Р Е Ш
Е Н И Е
гр.
Плевен,21.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският
районен съд, ХІ граждански състав, в публичното заседание на двадесети ноември
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЯ ШИРКОВА
при секретаря ПЕТЯ
ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдията ШИРКОВА гр. д. № 5375 по описа
за 2019 година, и на основание
данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното
Иск с правно основание чл.439 ГПК
Настоящето
дело е образувано по искова молба от Г.М.И. с ЕГН ********** *** против ***БГ
ЕАД с ЕИК ***със седалище и адрес на управление ***. В исковата молба ищецът
твърди, че с изпълнителен лист от 26.01.2011г. издаден по ч.гр.дело №5862/03.12.2010г.
на ПРС, бил осъден да заплати на“БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ ЕАД сумите :
9471,18 лева главница, 1056,87 лева обезщетение за забава от 30.03.2009г. до 01.12.2010г.,
ведно със законната лихва за забава от
01.10.2010г. до окончателното изплащане и разноски в размер на 210,56 лева.
Твърди, че с този изпълнителен лист, взискателят
образувал изп.дело на 14.03.2011г. при Ч.Т.К. по
което получил покана за доброволно изпълнение, с която на 07.04.2011г. бил
уведомен за насрочен за 21.04.2011г. опис на движими вещи в дома му. Ищецът
твърди, че считано от 21.04.2011г. до 15.03.2017г. спрямо него не били
извършвани никакви изпълнителни действия, като и от страна на взискателя не са правени искания в тази насока. Твърди, че
към 21.04.2013г. образуваното изпълнително дело било прекратено по силата на
закона поради настъпила перемпция. Ищецът твърди, че
с договор за цесия на 15.05.2015г. БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД цедирало вземането си
на „***БГ“ ЕАД. Твърди, че на 25.04.2019г. изпълнителното производство било
прекратено с постановление на Ч.Т.К. на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК. Твърди,
че в действителност изпълнителното производство е било прекратено в много
по-ранен етап, още на 21.04.1013г. по силата на закона. Ищецът твърди, че по
молба на „***БГ“ ЕАД било образувано ново изпълнително производство на същото
изпълнително основание.
Твърди,
че по новообразуваното изпълнително производство върху трудовото му
възнаграждение бил наложен запор до сумата от 19990,98 лева. Твърди, че към
момента на образуване на това дело – 07.05.2019г. вземането на ответника е било
погасено по давност, а вече изтекла давност не може да бъде прекъсвана.Твърди,
че цялото задължение на ищеца начислено му по процесното
изпълнително дело е погасено, поради което предявява настоящия иск.
В заключение
моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение
на ответника, че ищецът не му дължи сумата от 1990,98 лева, която сума е
предмет на изпълнително дело №20198150401033 по описа на Ч.Т.К. с №815 на НК,
което дело е образувано по изп.лист издаден по
ч.г.дело № 8243/2010 по описа на РС Плевен.
В
едномесечния срок ответникът оспорва предявения иск. Твърди, че същият е
неоснователен, тъй като в ТР от 26.06.2015г. по т.д. №2/2013г. на ОСГТК има
действие занапред и преди 26.06.2015г. Поради това твърди, че от датата на
образуване на изп.дело №707/2011г. по описа на Ч.Т.К.
– 14.03.2011г. до датата на постановяване на тълкувателното решение –
26.06.2015г. намира приложение Постановление №3 от 18.11.1980г. на ПВС и
погасителна давност в този период не е текла, независимо дали през периода е
имало извършени изпълнителни действия.
Твърди, че началният момент, от който започва да тече новата погасителна
давност е от постановяване на ТР, т.е.
26.06.2015г.
В случай,
че съдът не приеме тези съждения сочи основания за неоснователност на исковата
молба. Твърди, че с всяко предприето действие за удовлетворяване на вземането
от страна на взискателя давността е прекъсвана,
поради което към момента същата не е изтекла.
Съдът като прецени
събраните по делото доказателства, приема за установено следното :
Установява се от
изп.лист на лист 7 от делото, че ответникът Г.М.И.,
ЕГН **********,*** дължи на кредитора “БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление *** 4, ***, законен представител ***,
сумите, както следва: 9471.18 лв. - главница,
1056.87 лв.– обезщетение за забава за периода от 30.03.2009 г. до 01.12.2010
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението –01.12.2010г. до окончателното изплащане на вземането, както и
направени деловодни разноски в размер 210.56 лв. за държавна такса и
100.00 лв.юрк.възнаграждение.
Установява се,
че с изп.лист по молба на взискателя,
на 10.03.2011г. е образувано изп.дело при Ч.Т.К.
Установява се,
че на 25.03.2011г. до ответника била изпратена призовка / уведомление за доброволно изпълнение, която
е връчена лично на длъжника на 07.04.2011г.
От приложеното
по делото изпълнително дело № 20118150400707 по описа на Ч.Т.К. се установява,
че след насрочения за 21.04.2011г. за 11.00 часа опис на движими вещи в дома на
ответника не са извършвани други действия до 15.03.2017г., когато ищцовото дружество е подало молба за пристъпване към
принудително изпълнение като бъде
насрочен опис, оценка и публична продан на движими вещи на длъжника. Единствено
в този период, ЧСИ е правил запитвания по чл.431 ал.3 ГПК до НАП на
05.03.2013г., 24.03.2014г., но тези действия съдът приема, че не прекъсват
давността.
Не се спори
между страните, че вземането е цедирано от предишния
кредитор на ищеца по настоящето дело.
След подаване на
молбата на 15.03.2017г. от ищеца за принудително изпълнение на ответника е
изпратено съобщение за насрочено за 03.04.2017г. принудително изпълнение, което
съобщение е получено от ответника лично на 22.03.2017г.
Установява се,
че на 13.10.2017г. е изпратено запорно съобщение, с
което на ищеца е наложен запор върху
всички вземания на длъжника в Първа Инвестиционна банка АД и в Обединена
българска банка АД.
След налагане на
запора върху вземанията на ищеца, с постановление от 25.04.2019г. изпълнително
дело №20118150400707 е прекратено на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК (лист 28).
Установява се (лист 29), че на
07.05.2019г. ищецът е подал молба до Ч.Т.К. за образуване на изпълнително дело
за дължими суми в общ размер на 14279,69 лева, от които 9471,18 лева главница,
310,56 лева разноски и 4275,95 лева законна лихва върху главницата по
изпълнителен лист издаден по ч.гр.дело № 8243/2010г. по описа на Рс Плевен.
Установява се, че до ответника е изпратена покана за доброволно изпълнение и запорно съобщение.
При така
изложеното от фактическа страна, съдът приема следното от правна страна :
Предявеният
иск е с правно основание чл.439 ГПК. Разпоредбата
на чл.439 ал.1 от ГПК предвижда защита на длъжника по
исков ред, след
като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа
на изпълнителното основание. Допустимостта
на отрицателния установителен иск е обусловена от изискването
искът да се основава на
факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което
е издадено изпълнителното основание. В настоящият случай длъжникът, разполага
с правото да предяви иск по
чл.439 от ГПК, когато
този иск се основава на
новонастъпили факти. Именно
в тази връзка ищецът по делото твърди, че
вземането по изпълнителния лист от 26.01.2011г. е погасено по давност. Твърденията в исковата молба се отнасят
до факти, настъпили
след издаването на изпълнителния лист.
Съдът приема, че на 21.04.2013г. е настъпило прекратяване ex lege на изпълнително дело №20118150400707 по описа на Ч.Т.К.
на основание чл.433, ал.1 т.8 от ГПК, поради това че взискателят
след изпълнителното действие (насрочен за 21.04.2011г.) в продължение на
две години, т.е. до 21.04.2013г. не е поискал
извършването на друго изпълнително действие, т.е. че след тази дата – 21.04.2013г. изпълнителното
производство следва да се счита за прекратено и всички други изпълнителни
действия, предприети след
тази дата не са валидни. В този смисъл относно перемпцията
на изпълнително производство на основание чл.433, ал.1 т.8 от ГПК е и
постановеното ТР № 2/2015г. на ОСГТК на ВКС. Следва да се отбележи, че в случая
относно момента на настъпване на прекратяването на изпълнителното производство
не е налице противоречие между действащото към момента на настъпване на перемпцията Постановление на Пленума на ВС и посоченото ТР
№ 2/2015г. на ОСГТК на ВКС, тъй като въпросите за това кога настъпва
прекратяваното на изпълнителното производство при непредприемане на следващи
изпълнителни действия в продължение на две години, както и необходим ли
е изричен акт на съдебния изпълнител изобщо не са били предмет на Постановление № 3 / 18.11.1980г. по
гр.д.№3/80г.на Пленума на ВС. Поради това, съдът приема, че изпълнително дело
№20118150400707 по описа на Ч.Т.К. следва да се счита прекратено на основание
чл.433,ал.1 т.8 от ГПК с изтичането на двугодишния срок след изпълнителното
действие от 21.04.2011г. в който не са били предприети други изпълнителни
действия от взискателя, което изтичане както беше
посочено по-горе е станало на 21.04.2013г.
Както се установи от фактическа страна, следващите
действия по изпълнителното дело са били извършени през 2017г., когато по искане
на цесионера на 13.10.2017г. е наложен запор върху
банковите сметки на длъжника в Първа инвестиционна банка АД и в Обединена
българска банка АД. Тези действия съдът приема, че не са произвели действие,
тъй като са извършени по същото изпълнително дело, а именно №20118150400707 по описа
на Ч.Т.К. което вече е било прекратено по силата на закона. Съгласно ТР
№2/2013г. на ОСГТК /26.06.2015г. „Във всички случаи на прекратяване на
принудителното изпълнение съдебният
изпълнител служебно вдига наложените запори и възбрани, като всички
други предприети изпълнителни действия се обезсилват по право, с изключение на
изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването
на които трети лица са придобили права (напр. купувачите от публична продан),
както и редовността на извършените от трети задължени лица плащания.“
След прекратяване на изпълнителното
производство по силата на закона на 21.04.2013г. е започнала да тече петгодишна
давност. Съгласно
разпоредбата на чл.110 от ЗЗД с изтичането на петгодишна давност
се погасяват всички вземания, за
които законът не предвижда друго и съдът приема, че същата е изтекла на
21.04.2018г. Новото изпълнително
производство е образувано 11.03.2019г, като запор е наложен едва на
31.05.2019г. От 21.04.2013г. до 31.05.2019г. е изтекъл срок по-дълъг от пет
години и съдът приема, че вземането е погасено по давност.
Поради изложеното, съдът приема, че предявеният иск е основателен
и следва да бъде уважен като бъде признато за установено , че ищецът Г.М.И. с
ЕГН ********** *** не дължи на ответника ***БГ ЕАД с ЕИК ***със седалище и
адрес на управление *** сума в размер на 19990,98 лева по изпълнително дело
№20198150401033 по описа на Ч.Т.К. *** действие
Окръжен съд Плевен.
С оглед изхода на делото, ответникът следва да заплати на ищеца
разноски в размер на 799,64 лева държавна такса. Ответникът следва да бъде
осъден да заплати на адвокат П.Л.П. *** разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 1129,72 лева съобразно разпоредбата на чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим
от изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на
основание чл.439 ал.1 ГПК, че Г.М.И. с
ЕГН ********** *** НЕ ДЪЛЖИ на ***БГ
ЕАД с ЕИК ***със седалище и адрес на управление ***, сума в размер на 19990,98 лева по
изпълнително дело №20198150401033 по описа на Ч.Т.К. *** действие Окръжен съд Плевен част от които са отразени в изпълнителен лист
по ч.гр.дело 8243/2010г. по описа на РС Плевен и са предмет на изпълнение по
изпълнително дело 20198150401033/2019г. по описа на Ч.Т.К. *** действие
Плевенски окръжен съд, тъй като вземането по ИЛ е погасено по давност.
ОСЪЖДА ***БГ ЕАД с ЕИК ***със седалище и адрес на
управление ***
да заплати на Г.М.И. с
ЕГН ********** *** сумата
799,64 лева разноски по делото за държавна такса.
ОСЪЖДА ***БГ ЕАД с ЕИК ***със седалище и адрес на
управление ***
да заплати на на адвокат П.Л.П. ***
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1129,72 лева съобразно
разпоредбата на чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване
пред Окръжен съд Плевен, в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: