№ 684
гр. Кюстендил, 03.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Андрей Н. Радев
при участието на секретаря Янка Ян. Ангелова
като разгледа докладваното от Андрей Н. Радев Гражданско дело №
20221520100504 по описа за 2022 година
Пред Районен съд - Кюстендил е подадена искова молба от „ПРОФИ
КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, бул. „България“ № 49, бл.53Е, вх.В, срещу ответника
С. Л. Д., с ЕГН **********, от ********* Искането на ищеца до съда е да
бъде постановено решение, с което да се признае за установено
съществуването на вземането в полза на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД
срещу солидарния длъжник С. Л. Д., представляващо главница в размер на
4862,43 лева за неизплатено задължение по договор за потребителски кредит
№ ********** от 15.12.2018г., сключен между ищцовото дружество като
кредитор и С.Д. Д. И С. Л. Д. като солидарни длъжници, както и сумата от
2116,09 лв. – неизплатено договорно възнаграждение по договора, ведно със
законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК
/21.12.2021г./ до окончателното изплащане на задължението. В исковата
молба се твърди, че ищецът се е снабдил срещу ответника със Заповед за
изпълнение по ч. гр. д. 2563/2021 г. по описа на Районен съд - Кюстендил и
тъй като заповедта била връчена на длъжника лично и поради подаването на
възражение по чл.414 ГПК, в изпълнение на указанията на заповедния съд,
ищецът е предявил настоящите искове за установяване на вземанията си.
Тъй като заповедния съд е отхвърлил заявлението на ищцовото
дружество в частта, с която се претендира възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги в размер на 3437,50 лева, настоящият ищец е предявил
в исковото производство и кумулативно обективно съединен осъдителен иск
1
за посочената сума.
Претендират се и направените разноски и по двете производства.
Представен е списък по чл.80 ГПК.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника С. Л. Д., с който прави възражение за нищожност на договора на
основание чл.26 ЗЗД и императивните норми на ЗПК. Моли исковете да бъдат
отхвърлени.
В съдебно заседание ищцовото дружество „ПРОФИ КРЕДИТ България“
ЕООД, редовно призовано, не изпраща представител. С депозирана молба по
делото заявява, че поддържа предявените искове.
В съдебно заседание ответникът не се явява, не се и представлява.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
От договор за потребителски кредит № **********/ 15.12.2018г. /л.5-7
от делото/ се установява, че „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД е
предоставило на С.Д. Д. и С. Л. Д. като солидарни длъжници заемна сума в
размер на 5000,00 лева, при годишен процент на разходите 49,89%, годишен
лихвен процент 41,17 %, лихвен процент на ден 0,11%, като общата дължима
сума по кредита е в размер на 7418,64 лева. Кредитополучателите са се
задължили да върнат сумата по кредита на 24 месечни погасителни вноски,
всяка от които в размер на 309,11 лева. В договора е посочено още, че по
избран и закупен пакет от допълнителни услуги длъжниците дължат и
възнаграждение в общ размер на 3750,00 лева, като размерът на вноската
възлиза на 156,25 лева или общо посочената в договора като дължима
месечна вноска, включваща главница, договорна лихва и възнаграждение за
допълнителни услуги е в размер на 465,36 лева.
Видно от представения погасителен план към договора /л.13 от делото/,
първата вноска е с падеж на 10.02.2019г., а последната – 10.01.2021г.
На 15.12.2018 г. кредитополучателите са подали до „ПРОФИ КРЕДИТ
България“ ЕООД попълнено и подписано Искане за отпускане на
потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт /л.17-22 от делото/,
получили са разяснения, които са им дали възможност да преценят доколко
предлаганите продукти съответстват на възможностите им и на финансовото
им състояние. Същите са декларирали, че са запознати и с Общите условия на
„ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, видно от декларации, неразделна част от
приложеното към настоящия иск Искане за отпускане на потребителски
кредит. Длъжникът С.Д. Д. е получила и преддоговорна информация под
формата на Стандартен европейски формуляр. Съдлъжниците са декларирали
възможността и желанието си за закупуване и на Пакет от допълнителни
услуги и предоставили на кредитната институция данни за финансовото си
състояние. Уведомени са, че изборът на Пакет от допълнителни услуги не е
условие за сключване на Договора за потребителски кредит, което също е
2
декларирано и подписано от последните. В договора за потребителски кредит
и общите условия към него са описани характеристиките на закупените
допълнителни услуги, които включват приоритетно разглеждане и изплащане
на потребителски кредит, възможност за отлагане и намаляване на определен
брой погасителни вноски, възможност за смяна на дата на падеж, улеснена
процедура за получаване на допълнителни парични средства и др.
Ищцовото дружество е представило платежно нареждане от 17.12.2018
г. /л.23 от делото/, видно от което кредитора е превел на солидарния длъжник
С. Д. сумата от 5000,00 лв. по банкова сметка с IBAN
BG23STSA93000022560130 в „Банка ДСК“ АД.
Солидарните длъжници, от своя страна, са поели задължения /чл. 8 от
Общите условия/ по кредитния договор, а именно: да върнат отпуснатия
кредит, както и да погасят всички задължения във връзка с кредита и общите
условия към него по банковата сметка на кредитора, посочена в погасителния
план или други известия за дължими суми.
Договорът за кредит е подписан при Общи условия /л.8-12 от делото/,
като същите са неразделна част от договора и Споразумението за
предоставяне на Пакет от допълнителни услуги, предадени са на клиента при
подписването им и той е декларирал, че е запознат със съдържанието им и ги
приема, няма забележки към тях и се задължава да ги спазва /Буква „А“ от
Декларации/, за което и ги е подписал.
По делото е представено и извлечение по сметка по договор за
потребителски кредит № ********** /л.24 от делото/, съгласно което
изплатената от длъжниците сума по договора към 21.03.2022г. възлиза общо
на 782,00 лева, като остатъчното задължение е в размер общо на 10 416,02
лева към същата дата.
С.Д. Д. и С. Л. Д. като солидарни длъжници не са изпълнили
задължението си в пълен размер, което са поели по договора, не са заплатили
всички погасителните вноски по кредита, като и към настоящия момент няма
данни да е погасено цялото или част от остатъчното задължение към
кредитора в размер общо на 10 416,02 лева.
Видно от приложеното ч. гр. д. № 2563/2021 г. по описа на Районен съд
- Кюстендил, съдът е издал в полза на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД
срещу С.Д. Д. заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК за сумите, както следва: 4862,43 лв. – незаплатена главница по Договор
за потребителски кредит № ********** от 17.12.2018 г.; 2116,09 лв. –
непогасено договорно възнаграждение, дължимо за периода от 10.03.2019г. –
10.01.2021г.; 31,79 лв. – законна лихва, дължима от 10.01.2021 г. – датата на
изтичане на погасителния план, до 20.12.2021 г., ведно със законната лихва от
датата на входиране на заявлението /21.12.2021г./ до изплащане на вземането,
както и 140,21 лв. държавна такса и 33,55 лв. юрисконсултско
възнаграждение. Без уважение е оставено заявлението на „ПРОФИ КРЕДИТ
България” ЕООД, ЕИК *********, за сумата от 3437,50 лв. – неплатено
3
възнаграждение по закупен пакет от допълнителни услуги, дължимо до
10.01.2021г.
Видно от служебно изготвена справка от заповедния съд, единият от
съдлъжниците по договора – С.Д. Д., ЕГН **********, е починала на
15.02.2019г., за което е съставен акт за смърт от същата дата. С оглед на това
е издадена заповедта за изпълнение само спрямо длъжника и настоящ
ответник С.Д. Д., която се явява единственото задължено лице по договора
към настоящия момент.
Заповедта за изпълнение е връчена лично на длъжника, поради което е
постъпило възражение, като в изпълнение на указанията на заповедния съд
ищецът е предявил настоящите искове за установяване на вземанията му,
предмет на издадената заповед. В останалата част от претенцията на
заявителя, която е оставена без уважение, е подаден осъдителен иск, който се
явява кумулативно обективно съединен с установителните такива.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
По допустимостта на исковете
Предявените искове по реда на чл. 415, ал. 1, т.1, вр. чл. 422, ал. 1 ГПК
във вр. с чл. 9, ал.1 ЗПК, във вр. с чл.240, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.79, ал.1 и
чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено дължимостта на главница,
договорно възнаграждение и законна лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане, са
процесуално допустими, доколкото е налице правен интерес у ищеца от
предявяването им - запазване действието на издадената заповед за
изпълнение.
Видно е, че ищцовото дружество не е предявило установителен иск по
реда на чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1, т.1 ГПК за сумата от 31,79 лева,
представляваща законна лихва, дължима от 10.01.2021г. /датата на изтичане
на погасителния план/ до 20.12.2021г., за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение. Доколкото посоченото вземане не е
включено в обема на установителната претенция по настоящото дело, съдът
не следва да се произнася по него в крайния си съдебен акт.
Кумулативно обективно съединения с установителните искове
осъдителен иск с правно основание чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД за осъждане
на ответника да заплати на ищеца възнаграждение по закупен пакет от
допълнителни услуги се явява също допустим, поради следното:
По общо правило ищецът може, по реда на чл. 210 ГПК, да предяви при
условията на първоначално обективно съединение, заедно с установителния
иск за съществуване на вземането по чл. 422, ал. 1 ГПК и осъдителен иск за
друго вземане срещу същия ответник извън предметният обхват на
4
издадената заповед за изпълнение, ако са налице условията за приемането им
за съвместно разглеждане. За разликата между размера на вземането, предмет
на издадената заповед за изпълнение и пълния размер на претендираното
вземане със заявлението по чл.410 ГПК няма пречка, при условията на чл.
210, ал. 1 ГПК, да се предяви осъдителен иск в това производство – в този
смисъл са мотивите в ТР № 4/18.06.2014 г., ТД № 4/2013 г., т. 11б, ОСГТК. В
настоящата хипотеза, при която заповедния съд не е уважил част от
претенцията на заявителя и настоящ ищец, осъдителният иск остава
единственият възможен способ за защита на вземането за възнаграждение по
закупен пакет от допълнителни услуги и поради това сезираният
първоинстанционен съд, на базата на отказа за издаване на заповед за
изпълнение на съответното вземане и предвид липсата на изпълнителен титул
за вземането /издадена заповед за изпълнение/, счита, че не е налице
процесуалната пречка да разгледа така предявеният осъдителен иск по
същество.
По основателността на исковете
Относно установителните искове
По делото е обявен за безспорен фактът, че е налице валидна
облигационна връзка, породена от сключения между страните договор за
потребителски кредит. Ищецът „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД
представлява финансова институции по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗКИ, поради
което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства. При това
положение дружеството е кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК, тъй като
предоставя потребителски кредити в рамките на своята търговска дейност.
От друга страна, отпуснатия в случая на физически лица заем
представлява предоставяне на „финансова услуга“ по смисъла на § 13, т.12 от
ДР на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ и същите имат качеството
потребители по смисъла на § 13, т.1 от ДР на този закон, според който
потребител е всяко физическо лице, което придобива стока или ползва
услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или
професионална дейност.
Имайки предвид императивните норми на ЗПК и ЗПП, съдът установи
следното:
Договорът е сключен в изискуемата се съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК
писмена форма, а съдържанието на неговите клаузи са изцяло съобразени със
специалната уредба на този вид договори, които са уредени в чл. 11 ЗПК.
В договора се съдържа информация за данните /име, адрес и ЕГН/ на
кредитополучателя, срока на договора /уговорен за 24 месеца/, размер на
5
кредита от 5000 лева; фиксиран годишен лихвен процент /41,17 %/, ГПР в
размер на 49,89 % и общата сума, дължима от потребителя, в размер на
7418,64 лева, без възнаграждението за допълнителни услуги от 3750,00 лева,
поради което същият отговоря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 5, 6, 7, 8, 9 и
10 ЗПК. Посочено е и каква част от всяка погасителна вноска покрива
задълженията за главница, договорна лихва и допълнителни услуги. Както
националният закон, така и Директива 2008/48/ЕО не поставят като изискване
към съдържанието на договора посочване на компонентите на годишния
процент на разходите. Те са нормативно определени в чл. 19, ал. 1 ЗПК, респ.
Приложение № 1 към ЗПК.
В договора се съдържа погасителен план, съдържащ информация за
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
което води до извод за спазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК.
Съдът намира за действителна клаузата за заплащане на договорна
лихва /договорно възнаграждение/, въпреки че размерът на същата от 41,17 %
- фиксиран годишен лихвен процент, надвишава повече от три пъти размера
на законната лихва за забава. Разбирането, застъпено в съдебната практика за
нищожност на клаузата за възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния
размер на законната лихва, е било релевантно преди приемането на чл. 19, ал.
4 и ал. 5 ЗПК /в сила от 23.07.2014 г./, докогато в закона не е била определена
горна граница на договорната лихва при потребителските кредити. При
действието на чл. 19, ал. 4 и ал. 5 ЗПК се регламентира по императивен начин
предела на оскъпяване на кредита - годишният процент на разходите не може
да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България. С ПМС № 100 от 2012 г. се
посочва, че законната лихва представлява сбор от основния лихвен процент
на БНБ плюс 10 %, т.е. максималният размер по чл. 19, ал. 4 ЗПК възлиза на
малко над 50 %. С поставянето на максимална горна допустима граница на
годишния процент на разходите, законодателят е защитил правата на
длъжника-кредитополучател от едностранен произвол на по-силната страна,
каквато е кредитодателят. В този смисъл са и мотивите на законодателя за
тази промяна, които са обективирани в Стенограма от обсъжданията на
проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за потребителския
кредит № 454-01-8 от 30.01.2014 г., 42-то НС, където се обосновават нужда от
предоставяне на по-високи лихвени лимити за финансови небанкови
институции, чиято кредитна дейност е застрашена с висока степен на
несъбираемост и приходите от лихви следва да покриват загуби от рисково
кредитиране на неплатежоспособни длъжници, формиращо 50% от
оборотната дейност. До предвидения размер в чл. 19, ал. 4 ЗПК страните
могат свободно да се договорят и потребителят може да извърши преценка
дали конкретните условия са изгодни за него, като с уговорения в процесния
договор ГПР в размер на 49,89 %, са спазени тези изисквания, съответно
клаузата за заплащане на договорна лихва от 41,17 % фиксиран годишен
6
лихвен процент се явява действителна.
От събраните по делото писмени доказателства се доказа изпълнението
на задължението на кредитора да преведе по банков път по сметка на
кредитополучателя сумата по кредита в размер на 5000 лева.
Падежът на всички вноски по процесния договор за кредит е настъпил
преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, тъй като падежът на
последната погасителна вноска е на 10.01.2021 г., а заявлението е подадено на
20.12.2021г. Следователно за ответника е възникнало задължението да
заплати всички погасителни вноски, тъй като са с настъпил падеж. На
основание чл. 86 ЗЗД ответникът следва да заплати и обезщетение за забава
върху главницата в размер на законната лихва, считано от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.дело №
2563/2021г. - 20.12.2021 г. до окончателното й изплащане.
Относно осъдителния иск
След като процесният договор за кредит е с характер на потребителски
договор, то и на основание § 13, т.1 ДР на Закона за защита на потребителите
/ЗЗП/ следва, че освен правилата на ЗПК, които важат за всички договори за
потребителски кредит и уреждат императивните правила за определяне на
тяхното съдържание и клаузи, приложими са и правилата на ЗЗП. Нормите,
уреждащи неравноправни клаузи/нищожността на сделките са от
императивен характер и за приложението им, съдът следи и служебно,
защото когато страна се позовава на договор, съдът е длъжен да провери
неговата действителност, респ. нищожност, пряко изводима от вида и
съдържанието на договора, респ. надлежно въведените в процеса, и без да има
позоваване на нищожност /в този смисъл Решение № 384 от 02.11.2011 г. на
ВКС по гр. д. № 1450/2010 г., I г. о., ГК/.
Според чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е
нищожна. С цитираното възнаграждение за допълнителен пакет от услуги се
заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като начисляването и
събирането на подобно възнаграждение не представлява плащане за услуга, а
реално представлява прикрити разходи по кредита, с които би се довело до
надхвърляне на ограниченията на закона за максимален размер на ГПР.
Същевременно следва да се отбележи, че се твърди предварително
заплащане на възнаграждението от потребителя, без значение дали тези
услуги ще бъдат използвани от потребителя, т.е. то е дължимо само за
„възможността“ за предоставянето на услуги: 1. приоритетно разглеждане и
изплащане на потребителски кредит, 2. възможност за отлагане на определен
брой погасителни вноски, 3. възможност за намаляване на определен брой
погасителни вноски, 4. възможност за смяна на дата на падеж и 5. улеснена
7
процедура за получаване на допълнителни парични средства. Принципите на
добросъвестност и справедливост при договарянето изискват потребителят да
заплати такса за реалното ползване на определена услуга, а не при
хипотетично ползване на такава.
Също така, следва да се има предвид и фактът, че с оглед на естеството
на част от посочените допълнителни услуги, на практика се въвежда
задължение за потребителя да заплати за нещо, което страната има по силата
на закона /правото на страните да инициират предоговаряне на срока на
падежа на договора или плащане на вноските, свободата да договорят
отлагане на една или повече погасителни вноски/, което води до значителна
неравнопоставеност на страните в облигационното правоотношение, тъй като
на практика излиза, че едната страна - потребителят, заплаща за правото си да
договоря с другата страна - кредитор за изменение на параметрите на
сключения договор, като на потребителя не му е гарантиран определен
резултат, а той зависи от волята на другата страна - кредитора.
Всичко това води до извод, че подобна клауза е нищожна на основание
чл. 21, ал. 1 ЗПК, поради заобикаляне на установено законово изискване,
регламентирано в разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. В този смисъл следва да
се отхвърли исковата претенция за сумата от 3750,00 лева – възнаграждение
за предоставен допълнителен пакет от услуги.
Предвид недействителността на клаузата за заплащане на
възнаграждението за допълнителен пакет услуги, ответникът е дължал
заплащане единствено на главница и възнаградителна лихва на обща стойност
7418,64 лева, за които месечната погасителна вноска е в размер на 309,11
лева. В представеното извлечение по сметка към договора, в таблица са
отразени извършените от ответника плащания на първата погасителна вноска
на стойност 465,36 лева и част от втората в размер на 287,26 лева. Със
заплащането на тази сума ответникът е погасил два броя вноски по закупена
допълнителна услуга, въпреки че се установи, че същите са недължими
поради липса на основание, тъй като тази клауза в договора е нищожна.
Съдът обаче не може служебно да извърши прихващане на заплатеното
като вноски по закупена допълнителна услуга с дължимата главница и лихви
по повод предоставения заем, тъй като не е налице изрично волеизявление на
някоя от страните в тази насока.
С исковата молба ищецът е направил признание, че ответникът е
заплатил сума в размер на 137,57 лева дължима главница и 312,55 лева
платена лихва. Съдът цени това признание съгласно чл. 175 ГПК с оглед на
всички данни по делото. След момента на частичното плащане от страна на
ответника, по делото не са ангажирани доказателства от негова страна, че е
налице погасяване на цялата или част от дължимата сума.
Следователно, претендираното вземане за главницата остава дължимо в
размер от 4862,43 лева, за която сума установителният иск се явява
основателен, както и иска за договорно възнаграждение в размер на 2116,09
8
лева. Съединеният за общо разглеждане с тях осъдителен иск за сумата от
3437,50 лева се явява изцяло неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода на делото и съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право
да му се заплатят направените разноски за исковото и заповедното
производство съобразно уважената част на исковата претенция.
Ищецът е представляван от юрисконсулт, поради което при наличие на
изрично искане от негова страна, съдът ще присъди в негова полза
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00 /сто и петдесет/ лева.
Ищцовото дружество е направило следните разноски в исковото
производство: 208,96 лева – държавна такса за предявените в настоящото
производство искове /л.29 от делото/ и 150 лева – юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 25, ал.
1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, т. е. общо 358,96 лева, от
които следва да му се присъдят 240,50 лева /67% размер на уважената искова
претенция по всички искове/.
В заповедното производство разноските са следните: 50,00 лева –
определено от съда юрисконсултско възнаграждение и 208,96 лева –
държавна такса, т. е. общо в размер на 258,96 лева, от които следва да се
присъдят разноски в общ размер на 172,97 лева.
Съгласно чл. 78, ал. 3 и ал. 4 ГПК ответникът има право да му се
заплатят направените разноски съобразно отхвърлената част на исковата
претенция и прекратената част от производството. Същият обаче не
претендира разноски и не е представил доказателства за такива, поради което
и не следва да му се присъждат.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че С. Л. Д., с ЕГН **********, от гр.
*******, дължи на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „България“ № 49, бл.53Е,
вх.В, главница в размер на 4862,43 лева, представляваща неизплатено
задължение по договор за потребителски кредит № ********** от
15.12.2018г., сключен между ищцовото дружество като кредитор и С.Д. Д. И
С. Л. Д. като солидарни длъжници, сумата от 2116,09 лв. – неизплатено
договорно възнаграждение по договора, ведно със законна лихва от датата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК /21.12.2021г./ до окончателното
изплащане на задължението и за което вземане „ПРОФИ КРЕДИТ България“
ЕООД се е снабдило със Заповед № 28 от 17.01.2022 г. за изпълнение на
9
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №2563 по описа на Районен
съд – Кюстендил за 2021 г.
ОТХВЪРЛЯ поради неоснователност предявения от „ПРОФИ КРЕДИТ
България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.
София, бул. „България“ № 49, бл.53Е, вх. В, иск с правно основание чл. 79, ал.
1 ЗЗД за осъждане на ответника С. Л. Д., с ЕГН **********, от ********* да
заплати на ищеца сумата в размер на 3437,50 лв. /три хиляди четиристотин
тридесет и седем лева и петдесет стотинки/, представляваща неизплатено
договорно възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги по
договор за потребителски кредит № ********** от 15.12.2018г., сключен
между ищцовото дружество като кредитор и С.Д. Д. И С. Л. Д. като солидарни
длъжници.
ОСЪЖДА С. Л. Д., с ЕГН **********, от *********, да заплати на
„ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление в гр. София, бул. „България“ № 49, бл.53Е, вх.В сумата от
413,47 лв. /четиристотин и тринадесет лева и четиридесет и седем стотинки/,
представляваща разноски за двете производства, съразмерно на уважения
част от исковата претенция, от които 172,97 лв. /сто седемдесет и два лева и
деветдесет и седем стотинки/ по ч. гр. д. № 2563/2021 г. по описа на Районен
съд - Кюстендил и 240,50 лв. /двеста и четиридесет лева и петдесет стотинки/
разноски по гр. д. № 504 по описа на Районен съд – Кюстендил за 2022 г.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Кюстендил в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис на решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
10