 05.02.2008г. Общото събрание на “Итали Канстракшън”
ООД е взело решение да се сключат договори, с предмет покупко-продажба на
дружествени дялове на К. и Р. от А. М. – гражданин на Италия, роден на *** в
гр.Р. (вж.протокол на л.15 от делото).
На 05.02.2008г. А. М., като управител на “Итали
Канстракшън” ООД е упълномощил С. Р. да представлява дружеството пред банките,
да открива и закрива сметки, да получава и изплаща неограничено суми в брой
(вж.пълномощното на л.10 от делото).
На 25.03.2008г. А. М., като управител на “Итали
Канстракшън” ООД е упълномощил В. К. да представлява дружеството пред Община
Пловдив, данъчните служни, всички физически и юридически лица, нотариуси и пр.,
като подписва договори във връзка със строителството, получава и подава
документи, сключва договори за покупко-продажба, упоменати в решение на Общото
събрание на дружеството (вж.пълномощното на л.7 от делото).
Било взето решение, както от пълномощника на ответното
дружество, така и от самия му управител – А. М., пребиваващ по това време в
страната, със собственика на “Сириус-Тим” ЕООД да бъде сключен договор за наем
на имота, което би създало предпоставки да се осигури достъп до парцела, който
ще се застроява откъм улица “***” и това да способства изготвянето на нужните
строителни книжа (срвн.показанията на същите свидетели).
На 08.05.2009г. между “Сириус-Тим” ЕООД, чрез
управителя му Ст.Р., и “Итали Канстракшън” ООД, чрез пълномощника Вл.К., се
сключил договор за наем на недвижим имот, съгласно който първото дружество,
като наемодател, отдало под наем на второто, като наемател, собствения си
недвижим имот – придобития по силата на нотариален акт с №168 том ІІІ дело
№568/2007г. по описа на нотариус Н. Б., с рег.№461 по РНК, срещу задължението
на наемателя до 10-то число на месеца, за който се отнася, да заплаща месечна
наемна цена в размер на 480.00 лева, с включен ДДС. Договорът бил сключен за
срок от 2 години, като в него изрично било упоменато, че жилището, с
принадлежностите, ще се ползва за канцелария (офис), съблекалня и битова
сграда, обслужващи извършването на ново строителство в съседния УПИ-873, а
дворното място – за преминаване до жилищната сграда в имота и до съседния
УПИ-873, за складиране на строителни материали, инструменти, строителна техника
и др. Договорът бил сключен в писмена форма с нотариална заверка на подписите
(вж.л.7-10 от гр.д.№16930/2011г. на РС-Пловдив).
Според показанията на К. и А. наетият имот в периода
на действие на договора се ползвал именно съгласно уговореното между страните
предназначение и във връзка с извършвания строеж; самият управител на
дружеството-наемател разполагал с офис в наетата сграда.
През периода на съществуване на наемното
правоотношение дружеството-наемател не е заплащало наем. В аналитичния регистър
за осчетоводяване на счетоводните операции “Итали Канстакшън” ООД е правило
счетоводни отразявания по този договор през месеците май, юни и юли 2009г.
относни три от издадени от дружеството-наемодател фактури.
Същевременно, “Сириус-Тим” ЕООД е осчетоводявало
вземанията по договора, като е издало фактури на обща стойност 11 040
лева.
Лихвата за забава върху осчетоводените вземания по
договора за времето от 11-то число на съответния месец до датата 04.10.2011г.
възлиза на 1 706.64 лева.
Гореизложените факти се установяват от заключението на
в.л.Ив.Д..
По делото се представи договор за цесия от
30.05.2008г., сключен в Милано, според който “ЛИМО” ООД, чрез представителя си
Ф. М., продава на “Итали Канстракшън” ООД, чрез М. А., вземането, което има
срещу “Сириус-Тим” ЕООД в размер на 70 121 евро, предоставена на
разположение на последния на 21.09.2006г. (вж.л.247 от делото). Според
заключението на вещото лице, договорът за цесия не е отразен в счетоводството
на ответното дружество.
По делото се представиха документи, според които от
сметка на “Итали Канстракшън” ООД, на 30.04.2009г. Ст.Р. е изтеглил сумата от
10 241 евро, на 15.05.2009г. – 1 900 евро, на 03.09.2007г. –
5 000 евро, на 03.09.2007г. – 108 110 евро, на 03.08.2007г. –
9 000 евро, на 16.10.2007г. – 1 000 лева, на 01.11.2007г. –
9 900 лева, на 30.07.2007г. – 5 000 лева (вж.л.29-35 от делото).
Изложената фактическа обстановка се установява от
събраните по делото доказателства – документи, свидетелски показания и
заключение на вещо лице - конкретно посочени по-горе във връзка с отделните
значими за спора обстоятелства. Доказателственият материал, събран в хода на
съдебното производство, изяснява и други факти, извън изложените, но съдът
намира същите за неотносими към предмета на делото, поради което не е изграждал
фактически, няма да формира и правни изводи въз основа на тях.
С определение от 03.04.2012г. по повод изявление на
страните и на основание чл.193 ал.2 от ГПК, съдът е постановил да се извърши
проверка относно истинността, в частност – автентичността, на договора за наем
на недвижим имот от 08.05.2009г., на нотариален акт с №168 том ІІІ дело
№568/2007г. по описа на нотариус Н. Б. и на декларацията от 15.11.2007г., изхождаща
от лицата К. Д. и Ст. К. (вж л.48 от делото).
В тази връзка е била назначена съдебно-графологическа експертиза. Вещото
лице И.Г., в заключение с вх.№18709/04.07.2012г. (л.230-243 от делото) е
обосновало извода си, че всички оспорени документи са подписани от лицата,
сочени, като техни автори. В тази връзка, оспорването на истинността на
документите, направено от ответната страна, не бе доказано.
Релевантните за спора обстоятелства съдът счита за
установени по безсъмнен начин и намира, че преценката им налага извод за
основателност на предявените искове, съображенията за който са следните:
За да дължи ответникът плащане по договора за наем,
потребно е да се докаже, че такъв договор между страните е бил сключен, че
същият е действителен и валиден, че наемодателят е изпълнил своето задължение
да предостави на наемателя за временно ползване недвижимия имот, както и, че
наемателят не е заплатил в срок уговорената наемна цена. Според чл.232 ал.2 от ЗЗД, наемателят е длъжен да плаща наемната цена.
По делото се представи договор за наем, който, както
се установи, е бил подписан от лицата, посочени, като представители на
страните. Договорът е действителен и е породил типичните за него и целени от
страните правни последици. Възраженията на ответника за нищожност/унищожаемост
на договорната връзка не бяха доказани.
На първо място, твърдението, че договорът е нижощен,
поради липса на основание, не бе установено в хода на процеса. Според “Итали
Канстракшън” ООД дружеството нямало нужда от сключване на такъв договор; тук
следва да се разгледа и възражението, че наетият имот всъщност е собственост на
наемателя. Основанието на сделката е пряката и непосредставена цел, която се
преследва със сключването й – да се погаси дълг, да се дари, да се придобие
право. Липсват данни по делото, въз основа на които да се заключи, че
наемателят по договора всъщност е собственик на наетия недвижим имот. Не само,
че не се доказа покупната цена да е била заплатена със средства на ответното
дружество, но дори да е било така – ответникът да е предоставил на ищеца сумите
– това не е основание за придобиване на вещното право – биха възникнали
единствено облигационни отношения между страните. Дали ответникът е имал
“нужда” да сключи договора, не е от съществено значение за преценката дали същият
има основание или не – с договора се придобива правото временно да се ползва
недвижимия имот и това е неговото основание. Наред с посоченото, в хода на
производството се доказа и конкретната потребност на ответника да ползва имота,
а именно - с цел да обезпечи извършването на строеж в имот, в непосредствено
съседство.
Ответникът не ангажира никакви доказателства в
подкрепа на възражението си, че договорът за наем е нищожен, в хипотезата на
чл.40 от ЗЗД, тъй като лицето, което е представлявало “Итали Канстракшън” ООД
при сключването – В. К. – се е споразумяло със “Сириус-Тим” ЕООД в негова
вреда. Вредата следва да бъде конкретна, а в случая е неясно в какво, според
ответника, се изразява тя, при положение, че с уговаряне ползването на
недвижимия имот, са се създали предпоставки да се осъществи инвеститорската
дейност на дружеството. Още повече, по делото са налице данни, че управителят
на “Итали Канстракшън” ООД е знаел за договора и същият е бил сключен с
неговата изрична санкция.
В тази връзка може да се обсъди и друго възражение на
ответната страна– това, че договорът за
наем е нищожен, доколкото е липсвало съгласието на наемателя за сключването му
– пълномощникът Вл.К., не е имал представителна власт от името и за сметка
на “Итали Канстракшън” ООД да го сключи.
Вярно е, че от представените по делото пълномощни конкретно не е видно К. да е
имал подобни правомощия. Следва да се има предвид обаче, че сключената сделка е
търговска и, че съгласно чл. 301 от ТЗ, когато едно лице действа от името на
търговец без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава
действията, ако не се противопостави, веднага след узнаването. От
доказателствата по делото става ясно, че управителят на ответното дружество, не
само, че е узнал за сделката при сключването й, но й е разрешил това
предварително. В нито един момент по време на действието на договора, М. не се
е противопоставял, при което сделката е породила действие за представлявания.
Установените по делото факти водят до извод за
неоснователност и на другото, наведено от ответника възражение за нищожност –
привидност на договора за наем. Съдът счита за ненужно да навлиза в анализ на
предпоставките за подобен вид нищожност. Само ще отбележи, че не е налице
характерното за това основание съгласие на страните да не постигнат правните
последици, съответни на външно изразените волеизявления – категорично се
доказа, че страните са желаели и са постигнали именно заявения правен резултат
– ответникът да ползва дадения под наем имот. Да се обоснове извод, че
вътрешната им воля е била в посока да не се заплаща наем за това, би било
напълно произволно, тъй като доказателства в подобен смисъл по делото
няма.
Измамливи действия спрямо А. М. от страна на С. Р. или
на друго лице, които да са създали у първия мотив за сключване на процесния
договор, не се установиха по делото – възражението за унищожаемост на договора
също е неоснователно.
С изложените съображения, съдът обосновава разбирането
си, че със сключения между страните договор за наем на недвижим имот от
08.05.2009г. между същите е възникнало валидно и действително
правоотношение.
Сключването на един договор обвързва страните със
задължение за пълно, точно и своевременно изпълнение на уговореното в него. В
случай на неизпълнение, чл.79 ал.1 от ЗЗД, приложим и за търговските отношения,
по силата на чл.288 от ТЗ, предоставя на изправната страна правото да избере
дали да иска изпълнението, заедно с обезщетение за забавата,или да иска обезщетение,
вместо изпълнение.
Ищецът е избрал възможността да иска реално изпълнение
на дължимото парично задължение, заедно с обезщетение за забава. Същият е
изправна страна и има правото да претендира плащане по договора.
Няма спор по делото, че ответникът не е заплатил нито
една от дължимите общо 24 месечни вноски за периода от 08.05.2009г. до
08.05.2011г., всяка в размер на 480.00 лева месечно. Общият размер на
подлежащия на заплащане наем възлиза именно на исковата сума от 11 520
лева. Ирелевантно е обстоятелството, че ищецът не е осчетоводил всички фактури
за дължими плащания, а само такива на стойност 11 040 лева, тъй като
счетоводните записвания имат производен характер – основанието за плащане е
договора, а не издадената фактура.
Ответникът ще бъде осъден да заплати сумата от
11 520 лева, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане.
Съгласно чл.86 ал.1 от ЗЗД, приложима и за търговските
отношения, при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение
в размер на законната лихва от деня на забавата. С неплащането на всяка месечна
вноска до 10-то число на текущия месец, от следващия ден – 11-то число на
текущия месец, наемателят е изпадал в забава, за която дължи обезщетение до
датата на подаване на исковата молба в съда.
Относно размера на дължимото обезщетение, съдът ще
кредитира изцяло изводите на вещото лице, чието заключение не бе оспорено от
страните, а правилността му не се опровергава от другите събрани доказателства.
Според това заключение, дължимата лихва за забава съответства изцяло на
исковата сума – 1 706.64 лева. Искът следва да се уважи.
Предвид направените изводи за основателност на
заявените претенции, следва да се разгледа направеното от ответника възражение
за прихващане.
Според чл.103 от ЗЗД, когато две лица си дължат
взаимно пари или еднородни и заместими веши, всяко от тях, ако вземането му е
изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу задължението си. Т.е., за да се
извърши прихващане, трябва да са налице два дълга, две насрещни задължения,
идентичност на субектите, еднородност и заместимост на насрещните задължения.
Ответникът не доказа, че ищецът му дължи твърдените
плащания. Сумите, теглени от Ст.Р. от сметка на “Итали Канстракшън” ООД няма
данни да са постъпили в “Сириус-Тим” ЕООД, и на това основание да подлежат на
връщане. Всички тегления са във време, в което Ст.Р. е бил или управител, или
пълномощник, с изрично пълномощно за това, на ответника. Не се изясни какви са
били основанията за направените тегления, какво е било предназначението на
сумите, за да може да се заключи, че същите трябва да бъдат върнати и в този
смисъл, че са дължими. Същевременно, доказателства по делото за съществувала
между двете дружества договорка, че процесният недвижим имот, след закупуването
му ще бъде прехвърлен от ищеца на ответника, не се ангажираха.
Що се отнася до твърдените вземания по договор за
цесия, тяхното съществуване в правния мир също не бе установено. Договорът за
цесия няма достоверна дата. Не е осчетоводен от цесионера, като вземане, което
е възникнало в патримониума му. Същността на това вземане е неясна, не се
установи произхода му, то няма падеж. Категорично невъзможно е да се заключи,
че “Сириус-тим” ЕООД дължи на ответника подобно плащане.
Ищецът е сторил разноски по делото, както следва: за
държавна такса – 530.00 лева, за вещи лица – 220.00 лева (по делото не е
удостоверено извършване на доплащане за експерта-графолог). Доказателства за
направени от ищцовото дружество разноски за адвокатско възнаграждение по делото
няма. Доплатената от ищеца държавна такса в размер на 72.00 лева е била излишна,
доколкото общият размер на иска за мораторна лихва не е бил увеличен –
първоначалното предявяване е било за сума в размер на 1 730.00 лева, а
искът е изменен на 1 706.64 лева. Ищецът може да поиска връщане на
недължимо платената такса, а същата не следва да се възлага в тежест на
ответното дружество. Така, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, същото ще следва да
заплати на “Сириус-Тим” ЕООД разноски в общ размер на 750.00 лева. Направените
от ответника разноски остават за негова сметка.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА “Итали Канстракшън” ООД с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление в гр.Кюстендил ул.“Гороцветна” №35 ет.1, представлявано
от управителя М. А., да заплати на
“Сириус-Тим” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
гр.Пловдив ул.“***” бл.** ет.** ап.**, представлявано от управителя С. Л. Р.,
следните суми: 11 520 лева (единадесет
хиляди петстотин и двадесет лева), дължими по Договор за наем на недвижим имот
от 08.05.2009г., сключен между двете дружества, и представляващи сбора на
неплатени от наемателя - “Итали Канстракшън” ООД, 24 броя месечни наеми за
периода от 08.05.2009г. до 08.05.2011г., всеки в размер на 480.00 лева месечно,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 04.10.2011г., до
окончателното изплащане; 1 706.64
лева (хиляда седемстотин и шест лева и шестдесет и четири стотинки),
представляващи общият сбор на дължими обезщетения за забавено изпълнение върху неплатените по договора месечни наеми,
считано от 11-то число на съответния текущ месец, с начална дата на периода
11.05.2009г., до датата 04.10.2011г., както и 750.00 лева (седемстотин и петдесет лева), представляващи сторени
по делото разноски за държавна такса и вещи лица.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред
Окръжен съд-Кюстендил в 2-седмичен срок от датата на връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: