Решение по дело №10216/2023 на Административен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 177

гр. В. Търново, 18.09.2023г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Велико Търново, в съдебно заседание на осми септември две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	ИВЕЛИНА ЯНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:	ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ  ДИАНКА ДАБКОВА

 

при секретар	МАРИЯ  НЕДЕВА	и с участието
на прокурора	ВЕСЕЛА  КЪРЧЕВА	изслуша докладваното
от съдия	ЧЕМШИРОВ
по касационно наказателно-административен характер дело №10216  по описа на Административен съд – Велико Търново за 2023г.

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба, подадена от юрисконсулт  Ел. П., в качеството й на пълномощник на директора  на Национално ТОЛ управление към Агенция „Пътна инфраструктура“, срещу Решение №33/26.05.2023г. по АНД №18/2022г. по описа на Свищовския районен съд, с което е отменено Наказателно постановление № BG06062022/40000/Р8-653/01.12.2022г., издадено от директора на Национално ТОЛ управление към Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на Я.К.Т. ***, на основание чл. 179, ал. 3а от Закона за движение по пътищата/ЗДвП/ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 800 лв. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на закона – касационно основание по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63в от ЗАНН. Претендира се отмяна на решението на районния съд и постановяване на друго по същество от касационната инстанция, с което да бъде потвърдено обжалваното наказателно постановление Претендира се и присъждане на разноски, като при условие на евентуалност на съдебното решение се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Ответникът по касация – Я.К.Т., чрез пълномощника се по делото оспорва жалбата и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира за присъждане на разноски.   

Представителят на Окръжна прокуратура – В. Търново заема становище за неоснователност на касационната жалба.

Административният съд – В. Търново, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

 

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63в от ЗАНН и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е  неоснователна.

 

С Решение №33/26.05.2023г. по АНД №18/2022г. състав на Свищовския районен съд е отменил Наказателно постановление № BG06062022/40000/Р8-653/01.12.2022г., издадено от директора на Национално ТОЛ управление към Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на Я.К.Т. на основание чл. 179, ал. 3а от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 800 лв. За да постанови този резултата съдът е приел, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, като не е посочена коректно нарушената законова разпоредба, както и че не установено по безспорен начин авторството на деянието, осъществяващо нарушение.

Така постановеното решение е правилно.

 

От фактическа страна по делото е било прието за установено, че на 06.06.2022г., в 09:32 часа, при направление излизане от територията на Република България на ГКПП „Дунав мост“ от служители в Отдел „Пътни такси и разрешителен режим“ на ТД „Митница Русе“ в Агенция „Митници“ била извършена проверка на пристигналото на ГКПП МПС с рег. №..., товарен автомобил влекач, модел „МАН ТГХ 18,440 4Х2 БЛС ЕЛ“, с обща техническа допустима маса над 12 тона, управлявано от ответника по касация. При проверката била направена справка в електронната система за събиране на пътни такси, при която е установено, че на 23.05.2022г. в 23:38 часа посоченото МПС е засечено по път І-3, км 25+271, включен в обхвата на платената пътна мрежа, без да е била заплатена дължимата пътна такса, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата. За извършеното административно нарушение е генериран доказателствен запис от електронна система по чл.167а, ал.3 от ЗДвП с №E084298FDFE16387E053021F160A47AE. Горното е квалифицирано като нарушение на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, за което на Я.Т. е съставен АУAН №BG06062022/4000/Р8-653/06.06.2022г. Въз основа на него, от директора на Национално ТОЛ управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ е издадено и обжалваното пред районния съд НП №BG06062022/4000/Р8-653/01.12.2022г.

Въз основа на така изложената фактическа обстановка районният съд е приел, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като не е доказано авторството на административното нарушение, доколкото същото е установено едва месец след извършването му с оглед на което не може да се приеме за безспорно, че водачът, който е управлявал процесното ППС на датата на проверката е същият, който го е извършил.

Настоящата инстанция намира, че проверяваното решение е правилно.  Касационният състав изцяло споделя мотивите на Великотърновския районен съд, поради което не счита за необходимо да преповтаря същите. При напълно изяснена фактическа обстановка въззивният съд, анализирайки събраните в хода на производството доказателства, е постановил правилно и обосновано решение. Правилни са изводите на районния съд, че при издаването на  АУАН и НП са допуснати съществени процесуални нарушения.

Задължителен реквизит от съдържанието както на АУАН, така и на НП е нарушената материалноправна норма. Изискването на закона същата да бъде посочена има за цел да определи от една страна единството между нарушеното правило за поведение и твърдяното административно нарушение и от друга страна да обезпечи извършването на контрол за законосъобразност. В процесния случай, както в АУАН, така и в НП е посочена само санкционната норма на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП. Настоящия състав не възприема изложените съображения от касатора, че нормата едновременно съдържа правило за поведение и санкция. Настоящия състав не възприема изложените съображения от касатора, че нормата едновременно съдържа правило за поведение и санкция. Съответна на нея е императивната разпоредба на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП. В този смисъл се налага извода, че в АУАН и в НП не е налице реквизита по чл. 42, ал. 1, т. 5, респ. чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН. Порокът е съществен, тъй като нарушава правото на защита на санкционирания субект, а също така възпрепятства възможността за извършване на контрол за законосъобразност.

Съгласно посочената санкционна норма на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП субект на нарушението е водача, който управлява пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията на ЗП, за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното превозно средство. В настоящият случай от събраните във въззивното производство писмени и гласни доказателства не се установява самоличността на водача, който е управлявал МПС в момента на нарушението. Недоказаността на извършителя на административното нарушение води до незаконосъобразност на НП. В този смисъл е и константната практика на АСВТ.

Като е стигнал до този извод, районният съд е постановил правилно решение и след като не са налице заявените с жалбата касационни основания за отмяната му, същото следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, на основание чл. 63д от ЗАНН, в полза на ответника по касация следва да се присъдят направените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. Съдът определя същото в размер на 480 лв. Сумата съответства на предвиденото минимално такова по чл. 7, ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвид на възражението на касатора и действителната фактическа и правна сложност на делото.  

Водим от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН, вр. с чл. 221, ал. 2, пр. І от АПК, Административния съд – В. Търново

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №33/26.05.2023г. по АНД №18/2022г. по описа на Свищовския районен съд, с което е отменено Наказателно постановление № BG06062022/40000/Р8-653/01.12.2022г., издадено от директора на Национално ТОЛ управление към Агенция „Пътна инфраструктура“.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на Я.К.Т. *** разноски по делото в размер на 480/четиристотин и осемдесет/ лв.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.      

 

 

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

 

                                                                  ЧЛЕНОВЕ :  1.

 

 

                                                                                       2.