Р Е Ш Е Н И Е
№……
гр. Варна,
...............2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, трети състав, в открито заседание на девети юни, през две хиляди и
двадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ
БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
Мл.с.ИВАН СТОЙНОВ
при участието на
секретаря Галина Стефанова, като
разгледа докладваното от съдията Бажлекова в.гр.дело № 623 по описа за 2020
год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по жалба от адв. Я.С. – ВАК, в качеството му на особен
представител на П.Ц.Ф. – длъжник по изп.д. № 20187170400351 на ЧСИ Румяна
тодорова, срещу предявеното му на 04.02.2020г. разпределение на
постъпилата по изп.д. сума от
1640,67лв., изготвено с протокол от 31.01.2020г. Счита, че с обжалваното
разпределение неправилно съдебният изпълнител е начислил лихва за забава за
периода от 11.01.2017г. до датата на разпределението върху главното вземане за
местни данъци, тъй като същите не могат да бъдат предмет на изпълнение, предвид
разпоредбата на чл.162, ал.1,т.9 и чл.165 ДОПК. Излага, че на 11.07.2018г. в
изпълнение на задълженията по изп.д. е постъпила сума в размер на 1640,67лв.,
поради която от тази дата не следва да се начислява лихва върху главницата,
която ще бъде погасена при извършеното от съдебния изпълнител разпределение на
по-късен етап. Счита, че длъжникът не следва да носи неблагоприятните последици
от забавянето на процеса, които са свързани със спазването на процесуални
правила по ГПК и водят до отлагане във времето на изготвянето на
разпределението.
Моли да се отмени извършеното
от ЧСИ разпределение по посоченото изпълнително дело.
В срока за
писмени възражения срещу така депозираната жалба, взискателят Община Варна не
подава такива, не изразява становище и
не изпраща представител в съдебно заседание.
В писмени мотиви ЧСИ Румяна
Тодорова излага аргументи за неоснователност на жалбата.
Жалбата
изхожда от длъжник по изп.д. 20187170400351 по описа на ЧСИ Р.Тодорова с рег.№
717, подадена е в срок, насочена е срещу подлежащ, съгласно чл. 462, ал. 2 от ГПК на обжалване акт на ЧСИ. Всяка една от страните по разпределението може да
обжалва в срока по чл. 462 ал. 2 от ГПК извършеното от ЧСИ разпределение.
Достатъчно е жалбоподателят да твърди незаконосъобразност на разпределението,
което задължава съда в производството по обжалване да провери и се произнесе за
това кои са кредиторите на длъжника, включително присъединените такива по
право, на какво основание се явяват кредитори на длъжника, в какъв размер са
техните вземания и ако установи, че те са повече от един, а получената по
изпълнителното дело сума е недостатъчна да покрие всичките задължения за
главница, лихви и разноски, да извърши разпределение. Разпределението не е
изпълнителен способ. Чрез него СИ определя кои притезания подлежат на
удовлетворяване, какъв е редът за удовлетворяването им и каква сума се полага
за пълното или частично изплащане на всяко едно от тях. Тази функция на
разпределението налага и режима за проверка законосъобразността на акта, с
който то е извършено, при пълен въззив /за разлика от контролно-отменителния
характера на защитата по чл. 435 и сл. от ГПК/.
В съдебната практика се приема, че редът за обжалване на
разпределението е допустим и като защита срещу определените от СИ разноски – така и от т. 2 от ТР №
3/2015г., постановено на 10.07.17г. по т.д. № 3/15г. на ОСГТК на ВКС, в което
се посочи, че на обжалване подлежи всеки акт на СИ, в който се определя размера
на задължението на длъжника за разноските по изпълнението.
Изхождайки още веднъж от същността на разпределението, в
съдебната практика се приема, че жалбата срещу този акт може да се основава
само на довод за погрешна преценка на съдебния изпълнител относно кръга на взискателите, размерите на предявените от тях вземания
и съответстващите им привилегии. Проверката на законосъобразността на
разпределението може да обхване и установяването на точен размер на определяеми
в титулите вземания /начисляване на законна лихва до момента на
разпределението/ или актуалния размер на приетото публично задължение на
длъжника, определено въз основа на
актуално издадено към момента на разпределението удостоверение от ТД на НАП или
съответната община.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна, предвид следното:
Видно
от представените доказателства, изп.д. 20187170400351 на ЧСИ
Румяна Тодорова е било образувано на 29.06.2018г. по молба на
взискателя Община Варна за принудително събиране на вземане въз основа на акт
за установяване на задължения по декларация МД-АУ-10225-А/10.01.2017г., влязъл
в сила на 06.04.2017г., по силата на който П.Ц.Ф. дължи данъци за МПС л.а.
Фолксваген Голф Кънтри с ДК № В6000КА за периода от 2011г. до 2016г., в размер
на 946,68лв. – данък за довнасяне и 279,28лв. лихва за просрочие към
10.01.2017г., ведно със законната лихва, считано от 11.01.2017г. ЧСИ е извършил проучване на имуществото на
длъжника. Изпълнението е било насочено срещу налични суми по банкови сметки на
длъжника. На длъжника П.Ф. е назначен особен представител, който да го
представлява по изпълнителното дело. Установено е, че длъжника няма задължения
към НАП.
В изпълнение на
наложен запор, на 11.07.2018г. по делото е постъпила сумата от 1640,67лв.
Същата е разпределена с протокол от 31.01.2020г. С обжалваното разпределение съдебния
изпълнител предвидил суми както следва: 1. Разноски по образуване на
изпълнително дело – 115,80лв.; 2. Възнаграждение на особен представител на
длъжника – 100лв.; 3. Такса по т.26 по ТТРЗЧСИ в размер на 143,27; 4. Вземане
на Община Варна 1281,60лв.
При извършване на
разпределението, ЧСИ е определил размера на вземането на взискателя Община
Варна, както следва: 946,68лв.- главница, ведно със законната лихва , счетано
от 11.01.107г. – 293,21лв. и лихва за стар период – 279,28лв.
Съдът намира за
неоснователно възражението на жалбоподателя, че ЧСИ неправилно е определил
размера на дълга. Задължението е определено с влязъл в сила данъчен акт, който
подлежи на изпълнение. Същото подлежи на принудително събиране ведно със
законната лихва за забава. Длъжникът не е заплатил доброволно, цялата сума,
като е станал причина за образуване на изпълнителното дело и принудително
събиране на задължението, поради което и следва да понесе разноските по
изпълнението. Постъпването на сумата по делото и по сметката на СИ не
представлява изпълнение на задължението и удовлетворяване на кредитора, поради
което и длъжникът дължи законната лихва за забава в периода до разпределението
на дължимите на взискателя суми.
Ако жалбоподателя
счита, че е претърпял вреди по повод проведеното принудително изпълнение, то
следва да защити правата и интереса си, като предяви съответните претенции към
ЧСИ по исков ред в отделно производство.
Съгласно
приетото по делото и неоспорено от страните заключение по проведената ССЕ ,
кредитор по изпълнението към датата на разпределението – 31.01.2020г. на сума в
размер на 1640,67лв., постъпила по делото е Община Варна. Сумата е постъпила на
11.07.2018г. по разплащателна сметка на ЧСИ Вземането на Община Варна е общо в
размер на 1519,22лв., в това число: 946,68лв.-главница; 279,28лв. лихва по акта
за установяване на данъчни задължения по декларация от 10.01.2017г.; законна
лихва за периода от 11.01.2017г. – 31.01.2020г. – 293,26лв. Размерът на
неплатените от взискателя такси и разноски в хода на изпълнението са в размер
на 115,80лв.; дължимата такса по чл.26 от Тарифата е в размер на 141,70лв.
Съдът намира,
че съобразно представените доказателства и съгласно заключението на вещото лице
правилно и законосъобразно е определен размера на вземането на взискателя и
размера на таксата по т.26 от Тарифата. Размера на сумите за разноски,
незаплатени авансово от взискателя вещото лице е определелило на базата на
приложените по изпълнителното дело документи и разписки и покани до различни институции,
съдържащи се в делото.
Предвид
изложеното, съдът намира, че разпределението на постъпилата по изпълнителното
дело сума е извършено при спазване на разпоредбите на чл.136 ЗЗД и ГПК.
Наведените доводи за неправилност на разпределението, съдът намира за
неоснователни, поради което жалбата следва да бъде оставена без уважение.
Водено от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ жалба от адв. Я.С. – ВАК, в качеството му на особен представител на П.Ц.Ф.
– длъжник по изп.д. № 20187170400351 срещу действията на ЧСИ Румяна тодорова:
протокол за разпределение от 31.01.2020г..
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд по реда на чл.274 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: