Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
град Шумен, 10.05.2023г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
административен съд, в публичното
заседание на двадесет и четвърти април две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:
Кремена Борисова
Членове: Христинка Димитрова
Маргарита Стергиовска
при
секретаря Ив. Велчева и с участие на прокурор Е. Янчева при ШОП, като разгледа
докладваното от председателя Кр. Борисова КАНД
№ 79 по описа за 2023г. на Административен съд – гр. Шумен,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на С.Г.С.,***, депозирана чрез адвокат Д.Д.от
Адвокатска колегия – Шумен, против Решение № 73/28.02.2023г. на Районен съд –
Шумен, постановено по ВНАХД № 2231/2022г. по описа на съда. С оспорения съдебен
акт е потвърдено Наказателно постановление № 22-0869-002341 от 23.09.2022г. на началник
сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР- Шумен, с което на С.Г.С., са наложени „глоба“
в размер на 200 лева на основание чл. 179, ал. 2, предл. 1 от ЗДвП за нарушение
на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и „глоба“ в
размер на 20 лева на основание чл. 185 от ЗДвП, за нарушение на чл. 147, ал. 1
от ЗДвП.
Касаторът релевира
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването
му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Аргументира се
становище за изготвяне на акта в противоречие с правилата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН. Твърди се още несъответствие на акта и на НП с изискванията на чл. 42, т.
4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, като е налице неяснота относно мястото на
извършване на нарушението. Поддържа се и тезата, че е налице порок при
квалифициране на простъпките, визирани в пункт първи и втори от НП. Твърди , че е налице незаконосъобразност по
същество на наложеното му на основание чл. 179, ал. 2, предл. 1 от ЗДвП
наказание, доколкото е бил засечен от друг автомобил, който е навлязъл в
лентата пред управляваното от жалбоподателя превозно средство и не е шофирал с
несъобразена с пътните условия скорост. В условията на евентуалност поддържа и
тезата, че простъпката е осъществена в условията на крайна необходимост, както
и че са налице предпоставките за квалифицирането на деянието, визирано в пункт
първи от НП, като „маловажно“. Като допълнителен аргумент в подкрепа на
твърденията си за порочност на съдебното решение изтъква обстоятелството, че е
налице вътрешно противоречие в мотивите на съда досежно коментираното нарушение
на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. По тези съображения отправя искане за отмяна на
съдебния акт и на потвърденото с него НП. Претендира и присъждане на разноски.
В съдебно заседание касаторът се явява лично и с адвокат Д.
Ответната страна, началник
на сектор към ОД на МВР – Шумен, сектор „Пътна полиция“, в съдебно заседание се
представлява от главен юрисконсулт Ив. Симеонова, която оспорва предявената
жалба и претендира присъждане на разноски.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за допустима, но неоснователна
и моли за решение в този смисъл.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в
законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо
право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал.
1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по
същество, касационната жалба се явява неоснователна
по следните съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
На 31.08.2022г., вечерта
жалбоподателят С., управлявайки лек автомобил „******“ с рег. № ******се движел
по бул. „С. ***. На кръстовището с ул. „Алеко Константинов“ спрял за да изчака
светването на зелена светлина на светофарната уредба. Времето било мрачно,
валял дъжд и пътното платно било мокро. На същото кръстовище, също изчаквайки
разрешена светлина, се намирали и свидетелите В.С.и И.И., които били в
управлявания от първия, лек автомобил „****“ с рег. № ЕВ00 10ВВ. Зад тези два
автомобила бил и свидетелят Б.К.К., който управлявал също лек автомобил, марка „***“.
След светването на
разрешителен сигнал на светофара, жалбоподателят В.С.продължили движението си в
посока кв. „Тракия“. Свидетелят С. се движел в дясната лента, а жалбоподателят
в средната лента за движение. Около кръстовището на бул. „С. ***, свидетелят С.
предприел маневра за навлизане в средна пътна лента, тъй като под моста имало
събрана вода от дъжда. Жалбоподателят натиснал спирачки и автомобила поднесъл
наляво и се ударил в разделителната метална мантинела, в ляво, в следствие на
което се завъртял на пътното платно. Свидетелят С. видял в огледалото за
обратно виждане, че автомобил се ударил в мантинелата, поради което направил
обратен завой е се върнал до автомобила на жалбоподателя.
Бил подаден сигнал на
тел. 112 и свидетелите Н.Н.и А.С.– служители в сектор „ПП“ при ОД МВР Шумен
били изпратени от ОДЧ. Свидетелите констатирали, че в следствие на ПТП-то имало
само материални щети. Служителите на сектор „ПП“ установили, че жалбоподателят С.
е управлявал автомобил, който не бил представен на годишен технически преглед. Н.
и С. провели разговор с водача на катастрофиралия автомобил – С., който им
съобщил, че бил управлявал със 60 км. в час и бил засечен и ударен в задната
част от друг автомобил, затова се е блъснал в мантинелата. Следи от части от
друго МПС не били установени по платното за движение, нито удар в задната дясна
част на автомобила на жалбоподателя.
Свидетелят А.С.съставил
Протокол за ПТП № 1817902 от 31.08.2022г., а за установените две
административни нарушения на: 1. - чл.
20, ал. 2 от ЗДвП и 2. – чл. 147, ал. 1 от ЗДвП, свидетелят Н. съставил на
31.08.2022г., АУАН сер. GA, № 705891 в присъствието на свидетеля С. и на
жалбоподателя С.С., предявен му и подписан с отбелязване, че има възражения. В
срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН било депозирано писмено възражение. По повод
постъпилото възражение била извършена допълнителна проверка и било снето
писмено сведение от водача на другия автомобил – В. С.. Проверката приключила с
изготвена Докладна записка рег. № 869р-5859/13.09.2022г., с която възражението
било счетено за неоснователно.
Въз основа на така съставения акт и
съобразявайки материалите в административнонаказателната преписка наказващият
орган издал процесното наказателно постановление.
При така установената фактическа
обстановка районният съд достигнал до извод, че в хода на административнонаказателното производство,
не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да налага
отмяна на НП. В тази връзка съдът посочил, че съставеният АУАН и издаденото въз
основа на него НП съдържат законоустановените в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН
реквизити. Съдебният състав приел за безспорно установено от обективна и
субективна страна извършването на описаната в пункт първи от НП деятелност от
страна на санкционираното лице, формирайки извод, че от субективна страна,
деянието е извършено при форма на вината - непредпазливост, при нейната
разновидност небрежност, тъй като жалбоподателят е бил длъжен да знае задължението
си по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и в случая е
могъл да съобрази поведението си с посочената разпоредба. Въззивният съд
констатирал, че правилно е била ангажирана отговорността на водача и за второто
описано нарушение, подлежащо на санкциониране по реда на чл. 185 от ЗДвП.
Поради това съдът потвърдил изцяло атакувания пред правораздавателен акт.
При извършената служебна проверка в
съответствие с разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК и с оглед правомощията на
касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав
намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка решаващият
състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който
подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в
рамките на правомощията му.
В хода на въззивното съдебно
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Събрани са исканите от страните доказателства, което е спомогнало делото да
бъде изцяло изяснено от фактическа страна. В тази връзка, касационната
инстанция намира изтъкнатото от страна на инициатора на настоящото производство
противоречие в мотивите на районния съд за несъществено – решаващите изводи на
състава на Районен съд – Шумен са формулирани пределно ясно и кореспондират на
диспозитива на съдебния акт. Действително, при излагане на своите мотиви
относно визираното в пункт първи от НП нарушение съдът е поместил и съждение,
че „наказателното постановление в пункт 1 е неправилно и незаконосъобразно и
като такова следва да бъде отменено“, в противоречие с останалите налични
мотиви за законосъобразност на НП в тази му част, но това опущение в случая има
несъществен характер и следва да бъде отдадено на технически пропуск, който не
е създал неяснота относно действителната воля на решаващия състав и по никакъв
начин не е рефлектирал върху правата на жалбоподателя.
Настоящият състав напълно споделя
възприетата от въззивния съд фактическа обстановка, както и направените въз
основа на нея правни изводи относно наличие на предпоставките за ангажиране на
отговорността на касатора за описаните в акта и в НП нарушения.
Касационната инстанция намира за
неоснователни твърденията на инициатора на настоящото производство за наличие
на допуснато съществено процесуално нарушение при изготвяне на АУАН и при издаване
на НП. Противно на
изложеното в жалбата, касационният състав счита, че санкционното производство е
протекло при стриктно съблюдаване на изискванията на ЗАНН. Актът е съставен от
надлежно компетентно лице в присъствието на соченото за нарушител лице и на
свидетеля при установяване на нарушението – Александър С., който е разпитан и в
хода на съдебното производство. Поради това не е налице соченото от касатора
нарушение на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН. Установява се също, че на
местопроизшествието са били свидетелите С., К. и И., които впоследствие са били
разпитани в хода на въззивното производство, поради което се налага извод за
липса на допуснати нарушения при установяване на обективната истина.
Не се споделя и твърдението на
касатора за порочност на акта и на НП поради неяснота относно мястото на
извършване на простъпките, като посоката на движение на управляваното от
жалбоподателя превозно средство и мястото на настъпване на произшествието са
пределно ясно описани, при което не е налице соченото в касационната жалба
противоречие на акта и на НП с изискванията на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т.
5 от ЗАНН.
Настоящата инстанция намира за
неоснователни и твърденията на касатора за неправилна квалификация на вменената
му простъпка по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Противно на поддържаното становище,
касационният състав намира, че деянието е описано пределно ясно от обективна
страна, при което контролните органи изрично и изчерпателно са посочили, че
скоростта на движение на управляваното от С. превозно средство не е била
съобразена с дъжда и мокрия асфалт, в резултат на което е настъпило и
конкретното ПТП. Така описаното деяние е получило и надлежната правна
квалификация.
Споделя се и решаващия извод на
районния съд относно безспорната установеност на визираното в пункт първи
нарушение. Законовият текст, спрямо който е подведено поведението на
жалбоподателя, задължава водачите на пътни превозни средства при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с различни фактори, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Разпоредбата разписва
също, че водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да
спрат, когато възникне опасност за движението. За да могат да изпълнят това
свое задължение обаче управляващите превозни средства следва да отчитат
атмосферните условия, релефа на местността, състоянието на пътя и на превозното
средство, превозвания товар, характера и интензивността на движението и
конкретните условия на видимост. В настоящия казус по несъмнен начин е
доказано, че на инкриминираната дата и място касаторът е управлявал автомобила
в градски условия и в тъмната част от денонощието, при наличие на дъжд и на
мокър асфалт със скорост, която не е съответствала на тези фактори. Индиции за
това са налични, на първо място в показанията на актосъставителя Николай Н.,
който заявява, че касаторът му е обяснил, че се е движел с около 60 км/ч, както
и в показанията на сочения от защитата свидетел Борис К., който потвърждава, че
скоростта на управляваното от него превозно средство, движещо се зад автомобила
на касатора, е била 60 км/ч, като аналогична е била и тази на катастрофиралото
впоследствие МПС, управлявано от С.. Тези обстоятелства сочат с категоричност,
че санкционираното лице се в случая се е поставило в обективна невъзможност да
съобрази правилото на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, подхождайки непредпазливо. Приобщените
доказателства сочат също, че управляваното от жалбоподателя превозно средство е
било изпреварено от автомобила на свидетеля С., но именно заради несъобразената
с атмосферните условия скорост С. не е успял правомерно да намали скоростта си
на движение, а и в случай на необходимост и да спре, ако е преценил, че възникна
опасност за движението. Вместо това, санкционираното лице е изгубило контрол
над автомобила и е реализирало ПТП, с което е осъществило административно
нарушение, подлежащо на санкциониране по реда на чл. 179, ал. 2 от ЗДвП.
Поведението му не е извършено в
условията на крайна необходимост, каквито доводи застъпва инициаторът на
настоящото производство. Крайната необходимост възниква в случаите когато
деецът при наличие на непосредствена опасност, действа с цел да запази държавни
или обществени интереси, както и собствените си или на другиго лични блага,
като „наруши друго защитено от закона благо или интерес“, ако причинените вреди
са по-малки от предотвратените. В случая не става дума за съзнателно предприето
поведение от страна на С., а за загуба на контрол над управлявания от него
автомобил, дължаща се на движението му със скорост, която не съответства на
обективните атмосферни фактори.
За пълнота на изложението следва да
се посочи, че правилно АНО е приел, че конкретното нарушение на чл. 20, ал. 2
от ЗДвП не разкрива белезите на „маловажно нарушение“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Касационната инстанция не намира
резон да кредитира и твърденията на жалбоподателя за незаконосъобразност на НП
и в останалата му част. С акта и с постановлението на водача е вменено
нарушение на изискванията на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП. Съгласно тази разпоредба,
регистрираните МПС подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на
техническата им изправност. Цитираната разпоредба има императивен характер,
което означава, че всички МПС, в т. ч. и процесното, подлежат на периодични
технически прегледи. Редът и условията за провеждане на техническите прегледи
са регламентирани в Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. за периодичните прегледи за
проверка на техническата изправност на пътните превозни средства. В чл. 38, ал.
1 от цитираната наредба е предвидено за превозните средства, успешно преминали
периодичен преглед, да се издава удостоверение за техническа изправност, както
и знак за периодичен преглед за проверка на техническата изправност на ППС. От
събраните по делото доказателства се установява, а и по същество не се оспорва
от нарушителя, че управляваният от него автомобил не е преминал през такъв
периодичен преглед, от което следва, че последният го е управлявал при
несъблюдаване на изискванията на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП. Доколкото в ЗДвП не е
предвиден специален административнонаказателен състав за управление на ППС,
които не са преминали през задължителния периодичен преглед за техническа
изправност, правилно наказващият орган, а впоследствие и районният съд са
приели, че деятелността на С.С. от обективна и субективна страна е съставомерна
по чл. 185 от ЗДвП, регламентиращ отговорност за нарушение на ЗДвП и на
издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго
наказание. На водача е наложено административно наказание, което е определено
съобразно предвиденото в санкционната разпоредба такова в абсолютен размер.
Правилно деянието не е възприето за „маловажно“.
С оглед изложеното Шуменският
административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а обжалваното решение като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.
Ограничен в пределите на касационната
проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, настоящият съдебен
състав не намира основания за неговата отмяна. Служебната проверка по чл. 218,
ал. 2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на атакуваното
решение или несъответствие с материалния закон.
Предвид изхода на спора и
своевременно отправеното искане за присъждане на разноски от страна на
ответника, в полза на ОД на МВР – Шумен /в чиято структура е административнонаказващият
орган/ и на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, във вр. с чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ, касаторът следва да бъде осъден да заплати
разноски в размер на 80 /осемдесет/ лева.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 73/28.02.2023г. на
Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 2231/2022г. по описа на съда.
ОСЪЖДА
С.Г.С., ЕГН **********, да заплати на
ОД на МВР - Шумен сумата от 80 /осемдесет/ лева разноски по делото пред
настоящата инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Влязло в сила на 10.05.2023 г.