РЕШЕНИЕ
№ 4717
гр. София, 19.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря МАРИЯ Т. С.
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20241110109791 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано по искова молба от Т. М. С. против (ФИРМА)Д с искане да бъде признато
за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата в
размер на 782,33 лева, представляваща обезщетение на основание чл. 7, параграф 1, буква
"б" от Регламент (ЕО) 261/2004 за закъснение на полет № ****по маршрут летище Х. (HAJ)-
летище Варна (VAR) от 25.05.2022 г., ведно със законна лихва за забава върху главницата от
подаване на заявление за издаване заповед по чл. 410 ГПК на 23.05.2023г. до окончателно
погасяване на вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение № 22676/02.08.2023 г. по ч. гр. д. №28076/2023 г. по описа на Софийски районен
съд, 127 състав, срещу която длъжникът е подал възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК.
Направено е искане сторените от страната съдебни разноски в заповедното и настоящото
производство да бъдат възложени в тежест на ответника.
В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът закупил билет за процесния
полет, който следвало да бъде изпълнен от ответника при разписание: излитане от летище Х.
(HAJ) на 25.05.2022 г. в 04:00 часа и краен пункт на пристигане летище Варна (VAR) на
25.05.2022 г. в 07:40 часа – местно време. Страната поддържа, че процесният полет
пристигнал на летище Варна (VAR) с над пет часа закъснение, поради което ответникът
дължи обезщетение по Регламент (ЕО) 261/2004. В исковата молба са изложени твърдения,
че ищецът отправил до ответника извънсъдебна покана за заплащане на дължимото
обезщетение, като дружеството отказало с мотиви, че голямото закъснение се дължи на
„извънредни обстоятелства“.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не депозира отговор на исковата молба. В
депозираното от дружеството възражение срещу заповедта за изпълнение са изложени
твърдения, че забавата на процесния полет се дължи на извънредни обстоятелства,
изключващи отговорността на превозвача.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
1
доводите и възраженията на страните, приема следното:
По делото е представен препис от електронен самолетен билет от 15.05.2022г. с номер
на резервация 1B553241, видно от който ищцата имала потвърдена резервация за полет №
**** изпълняван от ответното дружество, по маршрут летище Х. (HAJ)-летище Варна (VAR)
от 25.05.2022 г., с час на заминаване в 04:00 часа (UTC) на 25.05.2022 г. и час на пристигане
07:40 часа – местно време на 25.05.2022 г.
Представена е бордна карта, издадена на името на пътника, по резервация
TH2KR5/0171, от която е видно, че ищцата била превозена от летище Х. до летище Варна с
полет № ****
Представена е електронна справка от картограф, съгласно която разстоянието между
процесните летища е 1694 км., определено по метода на дъгата на големия кръг.
Представено е писмо с изх. № FR-OUT-HO-1230 от 15.11.2024г. от (ФИРМА), от
което се установява, че планираният час на пристигане на полет № ****на дата 25.05.2022 г.,
изпълняван от въздушния превозвач (ФИРМА)Д, е 07:40 часа, както и че действителният час
на пристигане на полета е 12:16 часа.
Представена е кореспонденция между ответното дружество и местния обслужващ
агент на летището в Х. – „ AHS – Aviation Handling Services”, в която са разяснени
причините за закъснението на полетите на Терминал С на летище Х. от процесната дата, а
именно смесване на потоците непроверени пътници от извъншенгенското пространство и
намиращите се в зоната вече проверени пътници от извъншенгенското пространство.
Представена е задача за полет от 25.05.2022г., подписана от командир Б. Кичуков, в
която е посочено, че полет № **** изпълняван от ответното дружество, по маршрут летище
Х. (HAJ)-летище Варна (VAR) от 25.05.2022 г., е закъснял с 4 часа и 58 минути поради
„организационни причини-летище“.
Представени са и следните писмени документи: разписка за доставено гориво, видно
от която в 1:45 часа (UTC) е приключило зареждането на гориво на самолета, изпълняващ
полет № **** изпълняван от ответното дружество, по маршрут летище Х. (HAJ)-летище
Варна (VAR) от 25.05.2022 г.; технически дневник на въздухоплавателното средство, от
който е видно, че самолета е приет от капитана за планирания полет (вкл. гориво, масло,
товарене) в 5:50 часа (UTC); товарителен лист от 25.05.2022г., 08:01 часа, LT (06:01 часа,
UTC), видно от който въздухоплавателното средство е натоварено с пътническия/кабинен
багаж.
При установената фактическа обстановка, съдът от правна страна намира
следното:
В Регламент № 261/2004 са разграничени няколко различни хипотези, при които е
предвидено да възникне правото на пътника да получи обезщетение за причинените му
вреди в размерите, предвидени в чл. 7. Две са основните хипотези - при отмяна на полета
/чл. 5/ и при отказан достъп на борда /чл. 4/, като при всяка от тях задълженията на
превозвача да обезщети пътниците са регламентирани по различен начин. Регламент №
261/2004 не съдържа определение за „закъснение на полет“, но „полет“ по смисъла на
регламента е операция по въздушен транспорт, осъществена от въздушен превозвач, който
определя своя маршрут (Решение на СЕС от 10 юли 2008 г. по дело Emirates Airlines, C-
173/07). При отправено преюдициално запитване относно приложението на Регламент (ЕО)
N 261/2004 г. Съдът на ЕО се е произнася с Решение от 19.11.2009 г. по съединени дела С-
402/07 и С-423/07, с което съгласно чл. 633 ГПК дава задължително за българския съд
тълкуване на разпоредбите на приложимия към настоящия спор регламент. Съобразно
разясненията в посоченото Решение, членове 5, 6 и 7 от Регламент (ЕО) N 261/2004 г. трябва
да се прилагат в смисъла, че пътниците на закъснели полети може да се приравнят на
пътниците на отменени полети за целите на прилагането на правото на обезщетение и, че
същите имат правата по чл. 7 от Регламента, когато поради закъснение на полет, претърпяват
загуба на време, равна на или по-голяма от три часа, в смисъла, че са достигнали до своя
краен пункт на пристигане три или повече часа след определения от превозвача час на
2
пристигане по разписание.
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 5,
параграф 1, буква „в“ вр. чл. 7, параграф 2, буква „б“ във вр. чл. 7, параграф 1, буква „б“ от
Регламент (ЕО) 261/2004 относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на
пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, е да
установи при условията на пълно и главно доказване съществуване на валидно сключен
договор за въздушен превоз между страните, наличие на потвърдена резервация, закъснение
на полета, както и разстоянието между двете летища.
В доказателствена тежест на ответника при установяване на обстоятелствата
разпределени в тежест на ищеца е да докаже, че забавата на полета се дължи на извънредни
обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички
необходими мерки.
По делото не е спорно, че между страните е възникнало облигационно
правоотношение по договор за въздушен превоз, по силата на който превозвачът е следвало
да извърши полет № ****на дата – 25.05.2022г. с маршрут летище Х. (HAJ)-летище Варна
(VAR) с планиран част на излитане 04:00 часа (UTC) и планиран час на пристигане 07:40
часа (UTC). Това обстоятелство се доказва и от представения по делото препис от
електронен билет, видно от който ищцата имала потвърдена резервация за полет № ****на
дата – 25.05.2022г. с маршрут летище Х. (HAJ)-летище Варна (VAR) с планиран част на
излитане 04:00 часа (UTC) и планиран час на пристигане 07:40 часа (UTC). Видно от
издадена на името на пътника бордна карта от 25.05.2022г. ищцата била превозена от
летище Х. до летище Варна с полет № ****
Страните не спорят също, че на 25.05.2022г. ответното дружество е изпълнило полет
№ ****по маршрут летище Х. (HAJ)-летище Варна (VAR), както и че разстоянието по
маршрута е над 1500 км., като това обстоятелство се доказва и от извадка от картограф, от
която е видно, че разстоянието между двете летища е 1694 км., определено по метода на
дъгата на големия кръг.
Съдът намира за доказан и следващият елемент от фактическия състав, а именно
наличието на закъснение на полет № ****с повече от 3 часа, съгласно чл. 7, параграф 2,
буква „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004. От представеното по делото писмо с изх. №
FR-OUT-HO-1230 от 15.11.2024г. от (ФИРМА) се установява, че полет № **** изпълняван
от въздушния превозвач (ФИРМА)Д, е пристигнал на летище Варна в 12:16 часа (UTC),
вместо в планирания час на пристигане 07:40 часа (UTC), т.е. полетът е изпълнен с повече от
3 часа закъснение. Нещо повече, закъснението на процесния полет при излитане с повече от
3 часа е потвърдено от ответното дружество и със становището си по исковата молба от
28.10.2024г., като в проведеното открито съдебно заседание от 10.12.2024г. представителят
на ответната страна отново поддържа, че е налице закъснение при изпълнение на полета.
С оглед изложеното съдът намира, че ищцата е установила при условията на пълно и
главно доказване всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 5,
параграф 1, буква „в“ вр. чл. 7, параграф 2, буква „б“ във вр. чл. 7, параграф 1, буква „б“ от
Регламент (ЕО) 261/2004, поради което следва да разгледа възражението на ответното
дружество за наличие на „извънредни обстоятелства“, при наличието на които въздушният
превозвач не дължи обезщетение за вреди от неточното изпълнение на задълженията по
договора от страна на въздушния превозвач вследствие на закъснелия полет. В случая, след
анализ на доказателствения материал по делото, съдът намира, че от страна на ответника се
установява при условията на пълно и главно доказване наличието на твърдяното от него
извънредно обстоятелство.
Съгласно разпоредбата на чл. 5, § 3 от Регламент № 261/2004 г. във връзка със
съображения 14 и 15 от Преамбюла на същия въздушният превозвач не дължи заплащане на
обезщетение, ако отмяната (респ. закъснението) е причинена от извънредни обстоятелства,
които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки. За да
бъде извънредно, това обстоятелство следва да не е присъщо на нормалното упражняване на
3
дейността на въздушния превозвач и поради естеството и произхода му да се намира извън
ефективния контрол на същия. В съображение 14 от Преамбюла на Регламент (ЕО) №
261/2004 г. се съдържа неизчерпателно изброяване на „извънредните обстоятелства“, които
не са могли да бъдат избегнати, дори при вземане на всички разумни мерки - политическа
нестабилност, метеорологични условия, несъвместими с експлоатацията на съответния
полет, рискове за сигурността, неочаквани дефекти в системата за безопасност на полета и
стачки, които оказват влияние върху дейността на въздушния превозвач.
Съдът намира, че от събраните по делото доказателства се установява, че закъснението
на полет № ****се дължи на смесване на потоците непроверени пътници от
извъншенгенското пространство и намиращите се в зоната вече проверени пътници от
извъншенгенското пространство. Именно това смесване налага извършването на
допълнителна проверка на всички пътници, намиращи се в зоната за проверка на
сигурността на Терминал С на летище Х., независимо, че част от тях вече са преминали през
необходимите процедури за проверка от страна на органите на реда. Необходимостта от
извършване на проверка на самоличността на всички пътници, включително и на тези, които
вече са били проверени от компетентните органи, е обстоятелство, което е извън контрола на
въздушния превозвач, а е предизвикано от независимите действия на трети лица. По своята
същност това смесване на проверените и непроверените пътници представлява
непредсказуемо събитие, което възниква независимо от действията или бездействията на
превозвача и на което последният не може да повлияе. Въпреки човешките, материални и
финансови ресурси, с които разполага превозвачът, обективно не са налице адекватни мерки,
които е могъл да вземе, за да предотврати забавянето на полета, тъй като настъпилите
обстоятелства предполагат вземане на допълнителни мерки от оператора на летището и
органите на граничния контрол, за да се осигури сигурността на пътниците посредством
осъществяване на необходимите и задължителни проверки в зоната, където се проверяват
пътници от извъншенгенското пространство. Настъпилите събития, поради своето естество
и произход, не са присъщи на нормалното упражняване на дейността на съответния
въздушен превозвач и се намират извън ефективния му контрол, тъй като дори да използва
целия си наличен ресурс, не разполага с компетентността да извърши необходимите
проверки на пътниците. Създалата се ситуация налага предприемане на допълнителни мерки
за сигурност с цел противодействие на трансграничната престъпност, незаконната миграция,
трафика на хора или нарушаването на граничния режим по друг начин. При осъществяване
на преценката дали превозвачът е взел всички необходими мерки, за да предотврати
закъснението, трябва да се вземат предвид само мерките, за които той действително носи
отговорност, и да се изключат тези, които са от компетентността на трети лица, като
например компетентни в това отношение органи на граничния контрол. С оглед естеството и
характера си същите не е можело в конкретната ситуация да бъдат избегнати и
предотвратени, поради което са налице извънредни обстоятелства, освобождаващи от
отговорност ответника.
Следва да се вземе предвид и факта, че самолетът е бил готов за излитане към
планирания час 04:00 часа (UTC). Това се доказва от представените по делото и неоспорени
от ищеца писмени доказателства: задача за полет от 25.05.2022г., разписка за доставено
гориво, технически дневник, товарителен лист, както и кореспонденция между ответното
дружество и местния обслужващ агент на летището в Х. – „AHS – Aviation Handling
Services”. Видно от тези документи, самолетът е бил натоварен, зареден и са били
извършени надлежните проверки преди полет, т.е. единствената причина за забавянето се
оказва смесването на проверените и непроверените пътници в зоната за проверка на
сигурността на Терминал С на летище Х., което е обстоятелство, извън контрола на
въздушния превозвач и по естеството си представлява „извънредно обстоятелство“.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника се следват
сторените по делото съдебни разноски. Ответното дружество претендира разноски за
заплатено по банков път адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на
страната в размер на 600 лева с включен ДДС, като пълномощникът на ищеца е направил
4
изрично възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. За да прецени
основателността на направеното възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът извърши съвкупна
преценка на фактическата и правната сложност на спора. Правната сложност е предпоставена от
броя и основанието на исковете, съдържанието и броя на въведените в спора факти и
обстоятелства от всяка от страните, правните институти, приложими при разрешаването на спора,
относима задължителна съдебна практика, а фактическата – от необходимите за доказване и
обосноваване тезите на страните процесуални действия, в съответствие с въведените за относими
факти и обстоятелства, вкл. необходимите за преодоляване защитата на противната страна
процесуални действия и продължителността на производството. В случая спорът не се
характеризира с правна сложност, но предвид обема на ангажираните по делото доказателства и
броя на проведените открити съдебни заседания съдът приема, че е налице по-висока от
обичайната за подобен вид дела фактическа сложност, поради което уговореният и заплатен
адвокатски хонорар не се явява прекомерен.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл.422 ГПК от Т. М. С., ЕГН **********, с адрес
в гр. (АДРЕС) против (ФИРМА)Д, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр.
(АДРЕС), иск с правно основание чл. 5, параграф 1, буква „в“ вр. чл. 7, параграф 2, буква „б“
във вр. чл. 7, параграф 1, буква „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004, за признаване за установено,
че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 782,33 лева, представляваща обезщетение
по Регламент (ЕО) № 261/2004 г. за закъснение на полет № **** изпълняван от (ФИРМА)Д,
по маршрут летище Х. (HAJ)-летище Варна (VAR) от 25.05.2022 г., с час на заминаване в
04:00 часа (UTC) на 25.05.2022 г. и час на пристигане 07:40 часа – местно време на
25.05.2022г., ведно със законна лихва за забава върху главницата от подаване на заявление за
издаване заповед по чл. 410 ГПК на 23.05.2023г. до окончателно погасяване на вземането, за
която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 22676/02.08.2023 г.
по ч. гр. д. № 28076/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 127 състав, като
неоснователен.
ОСЪЖДА Т. М. С., ЕГН **********, с адрес в гр. (АДРЕС) да заплати на
(ФИРМА)Д, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр. (АДРЕС) на основание чл.
78, ал. 3 ГПК, сумата в размер на 600 лева, представляваща сторени от ответника в
настоящото производство съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.
ПРИ ВЛИЗАНЕ В СИЛА на решението заверен препис от съдебния акт да се
приложи по ч. гр. д. № 28076/2023г. по описа на Софийски районен съд, 127 състав.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5