Решение по дело №872/2019 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 15 май 2019 г. (в сила от 30 май 2019 г.)
Съдия: Теодора Начева Петкова
Дело: 20194430200872
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 април 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

№………

 

 

година 2019                                         град ***

РАЙОНЕН СЪД                                           единадесети наказателен състав

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

на петнадесети май през две хиляди и деветнадесета година

в публично съдебно заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НАЧЕВА

         

Секретар ТИНКА ГЮРЕЦОВА

Като разгледа докладваното от съдия НАЧЕВА

АНД № 872 по описа за 2019 година

и на основание данните по делото и Закона,

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПРИЗНАВА подсъдимия В.П.А., роден на *** ***, обл. ***, ***, *** гражданин, с основно образование, женен, работи, неосъждан, ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на 08.05.2018 година в гр. ***, обл. *** на автобусна спирка на ул. „***“, при управление на моторно превозно средство – автобус „Мерцедес", модел „0404“, с peгистрационен № *** е нарушил правилата за движение по пътищата регламентирани в ЗДвП, както следва:

- чл. 5, ал.1, т.1 от ЗДвП „Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди.“

- чл. 68, ал. 2 от ЗДвП „Водачът на пътно превозно средство от редовните линии за обществен превоз на пътници е длъжен да осигурява възможност за безопасно качване и слизане на пътниците“.

и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на И.Д.Н.от гр. ***, обл. ***, изразяваща се в счупване на лявата бедрена кост в областта на шийката – горната част на костта, довело до трайно /за повече от два-три месеца/ затрудняване движението на левия долен крайник, поради което и на основание чл.343, ал.1, б.”б” пр. 2,  във вр. с чл. 342, ал.1, във вр. с чл. 129, ал.2 от НК,  във вр. с чл.5, ал.1, т.1 и чл. 68, ал.2  от Закона за движението по пътищата,  във вр. с чл.78а от НК го ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност, като му налага административно наказание ГЛОБА В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА в размер на 1000/ХИЛЯДА/ лева.

ЛИШАВА  на основание  чл. 343г, във вр. с чл.343, ал.1, б.”б”,  във вр. с чл. 37 ал. 1 т. 7 от НК подсъдимия В.П.А. от право да управлява МПС за срок от ТРИ МЕСЕЦА, считано от датата на влизане в сила на решението.

ОСЪЖДА на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимия В.П.А., със снета по-горе самоличност, да заплати по сметка на ОД на МВР – гр. *** направените деловодни разноски в размер общо на 428,25 лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва и протестира в 15-дневен срок от днес пред ***ски окръжен съд.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Съдържание на мотивите Свали мотивите

МОТИВИ по АНД № 872/2019 г.по описа на ПлРС:

 

С постановление от  17.04.2019 г. прокурор при Районна прокуратура – гр.*** е установил, че са налице основанията на чл.78 А от НК по образуваното срещу В.П.А. *** досъдебно производство № ***/2018 г. по описа на Р. за извършено престъпление по чл. 343, ал.1, б.”б”,  във вр. с чл.342, ал.1,вр. чл. 129, ал.2 от НК,  във вр. с чл.5, ал.1, т.1 и чл. 68, ал.2  от Закона за движението по пътищата  и е направил предложение пред Районен съд – гр. *** за освобождаване на В.П.А. с ЕГН ********** от наказателна отговорност чрез налагане на административно наказание за това, че на  *** година в гр. ***, обл. *** на автобусна спирка на ул. „***“, при управление на моторно превозно средство – автобус „***", модел „***“, с peгистрационен № *** е нарушил правилата за движение по пътищата регламентирани в ЗДвП, както следва:

- чл. 5, ал.1, т.1 от ЗДвП „Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди.“

- чл. 68, ал. 2 от ЗДвП „Водачът на пътно превозно средство от редовните линии за обществен превоз на пътници е длъжен да осигурява възможност за безопасно качване и слизане на пътниците“.

и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на И.Д.Н.от гр. ***, обл. ***, изразяваща се в счупване на лявата бедрена кост в областта на шийката – горната част на костта, довело до трайно /за повече от два-три месеца/ затрудняване движението на левия долен крайник.

Подсъдимият редовно призован, явява се лично в съдебно заседание моли да бъде съобразено предложението на Р., като дава подробни обяснения и моли за минимално наказание.

Районна прокуратура – ***, редовно призована, не изпраща представител.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за   установено следното:

 

 Подсъдимият В.П.А. е роден на *** ***, обл. ***, ***, *** гражданин, с основно образование, женен, работи, неосъждан, ЕГН **********.

Подсъдимият В.П.А. е правоспособен водач на моторно превозно средство и притежавал СУМПС № ***, с придобити категории С, В, DE, СЕ, D, M, АМ, ТКТ, BE, валидно до 08.07.2020 година. Въз основа на трудов договор №***/09.07.2017 година заемал длъжността „шофьор спец. автомобил“ към общинско дружество „***“ ЕООД гр. *** и като такъв осъществявал междуградски превоз на пътници по линията гр. *** – гр. *** и обратно.

На *** година подсъдимият А. изпълнявал служебните си задължения, като управлявал моторно превозно средство – автобус, марка „***”, модел *** с peгистрационен № *** по установения маршрут от гр. *** до гр. *** и обратно. Управляваният от него автобус бил технически изправен, тип туристически, с две врати с единично крило, управлявани от водача на автобуса, като подхода към задната врата е с пет стъпала, първото от които на височина 1,20 м. Същият бил оборудван с необходимите съоръжения за добра видимост към вътрешността на автобуса и по неговите външни страни, а именно две външни огледала за обратно виждане и огледало обратно виждане в салона, чрез което да се контролира движението на пътниците от автобуса през вратите.  На *** година, контрольор в автобуса била свидетелката Д.И..

Пострадалата И.Д.Н.живеела в гр. ***, като към 2018 година същата била на 71 години. Живеела сама и се грижела сама за себе си. На *** година трябвало да посети гр. ***, поради което рано сутринта се отправила към спирката в гр. ***. В 06.45 часа  спрял автобуса управляван от подсъдимия А. и тя се качила в него. Седнала в задната му част. Когато автобусът приближил спирката в гр. ***, находяща се на ул. „***“ срещу „***“,  *** се приготвила за слизане. От автобуса слезли няколко души, като тя останала последна. Застанала пред задната, втора врата и започнала да слиза по стъпалата. Когато свидетелката *** била на най-долното/първото/ стъпало, подала десния си крак, с който почти стъпила на асфалта, като тялото и било още в габаритния тунел на стъпалата. В този момент подсъдимият А. включил на скорост, при което автобуса леко потеглил и задействал системата за затваряне на вратите, при което задната врата притиснала левия крак на пострадалата ***, тя загубила равновесие и паднала извън автобуса на пътното платно. В този момент намиращи се в автобуса пътници, виждайки случилото се, започнали да алармират водача, който веднага спрял. Намиращите се наблизо граждани оказали помощ на пострадалата и я пренесли на една пейка. Подали сигнал на тел. 112. На място пристигнал екип на спешна помощ, който отвел пострадалата *** в болнично заведение, където й била оказана необходимата медицинска помощ. подсъдимият уведомил свидетеля *** – управител на „***“ ЕООД за случилото се и след това продължил по установения курс.

 

            Горната фактическа обстановка се установява от депозираните в хода на досъдебното производство показания на свидетелите Т.Х.П., И.Д.Н., К.Б.П. и Д.Ц.И. от които се установява в конкретика извършеното от подсъдимия деяние, които съдът кредитира като обективни и кореспондентни с ценените от него писмени доказателства, находящи се в досъдебно производство № 1349/2018 г. по описа на Р., прочетени пореда на чл. 283 от НПК в съдебно заседание и приобщени към доказателствения материал по делото по реда на чл.283 от НПК и в конкретност епикриза от Клиника по ортопедия и травматология –УМБАЛ „***“–***, трудов договор № ***/2007 г., 2 бр. длъжностни характеристики, допълнително споразумение № ***г. към трудов договор № ***/09.07.2007 г., свидетелство за регистрация част 1, свидетелство за регистрация част 2, застрахователна полица Гражданска отговорност на автомобилистите, справка за съдимост, справка за нарушител/водач, фактура № ***г., вносна бележка, фактура № ***/21.05.2018г. и история на заболяването № ***,  всичките писмени ДП неоспорени.

  Съдът цени и назначената в хода на ДП съдебна автотехническа експертиза от която се установява, мястото на произшествието е в гр. ***, на ул. „***" на спирка НОН-СТОП, до училище „***" с автобус „***", peг. № ***, собственост на фирма „***" ЕООД, пътуващ по линия гр. *** - гр. ***.

Според експертизата няма данни за неизправности и нерегулирани огледала на автобуса и врати. Произшествието не е свързано с техническото състояние на автобуса или неизправности в системата за управление на вратите.

Вратите на автобуса са с едно единично крило, които се управляват с въздух от водача на автобуса. За да отваря и затваря вратите, водача трябва да е спрял автобуса. Да изчака всички пътници от автобуса да слязат и съответно да се качат. За това условие водачът контролира салона и пространството около вратите на автобуса с помощта на огледалата за обратно виждане.

Експретът сочи, че водачът е управлявал автобус „***" 51- местен по автобусната линия гр. *** - гр. ***. На тази спирка водачът е спрял за слизане и качване на пътници. При спиране на спирката, водачът на автобуса е отворил вратите и пътниците от двете врати са слезли на спирката. От задната врата последна е слизала пътничката И.Д.Н.. Водачът не е видял пътничката в областта на задната врата на огледалата за обратно виждане, включил на скорост потеглил и задействал системата за затваряне на вратите. От движението на пътничката на последното стъпало и това на автобуса и вратите е станало притискане на пострадалата и падането от последното стъпало на пътното платно.

Вещото лице сочи, че при падането на пешеходката от задната врата, автобусът е бил в движение, потегляне от спирката. Водачът към този момент е включил на скорост, потеглил и подал команда за затваряне на вратите.

Пътничката се е намирала на последното стъпало с нагласа за напускане на автобуса и стъпване на пътното платно.

Автобусът на пътното платно е бил на автобусната спирка в покой с предна част насочена на юг и най-вероятно работещ двигател. От характера на спирката се определя, че е бил успоредно на надлъжната ос на ул. „***". Пътното платно в тази част е за еднопосочно движение. Вратите на автобуса са били отворени за слизане и качване на пътници.

При управление на автобуса и спрял на спирката, експрета твърди, че водача следва да контролира движението на пътниците на огледалото за обратно виждане в салона, при слизането и качване до последния пътник на страничните огледала. Пътниците следва след спиране на автобуса да се придвижат към вратите и да напуснат автобуса.

В заключението се сочи, че огледалото в салона на автобуса е настроено така, че да се контролира и движението на пътниците от автобуса към вратите. Водачът на автобуса не е имал възможност да вижда последната пътничка слизаща от автобуса в габаритната част на стъпалата, движението и по стъпалата преди излизането и извън габарита на салона на автобуса. Възможност да вижда пътничката е имал когато част от тялото на пътничката е било извън габаритите на вратата на автобуса.

Водачът управлява автобуса и той контролира движението на пътниците в салона на автобуса, слизащите и качващите се пътници в автобуса. Експерта сочи, че водачът е имал техническа възможност да предотврати произшествието при изчакване да слезе и последния пътник от автобуса, да затвори вратите и след това да потегли. От техническа гледна точка, изискването е да се затворят вратите и автобуса след това да потегли.

 

Съдът цени  заключението на вещото лице по назначената съдебно –медицинска експертиза, от което се установява, че на пострадалата И.Д.Н.е причинено: счупване на лявата бедрена кост в областта на шийката – горната част на костта, довело до трайно /повече от два -три месеца/ затрудняване движението на левия долен крайник.

 

 В пълен синхрон с ценените гласни и писмени доказателства са и обясненията на подсъдимия който преповтаря същите и изразява съжаление и разкаяние за извършеното.

При така приетата фактическа обстановка, съдът счита, че с деянието си подсъдимия В.П.А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.343, ал.1, б.”б”,  във вр. с чл.342, ал.1,вр. чл. 129, ал.2 от НК,  във вр. с чл.5, ал.1, т.1 и чл. 68, ал.2  от Закона за движението по пътищата. За извършеното престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода до три години или Пробация, същият не е осъждан и не е освобождаван към момента на деянието от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК и в тази връзка съдът намира, че са налице предпоставките за освобождаването му от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. При определяне размера на наказанието  - глоба в полза на държавата в размер на хиляда лева, съдът съобрази доброто му процесуално поведение в хода на ДП и СП и признанието на вината с което е съдействал за изясняване на обективната истина,  липсата на нарушения по ЗДП освен за дребни и незначителни такива, липсата на данни за по-добро материално положение. Следва да се отчете и обстоятелството че подсъдимият е останал на мястото на произшествието .

На основание  чл. 343г, във вр. с чл.343, ал.1, б.”б”,  във вр. с чл. 37 ал. 1 т. 7 от НК е лишен подсъдимия В.П.А. от право да управлява МПС за срок от три месеца, считано от датата на влизане в сила на решението, което също е  в минимален размер по гореописаните съображения. 

Поради описаното съдът прецени да определи и наложи посочените по-горе наказания при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Отегчаващи такива не намери.

 

На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимия В.П.А., със снета по-горе самоличност е осъден, да заплати по сметка на ***– гр. *** направените деловодни разноски в размер общо на 428,25 лева.

По така изложените съображения съдът постанови решението си.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: