О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№ 457
град Велико Търново, 15.12.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, ІІ - ри състав,
в закрито съдебно заседание на петнадесети декември две хиляди и двадесета
година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Георги Чемширов
при секретаря………………и в присъствието на
прокурора…………………… като разгледа докладваното от съдия Чемширов административно
дело №744 по описа на Административен съд – Велико Търново за 2020 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по жалба на ***
Н. П., в качеството му на пълномощник на „Ай Пи Ви 2014“ ЕООД от гр. Дебелец,
срещу мълчалив отказ на Изпълнителен директор на ДФ “Земеделие“ да се
произнесе по подадено от жалбоподателя заявление
за подпомагане по определени схеми и мерки от ОСП за 2019г. Поддържа се и, че с
последващо заявление е отправено искане за изплащане във връзка със заявлението
за подпомагане за кампания 2019 година, като към момента на входирането на
жалбата до съда/14.08.2020г./ на дружеството не са извършени дължимите по
съответните мерки и схеми плащания, нито то е информирано на какво основание му
се отказва плащане. Претендира се да бъде отменен формирания мълчалив отказ и
да бъде разпоредено предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по подаденото
от жалбоподателя заявление.
Въз основа
на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното
от фактическа страна:
Жалбоподателят
е подал общо заявление за подпомагане с вх. №19058723/10.05.2019г. по описа на
ОД – В. Търново на ДФ „Земеделие“, регистрирано с УРН 632747 и УИН
0406061983747. Поискано е подпомагане по СЕПП, СПП, схема за плащане на
селскостопански практики, които са благо приятни за климата и околната среда – ЗДП,
схемата за обвързано подпомагане за млечни крави, схемата за обвързано
подпомагане за овце майки/или кози майки под селекционен контрол/ДПЖСК/ и схема
за млади земеделски стопани/МЗС/. На 23.05.2019г. е подадено коригирано заявление
за подпомагане/стр. 48 и сл. от делото/.
Впоследствие
със заявление с вх. №02-2600/2410/17.07.2020г. по описа на ДФ „Земеделие“,
жалбоподателят е поискал от ответника да му заплати сумите за подпомагане. До
жалбоподателя е изпратено писмо изх. №02-2600/2410/14.08.2020г. на изп.
директор на ДФ „Земеделие“, в което е посочено, че предстои да се издадат писма
за оторизираните суми по съответните схеми и мерки, за които е подадено
заявление за подпомагане. Изтъкнато е,
че към настоящия момент се извършват допълнителни проверки по подадените заявления.
Жалбоподателят е предупреден, че това писмо не представлява индивидуален
административен акт.
На
14.08.2020г. е подадена жалбата, по повод на която е образувано настоящото производство, чрез ДФ „земеделие“
до Административен съд София-град, където е образувано производство по АД
№9047/2020г. С Определение №8908/30.11.2020г. състав на АССГ е прекратил
производството по делото, като е препратил същото по подсъдност на АСВТ.
При така
установеното от фактическа страна настоящият състав намира подадената жалба за
процесуално недопустима за разглеждане по следните съображения:
Основната и
хармонизирана правна рамка в конкретния казус е Регламент (ЕС) № 1306/2013 на
Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно
финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и
за отмяна на регламенти (ЕИО) №352/78, (ЕО) №165/94, (ЕО) №2799/98, (ЕО)
№814/2000, (ЕО) №1290/2005 и (ЕО) №485/2008 на Съвета /по нататък в текста „Регламента“,
като на ниво национално законодателство приложима е и Наредба №5/27.02.2009г. за условията
и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания,
издадена от министъра на земеделие и храните/по нататък в текста „Наредба №5“/.
Съгласно
разпоредбата на чл. 75, §1 от Регламента, която постановява, че плащанията по
схемите за подпомагане и посочените в
чл. 67, §2 мерки се осъществява в периода от първи декември до 30 юни на
следващата календарна година, поради което е следвало ДФ „Земеделие“ да се
произнесе и извърши плащане в горепосочения срок. В общностната разпоредба е предвиден срок за
плащане, а не за одобряване или отказ за плащане на финансова помощ, а
необходимостта от установяване чрез проверки от други компетентни органи на
определени обстоятелства не е равнозначно на административни проверки за
допустимост по чл. 74 от
Регламента, към която норма препраща § 2 на чл. 75. В този смисъл има и натрупана съдебна практика /вж.
Определение №12521/09.10.2020г. на ВАС по АД №10332/2020, Определение
№11172/20.08.2020г. на ВАС по АД №8194/2020г./.
Жалбоподателят
не твърди, че последващото писмо от страна на ответника е по съдържание
постановен изричен отказ, нито оспорва това писмо, като претендира мълчалив
отказ във връзка със заявлението си за подпомагане.
Не е спорно,
че Регламента, ЗПЗП, подзаконовите нормативни актове и Устройствения правилник на ДФЗ
не предвиждат законоустановен срок, в който съответният национален орган следва
да се произнесе по подадено заявление за подпомагане с административен акт.
Съгласно чл. 75, § 1 от
Регламента плащанията по схемите за подпомагане и посочените в член 67, § 2
мерки се осъществяват в периода от 1 декември до 30 юни на следващата
календарна година. Плащанията не се извършват преди да са приключили проверките
на условията за допустимост, които държавите членки трябва да осъществяват – чл. 75, § 2 .
Подзаконовите нормативни актове във връзка с подпомагането по схемите и мерките за директни плащания
очертават продължително във времето административно производство по оторизиране
на суми за подпомагане, което преминава определени етапи след подаването на
заявлението, за да се извършат всички проверки на условията за допустимост на
подпомагането по съответната схема, мярка и подмярка. Законодателят предвижда
издаване на изричен писмен акт - уведомително писмо за плащане, съответно отказ
от плащане/изцяло или частично/ за заявената помощ, който краен административен
акт подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Съгласно Държавен фонд
"Земеделие" – Разплащателна агенция, уведомява кандидата чрез
уведомително писмо за извършените оторизации по схемите и мерките по чл. 1 по реда на АПК, като всъщност не е и спорно, че няма такова писмо, на което
жалбоподателят да е адресат.
Съдът
приема, че съгласно чл. 58, ал. 1 от АПК непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ да се издаде
актът. В чл. 57 от АПК
са предвидени различни хипотези относно срокове за издаване на индивидуалния
административен акт. Систематичното място на тези две разпоредби в общия
процесуален закон налага извод за тяхната приложимост във всички
административни производства, за които в специален закон не е предвидено друго
– вж. Определение №12521/09.10.2020г. по АД №10332/2020г. на ВАС.
Независимо
от вида на мярката, по която е поискано финансово подпомагане,
административният орган одобрява, намалява или отказва изплащането на годишна
финансова помощ след извършване на административни проверки изпълнението на
изискванията за подпомаганите дейности и съответно ДФЗ писмено информира
кандидатите за подпомагане за изплатената им финансова помощ. Липсата на
произнасяне с изричен акт /уведомително писмо по чл.10б от Наредба №5/ засяга неблагоприятно
правната сфера на кандидатите за подпомагане. Институтът на мълчаливия отказ е
създаден, за да бъде предоставено право на достъп до съд на лицата, които имат
интерес от произнасянето на административния орган.
Съдът
приема, че срокът за формиране на мълчалив отказ за произнасяне на
административния орган следва да е най-дългият определен в АПК – едномесечен,
съгласно чл. 57, ал. 5 от АПК.
В конкретния
случай определянето на началния момент на срока, в който следва да се произнесе
ДФЗ-РА по годишното заявление за подпомагане на жалбоподателя, входирано на 10.05.2019
г. е в зависимост от последното процедурно действие на заявителя, в случая –
внасяне на коригирано заявление от 23.05.2019г. Така едномесечният срок за
произнасяне на органа следва да се брои, от тази дата и съответно изтича на 24.06.2019г.,
понеделник,/тъй като 23.05. е неприсъствен ден/. Според чл. 149, ал. 2 от АПК
срокът за обжалване на мълчаливият отказ е едномесечен и съответно изтича на 24.07.2019г.,
а жалбата до АССГ е подадена на 14.08.2020г. чрез ДФ „Земеделие“ и заведена там
с вх. №02-2600/2410 от същата дата. Посоченото обстоятелство обосновава
прекратяване на производството на основание чл. 159, т. 5 от АПК.
Следва да се
отбележи, че липсват твърдения от страна на жалбоподателя, че същият е обжалвал
мълчаливия отказ по административен ред пред Министър на земеделието, храните и горите, за да се правят изводи относно прилагането на
Тълкувателно решение №6 от 30.06.2015г. по ТД №4/2013г., ОСС на ВАС.
Неприемливо
е и разбирането, че в конкретния случай се касае не за мълчалив отказ по
редактираното заявление за подпомагане от 10.05.2019г., а за непроизнасяне по
заявление вх. №02-2600/2410 от 17.07.2020г.
На първо място това заявление е просрочено, доколкото съгласно чл. 4, ал.1 от
Наредба №5 заявленията се подават през периода от 1 март до 15 май на годината,
за която се кандидатства за подпомагане. На следващо място съгласно чл. 3 , ал.
3 от наредба №5 всеки кандидат може да подаде само едно заявление за
подпомагане за съответната година, което е сторено след отстраняване на
допуснатите грешки и неточности по първоначално подаденото такова от 10.05.2020г.
Заявлението за подпомагане получава уникален идентификационен номер/УИН/,
какъвто определено няма заявление вх. №02-2600/2410/17.07.2020г.
Накрая
следва да се уточни, че подаването на ново искане, имащо по-скоро характер на
напомнително писмо за задължението на ответника да се произнесе не новира
срока, нито санира просрочието на жалбата с оглед аргументите, изложени в
цитираното Тълкувателно решение №6.
В заключение
следва да се посочи, че видно от съдържанието му писмото от 14.08.2020г. на
зам. изп. директор на ДФЗ няма характеристиките на индивидуален административен
акт по смисъла на чл. 21 от АПК,
тъй като с него не се създават права или задължения или непосредствено не се
засягат права, свободи или законни интереси на жалбоподателя. Няма и изявление
в жалбата, че жалбоподателят оспорва това писмо.
По тези
съображения подадената жалба се явява процесуално недопустима и следва да се
остави без разглеждане.
Водим от горното и на основание чл. 159, т. 1 и т. 5
от АПК, Административният съд – В. Търново
О
П Р Е
Д Е Л
И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „Ай Пи Ви 2014“ ЕООД
от гр. Дебелец, срещу мълчалив отказ на Изпълнителен директор на ДФ “Земеделие“
да се произнесе по подадено от
жалбоподателя заявление за подпомагане по определени схеми и мерки от ОСП.
ПРЕКРАТЯВА производството по АД №744/2020г. по описа
на Административен съд – В. Търново.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред
Върховен административен съд на Република България в 7-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Административен съдия :