Присъда по дело №1040/2022 на Окръжен съд - Варна

МОТИВИ към Присъда №22/04.05.2023г. по НОХД №1040/2022г. по
описа на ВОС.

ВАРНЕНСКА окръжна прокуратура е обвинила:
В. Т. Й. в това, че на 12.05.2022 г. в гр. Варна без надлежно
разрешително държал с цел разпространение високорисково наркотично
вещество- марихуана с нетно тегло 46.76 грама със съдържание на активен
компонент тетрахидроканабинол 11.95% на стойност 280.56 лв. -
престъпление по чл. 354а, ал. 1 НК.
Представителят на Варненска окръжна прокуратура поддържа
повдигнатото спрямо подс.В. Й. обвинение с твърдение, че в ранните часове
на 12 май миналата година той държал и то с цел разпространение марихуана,
изводимо от съвкупната оценка на събраните по делото доказателства. В тази
връзка изтъква обстоятелството, че торбичката с марихуана е намерена в
близост до мотоциклета на подсъдимия, наблизо до лек автомобил. Според
свидетелката М. М., извършила личният обиск на И. И., последната споделила
с нея, че въпросната торбичка е на Й.. Същевременно от приетия към
доказателствения материал видеозапис и заключението по видео-
техническата експертиза, се установява, че по време на проверката И. И. я е
изхвърлила под паркирания наблизо автомобил. Излага съображения относно
обвинението, досежно държане с цел разпространение, което счита, че се
подкрепя от показанията на свидетелите В. Т., Р. С., С. Янев, Р. К., Н. Б.,
последните от които полицейски служители. От същите според прокурора се
установява, че Й. е познат на органите на реда като разпространител на
наркотични вещества. Св. Т., бивша приятелка на Й. подкрепя в показанията
си тази теза, като е представила и копие на чат между Й. и П. И., известен
като „Я.“, видно от който купувач, проявява недоволство от предоставената
му марихуана. Сочи се, че това бил чат между Й. и С. И. на телефона на Я.. В
тази връзка следва да се оценява и обстоятелството, че в началото на
разследването И. И. предала доброволно една електронна везна, за която е
посочила, че е на В. Й. и по която са намерени следи от марихуана. В
заключение изразява становище, че събраните доказателства са достатъчни,
за да обосноват по един безспорен начин повдигнатото обвинение, поради
което моли съда да признае подс. Й. за виновен в извършването на
престъпление по чл. 354а, ал. 1 от НК. Наказанието, което счита, че следва да
му бъде наложено е 2 години „Лишаване от свобода“ и глоба в размер на 5
000 лева, която е в минималния размер, предвиден от закона, като се има
предвид отегчаващите отговорността обстоятелства, а именното данните за
предходните осъждания, а от друга страна като смекчаващо евентуално
отговорността обстоятелство и сравнително малкото количество и ниската
стойност на инкриминираното наркотично вещество.
Подсъдимият В. Т. Й. не се признава за виновен и дава обяснения, в които
отрича намереното количество марихуана в близост до извършваната му
1

проверка да е негово. Това, което е било в него, той го предал с протокол за
доброволно предаване. Твърди, че работи и с честен труд си изкарва
прехраната. Отрича И. И. да е изхвърлила торбичката с марихуана, още
повече, че същата е била на около метър и половина от полицаите. Това
според него било физически невъзможно да бъде сторено и от двамата. Не
знае как тази торбичка се е оказала там, като категорично отрича да е тяхна.
Лансира идеята това да е дело на В., за да го вкарат в затвора, а и същата
имала връзка с полицейски служител. Защитникът на подсъдимия също
пледира за оправдателна присъда. Счита, че в хода на настоящото
производство прокуратурата не е доказала подс. Й. да е държал т.е.
осъществявал е фактическа власт върху въпросното наркотично вещество и от
друга страна, че това държане да е било именно с цел разпространение.
Навежда доводи за недопустимост показанията на св. М., на основата на
които прокуратурата счита, че се доказва обвинението, с оглед на това, че тя е
извършвала процесуално-следствени действия с И. А. като е провела с нея
беседа, по време на която тя заявила, че тази торбичка била на Й.. Защитникът
сочи, че безспорно по делото е, че употребата на наркотични вещества на Й.
не е чужда, същият употребявал наркотични вещества даже в рамките на
въпросната проверка, която е била извършена, в него са били намерени
определени наркотични вещества, за които е имало образувано наказателно
производство и същото е приключило със сключено споразумение между Й.,
неговия защитник и ВРП. С изключение на предадените с протокол за
доброволно предаване 5 наркотични вещества, за които вече по отношение на
Й. е била реализирана наказателната отговорност, защитникът счита, че по
делото не се налице други доказателства, че на тази дата Й. е държал
наркотични вещества, различни от тези, за които вече му е потърсена
отговорност, още по-малко с цел разпространение. Сочи, че на записите не се
виждат никакви действия, които да свързват по някакъв начин В. Й. с
въпросната торбичка, с това той да е осъществявал фактическа власт върху
тези наркотични вещества, Нещо повече, по самата торбичка нямало
намерени дактилоскопни следи от Й., които по някакъв начин да го свързват с
нея. По отношение показанията на св. Т. се сочи, че същите са депозирани с
цел да си отмъсти с оглед влошените им отношения. По подробно изложените
съображения моли подс. Й. да бъде оправдан, тъй като обвинението не е
доказано по безспорен и категоричен начин.
Варненският окръжен съд, след преценка на събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Подс. В. Й. живеел с майка си в апартамент в гр. Варна, ул. „М." № 2,
вх. Е, ет. 2, ап. 18, както и с приятелката си в нейния дом, находящ се на ул.
„Генерал Гурко“. Същият бил без поС.на работа, като същевременно се
занимавал с разпространение на наркотици- марихуана и т. нар. „кристали".
Подсъдимият Й. бил известен с прякора „А.". В периода след 1997г.
подсъдимият е осъждан няколкократно за извършени престъпления от общ
2

характер- основно престъпления против собствеността.
В ранните часове на 12.05.2022 г. подс. В. Й. и И. И.- приятелка на
подсъдимия, напуснали жилището на ул. „М." и се отправили към паркирания
пред блока мотоциклет на подсъдимия. Двамата били забелязани от
полицейските служители А. И. и Я. Д., които по същото време извършвали
обход в района със служебен автомобил. Полицейските служители спрели
патрулния автомобил и извършили проверка на подс. Й. и И.. В разговора с
полицаите подсъдимият и И. признали, че носят в себе си малки количества
наркотични вещества за лична употреба. Във връзка с проверка на И. И., за
съдействие бил повикан друг полицейски екип с участие на св. М.. До
пристигането на екипа за съдействие подсъдимият и И. И. били разделени,
като последната била отдалечена от мотоциклета на Й. и се наМ.ала в близост
до паркирани автомобили. Въпреки това в един момент И. отишла до
мотоциклета, за да вземе дамската си чанта и отново се върнала до
паркираните автомобили. Тъй като полицейските служители не я
наблюдавали поС.но, И. И. оглеждайки се извадила от чантата си предмет с
неправилна форма и светъл цвят, след което го прехвърлила в дясната си
ръка, а с лявата задържала шлема и чантата пред тялото си. Малко след това
тя приклекнала с гръб към един от паркираните там автомобили, а именно с
ДК № ВХХХХТХ и хвърлила назад под него предмета, който извадила от
чантата си. След тези й действия на място пристигнали служителите М., Б. и
К.. М. извършила проверка на шлема и чантата, като открила наркотично
вещество, което И. предала доброволно. Подсъдимият Й. също предал
доброволно наркотично вещество, което посочил, че носел в себе си. Докато
св. М. извършвала проверката на И. И., останалите полицейски служители
видели изхвърления от последната предмет и установили, че това била
найлонова торбичка, съдържаща суха зелена тревиста маса. Св. И. предала
доброволно и малка електронна везна.
Според заключението на изготвената физикохимична експертиза,
обективирано в протокол № 449/16.06.2022 г., съдържащата се в иззетата
найлонова торбичка суха, зелена на цвят растителна маса, представлява
марихуана с нетно тегло 46.76 грама със съдържание на активен компонент
тетрахидроканабинол 1 1.95%. Стойността на тази марихуана възлиза на
280.56 лв.- приложен протокол за оценка на наркотични вещества, определена
на основание ПМС № 23/29.01.1998 г. По работната повърхност на
предадената от св. И. електронна везна също са установени следи от
тетрахидроканабинол.
За намереното количество наркотично вещество у И. И., било образувано
бързо производство № 497/2022г. на Второ РУ- Варна, което било
прекратено, а по отношение на подс. Й. бързо производство № 496/2022г. на
Второ РУ, по което е било постигнато споразумение. Същото било внесено
във ВРС и образувано НОХД № 1892/2022г. Споразумението било одобрено
от съда, като на Й. за престъпление по чл.354а,ал.5 от НК било наложено
наказание Глоба в размер на 500лв.
3

В хода на съдебното следствие е назначена съдебно видеотехническа и
лицево – идентификационна експертиза, вещото лице, по която е заключило,
че записите от охранителна камера, приобщени към доказателствения
материал не са манипулирани, като в заключението хронологично в
зададения времеви интервал вещото лице е проследило действията на лицата,
обект на проверка от полицейските служители на 12.05.2022г. Отговорило е,
че качеството на записите не позволява лицева идентификация на лицата,
посочени в задачата.
Горната фактическа обстановка съдът наМ.а за безспорно установена,
като в тази връзка е взел предвид показанията на разпитаните свидетели,
обясненията на подсъдимия, заключенията по назначените експертизи, както
и писмените доказателства по делото. Въз основа на съвкупната оценка на
същите, съдът наМ.а, че обвинението срещу подс. Й. в извършването на
12.05.2022г. на престъпление по чл.354а,ал.1 от НК не е доказано съобразно
стандартите на чл.303ал.2 от НПК.
Безспорно по делото се установява, че на инкриминираната дата по
отношение на подс. В. Й. и И. И. е била извършена проверка във връзка с
притежание на забранени вещи- наркотични вещества. Същите, видно от
материалите по БП №496/2022г. и БП №497/2022г. на Второ РУ- Варна са
предали с протокол за доброволно предаване наМ.ащите се у тях такива:
- подс. Й.- метамфетамин с нетно тегло 0,19гр. със съдържание на активен
компонент метамфетамин 65,09% и 1бр. таблетка с нетно тегло 0,27гр.със
съдържание на активен компонент 3,4 метилендиоксиметамфетамин
/MDMA/- 9,47%;
- И. И.- марихуана с нетно тегло 0,42 грама с активен компонент
тетрахидраканабинол 15,46%; метамфетамин с нетно тегло 0,05гр- със
активен компонент метамфетамин 48,46%.; бяло прахообразно вещество,
увито в 2 броя златисто фолио, поставени в кибритена кутийка и съдържащи
метамфетамин с нетно тегло 0,09 гр. Със съдържание на активен компонент
метамфетамин 47,08% в едното пликче и 0,04 гр. в другото. По отношение на
подс. Й. е било образувано НОХД № 1892/2022г. , приключило със
споразумение, с което същият е приел да му бъде наложено наказание Глоба в
размер на 500лева за престъпление по чл.354а,ал.5 във вр. с ал.3т.1 от НК. По
отношение на И. И. наказателното производство е било прекратено.
По отношение на намереното количество наркотично вещество под л.а. с
ДК № ВХХХХТХ в настоящото производство не се събраха доказателства
същите да са били във фактическата власт на подс. Й., поради което анализът
на писмените доказателства, гласните доказателствени средства и
заключенията по назначените експертизи налага следния правен извод:
От обективна страна подсъдимият В. Т. Й. не е осъществил състава на
престъпление по чл. 354а, ал. 1, пр.4 от НК, поради което и на основание
чл.304 от НПК същият следва да бъде признат за невинен и оправдан.
В хода на съдебното следствие са разпитани множество свидетели във
4

връзка с обстоятелството дали подс. Й. е разпространявал наркотични
вещества. В тази връзка св. В. Т., която е живяла с подсъдимия установява
факта, че докато са били заедно, същият е продавал наркотици, като са му се
обаждали по телефона. Тя също е употребявала такива, а именно кристали.
Сочи, че подс. Й. й е продавал наркотици- кристали и след като са се
разделили, но чувала, че предлагал и марихуана. Това ставало пред тях- на ул.
„М.“. В потвърждение на показанията си предала на органите на
разследването скриншот на чат между С. И. и А./ подс. Й./, в който
последният пишел, че Я. искал да му сменят тревата. Факта на
разпространение от страна на подсъдимия на наркотични вещества се
установява и от показанията на свидетелите С. и Е.. Същите при разпита
споделят разказаното им от св. Т. и св. П. И. относно дейността на
подсъдимия във връзка с разпространението на наркотични вещества. Нещо
повече и двамата свидетели твърдят, че Т. и П. И. са се оплакали, че
подсъдимият ги заплашвал да си оттеглят показанията по настоящото дело.
Действително в хода на съдебното следствие св. П. И. отрича казаното от него
на досъдебното производство за това, че подсъдимият е разпространявал
наркотични вещества като сочи причина за промяна на показанията си, че на
ДП му е бил оказван натиск от полицията. В този смисъл са и показанията на
св. Г. С., който също в хода на съдебното следствие е променил показанията
си, като отрича казаното от него на ДП, че подс. Й. е разпространявал
наркотични вещества. Съдът не кредитира показанията на двамата свидетели,
дадени пред съдебния състав, като видно от тези на свидетелите С. и Е., след
задържането на подсъдимия, П. И. и В. Т. са се оплакали от заплахите му във
връзка със свидетелстването по настоящото дело. В тази връзка не кредитира
и опитите на подсъдимия и св. П. И. да дискредитират показанията на св. Т.,
сочейки на влошените й отношения с Й., още повече, че св. С. отричайки
показанията си от ДП същевременно потвърждава факта, че е чувал, че
подсъдимият разпространява наркотични вещества.
Вън от горното, настоящият състав счита, че не се установи на
инкриминираната в обвинителния акт дата подсъдимият да е упражнявал
фактическа власт върху предмета на престъплението- марихуана, поради
което и факта дали подс. Й. разпространява или не наркотични вещества се
явява ирелевантен за съставомерността на вмененото му престъпление. Видно
от показанията на разпитаните полицейски служители, извършили
първоначалната проверка на подсъдимия и И. И., в близост до паркирания от
тях мотоциклет същите, изчаквайки пристигане на друг полицейски екип са
открили торбичката с марихуана. От възпроизведения в съдебно заседание
видеозапис от охранителна камера и заключението по назначената
видеотехническа и лицево- идентификационна експертиза се установява, че
именно И. А. е лицето, което е хвърлило тази торбичка, за което от физико-
химичната експертиза се установява, че представлява високорисково
наркотично вещество. Действията на същата са проследени от вещото лице по
експертиза, а и именно как И. след като били разделени с подс. Й. от
5

полицейските служители, се върнала до мотоциклета, от където взела
дамската си чанта. След това отново се върнала до паркираните автомобили,
където й било разпоредено от полицейските служители да стои до идването
на полицай от женски пол. Тъй като полицаите не я наблюдавали поС.но, И.
И. оглеждайки се извадила от чантата си предмет с неправилна форма и
светъл цвят, след което го прехвърлила в дясната си ръка, а с лявата
задържала шлема и чантата пред тялото си. Малко след това тя приклекнала с
гръб към един от паркираните там автомобили, а именно с ДК № ВХХХХТХ
и хвърлила назад под него предмета, който извадила от чантата си. Горното
съдът наМ.а за установено по несъмнен и безспорен начин от съдържанието
на видеозапис, което опровергава обясненията на подсъдимия, че И. И. не е
имала досег с процесната торбичка с марихуана. Тези нейни действия не са
били възприети от полицейските служители. От записа, а и от показанията на
разпитаните по делото свидетели не се установява, този предмет, за който е
установено впоследствие, че съдържа марихуана да е била във владение на
подсъдимия. Такива данни се съдържат единствено в показанията на св. М..
Същата в съдебно заседание сочи, че при съставяне на заповедта за
полицейско задържане по ЗМВР в РУ, И. И. заявила, че торбичката с
марихуана била на подсъдимия, а не нейна. Защитата на подсъдимия счита, че
показанията на тази свидетелка не следва да бъдат кредитирани, тъй като тя е
извършвала проверката, поради което изразява становище за тяхната
недопустимост. Съгласно разпоредбата на чл.118ал.2 от НПК лицата, които са
извършвали действия по разследването и съдебни следствени действия, не
могат да бъдат свидетели, включително и когато протоколите за извършените
от тях действия не са изготвени при условията и по реда, предвидени в този
кодекс. Безспорно действията на св. М. не спадат към тези, извършвани по
реда на НПК, поради което настоящият състав на съда счита, че същите не са
недопустими на това основание. Същевременно обаче, тази забрана следва да
се разграничи от принципа, че решението не може да се основава на факти,
които не са установени по надлежния процесуален ред. Видно от материалите
по делото св. М. е била извикана на местопрестъплението с оглед извършване
на обиск на И. И., като в дамската чанта на последната имало наркотици,
която тя предала. На място според св. М. И. заявила, че наркотиците в чантата
били нейни, а тези в торбичката били на подсъдимия. След задържането и
отвеждането й в Районното, И. И. отново потвърдила тези обстоятелства пред
св. М. при съставяне от нейна страна на заповедта за задържане по ЗМВР.
Придобитата и възпроизведена в свидетелските показания на М. информация
не може да бъде ползвана при постановяване на присъдата, тъй като тя е
получена в нарушение на чл.6 §1 и §3 от ЕКЗПЧОС, на Директиви №
2012/13/ЕС относно правото на информация в наказателното производство, №
2013/48/ЕС относно правото на достъп до адвокат, № 2016/343/ЕС относно
укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност, както и на 14
разпоредбите на националното законодателство, съобразени с тях. Тъй като
спрямо двамата- Й. и И. още на място имало подозрения във връзка с държане
6

на наркотични вещества, действията спрямо И. в случая, каквито са беседите,
не е следвало да бъдат провеждани, тъй като тя не е била запозната с правата
си и не й е била осигурена възможност да се свърже и консултира с адвокат.
Гаранциите за упражняване на правата се предоставят на всяко лице, което е
обект на “наказателно обвинение”, а такова съществува и когато поради
подозрението, че е извършило престъпление, лицето е съществено засегнато
от действия на властите срещу него. Инкорпорирането в доказателствения
материал на обяснения, снети в нарушение на установения ред, чрез
преразказването им от полицейски служител, представлява заобикаляне на
закона и не следва да бъде допускано, поради което и частта от показанията
на св. М., отнасяща се до наученото от нея от И. по време на беседата, следва
да се изключи от доказателствения материал, тъй като спрямо нея също е
било образувано ДП във връзка с намерените в нея наркотични вещества.
Нещо повече, видно и от доказателствения материал/ видеозаписа / тези
наркотици са били подхвърлени под автомобила от нея, поради което и не
могат да бъдат кредитирани с оглед възможността да са депозирани и за да не
се самоуличи. Предвид горното, в тази част показанията на св. М. не следва
да бъдат взети предвид при постановяване на присъдата. От друга страна,
дори и същите да са допустими в тази им част, то видно и от заключението по
назначената видео техническа експертиза, съобщеното от И. И. остава
неподкрепено с други доказателства. Наличните такива по делото
установяват, че фактическа власт върху наркотичните вещества е имала само
И.. Доказателства, които да сочат, че торбичката с марихуана, която тя е
изхвърлила под автомобила е била във владение и държане на подсъдимия
няма, поради което и съдът наМ.а, че подсъдимият следва да бъде признат за
невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение.
Действително, както сочи прокурора в протокола за доброволно предаване
И. И. е предала 1 бр. електронна везна върху която са откри следи от
марихуана и за която тя е посочила, че е на В. Й.. Нейното изявление,
отразено в протокола за доброволно предаване няма доказателствена
стойност, доколкото не е приобщено по предвидения в НПК ред, поради
което не следва да бъде коментирано.
Независимо от оправдателната присъда, на основание чл.354а, ал.6 от
НК, вр.чл.53, ал.2, б.“А“ от НК следва да се отнеме в полза на държавата
остатъкът след изследването на наркотичното вещество – марихуана, което е
било иззето с протокол за оглед на местопроизшествие, както и 1 бр.
електронна везна.
Веществените доказателства по делото, а именно опаковки от
наркотични вещества, опаковки от електронна везна след влизане в сила на
присъдата следва да бъдат унищожени.
С оглед оправдателната наказателно правна част на присъдата на
основание чл.190, ал.1 от НПК разноските по производството остават за
сметка на Държавата.
7

Мотивиран така, съдът се произнесе с присъдата си.
СЪДИЯ:

8

Номер на акта:	22
Дата:	4 май 2023 г. (в сила от 20 май 2023 г.)
Съдия:	Румяна Петрова Петрова

Дело:	20223100201040
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	28 септември 2022 г.

Присъда по дело №1040/2022 на Окръжен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите