№ 197
гр. София, 26.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Ани Захариева
Членове:Доротея Кехайова
Любомир Игнатов
при участието на секретаря Гергана П. Цветкова
в присъствието на прокурора Любомир Тодоров Мирчев (СГП-София)
като разгледа докладваното от Доротея Кехайова Въззивно административно
наказателно дело № 20211100602776 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.
С решение от 17.03.2021 г. по НАХД № 6726/2020 г., СРС, НО, 10-ти състав е
признал обвиняемия В. А.Е.. за виновен в това, че на 20.09.2019г. около 18.10 часа, в гр.
София, ул. „******* № ** държал без надлежно разрешително съгласно Закона за контрол
върху наркотичните вещества и прекурсорите високо рисково наркотично вещество:
амфетамин с нето тегло 1,54 грама, на стойност 46,20 лв. (четиридесет и шест лева и
двадесет стотинки), като амфетаминът е под контрол съгласно Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/, обнародван в Държавен вестник брой
56/2003г. и е в Списък I, включващ „Растения и вещества с висока степен на риск за
общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение
в хуманната и ветиринарната медицина“ на Наредба за реда за класифициране на растенията
и веществата като наркотични /обнародвана в Държавен вестник брой 87 от 2011г./ на
основание чл. 3, ал. 2 и 3 от ЗКНВП, като случаят е маловажен, поради което и на основание
чл. 354а, ал.5, вр. ал.3, т.1 от НК, вр. чл.378, ал.4, т.1 от НПК и чл.78а, ал.1 и ал.5 от НК го е
освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание „глоба” в
размер на 1000 /хиляда/ лева. СРС е възложил на обвиняемия и направените по делото
разноски. Произнесъл се е и по приобщените по делото веществени доказателства.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от обв. В.Е., депозирана чрез
защитника му - адв. СТ. СК., САК, в която се излагат твърдения за недоказаност на
обвинението и необоснованост на постановения съдебен акт. Приема се, че показанията на
свидетелите Б. и Г. следва да бъдат изключени от доказателствения материал по делото,
доколкото от протоколите им за разпит е видно, че разпитът на Г. е приключил в 20,30 ч. на
1
20.09.2019 г., когато е започнал този на св. Б.. Счита, че съдът не е извършил задълбочен
анализ на доказателствата, от които не се установява по категоричен начин извършването на
деянието и неговото авторство от страна на обв. Е.. Критикува се и отказът на съда да
приеме, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК. Предлага се въззивната
инстанция да отмени обжалваното решение, да признае обвиняемия за невиновен в
извършването на престъплението, за което е обвинен или да върне делото за ново
разглеждане от друг състав на СРС. Отправя се алтернативно искане за намаляване на
размера на наложеното административно наказание.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на СГП счита
подадената жалба и допълнението към нея по съществото си за неоснователни. Посочва, че
първоинстанционният съдебен състав е изложил убедителни мотиви защо приема едно, а
отхвърля друго и правилно заключил, че са налице предпоставките за ангажиране
отговорността на обвиняемия по чл. 78а от НК.
Защитата на обвиняемия - адв. С. заявява, че държането количество амфетамин е с
нетно тегло от 1,54 гр., като сочи, че не е доказано по несъмнен начин какво е процентното
съдържание на активния компонент за цялото вещество. Извън съображенията, приема, че в
случая са налице основанията за приложение на разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК, доколкото
се касае за деяние, чиято обществена опасност е явно малозначителна. Отправя искане за
отмяна на атакуваното решение и признаване на обвиняемия за невиновен.
Обвиняемият Е. не се явява след редовна процедура по призоваване и производството
пред въззивната инстанция е протекло без негово участие.
Софийският градски съд, Наказателно отделение, ХII въззивен състав, след като
обсъди доводите в жалбата, както и тези изложени в съдебно заседание от страните и след
като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваното решение,
констатира, че не са налице основания за неговата отмяна или изменение, поради следните
съображения:
Първоинстанционното решение е постановено при напълно изяснена фактическа
обстановка, която се подкрепя от събраните по делото доказателства, доказателствени
средства и способи за приобщаването им, подробно обсъдени в мотивите към съдебния акт
на СРС. Настоящият въззивен състав не установи възможност въз основа на тези
доказателства да се стигне до различни изводи относно фактологията, приета от
първоинстанционния съд, която се изразява в следното:
Обвиняемият В. А.Е.. е роден на *******. в гр. Дупница, българин, български
гражданин, разведен, неосъждан, с висше образование, безработен, с известен по делото
адрес в гр. Дупница, ж.к. „*******“, № ******* ЕГН **********.
На 20.09.2019г., за времето от 07.00 часа до 19.00 часа свидетелите Д.Е. и С.Ч.
/полицаи от 05 РУ - СДВР/ били на работа, назначени като АП - 44. Около 18,10 часа Е. и Ч.
били изпратени на адрес: гр. София, ул. „******* № 40 по сигнал за лица, които употребяват
наркотични вещества. Когато пристигнали на адреса полицаите видели две лица от мъжки
пол и едно лице от женски пол да стоят в тревните площи. Единият мъж и жената били
седнали върху бетонни кашпи, а третият стоял прав пред момичето. Полицаите също така
видели, че върху краката на седналото момче има пластика. След като видял полицаите
седналото момче разтворил краката си и пластиката паднала на земята пред него, а това,
което било отгоре й се разпиляло и смесило с пръстта от земята. Именно тогава св. Ч. видял
как въпросното лице хвърля обект - топче с дясната си ръка, което пада в ляво от момчето.
Полицай Е. разпоредил на лицата да не извършват никакви действия, а полицай Ч. им
2
поискал личните карти и установил, че лицето, хвърлило топчето е В. А.Е.., другото момче -
М..М.Б. и момичето - Л.К.К.. Полицаите попитали обв. Е. какво е веществото в топчето и
дали ще го предаде доброволно, но той отричал веществото да е негово, да го е изхвърлил и
да знае какво е. Поради отказа на обвиняемия да предаде доброволно въпросното топче,
полицаите запазили местопроизшествието до пристигането на дежурна огледна група.
Междувременно на място за съдействие на АП - 44 пристигнали и други полицаи -
свидетелите Б. и Г..
На 20.09.2019г. за времето от 18.50 до 19.00 часа бил извършен оглед на
местопроизшествие, за което действие по разследването бил съставен протокол за оглед на
местопроизшествие. По време на огледа от тревната площ на ул. „******* в гр. София било
иззето черно полиетиленово топче, съдържащо бяло вещество, както и бяло прахообразно
вещество, примесено с почва. Изземването било извършено в присъствието и на трите лица
(обв. Е., св. Б. и св. К.), които били задържани по реда на ЗМВР и отведени в 05 РУ - СДВР.
Спрямо Е. и Б. били използвани белезници, тъй като двамата се държали предизвикателно и
провокативно, викали и не отговаряли на задаваните им въпроси. По отношение на обв. Е. и
св. Б. били издадени и протоколи за предупреждение по реда на ЗМВР.
От заключението на изготвената по делото физико-химична експертиза се
установява, че обект № 1 съдържа наркотично вещество по смисъла на ЗКНВП. В него е
доказано наличие на амфетамин, кофеин и лидокаин. Обект № 1 е с нето тегло 1,54 грама
като процентното съдържание на доказаното вещество под контрол - амфетамин не може да
бъде определено поради това, че лабораторията не разполага със сертифициран материал
/стандарт/ за определяне на процентното съдържание на това вещество. Обект № 2 е нето
тегло 1.60 грама съдържа кафяво вещество, представляващо в основната си част прах
/пръст/, по-твърди агрегати /камъчета/, клечки и бели частици, като се е доказало наличие в
следови количества на амфетамин, кофеин и лидокаин.
Според Протокол за оценка на наркотични вещества обект № 1 - амфетамин с тегло
1.54 грама е на стойност 46.20 лева.
Възприетата от въззивния съд фактическа обстановка е идентична на установената от
проверявания съд и е изведена въз основа на събраните по делото доказателства и
доказателствени средства: показанията на свидетелите Д.Е., С.Ч., Л. Г., Т. Б., Л. К., М. Б.;
заповед за задържане на обв. В.Е.; протокол за предупреждение на В.Е.; заповед за
задържане на Л. К.; заповед за задържане на М. Б.; протокол за предупреждение на М. Б.;
протокол за оглед на местопроизшествие; експертна справка № 3063-Х/2019; физико-
химична експертиза; протокол за оценка на наркотични вещества; приемно-предавателен
протокол и справка за съдимост на В.Е..
Въззивната инстанция се солидализира изцяло с доказателствения анализ, извършен
от първоинстанционния съд, въз основа на който логически правилно са изградени
фактическите изводи. Събраната по делото доказателствена съвкупност е непротиворечива и
последователна, като от нея с пълна категоричност се установява времето, мястото и
авторството на извършеното деяние.
Правилно и обосновано е решението на първата инстанция да се довери изцяло на
показанията на полицейските служители - Е. и Ч., дадени в хода на съдебното следствие
като достоверни, еднопосочни и по същество неопровергани от останалия събран по делото
доказателствен материал. По идентичен начин съдът възприема за обосновано решението на
контролирания съд да изключи от доказателствения материал по делото показанията на
свидетеля Е., дадени на фазата на досъдебното производство, тъй като видно от протокола
му за разпит се установява, че в идентичен времеви период той е бил едновременно
3
разпитван като свидетел, участвал е като свидетел при съставянето на протокола за
предупреждение на В.Е. и същевременно е съставил протокола за предупреждение на М. Б..
Независимо от изложеното и според този състав на СГС по делото са налице достатъчно
други гласни и писмени доказателства, установяващи съпричастността на обв. Е. към
престъплението, за което е предаден на съд.
Напълно достоверни са свидетелските показания на С.Ч., Л. Г. и Т. Б. (приобщени по
реда на чл.378, ал.2 от НПК). В показанията на посочените свидетели се съдържа
информация, свързана с времето и мястото на извършване на деянието, присъстващите лица,
начина, по който е било държано инкриминираното вещество, изземването от земята на
изхвърленото преди това от обвиняемия черно топче, както и наличието на бяло
прахообразно вещество върху пластика, намираща се върху краката на обвиняемия и
последващото му смесване с пръст от земята. Тези действия на обвиняемия са възприети от
свидетелите, които по кореспондиращ начин възпроизвеждат своите възприятия относно
релевантните по делото факти.
Не е налице твърденият от защитата на обвиняемия порок при обективиране на
показанията на св. Г. и св. Б.. Разпитите им са проведени последователно, поради което не
съществува съмнение относно начина на закрепването им в съответните протоколи, респ. в
законосъобразността на извършването на тези действия по разследването.
Анализирайки подробно посочените показания, съдът установи, че същите не стоят
изолирани, а тъкмо напротив - кореспондират напълно с данните съдържащи се в останалите
доказателствени източници. В този смисъл от приобщения по делото протокол за оглед на
местопроизшествие се установява, че от инкриминираното място е било иззето именно
топче, каквото по описание напълно съвпада с това, което според свидетелите е било
изхвърлено от обвиняемия непосредствено преди задържането му.
Показанията на св. Ч., намиращи опора в думите на Г. и Б. установяват авторството
на деянието, доколкото с категоричност сочат, че лицето, което е изхвърлило на земята
пластиката и намиращото се върху нея вещество, включително и инкриминираното топче е
именно обвиняемият.
И тази инстанция кредитира с доверие показанията на свидетелите Б. и К.,
установяващи, че преди извършването на полицейската проверка обвиняемият държал върху
краката си пластика с бяло прахообразно вещество, което паднало на земята, както и че обв.
Е. отричал пред полицаите да има нещо общо с намереното на земята топче, което
впоследствие било иззето и запечатано, тъй като същите са достоверни, непредубедени и
подкрепени от писмените доказателства и доказателствени средства. Не поражда
противоречие в дозказателствения материал по делото твърдението на свидетелите Б. и К.,
които заявяват, че не са видели обвиняемият да е изхвърлил инкриминираното топче,
доколкото фактът, че свидетелите не са възприели определени обстоятелства, не означава,
че те обективно не са се случили.
Факт е, че в заключението на изготвената по делото ФХЕ вещото лице е посочило, че
процентното съдържание на доказаното вещество под контрол – амфетамин, не може да
бъде определено поради това, че лабораторията не разполага със стандарт за това, но отново
именно това експертно заключение установява, че изхвърленото от обв. Е. топче - обект №
1, съдържа амфетамин с нето тегло 1,54 грама, което вещество е с висока степен на риск за
общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с него, забранено за
приложение в хуманната и ветеринарната медицина. Ето защо не може да възприеме
възражението на защитата, свързано с недоказаност на състава на инкриминираното
вещество.
4
Съдът изгради убежденията си и въз основа протокола за оглед на
местопроизшествие. Видно от него при извършения оглед на мястото е намерено и иззето
черно полиетиленово топче, съдържащо бяло вещество и запечатан с картон серия А0388266
с поставен печат 512 на НЕКД - СДВР. При извършването на това процесуално-следствено
действие са спазени всички изисквания на НПК - протоколът притежава всички реквизити за
формална годност, при извършване на огледа са участвали необходимия брой поемни лица.
Ето защо и настоящият съдебен състав кредитира писмените доказателствени средства
приобщени по делото.
Правилно и обосновано контролираният съд е кредитирал като компетентно
изготвено и обосновано заключението на физико-химическата експертиза по делото,
съгласно която инкриминираният обект № 1 с нето тегло 1,54 гр. съдържа наркотично
вещество по смисъла на ЗКНВП, тъй като в него е доказано наличие на амфетамин, кофеин
и лидокаин, като амфетаминът е вещество с висока степен на риск за общественото здраве
поради вредния ефект от злоупотребата е него, забранено за приложение в хуманната и
ветеринарната медицина и присъства в Списък I от Приложение 1 към чл. 3, т.1 от
Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични.
Настоящият съдебен състав изцяло се солидализира с извода на проверявания съд, че
обвиняемият В.Е. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 354а, ал. 5, вр., ал. 3, пр. 2, т. 1, пр.1 от НК.
Безспорно установено по делото е, че на инкриминираната дата, място и час
обвиняемият без надлежно разрешително е държал високорисково наркотично вещество –
амфетамин с общото тегло на веществото от 1, 54 грама, на стойност 46,20 лева.
Безспорно установено е изпълнителното деяние по повдигнатото обвинение, предвид
факта, че едно от забранените вещества е намерено в тревиста площ, а преди това е
изхвърлено на това място именно от обвиняемия непосредствено преди задържането му. С
оглед на всичко това категорично се доказва, че обвиняемият е осъществявал фактическа
власт над инкриминираните в обвинението наркотични вещества.
Предвид разпоредбата на чл. 93, т. 9 НК и обстоятелствата по делото е налице
обективният юридически признак на вмененото престъпление - случаят да е маловажен.
Количеството и стойността на предмета на деянието не са високи. Правилно и обосновано е
преценено в тази насока чистото съдебно минало на дееца, добрите характеристични данни,
фактът, че има висок образователен ценз, с оглед на което престъплението представлява
такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
престъпление от този вид.
За субективната страна на деянието следва да се съди от обективните факти, които
настоящият съд прие за безспорно установени. Въз основа на всичко това, следва че
деянието е извършено с пряк умисъл. Деецът е съзнавал общественоопасния характер на
деянието (това, че държи наркотични вещества, които са забранени от закона и то без да има
разрешително за това), предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е
целял именно това. Обвиняемият е знаел, че осъществява фактическа власт върху забранени
от закона наркотични вещества, че няма разрешение за това си държане и че с действията си
нарушава закона и обществените отношения, свързани с опазване на личното и
общественото здраве и пряко е целял настъпването на тези общественоопасни последици.
Въззивният съд приема, че СРС в конкретния случай правилно е отказал да приложи
разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК като е приел, че случаят не е малозначителен.
Съображенията на съда за това са следните: при изложените факти съдът намира, че
5
извършеното от обвиняемия Е. съставлява престъпление, тъй като осъществява признаците
на предвидено в закона престъпление, като неговата обществена опасност не е явно
незначителна, поради което същото е противоправно. Тези изводи съдът прави най-вече с
оглед количеството и вида на намерените наркотични вещества. Касае се за високорискови
наркотични вещества, част от които са били поставени в черна полиетиленова опаковка, а
друга върху бяла пластика (независимо, че последното количество не е инкриминирано).
Държането се е осъществило на публично място в присъствието на други лица, като
обвиняемият е изхвърлил инкриминираните наркотични вещества при пристигането на
полицейските служители, отричал е пред тях да има връзка с тях, държал се е провокативно,
което наложило използването на помощни средства спрямо него. Ето защо с оглед деянието,
което касае държане на наркотични вещества, като законодателят не е предвидил
специфична цел свързана с тяхното разпространяване, за разлика от чл. 354а, ал. 1 от НК
съдът намира, че не следва да се приеме, че обществената опасност на инкриминираното
деяние е явно незначителна, тъй като интензивността, с която същото е застрашило
(престъплението е формално, на просто извършване) обществените отношения, свързани с
народното здраве, не е по-ниска в сравнение с типичното отрицателно въздействие, което
оказват по принцип деянията от този вид. Всичко това характеризира извършеното като
маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК, но не сочи на отпадане на неговата
противоправност. Поради което по отношение на инкриминираното деянието, не може да
намери приложение разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК.
Производството по делото се е развило по реда на глава ХХVІІІ от НПК като
първостепенният съд е наложил на обвиняемия административно наказание глоба в размер
на 1000лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 от НК при освобождаване от наказателна
отговорност се налага административно наказание в размер от 1000лв. до 5000лв. При
определяне на наказанието, първата инстанция е съобразила нормата на чл. 78а, ал. 5 от НК,
която забранява налагането на административно наказание в по-голям размер от глобата за
извършеното престъпление. В санкционната част на разпоредбата на чл. 354а, ал. 5 НК е
предвидено наказание глоба в размер до 1000лв., поради което единственото възможно
административно наказание по чл. 78а, ал. 1 във вр. с чл. 78а, ал. 5 от НК, което може да
бъде наложено за престъпление по чл. 354а, ал. 5 НК е глоба в размер на 1000лв. В случая
не е възможно нито да бъде намален размера на така наложеното наказание, нито да бъде
увеличен. Това е така, тъй като обвиняемият е освободен от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание, а не с наказанието глоба по смисъла на чл. 37, ал. 1
от НК. В противовес на волята на законодателя би било да се приложи едновременно
привилегирована процедура по освобождаване от наказателна отговорност и същевременно
да се определи наказание глоба по НК. Единствено при положение, че размерът на
наказанието глоба, предвидено за съответното престъпление е под минималния размер на
административното наказание по чл. 78а НК, се налага максимално предвидения размер на
наказанието глоба в диспозицията на материалната норма. Ето защо, в настоящия случай е
безпредметно обсъждането на смекчаващи и отегчаващи отговорността на обвиняемия
обстоятелства, доколкото единственото възможно наказание, което следва да бъде наложено
е минимално предвиденото в чл. 78а НК, което съответства на максимално определеното в
разпоредбата на чл. 354а, ал. 5 от НК.
При този изход на делото обосновано първата инстанция е възложила в тежест на
обвиняемия направените по делото разноски. Законосъобразно на основание чл. 354а, ал. 6
от НК съдът е отнел в полза на държавата инкриминираното наркотично вещество.
След обобщаване на резултатите от извършената на основание чл. 314 от
НПК служебна проверка на решението, въззивната инстанция не констатира наличие на
6
основания за отмяна или изменение на обжалвания първоинстанционен съдебен акт.
С оглед горното и на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 НПК, Софийски градски съд,
ХІІ въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение от 17.03.2021 г. по НАХД № 6726/2020 г. по
описа на СРС, НО, 10-ти състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7