О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е № 292
гр.Стара
Загора, 11.07.2019г.
Старозагорският
административен съд, VIІ състав, в
закрито заседание на единадесети юли през две хиляди и деветнадесета година:
СЪДИЯ:
СТИЛИЯН МАНОЛОВ
като разгледа докладваното от съдия СТИЛИЯН МАНОЛОВ
административно дело № 431 по описа за 2019г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството
по делото е образувано по жалба на С.В.Д. *** против Акт за установяване на
публично държавно вземане №26/06/1/0/02423/2/01/04/01 от 15.01.2019г., издаден
от Директора на Областта дирекция на ДФЗ – гр.Хасково, териториална структура
на ДФ Земеделие – гр.София (изх.№01-260-6500/1177#1/15.01.2019г.).
При извършената проверка относно
допустимостта на жалбата, съдът установи следното:
От
приложения към жалбата пощенски плик се установява, че жалбата е подадена до
административния орган на 27.05.2019г. (л.10).
От
служебно изисканата справка от Български пощи ЕАД (л.103) се установява, че процесния
АУПДВ с изх.№01-260-6500/1177#1/15.01.2019г. първоначално
е изпратен с препоръчана пратка с баркод № PS630000WIRYT ИД с подател Държавен фонд „Земеделие“ – Областна дирекция Хасково и
получател С.В.Д.,***. Пратката е постъпила за доставка в пощенска станция 6006
Стара Загора на 02.11.2018г. На същата дата е направен опит за доставка и след
като лицето не е намерено на адреса е оставено известие и пратката е оставена
за доставка в пощенската станция. На 14.11.2018г. на адреса е оставено второ
известие. Поради неявяване на адресата в пощенската станция за получаване на
пратка № PS630000WIRYT
ИД същата е върната на 20.11.2018г.
към подателя.
От
справката на Български пощи ЕАД се установява също, че административният орган
е изпратил АУПДВ с изх.№01-260-6500/1177#1/15.01.2019г. на адреса на С.В.Д. още веднъж – с препоръчана пратка с баркод № PS630000W5K7I ИД, постъпила за доставка в пощенска станция
6006 Стара Загора на 23.11.2018г. Лицето отново не е намерено на адреса, като в
опис 242 е направено вписване, че лицето е на друг адрес. Пратка с баркод № PS630000W5K7I ИД е върната към подателя на дата 23.11.2018г.
Посочените
обстоятелства се установяват и от приложените по административната преписка
копия от известия за доставяне и пощенски пликове (л.81-86).
На 08.03.2019г.
от служители на ОДЗ – Хасково е изготвен констативен протокол №53 за
оповестяване на Уведомление по реда на чл.26, ал.2, вр. чл.61, ал.3 от АПК (л.88).
В протокола е посочено, че на основание чл.61, ал.3 от АПК, след невъзможност С.В.Д.
да бъде намерен на посочения адрес за кореспонденция, на таблото на ДФ
„Земеделие“ ОД – Хасково, се поставят следните документи: Акт за установяване
на публично държавно вземане с изх.№01-260-6500/1177#1/15.01.2019г. на С.В.Д., УИН 26/06/1/0/02423, по подмярка
6.1. В уведомлението към констативния протокол, неразделна част от последния, е
посочено, че Д. следва да се яви в 14-дневен срок, считано от 08.03.2019г. за
получаване на посочения административен акт в ДФЗ – гр.Хасково, на ул.Панорама
№7 (л.87).
На 22.03.2019г.
в посочения протокол от същите служители на
ОДЗ – Хасково е отразено, че е свален от таблото за съобщения на ОДЗ –
Хасково следния документ: Акт за установяване на публично държавно вземане с
изх.№01-260-6500/1177#1/15.01.2019г. на С.В.Д.,
УИН 26/06/1/0/02423.
С оглед
тези обстоятелства настоящия съдебен състав приема, че направеното от С.В.Д. оспорване
е процесуално недопустимо по следните съображения:
В
разпоредбата на чл.61, ал.3 от АПК е предвидена хипотеза за оповестяване на
административен акт, при която лицето – адресат обективно не може да бъде
намерено за съобщаването му. Касае се за случаи, при които адресът на това лице
не е известен или то не е намерено на посочения от него адрес. В тези случай
законовия текст на чл.61, ал.3 от АПК предвижда три способа и изисквания за
надлежно уведомяване за издадения административен акт, а именно: 1. чрез
поставяне на съобщението на таблото за обявяване на административния орган; 2.
чрез публикуване в интернет-страницата на съответния орган; 3. чрез
оповестяване по друг обичаен начин. Изпълнението на който и да е от тези
способи се счита за редовно уведомяване на адресата за постановения
административен акт. За да се приеме наличието на законовите условия, при които
актът се съобщава по някои от посочените три способа, следва лицето да е
напуснало адреса и да не може да се узнае новия му адрес или лицето да не е
намерено на посочения от него адрес.
В
разглеждания случай препис от процесния административен акт два пъти е изпращан
за връчване на адресата, но пратките са върнати обратно на издателя на акта,
без да са връчени, тъй като при направените опити за доставка лицето не е
намерено на адреса и не се е явило в пощенската станция за получаване на
пратките. С оглед тези обстоятелства съобщаването на административния акт е
осъществено съобразно първото от алтернативно посочените в чл.61, ал.3 АПК
начини, а именно чрез поставяне на административния акт на таблото за обявления
на ОДЗ – Хасково. Поставянето и свалянето са били удостоверени с протокол за
извършване на съобщение за издадения акт по реда на чл.61, ал.3 АПК.
При тези
данни се налага изводът, че в случая са били налице предпоставките за
оповестяване на административния акт по реда на чл.61, ал.3 от АПК.
Оповестяването е извършено чрез поставяне на административния акт на 08.03.2019г.
на таблото на ДФ „Земеделие“ ОД – Хасково и свалянето му оттам на 22.03.2019г.,
т.е. подадената срещу него на 27.05.2019г. жалба се явява просрочена.
Регламентираният
14-дневен срок за оспорване на Акт за установяване на публично държавно вземане
е преклузивен и с изтичането му се погасява процесуалното право на жалба.
Подадената след срока жалба е недопустима и следва на основание чл.159, т.5 от АПК да бъде оставена без разглеждане.
По повод искането за присъждане на разноски,
направено от процесуалния представител на ответника, следва да се отбележи, че
разпоредбата на чл.143 от АПК определя следните субекти на правото на разноски:
I. жалбоподателят, когато съдът отмени обжалваният акт или
органът оттегли оспорения административен акт – ал.1 и ал.2; II.страната, за която административният акт е благоприятен –
когато съдът отхвърли оспорването или жалбоподателят оттегли жалбата си – ал.3; III. другата страна – когато съдът отхвърли оспорването или
жалбоподателят оттегли жалбата си – ал.4. Посочения законов текст не предвижда
в хипотезата на прекратяване на производството на основание чл.159, т.5 от АПК жалбоподателят
да дължи разноски на ответника. Поради това искането на процесуалния
представител на ответника за присъждане на разноски при просрочие на жалбата се
явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Водим
от горните мотиви и на основание чл.159, ал.5 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на С.В.Д. ***
против Акт за установяване на публично държавно вземане
№26/06/1/0/02423/2/01/04/01 от 15.01.2019г., издаден от Директора на Областта
дирекция на ДФЗ – гр.Хасково, териториална структура на ДФ Земеделие – гр.София
(изх.№01-260-6500/1177#1/15.01.2019г.),
като недопустима.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния
представител на ответника – Директор Областна дирекция на ДФЗ –
гр.Хасково, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като неоснователно.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 431/2019г. по описа на
Административен съд – Стара Загора.
Определението подлежи на
обжалване с частна жалба чрез Административен съд Стара Загора, пред Върховния
административен съд в 7-дневен срок от неговото съобщаване.
СЪДИЯ: