Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 260044

гр. София, 26.03.2021г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Софийският окръжен съд, търговско отделение, V състав, в публично съдебно заседание, проведено на девети март през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНИТА ЯНКОВА

 

при секретаря Юлиана Божилова, като разгледа докладваното от съдията търг. д. № 67 по описа за 2020 година на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

ИЩЕЦЪТ – М.Ц.М., с ЕГН **********, и адрес ***, чрез пълномощника си адвокат П. от Софийска адвокатска колегия е предявил срещу З.” АД, ЕИК., със седалище и адрес на управление:***, обективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ – за заплащане на обезщетения в размер на 50 000 лева за причинени му неимуществени вреди – болки и страдания, и за имуществени вреди - разходи за метална пластина, лекарства и психологически услуги в размер на 2 745.55 лева, настъпили вследствие на ПТП, осъществило се на 19.09.2019 год. около 13.00 часа на бул.“Цар Освободител“ в гр.Б.между лек автомобил марка „Сузуки“ модел „Витара“ с рег. № T307RUY, управляван от Т.Б. Т. и лек автомобил марка „Рено", модел „Клио“ с рег. № СО 9688 НВ, управляван от ищеца, по вина на първия водач, застрахован при ответника със застрахователна полица № BG/02/119002637127 за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”,  валидна към момента на ПТП, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата - 15.02.2020 год., до окончателното им заплащане.

Ищецът твърди в исковата си молба, че на 19.09.2019 г. около 13:00 часа по бул. „Цар Освободител“ в гр. Ботевград, водачът на лек автомобил марка „Сузуки“, модел „Витара“ с рег. № T307RUY – Т. Б.Т.се движел в посока от Центъра към село Т. с несъобразена скорост, вследствие на което загубил контрол над управлението на автомобила и навлязъл в лентата за насрещно движение, като се ударил в лек автомобил марка „Рено“, модел „Клио“ е ДК № СО 9688 НВ с водач М.Ц.М.. При настъпилото ПТП пострадал водачът - М.Ц.М., настоящ ищец по делото.

За настъпилото ПТП било образувано досъдебно производство, с преписка ЗМ 309/2019г. по описа на РП Ботевград, пр. пр. №1307/2019 г. по описа на РП Ботевград.

Произшествието настъпило по изключителната вина на водача Т., който грубо бил нарушил правилата за движение по пътищата.

Изложено е още в исковата молба, че след инцидента ищецът незабавно бил транспортиран по спешност в УМБАЛ „С." АД - гр.С.. След извършване на изследвания и прегледи били установени следните физически травми, вследствие на ПТП-то - фрактура Феморис синистри-аперта, счупена лява бедрена кост, открито, множество охлузвания и синини по тялото. Наложила се оперативна намеса за закрито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация на бедрото с поставяне на винт. Поставени били LFN - 420мм, проксимално и дистално застопорени с по два винта.

В продължение на месеци ищецът сочи, че бил напълно обездвижен и прикован на легло по лекарско предписание. През този период трудно се придвижвал сам и трудно можел да покрива ежедневните си нужди, без чужда помощ. Отчуждил се от приятелите си, а липсата на социален живот и силните болки, които изпитвал ежедневно в продължение на месец довели ищеца до депресия и се наложило да потърси и помощ от психолог.

Във връзка с получените травми от ПТП - физически и психически ищецът излага, че бил извършил разходи за лечение в общ размер 2745,55 лв., представляващи разходи за метална пластина, лекарства и психологически услуги.

Собственикът на лек автомобил лек автомобил марка „Сузуки“, модел „Витара“ с рег. № T307RUY бил сключил задължителна застраховка "Гражданска отговорност" с ответника, със застрахователна полица № BG/02/119002637127 за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”,  валидна към датата на ПТП.

На 14.11.2019г. ищецът предявил пред „З.Б.И." АД писмена застрахователна претенция за заплащане на определено застрахователно обезщетение. Това не било направено от ответника.

Ищецът излага доводи, че ответникът след като не е изпълнил законовото си задължение да определи и изплати обезщетение по доброволен ред, следва да понесе отговорност за забавеното изпълнение.

Именно поради това ищецът – М.Ц.М., с ЕГН **********, и адрес ***, чрез пълномощника си адвокат П. от С. адвокатска колегия е предявил срещу З.” АД, ЕИК., със седалище и адрес на управление:***, обективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ – за заплащане на обезщетения в размер на 50 000 лева за причинени му неимуществени вреди – болки и страдания, и за имуществени вреди - разходи за метална пластина, лекарства и психологически услуги в размер на 2 745.55 лева, настъпили вследствие на ПТП, осъществило се на 19.09.2019 год. около 13.00 часа на бул.“Цар Освободител“ в гр.Б. между лек автомобил марка „Сузуки“ модел „Витара“ с рег. № T307RUY, управляван от Т.Б. Т. и лек автомобил марка „Рено", модел „Клио“ с рег. № СО 9688 НВ, управляван от ищеца, по вина на първия водач, застрахован при ответника със застрахователна полица № BG/02/119002637127 за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”,  валидна към момента на ПТП, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата - 15.02.2020 год., до окончателното им заплащане.

Претендират се и направените по делото разноски.

В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът З. „Б.И.” АД, ЕИК .е подал писмен отговор, чрез процесуалния си представител адв.А..И., с който оспорва предявените искове по основание и размер. Твърди, че не е налице деликт.

            Ответникът е направил и евентуално възражение за съпричиняване на вредата от страна на ищеца, тъй като управлявал собствения си лек автомобил в нарушение на чл.15, ал.1 от ЗДвП.

            Претендира за направените по делото разноски.

            В срока по чл.372, ал.1 от ГПК ищецът е депозирал допълнителна искова молба, с която е оспорил възраженията на ответника, направени с отговора на исковата молба.

В срока по чл.373, ал.1 от ГПК ответникът не е представил отговор на допълнителната искова молба.

            Софийският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

                Видно от представения по делото констативен протокол за ПТП се установява, че ищецът М.Ц.М. с ЕГН ********** е участник в ПТП, като е управлявал лек автомобил марка „Рено", модел „Клио“ с рег. № СО9688НВ. Посочено е още в протокола за ПТП, че ищецът е пострадало лице при ПТП с диагноза счупена тазобедрена кост.

Установява се по делото, че с молба – претенция от 14.11.2019г., ответникът е уведомен от ищеца за процесното ПТП и последният е поискал изплащането на застрахователно обезщетение за имуществени  и неимуществени вреди от същото. На същата дата ищецът е посочил на застрахователя и банкова сметка, ***ено обезщетение.

С писмо от 03.12.2019г., адресирано до пълномощника на ищеца, ответното търговско дружество е поискало представянето на доказателства досежно ПТП.

От приетото от съда като компетентно и обективно заключение на в.л. Т. по назначената съдебно-медицинска експертиза се установява, че ищецът е получил следните травматични увреждания: фрактура на лявата бедрена кост, което увреждане наложило оперативно лечение и по своя медикобиологичен характер представлявало трайно затруднение на движението на левия долен крайник на ищеца за срок от около 9 месеца.

Вещото лице сочи и че е налице причинно-следствена връзка между механизма на процесното ПТП и получените от ищеца увреждания.

Установява се още от заключението на СМЕ, че при получаване на увреждането ищецът изпитвал силни болки и страдания при опит за активни движения и пасивно раздвижване, които с напредване на възстановителния процес намалявали до пълното им отзвучаване за посочения срок на възстановяване. Като остатъчно усещане до живот щяла да остане само болезнеността при физическо натоварване на крайника и при промяна на времето.

Ищецът бил подложен на оперативно лечение, а срокът на болничният му престой бил 7 дни. Приложените по делото фактури и касови бонове за медицински и лекарствени разходи, вещото лице поддържа, че били във връзка с проведеното лечение от ищеца и възстановяване от травмата получена при ПТП.

По делото е назначена и автотехническа експертиза, от заключението на която се установява следния механизъм на процесното ПТП:

На 19.05.2019 година, към 13,00 часа - светлата част на денонощието, при мокро асфалтово покритие, в посока от центъра на гр. Б. към село Т., в дясната си пътна лента се движил лек автомобил „Сузуки Витара” с регистрационен номер Т 307 RUY, собственост и управляван от Т.Б. Т..

Платното за движение по булевард „Цар Освободител” било двупосочно и с продължителен прав, равнинен участък.

Придвижвайки се по описания начин, лек автомобил „Сузуки Витара”, по неизяснени причини, се отклонил в ляво по отношение първоначалната си посока на движение и преминал в лентата за насрещно движение, където по булеварда в посока от село Т., към центъра на гр. Б., в дясната си пътна лента се движил лек автомобил „Рено Клио” с регистрационен номер СО 96 88 НВ, управляван от М.Ц.М..

Вещото лице излага, че на база описаните в констативния протокол деформации по купетата на двата автомобила счита, че  е настъпил преплъзващ удар между челната част на лек автомобил „Рено Клио” и дясната странична габаритна част на лек автомобил „Сузуки Витара”, при който ищецът М. получил телесни увреждания и деформирана челна част на лек автомобил „Рено”. Деформирана била и цялата дясна странична част на лек автомобил „Сузуки Витара”.

   Установява се от заключението на вещото лице още, че причина за ПТП са субективните действия на водачът на лек автомобил „Сузуки Витара” с регистрационен номер Т 307RUY – Т. Б.Т., който при движение по двупосочен път, с две ленти за движение навлязъл и се движил в лентата за насрещно движение. Ударът между процесните автомобили бил настъпил на булевард „Цар Освободител” в град Б., в пътната лента за движение в посока от село Т., към центъра на град Б. - лентата за движение на лек автомобил „Рено Клио”, управляван от ищеца.

Видно е още от заключението на САТЕ, че предвид деформациите по лек автомобил „Сузуки Витара”, описани в констативния протокол- смачкан десен преден калник, смачкан десен праг и врати, ударът в този автомобил бил настъпил в челната му част, след което автомобилът се преплъзнал в посока вляво и напред по отношение първоначалната му посока на движение. Деформациите по двата автомобила били сравнително дълбоки, което указвало, че същите към момента на удара са се движили. При тези данни, като се има предвид разположението (изводимо от деформациите) на купетата на автомобилите едно спрямо друго, вещото лице прави извод, че в която и част на своето платно да се е движил лек автомобил „Рено Клио”, при тази траектория на движение на лек автомобил „Сузуки Витара”, удар е щял да настъпи. Вещото лице допълва още, че дори ако се допусне, че в конкретния случай, към момента на удара, лек автомобил Рено се е намирал в лявата част на пътната си лента и ако хипотетично го поставим в дясната част на лентата, то тогава удара щял да настъпи, най-вероятно между челната част на лек автомобил „Сузуки Витара” и лявата странична част на Реното, при което последиците за ищеца щели да бъдат по сериозни.

Установи се по делото от заключението на допусната съдебно-психиатрична експертиза, че ищецът е отключил постравматично разстройство в отговор на психичния страс, преживян при катастрофата. Оплакванията му обаче били във фаза на пълно отзвучаване и прогнозата за пълното му възстановяване били благоприятна.

По делото са събрани и гласни доказателства – показанията на свидетелката М., която живее на семейни начала с ищеца по делото. Свидетелката сочи, че ищецът имал оплаквания и наранявания по цялото тяло, най-вече в гръдния кош. Стоял в болница 7 дни и след изписването от болницата бил цял месец на легло, не можел самостоятелно да става, не можел да ходи и до тоалетната. Още в деня на изписването на ищеца търсили тоалетен стол, но трябвало и човек да го повдигне, да го сложи на стола, да го върне обратно. Около месец продължило това състояние на ищеца. След този месец ищецът започнал вече раздвижване с патерици, ползвал и физиотерапевт, който да може леко да го раздвижва. Не можел да сгъва крака в коляното, след това започнал ходене с помощни средства, пак физиотерапия, имал ежедневни инжекции за разреждане на кръвта.

Свидетелката сочи още, че ищецът претърпял и втора операция, за премахване единият от винтовете на самия пирон. Отново имал болки, защото махането на винта ставало пак с разрез, за да може да се достъпи самия винт. Отново имало период на денонощно обслужване, обгрижване и силни болки.

Установява се още от свидетелските показания, че ищецът след катастрофата получил много голям страх от шофиране, дори когато бил само пътник в автомобил. Самоизолирал се, не искал да се вижда с приятели и близки, страхувал се от това, че ще си ползва постоянно тоалетния стол. Нормално, без помощни средства, започнал да се движи вече на четвъртия месец. Самият титаниев пирон все още бил в крака му, усещал се дискомфорт от него и често се оплаквал от болки в кръста. Усещало се скъсяване на крайника.

Не се спори по делото, а и с протоколно определение от 27.10.2020г. е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че е налице застрахователно правоотношение и сключена полица BG/02/119002637127 между ответника по делото и собственикът на лек автомобил марка „Сузуки“ модел „Витара“ с рег. № T307RUY, управляван от Т.Б.Т., за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”,  валидна към датата на процесното ПТП.

            При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи:

            Съгласно разпоредбата на чл.429, ал.1, т.1 от КЗ с договора за застраховка „Гражданска отговорност” застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя се реализира, чрез заплащане на обезщетение на увреденото лице, което обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането, а също и на лихви за забава, когато застрахованият е отговорен пред увредения за тяхното плащане.

С разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ е уредено правото на пряк иск в полза на пострадалото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на прекия причинител, като отговорността на застрахователя е функционално обусловена и тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност”, както и да са налице всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.

В настоящия случай с оглед заключението на вещото лице по приетата САТЕ се установи, че причина за ПТП са субективните действия на водачът на лек автомобил „Сузуки Витара” с регистрационен номер Т 307RUY – Т. Б. Т., който при движение по двупосочен път, с две ленти за движение навлязъл и се движил в лентата за насрещно движение. В тази връзка следва да се приеме в съдебното производство, че вина за ПТП има именно водачът на лек автомобил „Сузуки Витара” с регистрационен номер Т 307RUY – Т. Б. Т., тъй като поведението му при управление на МПС /навлизане в насрещната пътна лента при управление на своя лек автомобил, без да се увери, че няма да застраши или навреди на останалите участници в движението/ е било противоправно.

В резултат на ПТП на ищеца, видно от заключението по назначената съдебно-медицинска експертиза са били причинени следните травматични увреждания : фрактура на лявата бедрена кост, което увреждане наложило оперативно лечение и по своя медикобиологичен характер представлявало трайно затруднение на движението на левия долен крайник на ищеца за срок от около 9 месеца.

По делото бе установен и последният елемент от фактическия състав за ангажиране на отговорността на застрахователя по предявения пряк иск по чл.432, ал.1 от КЗ – наличието на валидно застрахователно правоотношение към момента на ПТП между ответника по настоящото дело и собственика на МПС - лек автомобил марка „Сузуки“ модел „Витара“ с рег. № T307RUY - участвало в ПТП и виновно за него по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”.

Доказан по основание, предявеният иск по чл.432, ал.1 от КЗ – за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди, е доказан отчасти и по размер.

Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания, съгласно постановлението, могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. Трябва да бъдат съобразени и претърпените от ищеца болки и страдания, вследствие на причинените му травматични увреждания, периодът за пълното възстановяване, неговата възраст, причинените му неудобства и дискомфорт при социални контакти, както и социално-икономическите условия в страната към момента на настъпване на застрахователното събитие.

Законодателят е определил висок нормативен максимум на застрахователното обезщетение за причинените от застрахованото лице неимуществени вреди вследствие на телесно увреждане – в размер на 10 420 000 лева при причиняване на неимуществени вреди на едно лице, какъвто е настоящият случай – арг. от чл.492, т.1 от КЗ. Следователно, по този начин той е целял заместващото обезщетение да отговаря на действително претъпените болки и страдания. Но заместващото обезщетение представлява парично право, като неговата обезщетителна функция е насочена към получаване на имуществени блага, чрез които да бъде морално удовлетворен пострадалият, като емоционално да бъдат потиснати изживените неблагоприятни последици от причинените му болки и страдания. В този смисъл, съобразно обществено-икономическите условия в страната към момента на настъпване на процесното застрахователно събитие – 2019г., и наложилите се морални норми в обществото, респ. съобразно съдебната практика справедливият размер за заплащане на заместващо обезщетение при подобни травматични увреждания (фрактура на лявата бедрена кост, което увреждане наложило оперативно лечение и по своя медикобиологичен характер представлявало трайно затруднение на движението на левия долен крайник на ищеца за срок от около 9 месеца, след което е настъпило възстановяване с определени остатъчни усещания), настоящата съдебна инстанция приема, че заместващото обезщетение за преживените от ищеца болки и страдания, физически дискомфорт, невъзможност за самостоятелно обслужване в ежедневието в битов аспект, както и болезненост за период от около три-четири месеца, вследствие на настъпилото ПТП е в размер на сума от 35 000 лв. Съдът, взема предвид и правнорелевантния факт, че при настъпване на процесното ПТП пострадалият неминуемо е изживял силен стрес и уплаха. Така определеното обезщетение е съобразено както с изброените по-горе обстоятелства, релевантни за размера му, така и с установения в чл.52 от ЗЗД принцип на справедливостта, като ще допринесе за репатриране на неблагоприятните последици от увреждащото събитие в патримониума на ищеца.

Установи се по делото от представените фактури и касови бонове към тях, както и от заключението на вещото лице по СМЕ, че ищецът във връзка с лечението на уврежданията си от ПТП е направил разходи за медицински консумативи и лекарства в общ размер на 2 745.55 лева. Предвид на това в този размер следва да бъде уважен и предявеният иск за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху посочената сума считано от 15.02.2020г. – датата на изтичане на срока, в който е следвало застрахователят да заплати извънсъдебно определено застрахователно обезщетение /чл.496, ал.1 от КЗ/, до окончателното й заплащане.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че направеното от ответника възражение за съпричиняване е неоснователно. Доказателствата по делото, не могат да обосноват при условията на пълно и главно доказване извод за противоправно поведение на ищеца, което да се приеме, че е допринесло за увреждането му. Нещо повече – САТЕ изрично установява, че в която и част на своето платно да се е движил ищецът с автомобила си е щяло да настъпи процесното ПТП.

С оглед на изложеното, съдът следва да осъди ответника да заплати на ищцата, на осн. чл.432, ал.1 от КЗ, сумата от 35 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от процесното ПТП, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 15.02.2020г. – датата на изтичане на срока, в който е следвало застрахователят да заплати извънсъдебно определено застрахователно обезщетение /чл.496, ал.1 от КЗ/, до окончателното й заплащане, като отхвърли предявения иск за разликата до пълния му предявен размер от 50 000 лева. Следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца и сумата в размер на 2 745.55 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди – разходи за медицински консумативи /метални пластини/ и лекарствени медикаменти по повод причинените му увреждания в резултат на процесното ПТП, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 15.02.2020г. – датата на изтичане на срока, в който е следвало застрахователят да заплати извънсъдебно определено застрахователно обезщетение /чл.496, ал.1 от КЗ/, до окончателното й заплащане.

            По отношение на държавните такси и разноските по делото:

            Тъй като с оглед разпоредбата на чл.83, ал.2 от ГПК ищецът е бил освободен от заплащане на държавна такса и разноски в настоящото производство, то предвид изхода на делото и на осн. чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да се осъди да заплати, съразмерно на уважената част от исковете, по сметка на съда дължимата ДТ в размер на 1 509,82 лева /4 % от 37 745.55 лева/.

            В хода на производството по делото ищецът е направил разноски, платени от бюджета на съда в общ размер на 850 лева – депозит за възнаграждения на в.л. по назначените съдебно-медицинска, автотехническа и съдебно-психиатрична експертизи. С оглед на това ответникът следва да се осъди да заплати по сметка на съда, съразмерно на уважената част от исковете, сумата от 608.27 лева, съставляваща разноски за възнаграждение на вещи лица.

            В хода на производството по делото ответникът е направил разноски в размер на 150 лева за възнаграждение на вещи лица. Същият, чрез процесуалния си представител адв.И. претендира и адвокатско възнаграждение. С оглед на това обстоятелство и на осн. чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да се осъди да заплати на ответника сумата от 42.66 лева, съставляваща разноски за вещи лица, както и сумата в размер на 853.15 лева с ДДС – адвокатско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част на исковете /не е направено възражение за прекомерност на договорения от ответника адвокатско хонорар/.

Тъй като, видно от представения по делото с писмената защита на ищеца договор за правна защита и съдействие, сключен между ищеца и адв. Т.И.П. от САК, последната е оказала безплатно адвокатска помощ за процесуално представителство по делото на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, то на осн. чл.38, ал.2 от ЗА съдът следва да определи размер на адвокатското възнаграждение съобр. правилата на чл.36, ал.2 от ЗА и чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като базата за определяне на възнаграждението е уважената част на иска /37 745.55 лева/. С оглед на горното съдът определя горното възнаграждение в размер на 1700 лева /при минимален по Наредба № 1/09.07.2004 год. размер от 1 653,73 лева/, която сума ответникът следва да се осъди да заплати на пълномощника на ищеца.

            Воден от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА, на основание чл.432, ал.1 от КЗ, З” АД, ЕИК., със седалище и адрес на управление:*** да заплати на М.Ц.М., с ЕГН **********, и адрес ***, сумата от 35 000 лева /тридесет и пет хиляди лв./, съставляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди – болки и страдания, физически дискомфорт, поради фрактура на лява бедрена кост за период от около девет месеца, настъпили вследствие на ПТП, осъществило се на 19.09.2019 год. около 13.00 часа на бул.“Цар Освободител“ в гр.Б. между лек автомобил марка „Сузуки“ модел „Витара“ с рег. № T307RUY, управляван от Т. Б.Т. и лек автомобил марка „Рено", модел „Клио“ с рег. № СО 9688 НВ, управляван от ищеца, по вина на първия водач, застрахован при ответника със застрахователна полица № BG/02/119002637127 за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”,  валидна към момента на ПТП, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата - 15.02.2020 год., до окончателното й заплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за неимуществени вреди В ЧАСТТА МУ за разликата до пълния му предявен размер от 50 000 лева.

ОСЪЖДА, на основание чл.432, ал.1 от КЗ, З.„ ” АД, ЕИК., със седалище и адрес на управление:*** да заплати на М.Ц.М., с ЕГН **********, и адрес ***, сумата от 2 745.55  лева /две хиляди седемстотин четиридесет и пет лв. и 55 ст./, съставляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди – разходи за медицински консумативи /метални пластини/, лекарствени медикаменти и услуги, настъпили вследствие на ПТП, осъществило се на 19.09.2019 год. около 13.00 часа на бул.“Цар Освободител“ в гр.Ботевград между лек автомобил марка „Сузуки“ модел „Витара“ с рег. № T307RUY, управляван от Т. Б. Т. и лек автомобил марка „Рено", модел „Клио“ с рег. № СО 9688 НВ, управляван от ищеца, по вина на първия водач, застрахован при ответника със застрахователна полица № BG/02/119002637127 за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”,  валидна към момента на ПТП, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата - 15.02.2020 год., до окончателното й заплащане.

ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.6 от ГПК, З.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** да заплати по сметка на Софийски окръжен съд сумата от 1 509,82 лева, съставляващи дължима за производството по делото държавна такса.

ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.6 от ГПК, З.” АД, ЕИК., със седалище и адрес на управление:*** да заплати по сметка на Софийски окръжен съд сумата от 608.27 лева, съставляваща съдебни разноски, поети от бюджета на съда, съразмерно с уважената част на исковете.

ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, М.Ц.М., с ЕГН **********, и адрес *** да заплати на З.” АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление:*** сумата от 895,81 лева, съставляваща съдебни разноски, съразмерно с отхвърлената част на исковете.

ОСЪЖДА, на осн. чл.38, ал.2 от ЗА, З.” АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление:*** да заплати на адв. Т.И.П. от САК, със служебен адрес: ***, офис 5, сумата от 1700 лева, съставляваща определено от съда, по реда на чл.38, ал.2 от ЗА, адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

СЪДИЯ: