Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 59
08.02.2021г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно
заседание на втори февруари две хиляди и двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
Секретар: Мария
Койнова
Прокурор: Делчо
Лавчев
като разгледа
докладваното от съдия Р.Чиркалева административно
дело № 45 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Съдебноадминистративното
производство е по реда на чл.84, ал.2, във вр. с чл.70, ал.1 от Закона за
убежището и бежанците (ЗУБ).
Образувано е по жалба на Х.К., с ЛНЧ **********,
гражданин на Т., с посочен по делото адрес гр. Х., ул. „В.“ ет.**, ст.***,
против Решение № УПХ 298/23.12.2020г. на Интервюиращ орган към Държавната
агенция за бежанците (ДАБ), с което е отхвърлена молбата му за предоставяне на
международна закрила.
Оспорващият излага доводи за незаконосъобразност на
атакуваното решение, поради съществено нарушение на
административнопроизводствените правила и материалния закон. Материалната
незаконосъобразност на административния акт се обосновава с твърдения за
нарушение на чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Изложените съображения, обосноваващи отказа,
били изцяло незаконосъобразни, тъй като административният орган бил игнорирал
факта, че причината оспорващият да напусне страната си била наличието на
заплаха за живота и сигурността му. Жалбоподателят сочи, че изложил подробно
своята история пред административния орган, който правилно я възприел, но
неправилно приел, че спрямо него не са налице предпоставките за предоставяне на
хуманитарен статут. Липсата на мотиви в тази част на решението представлявала
съществено процесуално нарушение, тъй като не били посочени фактическите
основания за правните изводи на административния орган. Последният изложил
формално и бланкетно определени факти и обстоятелства. В този смисъл решението
представлявало своеобразна компилация между изводи по същество и правомощия,
каквито интервюиращият орган нямал, което било абсолютно незаконосъобразно, до
степен, че граничило с нищожност на административния акт. Нарушението на материалния закон се
аргументира още с това, че подадената от жалбоподателя молба за закрила не била
явно неоснователна и не били налице основанията по чл.13, ал.1, т.1 от ЗУБ.
Неправилно бил приложен и чл.13, ал.1, т.2 от ЗУБ. В хода на производството
пред интервюиращия орган жалбоподателят добросъвестно се опитал да изложи
своите опасения относно обстановката в Т., както и относно факта, че
положението се влошавало непрекъснато, в светлината на което следвало да бъде
разгледана молбата му. Причината да напусне Т. била свързана с принадлежността
му към кюрдския етнос. Оспорващият сочи, че заявил пред административния орган,
че ако му бъде отказана закрила и бъде върнат обратно в Т., щял да бъде изложен
на опасност от сериозни посегателства и реален риск за живота и личната му
сигурност. Всичко това идвало да покаже, че изпитвал опасения за живота си в Т.
и това била причината да напусне страната. Счита, че неправилно
административният орган тълкувал и прилагал и нормата на чл.9 от ЗУБ, която
представлявала транспониране на чл.15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО.
Поради това неправилно тълкуване на приложената материална норма,
административният орган стигнал до погрешен извод и постановил административния
си акт в нарушение на чл.15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО.
По изложените в жалбата съображения се моли за отмяна
на атакуваното решение, като се иска връщане на преписката на административния
орган с указания за разглеждане на молбата за закрила по общия ред.
Ответникът - Интервюиращ орган към ДАБ при МС (Г.М.),
чрез процесуален представител моли жалбата да бъде отхвърлена.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита,
че решението на административния орган е правилно и законосъобразно.
Съдът, като
обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
С молба вх. № 105450-2961/03.11.2020г. в СДВНЧ –
Любимец, Дирекция „Миграция“, жалбоподателят, под името Х.К. от Т., поискал от
властите в Република България предоставяне на закрила. Желанието за закрила е
потвърдено с молба с вх.№1639/03.12.2020г. на РПЦ – гр. Харманли с посочени в
нея имена Х.К.. Чужденецът е бил регистриран чрез попълване на регистрационен
лист с рег.№УП 16410/03.12.2020г. като Х.К., гражданство - Т., етническа
принадлежност - ***, роден на ***г***, със същия постоянен адрес, със *** образование,
професия - ****, религия - ****, ***, без документи за самоличност. Последната
е била установена чрез декларация с рег.№ УП 16410/03.12.2020г. по чл.30, ал.1,
т.3 от ЗУБ, видно от която търсещото закрила лице се индивидуализирало с
имената Х.К. от Т., роден на ***г***, ***. Видно от Решение за настаняване
№1291/02.12.2020г. с рег.№УП 16410/03.12.2020г., чужденецът е бил настанен в РПЦ
– Харманли. Търсещият закрила е бил запознат с Указания относно реда за
подаване на молба за международна закрила, за процедурата, която ще се следва,
за правата и задълженията на чужденците, подали молба за закрила в Република
България, както и със списък на организациите, работещи с бежанци и чужденци,
подали молба за статут, с приемни в ДАБ при МС, като запознаването е
удостоверено с подписа на настоящия жалбоподател, длъжностно лице и преводач,
върху посочения документ, заведен в ДАБ с рег.№УП 16410/03.12.2020г. На 03.12.2020г.
към търсещия закрила е била отправена писмена покана за провеждане на интервю
на 21.12.2020г.
С Писмо с рег.№ УП 16410/03.12.2020г. на ДАБ,
Директорът на РПЦ – Харманли изискал от Държавна агенция „Национална сигурност”
писмено становище по постъпилата молба за международна закрила.
На 22.12.2020г. било проведено интервю с Х.К., като
част от административната процедура по предоставяне на международна закрила,
видно от Протокол за проведено интервю рег.№ УП 16410/22.12.2020г., с което му е
предоставено правото да изложи своята бежанска история. В хода на интервюто
чужденецът посочил, че потвърждава всичко, което казал на регистрация. Не
използвал други имена. Нямал близки роднини в Европа. Имал роднини в различни
европейски страни, но не толкова близки, като братя, сестри, родители. Напуснал
Т. преди около 3 месеца, някъде около 30.10.2020г., нелегално, за България. В
Република България влязъл нелегално, били трима души, двамата се върнали, а той
продължил напред. Искал да отиде до Италия. Роден бил и живял в град Ч.. Тук
нямал документи, тръгнал без документи. Не притежавал друго гражданство и имал
само турско гражданство. Имал разрешение за пребиваване в Италия, от 1994-2009.
Полицаите оттук се свързали с полицията в Италия, те казали, че има право да
влезе в Италия, но поради това, че нямал документи, не можел по този начин да
стигне. Заявил, че е женен. Съпругата му и трите му деца били в Т., в Ч..
Съпругата му се казвала Ш. Я.. Тя запазила фамилията на баща си, а децата
носели неговата фамилия. От 1994 г. имал разрешение за постоянно пребиваване и
в момента разрешението му било валидно. Там страната давала разрешение за
пребиваване на хората, които работели в страната и не създавали проблеми. В
Италия отишъл с входна виза, започнал да работи и така получил разрешение за
пребиваване. Работил 13-14 г. и нямал никакви проблеми. Върнал се в Т. 2006г. и
известно време не отишъл в Италия, после пак отишъл за кратко, да оправи
някакви нотариални актове и повече не бил ходил в Италия. В Т. не било хубаво,
животът не бил както в Италия. Не бил осъждан никога. Не бил арестуван в държавата
си по произход или в друга държава. Заявил, че е ***. Цялото семейство били ***.
Нямал проблеми заради етническата си принадлежност. В Италия се чувствал
по-добре. Посочил, че е мюсюлманин-****. Нямал проблеми заради изповядваната от
него религия. Не членувал в политическа партия. Заявил, че е работещ човек.
Съпругата и децата му били в Ч.. Жена му работела, но нямало постоянна работа,
синовете му работели, а дъщеря му била малка, тя ходела на училище. Завършил
средно образование в град Ч.. Работил в Т., в строителството. В Италия същото
работил. Напуснал Т., защото там не било спокойно, свикнал в Европа и там имало
спокойствие. Не можал да се адаптира в Т.. Когато заминал за Италия, бил още
дете, затова свикнал там. Преди да замине за Италия се оженил, тогава имал едно
дете, заедно отишли в Италия, после като се върнали в Т., там се родили и
другите му две деца. Съпругата и детето му се връщали често, защото имали и в Ч.
и в Италия къща, затова те не живеели постоянно при него. Те вземали виза от
италианското консулство в Истанбул, качвали се на самолета и идвали в Италия.
Чужденецът им осигурявал сигурност, работа и поради това лесно взимали виза. На
въпроса защо сега напуснал страната си по нелегален начин отговорил, че искал
да стигне до Италия, но тръгнал нелегално, не само той, всички влизали
нелегално в страната. Нямал оригинални документи, затова нямало как да отиде по
легален начин. Изгубил си документите, затова не можел да пътува легално. Имал
копие за разрешение за пребиваване в Италия, но с това копие не можел да отиде.
Оригинално разрешение нямал, затова не можел да излезе от страната. На въпроса
изложил ли всички причини, поради които напуснал страната си и не желае да се
завърне в нея, отговорил, че е турчин, но като такъв не му харесвал начина на
живот в Т., защото свикнал с живота в Европа. Относно това кое не му харесва в Т.
посочил, че не се чувства в сигурност, когато стане сутринта и тръгне за
работа. Не можел да се адаптира. Заявил, че когато отиде в Италия, ще вземе и
семейството си, сега били големи, преди били малки, сега и те искали да дойдат
при него. Имал собствено жилище в Италия, заедно със съпругата на брат си били
ортаци. Половината къща била негова. В момента брат му със своето семейство живеели
в Анталия, от време на време отивали в Италия. Върху него лично не било
оказвано насилие, не бил заплашван. На въпроса би ли се завърнал при
семейството си отговорил, че в никакъв случай не иска. Заявил, че и семейството
си ще вземе в Италия.
С Решение №УПХ 298/23.12.2020г. Интервюиращ орган при
ДАБ (Г. М.) отхвърлил молбата за предоставяне на международна закрила на Х.К.,
на основание чл.70, ал.1, във вр. чл.13, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ.
В решението си органът посочва, че проблемите,
изложени от молителя, не били релевантни за предоставянето на закрила. Той не
заявил спрямо него да била осъществена репресия или преследване поради раса,
религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена
социална група. Не били налице и предпоставки за предоставяне на хуманитарен
статут. Изложената фактическа обстановка не давала основание да се смята, че
молителят бил принуден да напусне Т., поради реална опасност от смъртно
наказание или екзекуция. Релевантни твърдения по чл.9, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ
кандидатът не правил. Административният орган разгледал обширно и възможността
за прилагане на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, като стигнал до извода, че няма
основания за това в случая. В акта е посочено и, че за кандидата не са налице и
предпоставки за предоставяне на статут по чл.8, ал.9, чл.9, ал.6 и ал.8 от ЗУБ.
На 06.01.2021г., срещу подпис, решението е връчено на
жалбоподателя, последният е запознат с неговото съдържание на език, който
владее, и това е удостоверено с подписа на преводач. Жалбата срещу решението е
подадена чрез административния орган на 11.01.2021г. Същата е процесуално
допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от
надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при
спазване на 7-дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.84, ал.2 от
ЗУБ.
Административен
съд – Хасково, като прецени доказателствения материал по делото, както и
валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед
основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за
неоснователна по следните съображения:
Решението е обективирано в писмена форма и е издадено
от административен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност.
Съгласно чл.48, ал.1, т.10 от ЗУБ, Председателят на ДАБ определя длъжностни
лица от Държавната агенция за бежанците за интервюиращи органи, които да
извършват действията, предвидени в този закон, а по делото е представена
Заповед №РД05-767/09.12.2020г. на Председателя на ДАБ, с която Г. М. М., младши
експерт в Регистрационно - приемателен център – гр. Харманли, е определена за
интервюиращ орган.
Съгласно разпоредбата на чл.68, ал.1, т.1 от ЗУБ,
производство за предоставяне на международна закрила се образува с
регистрирането на чужденеца по подадена от него молба за международна закрила.
На основание чл.70, ал.1 от ЗУБ, при наличие на основания по чл.13, ал.1 в срок
до 14 работни дни от регистрацията на чужденеца интервюиращият орган може да
приложи ускорено производство, като вземе решение за отхвърляне на молбата като
явно неоснователна. Към датата на издаване на процесното решение – 23.12.2020г.,
предвидения срок за произнасяне на интервюиращия орган в условията на ускорено
производство е бил спазен.
Съдът не констатира при издаване на обжалваното
решение да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила и не кредитира твърденията на жалбоподателя в тази насока. Установява
се от доказателствата по делото, че в хода на производството пред интервюиращия
орган в Регистрационно - приемателен център – гр. Харманли при ДАБ, с чужденеца
е проведено интервю, което е отразено в нарочен протокол, прочетен на
интервюирания в присъствието на преводач, на разбираем за него език. Оспореният
административен акт отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл.59 от АПК, тъй като е надлежно мотивиран с посочване както на фактическите, така и на
правните основания за постановяването му.
Не се установява и нарушение на чл.58, ал.10 от ЗУБ. В
случая е изискано писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателя за
предоставяне на международна закрила. Такова становище не е представено по
делото. Следва обаче да се отбележи, че липсата на подобно становище не
обосновава незаконосъобразност на акта, доколкото същият е постановен по реда
на чл.70, ал.1 от ЗУБ - в ускорено производство, а в този случай, съгласно
разпоредбата на чл.58, ал.10, изр.2 от ЗУБ, такова становище не се изисква.
При извършената проверка относно материалната му
законосъобразност, съдът намира атакувания акт за издаден в съответствие с
материалния закон.
Съгласно разпоредбата на чл.13, ал.1 от ЗУБ, на която
се е позовал интервюиращият орган, „молбата на чужденец за предоставяне на
международна закрила се отхвърля като явно неоснователна, когато не са налице
условията по чл.8, ал.1 и ал.9, съответно по чл.9, ал.1, ал.6 и ал.8, и
чужденецът: т.1, се позовава на основания извън предмета на този закон, и т.2 –
не посочва никакви причини за основателни опасения от преследване“. Член 8,
ал.1 от ЗУБ гласи, че статут на бежанец в Република България се предоставя на
чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса,
религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена
социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини
не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се
завърне в нея. Наличието и основателността на опасенията от преследване следва
да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за
статут данни. В настоящия случай, видно от протокола от проведеното с
оспорващия интервю по реда на чл.63а от ЗУБ, същият не е заявил като причина за
напускане на страната си по произход – Т., някоя измежду изброените в чл.8,
ал.1 от ЗУБ. От обективираните в протокола обстоятелства не може да се направи
извод за заявени от интервюирания опасения от преследване, основани на раса,
религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена
социална група. Изследвайки данните от бежанската история на жалбоподателя,
административният орган обосновано е преценил, че не се установява спрямо
последния да е осъществено визираното в чл.8, ал.4 от ЗУБ преследване,
релевантно за предоставянето на бежански статут. В проведеното интервю
чужденецът е посочил като основни мотиви за исканата закрила, че напуснал Т.,
защото там не било спокойно, свикнал в Европа и там имало спокойствие. Не можал
да се адаптира в Т.. Когато заминал за Италия, бил още дете, затова свикнал
там. Правилно интервюиращият орган е приел, че тези причини не попадат в
предметния обхват на ЗУБ, а са такива от икономически характер, като целта е
търсене на по-добър стандарт на живот. Спрямо чужденеца не е било оказвано
насилие, нито пък член на семейството му е получавал лични заплахи. Изложените
от кандидата причини за напускане на Т. правилно са преценени като неотносими
към приложното поле на чл.8, ал.1 от ЗУБ. Изводът на административния орган за
липсата на материалноправните предпоставки за предоставяне на статут на бежанец
се явява правилен и законосъобразен. Видно от заявеното от молителя в
интервюто, същият не желае да се завърне в държавата си, защото не му харесвал
начина на живот в Т., свикнал с живота в Европа и искал да вземе и семейството
си в Италия. Очевидно изразеното желание за напускане на страната по произход
не следва да се приема като причина, която би могла да се определи като една от
тези, визирани в чл.8 или чл.9 от ЗУБ. Същата е в сферата на лични икономически
проблеми, които не могат да се приемат като основание за предоставяне на
международна закрила. В хода на интервюто Х.К. заявил, че не е членувал в
политически партии или организации, не е бил арестуван или осъждан, не му е
било оказвано насилие, не е бил заплашван. Всичко това води на извода за
наличието на причини, различни от посочените в ЗУБ, поради които жалбоподателят
е напуснал Т.. Няма обективирани данни същият да е член на семейството на
чужденец с предоставен статут на бежанец или предоставен хуманитарен статут в
България, нито са заявени други причини от хуманитарен характер, поради което
по отношение на него не са налице и условията на чл.8, ал.9 и на чл.9, ал.6 и
ал.8 от ЗУБ.
Правилна е и преценката на органа за липса на
предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по чл.9, ал.1 от ЗУБ. В
случая не се твърди от оспорващия и не се установява в държавата си по произход
той да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно
наказание или екзекуция, или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне,
или наказание, каквито изискват т.1 и т.2 от посочената законова разпоредба.
По отношение на жалбоподателя не са налице и материалноправните
предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл.9, ал.1,
т.3 от ЗУБ, съгласно която норма хуманитарен статут се предоставя на чужденец,
който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй
като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като
„тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно
насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт”. В тази връзка
административният орган правилно е изследвал бежанската история на кандидата в
светлината на Решение от 17 февруари
Административният орган е извършил преценката си за
страната по произход след анализ на информацията, обективирана в Справка с
вх.№МД-499/15.09.2020г., изготвена от Дирекция „Международна дейност“ към ДАБ,
относно Т.. От същата става ясно, че ситуацията в тази страна не е такава,
която да обосновава предоставяне на международна закрила на гражданите ѝ.
От данните в справката и от приобщения доказателствен материал може да се
направи извода, че дори и да се завърне в държавата си по произход,
жалбоподателят би могъл да води нормален живот, при условията на
социално-икономическата обстановка в Т.. Ситуацията в тази страна не достига
границите на въоръжен конфликт и жалбоподателят не е изложен на риск от тежки
заплахи поради такъв конфликт, поради което в случая не са налице
предпоставките на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ.
Настоящият съдебен състав намира извършената преценка
на ситуацията в страната по произход на заявителя за правилна, предвид
оценката, че в конкретния случай няма обоснован страх от преследване и
индивидуализиране на заплахата за живота на кандидата, за да са налице
предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. За да бъде удовлетворена
дадена молба за закрила, безогледното насилие в Т. следва да е изключително,
каквото не се установява да е, видно от цитираната информация за обстановката
там. Изложените данни в Справка с вх.№ МД-499/15.09.2020г., изготвена от
Дирекция „Международна дейност“ към ДАБ, относно Т., не сочат да е налице крайно
тежка икономическа криза, нито да има политически и социални сътресения, макар
и тези фактори да не рефлектират пряко върху преценката за наличието или липсата
на основания за предоставяне на международна закрила.
Като цяло, от анализа на представената по делото
официална справка на ДАБ, както и от информацията, налична в общодостъпни
източници, не се установява ситуацията в Т. да е усложнена до степен, че да са
налице основания за предоставяне на международна закрила на граждани на тази
страна.
Предвид
гореизложеното, съдът намира оспорения акт за издаден в съответствие с
материалноправните разпоредби и процесуалните правила, относими към неговото
постановяване. Същият съответства с целта на закона, не е засегнат от порок,
налагащ неговата отмяна, поради което следва да бъде потвърден, а подадената
против него жалба отхвърлена като неоснователна.
Водим от
гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х.К., гражданин на Т.,
против Решение №УПХ 298/23.12.2020г. на Интервюиращ орган Г. М. към Държавната
агенция за бежанците.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
СЪДИЯ: